Решение по дело №414/2018 на Районен съд - Самоков

Номер на акта: 156
Дата: 3 септември 2019 г. (в сила от 5 март 2020 г.)
Съдия: Марина Трифонова Цветкова
Дело: 20181870200414
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 10 септември 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  № 156

гр.Самоков , 03.09.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         Самоковският районен съд, втори състав,в публично заседание на пети февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИНА ТРИФОНОВА

 

при секретаря Параскева Георгиева ,като разгледа докладваното от съдията АНД № 414/2018 год. по описа на С.ски районен съд за да се произнесе взе предвид следното : 

        

ЕТ „В-Л.В.”-гр.С., представляван от управителя Л.С.В.е обжалвал с оплаквания за незаконосъобразност наказателно постановление № Ю-../19.06.2018 год. на Директора на Областна дирекция по безопасност на храните Софийска област, с което на основание чл.48,ал.2 от Закона за храните/ЗХ/ му е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева за извършено нарушение на чл.20,ал.1,т.3 от ЗХ.Жалбоподателят сочи ,че при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаването на наказателното постановление са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила ,довели да нарушаване на правото му на защита.Твърди ,че е не е извършил нарушението ,за което е съставен АУАН  и е издадено НП.Иска се изцяло отмяна на обжалваното наказателно постановление.

         Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

         Жалбоподателят ЕТ „В-Л.В.” в с.з.се представлява от пълномощника си адв.Оцетова ,която изразява становище ,че поддържа жалбата и моли съда да отмени атакуваното наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно, издадено при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и материалния закон.

         Административнонаказващият орган–Директора на Областна дирекция по безопасност на храните Софийска област-гр.София, представляван от пълномощника си адв.Беев,счита жалбата за неоснователна и моли съда да потвърди атакуваното наказателно постановление като правилно и законосъобразно.

         Съдът,като провери законосъобразността на атакувания административен акт и обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните ,намери за установено следното:

         Видно от обжалваното наказателно постановление № Ю-../19.06.2018 год. на Директора на Областна дирекция по безопасност на храните Софийска област, на ЕТ „В-Л.В.”-гр.С., представляван от управителя Л.С.В.на основание чл.48,ал.2 от Закона за храните/ЗХ/ му е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева за извършено нарушение на чл.20,ал.1,т.3 от ЗХ.В обстоятелствената част на наказателното постановление е отразено,че при извършена проверка на 30.03.2018 год. от  Р.Д. ,на длъжност главен инспектор в отдел „Контрол на храните” при ОБДХ –София област и М.Ч.-Н., на длъжност инспектор в отдел „Контрол на храните” при ОБДХ –София област, в обект :магазин за хранителни стоки с регистрационен номер № 232200..., находящ се в гр.С., ул.”Б.” № ..., стопанисван от фирма ЕТ „В.-Л.В.”, е установено ,че ЕТ „В.-Л.В.”,в качеството си на търговец извършва търговия и предлагане на краен потребител на храни,съхранявани в минусово хладилно съоръжение на храни от животински произход с изтекъл срок на годност, а именно: 1.пилешки сърца „В. М”,партида № *********, най-добър до 03.07.2017 год., 4 бр. по 1,000 кг.; 2.кебапче ,10 бр.по 0,050 кг., производител  „Н.м. 14” ЕООД,партида L 04590318, ВЕ 2204075,използвай преди 28.03.2018 г., 2 бр. по 0,500 кг.; 3.свински гърди  „Е.М.е.М.” ЕООД, L 037-12-090318-1, използвай преди 27.03.2018 г.,два броя, общо количество 0,860 кг.;4. свинско месо „Е.М.е.М.” ЕООД ,L 037-12-090318-1,използвай преди 27.03.2018 год., два броя ,общо количество 0,845 кг.; 5.кайма смес „Д.М.” ЕООД, L **********, най-добър до 12.02.2018 год., 0,500 кг.;6.кашкавалени капки „С.-М”, най-добър до 09.08.2018 год., 0,400кг.; 7.телешко месо „Р.м.”, L ,11.11.2017 год., използвай преди 11.12.2017 год., 0,526 кг.

         Наказателното постановление е издадено въз основа на акт № 001876/03.04.2018 год. за установяване на административно нарушение от Р.Т.Д..Актът е съставен в присъствието на един свидетел –М.Д.Ч.-Н.а ,както и в присъствието на управителя на ЕТ „В.-Л.В.”-Л.С.В.,на когото АУАН е предявен връчен лично срещу подпис на 03.04.2018 год.

По делото е представен доклад за извършена инспекция в обект за производство и търговия с храни от 30.03.2018 год. от Р.Д. и М.Ч.-Н..

         По делото са разпитани свидетелите Р.Т.Д.– актосъставител и М.Д.Ч.-Н.–присъствала при извършване на проверката и съставяне на акта, показанията на които потвърждават констатациите в АУАН и НП.

         От показанията на свидетелката Д. се установява ,че в търговските обекти съгласно Регламент 10.. търговците имат право да съхраняват хранителни стоки с изтекъл срок на годност ,но на хладилното съоръжение трябва да бъде поставен стикер ,на който е отразено „Странични животински продукти № 3”-обозначението съдържа само стоки с изтекъл срок на годност.Видно от показанията на свидетелката в конкретния случай в хладилното съоръжение са се съхранявали и храни годни за консумация ,чиито срок на годност не е бил изтекъл.Хладилното съоръжение е разположено в търговската част на обекта и представлява малък фризер със стъкло отгоре и се вижда съдържанието на хранителни стоки в него.

         В показанията си свидетеля И.К.В., воден от жалбоподателя твърди ,че хладилното съоръжение,в което се съхраняват животинските продукти не се намира в търговската част на обекта, а в ъгъла на магазина ,зад продавача и клиентите нямат достъп до него.

         При така установената фактическа обстановка съдът стигна да следните правни изводи:

След служебно извършена проверка съдът констатира,че при издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила-както актът за установяване на административното нарушение,така и наказателното постановление са съставени в съответствие с изискванията на чл.42 ,съотв. на чл.57 от ЗАНН и при спазване на правилата за установяване на административното нарушение и налагане на наказанието, установени в раздел ІІ-ІV от ЗАНН.

Не са налице нито едно от твърдяните от жалбоподателя нарушения на ЗАНН, което да води до отмяна на наказателното постановление на формално основание.

         След проверка на материалната законосъобразност на обжалваното наказателно постановление,съдът намери,че не са налице основания за неговата отмяна . 

Жалбоподателят е санкциониран с обжалваното наказателно постановление за извършено нарушение на разпоредбата на чл.20,ал.1,т.3 от Закона за храните,съгласно която -Не се разрешава пускането на пазара на храна, която е негодна за консумация от хората.

Санкцията за нарушение на горната разпоредба е предвидена в чл.48,ал.1 и ал.2  от Закона за храните-Съгласно ал.1 -Който наруши разпоредбите на този закон или наредбите по прилагането му, извън случаите по чл. 38 - 47, се наказва с глоба от 500 до 1000 лв., а при повторно извършване на същото нарушение - с глоба от 1000 до 2000 лв. ,а според ал.2 –за нарушение по алинея първа ,извършено от юридическо лице или едноличен търговец се налага имуществена санкция в размер от 1000 лева до 2000 лева, а при повторно нарушение –от 2000 лева –до 4000 лева.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства несъмнено се установи,че жалбоподателят едноличен търговец ЕТ „В.-Л.В.” е осъществил състава на чл.20,ал.1,т.3 от Закона за храните.По несъмнен и категоричен начин се установи ,че при извършена проверка от органите на ОБДХ-Софийска област на 30.03.2018 год. в търговски обект –магазин за хранителни стоки ,находящ се в гр.С., ул.”Б.” № ... е установено ,че в качеството си на търговец е извършвал търговия и предлагане на краен потребител на храни,съхранявани в минусово хладилно съоръжение на храни от животински произход с изтекъл срок на годност.Подробно в АУАН и НП са описани фактите,установени при проверката и изводите на административно наказващият орган ,че тези факти сочат на нарушение по чл.48,ал.2,вр.ал.1 от ЗХ.

Съобразно нормата на чл.20,ал.1,т.3 от ЗХ - Не се разрешава пускането на пазара на храна, която е негодна за консумация от хората.Съобразно нормата на параграф 1,т.53 от ДРЗХ „Пускане на пазара” е притежание с цел продажба ,включително предлагането за продажба ,или всяка друга форма на прехвърляне ,независимо дали срещу заплащане или не ,както и самата продажба, дистрибуция и другите форми на прехвърляне на храните. Според разпоредбата на параграф 1, т.34 от ДРЗХ „Негодна храна за консумация от човека” е храна ,която е неподходяща за употреба според нейното предназначение вследствие на замърсяване, микробиологични промени, развала, изтекъл срок на трайност или нарушена цялост на опаковката.Съдът съобрази и дадената легална дефиниция на понятието „търговец на храни” в Допълнителните разпоредби на Закона за храните. По смисъла на легалната дефиниция на §1, т.48 от ДР на Закона за хранитетърговец на храни" е всяко физическо или юридическо лице, което се занимава с търговия с храни по смисъла на т.60, като от своя страна „търговия” по смисъла на §1, т.60 от ДР на Закона за храните е процес на внос, износ, съхранение, транспорт, продажба и представяне за продажба на храни, предлагане на храни в места за обществено хранене, както и предоставяне на потребителите на безплатни мостри на храни.От установената фактическа обстановка се налага изводът, че жалбоподателят ЕТ „В.-Л.В.”  безспорно може да се квалифицира като „търговец на храни” по смисъла на легалната дефиниция на §1, т.48 от ДР на Закона за храните и следва да бъде субект на административно-наказателна отговорност по чл.48, ал.2 от ЗХ.

 Нарушението на разпоредбата на чл.20,ал.1,т.3 от ЗХ е формално и самото констатиране на наличието в търговски обект –магазин за хранителни стоки на стока с изтекъл срок на трайност я прави стока негодна за консумация от хора – е достатъчно основание за обосноваване на административно –наказателната отговорност ,на лицето ,което отговаря за предлагането за продажба на такава стока – в случая жалбаподателят ЕТ „В.-Л.В.” ,в качеството му на търговец.

Съдът счита ,че наложеното административно наказание – имуществена санкция в размер на 1000 лева е правилно определена,като е наложена такава в минимален размер предвидено от законодателя ,съобразно разпоредбите на чл.27 от ЗАНН ,вр.чл.48,ал.2 от ЗХ. Наложеното наказание "имуществена санкция” е в рамките на минималния предвиден размер за извършеното нарушение според разпоредбата на чл.48 от ЗХ.Липсва процесуална възможност настоящият съдебен състав да наложи наказание под минимално предвиденото, тъй като чл. 27, ал. 5 от ЗАНН не допуска такава възможност. В случая не може да се приложи по аналогия разпоредбата на чл. 55 от НК, тъй като според чл. 11 от ЗАНН, този кодекс се прилага единствено относно въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите, но не и при определяне на наказанието.Следва да се вземе предвид, че съдът преценява справедливостта на наложеното наказание единствено в определените от закона рамки на това наказание и в случаите на наложено административно наказание, не може да намали размера на това наказание под предвидения в закона минимум.

         Съдът намира ,че случаят не е маловажен ,от гледна точка на вида и характера на деянието и последиците от него.Така неприложима в случаят е разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. 

Предвид на изложеното, съдът счете,че наказателното постановление се явява законосъобразно и правилно, поради което следва да бъде потвърдено и на основание чл. 63 от ЗАНН

         Воден от горното и на основание чл.63 ,ал.1 от ЗАНН, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

        

         ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № Ю-../19.06.2018 год. на Директора на Областна дирекция по безопасност на храните Софийска област, с което на ЕТ „В-Л.В.”-гр.С., представляван от управителя Л.С.В.на основание чл.48,ал.2 от Закона за храните/ЗХ/ му е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева за извършено нарушение на чл.20,ал.1,т.3 от ЗХ.       

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок пред Административен съд-София област от получаване на съобщението.

 

 

 РАЙОНЕН СЪДИЯ: