МОТИВИ ПО НОХД № 16/ 2017 г. по описа на РС Ч.
Обвинението е против
подсъдимия К.Н.П. – 50 г., роден на *** ***,
обл. Стара Загора, ул. П. № 3. Български гражданин. Със средно техническо
образование, работи във фирма „ Сани „ гр. Ч., не е женен- живее на семейни
начала, осъждан- реабилитиран по право, ЕГН **********
по чл. 209 ал. 1 във вр. с чл. 20 ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК за това, че на
27. 07. 2016 г. в гр. Ч., обл. Стара Загора, в съучастие с неустановено лице /
неизвестен извършител /, като съизвършител, с цел да набави за себе си и за
неустановеното лице имотна облага е поддържал у Т.М.И. заблуждение, че е
изпратен от лицето Д.В. – собственик на склад за мебели, за да получи пари –
капаро за мебели, поръчани от внука й и с това й е причинил имотна вреда в
размер на 1 000 лв.
Производството се разгледа по реда на глава
ХХVІІ от НПК, в частност по реда на чл. 371 т. 2 от НПК.
Подсъдимият се
признава за виновен по предявеното му обвинение. Относно вида и размера на
наказанието, подсъдимия, чрез процесуалния си представител моли съда, да му
наложи наказание към минималния размер предвиден за този вид престъпление в
Закона, което наказание да бъде отложено от изтърпяване с изпитателен срок от 3
години.
Представителят на
обвинителната власт моли съда да наложи на подсъдимия наказание при смекаващите
отговорността обстоятелства, над минималния предвиден в закона размер, което
наказание на осн. чл. 66 ал. 1 от НК бъде отложено с изпитателен срок от 4
години.
В хода на наказателното
производство и на основание чл. 84 и сл. от НПК, съдът прие за съвместно
разглеждане граждански иск предявен против подсъдимия К.Н.П. за сумата от 1 000.
00 лв., сума представляваща обезщетение за претърпени в резултат на
инкриминираното от подсъдимия деяние имуществени вреди от Т.М.И. с ЕГН **********,
с адрес: ***, като конституира същата като граждански ищец по настоящото НОХД №
16/ 2017 г. по описа на РС Ч..
Представителят на РП взема
становище по предявения граждански иск и моли същият да бъде уважен изцяло.
Подсъдимият и процесуалния му
представител не вземат становище по предявения граждански иск.
От събраните по делото и
приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 373, ал. 2 от НПК
доказателства, събрани в хода на досъдебното и съдебното производство: Протокол
за доброволно предаване, Протокол за разпит на свидетел, план- разчет,
Определение от 14. 11. 2016 г. по ЧНД № 527/ 2016 г. по описа на РС Ч.,
Протокол за претърсване и изземване, Протокол за разпит на подсъдим, Декларация
за СМПИС, Справка за съдимост, Характеристична справка, Протокол за разпит на
свидетел, справки от мобилни оператори, Разпореждане от 10. 08. 2016 г. по ЧНД
№ 381/ 2016 г. по описа на РС Ч., Разпореждане от 29. 09. 2016 г. по ЧНД № 437/
2016 г. по описа на РС Ч., Разпореждане от 29. 09. 2016 г. по ЧНД № 438/ 2016
г. по описа на РС Ч., Разпореждане от 29. 09. 2016 г. по ЧНД № 436/ 2016 г. по
описа на РС Ч., извлечение от Сиела ог ТР за актуално състояние на „ МарКал ВВ
„ ЕООД гр. София, справка за съдимост с рег. № 82/ 14. 02. 2017 г. издадена от
РС Ч., както и от направените в хода на производството самопризнания на
подсъдимия, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият К.Н.П. ***.
Подсъдимият П. е бил осъждан с
Присъда от 14.04.2004г. по НОХД № 72/2004г. на РС Ч. за извършено на
21.03.2004г. престъпление по чл. 343 ал.
3 пр. 1, б. „а“, пр. 1, хип. 1 във вр. с ал.1, б. „б“, пр. 2 във вр. с чл. 342,
ал. 1 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от 6 месеца. На основание
чл. 66 ал. 1 от НК изтърпяването на наказанието е отложено с изпитателен срок
от 3 години. На осъдения е наложено и наказание на основание чл. 343г от НК
„лишаване от право на управление на МПС“ за срок от 11 месеца, като на
основание чл. 59, ал. 3 от НК от наказанието е приспаднато времето, през което
е бил лишен от това право по административен ред, считано от 21.03.2004г.
Присъдата е влязла в сила на 14.04.2004г.
За това си деяние подсъдимият е
реабилитиран по право на основание чл. 86, ал. 1, т. 1 от НК на 14.04.2007г.
В средата на месец 07.2016г. неустановено до момента лице, пребивавало в района на гр. В., обл.Р., решило
да извършва измами на територията на Република България, като звъни от мобилен телефон на
произволно избрани номера на стационарни телефони в различни градове на
страната и представяйки се за близък на хората, които приемат разговора, да ги
въвежда в заблуждение, че е заявил доставка на скъпи мебели и трябва спешно да
бъде заплатена част от цената, за да може да се запази доставката, молейки и
мотивирайки близките да я заплатят с уверението, че ще им върне заплатената от
тях парична сума. За да не бъде установено и
евентуално задържано за извършваното противоправно деяние, неустановеното лице решило да си намери съучастник, който да ходи
до дома на заблуденото лице, да получава от него приготвената парична сума и да я носи и оставя на място, указано му
от неустановеното лице, без да
осъществява визуален или физически контакт с него. По този начин в случай, че лицето, ползвано като куриер за доставка на
паричната сума, бъде задържано от органите на полицията, не можело да укаже
самоличността или да опише лицето, въвело в заблуждение пострадалия от деянието
и получило в резултат на това имотната облага.
Тъй като още при първата доставка
на парични суми, предвид обстоятелствата, при които се вземали и доставяли
парите, куриерът неминуемо щял да добие представа за фактическите
обстоятелства, принадлежащи към състава на престъплението „измама“, същият
следвало да бъде мотивиран и възнаграден добре за свършената работа, за да
достави парите на неустановеното лице в гр. Р. и евентуално да продължи
извършването на подобни деяния в съучастие с него. Неустановеното лице
разчитало, че лесният начин, по който куриерът заработвал сравнително добро по
размер възнаграждение и субективната увереност у същия, че не може да бъде
уличен в престъпление, поради това, че лично не въвежда в заблуждение никого,
биха го мотивирали да участва в извършването на деянието, независимо от
осъзнаването на противоправния му характер.
С цел намиране на съучастник
неустановеното лице решило да звъни от мобилния си телефон на произволно
избрани номера на стационарни телефони в различни градове на страната и да
мотивира различни лица да работят за него, вършейки куриерски услуги.
Така около средата на месец
07.2016г. неустановеното лице позвънило на стационарния телефон
в дома на П.Д. в гр. Ч., като разговорът бил приет от племенника на последния -
подсъдимия К.Н.П.. Неустановеното лице казало на подсъдимия П., че е
дистрибутор на дограма и търси да наеме за работа правоспособни водачи на МПС,
които да управляват микробус и да извършват доставки на територията на цялата страна.
Подсъдимият обяснил, че е шофьор с дългогодишен професионален стаж, познава
пътищата в страната и е съгласен да бъде нает за работата. Неустановеното лице
казало на подсъдимия, че ще му осигури микробус, но работата, която трябва да
върши няма да бъде ограничена до територията на гр. Ч., а ще му се налага да
пътува до гр. Димитровград, гр. Пловдив и други градове в страната. Подсъдимият
заявил, че е готов да работи. Тогава неустановеното лице поискало телефон за
връзка и подсъдимият му дал мобилния телефонен номер „**********“, който към
момента ползвал. Неустановеното лице казало на подсъдимия, че след няколко дни
ще му се обади за първата доставка.
Картата с мобилен номер „**********“ била регистрирана
на името на жената, с която подсъдимият живеел на семейни начала – свидетелката
М.Г.Г.. Тази карта се ползвала от подсъдимия, като същият я бил поставил в
личния си мобилен телефон марка „Самсунг“ с IMEI 352286053269340.
На 27.07.2016г. в 12:00:20ч. от
място в района на гр. В., обл. Р., обслужвано от клетка „Каолиново“ на
„Виваком“, БТК АД, неустановеното лице от мобилен телефон с поставена в него
СИМ – карта с мобилен номер „**********“ се свързало с подсъдимия П., намиращ
се по същото време в гр. Ч. и след като се осведомило, че подсъдимият е на
разположение, му казало, че по – късно същия ден ще го потърси за първата
доставка.
СИМ- картата, от която
неустановеното лице провело разговора била регистрирана на „МарКал ВВ“ЕООД –
гр. София с управител С.Б. – украински гражданин.
След като вече имало уговорка с подсъдимия
П. при потърсване, последният да се отзове за получаване на парите, същият ден
- 27.07.2016г. в 12,26ч. в изпълнение на намисленото - извършване на измами по
схемата „Капаро за доставка на мебели“ неустановеното лице, ползвайки друг мобилен телефон
с IMEI 353648012317720 с поставена в
него СИМ – карта с мобилен номер „**********“, регистрирана също на „МарКал
ВВ“ЕООД- гр. София, започнало да звъни последователно на различни номера на
стационарни телефони в гр. Ч.. След като лицето осъществило безрезултатно 22
позвънявания на различни телефони, в 13,32ч. позвънило на стационарен телефон с
номер 0416/96762 в гр. Ч. в дома на свидетелката Т.М.И.. Свидетелката И. отговорила
на обаждането и лицето подело разговор с нея, наричайки я „бабче“ и
представяйки се за внука й, като й заявило, че е закупило скъп комплект спалня
със скрин, нощни шкафчета и гардероб, който се внася от Германия и трябва да се
достави в складова база в гр. Ч., но за да се запази доставката трябва да се
плати на представител на фирмата част от цената й, като капаро, а именно сумата
от 1800лв. Свидетелката И. имала внук на име Х., който живеел в гр. Казанлък и
който наскоро се бил сдобил с ново жилище, поради което си помислила, че в
момента го обзавежда и е възможно да е направил такава заявка и да има нужда от
помощта й. Тя попитала къде се намира базата и казала, че може да отиде на
место. Неустановеното лице, обаче, й заявило, че няма смисъл да ходи до базата,
тъй като е далече и освобождаването на доставката трябвало да стане по решение
на комисия, но комисията можело да върне спалнята, ако не се заплати веднага
капарото, като в този случай трябвало да се заплати и неустойка. Лицето, представяйки
се за внука на свидетелката И. заявило, че най – важно в момента е да се
осигури по най – бързия начин сумата за капарото, която да се предаде на човек,
работещ в склада на фирмата. Свидетелката И. обяснила, че в момента не
разполага с налични парични средства, но ще се опита да намери. Тогава
неустановеното лице, представящо се за внука й, й продиктувало телефонния
номер, който ползвало „+359*********“ и й казало, че ще й се обади човек от
склада, в който ще се доставя спалнята. Казало също, че човекът се казва Д.В. и
му има голямо доверие. Малко по – късно неустановеното лице се обадило от същия
телефонен номер на свидетелката И. и вече представяйки й се за Д.В. - длъжностното лице от склада, в който ще се доставя
спалния комплект, й казало, че капарото трябва да бъде заплатено най – късно до
16,30ч., тъй като в противен случай, ще върне доставката. Свидетелката И.
заявила, че се опитва да намери парите. Докато търсела начин да се сдобие с
исканата парична сума, неустановеното лице й се обаждало по телефона
неколкократно, за да я пита намерила ли е парите.
След като свидетелката И. успяла
да получи в заем от своя съседка сумата от 1000лв., в 14, 28ч. позвънила на
указания й от неустановеното лице мобилен номер, ползвайки собствения си
мобилен телефон със СИМ – карта с номер „**********“. Разговорът приело
неустановеното лице, представяйки се за Д.В..
Свидетелката И. обяснила, че е
намерила само част от исканите пари за капарото, а именно 1000лв.
Неустановеното лице й заявило, че сумата е достатъчна, за да се запази
доставката на спалнята и й казало, че ще изпрати служител от склада на име Х.
до дома й, за да вземе парите. Свидетелката И. обяснила на неустановеното лице,
че живее в жилищен блок до ОУ“Васил Левски“ в гр. Ч..
Междувременно неустановеното лице
в 14,35ч. се свързало по телефона с подсъдимия К.П. и му казало, че трябва
спешно да отиде до ОУ“Васил Левски“ - гр. Ч. и да се срещне с жена, живееща в
намиращата се в близост жилищна кооперация. Казало му също, че когато каже, че
го изпраща Д.В., жената ще му предаде парична сума от 1000лв., увита в
салфетка, която той трябва да вземе и по – късно да му достави. За извършената
услуга щял да получи сумата от 200лв. Подсъдимият преценил, че ще получи добри
пари по лесен начин и решил да изпълни указанията на неустановеното лице,
въпреки че не се бил срещал лично с него, нямал сключен трудов договор и нямал
никакви гаранции за самоличността на лицето, съществуването на фирмата му и за
дейността, която последната осъществявала. Подсъдимият се съгласил с
предложеното от неустановеното лице и в изпълнение на договорката им веднага отишъл
до ОУ“Васил Левски“ – гр. Ч..
Докато подсъдимият се придвижвал
до указаното му място, неустановеното лице отново се свързало със свидетелката И.
по телефона и от името на Д.В. я уверило, че не бива да се притеснява за
парите, които предава, като за да бъде сигурна в доставката на спалнята за
внука й, трябва да напише на лист трите си имена, ЕГН, броя и стойността на
предаваните банкноти, както и вида на мебелите, за които се предават.
Свидетелката И. написала на лист саморъчно трите си имена, ЕГН, броя и номинала
на приготвените банкноти, като отразила, че ги предава като капаро за спален
комплект „Яна“, включващ трикрилен гардероб, скрин, огледало, две нощни
шкафчета и матрак, както и продиктувало неустановеното лице. На листа
свидетелката изписала датата 27.07.2016г. и положила подписа си. Неустановеното
лице й казало, че листа трябва да предаде на внука си, когато отиде да взема от
склада спалния комплект.
Междувременно по другия ползван
от него мобилен телефон неустановеното лице поддържало постоянна връзка с подсъдимия
П., който докладвал за придвижването си до ОУ“Васил Левски“ – гр. Ч..
След като било уведомено от подсъдимия
П., че е стигнал до указаното му място, неустановеното лице съобщило по
телефона на свидетелката И., че човекът от склада е дошъл и трябва да слезе
пред жилищния блок, за да му предаде парите.
Свидетелката И. сложила парите в
бял лист, а после в малка шарена найлонова торбичка и в около 15,00ч. излязла
пред жилищния блок, където видяла подсъдимия П.. Същият разговарял по мобилния
си телефон с неустановеното лице, като виждайки свидетелката И., му докладвал,
че една жена излиза от входа и върви към него. Думите му били чути от
приближилата се свидетелка И.. Подсъдимият й казал, че го изпраща Д.В. и тя му
отговорила, че знае и че носи парите. В резултат на проведените множество
разговори с неустановеното лице, свидетелката И. била убедена, че действително
е разговаряла първоначално с внука си, а в последствие с длъжностно лице от
склада за мебели, на което внука й има голямо доверие и смятала, че предава
носената от нея парична сума, като капаро за поръчаните от внука й мебели.
Когато видяла на улицата пред дома си подсъдимия П., който й се представил като
изпратено от Д.В. лице, свидетелката И. затвърдила убеждението си, че
довереният човек на внука й, съгласно обещанието си, е изпратил свой служител,
за да получи парите за капарото, поради което предала на подсъдимия найлоновата
торбичка с намиращите се в нея пари в български банкноти: 10 банкноти с номинал
20лв. и 80 банкноти с номинал 10 лв. на обща стойност 1000лв. Подсъдимият взел
торбичката с парите и свидетелката И. го запитала няма ли да ги преброи. Същият
й отговорил, че няма да ги брои, защото й има доверие. В същото време
неустановеното лице позвънило по телефона на подсъдимия и го запитало дали е
взел парите. Подсъдимият отговорил, че ги е взел, но не ги е броил, като думите
му били чути от свидетелката И.. След това подсъдимият тръгнал по улицата в
посока ОУ “Васил Левски“ – гр. Ч., а
свидетелката И. се прибрала в дома си.
В момента, в който свидетелката И.
влязла в дома си, неустановеното лице позвънило на стационарния телефон и й
казало „ Бабче, тръгнал съм, чакай ме, до час, най – късно до 16,30ч. ще съм
при теб“. Свидетелката И. изчакала до около 16,00ч., след което позвънила на
мобилния телефон на внука си и го запитала пътува ли и кога ще пристигне в гр. Ч..
Същият обаче се изненадал от думите й и й казал, че не пътува. След проведения
помежду им разговор, свидетелката И. разбрала, че внукът й не е поръчвал мебели
и че няма доставка на такива до гр. Ч.,
като осъзнала, че е предала парите на лица, които са я въвели в заблуждение за
това. Свидетелката И. веднага отишла до РУ – гр. Ч. и подала сигнал за
извършеното по отношение на нея деяние, като предала на дежурния полицейски
служител в управлението написания ръкописно от нея по указания на
неустановеното лице документ от 27.07.2016г.
Междувременно подсъдимият се
прибрал в дома си на ул. „П.“ № 3 в гр. Ч. и преброил намиращата се в
найлоновата торбичка парична сума, като установил, че е на стойност 1000лв.
После отново ги сложил в торбичката и зачакал указанията на неустановеното
лице. Същото се свързало по мобилния телефон с подсъдимия и го запитало има ли
автомобил. Подсъдимият отговорил, че няма и няма откъде да вземе такъв. Тогава
неустановеното лице му казало, че при липса на автомобил трябва да пътува с
влак. Подсъдимият се съгласил. Неустановеното лице му казало да разучи
разписанието на влаковете и на следващата сутрин до тръгне с влак за гр. Р.,
като за пътни разходи си вземе от парите в торбичката, дадена му от
свидетелката И..
Същата вечер подсъдимият разказал
на жена си – свидетелката М. Г. за контактите си с неустановеното лице и
взетите пари от свидетелката И. и последната му заявила, че „тези неща са
съмнителни“ и че не трябва да ходи до гр. Р..
Въпреки, че бил наясно с
неправомерността на извършваното деяние, рано сутринта на 28.07.2016г. подсъдимият
тръгнал за гр. Р.. През цялото време на пътуването неустановеното лице
поддържало телефонна връзка с подсъдимия и последният му докладвал как върви
пътуването и докъде е стигнал. Когато в обедните часове на 28.07.2016г.
пристигнал в гр. Р., подсъдимият получил указания от неустановеното лице да
отиде на указан му адрес, като си наеме такси. Подсъдимият изпълнил указанията
и наел таксиметров автомобил, който го откарал до голям магазин с паркинг пред
него. По указанията на неустановеното лице подсъдимият освободил таксиметровия
автомобил и тръгнал пеш по уличка, преминаваща край ресторант и отиваща към
гориста местност. Неустановеното лице казало на подсъдимия да върви, докато
стигне до метално ел. табло и да остави торбичката с парите под камък до ел.
таблото, като предварително си вземе от тях сумата от 200 лв. за
възнаграждение. Подсъдимият взел 200лв. от торбичката, а останалите в нея пари,
оставил под един камък под металното ел. табло. След като осведомил
неустановеното лице, че е оставил парите, където му е указано, подсъдимият
получил указания да си тръгва за гр. Ч..
Същият ден подсъдимият се върнал
в гр. Ч.. В следващите дни неустановеното лице неколкократно търсило по
телефона подсъдимия с предложения за извършване и на други доставки, но подсъдимият
не осъществил такива, тъй като разбрал, че е имало пострадали от побой хора,
извършващи подобни деяния.
В резултат на извършени ОИМ от РУ
– Ч. подсъдимият бил заподозрян, като съизвършител в извършеното престъпно
деяние.
След получено разрешение от РС – Ч.
за извършване на претърсване и изземване, дадено с Определение от 14.11.2016г.
по ЧНД № 527/2016г. по описа на РС – Ч., разследващо – оперативна група при РУ
– Ч. на 18.11.2016г. извършила претърсване и изземване в недвижим имот, находящ
се в гр. Ч., ул. „П.“ № 3 – къща с двор и прилежащи постройки, обитавана от подсъдимия
К.П., при което били намерени и иззети мобилен телефон марка „LG“ с IMEI 356216045175637, без СИМ – карта
в него и мобилен телефон марка „SAMSUNG“ - „Самсунг“ с IMEI 352286053269340/5 със СИМ - карта.
Подсъдимият П. *** за изясняване
на случая и същият дал обяснения, в които признал участието си в извършеното
деяние. По този начин същият бил установен като съизвършител в деянието.
Самоличността на лицето, въвело и
поддържало заблуждение у свидетелката И. и действало като съизвършител в извършеното деяние с подсъдимия П. не била установена, въпреки
проведените ОИМ и действия по разследването, поради което от делото с постановление на РП – Ч. от
18.01.2017г. са отделени материали, касаещи неговата престъпна
дейност в отделно наказателно производство, водено
срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 209, ал. 1 във връзка с чл. 20, ал. 2 във
връзка с ал. 1 от НК.
По така описания
начин с деянието си от обективна и субективна страна, подсъдимият К.Н.П. е
осъществил престъпния състав на чл. чл. 209 ал. 1 във вр. с чл. 20 ал. 2 във
вр. с ал. 1 от НК, за това, че на 27. 07. 2016
г. в гр. Ч., обл. Стара Загора, в съучастие с неустановено лице / неизвестен
извършител /, като съизвършител, с цел да набави за себе си и за неустановеното
лице имотна облага е поддържал у Т.М.И. заблуждение, че е изпратен от лицето Д.В.
– собственик на склад за мебели, за да получи пари – капаро за мебели, поръчани
от внука й и с това й е причинил имотна вреда в размер на 1 000 лв., по
който текст съдът го призна за виновен.
Деянието е извършено от подсъдимия при пряк умисъл, тъй като същият е
съзнавал и е искал настъпването на обществено опасните последици от деянието.
При определяне вида и
размера на наказанието, съдът се съобрази с двата основни принципа на
наказателно- правната ни система, а именно принципа на законоустановеност и
принципа на индивидуализация на наложеното наказание.
Съгласно първият
принцип на наказателно- правната ни система в специалния текст на чл. 209 ал. 1
от НК се предвижда наказание лишаване от свобода от една до шест години.
При индивидуализация
на наложеното наказание, съдът се съобрази с обществената опасност на деянието
и дееца, мотивите за извършване на престъплението, степента и формата на вината,
както и всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства по смисъла на
Закона.
Като смекчаващи вината
обстоятелства, съдът взе предвид, чистото съдебно минало на подсъдимия-
осъждан, но реабилитиран по право, самокритичността на дееца към извършеното от
него престъпно деяние, съдействието на органите на ДП и съдебното производство
и добрите характеристични данни, а като отегчаващо вината обстоятелство съдът
взе предвид високата степен на обществена опасност на деянието.
Предвид тези обстоятелства, съдът
счита, че на подсъдимия П. следва да бъде наложено наказание при наличието на смекчаващи
вината обстоятелство, поради което счита, че следва да наложи на подсъдимия П.
наказание в размер на 1 / една / година и 6 / шест / месеца лишаване от свобода,
което наказание след намалянето му с 1/ 3 на основание чл. 58а ал. 1 от НК
става в размер на 1 / една / година лишаване от свобода. Предвид липсата на
отрицателни предпоставки, съдът счита, че в конкретния слечай следва да приложи
нормата на чл. 66 ал. 1 от НК и да отложи от изтърпяване така определеното на
подсъдимия наказание лишаване от свобода с изпитателен срок от 3 / три /
години, считано от влизане на присъдата в сила, а възпитателната работа с
подсъдимия да бъде възложена на ПИ при РУ Ч., отговарящ за квартала в който
живее подсъдимия.
Съдът счита, че така определеното
и наложено на подсъдимия наказание ще постигне целите на наказанието визирани в
чл. 36 ал. 1 от НК, при строго съблюдаване на нормата на ал. 2 на чл. 36 от НК.
ОТНОСНО ПРЕДЯВЕНИЯ ГРАЖДАНСКИ
ИСК.
Съгласно нормата на чл. 45 от ЗЗД
всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.
Безспорно в конкретния случай се
установи, че в резултат на извършеното от подсъдимия К.Н.П. престъпно деяние в
патримониума на гражданския ищец Т.М.И. с ЕГН **********, с адрес: *** са
настъпили имуществени вреди / виж изложеното по- горе относно субекта на
претърпяната имотна вреда /, които възлизат на 1 000. 00 / хиляда /
лева и които не са
възстановени.
Водим от горното съдът счита, че
следва да уважи предявения граждански иск и да осъди подсъдимия К.Н.П. с п. а.
и ЕГН да заплати на Т.М.И. с ЕГН **********, с адрес: ***, сумата в размер на 1 000. 00
/ хиляда / лева; представляваща обезщетение
за претърпени от гражданския ищец, в резултат на инкриминираното деяние, извършено
от подсъдимия П., имуществени вреди.
ВЕЩЕСТВЕНОТО ДОКАЗАТЕЛСТВО: 1
брой мобилен телефон марка „ LG
„ с IMEI 356216045175637 без СИМ карта в него, след
влизане на присъдата в сила, следва да се върнат на собственика им.
На осн. чл. 53 ал. 1 б. „ а „ от НК съдът следва да отнеме в полза на Държавата ВЕЩЕСТВЕНОТО ДОКАЗАТЕЛСТВО- 1
брой мобилен телефон марка „ SAMSUNG
„- „ Самсунг „ с IMEI 352286053269340/5 със СИМ карта.
Причините за
извършване на престъпното деяние се коренят в желанието на подсъдимия да се
облагодетелства по лек и престъпен начин.
Предвид гореизложените си мотиви съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: