РЕШЕНИЕ
№ 437
гр. Велико Търново, 02.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на пети
октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ивелина Солакова
Членове:Георги Драгoстинов
Пламен Борисов
при участието на секретаря Силвия М. Тодорова
като разгледа докладваното от Георги Драгoстинов Въззивно гражданско
дело № 20214100500427 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение от 25.02.2021 година, постановено по гр. дело № 1279 по описа на
Горнооряховски районен съд за 2019 година, исковете на Д. Й. АНГ. против Л. АЛ. ИР., в
качеството му на Кмет на село О., С., с които на основание чл. 45 от Закона за задълженията
и договорите претендира присъждане на сумата от 1 142,26 лв., обезщетение за имотни
загуби, последица от въвеждането на ищеца в заблуждение, че разходите му за ремонт на
улица в селото ще бъдат възстановени от Кметството, и на сумата от 360,65 лв., мораторна
лихва върху първото вземане, са отхвърлени като неоснователни и недоказани. Отхвърлени
исковете против Община С. за солидарното й осъждане, наред с първия ответник. Като
неоснователни и недоказани са отхвърлени исковете на Д. Й. АНГ. против Л. АЛ. ИР. за
същите вземания, като по тези искове отговорността на ответника се търси в лично
качество. В тежест на ищеца е възложено заплащането на направените от ответниците
разноски.
Решението е обжалвано от Д. Й. А. с искане за отмяната му вцялост и за
постановяване на ново, уважаващо претенциите му, според поисканото. Позовава се на
необоснованост на атакувания акт и на процедурни нарушения при постановяването му. В
отношение на евентуалност спрямо тези две оплаквания е развит довод за противоречие на
решението с материалния закон.
1
Ответниците по жалбата - Л. АЛ. ИР. и Община Свищов - са изложили доводи
за безпорочност на атакуваното решение. Претендират разноски за второинстанционното
производство.
Съдът, като разгледа жалбата и обсъди доводите на страните по реда на чл.
271 от ГПК, приема:
Предявени са искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предложение първо във
връзка с чл. 45 и 49 от Закона за задълженията и договорите, във връзка с чл.19, ал. 1, т. 2,
ал. 2, т. 1 и 3 от Закона за пътищата.
Ищцовата страна - Д. Й. А. - излага в исковата си молба, че Община С е
започнала, но не довършила ремонт на булевард „Марица“ в село О, С. Тъй като това
създавало неудобства за ползване на улицата ищецът се принудил със свои средства да
довърши ремонтните работи като купил и положил десет кубически метра бетон в
неремонтираната част.Обезопасил намиращата се на пътя шахта като купил ламарина и
изработил капак за покриването й.
Ответниците отказали репарация на направените разходи, заради което по
реда на настоящото производство се претендира присъждане на сумата от 1 142,26 лв.,
обезщетение за имотни загуби, последица от въвеждането на ищеца в заблуждение, че
разходите му за ремонт на улица в селото ще бъдат възстановени от кметството, на сумата
от 360,65 лв., мораторна лихва върху първото вземане, и разноски.
Ответникът Л. АЛ. ИР. оспорва твърдението, било в качеството си на Кмет,
било в лично качество, да е обещавал разходите на ищеца за ремонт на улицата бъдат
възстановявани. Ремонтът бил некачествен, защото преди полагане на бетона по улицата не
била поставена арматура. Самото бетониране било направено в онзи участък на улицата, в
който се намират имотите – гаражи, на ищеца. Чрез положения бетон на улицата той
осигурил използването на гаражите, които отдавал под наем. Затова като цяло извършеното
било в изгода на ищеца.
Ответната Община Свищов поддържа довод, че претенцията на ищеца би
могла да бъде разглеждана на плоскостта на чл. 61 и сл. от ЗЗД. Такъв иск бил вече
разгледан и спорът приключил в влязло в сила решение, отхвърлящо ищцовите претенции.
С извършените строителни работи ищецът се стремял да осигури достъп до гаражите си, а
чрез това – да увеличи пазарната им стойност, реализирайки печалба за себе си.
Фактическият състав на чл. 45 от ЗЗД не бил налице. Уговорките с Кмета на село Ореш не
можели да обвържат Общината.
Съдът обсъди доводите на страните и като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 и 3 от ГПК, приема:
Не се спори, установява се от обясненията на страните, че Община С е
започнала и не е довършила ремонт на бул. „М“ в село Ореш, Свищовско. Няма спор и
относно това, че със свои средства ищецът е организирал полагането на бетон и покриване
на шахта на улицата в зоната на своите имоти. По стойност разходваните средства равнят на
2
исковата сума - изслушаната в първостепенното производство техническа експертиза и
приложените експедиционни бележки за транспортиране на бетон и платежни документи
към тях. На листи от 13 до 15 от преписката по първоинстанционното производство.
Изложената фактическа обстановка налага извод за доказаност на исковете
спрямо Община Свищов и неоснователност на тези против Л. АЛ. ИР..
По исковете против Л.И..
Превилата на Закона за местното самоуправление и местната администрация
показват, че в казуса гражданска отговорност за Кмета на населеното място не може да
възникне. Той има основно изпълнителски и организационни правомощия, без финансова и
оперативна самостоятелност – чл. 46 от ЗМСМА. Самото право на собственост върху
уличната мрежа в населеното място законът отнася към Общината – чл. 51 и параграф 7, т. 4
от Преходните и заключителни разпоредби на ЗМСМА във връзка с чл. 2, ал. 1, т. 1 от
Закона за общинската собственост и чл. 8 и 19 от Закона за пътищата. Структурата на
отношенията между органите на местна власт показва, че Кметът на дадено кметство не
може да ангажира Общината. Затова без всякакво правно значение е дали между ищеца и
ответника е имало уговорки и какво е било съдържанието им. Исковете са неоснователни и
следва да бъдат отхвърлени на това основание.
Доводите на ищеца за поетите от ответника ангажименти не държат сметка за
законово определените правомощия на Кмета. Ищецът е можел да се запознае с тях и да не
договаря с ответника. Затова и тезата му да е бил заблуден и от това да търпи вреди не може
да бъде споделена. Заблудата, и в двата й правно значими варианта – създаване или
използване на налични неверни представи, е налице тогава, когато ощетеното лице не може
да въздейства върху причинния процес по създаване на невярна представа. Дали Кметът
може да се ангажира с финансови задължения или не ищецът е можел да провери,
запознавайки се с цитираните по-горе законови текстове.
По исковете против Община Свищов.
Безспорните по делото факти на започнатия и недовършен ремонт на улицата,
на която ищецът притежава гаражи в село Ореш, свързаните с това неудобства и
произтичащите от закона – чл. 19, ал. 1, т. 2, ал. 2, т. 1 и 3 от Закона за пътищата –
задължения на Община Свищов да поддържа и ремонтира улиците в интерес на
населението – чл. 11 от Закона за общинската собственост – запълват фактическия състав на
чл. 49 от Закона за задълженията и договорите и сочат доказаността на исковете по
основание. Служителите, на които Общината е възложила поддържането и ремонта на
улиците, не са си изпълнили ангажиментите и с това са причинили вреди – неудобства от
липсата на функционираща транспортна инфраструктура
Цитираните експертиза и платежни документи във връзка с безспорния факт,
че ищецът е направил опит да довърши ремонта на улицата, влагайки материали и труд,
сочат основателността на иска за сумата от 1 142,26 лв. в пълен размер. По силата на чл. 84,
3
ал. 3 от ЗЗД основателен в търсения размер е и искът за мораторна лихва.
Доводите на ответника са неоснователни.
Без значение е дали ремонтът, извършен от ищеца, е качествен или не. С
исковата молба не се претендира да е извършена чужда работа в интерес на собственика, а се
търси обезщетение за вреди от неизпълнение на произтичащи от закона ангажименти на
Общината. Претендираните за възстановяване разходи имат правната същност на имотни
загуби, пряка последица от неизпълнение на задължението по чл. 19, ал. 1, т. 2 и ал. 2, т. 1 и
3 от Закона за пътищата. Явяват се обективна последица от неизпълнение на задължението
на Общината, защото ищецът не би правил опити за довършване на чужд ремонт, ако
улицата бе ремонтирана.
Обстоятелството, че ищецът се домогва до извличане на ползи от
ремонтирането не дискредитира тезата му, а заслужава поощрение и одобрение. Както ясно
е посочено в чл. 11 от Закона за общинската собственост, правото на собственост върху
имоти на Общината се упражнява не в неин, а в интерес на населението.
Изходът на спора и правилата на чл. 78, ал. 1 и 3 от ГПК сочат, че ищецът има
право на разноски спрямо ответника Община Свищов. За две инстанции са доказани в
размер на сумата от 300,50 лв. В полза на ответника Л.И. следва да се присъдят 402 лв. за
второинстанционното производство, съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК.
В полза на процедурния представител на ищеца – адв.В.Ш., Община Свищов
следва да заплати адвокатско възнаграждение за две инстанции, по размер възлизащо на
670,40 лв. – чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
Отменя, по реда на чл. 271 от ГПК, решението от 25.02.2021 година, постановено по гр. дело
№ 1279 по описа на Горнооряховски районен съд за 2019 година, в частта, с която искът на
против Община Свищов е отхвърлен, както и в частта за присъдените в полза на Община
Свищов разноски, като постановява:
Осъжда Община Свищов да заплати на Д. Й. АНГ., ЕГН: **********, село О., Свищовско,
бул. „М.“ № .., сумата от 1 142,26 (хиляда сто четиридесет и два лева и двадесет и шест
стотинки) лв., обезщетение за имотни загуби – разходи за частично бетониране на пътна
лента на изоставен ремонт на бул. „М.“ в село О., последица от неизпълнение на
задълженията на служители на ответника по чл. 19, ал. 1, т. 2 и ал. 2, т. 1 и 3 от Закона за
пътищата, на основание чл. 49 от Закона за задълженията и договорите, ведно със законната
лихва по чл. 86 от ЗЗД върху вземането, считано от 10.06.2019 година до окончателното му
заплащане, сумата от 360,65 (триста и шестдесет лева и шестдесет и пет стотинки)лв.,
4
мораторна лихва сумата от 1 142,26 лв. за времето от 27.04.2016 година до 10.06.2019 год.,
на основание чл. 86 от Закона за задълженията и договорите, както и сумата от
300,50(триста лева и петдесет стотинки) лв., разноски за две инстанции, на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК.
Потвърждава решението в останалата обжалвана част.
Осъжда Д. Й. А.., ЕГН: **********, село О., Свищовско, бул. „М.“ № .., да заплати на Л.
АЛ. ИР., село О., Свищовско, ул. „Г.“ № .., сумата от 402 (четиристотин и два лева) лв.,
разноски второинстанционното производство, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Осъжда Община Свищов, гр. С., ул. Ц. Ц.“ № .., да заплати на В.Р. Ш., адвокат от гр. Велико
Търново, ул. „В.“ № .., сумата от 670,40 (шестстотин и седемдесет лева и четиридесет
стотинки) лв., адвокатско възнаграждение за две инстанции, на основание чл. 38, ал.2 от
Закона за адвокатурата.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5