РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 1111/14.6.2023г.
гр. Пловдив, 14.06.2023 год.
Административен съд – Пловдив, XXVI касационен състав, в открито
съдебно заседание на петнадесети май две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА НЕСТОРОВА- ДИЧЕВА
ДАРИНА
МАТЕЕВА
при
секретаря СТАНКА ЖУРНАЛОВА и с участието на прокурора Данаила Станкова, като
разгледа докладваното от съдия Дичева КНАД № 1063 по описа на съда за 2023 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава
дванадесета от Административно-процесуалния кодекс във връзка с чл.63 ал.1 пр. второ от Закона за административните
нарушения и наказания.
Образувано
е по касационна жалба, предявена от Р.А.Ч., ЕГН **********,***, чрез адв.П.,
против решение № 470/16.03.2023 г. на
ПРС по АНД № 1875/22 г., потвърждаващо ЕФ за налагане на глоба.
Иска
се отмяна на обжалваното решение и на потвърдения с него ЕФ. Твърди се
нарушение на материалния и процесуалния закон при постановяване на обжалваното
решение. Сочи се неправилност на решението поради неизлагане на мотиви във
връзка с изложените в жалбата оплаквания. Заема се тезата, че съдът не е
обсъдил всички доказателства в тяхната съвкупност.
Твърди
се, че е допуснато нарушение на правото на защита на касатора.
В
съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява.
Представя
се молба – становище с изложени подробни доводи по съществото на спора.
Претендират
се разноски.
Ответникът по касационната жалба – ОД на МВР Пловдив,
редовно призован, не изпраща представител. Депозирано е становище, с което се
оспорва жалбата и моли съда да потвърди решението на ПРС, като правилно и
законосъобразно, тъй като същото е мотивирано, изложена е цялата фактическа
обстановка и са анализирани всички доказателства.
Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, в случай, че касационната жалба бъде уважена.
Прокурорът от Окръжна прокуратура - Пловдив е на
становище за неоснователност на жалбата. Сочи, че решението на Районен съд -
Пловдив е правилно и законосъобразно.
Съдът, като се запозна с
обжалваното съдебно решение, обсъди наведеното касационно основание и доводите
на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта на
касационната жалба:
Касационната жалба е
подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на
правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.
По същество:
Касаторът е санкциониран за това, че на 24.05.2019 г.,
в 11.33 ч. в гр. Пловдив, кръстовището
на бул. „Цариградско шосе“ до № 51, с МПС – марка „БМВ 320 Д“ с рег. № ***се е
движил с превишена скорост – със скорост
от 86 км/ч при въведено ограничение на скоростта 50 км/ч и отчетен
толеранс на измерената скорост от минус 3 км/ч. Скоростта била установена и
фиксирана с автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта (АТСС) –
TFR1-M № 546, като
при ограничение на скоростта от 50 км/ч и отчетен толеранс на измерената
скорост от - 3 км/ч, била установено скорост от 86 км/ч. Така се формирало
превишението на скоростта от 36 км/ч. Въз основа на така констатираното бил
издаден атакуваният ЕФ. Ангажираната отговорност за установеното нарушение в
процесния електронен фиш е била на жалбоподателя Р.А.Ч., ползвател на
регистрираното МПС.
При така установеното, първоинстанционният съд
правилно е приел, че е осъществен състава на нарушение по чл.21 ал.1 от ЗДвП,
като нарушението е доказано от АНО, върху когото лежи доказателствената тежест.
В тази връзка настоящият касационен състав изцяло споделя изложените
съображения, с които е потвърден ел. фиш и счита, че няма смисъл да ги повтаря.
Първоинстанционният съд правилно е приел, че от събраните доказателства по
делото, които е обсъдил задълбочено, се установява, че на процесната дата и
място е извършено нарушение на скорост, установено и заснето с автоматизирано
техническо средство.
Неоснователни се явяват възраженията в касационната
жалба. В конкретния случай административното наказание на касатора е наложено с
електронен фиш, а не с наказателно постановление, каквато възможност е
предвидена в ЗДвП. Електронният фиш, съгласно чл.189 ал.8 от ЗДвП подлежи на обжалване по ЗАНН, а разпоредбата на
чл.189 ал.11 от ЗДвП предвижда, че влезлият в сила електронен фиш се смята за
влязло в сила наказателно постановление. Следователно ел. фиш се приравнява
едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие, не и
по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че
изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП,
сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на
електронния фиш. Относно формата на електронния фиш следва да се приемат за
задължителни само посочените в чл.189 ал.4 изр.2 от ЗДвП реквизити, поради което, в
електронния фиш не следва да се изписва името на издателя му и негов подпис, а
само териториалната структура на МВР, на чиято територия е извършено
нарушението. В тази посока е и ТР № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС по т. д. № 1/2013
г. Същите съображения важат и по отношение на датата на издаване на ел. фиш,
тъй като тя не е част от задължителните реквизити определени в чл.189 ал.4 изр.2 от ЗДвП. В този смисъл съдът намира, че от
формална страна ЕФ отговаря на законовите изисквания, тъй като процедурата е
значително по-олекотена от тази по ЗАНН и законът определя точно и изчерпателно
условията, при които може законосъобразно да се издаде електронен фиш. Тези
условия са лимитативно изброени в чл.189 ал.4 от ЗДвП и се заключават в установяване и заснемане на
административното нарушение с техническо средство, в отсъствие на контролен
орган и на нарушител.
Съгласно §6 т.65 ДР на ЗДвП „Автоматизирани технически
средства и системи“ са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно
свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които
установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на
контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и
обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно
средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния
процес. В конкретния казус нарушението е констатирано и заснето с мобилна
радарна система, за чието използване на посоченото място и време е представен
надлежен протокол и снимков материал. Системата представлява одобрен тип
техническо средство, отговаря на метрологичните изисквания и към момента на
установяване на нарушението е била технически изправна.
При издаването на ЕФ не са допуснати съществени
процесуални нарушения и материалният закон е приложен правилно. Видно е, че ЕФ
е издаден в законоустановените срокове, в рамките на материалната и
териториална компетентност на своя издател. Негово съдържание съответства на
изискванията на чл.189 ал.4 изр.2-ро от ЗДвП, т.е. отразява териториалната
структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, което съвпада с
данните от техническото средство, изведени на фотос от заснетия клип. Описано е
нарушението по време, място и констатирано превишение на скоростта,
В заключение - обжалваният ЕФ съдържа всички изискуеми
от закона реквизити. А от събраните по делото доказателства безспорно се
установява осъществен състав на нарушение по чл.21 ал.1 от ЗДвП. По делото не се спори, че лекият автомобил, заснет с
мобилната радарна система, е управляван от касатора. Той е
индивидуализиран с три имена, ЕГН и адрес. В този смисъл авторството
на нарушението в лицето на санкционирания е безспорно доказано от събраните
доказателства по делото. В тази връзка с оглед субекта на нарушението -
физическото лице – ползвател на автомобила, с който е извършено нарушението,
правилно е определен и видът на санкцията – глоба. Размерът на
санкцията е съобразен с предвидения такъв в чл.182 ал.1 т.3 от ЗДвП за превишаване на скоростта на
движение в населено място, при въведено ограничение на скоростта на движение с
надлежен знак.
С оглед на всичко това съдът намира, че правилно е
била ангажирана административнонаказателната отговорност на касатора, чрез
налагане на предвидената глоба в абсолютно определен в закона размер, съответен
на стойността на превишението.
При разглеждане на делото
първоинстанционният съд не е допуснал съществени нарушения на процесуалните
правила, които да налагат отмяната на решението му. Настоящият съдебен състав
счита, че решението на Районен съд Пловдив не страда от сочените в жалбата
пороци.
Обжалваното пред касационната инстанция решение на
районния съд е валидно, допустимо и правилно и като такова следва да бъде
оставено в сила.
По разноските:
При този изход на спора на ответника се следват
претендираните разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева.
Воден от гореизложеното и на основание чл.221 ал.2
предл.1 от АПК, Административен съд – Пловдив, XXVI касационен състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение № 470 от
16.03.2023 г. на Пловдивски районен съд, постановено по АНД № 1875 по описа на
съда за 2022 г.
ОСЪЖДА Р.А.Ч., ЕГН **********,***, да заплати на ОД на МВР - Пловдив,
сумата от 80 (осемдесет) лева разноски пред касационната инстанция за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: