О
П Р Е
Д Е Л Е Н И Е №
260714
град Бургас
, 03.11. 2020
година
Бургаският
окръжен съд , гражданска колегия ,
в закрито заседание
на
............03.11 …..през
две
хиляди и двадесета година
, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :Мариана Карастанчева
ЧЛЕНОВЕ :Пламена Върбанова
мл.с.Детелина
Димова
при секретаря ……………. като разгледа
докладваното
от.съдията М.Карастанчева.в.гр.д. № 2495 по описа
за
2020
год.,за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е
образувано по повод на въззивната жалба на процесуалния
представител на „Първа инвестиционна банка „АД -ищец по гр.д. № 9138 /2020 год. по описа на Бургаския
районен съд против решение № 1431/25.06.2020
год. постановено по същото дело ,с което
въззивницата е отхвърлен иска на въззивника против М.П.П. за установяване по отношение на ответника,че
дължи на банката следните суми :5000 лв.-главница по договор за издаване на
кредитна карта от 04.12.2006 г. и
анекс от 12.04.2007 г. към него ;2832
лв-представляващи дължима договорна лихва за периода 23.04.2016г-11.03.2019
г.;51,60 лв.-дължими разноски по събирането на кредита за периода 07.03.2019 г.-23.04.2019 г.
,законната лихва върху главницата ,считано от 23.04.2019 г. до окончателното й
изплащане ,за които суми е издадена
заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист въз основа на нея по
ч.гр.д. № 3300/2019 г. на БРС,като с решението въззивникът-ищец е осъден да
заплати на ответницата сумата от 5700 лв. –разноски в заповедното и исковото
производство .
Въззивникът изразява недоволство от решението , като счита
същото за незаконосъобразно ,неправилно
и необосновано.
Сочи
се на първо място ,че решението е постановено при неизяснена
фактическа обстановка .Неправилно според въззивната страна съдът е приел,че
ищецът не може да се полза от
действащите към момента на сключване на процесния договор Общи условия на банката за издаване и
ползване на международни кредитни карти без депозит,приети с решение на УС жт
06.07.2004 г.,понеже не били представени по делото .Те обаче не са били
поискани от съда ,нито пък страната е
била задължена да ги представи ,като по този начин се е стигнало до непълнота на доказателствата
,въз основа на които е постановено атакуваното решение .
Подчертава се
,че ответникът е признал ,че е сключил договор за кредитна карта с банката
,както и не е оспорил размера на претендираната от банката сума.С подписването
на договора тя е декларирала ,че са й
предоставени и е запозната с Общите
условия за издаване на кредитна карта и
Тарифата за такси и комисионни на банката .Съответно в т. 40 от ОУ е записано ,че банката си запазва правото
едностранно да променя общите условия и ако не е съгласен с промените
,опровомощеният длъжник може да прекрати едностранно договора,след като погаси
задълженията си към банката .Фактът ,че ответникът не се е ползвал от това си
право при никое от последващите нови и
актуализирани ОУ,е доказателство ,че се е съгласил с прилагането на действащите
към датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК общи условия .И в двете разновидности на тези
ОУ съществува клауза ,че срокът за ползване на овърдрафта се удължава
автомативно всеки път за нов едногодишен
срок при условие ,че опровомощеният държател не е уведомил банката
писмено за прекратяване на договора .Счита се ,че ирелевантно и необосновано е
позоваването в решение на актуалните към днешна дата общи условия,тъй като приложими по спора са ОУ,действали към
подаване на заявлението за издаване
заповед за незабавно изпълнение-23.04.2019 г. Актуалните към днешна дата ОУ
нямат обратно действие.
Оспорва се изводът
на районния съд за настъпване на
погасителна давност на вземанията на банката
по повод процесния договор ,възприемайки възражението на ответника ,като
се сочи ,че ответникът многократно е прекъсвал давността –чрез вноски на каса
,теглене и погасяване ,които се посочват
конкретно по дати между 2008 г. и 2011 г.Счита се ,че неправилно съдът е счел
,че посоченият в договора срок за ползване на овърдрафта /04.12.2008 г.
/ съвпада със срока за погасяването му/падежа/,съответно счита ,че не е
налице постъпила погасителна
давност на вземането на банката ,като игнорира обстоятелството ,че договорът за
кредит е валиден до момента на изричното му прекратяване от една от страните по договора .Подробно се
сочат съображения за ясното
разграничение между срока за ползване на
2.
овърдрафта /04.12.2008 г./,посочен в т. 3 от
договора и срока за прекратяване на договора .Твърди се ,че мотивите на съда не
кореспондират с правната природа на овърдрафта
като специфичен и гъвкав банков
продукт .Срокът на валидност на издадената кредитна карта /срокът на ползване
на овърдрафта-04.12.2008 г./е срокът ,след който при наличие на възстановени от кредитополучаватя
средства по кредитния лимит ,страните по договора за кредит са приели ,че
действието на договора се продължава многократно ,докато една от страните по
него не сезира другата писмено за изричното си желание за го прекрати .
Това смесване на срока за ползване на
овърдрафта с падежа на задълженията по договора за кредит е довело до неправилността на съдебното решение ,с което е отхвърлен иска поради изтекла
погасителна давност на вземането на банката .Реално давността е започнала да
тече от датата ,на която банката е предизвестила кредитополучателя за
прекратяване на договора за кредит ,връчено му на 05.03.2019 г. с нотариална
покана ,а не ,както погрешно е счел съдът – от датата ,посочена в договора като
първоначален срок за ползване на овърдрафта .
Обжалва се
решението и в частта за разноските ,като
се счита за неправилно присъждането и на разноските ,направени в друго
производство-заповедното ,както и че присъдените разноски били неоснователно
завишени.
Моли за
отмяна на решението и да се постанови ново ,с което исковете да бъдат уважени изцяло .Прилага се копие от ОУ .
Въззивната
жалба е допустима,подадена от
процесуално легитимирано лице против
подлежащ на обжалване акт .
Въззимаемият
ответник по делото в писмения си отговор
по чл. 263 от ГПК оспорва въззивната жалба и счита ,че при постановяване на
атакуваното решение не са допуснати визираните нарушения.Счита ,че не са
ангажирани никакви доказателства в подкрепа на твърденията на ищеца-въззивник .Решаващият състав е преценил стойността на представените
му от ищцовата страна доказателства
и правилно е приел ,че представените от ищцовата страна ОУ -2019
са несъотносими към настоящия спор ,тъй като същите не са в съответствие и не
кореспондират с воляизявленията на страните при подписване на договора за
издаване на кредитна карта от 04.12.2006 г. и анекс към него от 12.04.2007 г..А
още в отговора на исковата молба тези общи условия -ОУ-2019 г. ,представени от ищеца ,са били
оспорени от ответника като несъотносими
към спора.Затова и на осн.чл. 266 ал. 1 ГПК се счита ,че не следва да бъдат
приемани ОУ от 06.07.2004 г. ,изменени и
допълнени от 29.08.2006 г. ,още повече ,че въззивникът не посочва основателна
причина ,поради която не ги е представил в първоинстанционното производство .
Счита се за
правилен извода на първоинстанционния съд
за неоснователност на исковата претенция поради настъпила погасителна давност,предвид
своевременно направеното възражение с отговора на исковата молба .Подчертава се
в тази връзка ,че именно датата 04.12.2008 г. е тази ,на която са приключили
облигационните отношения между страните ,породени от договора за издаване на
кредитна карта от 04.12.2006 г. и енакс
към него от 12.04.2007 г.Безспорно според въззиваемата страна е ,че срокът на действие на договора е 2
години и се счита за необяснимо на какво
основание банката приема ,че процесният
договор имал действие и след 04.12.2008 г.Сочи се ,че дори и в ОУ от 2004 г.
,изм.2006 г. в чл. 36 .1 се уговаря ,че
сръкът за ползване на овърдрафта може да бъде продължен само по взаимно съгласие между страните с анекс.Счита се ,че безспротиворечиво е ясно
,чме страните са договорили краен срок на действие на договора .В случая
плащането на задълженията по кредитната
карта са ежемесечни ,поради което приложение намира чл. 111 б.“в ЗЗД От представените
доказателства е видно ,че изискуемостта е настъпила на 04.12.2008 г.При това
положение давността за погасяване на вземането е изтекла на 04.12.2011 г.Дори и
да се приеме общата 5-годишна давност ,то правото на кредитора отново се явява
погасено ,тъй като срокът за
предявяване на претенцията е изтекъл на
04.12.2013 г.,а банката е подала заявлението чак на 23.04.2019 г.
Оспорват се
и аргументите на въззивника относно присъждане на разноските в заповедното
производство ,като се излагат подробни доводи .Моли се за потвърждаване на
атакуваното решение изцяло .Не се сочат нови доказателства по делото .
Съдът
счита направеното доказателствено искане
за приемане на копия от ОУ на ПИБ за издаване и ползване на международни
кредитни карти без депозит –приети с реш. На УС на ПИБ от 06.07.2004 г.
,изменени с решение от 29.08.2006 г. на УС ,както и ОУ,изменени и допълнени с решение ,в сила от
01.02.2019 г.,за допустимо /всъщност ОУ от 2019 г. са приложени по
първоинстанционното дело /,доколкото са от значение за правилното решаване на
спора ,а и процесният договор е сключен при общи условия –като неразделна част
от него ,при което съдът е следвало да
укаже на страните да ги представи .Затова същите следва да бъдат приети като
доказателство.
С оглед на
горното и на осн.чл.266 и чл. 267 ГПК Бургаският окръжен съд
3.
О
П Р Е
Д Е Л
И :
Приема като доказателство по делото
приложеното към въззивната жалба копие от Общи
условия на ПИБ за издаване и
ползване на международни кредитни карти без депозит MASTERCARD и VISA,приети с решение
от 06.07.2004 г.на УС на ПИБ ,изменени с решение от 29.08.2006 г. на УС.
ВНАСЯ делото в открито съдебно
заседание и го насрочва за 25.11.2020 г. от 10.10 часа ,за коята дотата да се
призоват страните
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.