№ 402
гр. гр. Добрич, 21.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на шестнадесети
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Галатея Ханджиева Милева
Членове:Диана Г. Д.ва
Галина Д. Жечева
при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева
като разгледа докладваното от Галина Д. Жечева Въззивно гражданско дело
№ 20223200500498 по описа за 2022 година
за да се произнесе,съобрази следното:
Производството е по реда на глава ХХ,чл.258 и сл. от ГПК.Подадена е
въззивна жалба от „Енерго-Про Продажби“ АД-гр.В. срещу решение
№486/27.05.2022 г. по гр.д.№3789/2021 г. на Добричкия районен съд,с което
са отхвърлени предявените от въззивника срещу Д. К. К. с ЕГН **********
от гр. Д., ул.“В.Т.№** искове за признаване за установена дължимостта на
следните суми (за които е издадена Заповед за изпълнение №890/04.08.2021 г.
по частно гр. дело №2462/2021 г. по описа на ДРС): 1) 482,67
лева,представляваща дължима сума по договор за покупко-продажба на
електрическа енергия и мрежова услуга за периода от 24.06.2020 г. до
12.05.2021 г.,за което са издадени фактури през периода от 13.08.2020 г. до
13.05.2021 г. за обект с клиентски номер ***,абонатен ***,намиращ се в
с.Б.,общ.Д.ка,заедно със законната лихва върху нея от датата на постъпването
на заявлението (04.08.2021 г.) до окончателното плащане;2) 20,50
лева,представляваща обезщетение за забава върху посочената в т.1 сума за
периода от падежа на всяка фактура до 22.07.2021 г.,като въззивникът е
осъден да заплати на Д. К. К. сумата от 300 лева разноски по делото.Според
въззивника първоинстанционното решение е незаконосъобразно.Подробно са
1
изложени доводи по същество на спора относно фактите и обстоятелствата,от
които произтичат вземанията,и основанията за начисляване на
сумите,идентични с тези в исковата молба,по повод на която е образувано
делото.Настоява се за отмяна на решението и за уважаване на
исковете.Претендират се от въззивника сторените от него разноски,като се
навежда възражение за прекомерност на претендираното от насрещната
страна адвокатско възнаграждение.
Отговор на жалбата не е подаден от въззиваемия Д. К. К..В хода на
въззивното производство изразява становище за неоснователност на жалбата
и настоява за потвърждаване на атакуваното първоинстанционно
решение.Претендира присъждане на сторените от него съдебно-деловодни
разноски в настоящата инстанция.
Като постави на разглеждане въззивната жалба,Добричкият окръжен съд
установи следното:
Жалбата е депозирана в рамките на преклузивния срок по чл.259 ал.1 от
ГПК /въззивникът е получил препис от първоинстанционното решение на
10.06.2022 г.,а жалбата му е постъпила в съда на 13.06.2022 г. при изтекъл за
страната срок за въззивно обжалване на 24.06.2022 г./.Жалбата е процесуално
допустима предвид горното и подаването й от активно легитимирано лице-
страна в производството по делото-с правен интерес от атакуване на
неизгодното за него първоинстанционно решение.Разгледана по
същество,същата е неоснователна.
Първоинстанционното решение е валидно като постановено от законен
състав на районния съд в рамките на правомощията му,в изискуемата
форма,мотивирано и разбираемо.Същото е допустимо като постановено по
предявените допустими искове.По същество е правилно,като съображенията
за горния извод са следните:
Гр.д.№3789/2021 г. на ДРС е образувано по повод искова молба с вх.
№12294/06.12.2021 г.,с която са предявени обективно кумулативно съединени
установителни искове на основание чл.415 ал.3 предл.1 от ГПК във връзка с
чл.415 ал.1 т.1 от ГПК във връзка с чл.79 и сл. от ЗЗД и чл.86 ал.1 от ЗЗД от
„Енерго-Про Продажби“ АД-гр.В. срещу Д. К. К. от гр.Д. за установяване,че
ответникът дължи на ищеца суми-предмет на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК №890/04.08.2021 г.,издадена по ч.гр.д.
2
№2462/2021 г. на Добричкия районен съд,както следва:сума от 482,67
лв,представляваща сбор от главници по договор за покупко-продажба на
електрическа енергия и мрежова услуга за периода от 24.06.2020 г. до
12.05.2021 г.,за които са издадени фактури през периода от 13.08.2020 г. до
13.05.2021 г. за обект в с.Б.,общ.Д.ка-клиентски номер ***,абонатен номер
***,ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението
по чл.410 от ГПК /04.08.2021 г./ до окончателното плащане;сума от 20,50
лв,представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва /сбор
от мораторни лихви/ върху главниците в общ размер на 482,67 лв за периода
от падежа на всяка фактура до 22.07.2021 г.
Сочи се в исковата молба,че ответникът в качеството си на собственик на
процесния имот е потребител на електрическа енергия и мрежова
услуга,които са останали незаплатени в определените срокове.Потреблението
в обекта било за небитови нужди и се отчитало от трифазен електромер,като
между страните съществувало облигационно правоотношение по продажба на
електрическа енергия.Обектът на ответника бил присъединен при
резервирана мощност от капацитета на електроразпределителната мрежа в
размер на 62 киловата.Съгласно чл.29 от Правилата за търговия с
електрическа енергия клиентите,присъединени към
електроразпределителната мрежа,заплащали на ищцовото дружество освен
цена за потребена електрическа енергия,така и цени за мрежови услуги,между
които достъп и пренос на електрическа енергия по електроразпределителната
мрежа.По тази причина ищцовото дружество фактурирало за периода на
потребление освен количеството потребена електрическа енергия в обекта и
суми,дължими за услугата достъп до разпределителната мрежа при
резервирана мощност.Обектът на ответника бил заведен в базата данни като
небитов или стопански.
В писмен отговор ответникът оспорва основателността на исковете,като
твърди,че не дължи претендираните суми,тъй като не е възникнало правно
основание за вземането на ищцовото дружество,доколкото не е абонат на
последното и не е собственик на имота в с.Б.,за чието потребление са
начислени процесните суми.
След сезиране на ДРС със заявление по чл.410 от ГПК от „Енерго-Про
Продажби“ АД-гр.В. по образуваното ч.гр.д.№2462/2021 г. е издадена заповед
3
за изпълнение №890/04.08.2021 г.В срока по чл.414 ал.2 от ГПК е подадено
възражение от длъжника Д. К. К. срещу заповедта,поради което с
разпореждане №3214/22.10.2021 г. заповедният съд е указал на заявителя да
предяви иск относно съществуване на вземанията по заповедта за изпълнение
в едномесечен срок.За разпореждането заявителят „Енерго-Про Продажби“
АД-гр.В. е уведомен на 02.11.2021 г.,а настоящите установителни искове са
предявени с искова молба,подадена чрез куриер на 02.12.2021 г.,т.е. в рамките
на законоустановения едномесечен срок.Предвид горното и като изхождащи
от активно процесуално легитимиран правен субект-заявителя в заповедното
производство,респ. като насочени срещу пасивно процесуално легитимиран
правен субект-длъжника в заповедното производство,както и поради
идентичността на вземанията-предмет на заповедното производство с тези-
предмет на исковите претенции,исковете са процесуално допустими и
подлежат на разглеждане по същество.
На първо място в тежест на ищеца е при наличното оспорване от страна
на ответника по делото да докаже,че страните са обвързани от валидно
облигационно правоотношение по договор за продажба на ел.енергия за
конкретен обект в с.Б.,общ.Д.ка с посочения абонатен номер.Нито в исковата
молба,нито в хода на производството по делото ищцовото дружество е
индивидуализирало процесния обект в с.Б.,за който са начислени дължими
суми с процесните фактури.Не е доказано да е извършено присъединяване на
такъв обект,стопанисван от ответника Д. К.,към електроразпределителната
мрежа.Разпитаният по делото свидетел Г.В.Г.,служител на
„Електроразпределение Север“ АД-гр.В.,извършвал отчет на измервателни
уреди в с.Б.,заявява,че е засичал електромерите,разположени на стълбове
извън имотите,единствено по абонатен номер и не може да потвърди дали
някой електромер се е водил на ответника Д. К. като потребител.Същият
сочи,че няма никакъв спомен дали е имало и къде се е намирал електромерът
на ответника.В документацията,съхранявана при ищеца,обектът е с посочен
адрес с.Б.,общ.Д.ка-253.Точен адрес на потребление не е визиран.
Не са представени от ищцовото дружество и доказателства за
присъединяване на обект на ответника в с.Б. към електроразпределителната
мрежа.В писмо изх.№5762034/14.06.2021 г. на „ЕРП Север“ АД до ответника
/на лист 92 от делото на ДРС/,изпратено в отговор на отправено от Д. К.
искане за предоставяне на копие от договор между страните за
4
присъединяване на обект на К. в с.Б. към мрежата,е посочено,че такъв
договор не е наличен в архива на дружеството.Вещото лице В. Ч. в
заключението си по допуснатата съдебно-техническа експертиза
констатира,че данни за обект на потребление с посочения от ищеца абонатен
номер и титуляр на партидата Д. К. фигурират в информационната система на
„ЕРП Север“ АД и „Енерго-Про Продажби“ АД с начална дата 28.10.2006
г.Партидата е закрита на 12.05.2021 г.В дружествата обаче не са намерени
документите,въз основа на които е открита партидата.Експертът е
констатирал също така,а това е видно и от справката за потребление на
абоната /листи 31-34 от делото на ДРС/,че през процесния период,за който се
претендират главниците,липсва начислено количество потребена
електроенергия за обект в с.Б..Стойностите по процесните фактури са
образувани единствено от ползването на мрежовата услуга „достъп до
разпределителната мрежа“,която за небитовите клиенти се изчислява на
основата на предоставената мощност.Липсват каквито и да било
доказателства както за възникване на договорни отношения между страните
по доставка на ел.енергия в конкретен обект на ответника К. в с.Б.,така и за
това,че К. е обвързан по такъв договор като небитов /стопански/
потребител,който като такъв би дължал начислената му от ищеца мрежова
услуга „достъп до разпределителната мрежа“ за процесния
период.Изявлението на К. в искане №5757876/26.06.2021 г. /на лист 82 от
делото на ДРС/ и искане №5757878/26.05.2021 г. /на лист 86 от делото на
ДРС/,отправени до „ЕРП Север“ АД и „Енерго-Про Продажби“ АД,че желае
да му бъдат „прекратени договорните отношения“ с дружествата,не може да
се възприеме като извънсъдебно признание за съществуване на такива
отношения по доставка на ел.енергия в негов обект в с.Б. през процесния
период,за който се претендират неплатени суми,защото в същите искания
ответникът заявява,че е ползвал фуражомелка преди 30 години.Същият
споделя за евентуално ползване на трифазен ток,предоставян на стопански
субекти,но в период до началото на 90-те години на миналия век.Поради
липса на съхранена документация не е ясно с какво съдържание са били
евентуалните договорни отношения с тогавашния доставчик и търговец на
ел.енергия,дали се касае за надлежно регистриран небитов потребител,чието
потребление да е отчитано с трифазен електромер,който да е продължил да
бъде такъв и до датата 12.05.2021 г.Очевидно е,че горните искания от
5
26.05.2021 г. и 26.06.2021 г. са наложени и провокирани от действията на
„Енерго-Про Продажби“ АД,издало процесните фактури от периода
13.08.2020 г.-13.05.2021 г.,а не от самосъзнанието на ответника К.,че е
валидно обвързан от договор за доставка на ел.енергия като небитов
потребител.
Както бе посочено,не е ясно на какъв адрес в с.Б. е обектът,за който се
сочи,че е бил присъединен към електроразпределителната мрежа и за
отчитане на потребената енергия в който е бил монтиран през периода
02.03.2019 г.-12.05.2021 г. трифазен статичен електромер,демонтиран на
12.05.2021 г. от служители на „ЕРП Север“ АД съгласно констативен
протокол №5243972 от същата дата на лист 77 от делото на ДРС.Според
отразеното в протокола и според констатациите на вещото лице В. Ч. СТИ е
било с нулеви показания за потребена електроенергия,т.е. никой абонат не се
е възползвал от доставената ел.енергия.Не е ясен обектът,нито дали
обектът,на който е монтирано горното СТИ,е бил стопанисван именно от
ответника Д. К..
При горната фактическа обстановка не може да се приеме за доказано,че
страните са били обвързани от валидно облигационно правоотношение по
доставка на ел.енергия на небитов /стопански/ потребител,за да се обоснове
дължимост на начислените суми,представляващи ценова компонента „достъп
до разпределителната мрежа на база предоставена мощност“.Исковете са
неоснователни и подлежат на отхвърляне.Първоинстанционното решение е
правилно и следва да бъде потвърдено,вкл. в частта,с която на основание
чл.78 ал.3 от ГПК в полза на ответника по делото Д. К. са присъдени сторени
в първата инстанция съдебно-деловодни разноски.
Двете страни са претендирали присъждане на разноски за въззивната
инстанция.Право на такива с оглед изхода от спора има ответникът по делото
и въззиваем Д. К..Същият е сторил разноски в размер на 300 лв адвокатско
възнаграждение,изплатено от страната в брой при подписване на договора за
правна защита и съдействие от 21.09.2022 г. на лист 26 от делото на
ДОС.Наведено е от въззивника „Енерго-Про Продажби“ АД възражение за
прекомерност на горното адвокатско възнаграждение,което е
неоснователно.Според размера на защитавания материален интерес /503,17
лв/ дължимото за една инстанция минимално адвокатско възнаграждение
6
според редакцията на чл.7 ал.2 т.1 от Наредба №1/09.07.2004 г. към датата на
сключване на договора за правна защита и съдействие възлиза на 300
лв.Такъв е минималният размер и по чл.9 ал.1 от Наредбата при хипотеза на
липса на процесуално представителство и единствено изготвен отговор на
въззивната жалба.В случая отговор на жалбата не е изготвен от
пълномощника на въззиваемия К.,но е осъществено процесуално
представителство чрез подаване на молба вх.№6010/11.11.2022 г. по хода на
делото и по същество на спора.Сумата от 300 лв следва да бъде присъдена на
въззиваемия К..Въззивникът „Енерго-Про Продажби“ АД няма право на
разноски поради отхвърляне на исковете му и на въззивната му жалба.
Водим от гореизложеното,Добричкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №486/27.05.2022 г. по гр.д.№3789/2021 г. на
Добричкия районен съд.
ОСЪЖДА „Енерго-Про Продажби“ АД с ЕИК *********,седалище и
адрес на управление гр.В.,район “В.В.”,„В. Т.-Г”,бул.”В.В.” №**** да заплати
на Д. К. К. с ЕГН ********** от гр.Д.,ул.“В.Т.№** сторени във въззивната
инстанция съдебно-деловодни разноски в размер на 300 лв /триста лева/
адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по
смисъла на чл.280 ал.3 т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7