№ 16579
гр. София, 05.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЙОАННА Н. СТАНЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА ИВ. ДАНАИЛОВА
като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Гражданско дело №
20241110101028 по описа за 2024 година
Предявени са отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439 от ГПК
от В. В. В. срещу „Макроадванс“ АД с искане да се признае за установено спрямо ответника,
че ищецът не му дължи следните суми: 11737,00 лева - дължима главница по Договор за
потребителски кредит № 144375/11.11.2011г., договорна лихва в размер на 477,14 лева за
периода от 10.06.2013г. до 10.02.2014г., наказателна лихва в размер на 322,26 лева за периода
от 10.07.2013г. до 01.04.2014г. и сумата от 751,46 лева - съдебни разноски, за които суми е
бил издаден изпълнителен лист от 09.04.2014г. по гр.дело № 17604/2014г. по описа на СРС,
40-ти състав, въз основа на който е било образувано изпълнително дело № 168/2014г. по
описа на ЧСИ В.И., рег. № 778, поради погасяването им по давност.
Ищецът В. В. В. твърди, че на 09.04.2014г. срещу четирима солидарни длъжници сред
които и той, бил издаден изпълнителен лист в полза на „Райфайзенбанк България“ ЕАД на
основание заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК по ч. гр. д. №17604/2014г. по описа на
СРС, 40-и състав. На 08.05.2014г. при ЧСИ В.И., рег. № 778 било образувано изп. дело №
168/2014г. по молба на ответника като взискател. Поддържа, че на 08.04.2016г. между
„Райфайзенбанк България“ ЕАД и „Макроадванс“ АД бил сключен договор за цесия на
задължението. Поддържа, че след образуване на изпълнителното дело били извършвани
действия с цел проучване на имущественото му състояние, като била направена справка от
Национална база данни „Население”, справка за налични трудови правоотношения, по които
полага труд, както и била извършена справка в Агенция по вписвания за придобити от него
недвижими имоти. Твърди, че всички тези действия не съставлявали същински
изпълнителни действия, а само обезпечавали успешното провеждане на изпълнението. Сочи,
че поканата за доброволно изпълнение също била действие, обезпечаващо
законосъобразното провеждане на изпълнението, а не изпълнително действие, а липсата на
1
надлежно връчена покана за доброволно изпълнение опорочавала изпълнението и сама по
себе си не съставлявала същинско изпълнително действие. Посочва, че с молбата за
образуване на изпълнително дело въз основа на процесния изпълнителен лист, на основание
чл. 116, б. „в” от ГПК се прекъсвала давността, с която се погасявало самото вземане, като от
този момент започвала да тече нова давност, която се прекъсвала с всяко валидно
предприето изпълнително действие. Навежда твърдения, че последното валидно действие по
принудително изпълнение било предприето на 28.11.2014г., когато било изпратено запорно
съобщение до работодателя му, като в периода от 28.11.2014г. до 28.11.2016г., не били
извършвани изпълнителни действия, годни да прекъснат започналата да тече погасителна
давност и тъй като в течение на двегодишен период не били извършвани валидни
изпълнителни действия, то на 28.11.2016г., на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК,
изпълнителното дело се явявало прекратено по силата на закона.
С уточнителна молба от 30.01.2024г. ищецът е посочил, че не предявява отделен
самостоятелен иск за законна лихва върху главницата, считано от 02.04.2014г. Искането към
съда е да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който се
оспорват предявените искове. Посочва, че изпълнителното дело било образувано срещу
четирима солидарни длъжници, един от който бил ищецът В. В. и кредиторът имал право на
избор срещу кого от тях да насочи изпълнението съгласно разпоредбата на чл. 122 от ЗЗД.
Твърди, че с молбата за образуване на изпълнителното дело от 08.05.2014г. поискал
извършване на изпълнителни действия спрямо всички длъжници, сред които запор на
трудово възнаграждение, възбрана, запор на банкови сметки, опис на движими и недвижими
вещи, публична продан при наличие на недвижими имоти, като съдебният изпълнител
връчил поканата за доброволно изпълнение на В. В. на 18.06.2014г. по местоработата на
длъжника чрез работодател. В изпълнение на молбата на взискателя, ЧСИ В.И. била
извършени следните изпълнителни действия спрямо длъжниците, както следва: на
16.06.2014г. на Л.С. бил наложен запор на банкова сметка; на 28.11.2014г. било изпратено
съобщение за запор на трудовото възнаграждение на В. В.; на 04.05.2015г. било изпратено
съобщение за запор на трудовото възнаграждение на Д.Й.; от месец септември 2014г.
/включително/ до 28.11.2016г. били постъпвали суми от запор на трудово възнаграждение и
от запор на банкови сметки на длъжниците Л.С. и К. В.а; на 10.06.2016г. дружеството било
депозирало молба за конституиране като с постановление било конституирано като
взискател по горепосоченото дело; на 24.03.2017г. била депозирана молба за запор на
трудово възнаграждение на ищеца В. В. и за налагане на възбрана на длъжника К. В.а; на
18.04.2017г. възбраната била вписана; на 30.08.2017г. била постъпила сума от запор на
трудово възнаграждение на К. В.а; на 20.02.2018г. дружеството било депозирало молба за
запор на трудово възнаграждение на длъжника Д.Й.; на 27.02.2018г. бил наложен запор на
банкова сметка на длъжника Д.Й. като в периода от 26.04.2018г. до дата на депозиране на
настоящия отговор по изпълнителното дело били постъпвали суми от запор на трудово
възнаграждение и от запор на банкови сметки на длъжниците Л.С., Д.Й. и К. В.а; на
2
10.11.2023г. дружеството било депозирало молба за запор на трудово възнаграждение на
длъжника Л.С. и запор на банкова сметка на длъжника Д.Й.; на 17.11.2023г. дружеството
било депозирало молба за запор на банкови сметки на длъжника Л.С., като на същата дата
бил наложен и запорът. Навежда твърдения, че по изпълнителното дело били постъпвали
множество суми от 2014г., 2015г., 2016г., 2017г., 2018г., 2019г., 2020г., 2021г., 2022г., 2023г.,
2024г. /до дата на депозиране на настоящия отговор/ от запор на трудово възнаграждение и
на банкови сметки, които били годни да прекъснат, както т.нар. „перемпция“, така и
давността спрямо всички длъжници. Сочи, че след образуване на изп. дело № 168/2014г.
погасителна давност не била текла до 26.06.2015г., като нова давност започвала да тече от
26.06.2015г. и би изтекла на 26.06.2020г., преди обаче този срок да е настъпил, с молба от
24.03.2017г. била прекъсната отново погасителната давност, а междувременно по
изпълнителното дело постъпвали и суми от наложения запор. Искането към съда е да
отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
Съдът като взе предвид становищата на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства, намери за установено следното от фактическа и правна страна.
По допустимостта на предявените искове съдът намира следното.
Предмет на производството по чл. 439 ГПК е съществуването на изпълняемото
материално право, за което е издаден изпълнителен титул, а не законосъобразността на
провежданото изпълнение. Тъй като производството по така предявения иск се
характеризира с оспорване на изпълняемото право, правният интерес на ищеца е обусловен
от наличието на вземане срещу него, скрепено с изпълнителна сила, независимо дали това
вземане се изпълнява или не към датата на предявяване на иска. Ето защо в тежест на ищеца
е да докаже наличието на издаден срещу него изпълнителен титул.
В конкретния случай страните не спорят и с определението по чл. 140 ГПК, в което е
обективиран проектът за доклад, съдът е отделил за безспорни и ненуждаещи се от
доказване между страните следните обстоятелства: че срещу В. В. В. е издаден
изпълнителен лист от 09.04.2014г., постановен по ч.гр. дело № 17604/2014г. по описа на
СРС, 40-ти състав за посочените в исковата молба суми в полза на „Райфайзенбанк
България“ ЕАД, както и че въз основа на издадения изпълнителен лист е било образувано
изп. дело № 168/2014г. по описа на ЧСИ В.И., както и че вземанията, за които е бил издаден
изпълнителния лист, са прехвърлени на „Макроадванс“ АД.
При наличието на вземания, за които е издаден изпълнителен лист и образувано
изпълнително дело, както и при липса на погасяване на вземането чрез принудително
изпълнение към датата на исковата молба, за ищеца е налице правен интерес от предявените
отрицателни установителни искове за тяхната недължимост.
При това положение и с оглед наведеното от ищеца възражение за изтекла
погасителна давност за вземанията, в тежест на ответника е да докаже наличието на
обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността.
Относно релевираното възражение за изтекла погасителна давност съдът намира
3
следното:
Съгласно постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 3 от 04.02.2022г. по гр.д.
№ 1722/2021г. на ВКС, IV г.о., ГК, нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД се прилага, когато вземането
е определено по основание и размер с влязло в сила решение, така и когато е определено по
основание и размер с влязла в сила заповед за изпълнение. В случая процесният
изпълнителен лист е издаден въз основа на влязла в сила Заповед за изпълнение по чл. 417
ГПК от 09.04.2014г., издадена по ч.гр. дело № 17604/2014г. по описа на СРС, 40-ти състав.
Ето защо на основание чл. 117, ал. 2 ЗЗД приложима към процесното вземане е общата
петгодишна давност.
Съгласно задължителните указания, дадени с т. 10 от Тълкувателно решение №
2/2013г. на ОСГТК на ВКС, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни
действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК, нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на
която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие.
Съгласно задължителните указания, дадени с Тълкувателно решение № 3/2020г. на
ОСГТК на ВКС погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно
вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015г. на Тълкувателно
решение № 2/26.06.2015г. по т.д. № 2/2013г., ОСГТК, ВКС.
Съгласно утвърдилата се съдебна практика по реда на чл. 290 ГПК, формирана след
постановяване на тълкувателното решение от 2015г., исканията на взискателя за
предприемане на изпълнителни действия след прекратяване на изпълнителното
производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, също прекъсват давността на основание
чл. 116, б. „в“ ЗЗД, защото съдебният изпълнител е длъжен да ги предприеме /в този смисъл
Решение № 60282 от 19.01.2022г. на ВКС по гр. д. № 903/2021г., III г. о., ГК, Решение № 127
от 12.07.2022г. на ВКС по гр. д. № 2884/2021 г., III г. о., ГК, Решение № 3 от 4.02.2022г. на
ВКС по гр. д. № 1722/2021г., IV г. о., ГК и Решение № 37 от 24.02.2021г. на ВКС по гр. д. №
1747/2020г., IV г. о., ГК/.
Съгласно задължителните указания, дадени с Тълкувателно решение № 2/2023г. на
ОСГТК на ВКС погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие, извършено по
изпълнително дело, по което е настъпила перемпция.
Съгласно задълженителните указания, дадени с Тълкувателно решение №2/2023г. на
ОСГТК на ВКС в случай на множество солидарни длъжници в изпълнителното
производство, образувано срещу тях въз основа на един изпълнителен лист, изпълнителното
производство не може да бъде прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК само по
отношение на тези от тях, срещу които не е поискано извършването на изпълнителни
действия в продължение на две години, като в същия период изпълнителни действия са
предприемани срещу останалите длъжници. За настъпване на перемпцията трябва да е
налице бездействие на взискателя по отношение на всеки от солидарните длъжници в
производството.
4
В конкретния случай от приобщения препис от изпълнително дело №
20147780400168 по описа на ЧСИ В.И. се установява, че същото е образувано по молба на
„Райфайзенбанк България“ ЕАД от 08.05.2014г., с която е поискано да бъде образувано
изпълнително дело срещу Л.Т.С., В. В. В., К. В.ева В.а и Д.А. . въз основа на изпълнителен
лист от 09.04.2014г., издаден по ч.гр. дело № 17604/2014г. по описа на СРС, 40-ти състав.
Видно от издадения изпълнителен лист Л.Т.С., В. В. В., К. В.ева В.а и Д.А. . са били
осъдени да заплатят солидарно на „Райфайзенбанк България“ ЕАД сумата от 11737 лева-
главница по Договор за потребителски кредит № 144375/11.11.2011г., ведно със законна
лихва за периода от 02.04.2014г. до изплащане на вземането, договорна лихва в размер на
477, 14 лева за периода от 10.06.2013г. до 10.02.2014г., наказателна лихва в размер на 322,26
лева за периода от 10.07.2013г. до 01.04.2014г. и 751,46 лева, разноски по делото.
С молбата за образуване на изпълнително производство е поискано да бъде наложен
запор върху трудово възнаграждение на В. В. В. и К. В.ева В.а, както и на основание чл. 18
ЗЧСИ е възложено на съдебния изпълнител да извърши цялостна справка за имущественото
състояние на длъжниците и да бъде определен способ на изпълнение. При откриване на
недвижими имоти е поискано да бъде наложена възбрана.
С разпореждане от 08.05.2014г. съдебният изпълнител е образувал изпълнително дело
и е разпоредил да се проучи имущественото състояние на длъжниците.
На 16.06.2014г. е изпратена покана за доброволно изпълнение до В. В. чрез неговия
работодател и е наложен запор върху трудовото му възнаграждение.
На 16.06.2014г. е изпратена покана за доброволно изпълнение до Д.Й..
На 16.06.2014г. е изпратена покана за доброволно изпълнение до Л.Т.С. и е наложен
запор върху трудовото й възнаграждение в „Ребилд 11“ ЕООД и на вземанията й в
„Райфайзенбанк България“ ЕАД.
На 16.06.2014г. е изпратена покана за доброволно изпълнение до К. В.ева В.а е и
наложен запор върху трудовото й възнаграждение в Обединено детско заведение 117
„Надежда“.
На 19.06.2014г. Д.Й. е получила поканата за доброволно изпълнение.
На 20.06.2014г. В. В. е получил поканата за доброволно изпълнение.
На 20.06.2014г. К. В.а е получила поканата за доброволно изпълнение.
На 25.06.2014г. Л.С. е получила поканата за доброволно изпълнение.
На 23.09.2014г. и на 29.10.2014г. са постъпили суми по наложения запор на трудово
възнаграждение на Л.С..
На 28.11.2014г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на В. В..
На 08.12.2014г., на 08.01.2015г. са постъпили суми по наложения запор на трудово
възнаграждение на Л.С..
На 08.04.2015г. са постъпили суми по наложения запор на трудово възнаграждение на
5
К. В.а.
На 04.05.2015г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на Д.А. ..
На 26.05.2015г., на 05.06.2015г., и на 30.06.2015г. са постъпили суми по наложения
запор на трудово възнаграждение на Л.С..
На 19.08.2015г., на 31.08.2015г., на 07.09.2015г., на 28.09.2015г., и на 27.10.2015г. са
постъпили суми по наложения запор на трудово възнаграждение на К. В.а.
На 12.12.2015г., на 05.01.2016г., и на 08.03.2016г. са постъпили суми по наложения
запор на трудово възнаграждение на Л.С..
На 03.02.2016г. са постъпили суми по наложения запор на трудово възнаграждение на
Д.Й..
На 10.06.2016г. е постъпила молба от „Макроадванс“ АД, с която е поискано да бъде
конституирано дружеството като взискател, както и да бъдат превеждани сумите по банкова
сметка, посочена в молбата.
На 24.06.2016г. „Макроадванс“ АД е конституиран като взискател в качеството му на
частен правоприемник на „Райфайзенбанк България“ ЕАД, придобил вземанията по силата
на Рамков договор за покупко-продажба и прехвърляне на вземания от 08.04.2016г.
На 28.11.2016г. е постъпила молба от „Макроадванс“ АД, с която е приложено
уведомление до Д.Й. по чл. 99 ЗЗД.
На 14.02.2017г. е постъпила молба от „Макроадванс“ АД, с която е поискано да бъде
издадено съдебно удостоверие, от което да е видно какъв е размерът на дълга.
На 15.02.2017г. е постъпил имейл, в който е посочено, че актуалният размер на дълга
към 14.02.2017г. е в общ размер от 13183,85 лева, от които главница в размер на 11430,84
лева, такси и разходи от предишния взискател до 08.04.2016г. в размер на 684,20 лева,
сумата от 994,11 лева, законна лихва за периода от 08.04.2016г. до 14.02.2017г., 74 лева-
разноски, направени в изпълнителното производство.
На 22.03.2017г. е постъпила молба от „Макроадванс“ АД, с която е поискано да бъде
извършена справка за трудови договори на В. В. и К. В.а, както и да бъде наложен запор
върху трудовото им възнаграждение. Направено е искане да бъде наложена възбрана върху
притежаваните от К. В.а имоти.
На 18.04.2017г. е наложена възбрана върху 1/2 идеална част от апартамент № 30,
находящ се в гр. София, АДРЕС, собствени на К. В.а.
На 30.08.2017г. и на 19.12.2017г. са постъпили суми по наложен запор на трудово
възнаграждение на К. В.а.
На 18.09.2017г. е постъпил имейл от „Макроадванс“ АД с посочен актуален размер на
дълга.
На 20.02.2018г. е постъпила молба от „Макроадванс“ АД с искане да бъде извършена
справка за наличието на регистрирани трудови договори на Д.Й., като ако такива се
6
установят- да бъде наложен запор върху трудовото й възнаграждение.
На 27.02.2018г. е наложен запор върху вземания на Д.Й. в „Банка ДСК“ ЕАД.
На 26.04.2018г., на 29.06.2018г., на 29.08.2018г., на 27.09.2018г., на 29.10.2018г., на
27.11.2018г., на 01.02.2019г., на 30.05.2019г., на 01.07.2019г., на 15.08.2019г., на 27.08.2019г.,
на 27.09.2019г., на 04.10.2019г., на 28.10.2019г., на 25.11.2019г., на 06.03.2020г., на
12.05.2020г., на 25.05.2020г., на 24.03.2022г., на 27.04.2022г., на 22.06.2022г., на 27.07.2022г.,
на 26.08.2022г., на 27.09.2022г., на 28.10.2022г., на 28.11.2022г., на 12.12.2022г., на
26.01.2023г., на 24.02.2023г., на 24.03.2023г., на 26.04.2023г., на 22.05.2023г., на 27.06.2023г.,
на 22.08.2023г., на 24.08.2023г., на 25.10.2023г. са постъпвали суми по наложения запор
върху вземания на К. В.а.
На 26.03.2019г., на 17.04.2019г., на 17.05.2019г., на 18.06.2019г., на 12.08.2019г., на
19.08.2019г., на 17.09.2019г., на 21.05.2020г., на 18.06.2020г., на 11.08.2020г., на 24.09.2020г.,
на 15.10.2020г., на 21.12.2020г., на 18.01.2021г., на 23.02.2021г., на 16.03.2021г., на
20.04.2021г., на 19.05.2021г. са постъпвали суми по наложения запор върху вземания на Д.Й..
На 16.12.2019г., на 16.01.2020г., на 05.02.2020г., и на 25.02.2020г. са постъпили суми
по наложения запор на Л.С..
На 10.11.2023г. е постъпила молба от „Макроадванс“ АД с искане да бъде наложен
запор върху банкови сметки на Л.Т.С. и на Д.Й..
На 17.11.2023г. е постъпила молба от „Макроадванс“ АД с искане да бъде наложен
запор върху банкови сметки на Л.С..
На 28.11.2023г. , на 21.12.2023г., на 06.03.2024г., на 02.04.2024г., и на 25.04.2024г. са
постъпили суми по наложения запор върху вземания на К. В.а.
За гореописаните плащания са извършени надлежни отбелязвания върху гърба на
изпълнителния лист.
Видно от гореизложената хронология не е налице период от повече от две
последователни години, през които не са искани и не са предприемани действия по
принудително изпълнение. С оглед твърденията на ищеца следва да бъде посочено, че в
настоящата хипотеза, доколкото длъжниците са били осъдени да заплатят процесните
задължения при условията на солидарност, е приложимо разрешението, дадено с
горецитираното Тълкувателно решение. С оглед на задължителните за съда разрешения
следва да се приеме, че изпълнителните действия по отношение на един от солидарните
длъжници, срещу които е образувано изпълнително дело въз основа на един изпълнителен
лист, рефлектират върху останалите. В мотивите на Тълкувателното решение е прието, че
релевантно за перемпцията е пълното бездействие на взискателя по изпълнителното дело. В
настоящия случай на образувано едно общо изпълнително дело срещу солидарните
длъжници е налице съединяване на делата/производствата, при което осъщественото върху
имущественото право на единия от съдлъжниците принудително изпълнение има за
последница удовлетворяването на правото на взискателя, респ. погасяване на задълженията
на всички съдлъжници.
7
В настоящата хипотеза в периода от образуване на изпълнителното производство до
20.02.2018г. не е налице период от повече от две последователни години, през които да не са
искани, респ. да не са предприемани действия по принудително изпълнение спрямо всички
солидарни длъжници. Напротив, след образуване на изпълнителното производство са
предприети действия по налагане на запор върху трудово възнаграждение на В. В., Л.С. и К.
В.а; на 04.05.2015г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на Л.С.; на
22.03.2017г. е постъпила молба от новоконституирания взискател с искане да бъде наложен
запор върху трудовото възнаграждение на В. В. и К. В.а; както и възбрана върху
притежаваните от К. В.а недвижими имоти; на 18.04.2017г. е била наложена възбрана върху
недвижими имоти, собственост на К. В.а; на 20.02.2018г. е постъпила молба от взискателя с
искане да бъде наложен запор върху трудовото възнаграждение на Д.Й.; на 27.02.2018г. е
бил наложен запор върху вземания на Д.Й..
На следващо място, по изпълнителното дело са постъпвали суми по наложените
запори от съответните трети задължени лица. Съдът намира, че всяко постъпление на суми
в резултат на изпълнителни действия, изграждащи изпълнителния способ, е реализиране на
самия изпълнителен способ и прекъсва давността. По своята правна същност запорът върху
вземане на длъжника от трето лице е способ в изпълнителното производство за
удовлетворяване на взискателя. Постъпването на суми от наложения запор по
изпълнителното дело представлява плащане от трето лице в резултат на извършени
изпълнителни действия от конкретно посочен изпълнителен способ. В този смисъл всяко
постъпление на суми представлява реализиране на изпълнителния способ, като
поддържането на висящността на изпълнителния процес по този начин от страна на
взискателя прекъсва погасителната давност, както и срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Така и
Определение № 731 от 13.12.2018г., постановено по т. дело № 1325/2018г. по описа на ВКС.
От гореописаните постъпления от наложените запори върху вземания на солидарните
длъжници се установява, че суми са постъпвали през 2014г., 2015г., 2016г., 2017г., 2018г.,
2019г., 2020г., 2021г., 2022г., 2023г. и 2024г. За плащанията е извършено съответно
отбелязване върху гърба на изпълнителния лист. Всяко едно от постъпилите плащания е
прекъсвало давността, поради което към датата на исковата молба, респ. към датата на
устните състезания пред настоящата инстанция погасителната давност за процесните
вземания не е изтекла.
Също така, съгласно чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020г., и за
преодоляване на последиците /ЗМДВИП/, за срока от 13 март 2020г. до отмяната на
извънредното положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се
погасяват или придобиват права от частноправните субекти /каквито са страните по делото/.
Възобновяването на течението на спрените срокове е извършено с пар. 13 от ПЗР на Закона
за изменение и допълнение на Закона за здравето /ДВ, бр. 44 от 2020г., в сила от
14.05.2020г./, според който сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение
по ЗМДВИП, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон
8
в "Държавен вестник". Законът е обнародван на 13.05.2020г., поради което течението на
давностният срок е възобновено на 21.05.2020г. Следователно процесният давностен срок е
бил спрян за период от два месеца и седем дни, считано от 13.03.2020г. до 20.05.2020г.
С оглед на гореизложеното, съдът намира, че погасителната давност за процесните
вземания не е изтекла, поради което предявените отрицателни установителни искове са
неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
По разноските.
При този изход от спора, право на разноски има единствено ответникът, който
претендира юрисконсултско възнаграждение, което съдът определи на основание чл. 78, ал.
8 ГПК вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП на сумата от 100 лева с оглед липсата на фактическа и правна
сложност на спора и обстоятелството, че делото е приключило в едно съдебно заседание без
изслушване на свидетели и вещи лица.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от В. В. В., ЕГН **********, с адрес: гр. София, АДРЕС,
срещу „Макроадванс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ул. „Г.С. Раковски“ № 147, ап. 14, отрицателни установителни искове с правно основание чл.
439, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че В. В. В. не дължи следните суми: сумата от
11737 лева - дължима главница по Договор за потребителски кредит № 144375/11.11.2011г.,
договорна лихва в размер на 477,14 лева за периода от 10.06.2013г. до 10.02.2014г.,
наказателна лихва в размер на 322,26 лева за периода от 10.07.2013г. до 01.04.2014г. и сумата
от 751,46 лева - съдебни разноски, за които суми е бил издаден изпълнителен лист от
09.04.2014г. по гр.дело № 17604/2014г. по описа на СРС, 40-ти състав, въз основа на който е
било образувано изпълнително дело № 168/2014г. по описа на ЧСИ В.И., рег. № 778, поради
погасяването им по давност.
ОСЪЖДА В. В. В., ЕГН **********, с адрес: гр. София, АДРЕС, да заплати на
„Макроадванс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Г.С. Раковски“ № 147, ап. 14, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 100 лева,
представляваща сторените по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9