Определение по дело №246/2019 на Окръжен съд - Ловеч

Номер на акта: 379
Дата: 12 юли 2019 г. (в сила от 9 октомври 2019 г.)
Съдия: Йовка Иванова Казанджиева
Дело: 20194300200246
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 11 юни 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

град Л., 12.07.2019   година

                    

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Ловешкият окръжен съд, наказателен състав в закрито заседание на дванадесети юли две хиляди и деветнадесета  година в състав:

 

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: Йовка Казанджиева  

 

                                                       

 

                                                          

 

при секретаря   .................................................................................   и в присъствието на прокурора …………………………………………………… като разгледа докладваното от  съдия     Казанджиева  ЧНД № 246 по описа на съда за 2019 година и за да се произнесе съобрази:

 

         С Постановление от 19.04.2019 г. Поля Миткова – прокурор при Окръжна прокуратура – гр. Л. е прекратила наказателното производство по дознание № 650/2018 г. по описа на РУ на МВР – гр. Л., водено  за престъпление по чл. 115 от НК.

         Недоволни от така изготвеното Постановление останали Ж.М.Т. и М.Т., които чрез процесуалния си представител адвокат Г.Т. – САК, го обжалват по реда на чл. 243 ал. 4 от НПК, в предвидения от закона срок. Считат, че от събраните по делото доказателства не може да се направи безспорно заключение, че смъртта на Ш.М.Д.Т. не е настъпил вследствие на престъпление от общ характер. Счита, с оглед заключението на вещото лице по химико-токсилогична експертиза, че не може да се предположи, че същата е била в депресивно състояние, което е довело до самоубийство.В тази връзка сочи и поведението на Т., уловено от Охранителната камера на Съдебната палата – същата е тичала и се е качила на тротоара, отишла е до кошчето за боклук, отворила е капака и е пуснала нещо в него. Намира, че такова логично поведение на лицето, сочи, че същото не е било в неадекватно състояние, а е имала рационално мислене, което не води до посягане на живота си. Счита, че е обезпокоителен факта, че цитираната камера, не е уловила преминаването на Ш.. По изложените съображения счита ,че не може да се направи безспорно заключение, че смъртта й  не е в резултат на престъпление от общ характер. С оглед на това моли настоящата инстанция да отмени Постановлението на Окръжна прокуратура – гр. Л..

         Настоящата инстанция като съобрази изложеното в жалбата и Постановлението, както и събраните на досъдебното производство доказателства, приема за установено следното:

         Досъдебно производство № 650/2018 г. по описа на РУ на МВР – гр. Л. е образувано на основание чл. 208 ал. 1 от НПК, затова че за времето от 01.00 часа на 02.11.2018 г. до 08.18  часа на 02.11.2018 г. в гр. Л., обл. Л., ул. „Т.” № 43 в ниша разполо** от външната страна на фасадата на сградата на Областна управа – гр. Л., умишлено е умъртвено лицето Ш.М.Д.Т., родена на *** г., височина 1,58 см, номер на документа за самоличност ***** – нацинолност – *****, пол – **, адрес *****/76/.

         В хода на разследването е било установено, че Ш.Т. е ***** гражданка, която живеела заедно с родителите си в гр. А. ***, заедно с родителите си. Била студентка в гр. Б., специалности „***” и „***”.

         На 20.09.2018 г. същата отпътувала със самолет за Република България за продължаване на образованието си в *** „***” по програма „*** +”. На същата дата пристигнала в гр. С.. В следващите няколко дни по повод на жилищно устройване в гр. С., по интернет се запознала със свидетеля П.А.,  който живеел в гр. Л., но към този момент пребивавал в гр. С.. Същият се занимавал с „***”. Той осъществил връзка с лице, което давало квартира в гр. С. и по този повод двамата се срещнали. При посещението на адреса се установило, че квартирата не може да се освободи веднага, а след две седмици, което не устройвало  Т.. Впоследствие същата се установила на квартира в гр. С.,ул. „В.” № 25, ет. 3, в която впоследствие се настанили две студентки от ***, които се обучавали по същата програма. Свидетелят П.А. и починалата Т. започнали да си кореспондират като си пишели съобщения и освен това се срещали на кафе. Няколко дни преди 31.10.2018 г. свидетелят А. споделил с Ш.Т.,*** ще се проведе парти по случай „***” и я поканил да се срещнат. Последната се съгласила. На посочената дата двамата се срещнали около 22.00 – 22.30 часа пред верига за бързо хранене „***”, намираща се в близост до ***. Там били и А.А.,  Т.К.и Б.И.. Всички отишли в клуб „***”, като А. и Т. употребили ***. Преди това последната споделила с А., че е вземала наркотици, но същите не и влияят добре и затова е престанала. Освен това събрали пари и си „***”. След партито отишли в заведение, което се намирало близо до ***. Било вече светло. От употребените наркотични вещества не им се спяло, поради което отишли в заведение „***”, където играли шах и пили чай. Решили да отидат до гр. Л., като Т. щяла да пренощува в бабата на А.. С оглед на това са качили на автобус в 17.00 часа и пристигнали в гр. Л., около 19,20 часа. От автогарата отишли в бар „***”, тъй като А. имал уговорка с баща си да бъди диджей на моминско парти. Освен това свидетелят А. се обадил на негов добър приятел – свидетеля И.К., с когото не се били виждали и същият пристигнал в заведението около 21.30 часа. До 22.20 тримата стояли в заведението, като Т. пила бира, а малко преди да излязат А. и последната взели, закупеният от клуба ***, предната вечер. След това тръгнали да се разхождат тримата по алеята „***”. Стигнали до пейките в района на заведението „***” и там се спрели, като А. и К. употребили ***. Т. пушела от цигарите си. След това тримата се отправили към изхода на алеята, като Т. се върнала, за да си вземе ***. Преди да достигнат края на алеята последната променила изражението на лицето си като „започнала да гледа странно и скептично”. След това се разплакала и тръгнала да бяга. С оглед на това свидетелят А. хукнал след нея, успял да я настигне до края на тротоара на транспортния мост. Същата се спряла и се обърнала, при което свидетелят А. и заявил, да не му причинява това и че се е уплашила от ефекта на ***. На тези негови думи Т. изкрещяла и побягнала по посока на хотел Л. в града, а след това минала тичайки зад съдебната палата, първоначално по шосето, а след това и на тротоара. Сложила нещо в намиращото се там кошче за боклук, след което престанала да се вижда на охранителната камера на Съдебната палата. От своя страна свидетелят А., според показанията му, се прибрал да спи при  баба си, тъй като не бил адекватен, с оглед на употребените наркотични вещества. Мобилния му телефон бил изключен, поради което взел този на дядо си и се обадил на номера на Т.. Същата не му отговорила, но фейсбука й бил включен, поради което същия й писал на „месинджъра, че е объркан, като я молил да му се обади, „Над 15 пъти се пробвах да се свържа с Ш., но безуспешно”. Около 08,18 часа на 02.11.2018 г. Ш.Т. била намерена в  мъртва в ниша, разполо** от външната страна на фасадата на сградата на Областна управа в гр. Л..

         От заключението на вещото лице по съдебно-медицинската експертиза е видно, че причината за смъртта на Т. е асфикция, вследствие на обесване , като при огледа и аутопсията на са били установи следи от насилие и трупните изменения отговарят за смърт от първо денонощие/ л. 20 – л. 23 от ДП и фотоалбума към него/.  От протокола за химическа експертиза /л. 45 от досъдебното производство/ е видно, че в изследваната кръв и урина, иззети от Т. не се установява наличие на етилов алкохол.От извършеното от д-р Маргарита Николова – асистент катедра „Патоанатомия” към МУ Плевен е видно, че Т. е страдала от пневмония с хеморагичен характер, като същата не е причина за смъртта й. От прило**та към делото съдебнохимико-токсилогична експертиза /л. 56 – л. 59 от досъдебното производство/ е установено, че в представената за анализ кръв се е установило наличие на *** /137 hg/ml/ и 3,4 ****** /136 hg/ml/. От анализа на урина на Т. било установено, че в урината се идентифицират ***, ******, ***, *** и ***.В стомашното съдържание не се идентифицират наркотични вещества. От заключението на това вещо лице се установява, че количествения анализ в кръвната проба на ***а надвишава концентрационната област за еднократен „нормален” прием, а качествения анализ на кръвната проба по отношение на ****** попада в  концентрационната област за еднократен „нормален” прием.

         Освен това с протоколи за доброволно предаване приложени на л. 173 – л. 174, 206, л. 217 от ДП са били предадени на разследващия полицай, подробно изброени в тях вещи на Ш. Т..

         От протокола за оглед на местопроизшествието / л. 7 – л. 8 от досъдебното производство/е видно, че същото е ниша, разполо** на три метра разстояние от пътното платно, сграда на Областния управител. Нишата е широка 0,75 метра и дължина 2,60 метра. В най-вътрешната й част се намира парапет, който е на 0,60 см от земята и с ширина 0,30 см. Разстоянието от възела на  кабела на който виси трупа на Т.  до земята е 1,80 см. По трупа не са били установени следи от насилие. Ш. Т. е била висока 1,58 метра. От изводите  на вещото лице по съдебна химико-тоскикологична експертиза е видно, че приетия от Т. *** е наркотично вещество с изразено стимулиращо действие върху психиката на човека и бързо развиваща се зависимост, като самостоятелната му употреба води до изявена възбудна симптоматика, повишаване на сърдечната честото и кръвното налягане, създава чувство за удоволствие и прилив на енергия, чувство за съвършенство и компетентност. В същото време приетото от нея *** е стимулант с централно действие и халюциногенна активност. Употребата му води до еуфория, неспособност за концентрация и може да доведе до временна загуба на кратковременната памет, объркване, емоционална нестабилност и психотични реакции.

         От анализът на всички доказателства посочени по-горе може да се направи единствения възможен извод, че смъртта на Ш. Т. не е причинена, чрез употреба на сила от друго лице. Не са налице и такива, които да сочат към склоняване към самоубийство.

         Съгласно разпоредбата на чл. 243 ал. 5 от НК съдът проверява законосъобразността и обосноваността на постановения от прокуратурата акт. В конкретния казус, съобразявайки всичко изложено по-горе счита, че не са налице основания за неговото отменяване и връщане на прокуратурата.  Постановлението съответства  на процесуалния закон, тъй като при разследването не са допуснати съществени процесуални нарушения свързани със събиране и проверка на доказателствата, безспорно са осигурени всички предвидени в НПК средства за защита  и не са налице процесуални нарушения, свързани с изготвянето на самото Постановление.

         При горните доказателства настоящата инстанция не споделя възраженията направени с жалбата, тъй като безспорно по делото е установено, че Т. освен това  *** е употребила и наркотично вещество „***”, което има и посоченото по-горе действие.  По отношение на записа на Охранителната камера на съдебната палата, при който липсва една минута от същия, имаща съществено значение за изясняване на обективната истина по делото, вещото лице е посочило, че поради факта, че на много места записа на камерите спира, това може да се дължи на факта, че камерите най-вероятно са за видеонаблюдение с детектор за движение. Освен това с жалбата не се правят искания за извършване на други процесуални действия.

         При горните съображения съдът приема , че следва да се потвърди   Постановление от 19.04.2019 г.  на Поля Миткова – прокурор при Окръжна прокуратура – гр. Л., с което е прекратила наказателното производство по дознание № 650/2018 г. по описа на РУ на МВР – гр. Л., водено  за престъпление по чл. 115 от НК.

         Водим от гореизложеното и на основание чл. 243 ал. 6 от НПК, съдът

 

                                      О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

         ПОТВЪРЖДАВА Постановление от 19.04.2019 г.  на Поля Миткова – прокурор при Окръжна прокуратура – гр. Л., с което е прекратила наказателното производство по дознание № 650/2018 г. по описа на РУ на МВР – гр. Л., водено  за престъпление по чл. 115 от НК.

         ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се протестира и обжалва от страните в седмодневен срок от получаване на съобщението.

 

 

                                                       

                                                        ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: