РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 34377
гр. София, 06.03.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Частно гражданско
дело № 20241110106945 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 410 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
При проверка на подаденото заявление, съдът намира следното:
Подадено е заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от „Сити
Кеш“ ООД срещу К. Г. Ч., с което се иска издаване на заповед за изпълнение срещу
длъжника за суми по договор за потребителски кредит, сключен на 09.07.2022г.
Със заявлението се иска присъждане на сумите:
- 1000.00 лева – главница;
- 334.88 лева - възнаградителна лихва за периода от 09.07.2022г. до 09.01.2024г.;
- 232.00 лева – мораторна лихва за периода 01.12.2022г. – 01.01.2024г.;
- 1705.12 лева неустойка по чл. 8 от договора във връзка с чл. 37 ОУ за
непредоставено обезпечение дължима за периода 09.07.2022г.-09.01.2024г.;
- 304.00 лева – договорна неустойка за забава по чл. 8 от Договора вр. с чл. 37 ОУ и т.
3 от Тарифа на дружеството и
- 135.00 лева – разходи за събиране на вземането.
Съдът намира, че по отношение на търсените неустойки и разходи за събиране на
вземането заявлението следва да се отхвърли по следните съображения:
Съдът служебно следи за наличието на нищожни клаузи по потребителските
договори и ако намери, че са налице такива, то вземанията, основани на тях, се приемат за
недължими – аргумент от чл.411, ал.2, т.2 и т.3 ГПК вр.чл.7 ГПК.
Сключеният между „Сити Кеш“ ООД и К. Г. Ч. договор за заем има характер на
потребителски договор.
Съгласно чл. 92, ал. 1 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и
1
служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Със
задължителна практика в ТР на ОСТК №1/2009г. /т.3/ е дадено разяснение, че условията и
предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции,
както и от принципа за справедливост в гражданските и търговски правоотношения.
Преценката за нищожност на неустойката, поради накърняване на добрите нрави, следва да
се прави за всеки отделен случай към момента на сключване на договора и то служебно от
съда /и без направено в тази насока възражение/, като могат да бъдат използвани някои от
следните примерно изброени критерии – естество на задължението, което се обезпечава с
уговорената неустойка, размер на обезпеченото по този начин вземане, вид на уговорената
неустойка и на неизпълнението, от което произтича, съотношение на размера на
уговорената неустойка и очакваните от неизпълнението вреди.
Неустойката в настоящия случай е санкционна и в двете хипотези на чл. 6 от
Договора, респ. чл. 34 вр. чл. 37, ал. 3 и ал. 4 ОУ, доколкото се дължи при неизпълнение на
договорно задължение, но същата не зависи от вредите от това неизпълнение и по никакъв
начин не кореспондира с последиците от неизпълнението, независимо от размера й.
Начислени по този начин, неустойките са по същество добавък към възнаградителната
лихва на търговеца – заемодател, и поради това го обогатява неоснователно, което
противоречи на принципа за справедливост в гражданските правоотношения. С нея рискът
от оценката на кредитоспособността на потребителя се прехвърля неоправдано към
ответника, което е недопустимо и от гледна точка на това, че именно заемодателят е този,
който следва да извърши преценка на риска от отпускане на заема на база събраната
предварителна информация, която дейност е част от упражняваното от него занятие.
Изхождайки от тези мотиви, съдът намира уговорките за неустойка за противоречаща на
добрите нрави и поради това нищожни на основание чл. 26, ал.1, пр.3 ЗЗД, поради което
отхвърля заявлението в тази част. Освен това, клаузите за неустойка противоречат и на чл.
33, ал. 1 и ал. 3 ЗПК.
При все това, клаузата по чл. 6 договора и от ОУ, на която се позовава заявителя,
противоречи и на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, тъй като е предвидена за действия, свързани с
управляването и усвояването на кредита – проверка на кредитоспособността на
заемополучателя, което действие е в тежест на заявителя.
В частта на заявената претенция за присъждане на сумата от 135.00 лева – разходи по
събиране на вземането, съдът също счете, че то се основава на нищожна клауза отново по
съображения, че дейностите по отчет на договорите е задължение на кредитора да положи
грижата на добрия търговец при водене на делата си и начисляването на допълнителна такса
за това е в нарушение на добрите нрави и също води до скрито оскъпяване на заема.
Като последица от частичното отхвърляне на исковата претенция са и коригираните в
издадената заповед суми за разноски, а именно – 31.33 лева държавна такса /за горницата до
74.22 лева не се присъжда/, както и 21.11 лева – юрисконсултско възнаграждение,
определено по НЗПП в размер на 50.00 лева и присъдено съобразно уважената част от
исковата претенция /за горницата до 50.00 лева не се присъжда/. Тъй като са разноски в
2
заповедното дело, а не заявени за присъждане вземания, не се дължи отделен диспозитив за
частичното им отхвърляне.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК с вх.
№ 37784/06.02.2024г., подадено от „Сити Кеш“ ООД, в частта относно сумата от 1705.12
лева неустойка по чл. 8 от договора във връзка с чл. 37 ОУ за непредоставено обезпечение
дължима за периода 09.07.2022г.-09.01.2024г.; 304.00 лева – договорна неустойка за забава
по чл. 8 от Договора вр. с чл. 37 ОУ и т. 3 от Тарифа на дружеството и 135.00 лева –
разходи за събиране на вземането.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийския
градски съд в едноседмичен срок от връчването му на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3