Присъда по дело №110/2022 на Районен съд - Елхово

Мотиви към Присъда №39 от 17.05.2022 година, постановена по
НОХД № 110/2022 година по описа на РС - Елхово:
Производството по делото е образувано по внесен от РП - Ямбол
обвинителен акт, с който против подсъдимият Ф.М /***/, роден на
********** година в гр. Хасака, Срийска арабска република, сирийски
гражданин, с висше образование, женен, безработен, неосъждан, без
документи за самоличност, е повдигнато обвинение по чл.279, ал.1 от НК, за
това, че на 23.02.2022 г., около 02.50 часа, в района на ГКПП- Лесово, общ.
Елхово, обл. Ямбол, действайки като извършител влязъл през границата на
страната от Република Турция в Република България, без разрешение на
надлежните органи на властта.
В съдебно заседание участващият по делото прокурор поддържа
повдигнатото против подсъдимият обвинение, като намира същото за
доказано по безспорен начин както от обективна, така и от субективна страна.
Предлага на подсъдимия да бъде наложено наказание при условията на чл.54
от НК при превес на смекчаващи вината обстоятелства, в предвидения в
закона минимален размер, а именно три месеца лишаване от свобода,
изпълнението на което на основание чл.66, ал.1 от НК да бъде отложено за
срок от три години, както и наказание глоба в предвидения в закона
минимален размер.
Производството по делото е разгледано в отсъствието на подсъдимия
по реда на задочното производство, като съдът е преценил, че по отношение
на подсъдимият са налице предпоставките на чл.269, ал.3, т.1 от НПК за
разглеждане на делото в негово отсъствие. Участващият в съдебното
производство служебен защитник на подсъдимия не оспорва, че
подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна съставът на
чл.279, ал.1 от НК, като пледира наказание в предвидения в закона
минимален размер при условията на чл.54 от НК, а именно три месеца
лишаване от свобода и глоба в минимален размер, като по отношение на
наказанието лишаване от свобода бъде приложена разпоредбата на чл.66, ал.1
от НК и наказанието бъде отложено с изпитателен срок от три години.
Съдът, след като обсъди поотделно и в съвкупност събраните и
проверени в хода на съдебното следствие гласни и писмени доказателства,
прие за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият Ф.М живеел в Сирия. Преди около осем месеца
подсъдимият напуснал страната си по произход и отишъл в гр. Истанбул,
Република Турция. Тъй като не притежавал необходимите документи и
надлежно разрешение да влезе на територията на страна от Европейския
съюз, в гр. Истанбул подсъдимият се свързал с неустановено в хода на
разследването лице, което му обещало срещу заплащане да го отведе в
Република България. На 22.02.2022г. около 21.00 часа, от автогара в гр.
Истанбул, Република Турция, подсъдимият заедно с други 24 лица,
организирани от неустановеното лице, с което подсъдимият се свързал, също
1

сирийски граждани, се качили в автобус марка „Мерцедес“ с рег. № BS 663,
като всички сирийски граждани били укрити в тайник, намиращ се в задната
част под седалките на автобуса. След това автобуса потеглил, движил се
около 6-7 часа, достигайки турско- българската граница. Така укрит в
тайника на автобуса, на 23.02.2022 година около 02.50 часа подсъдимият
влязъл през границата на страната от Република Турция в Република
България в района на ГКПП- Лесово. В хода на извършената гранична
проверка св. Г.- служител в ГПУ- Елхово, установила, че автобус марка
„Мерцедес“ с рег. № BS 663, фигурира като обект на проверка в системата на
ГКПП- Лесово, като бил заложен от оперативен работник за извършване на
проверка във връзка с укрити в автобуса лица. При извършената щателна
физическа проверка на автобуса в пригодения в него тайник били установени
укрити 25 лица, сред които и подсъдимият, всички сирийски граждани, без
документи за самоличност. Подсъдимият бил задържан от граничните власти
след влизането му на територията на Република България, заедно с трима
турски граждани, водачи на автобуса.
От приложената по делото справка за съдимост се установява, че
подсъдимият не е осъждан.
Горната фактическа обстановка се възприе от настоящия съдебен
състав въз основа на събраните гласни и писмени доказателства –
обясненията на подсъдимия, дадени в хода на ДП, приобщени чрез
прочитането им по реда на чл.279 ал.2 предл.ІІ-ро вр. с ал.1 т.2 от НПК,
показанията на свидетелката Й.Г., дадени в хода на съдебното следствие,
писмените доказателства, приложени по делото и приобщени към
доказателствения материал чрез прочитането им по реда на чл.283 от НПК.
Между обясненията на подсъдимият и показанията на свидетеля съдът не
констатира противоречия. Показанията на свидетеля са правдиви, логични и
последователни, поради което същите се възприеха от съда и се кредитираха
като достоверни и обективни. Възпроизведените от свидетеля факти са пряко
относими към времето, мястото и механизма на осъществяване на
престъпното деяние. В подкрепа на показанията на свидетеля са и
обясненията на подсъдимия, дадени в хода на ДП и приобщени към
доказателствения материал по делото, в които се съдържа самопризнание за
извършеното престъпно деяние и формата на вина. Доколкото не се установи
обратното, съдебният състав прецени обясненията на подсъдимия за
достоверни и ги цени при формиране на фактическите и правните си изводи.
Въз основа на горната фактическа обстановка съдът направи
следните правни изводи:
Подсъдимият Ф.М /***/ е осъществил с деянието си от обективна и
субективна страна престъпният състав на чл.279, ал.1 от НК, тъй като на
23.02.2022 г., около 02.50 часа, в района на ГКПП- Лесово, общ. Елхово, обл.
Ямбол, действайки като извършител влязъл през границата на страната от
Република Турция в Република България, без разрешение на надлежните
2

органи на властта.
Налице е съставомерно деяние по посоченият текст от наказателния
кодекс.
От обективна страна подсъдимият Ф.М /***/ е осъществил
фактически действия по преминаване през държавната ни граница, без да е
получил разрешение от надлежните органи на властта, осъществяващи
гранично - пропусквателен контрол. Подсъдимият не е имал необходимата
виза, удостоверяваща правото му за влизане в страната ни, изискуема както с
оглед неговото гражданство, така и с оглед държавата, от която идва -
Република Турция. Действащият граничен режим и ред в Република
България, изискват преминаване през определени места –ГКПП със знанието
и разрешението на граничните власти, каквото в случая е липсвало, като
категорични съждения за последното се съдържат в показанията на
свидетелката Г. и самопризнанията на подсъдимия. Поради изложеното, от
обективна страна с деянието си подсъдимият е нарушил установения в
страната режим и ред за преминаване на държавната ни граница, като
деянието е осъществено в първата изпълнителна форма, визирана в чл.279,
ал.1 от НК – „без разрешение на надлежните органи на властта”, в хипотезата
на „влизане” в страната. Деянието е довършено, предвид на това, че
подсъдимият е успяла да премине държавната граница. Довършено "влизане"
и "излизане" през границата по смисъла на чл. 279 НК от обективна страна е
налице, когато деецът е преодолял наложения контрол или мерките и
препятствията, установени от властта за по-ефикасна защита на границата.
Така очертани обективните белези на престъпния състав, сочат на
довършеност на деянието.
От субективна страна инкриминираното деяние е извършено
виновно, при пряк умисъл, като подсъдимият е съзнавал общественоопасния
характер на извършеното, предвиждал е неговите последици и е целял
тяхното настъпване. Предприемайки пътуването си, подсъдимият е била
наясно с обстоятелството, че за влизането му в Р България са необходими
съответните визови документи, както и за липсата на изискуемите се такива
за влизане в Р България, а също и с установения пропускателен граничен
контрол при преминаване на държавната ни граница. Освен това е съзнавал,
че ще влезе в страната ни без знанието на граничните власти, следователно в
съзнанието му е била формирана представата за противоправния характер на
деянието и за неговите общественоопасни последици, които е предвиждал, а
от волева страна пряко е целял и искал тяхното настъпване, за да реализира
крайната си цел – да достигне до Република България.
Предвид изложеното, съдът призна подсъдимият за виновен в
извършването на престъпление по чл.279, ал.1 от НК.
При определяне на вида и размера на наказанието, съдът взе
предвид степента на обществена опасност на деянието, обоснована от
динамиката на този вид престъпления понастоящем в страната, както и
3

обществената опасност на подсъдимия, която не е висока, предвид на това, че
същият не е осъждан, имал е добросъвестно процесуално поведение в хода
на ДП, правейки самопризнания по предявеното му обвинение, с което и е
съдействал за разкриване на обективната истина по делото. Взеха се предвид
причините и подбудите за извършване на престъплението, както и
механизмът на извършването му. Посочените смекчаващи обстоятелства не
биха могли обаче да бъдат определени като многобройни, нито като
изключителни, за да се определи наказание при условията на чл.55 от НК.
При тези фактически констатации, и при превес на смекчаващите вината
обстоятелства- необременено съдебно минало, критично отношение към
деянието, направени от подсъдимият самопризнания в хода на ДП, съдът му
наложи кумулативно предвидените наказания по чл.279, ал.1 от НК при
условията на чл.54 от НК в предвиденият в закона минимум, а именно три
месеца лишаване от свобода, както и наказание глоба в размер на 100.00
лв.
Съдът намери, че са налице материалноправните предпоставки за
приложението на чл.66, ал.1 от НК по отношение на подсъдимият.
Последният, към момента на извършване на деянието не е бил осъждана за
престъпление от общ характер, наложеното му наказание е до три години
лишаване от свобода и съдът счита, че за постигане целите на наказанието и
преди всичко за поправянето на осъденото лице не е необходимо ефективното
изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода. Ето защо и на
основание чл.66, ал.1 от НК съдът отложи изпълнението на наложеното
наказание за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.
На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимият да
заплати направените в хода на съдебното производство разноски в размер на
10.29 лева, както и 5.00 лева държавна такса при служебно издаване на
изпълнителен лист в приход на бюджета на съдебната власт по сметка на РС-
Елхово.
На основание чл.189, ал.2 от НПК направените в хода на
досъдебното производство разноски за преводач, съдът постанови да останат
за сметка на органа, който ги е направил- РД „ГП” - град Елхово и РС-Елхово.
Мотивиран от изложеното, съдът постанови присъдата.

Районен съдия:
4

Номер на акта:	39
Дата:	17 май 2022 г. (в сила от 2 юни 2022 г.)
Съдия:	Яна Вълкова Ангелова

Дело:	20222310200110
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	10 март 2022 г.

Присъда по дело №110/2022 на Районен съд - Елхово

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите