Р Е Ш ЕН И Е
№ …………/…………….
…………………………….., Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,
Деветнадесети състав в открито съдебно заседание на двадесет и трети септември две хиляди
и двадесета година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: МАРИЯНА
БАХЧЕВАН
При секретар Румела Михайлова,
изслуша докладваното от съдията административно дело № 3021/2019г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба на ЕТ „В.В.“,
представляван от В.В. срещу акт за прекратяване на биологичен ангажимент по
мярка 11 „Биологично земеделие“ от Програмата за развитие на селските райони за
периода от 2014-2020 за кампания 2016г. с изх.№ 02-031-2600/25 от 25.07.2019г.
на заместник изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, потвърден със заповед
№РД-20-247 от 09.10.2019г. на министъра на земеделието, храните и горите.
Жалбоподателят оспорва заповедта като
незаконосъобразна и неправилна, като изтъква, че са настъпили форсмажорни
обстоятелства независещи от него – изменение на §15 и чл.37и ал.1 от ЗСПЗЗ,
заради които не е могъл да изпълни задълженията си по чл.17 ал.2 от Наредба
№4/2015г. Смята, че биологичния ангажимент е трябвало да бъде прекратен на
основание чл.15 ал.5 от Наредба №4/2015г. като не дължи частично или пълно
възстановяване на получената от него финансова помощ за 2015г., поради което
иска отмяна на административния акт. В становище с вх.№ 4524/04.05.2020г.
едноличният търговец сочи, че заповедта е нищожна. Подчертава, че неговия
единствен ангажимент е бил за 130.16 ха, но след едностранното прекратяване на
договора му за наем на пасища от кмета на община Генерал Тошево за 49.48 ха е
уведомил на 09.06.2016г. в нормативно-определения срок по чл.15 ал.6 от Наредба
№4/2015г. управляващия орган по програмата, че прекратява напълно биологичния си
ангажимент, поради намаляване на площите му с повече от 10%, и не е заявил
други площи. Същите твърдения са заявени и в становище с вх.№ 11223/
16-9.2020г. Заявява, че не е бил уведомяван от ДФ „Земеделие“, че ангажимента
му не е прекратен и е останал валиден за остатъка от площите. Подчертава, че
няма допълнително споразумение за нова референтна площ, поради което издаденият
акт е без основание – не може да се прекратява нещо, което не съществува и затова е нищожен. Обезсилване на акта е поискал с молба вх.№
721/16.01.2020г.
В изявлението си в съдебното заседание на
12.02.2020г., жалбоподателят подчертава, че за оставащите 80.68 ха не е получил
акт от ДФЗ, с който да е бил задължен да кандидатства за финансиране и не е
подавал такова заявление.
В писмено становище с вх.№
12002/02.10.2020г., ЕТ „В. В.“ отново оспорва основанието за прекратяване на
биологичния му ангажимент като сочи, че неправилно това е станало по чл.15 ал.3
т.4 от Наредба №4/24.02.2015г., тъй като тази разпоредба е била приета с
изменението на наредбата през 2019г., т.е. не е съществувала и не е била
приложима през 2016г., когато са възникнали основанията за прекратяване на
участието му по програмата. Сочи, че на
основание чл.15 ал.5 и ал.6 от същата наредба в редакцията от 2015г. биологичния
му ангажимент е трябвало да бъде прекратен през 2016г. и на основание чл.6 ал.2
от цитираната наредба да не е било необходимо подаване на ежегодни „заявления за плащане“.
Ответникът в производството – заместник изпълнителния
директор на Държавен фонд „Земеделие“
/ДФЗ/ в придружително писмо с вх.№ 17906/03.12.2019г. и придружително писмо с вх.№ 2027/10.02.2020г. оспорва
жалбата като недопустима, поради просрочване предвид тълкувателно решение
№6/30.06.2015г. на Върховния административен съд. Уточнява се, че във връзка с
изменения на §15 и чл.37и ал.1 от ЗСПЗЗ с писмо изх.№
01-6500/10473/15.12.2016г. ДФЗД е поискал от земеделския стопанин да представи
доказателства за прекратяване на договорите във връзка с ползване на земи от
общинския или държавния поземлен фонд и след получените от земеделския стопанин
документи е изключил площи в размер на 49.48 ха от многогодишния ангажимент,
като за разликата от 80.68 ха до пълния размер на одобрените 130.16 ха не е
била доказана невъзможност или обстоятелства, които да възпрепятстват
земеделския стопанин да продължи изпълнението на поетия от него ангажимент и
тази разлика от 80.68 ха не е била заявена за подпомагане през кампания 2016г.,
поради което е бил прекратен и самия биологичен ангажимент.
В придружително писмо с
вх.№77/06.01.2020г., заместник директора на ДФЗ уточнява, че срещу ЕТ „В. В.“
не е стартирало производство по издаване на акт за установяване на публично
държавно вземане във връзка с акта за прекратяване на биологичен ангажимент. В
становище вх.№ 11019/11.09.2020г. ответникът
подчертава, че земеделският стопанин е поел 5-годишен ангажимент, видно
от уведомително писмо за одобрение и неодобрение за участие по мярка 11 „Биологично
земеделие“ по ПРСР 2014-2020г. с изх.№
02-030-2600/161 от 24.02.2016г. /представено по делото към придружително
писмо с изх.№ 01-030-1100/72 от
03.12.2019г./, с което е бил задължен да подава заявление за подпомагане/плащане
за всяка година до изтичане на многогодишния му ангажимент. Ответникът изтъква,
че не оспорва факта, че земеделският стопанин е длъжен да прилага дейността по направление „Биологично
растениевъдство“ върху поне 90% от площта, за която е поел биологичния
ангажимент. Отново признава, че са били налице форсмажорни обстоятелства, които
са поставили земеделския стопанин в невъзможност да обработва 49.48 ха в землището
на с. Лозница, общ. Ген.Тошево от заявените 130.16 ха, но за останалите 80.68
ха в землището на с. Куманово, общ. Аксаково не е било налице доказателство, че
не е можел да продължи да изпълнява поетия биологичен ангажимент за 2016г. и
дори е заявил тези оставащи площи по други мерки и схеми с УИН 0307061669323. Сочи, че проверка на място за кампания 2016г.
не е правена, като резултатите са установени при административна проверка по
реда на чл.37 ал.2 от ЗПЗП.
В писмени бележки с вх.№11896/30.09.2020г.
се сочи, че едноличният търговец е участвал за финансова помощ през 2016г. с 17
броя парцели, като ответникът признава, че за находящите се в с.Лозница, община
Генерал Тошево два парцела действително са настъпили форсмажорни обстоятелства –
законодателна промяна на §15 и чл.37и ал.1 от ЗСПЗЗ, но за останалите 15
парцела, намиращи се в с.Куманово, община Аксаково няма доказателство за форсмажор през 2016г. и
същите са били заявени от едноличния търговец по други мерки и схеми за финансиране.
Смята, че поетия ангажимент правилно е бил прекратен, поради неизпълнение на
чл.15 ал.3 от Наредба №4/24.02.2015г. и подпомаганото лице е длъжно да
възстанови получената финансова помощ. Позовава се на тълкувателно решение №
6/30.06.2015г. на Върховния административен съд по тълкувателно дело №4/2013г.
Иска отхвърляне на жалбата като неоснователна и недоказана и претендира съдебни
разноски включително юрисконсултско възнаграждение.
Въз основа на
административната преписка и събраните в хода на съдебното производство доказателства,
съдът установява следното от фактическа страна:
Биологичният ангажимент на ЕТ „В.В.“
по мярка 11 „Биологично земеделие“ по Програмата за развитие на селските райони
/ПРСР/ за периода 2014-2020г. е прекратен за кампания 2016г., тъй като при
извършена административна проверка на основание чл.46 ал.1 от Наредба №4/24.02.2015г.
за прилагане на мярка 11 „Биологично земеделие“ от Програмата за развитие на
селските райони за периода 2014-2020г. /наричана за краткост Наредба№4/2015г./ е
установено, че земеделският стопанин не е подал заявление за подпомагане и
приложение за кандидатстване по мярка 11 „Биологично земеделие“, направление „Биологично
растениевъдство“ за кампания 2016г., каквото задължение е имал до изтичане на
петгодишния период на биологичния ангажимент, съгласно чл.6 от цитираната
наредба. Отбелязано е, че за част от площите е доказана невъзможност за
спазване на поетия ангажимент, поради изменение на §15 и чл.37и ал.1 от ЗСПЗЗ,
поради което тези площи са били изключени, но биологичният ангажимент
продължава за новата референтна площ от 80.68 ха. Държавен фонд „Земеделие“ е
отказал финансовата помощ за 2016г. и е прекратил биологичния ангажимент на жалбоподателя по
мярка 11 „Биологично земеделие“ с направление „Биологично растениевъдство“ на
основание чл.63 т.1 във връзка с чл.77 т.4 б.“в“ от Регламент /ЕС/ №1306 на Европейския
парламент и на Съвета от 17 декември 2013г.
относно финансирането, управлението и мониторинга на общата
селскостопанска политика и на основание чл.15 ал.3 т.4 и чл.46 от Наредба №
4/24.02.2015г. В акта е посочено, че съгласно чл.15 ал.3 т.4 от наредбата,
земеделски стопанин, който не подаде заявление за плащане по време на поетия
ангажимент, възстановява получената финансова помощ или част от нея съгласно
чл.15 ал.4 по мярка „Биологично земеделие“ по съответното направление.
ЕТ „В.В.“ е подал на 30.05.2016г. заявление за подпомагане за 2016
по мярка 11 „Биологично земеделие“, в което е декларирал, че през текущата
година намалява площта , за която има поет биологичен ангажимент по направление
„Биологично растениевъдство“ по ПРСР 2014-2020г., към което е приложил декларация
от 30.05.2016г., в която е посочил причините за намаляване на площите, а именно
едностранно прекратяване на договор за наем от Общинска служба по земеделие
гр.Генерал Тошев. Намаляването на площите е факт, който не се оспорва от
ответната страна и не е необходимо неговото подробно обсъждане. В заявлението е
отбелязано, че е запознат, че има право на допълнително подпомагане за първите до
30 ха по СЕПП и е маркирано, че е подадено „заявление за подпомагане“ и „заявление
за плащане“ с УРН 181191.
На 09.06.2016г. земеделският
стопанин е подал ново заявление за подпомагане за кампания 2016г., с което е
заявил, че се отказва от финансовата помощ за 2016г. като в графа „Биологично
земеделие“ /мярка 11/ е отбелязал „не“. В писмо до ДФЗ с вх.№02-031-2600/25 от
26.01.2017г. едноличният търговец е обяснил, че не е подал „заявление за
плащане“ по мярка 11 за кампания 2016г., поради липса на регистрация от
Общинска служба по земеделие гр.Генерал Тошево, като е подчертал, че на 30.05.2016г.
е подал заявление за приключване на биологичния ангажимент по отношение на
намалените площи. Във връзка с неизвършване на регистрация от Общинска служба
по земеделие гр.Генерал Тошево са приложени запитвания от ЕТ „В.В.“ от 09.05.2016г. и от 19.05.2016г.
От справката за извършени плащания
по мярка 11 е видно, че на земеделския стопанин на 12.03.2016г. са преведени
две суми от 6261.28 лева и от 18783.83 лева, които касаят кампания 2015г.,
предвид изявленията на ответника и жалбоподателя, направени в съдебното заседание
на 15.07.2020г. С уведомително писмо с
изх.№ 02-030-2600/1584 от 10.07.2018г. на ДФЗ частично е отказано финансиране за
2015г. на основание чл.43 ал.3 т.4 от ЗПЗП за разликата между декларираната и
установената площ при проверка на място, тъй като кандидатът е заявил площи,
които не стопанисва. В съдебното заседание на 15.07.2020г. ответникът чрез
юрисконсулт С. е заявил, че не оспорва факта, че за 2016г. едноличният търговец
не е получил финансова помощ по мярка 11.
Въпреки разпореждането от
12.11.2019г. за представяне на цялата административна преписка, ответникът не е
представил доказателства за твърдението си, че същите площи са били заявени от
ЕТ „В.В.“ за подпомагане по други мерки. Във връзка със съдебните указания,
дадени в откритото съдебно заседание на 12.02.2020г., ответникът не е представи
документ, въз
основа на който да е задължил ЕТ „В.В.“
да продължи биологичния ангажимент за новата референтна площ в размер на
80.68 ха, предвид заявлението му от 30.05.2016г., с което е декларирал намаляване
на площите с 49.48 ха. Предвид изложеното съдът намира за недоказани
твърденията на ответника, че остатъка от площите са били заявени за подпомагане
по други схеми и програми. Не е налице и акт, както и нормативно основание за
определяне на нова референтна площ,
която земеделският стопанин да е задължен да заяви за подпомагане, след като
самия той се е отказал от участие в ПРСР 2014-2020 на 09.06.2016г.
Въз основа на установените факти,
съдът прави следните правни изводи:
По отношение на актовете за прекратяване на
биологичен ангажимент по мярка 11 за периода от 2014-2020, нормативната уредба
не предвижда задължително обжалване по административен ред. На основание чл.98 ал.2 изр.2 от АПК, когато жалбата е
отхвърлена от горестоящия административен орган и на оспорване пред съда подлежи
първоначалния административен акт, чийто издател трябва да бъде конституиран
като ответник в съдебното производство, съображенията за това са следните: Според
чл.97 ал.1 от АПК, жалбата се разглежда от компетентният по смисъла на чл.93
ал.1 от АПК орган - непосредствено по-горестоящият административен орган, който
се произнася с мотивирано решение, с което: а/ обявява оспорения акт за
нищожен; б/ отменя го изцяло или отчасти като незаконосъобразен или
нецелесъобразен; в/ отхвърля жалбата. По силата на чл.97 ал.5 от АПК във връзка
с чл.145 ал.2 т.1 от АПК, когато компетентният по-горестоящ административен орган
не се произнесе по жалбата или я отхвърли, законосъобразността /но не и правилността/
на административния акт може да се оспори чрез административния орган, издал този акт, пред съответния
административен съд, ако актът подлежи на оспорване по съдебен ред. Посочването
в тази норма на условието, че законосъобразността на първоначалния административен
акт може да се оспори пред съда чрез административния орган, който го е издал
навежда на извода, че като ответник в съдебното производство трябва да бъде конституиран
издателят на първоначалния административен акт по общото правило на чл.152 ал.1
от АПК /определение №1506 от 31.01.2013г. на ВАС по адм. дело №1171/2013г.,
оставено в сила с определение №3430 от 12.03.2013г. по адм. дело №2730/2013г. на
ВАС, 5-членен състав; определение №1682 от 02.02.2012г. на ВАС по адм.дело №
694 от 2012г./.
Изпълнителният директор на ДФЗ,
който е изпълнителен директор и на разплащателната агенция, може на основание
чл.20а ал.4 и ал.6 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/
да делегира своите правомощия на заместник изпълнителните директора на ДФЗ, в
случая това е станало със заповед №03-РД/2891/23.07.2019г. и заповед
№03-РД/4509#3 от
23.07.2019г.
Акт за прекратяване на биологичен ангажимент
по мярка 11 „Биологично земеделие“ от Програмата за развитие на селските райони
за периода 2014-2020 за кампания 16 с изх.№ 02-031-2600/25 от 25.07.2019г. е
получен лично от В.В. на 06.08.2019г. видно от отбелязването върху него. На
19.08.2019г. в Министерството на земеделието, храните и горите е постъпила
жалба от ЕТ „В. В.“ с рег.№ 70-4187 срещу акта на заместник директора на ДФЗ,
която е оставена без уважение с заповед № РД-20-247/09.10.2019г. Съгласно чл.97
ал.1 от АПК, министъра на земеделието, храните и горите е трябвало да се
произнесе по жалбата в двуседмичен срок от получаването ѝ на
19.08.2019г., вместо това се е произнесъл на 09.10.2019г. От доказателствата
към заявление вх.№17221/21.11.2019г. на жалбоподателя е видно, че заповедта на
горестоящия административен орган му е била съобщена на 01.11.2019г. и жалбата
е подадена на 05.11.2019г.
Предвид тълкувателно решение № 6/30.06.2015г.
на Върховния административен съд по тълкувателно дело №4/2013г., когато административния акт е бил оспорен по
административен ред /какъвто е настоящия случай/ и горестоящия административен
орган се е произнесъл извън срока за това отхвърляйки жалбата, срокът за обжалване на първоначалния
административен акт по чл.149 ал.3 от АПК започва да тече не от съобщаване на
акта, постановен от по-горестоящия административен орган, а от датата, на която
той е следвало да се произнесе. Тоест, министърът на земеделието, храните и
горите е трябвало да се произнесе до 02.09.2019г., считано от 19.08.2019г. Следователно,
едноличният търговец е можел да обжалва пред съда акт на заместник директора на ДФЗ в 14-дневен
срок, считано от 02.09.2019г. или до 16.09.2019г. В случая, той е обжалвал на
05.11.2019г., поради което жалбата му с оспорване незаконосъобразността на акта
за прекратяване на биологичен ангажимент е просрочена, но следва да бъде
разгледано искането му за обявяване на неговата нищожност, заявено със становище
с вх.№ 4524/04.05.2020г., което не е ограничено във времето, съгласно чл.149
ал.5 от АПК.
Страните не спорят по фактите и въпросът, на
който съда трябва да отговори е само правен: Бил ли е задължен земеделският стопанин
да подаде заявление за плащане за 2016г. по чл.6 ал.2 от Наредба №4/24.02.2015г.
за прилагане на мярка 11 „Биологично земеделие“ по Програмата за развитие на
селските райони за периода 2014-2020 Наредба №4/24.02.2015г. за оставащите 80.68
ха след изключването на 49.48 ха от общо одобрените 130.16 ха и налице ли е основание
за прекратяване на биологичния му ангажимент по чл.15 ал.3 т.4 от Наредба
№4/24.02.2015г. за прилагане на мярка 11 „Биологично земеделие“ по Програмата
за развитие на селските райони за периода 2014-2020 ?
Този правен въпрос не е изисквал
съдебно-техническа експертиза, поискана от органа, с която се е целяло установяване
на безспорни и неотносими факти.
Заявлението от 30.05.2016г., с което жалбоподателят
е направил промени е съобразено с разпоредбата по
чл. 45 ал.1 от Наредба
№4/24.02.2015г. (Обн. - ДВ, бр. 16 от 2015 г., в сила от 27.02.2015 г., изм. ДВ
бр.18/2018г. в сила от 27.02.2018г.), кандидатите за подпомагане могат да
правят промени в „Заявлението за подпомагане“ и „Заявлението за плащане“ по мярка „Биологично земеделие“, в срок до 31
май и при условията по чл. 11 от Наредба
№ 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда
за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания.
Съгласно чл.14 ал.1 от
Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията
и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания (Изм. -
ДВ, бр. 16 от 2016 г., в сила от 26.02.2016 г.), кандидатът за подпомагане може да оттегли
подаденото заявление или част от него до момента на извършване на плащането по
съответната схема, но не
по-късно от 1 декември на годината на
подаване на заявлението. Ответникът не спори, че ЕТ „В.В.“ не е получавал
финансова помощ за 2016г., т.е. поетия биологичен ангажимент е оттеглен преди 1-ви
декември на годината на подаване на заявлението и преди извършване на
съответното плащане. Разпоредбата на
чл.14 ал.2 Наредба №5/27.02.2009г. гласи, че: „Заявление или част от него се
оттегля с искане за промяна, чрез попълване на заявление, с отбелязани в
полетата промени. Копие от това заявление
се предава от ОД на ДФЗ в ОСЗ, където са били въведени данните от общото
заявление за подпомагане на кандидата.“. Следователно, при изпълнение на
изискването по ал.2 на чл.14 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г., жалбоподателят е подал заявление на 09.06.2016г., с което е отказал изпълнението
на биологичния ангажимент.
В обжалваната заповед не е посочен факти или
обстоятелство, сочещ че по отношение на жалбоподателят е било налице някое от условията
по ал.6 и ал.7 на чл.14 от Наредба №5/27.02.2009г. /кръстосана проверка,
установени застъпвания на площи или предстояща проверка на проверка на място/. Писмото на заместник изпълнителния директор на
ДФ „Земеделие“ с изх.№ 01-6500/10473/15.12.2016г. е получено от земеделският
стопанин на 24.01.2017г., видно от отбелязването върху него и следва по време
прекратяването на биологичния ангажимент на 09.06.2016г., поради което не може
да се приеме като пречка по чл.6 на горецитираната разпоредба.
Административните санкции по чл.63 и чл.77 от
Регламент (ЕС) № 1306/2013 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 17 декември
2013 година относно финансирането, управлението и мониторинга на общата
селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 352/78, (ЕО) № 165/94,
(ЕО) № 2799/98, (ЕО) № 814/2000, (ЕО) № 1290/2005 и (ЕО) № 485/2008 на Съвета
(консолидирана версия), се прилагат ако ко се установи, че даден бенефициер
не изпълнява критериите за допустимост,
ангажиментите или други задължения, свързани с условията за предоставяне на
помощта или подкрепата, предвидена в секторното законодателство в областта на
селското стопанство. По отношение на жалбоподателя не е било установено неизпълнение на
критериите за допустимост, свързани с условията за предоставяне на финансовата
помощ. Нещо повече, по отношение на 49.48 ха, ответникът признава в обжалвания
акт, че тяхното отпадане от предварително
заявените 130.16 ха се дължи на форсмажорни обстоятелства – законодателна промяна.
Намалението с 49.48 ха представлява 38% от предварително заявените 130.16 ха, а
оставащите 80.68 ха представляват 62 % от първоначалните 130.16 ха. Разпоредбата
на чл.17 ал.2 от Наредба №4/2015г. е категорична, че „одобрената площ за извършване на дейности по направление
"биологично растениевъдство" може да бъде намалена с не повече от 10
%, като всяка година поне 90 % от площта по направлението се припокрива
географски с площта, за която има поет ангажимент съгласно глава четвърта на настоящата наредба или в
случаите по ал. 4 и 5.“. Следователно, нормата на ал.3 на чл.17 от цитираната
наредба даваща възможност на земеделските стопани да получат финансова помощ за
текущата година на базата на намалената площ е приложима, ако това намаление не
нарушава изискването на ал.2 от същия член и е не повече от 10%. В разглеждания
случай, едноличният търговец-жалбоподател не е имал нормативното право да
получи финансова помощ за 2016г. за оставащите 80.68 ха, тъй като заявените
площи за подпомагане са намалени с 38%. Следователно, „новата референтна площ
от 80.68 ха“, е определена от административният орган в нарушение на чл.17 ал.2
от Наредба №4/2015г. и затова за тази оставаща площ жалбоподателят е бил
в нормативна забрана да подаде заявление
за подпомагане. Именно по тази причина, ЕТ „В. В.“ е оттеглил подаденото
заявление за подпомагане на поетия биологичен ангажимент, използвайки нормативно дадена възможност по чл.14
ал.1 от Наредба № 5 от 27.02.2009г. за
условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания
и не представлява неизпълнение на биологичния ангажимент, подлежащо на
административна санкция – възстановяване на платените финансови помощи. Разпоредбата
на чл. 15 ал.3 т.2 от Наредба №4/24.02.2015г. относно преустановяване прилагането на съответното направление преди
изтичане на срока по чл.
6, ал. 1 от същата наредба – петте последователни години, следва да се тълкува в хипотезите на прекратяване без
основателни причини /например, форсмажорни обстоятелства/ и без подадено
изрично заявление по реда на чл.14 ал.2 от Наредба № 5 от 27.02.2009г., когато земеделският стопанин не
е отговарял на условията за финансиране.
Противното разбиране би означавало, че
финансовото подпомагане по Програмата за развитие на селските райони
2014-2020г. цели да превърне земеделските стопани в „крепостни селяни“, което е
в разрез с общата селскостопанска политика на Европейския съюз.
След като земеделският стопанин е прекратил
биологичния си ангажимент по мярка 11 от ПРСР 2014-2020г. при условията и в
срока по чл.14 ал.1 от №5/27.02.2009г., той не е бил задължен да подаде
заявление за плащане по чл.6 от Наредба № 4/24.02.2015г. за кампания 2016г.,
защото противното би означавало заявяване на неправомерно плащане по смисъла на
чл.63 от Регламент (ЕС) № 1306/2013.
Липсвало е правно основание за прекратяване на
биологичния ангажимент по чл.15 ал.3 т.4 от Наредба №4/24.02.2015г., защото на
първо място, той вече е бил прекратен от
земеделският стопанин по реда на чл.14 ал.1 от Наредба № 5 от 27.02.2009г., т.е. не може да бъде прекратено
нещо, което вече не съществува, на второ място, разпоредбата на чл.15 ал.3 т.4
от Наредба №4/24.02.2015г. е въведена с редакцията от ДВ бр. 18 от 2018г., в сила от 27.02.2018 г. През 2016г.
е била в сила редакцията на чл.15 от Наредба №4/2015г. - ДВ, бр. 16 от 2015 г.,
в сила от 27.02.2015 г., според която неподаването на заявление по чл.6 от
същата наредба не е било основание за прекратяване на ангажимента и последващо
възстановяване на платената финансова помощ за предходни периоди. Дори и
хипотетично това да беше съществувало като правно основание през 2016г. възможността
за оттегляне на заявлението за подпомагане по чл.14 от Наредба №5/27.02.2009г. е
съществувало още с приемането ѝ - ДВ, бр. 22 от
24.03.2009 г., в сила от 1.03.2009 г.
Възможността за оттегляне на подаденото заявление
съществува за всички мерки по ПРСР 2014-2020 – чл.37 ал.6 от № 9 от 21.03.2015
г. за прилагане на подмярка 4.1 "Инвестиции в земеделски стопанства"
от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от Програмата за развитие
на селските райони за периода 2014 – 2020 г.; чл.12 от № 107 ОТ 23 АВГУСТ 2006
Г. ЗА УСЛОВИЯТА И РЕДА ЗА ПОДАВАНЕ НА ЗАЯВЛЕНИЯ ПО СХЕМИ И МЕРКИ ЗА ПОДПОМАГАНЕ
НА ПЛОЩ, издадено от Министерството на земеделието и горите; чл.25 ал.6 от НАРЕДБА№
14 ОТ 28 МАЙ 2015Г. ЗА ПРИЛАГАНЕ НА ПОДМЯРКА 6.1 „СТАРТОВАПОМОЩ ЗА МЛАДИ ЗЕМЕДЕЛСКИ
СТОПАНИ“ ОТМЯРКА 6 “РАЗВИТИЕ НА СТОПАНСТВА И ПРЕДПРИЯТИЯ“ ОТ ПРОГРАМАТА ЗА
РАЗВИТИЕ НА СЕЛСКИТЕ РАЙОНИ ЗА ПЕРИОДА 2014-2020Г. и пр. Тоест, философията на
ПРСР 2014-2020г.: земеделският стопанин не може да получава подпомагане за площи,
които не стопанисва, биологичният му ангажимент може да бъде прекратен от управляващият
орган на програмата, ако престане да отговаря на условията за допустимост и
самият бенефициер може да се откаже от биологичния ангажимент и дори е задължен
да го направи, ако площите за подпомагане са повече от нормативно-допустимите
проценти.
Изложените съображения обосновават извода, че
обжалваният акт е издаден в несъответствие с целта на закона – при превратно
упражняване на власт, което основание за неговата нищожност. Макар и основанията за незаконосъобразност по чл.146 от АПК да не са разграничени от законодателя
на такива водещи до унищожаемост или до нищожност, съдебната практика и
правната доктрина ги е разграничила, като е трайно разбирането, че нищожни са
актовете, издадени при превратно упражняване на власт – в несъответствие с
целта на закона по чл.146 т.5 от АПК и при издаване от некомпетентен орган.
Обявяване нищожността на оспорения акт,
поради несъответствие с целта на закона не налага изпращане на преписката на
административния орган за ново произнасяне, каквото е предвидено е нищожен акт,
издаден от некомпетентен орган.
Воден от изложеното и на
основание чл. 172 ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА НИЩОЖНОСТТА на акт за прекратяване на
биологичен ангажимент на ЕТ „В.В.“, представляван от В.В. по заявление с УРН
181191 по мярка 11 „Биологично земеделие“ от Програмата за развитие на селските
райони за периода 2014-2020 за кампания 2016г. с изх.№ 02-031-2600/25 от 25.07.2019г.
на заместник изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, потвърден със заповед
№РД-20-247 от 09.10.2019г. на министъра на земеделието, храните и горите.
Решението може да бъде
обжалвано с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му пред Върховния
административен съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: