РЕШЕНИЕ
№ 204
гр. Кърджали, 29.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, І СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Здравка Запрянова
при участието на секретаря Ралица Димитрова
като разгледа докладваното от Здравка Запрянова Административно
наказателно дело № 20235140200497 по описа за 2023 година
Обжалвано е Наказателно постановление № ******** от 04.04.2023г.,
издадено от началник сектор в ОДМВР- Кърджали, РУ-Кърджали, с което на
основание чл.638 ал.3 от КЗ е наложено наказание глоба в размер на 400лв. на
З. Й. Д. от с.Е., общ.Н., обл.С. с ЕГН ********** за това, че на 02.03.2023г. в
16,35часа в гр.К. управлявал лек автомобил марка „Ф. Ф.“ с рег.№ *******,
собственост на „Д.“ с ЕИК ******** с.Е., общ.Н., като лице, което не е
собственик и управлява МПС, във връзка с чието притежаване и използване
няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка гражданска
отговорност на автомобилистите към момента на проверката- нарушение на
чл.638 ал.3 от КЗ.
Недоволен от така наложеното наказание е останал жалбоподателят З. Й.
Д., който счита наказателното постановление за незаконосъобразно и моли
съда да го отмени поради следните съображения: допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, които преграждат възможността му да
разбере за какво нарушение е санкциониран, за да може да упражни правото
си на защита; в наказателното постановление не е ясно описано извършеното
нарушение, както и не били взети предвид всички доказателства, приложени
1
към административната преписка, като по този начин правото му на защита
било накърнено; не е извършил твърдяното нарушение, тъй като към момента
на констатиране на нарушението е притежавал валидна полица за застраховка
„Г. о.“, поради което е налице неправилно приложение на материалния закон.
В условия на евентуалност прави искане за приложение на разпоредбата на
чл.28 от ЗАНН, като счита, че предпоставките за приложението й са налице,
но наказващият орган не го е приложил, поради което моли съда да отмени
наказателното постановление в противоречие със закона. В съдебно заседание
жалбоподателят се представлява от адвокат, който поддържа жалбата. В ход
по същество моли съда да уважи жалбата като отмени наказателното
постановление с присъждане на разноските по делото и представя подробно
писмено становище.
Административно наказващият орган редовно призован, не се явява и не
изпраща представител. Постъпила е молба от процесуалния представител, с
която моли съда да потвърди наказателното постановление като претендира
да се присъдят в полза на ОДМВР- Кърджали направените по делото
разноски за юрисконсултско възнаграждение, както и при условията на
евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното
заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.
Съдът след като прецени събраните по делото гласни и писмени
доказателства намира за установено следното от фактическа страна: На
02.03.2023г. свидетелите С. О. и З. Ч. били на работа дневна смяна от 07,00 до
19,00 часа като полицаи в РУ- Кърджали. Този ден двамата свидетели
движейки се с патрулния автомобил от бул.„Б.“ към бул.„Т.“ в гр.К. около
16,35часа спрели за проверка със светлинен и звуков сигнал лек автомобил
марка „Ф. Ф.“ с рег.№ *******. При нея установили, че водач е
жалбоподателят З. Й. Д., който представил застрахователна полица „Г. о.“ №
*********** от 02.03.2023г. От нея свидетелите С. О. и З. Ч. установили, че
за спрения за проверка автомобил нямал валидна сключена застраховка „Г.
о.” към момента на проверката, тъй като същата била сключена същият ден в
16,20ч., но влизала в сила от по-късен час следващ часа на проверката, а
именно от 16,50ч. По този повод на место свидетелят С. О. в присъствието на
2
колегата си З. Ч. съставил акт за установяване на административно
нарушение по чл.638 ал.3 от Кодекса за застраховането срещу водача, който
го подписал без възражения. На база на него било издадено атакуваното
наказателно постановление за нарушение на чл.638 ал.3 от Кодекса за
застраховането.
Тази фактология се установи безспорно от събраните по делото гласни
доказателства- свидетелските показания на С. О., З. Ч., както и от писмените-
Справка за нарушител/ водач, Заповед на налагане на ПАМ №******** от
02.03.2023г., Заповед за налагане на ПАМ №******** от 02.03.2023г.,
Справка в центр.база рег.номер *******, Акт за установяване на
административно нарушение серия GA № *******/ 02.03.2023г. чиято
доказателствена сила не бе оборена, така също и от застрахователна полица
„Г. о.“ № ************ от 02.03.2023г. и писмо от застрахователна компания
„Л. И.“АД с вх.№ ****/ 18.10.2023г.
От правна страна съдът установи следното: Постъпилата жалба, подадена
до административнонаказващия орган на датата 19.05.2023г., е процесуално
допустима, тъй като същата е подадена в законоустановеният 14- дневен срок,
видно от обжалваното наказателно постановление, което е връчено на
06.05.2023г., както и от лице имащо такова право.
Нарушеният текст на чл.638 ал.3 от Кодекса за застраховането
разпорежда, че „Лице, което не е собственик и управлява моторно превозно
средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и
действащ договор за задължителна застраховка „Г. о.“ на автомобилистите, се
наказва с глоба от 400лв.“. Безспорно се доказа, че за управлявания от
жалбоподателя З. Д. лек автомобил марка „Ф. Ф.“ с рег.№ ******* не е имал
валидна сключена застраховка „Г. о.“ на автомобилистите към момента на
проверката. Съгласно чл.638 ал.3 от КЗ субект на
административнонаказателната отговорност е лице, което не е собственик на
съответния автомобил, какъвто е и настоящия жалбоподател. Налице са и
всички други признаци от обективна страна на деянието, а именно
управление на МПС от несобственик, за което липсва действащ договор за
задължителна застраховка, както и от субективна страна- деецът в качеството
си на правоспособен водач на МПС е знаел, че тя е необходима и
задължителна за управлението на МПС, поради което несъмнено е извършил
3
нарушението виновно. Следва да се отбележи, че според разпоредбата на чл.7
ал.1 от ЗАНН нарушението е виновно, когато е извършено умишлено или
непредпазливо. В настоящия казус жалбоподателят З. Д. е могъл и е бил
длъжен като дългогодишен притежател на СУМПС да установи от кога
започва действието на задължителната застраховка „Г. о.“ на
автомобилистите по отношение на предоставения му за ползване автомобил,
от което се обуславя и субективната страна. Прочее основният довод на
жалбоподателят Д. е, че към момента на проверката той е имал сключен
договор за застраховка „Г. о.“, но законът задължава водачът на МПС- то да
има не само сключен такъв договор, но и той е действащ, което в случая е
безспорно доказано, че е налице именно този елемент от изпълнителното
деяние на административното нарушение, тъй като полицата е в сила от час
следващ датата на проверката, с което се изпълва състава на цитирания в
наказателното постановление законов текст. Санкцията също е определена
правилно и законосъобразно на основание чл.638 ал.3 от Кодекса за
застраховането в единствено възможния размер определен в абсолютна
стойност.
Настоящата съдебна инстанция при извършената служебна проверка не
констатира в хода на административнонаказателното производство да са
допуснати нарушения на процесуалните правила или материалния закон,
които да съставляват основание за отмяна на наказателното постановление.
АУАН и обжалваното наказателно постановление са съставени правилно и
законосъобразно, от компетентен орган, съдържат необходимите реквизити
по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Нарушението е пълно описано с всички относими
към конкретния състав признаци, посочени са времето, мястото и
обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го
подкрепят, индивидуализиран е и нарушителя. От изложените в акта и
наказателното постановление факти става ясно какво деяние е осъществено от
жалбоподателя, кога е извършено и каква е неговата правна квалификация,
като не е налице съществено нарушение на процесуалните правила, което да
ограничава правото на защита на нарушителя и да опорочава атакувания акт
до степен, налагаща отмяната му. Словесното описание на констатираното
нарушение и установената по делото фактическа обстановка съответстват на
посочената като нарушена правна норма, както и на санкционната такава.
Пропуски не са допуснати и при връчването на АУАН и наказателното
4
постановление.
Съдът намира, че процесният случай не осъществява белезите на
маловажен такъв, съобразно разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Нарушението, за
което е санкциониран жалбоподателят е формално, на просто извършване,
поради което за неговата съставомерност не се изисква да са настъпили
вредни последици или да има пострадали лица. Не се установиха
изключителни или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства,
въз основа на които да бъде направен извода, че извършеното от
жалбоподателя нарушение разкрива по-ниска степен на обществена опасност,
в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. С нарушения
като процесното се засягат значими обществени отношения в областта на
задължителното имуществено застраховане, където нарушаването на
императивните изисквания е с висока степен на обществена опасност, тъй
като с нея се цели да се ограничат възможностите за нереализиране
отговорността по репариране на вреди, свързани с управление на МПС. Освен
това видно от приложената обемна справка за нарушител/водач на
жалбоподателя З. Д. са налагани многократно санкции за нарушения по
Закона за движението по пътищата. Този факт показва липсата на възпиращи
механизми в поведението му и отсъствие на уважение към изискванията на
закона у жалбоподателя, което създава усещането за едно трайно поведение,
насочено към неспазване на правилата, а това няма как да се възприеме като
малозначително, поне не и що се касае до дееца. Отчитайки предишните
нарушения на правилата за движение, които жалбоподателят Д. има, съдът
счита, че в случая не са налице основания за приложение на чл.28 от ЗАНН.
Самото нарушение е типично за вида си- управление на МПС без
задължителна застраховка „Г. о.“, като няма обстоятелства, които да
отличават съществено случая от основния състав на деянието, описан в
сочената като нарушена нормативна разпоредба.
С оглед изхода на делото и на основание чл.63д, ал.4 от ЗАНН поради
направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение от
страна на процесуалния представител на наказващия орган съдът намира
искането за основателно. Следва жалбоподателят да бъде осъден на плати на
ответната страна сумата в размер на 80лв. представляваща юрисконсултско
възнаграждение съгласно чл.63д, ал.5 вр. ал.3 от ЗАНН вр.чл.144 от АПК
5
вр.чл.37 ал.1 от Закона за правната помощ вр.чл.27е от Наредба за
заплащането на правната помощ, тъй като счита, че производството не е с
фактическа и правна сложност, както и по него не е налице явяване, а
изготвяне само на писмено становище, поради което и присъди същото към
предвидения минимален размер. Разноските за юрисконсулт следва да бъдат
присъдени на ОДМВР- Кърджали, които са юридическото лице, както е
поискано по делото. Ето защо, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № ******** от
04.04.2023г., издадено от началник сектор в ОДМВР- Кърджали, РУ-
Кърджали, с което на основание чл.638 ал.3 от КЗ е наложено наказание
глоба в размер на 400лв. на З. Й. Д. от с.Е., общ.Н., обл.С. с ЕГН **********
за това, че на 02.03.2023г. в 16,35часа в гр.К. като лице, което не е собственик
и управлява лек автомобил марка „Ф. Ф.“ с рег.№ ******* без действащ
договор за задължителна застраховка г. о. на автомобилистите към момента
на проверката- нарушение на чл.638 ал.3 от КЗ, като правилно и
законосъобразно.
ОСЪЖДА З. Й. Д. с адрес с.Е., общ.Н., обл.С. с ЕГН ********** да
заплати на ОДМВР- Кърджали сумата от 80лв. представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд- Кърджали по реда на глава 12 от АПК, в 14- дневен срок от съобщението
му на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
6