Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

06.01.2021

Град

Мездра

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

	Мездренски районен		Съд			І-ви граждански	Състав
На		Двадесет и трети ноември				Година	2020

 

В публичното заседание в следния състав:

 

Председател

И. КОЖУХАРОВА

 

 

Секретар

Евгения Попова

 

 

като разгледа докладваното от

Съдия КОЖУХАРОВА

 

гражданско

дело номер

428

по описа за

2020

година.

и за да се произнесе взе предвид следното:

                „Асв” ЕАД, със седалище и адрес на управление  гр. С., ул. , ЕИК  представлявано от– изпълнителни директори и пълномощник - юрисконсулт е предявило иск за установяване съществуване на вземане против И.П.С. с ЕГН ********** с адрес: ***  за сумата от 500 лв. (петстотин лв.) – главница; сумата от 29.44 лв. (двадесет и девет лв. и 44 ст.) – договорна лихва за периода от 11.10.2018 г. до 10.12.2018 г. (падеж на последна погасителна вноска); сумата от 59,02 лв. (петдесет и девет лв. и 02 ст.) – лихва за забава за периода от 11.10.2018 г. до 18.02.2020 г. (дата на подаване на заявлението в съда); законната лихва от 18.02.2020 г. (дата на подаване на заявлението в съда) до окончателното изплащане на задължението; сумата от 25 лв.– разноски по делото под формата на държавна такса, както и сумата от 50 лв. - юрисконсултско възнаграждение.Вземането произтича от следните обстоятелства: Задължение по Договор за паричен заем, сключен на 11.09.2018 г. с номер: между „И А М” АД и И.П.С. (заемополучател), като в последствие вземането по договора е прехвърлено от страна на „Изи Асет Менджмънт” АД в полза на „Асв” ООД, ЕИК ********* - правоприемник на който е „Асв” АД – понастоящем „Асв” ЕАД, ЕИК *********/ по силата на Договор за продажба и прехвърляния на вземания /цесия/.  Претендират се и разноски.

                 В срока по чл.131 от ГПК от ответника е постъпил отговор, с който оспорва предявените искове по размер.

              Исковете са с правно основание чл.422 ГПК,чл.415 ГПК.

              Събрани са писмени и гласни доказателства.Приложено е ч.гр.д.№ 187/ 2020 год. по описа на МзРС.Назначена и е изслушана съдебно-счетоводна експертиза.

               Съдът,след като обсъди събраните по делото доказателства приема за установено следното:  От приложеното ч.гр.д.№ 187/2020 год. по описа на МзРС се установява,че ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за следните суми: 500 лв. (петстотин лв.) – главница; сумата от 29.44 лв. (двадесет и девет лв. и 44 ст.) – договорна лихва за периода от 11.10.2018 г. до 10.12.2018 г. (падеж на последна погасителна вноска); сумата от 59,02 лв. (петдесет и девет лв. и 02 ст.) – лихва за забава за периода от 11.10.2018 г. до 18.02.2020 г. (дата на подаване на заявлението в съда); законната лихва от 18.02.2020 г. (дата на подаване на заявлението в съда) до окончателното изплащане на задължението.Заповедта за изпълнение е връчена лично на  ответницата, която в законовия срок е подала възражение.Искът е предявен в преклузивния едномесечен срок, поради което е допустим и подлежи на разглеждане по същество.

             В исковата молба ищецът твърди, че на 11.09.2018 г. между „Изи Асет мениджмънт" АД и  отв. И.С. е сключен договор за паричен заем № 3319203, по силата на който, дружеството й е предоставило заем в размер на 500.00 лева.. Съгласно чл. 3 от договора, същият има силата на разписка. Договорът е надлежно подписан от ответника и в този смисъл удостоверява предаването на заемната сума в размер на 500 лева от заемодателя на заемателя.

              От чл. 2, т.5 от договора се установява, че падежът на последната вноска за връщане на главницата по заема е изтекъл на 10.12.2018 г., преди подаване на заявлението по чл. 410 ГПК. Общият размер на всички плащания е 529.44 лв.  лева- чл. 2, т. 7 от договора.

              Договорът за паричен заем № 3319203. е сключен в писмена форма, на хартиен носител, по ясен и разбираем начин. Липсват нарушения на формата, съгласно специалния ЗПК. Посочена е чистата стойност на кредита, годишният процент на разходите, фиксираният годишен лихвен процент по кредитът, общият размер на всички плащания по договора, условията за издължаване на кредита от потребителя, елементите на общата стойност на кредита, датите на плащане на погасителните вноски и размерът на дължимата погасителна вноска. Предвидено е правото на потребителя да погаси предсрочно кредита, право да получи погасителен план за извършени и предстоящи плащания /чл. 7 от договора/.

                „Изи Асет Мениджмънт” АД  представлява финансова институции по смисъла на чл.3, ал. 1, т. 3 ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Това означава, че дружеството предоставя кредити, което го определя като кредитор по смисъла на  чл. 9, ал. 4 ЗПК.

                 Вземанията по процесния договор са цедирани от „Изи Асет Мениджмънт” АД  на  „Асв” ЕАД, съгласно рамков договор за прехвърляне на вземания от 16.11.2010 г. и приложение № 1 от 01.4.2019 г. към него.. Не се оспорва, че ответницата е уведомена за цесията,видно от приложените към делото доказателства- уведомително писмо и  известие за доставяне/ л.21 и 22 от делото/,което дава основание на съда  приеме, че ищецът е материалноправно легитимиран да претендира всички вземания по договора за паричен заем.

          Въз основа на изложеното, по делото са доказани в кумулативност - наличието на сключен договор за паричен заем, по който на ответника е предоставена парична сума; валиден договор за цесия между стария и новия кредитор, по силата на който цесионерът-ищец е придобил изискуемите процесни вземания за главница, възнаградителна лихва, обезщетение за забава, както и, че длъжникът е уведомен за цесията.

         От ответната страна, върху която лежи тежестта да установи при условията на пълно и главно доказване изпълнение на задължението за връщане на заетата сума в пълен размер, ведно с лихвите, такова доказване не беше проведено. Вземанията са станали изискуеми на краен падеж, а именно 10.12.2018 г., до когато е следвало да бъдат погасени.

         Относно размера на задълженията и погасените суми, по делото е прието  заключението на съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено от страните, което съдът кредитира като компетентно и обективно дадено, се установява, че невъзстановеният размер по прецесния договор е: 500 лева - главница, договорната лихва – 29.44 лв. за периода от 11.10.2018 г. до 10.12.2018 г. и обезщетение за забава в размер на 63.74 лв. от 11.10.2018 г. до 18.02.2020 г. г.

          От представения договор, както и от приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза,неоспорена  от страните по делото и възприета от съда като обективна и компетентна, се установява, че размерът на дължимата главница по договора действително е 500лв. В тежест на ответника е да докаже плащане на претендираната сума, въпреки дадената от съда възможност ответницата не е ангажирала доказателства в тази насока, поради което искът за главница е основателен в пълния си размер от 500 лв. Като законна последица ще се присъди и законна лихва от датата на подаване на заявлението – 18.02.2020 г. до окончателното изплащане.

            Претендира се договорна лихва в размер на 29.44 лв., представляваща неплатени договорни лихви по погасителен план за периода 11.10.2018 год.- 10.12.2018 год. В тежест на ответника е да докаже плащане на претендираната сума. Подобни твърдения и доказателства не са ангажирани от ответника, който не оспорва обстоятелството, че не е погасил изцяло задълженията си по договора за кредит.                       

             Страните са уговорили, че при забава на плащането, на която и да е погасителна вноска, кредитополучателят дължи на кредитодателя законната лихва за всеки ден забава. Обезщетението за забава е изчислено от вещото лице по неоспорената по делото ССчЕ. Видно от приетото по делото заключение на съдебно-счетоводната експертиза размерът на обезщетението за забава за периода 11.10.2018 год. до 18.02.2020 год. г. възлиза в размер на  63.74 лв.,а претенцията на ищеца е в размер на 59.02 лв. в който размер следва да бъде уважено.

              При този изход на делото ответницата следва да заплати на ищеца направените разноски в заповедното производство в размер на 75 лв., и 325 лв.  /включващи 125 лв. д.т. ,150 лв. възнаграждение за в.л. и 50 лв.юрисконсултско възнаграждение/ в исковото производство.

                 Водим от горното,съдът

 

                                    Р     Е     Ш     И:

 

              ПРИЗНАВА съществуване вземането на  “Асв” ЕАД, ЕИК, със седалище и адрес на управление  гр.С, , представлявано от– изпълнителни директори, против И.П.С. с ЕГН ********** с адрес: ***  за сумата от 500 лв. (петстотин лв.) – главница; сумата от 29.44 лв. (двадесет и девет лв. и 44 ст.) – договорна лихва за периода от 11.10.2018 г. до 10.12.2018 г. (падеж на последна погасителна вноска); сумата от 59,02 лв. (петдесет и девет лв. и 02 ст.) – лихва за забава за периода от 11.10.2018 г. до 18.02.2020 г. (дата на подаване на заявлението в съда); законната лихва от 18.02.2020 г. (дата на подаване на заявлението в съда) до окончателното изплащане на задължението.

               ОСЪЖДА И.С. да заплати на „Асв“ЕАД  направените разноски в заповедното производство в размер на 75 лв., и 325 лв.  /включващи 125 лв. д.т. ,150 лв. възнаграждение за в.л. и 50 лв.юрисконсултско възнаграждение/ в исковото производство

                РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВрОС в двуседмичен срок от съобщението до страните,че е изготвено.  не подлежи на обжалване.

.

 

                                                                РАЙОНЕН  СЪДИЯ :