МОТИВИ към Присъда № 27 от 24.04.2019г. по НОХД № 307/2019г.
по описа на Районен съд Несебър, VI състав,
Валери Събев.
Съдебното
производство по делото е образувано по повод внесен в съда от Районна
прокуратура – Несебър обвинителен акт срещу В.М.М., за това, че на
27.03.2019г., около 18:00 часа, в с. Равда, на ул. „А.В.“ до дом № 8, в посока
на движение от ул. „Несебър“ към ул. “Свобода“, управлявал МПС – лек автомобил
„Фолксваген“, модел „Голф“, с рег. № *****, в срока на изтърпяване на
принудителна административна мярка за временно отнемане на свидетелството за
управление на моторно превозно средство, наложена със Заповед за прилагане на
ПАМ на полицейски инспектор към ОДМВР Бургас № 17-0304-000802/23.12.2017г.,
влязла в законна сила на 07.02.2018г. -
престъпление по чл. 343в, ал. 3 вр. ал. 1 от НК.
В
съдебно заседание представителят на Р.п.Н. поддържа повдигнатото обвинение.
Счита, че същото е доказано по безспорен начин. Сочи, че М. е осъществил от
обективна и субективна страна престъплението, за което е подведен под
отговорност. Обръща внимание, че видно от справка от НАП изпълнителното
производство е оставено без движение спрямо подсъдимия и наложената глоба по
НОХД № 338/2011 по описа на РС Несебър не е събрана, поради което е погасена по
давност и следва подсъдимият да бъде освободен от наказателна отговорност, тъй
като са налице предпоставките на чл.78а от НК. Предлага да му се наложи
административно наказание глоба в размер, определен от съда.
Подсъдимият
В.М.М. е доволен от предложението на прокурора. Заявява, че поема последствията
и извършеното няма да се повтори. В последната си дума моли да му се наложи
наказание в рамките, предложени от прокурора.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства във връзка с доводите и
възраженията на страните, намери за установено следното:
По
делото се установява следната фактическа обстановка:
Подсъдимият
В.М.М. е роден на ***г***, с постоянен и настоящ адрес ***, българин, български
гражданин, средно образование, неженен, неосъждан, работи в строителството, ЕГН
**********. Същият е освободен от наказателна отговорност по НОХД № 338/2011г.
по описа на Районен съд Несебър за извършено престъпление по чл. 343в, ал. 2
вр. ал. 1 НК, като му е наложено административно наказание „глоба” в размер на
1000 лв. За събиране на глобата е издаден и изпълнителен лист от 20.07.2011г.,
изпратен на ТД на НАП Варна, офис Силистра и получен на 29.07.2011г.
Изпълнителният лист бил присъединен към изпълнително дело за принудително
събиране на публични вземания, образувано на 05.04.2006г. Поради промяна в
териториалната компетентност изпълнителното дело било прехвърлено в ТД на НАП
Бургас на 15.05.2015г., където получило № *********/2015г. По изпълнителното
дело не са предприемани действия по принудително изпълнение, а вземането по
изпълнителния лист не е погасено. На 23.12.2017г. била издадена заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 17-0304-000802 от полицейски
инспектор към ОД на МВР Бургас, РУ Несебър. Със заповедта на В.М. била наложена
принудителна административна мярка – временно отнемане на свидетелството за
управление на моторно превозно средство на водач до предоставяне на сключена
валидна застраховка. С нея било отнето СУМПС № ********* на М.. Същата била
връчено лично на подсъдимия на 23.01.2018г. и влязла в сила на 07.02.2018г.
След влизането в сила на заповедта и до настоящия момент М. не предоставил
сключена валидна застраховка.
На
27.03.2019г., около 18:00 часа в с. Равда, на ул. „А.В.”, до дом № 8, с посока
на движение от ул. „Несебър” към ул. „Свобода”, подсъдимият управлявал МПС –
лек автомобил „Фолксваген”, модел „Голф“, с рег. № *****. По същото време
свидетелят С.К. изпълнявал служебните си задължения като служител в РУ Несебър,
назначен за автопатрул в района на с. Равда. Св. К. възприел движението на
автомобила, управляван от М., който направил десен завой от ул. „Пирин” към ул.
„А.В.”, навлязъл по средата на кръстовището и спрял. Поради тази причина св. К.
решил да спре за проверка автомобила, като със служебния автомобил били подаден
светлинен и звуков сигнал. Автомобилът спрял и св. К. пристъпил към извършване
проверка на водача, който установил като В.М.. Подсъдимият заявил, че не
притежава свидетелство за управление на МПС, тъй като му е отнето, а
автомобилът ще бъде бракуван на другия ден и поради тази причина не е снабден с
документ за технически преглед и сключена застраховка „Гражданска отговорност”.
Св. К. направил справка в ОДЧ, от която установил, че свидетелството за
управление на М. е отнето. Поискал съдействие от негови колеги в РУ Несебър,
назначени като автопатрул КАТ. На място се явил св. Д., който също извършил
справка в ОДЧ и установил, че М. е неправоспособен водач. Св. Д. съставил АУАН
на водача за управление на МПС като неправоспособен водач. Въз основа на този
АУАН не било издадено НП, тъй като се установило, че деянието му представлява
състав на престъпление, поради което преписката била изпратена на РП Несебър по
компетентност.
Така
установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото
доказателства. Показанията на свидетелите са последователни, непротиворечиви и
си кореспондират помежду си. Кореспондират си с обясненията на подсъдимия, в
които той признава, че управлявал МПС без сключена застраховка „Гражданска
отговорност” и поради тази причина свидетелството му за управление било отнето
по административен ред. Освен това от заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 17-0304-000802 от полицейски инспектор към ОД на МВР
Бургас, РУ Несебър е видно, че с нея било отнето СУМПС № ********* на М. - до
предоставяне на сключена валидна застраховка. Справката за нарушител/водач,
издадена за подсъдимия (на л. 25 – л. 28 от делото) потвърждава извода, че на
лицето е наложена посочената принудителна административна мярка. Всички
останали писмени доказателства потвърждават така установената фактическа
обстановка, като от получената справка от ТД на НАП Бургас се установяват
относими факти, свързани с изпълнението на предходно наложено на М.
административно наказание по реда на чл. 78А НК.
Налага
се краен извод, че събраните писмени доказателства, в съвкупност с гласните
такива, допринасят за категорично установяване на гореописаната фактическа
обстановка. Направеното от подсъдимия признание относно авторството на деянието
напълно кореспондира на събрания доказателствен материал. По делото не се
събраха доказателства, които да поставят под съмнение така установените факти.
При
така установената фактическа обстановка съдът намира, че подсъдимият е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.
343в, ал. 3 вр. ал. 1 НК.
Разпоредбата
на чл. 343в, ал. 3 НК изисква от обективна страна деецът да е
управлявал МПС в
срока на изтърпяване на принудителна административна мярка за временно отнемане
на свидетелството за управление на моторно превозно средство. В случая с влязла в сила на 07.02.2018г. заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 17-0304-000802 от полицейски
инспектор към ОД на МВР Бургас, РУ Несебър, СУМПС № ********* на М. било
временно отнето по реда на чл. 171, т. 1, б. „Е” - до предоставяне на сключена
валидна застраховка. Наред с това изпълнението на мярката е започнало още със
съставянето на АУАН № 0269435 от 23.12.2017г. за нарушение на чл. 638, ал. 3 КЗ
– по реда на чл. 172, ал. 3 ЗДвП. Няма данни към 27.03.2019г. М. да е
предоставил сключена валидна застраховка за посочения в ЗППАМ автомобил, а и
той в обясненията си посочва, че не е предоставил такава на компетентните
органи. Т.е. към 27.03.2019г. принудителната административна мярка за временно
отнемане на свидетелството му за управление на моторно превозно средство е
действала. От фактическа страна по делото се установява, че на 27.03.2019г. М.
управлявал МПС. Следователно се налага извод, че в срока на изтърпяване на
принудителна административна мярка за временно отнемане на свидетелството за
управление на моторно превозно средство подсъдимият е управлявал МПС. Ето защо подсъдимият
е извършил деянието от обективна страна.
Налице
е и субективната страна на деянието по чл. 343в, ал. 3 НК, доколкото М. изрично
признава вината си. Т.е. може да се направи извод за формирането на съзнание у
него, че управлява МПС, без да има надлежно свидетелство за управление,
съзнавайки, че същото му е временно отнето с налагане на принудителна
административна мярка. Наред с това той е съзнавал, че такава му е наложена –
налице е заповед, която му е връчено лично на 23.01.2018г. В заповедта изрично
е посочено, че принудителната административна мярка ще действа до предоставяне
на сключена валидна застраховка. Ето защо подсъдимият е съзнавал, че управлява
МПС в рамките на срока на изтърпяване на принудителна административна мярка за
временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство.
С
оглед изложеното съдът достигна до краен извод, че подсъдимият е извършил
престъплението по чл. 343в, ал. 3 НК.
Налице са и
предпоставките на чл. 78А НК за освобождаване на дееца от наказателна
отговорност чрез налагане на административно наказание. Предвидените в чл.
343в, ал. 3 вр. ал. 1 НК наказания са лишаване от свобода до три години и глоба
от двеста до хиляда лева, а с престъплението не са причинени имуществени вреди.
Вярно е, че М. вече е бил освобождаван от наказателна отговорност по реда на
чл. 78А НК – по НАХД № 338/2011г. по описа на Районен съд Несебър. Съгласно т.
7 от Тълкувателно решение № 2 от 28.02.2018г. по тълк. дело № 2/2017г. на ОСНК институтът на чл. 78а от НК е приложим
повторно по отношение на лице, което вече е било освобождавано от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание, ако не е заплатило
наложената глоба и за събирането й е образувано изпълнително производство, но вземането
е погасено по давност. В този случай, освен давностния срок, следва да е
изтекъл и срок, равен на този по чл. 86, ал. 1, т. 3 от НК. В случая по
делото се събраха данни, че след издаване на изпълнителен лист за събиране на
глобата, същият е изпратен за изпълнение по вече образувано срещу М.
изпълнително дело по описа на ТД на НАП Варна, офис Силистра и получен на
29.07.2011г. Впоследствие делото се преобразувало поради промяна на
компетентността в ИД № *********/2015г. по описа на ТД на НАП Бургас. След
29.07.2011г. по изпълнителното дело не са предприемани никакви действия по
принудителното изпълнение. Поради тази причина по арг. от т. 4 от Тълкувателно
решение № 2 от 28.02.2018г. по тълк. дело № 2/2017г. на ОСНК, според която при
образувано изпълнително производство спира да тече само абсолютната давност, то
обикновената давност за събирането на глобата, макар и прекъсната с присъединяване
на изпълнителния лист към вече образуваното изпълнително дело на 29.07.2011г.,
е изтекла след изтичането на две години от тази дата - на 29.07.2013г. (арг. от
чл. 82, ал. 1, б. „а” ЗАНН). От своя страна срокът по чл. 86, ал. 1, т. 3 от НК
е изтекъл на 29.07.2014г., а обвинението е за деяние, извършено след тази дата
- на 27.03.2019г., поради което няма пречка за него да се приложи чл. 78а НК. С
оглед изложеното съдът достигна до извод, че са налице предпоставките на чл.
78А НК и освободи подсъдимият от наказателна отговорност, като му наложи
административно наказание „глоба” в размер на 1000 лв.
При определяне
размера на наказанието, съдът се съобрази с т. 6 от Постановление № 7 от
04.11.1985г. по н.д. № 4/1985г., пленум на ВС. Според цитираното постановление след
освобождаването от наказателна отговорност, когато съдът ще налага
административното наказание по чл. 78а НК, се прилагат разпоредбите на закона
за административните нарушения и наказания, включително и чл. 27 ЗАНН. В чл.
27, ал. 2 ЗАНН е предвидено, че при определяне на наказанието се вземат предвид
тежестта на извършеното, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи
и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя.
В
така очертаните рамки, съдът прие, че наложеното наказание „глоба” следва да бъде
определено в размер от 1000 лв. Подсъдимият е с чисто съдебно минало,
съдействал е за разкриване на обективната истина, като се е признал за виновен,
демонстрира добро процесуално поведение и изразява съжаление за случилото се.
Тези обстоятелства се отчитат като смекчаващи отговорността. Наред с това
обществената опасност на престъплението по чл. 343в, ал. 3 НК не е висока, като
и самият деец следва да се определи като лице с ниска степен на обществена
опасност. При отчитане на всички обстоятелства, предвидени в чл. 27 ЗАНН, съдът
достигна до извод, че деянието е осъществено единствено при смекчаващи вината
обстоятелства, като при ниската обществена опасност на извършеното от подсъдимия,
размерът на наказанието е определен в минимума, предвиден в чл. 78 НК – 1000
лв. Така наложеното наказание в пълнота ще изпълни целите си, като въздейства
възпитателно върху подсъдимия и обществото. Размерът на наказанието е съобразен
и с имущественото състояние на подсъдимия, който работи в сферата на
строителството.
Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: