Р Е Ш Е Н И Е
Номер №417 07.11.2019 год. Гр.Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският окръжен съд , първо гражданско и търговско отделение,
На девети октомври, две хиляди и деветнадесетата година
В публично заседание в следния състав
Председател: Кирил Градев
Секретар: ________________
Прокурор:________________
Като разгледа докладваното от
съдия Кирил Градев
Гражданско дело №249 по описа за 2019 година
И за да се произнесе взе в предвид следното:
Делото е образувано по повод исковата молба на В.С.В., Х.К.К. и Р.А.К. и тримата от гр. С. против Р.Г.Г. и А.Г.Л. за заплащането на сумата от 100 000 лв. на основание чл.189 от ЗЗД поради претърпяна пълна съдебна евикция. Тримата ищци през 2004 г. са закупили от двете ответнички недвижим имот – нива с площ от 4.763 дка в м.А., землището на гр.Созопол. Първоначално е било променено предназначението на земеделската земя, а след това със заповед на Кмета на община Созопол е бил одобрен ПУП за промяна на ПЗ на имота. На 05.10.2007 г. е била издадена и виза за проучване и проектиране върху имота – УПИ и ищците са очаквали да се сдобият с договорените със строителя имоти. Междувременно са били привлечени като ответници по отрицателен установителен иск - че собственик на имота не са ищците , а „Главболгарстрой“АД , а ответниците от самото начало са знаели , че това трето лице има претенция за собственост върху имота. И двете ответнички са били привлечени в това производство но то завършва със съдебното отстраняване от имота , което води до вреди за ищците. През 2015 г. е бил предявен частичен иск за обезщетение за причинените вреди вследствие на съдебната евикция. В това производство чрез СТЕ е била установена пазарната стойност на процесния имот към датата на влизане в сила на решението - 1 006 500 лв. като завишението за целия имот е за сумата от 408 392.40 лв. За първия ищец като купувач на 2/6 от имота вредата, изразена в претърпяна загуба възлиза на 136 130.80 лв.. Същата е стойността на вредата , понесена и от ответниците Х. и Р. К.и. От тях частично е била предявена и уважена съответно претенция в размер на 100 000 лв. – с решение №101 от 16.07.2018 г. , постановено по гр.д.№4672/17 г. на ВКС съдът е счел претенцията изцяло за основателна и доказана. След като първия ищец и втория и третия ищец заедно се установява , че са претърпели загуба като купувачи на по 2/6 ид.ч. от процесния имот на по 136 130.80 лв. ищците обосновават претенцията си за осъждането на ответниците
2
Р.Г. и А.Л. да им заплатят поравно сумите от 50 000 лв. – на В.В. като претърпял обща загуба от 136 130.80 лв., на Х.К. и Р.К. - в режим на СИО също сумата от 50 000 лв. – като претърпели загуба от 136 130.80 лв. и законната лихва считано от 25.06.2015 г. до окончателното изплащане на задължението. Прилагат се писмени доказателства по опис в шестнадесет пункта. Моли се за прилагане на цитираното в исковата молба гр.д.№1120/15 г. дело по описа на ОС – Бургас. Моли се за назначаването на нова СТЕ със същите задачи с оглед актуализиране на стойността на процесния имот. Тримата ищци поддържат исковата си претенция пред съда чрез процесуалния си представител – адвокат.
В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба по чл.131 от ГПК от страна на А.Л. и Р.Г.. Иска се оспорва като недопустим , тъй като съдебната евикция по отношение на ищците е настъпила с влизането в сила на решение по в.гр.д.№20/2011 г. – постановено на 16.02.2012 г. Според ответниците тъй като въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване , то е влязло в сила на датата на неговото постановяване - 16.02.2012 г. От датата на това постановяване до датата на завеждане на иска – 20.02.2019 г. са изминали почти 7 г. – т.е. – повече от предвидената 5 г. погасителна давност , а частичния иск не прекъсва давността за останалата част от непредявеното вземане.Според ответниците ищците не могат да се позовават на събрани по т.д.№1120/2015 г. доказателства, тъй като СПН се разпростира само по отношение на предявената част от правото. Иска се оспорва и като неоснователен. Ответниците се позовават на своята добросъвестност – те са изпълнили задължението си за прехвърляне на собствеността по договора за продажба , на купувачите са евинцирани от третото лице поради лошо воден процес. Освен това – нито една от хипотезите не урежда начина на разваляне на договора за продажба. В случая предмет на договора е недвижим имот и правото на разваляне се упражнява по съдебен ред – чл.87 ал.3 от ЗЗД , а не по силата на влязло в сила решение за евикция – а по установения в чл.189 ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.87 ал.3 от ЗЗД съдебен ред , което е и основание за отхвърляне на претенциите на ищците. В тази връзка ответниците спорят и по изводите направени от ВКС в Решение №101/2018 г. по т.д.№4672/2017 г. Оспорва се искането за прилагане на заключението на вещото лице по гр.д.№1120/2015 г. като се иска то да не се взема под внимание. Оспорва се искането за разпит на свидетел, тъй като е недопустимо със свидетел да се установяват твърденията в исковата молба. , а отделно от това ищците не са посочили за какви обстоятелства се иска допускането на свидетел. Моли се за постановяване на решение , с което да се отхвърлят като неоснователни предявените претенции на ищците. Ответниците поддържат становището си пред съда лично и чрез процесуалния си представител – адвокат.
След преценка на събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, Бургаският окръжен съд приема за установено следното:
3
Безспорно по делото е , че ищците са закупили от ответниците недвижим имот – нотариален акт за покупко-продажба №84, н.д.№169/14.06.2004 г., по отношение на който са имали инвестиционни намерения и за който е бил одобрен ПУП през 2006 г.През 2007 г. обаче са били привлечени като ответници по гр.д.№1759/2007 г. по описа на РС – Бургас по отрицателен установителен иск – че собственик на процесния имот не са те , а трето лице – „Главболгарстрой“АД. Продавачите – Р.Г. и А.Л. са знаели , че това трето лице има права върху имота. По това дело ищците са били съдебно отстранени от имота и са претърпели вреди , както и са пропуснали да реализират ползи от неосъществения проект В хода на гр.д.№1120/2015 г. по описа на ОС – Бургас против ответниците Г. и Л. е било установено , че пазарната стойност на процесния имот към датата на съдебното отстранение е 1 006 500 лв., а завишението за целия имот е в размер на 408 392.40 лв., като за ищеца В.В. претърпяната загуба като купувач на 2/6 ид.ч. от имота възлиза на 136 130.80 лв.. Същата е и стойността на вредата , претърпяна от Х. и Р. К.и. От тях частично е претендирана сумата от 100 000 лв. – частичен иск като останалата част е оставена за един по-късен момент във времето. Производството по гр.д.№1120/15 г. е приключило с решение №101 от 16.07.2018 г. , постановено по гр.д.№4672/2017 г. на ВКС.
С настоящата претенция се предявява иск за още 100 000 лв. – по 50 000 лв. за ищеца В.В. от една страна и също толкова – 50 000 лв. – за ищците Х.К. и Р.К..
Безспорно установено е по делото , че ищците са претърпели пълно съдебно отстранение по гр.д.№20/2011 г. на ОС – Бургас – съответно влязло в сила съдебно решение на 25.06.2012 г. На това основание претендират обезщетение по чл.189 от ЗЗД в размер на 100 000 лв. – като част от установено за основателно в размер на 408 392.40 лв. като претърпяна от тях загуба вследствие неизпълненото задължение от страна на продавачите - ответници. Съответно – ответниците възразяват , че към настоящия момент – на завеждане на настоящото производство правото на ищците на обезщетение е погасено с оглед изтеклата обща 5 г. погасителна давност, съответно – и правото на лихва като предявяването на частичен иск не прекъсва давността по отношение на непредявеното вземане както и за наличие на сила на присъдено нещо по отношение на предявения иск.
Ищцовата страна противопоставя на възражението за изтекла давност т.нар. „споразумение“ с дата 16.05.2016 г. между страните по делото и довода си за прекъсването на давността и неоснователността на направеното първо възражение на ответниците. В писменото становище – писмени бележки по съществото на спора , депозирани по делото след приключване производството по делото в дадения то съда срок за депозиране на писмени становища по съществото на спора – с вх.№16056 от 15.10.2019 г. процесуалният представител на ищците сочи , че по делото за първи път е било наведено и основание за прогласяване на нищожността на процесната сделка по нотариален акт №**/**** г. поради невъзможен предмет, на което
4
основание ищците могат да се позовават по всяко време и което е отделно от реализираната съдебна евикция. Това основание страната навежда едва при депозирането на писмените бележки по съществото на спора. Нито в исковата молба , нито впоследствие по време висящността на производството по делото по реда на чл.214 от ГПК страната не е направила изменение или допълнение на основанието на претенцията си. Както в исковата молба е визирано , така и съдът е възприел в определението си с №781 от 30.04.2019 г. , с което делото е докладвано по реда на чл.140 от ГПК, че предмета на исковата претенция е осъждането на ответниците за заплащането на сумата от 100 000 лв. на основание чл.189 от ЗЗД поради претърпяна пълна съдебна евикция като страните са възприели този предмет на спора по делото без никакви изменения и допълнения до края на производството. При този начин на предявяване на искане на допълнително основание това би бил допълнително предявен евентуален иск , но такъв по делото не е бил предявен до неговото приключване , поради което съдът намира , че доводи на ищцовата страна във връзка с направеното едва в писменото становище по съществото на спора след приключване на делото искане в насока на гореизложеното – на л.2 от становището не следва да бъдат обсъждани, тъй като редовно наведено основание в тази насока по делото от страна на ищците не е било направено, съответно – становище от ответната страна не е било взето. Към момента, когато е изложено това ново основание / визирано като различие от предмета на делото по гр.д.№1120/15 г. по описа на ОС – Бургас/, възможността за изменения на основанието на предявената претенция или чрез предявяване на нов допълнителен иск в това производство е била преклудирана.
По повод приложеното от ищцовата страна „споразумение“ / на л.113 по делото/ е била допусната съдебна технико-криминалистична експертиза, показания на свидетел относно неговото съставяне. Свид. С. П. сочи , че след появяването на проблема с „Главболгарстрой“ това споразумение на неговите приятели и продавачите на имота е било проява на намерение на продавачите да върнат някакви пари. Свидетелят сочи , че адвокат Михайлова е изготвила споразумението и той лично е видял как на 29 юни 2016 г. е било подписано това споразумение. Споразумението е било подписано тъй като продавачите – ответници по делото не са имали пари и за да компенсират ищците са предложили да дадат свои собствени имоти вместо плащане на пари. По отношение на документа „споразумение“ вещото лице Н.Ризов по депозираната по делото съдебно-техническа – криминалистическа експертиза сочи , че поради липса на утвърдена методика не е възможно установяването на датата на съставяне на този документ – „споразумение“ с дата – 16.05.2016 г., посочен като обект на експертизата. След първоначално оспорване на документа от страна на ответниците чрез процесуалния представител в проведеното съдебно заседание на 19.06.2019 г. оспорването е било оттеглено, налице е признание , че именно ответниците са подписали споразумението, без обаче да изразяват съгласието си , че това е била волята им. Документа действително
5
съдържа ръкописно изписана част, извършвани са и поправки, без да е ясно кога е извършвано дописването и поправките на ръка. Въпросното „споразумение“ според събраните по делото доказателства – показания на свидетели , както и по изявления на страните е било съставено и подписано с оглед воденото производство по гр.д.№1120/2015 г. между страните. Именно поради възможността за постигане на извънсъдебно споразумение производството по това дело е било спирано. Производството по гр.д.№1120/15 г. не е било прекратено по сключено споразумение , а след обжалване пред Апелативен съд и ВКС – с решение №101 от 16.07.2018 , постановено по гр.д.№4672 по описа на ВКС за 2017 г. след отмяна на обжалваното решение е било постановено присъждане на суми – частични обезщетения за вредата , изразена в разликата между платената цена и увеличената стойност на купените от всеки един от ищците идеални части от поземления имот по нот. акт №І84/14.06.2004 г. Т.е. - в този си вид този документ „споразумение“ никога не е бил в сила между страните. Неговото влизане в сила предполага прекратяване на производството по гр.д.№1120/2015 г., водено между страните , както и прехвърлителни сделки на имоти , собственост на ответниците. Нито производството по делото е било прекратено , нито са били прехвърляни недвижими имоти между страните. Може да се направи извода , че документа „споразумение“ е само един проект за извънсъдебна спогодба и волеизявленията на страните, визирани в него никога не са били факт в правния мир. Ето защо според настоящия съдебен състав не може да бъде споделено за основателно възражението на ищцовата страна във връзка с процесното „споразумение“ и неговия прекъсващ погасителната давност ефект. Съответно – намира, че претенцията на ищците в непредявената част за обезщетение от вредата, която се претендира с настоящата искова молба – входирана на 20.02.2019 г. пред съда е погасена по давност поради изтичане на срок , по-голям от 5 години съобразно възражението на ответната страна. В този смисъл е и Тълкувателно решение №3 от 22.04.2019 г. по Тълкувателно дело №3/2016 г. на ОСГТК - когато вземането е предявено частично, давността се спира или прекъсва само за предявената част. Следователно при предявен частичен иск прекъсването на давността настъпва само за онази част от вземането, която е предявена с исковата молба и за която частичният иск е уважен. Непредявената част от вземането остава извън предмета на делото и за нея давността не спира и не прекъсва, а продължава да тече. Т.е. - предявяването на иска за парично вземане като частичен и последващото негово предявяване нямат за последица спиране и прекъсване на погасителната давност по отношение на непредявената част от вземането, предявена в по-късен момент. Ето защо непредявената част от обезщетението за вредата за тримата ищци – В.В. , Х.К. и Р.К. в производството по гр.д.№1120/2015 г. по описа на ОС – Бургас и предявена в настоящото производство с искова молба, входирана на 20.02.2019 г. е погасена по давност съобразно така цитираното тълкувателно решение. След като вземането на ищците не съществува поради погасяването му по давност,
6
то предявената претенция в този й вид следва да бъде отхвърлена изцяло като недоказана и неоснователна.
На основание чл.78 ал.3 от ГПК в полза на ответниците следва да бъдат присъдени направените от тях разноски – съобразно приложения списък на разноските и доказателствата. Такива от страна на ответниците са направени за адвокатско възнаграждение – 3600 лв. Направено е възражение от страна на ищците за прекомерност на възнаграждението. Съгласно Наредба №1/2004 г. за дела с интерес в този размер , какъвто е по делото – 100 000 лв. на основание чл.7 ал.2 т.5 от Наредбата възнаграждението в неговия минимален размер следва да е 3530 лв. Заплатеното в случая се различава от минималния размер само със 70 лв. , поради което възражението за прекомерност не може да бъде споделено и разноските следва да бъдат присъдени в размера , в какъвто са направени от страната – 3600 лв.
Мотивиран от горното , Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от В.С.В., Х.К.К. и Р.А.К. всички от гр. С. иск против Р.Г.Г. от с.Н. П., общ. П. и А.Г.Л. от гр. Б. за осъждането на ответниците да им заплатят както следва : - на В.В. сумата от 50 000 лв. / като част от цялото вземане от 408 392.40 лв./ и на Х.К. и Р.К. – също сумата от 50 000 лв./ като част от цялото вземане от 408 392.40 лв./ – представляващи обезщетения за претърпяна вреда вследствие съдебно отстранение от недвижим имот поради неизпълнение на задължение на продавачите Р.Г. и А.Л. ведно със законната лихва, начиная от 25.06.2015 г. до окончателното изплащане на сумите като недоказан и неоснователен.
ОСЪЖДА В.С.В., Х.К.К. и Р.А.К. всички от гр. С. да заплатят на Р.Г.Г. от с.Н. П., общ. П. и А.Г.Л. от гр. Б. сумата в размер на 3600 / три хиляди и шестстотин / лева – направени по делото разноски.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Апелативен съд – гр.Бургас в двуседмичен срок от уведомяването му на страните.
Окр. съдия: