Р Е Ш Е Н И Е
№ 260358
/ 21.7.2022г.
гр.
Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, тридесет и
пети състав, в публично съдебно заседание проведено на двадесет и първи юни,
две хиляди двадесет и втора година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ВИОЛЕТА КОЖУХАРОВА
при участието
секретаря Олга Желязкова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 9411 по описа на Варненски районен
съд за 2020 год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано въз основа на предявен от В.Р.С., ЕГН: ********** и А.Р.
П., ЕГН: **********, двамата с адрес: *** срещу
А.Ж.Ц. – С., ЕГН: **********, с адрес: *** и А.А.С.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, с искане до съда да постанови решение, с което
да признае за установено в отношенията между страните, че ищците са собственици
на реална част с площ от * кв. м. от ПИ № * по КККР на гр. Варна, находящ се в *, с площ на целия имот от * кв. м., която
реална част, защрихована с червен цвят на скицата на л. 45 от делото, е с
граници ПИ № *, № *, № *, № *, както и да осъди ответницата да им предаде
владението върху тази реална част. Претендират се и
извършените в производството разноски.
В
исковата молба се излага, че по силата на правна сделка ищците са собственици
на ПИ № *. Въз основа на доброволна делба, ответницата е собственик на съседния
имот- ПИ № *. Твърди се още, че между двата имота е поставена ограда,
несъвпадаща с границата по КК, като по този начин ответницата е навлязла с *
кв. м. в имота на ищците. Към настоящия момент спорната реална част се владее
от ответницата.
Ответницата
-
А.Ж.Ц. – С. депозира писмен отговор, в срока по чл. 131 ГПК, в
който излага съображения за неоснователност на предявените искове. Оспорва
пасивната си легитимация, като сочи, че не е собственик на ПИ № *.
В тази връзка се позовава на извършено на * г. дарствено разпореждане в полза на трето за процеса лице.
Възразява също, че оградата е поставена в периода 1993 – 1994 г. съобразно
старата имотна граница, без възражения от собствениците на двата имота.
Кадастралната карта от 2008 г. съдържа грешка, изразяваща се в неправилно
заснимане, като отразената граница не отразява регулационната линия по
действащия дворищно регулационен план, поради което между страните е повдигнат
спор за собственост по смисъла на чл. 54, ал. 2 ЗКИР. Излага още, че след
извършеното разпореждане, владението върху имота е предадено на новия
собственик. Евентуално, релевира възражение за
придобиване на имота въз основа на давностно
владение, в периода * г. – * г., с присъединяване на владението на праводателите и, считано от * г. Отправя искане за
отхвърляне на иска и за присъждане на разноски.
Ответникът – А.А.С. депозира писмен отговор, в срока по чл. 131 ГПК, в който излага съображения за неоснователност на предявения иск.
Възразява, че е собственик на имота, като се позовава на извършено на * г.
дарение. Имотът е придобит от праводателя въз основа
на договор за доброволна делба от * г. Възразява също, че оградата е поставена
в периода 1993 – 1994 г. съобразно старата имотна граница, без възражения от
собствениците на двата имота. Кадастралната карта от 2008 г. съдържа грешка,
изразяваща се в неправилно заснимане, като отразената граница не отразява
регулационната линия по действащия дворищно регулационен план, поради което
между страните е повдигнат спор за собственост по смисъла на чл. 54, ал. 2 ЗКИР.
В срока
по чл. 131 ГПК, депозира насрещна искова молба, с искане за постановяване на
решение, с което да се признае за установено в отношенията между страните, че
ищецът е собственик на реална част от ПИ *, защрихована в червен цвят на
скицата на л. 155, с площ от * кв. м., както и да се приеме за установено, че
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД – 18 –
92/ 14.10.2008 г. на АГКК, изменини със заповеди №
КД- 14-03-301/ * г., № КД – 14 – 03 – 1146/ 05.05.2011
г. и № КД – 14- 03- 2209/ 28.08.2012 г. на * - В., съдържа грешка, изразяваща
се в погрешно заснемане на реалната част в ПИ № * вместо в ПИ № *.
В
насрещната искова молба се излага, че въз основа на правна сделка е собственик
на спорната реална част. От своя страна, праводателят
придобива собствеността въз основа на договор за доброволна делба. В условия на
евентуалност, твърди се, че ищецът е собственик на процесната
част въз основа на давностно владение от * г., към
което присъединява и владението на своята праводателка,
А.Ц., датиращо от * г. Твърди се наличие на грешка в кадастралната карта и
кадастралните регистри, изразяваща се в погрешно заснемане на спорната част,
като част от ПИ № *, вместо като част от ПИ № *.
Ответниците по насрещния иск – В.Р.С. и А.Р. П., депозират
писмен отговор, в срока по чл. 131 ГПК, в който излагат съображения за
неоснователност на насрещния иск. Оспорват твърденията, на които е основан
насрещния иск – за придобиване на процесната реална
част по давност, въз основа на сделка, както и относно наличието на грешка в
кадастралната карта. Отправя се искане за отхвърляне на иска и за присъждане на
разноски.
В съдебно
заседание ответниците А.Ц. – С. и А.С., чрез
процесуален представител заявяват, че както доброволната делба от * г.,
съставляваща легитимация на ответниците, така и
отчуждаването през 1974 г., и реституцията през 1991 г., са извършени за УПИ *-*,
и по границите му съгласно регулационния план от 19* г. Поддържат твърдението,
че съществуващата ограда в спорната част на границата, съответстваща на
регулацията от 19* г., е изградена от собствениците на съседните имоти общо, с
тяхно съгласие, без спор относно местоположението на границата. Предвид
заключението на вещото лице относно последователните изменения на кадастралната
карта, след първоначалното й одобряване през 2008 г., твърдят, че допуснатото
изменение, съгласно цитирана в заключението заповед № К-14-03-301/ * г. на Н.
на * - В., е незаконосъобразно, тъй като в противоречие с чл. 53, тогавашната
редакция на ЗКИР, е извършено без знанието и без изрично заявеното съгласие на
собствениците на съседния имот с кадастрален номер *, а именно: първоначалната
ответница А.Ц.. Поради това, въпреки че самата заповед като административен акт
липсва по делото все още, релевират възражение за
материална незаконосъобразност на административния акт, като претендират да се
разгледа по реда на чл. 17, ал. 2 ГПК. Излагат, че страната оспорваща този акт,
е адресат на същия, но не е участвала в административното производство, в което
именно се състои нарушението на материалния закон, и процесуалните правила по
нейното издаване.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено
следното от фактическа страна:
Видно
от НА № * год. Й. В. Й. продава на Ц. А.С. и Р. Е. С. лозе и овощна градина с
площ от * дка., съставляващо парцел * от кв. * (по стар план на м. „Л.“ – част
от парцел * - * от кв. *), находящо се в курорта „Д.“,
м. „М..
По
силата на договор, обективиран в НА № * г., Ц. А.С. и
Р. Е. С. даряват на В.Р.С. и А.Р. П. по 1/ 2 ид. ч.
от лозе и овощна градина с площ от * кв. м., съставляващо парцел * от кв. * по
плана на „В. з.“ в комплекс „Д.“, заедно с построените в мястото два броя
бунгала тип „Н.“.
Видно
от НА № * г., Г. М. Ш. продава на Ж. С. Ц. идеална част от хавра
от * кв. м., находяща се в гр. В=, м. „К. - В.“ (С. К.), кв. *, парцел *.
Със
Заповед № 542/ 21.04.1992 г. на К. на О. В., са оценени подобренията в имота на
Ж. С. Ц., находящ се в кв. *, парцел * – * по плана
на В. з. гр. Варна – КК „Д.“, подробно описани в оценителен протокол от
08.04.1992 г., неразделна част от заповедта.
Цитираният
оценителен протокол е приобщен към доказателствения
материал по делото – л. 69 – 71.
С
договор за продажба, обективиран в НА № * г., Ж. С.
Ц. и С. А.Ц. продават на И. М. Д. 600/ * кв. м. ид.
части от вилно място с площ от * кв. м., представляващо парцел № * – * по плана
на В. з. „Т.“ – курортен комплекс „С. С. К. и Е.“ – В..
Видно от
договор, обективиран в НА № * от * г. Ж. С. Ц. и С. А.Ц.
даряват на А.Ж.Ц. – С. 643/ * ид. ч. от вилно място,
цялото с площ от * кв. м., съставляващо УПИ № * – *, в кв. * по плана на в. з.
В. (м. А.).
Видно
от договор за доброволна делба от * г. в дял на А.Ц. – С. е поставена земя с
площ от * кв. м., представляваща дял втори от техническата експертиза,
неразделна част при граници: север – ПИ № * и дял втори от делбата; изток –
улица, юг – дял първи от делбата; запад – дял първи от делбата.
Видно от
договор, обективиран в НА № * от * г. А.Ж.Ц. – С.
дарява на А.А.С. поземлен имот с идентификатор № *, с
площ от * кв. м., ведно с изградената в същото място жилищна сграда с
идентификатор № *.*, с площ от * кв. м. С този нотариален акт от г- жа С. е
запазено и учредено в полза на А. А. С. пожизнено право на ползване върху
имота.
От заключението
на вещото лице, по изготвената в хода на процеса съдебно – техническа
експертиза, се установява следното: действалите КП за територията в която
попадат обследваните два имота са КП от 1936 г., КП от * г., КП от 1990 г., КП
от 2000 г. и КККР; по КП от 1936 г.
ПИ № * попада в стари имоти № *, *, * и *; по същия план ПИ № * попада в стари
имоти № *, * и *; по КП от 1586 г.
ПИ № * попада в имоти № *, *, * и *; по този план ПИ № * попада в стари имоти №
*, * и *; по КП от 1990 г. процесните имоти попадат в територия, в която няма отразени
поземлени имоти, заснети там са само сгради и площадки; по КП от 2000 г. ПИ № * попада изцяло в южната част ПИ – *, ПИ № *
попада изцяло в североизточната част ПИ – *; по КП от 2008 г. ПИ № * е с площ от * кв. м. попада върху част от *
кв. м. от ПИ № * и * кв. м. от ПИ № *; по същия план ПИ № * с площ от * кв. м.
попада изцяло в ПИ № *; след извършена промяна в кадастралната карта от * г.,
общата граница между двата имота се измества, така ПИ № * става с площ от * кв.
м., а ПИ № * е с площ от ** кв. м. (т. е. намалява се с * кв. м.); след промяна
на кадастралната карта от 2011 г. от ПИ № * се образуват два нови имота – ПИ №
* с площ от * кв. м., записан на Й. В. Й. и ПИ № * с площ от * кв. м., записан
на В.Р.С. и А.Р.С..
За
процесната територия за действали регулационни
планове, както следва: РП от 1937 г., съобразно който спорната реална част
попада в парцели * - * и * – *, като
регулацията не е приложена на терена; РП от 19* г., съобразно който спорната
реална част от * кв. м. попада изцяло в границите на парцел * – *, собственост
на ответника; границите на парцелите, предвидени с РП от 19* г., са пренесени
автоматично и върху основата на КП от 1990 г.; ПУП – ПРЗ от 2017 г., съобразно
който спорната реална част попада изцяло в границите на имот № *, собственост
на ищците.
По
КП от 1936 г. процесната част попада с * кв. м. в
имот № *, с * кв. м. в имот № * и с * кв. м. в имот № *; по КП от * г. процесната част попада с * кв. м. в ПИ № *, с * кв. м. в ПИ
№ * и с * кв. м. в ПИ № *; по КП от 1990 г. спорната част попада върху терен
без отразени поземлени имоти; по КП от 2000 г.спорната реална част попада в ПИ
№ *, собственост на ищците; по КККР от 2008 г. спорната част попада в ПИ № *,
собственост на ответницата Ц.; след втора промяна на кадастралната карта, както
и към настоящия момент, процесния имот е заснет като
част от имота на ищците; по линия В1 –
В3 на комбинирана скица № 5 е налице изградена полумасивна
ограда, която по действащата кадастрална карта попада в границите на имот № *.
В
съдебно заседание, вещото лице разяснява, че като регулацията по плана от 19*
г. е приложена и е отразена в кадастралната карта.
За
изясняване на спора от фактическа страна, в хода на процеса са ангажирани
гласни доказателства посредством разпита на свидетеля А. А. С.. В показанията
си свидетеля излага, че е съответно съпруг и баща на ответниците.
Познава имота. Известно му е, че е отчужден от бащата на съпругата му, а в
последствие възстановен. Границите на възстановените имоти са определени от
общинските органи. Двамата с ищеца В. за поставили оградада
между двата парцела, състояща се от бетонна основа и метални платна. Оградата е
построена около средата на 90- те години, ползвани са забитите колчета от
общинските служители. На приложената по делото скица, свидетеля посочва за
оградата черната линия от пътя, означен под № 123, до края на заснетите
самостоятелни обекти в имот № *.
Гореустановената фактическа обстановка обуславя следните правни
изводи:
Предявен е главен иск с правно основание чл. 108 ЗС.
Разпоредбата на
чл. 108 ЗС регламентира възможността на собственика да иска своята вещ от всяко
лице, което я владее или държи, без да има основание за това.
Съобразно правилата на чл.
154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищците е да установят, че са собственици на
спорната реална част, на наведеното придобивно
основание – правна сделка, а също и че ответниците
владеят същата.
В тежест
на ответниците е да установят правоизключващите
и правопогасяващите си възражения, а именно –
извършено разпореждане с имот № * в полза на трето за процеса лице; упражнено
непрекъснато, несмущавано, явно и необезпокоявано владение върху спорната
реална част, в периода * - *, а от страна на нейните праводатели
– считано от * г.
Между страните
липсва спор, а и се установава от ангажираните гласни
доказателсва обстоятелството, че спорната реална част
се владее от ответниците.
В конкретната
хипотеза, ищците твърдят, че се легитимира като собственици на спорната реална
част въз основа на правна сделка, обективирана в НА №
* г. Касае се за деривативно придобивно
основание, като приобретателят придобива собствеността
само в случай, че прехвърлителят е собственик.
В случая, от
заключението по съдебно – техническата експертиза, което съдът кредитира изцяло
като обективно, обстойно мотивирано и цялостно обосновано, базирано на
непосредствено обследване на цялата съхранявана за спорния имот официална
документация се установи, че съобразно последния приложен регулационен план от
19* г. спорната част попада в имот № * – *, собствен на ответника. Този план е
действал до приемане на нов устройствен план през
2017 г. Или към момента на приключване на реституционните процедури, както и
към момента на сключване на сделките, на които ищците основават правата си,
границата между двата следва да отразява предвижданията по регулационния план
от 19* г., т. е. процесната територия е част от имота
на ответника. Последващото изменение в кадастралната
карта и в изработения въз основа на нея подробен устройствен
план, обуславя загубване на собственическите права на действителния собственик
върху частта от имота, която е заснета към съседен имот.
От друга страна,
с иска по чл. 54, ал. 2 ЗКИР (ред. ДВ, бр. 49 от 2014 г.) цели безспорно
установяване пространствения обхват на правото на собственост с оглед
правилното му отразяване в кадастралната карта.
Съобразно
разясненията, дадени по т. 4 от ТР № 8/ 2014 год. ОСГК, установяването както на
спорното право на собственост, така и на неточното отразяване на обема на това
право, по принцип е към момента на предявяване на иска, респективно - на
приключване на съдебното дирене в инстанцията по същество, като се вземат
предвид и тези настъпили след одобряване на кадастралната карта юридически
факти, които имат значение за придобиване, изменение или погасяване на правото.
Разпоредбата на
§ 1, т. 16 ДР ЗКИР дефинира непълнотите или грешките в кадастралната карта като
"несъответствия в данните за недвижимите имоти в кадастралната карта и
кадастралния регистър на недвижимите имоти спрямо действителното им състояние
към момента на одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри”. Когато
тези несъответствия не са свързани със спор за право на собственост,
поправянето им се извършва по административен ред. Когато непълнотите или
грешките на основните данни в кадастралната карта или кадастралния регистър са
свързани със спор за материално право, те се отстраняват след решаване на спора
по съдебен ред съгласно чл. 53, ал. 2, изр. 2 ЗКИР (в първоначалната му
редакция), аналогична с действащата редакция на чл. 54, ал. 2 ЗКИР (ДВ, бр. 49
от 2014 г.).
В настоящата
хипотеза спорът между страните се изразява в това, че реална част е заснета
фигурира в кадастралната карта и кадастралните регистри като част съседен имот.
Ето защо, съобразно правилата
на чл. 154, ал. 1 ГПК, за разпределение на доказателствената
тежест в процеса, ищците следва да установи в условията на пълно и главно
доказване правото
си на собственост върху спорната реална част от имота, на наведеното придобивно основание – правна сделка; несъответствия в
данните за недвижимите имоти в кадастралната карта и кадастралния регистър на
недвижимите имоти спрямо действителното им състояние към момента на одобряване
на кадастралната карта и кадастралните регистри.
Устройствените планове с
регулативно действие представляват приети по определен от закона ред от
компетентен орган с делегирана функция за това планове, които определят точното
нормативно местоположение, граници, площ, лице и предназначение на всеки от
самостоятелно обособените имоти в конкретна местност. В случай, че такъв план
предвижда промяна на предходно дефинираните белези на имотите, тази промяна
настъпва или автоматично или след реализиране на усложенен
фактически състав, в зависимост от конкретната устройствена
регламентация към съответния момент. При действието на ЗПИНМ (отм.) в
редакцията му след 1954 г. отчуждителното действие на
УРП настъпва след заплащане на определеното за това обезщетение (чл. 39, ал.
1). При действието на ЗТСУ (отм.), влезлият в сила регулационен план има
непосредствено отчуждително действие за придадените
по регулация части, като вещно – транслативният ефект
се стабилизира след като обезщетението за присъединените части бъде заплатено в
законоустановените срокове и/ или придаваемите
части бъдат завзети и владяни повече от 10 години, в
зависимост от конкретното основание за изменение на плана по чл. 33 ЗТСУ
(отм.). И обратно – при липса на тези предпоставки, отчуждителното
действие на плана отпада с обратно действие, а правата върху придаваемата част се възстановяват в полза на предходния и
собственик (така ТР № 3/ 15.VII.1993 г. по т. д. № 2/ 93 г. на ОСГК на ВКС;
Решение № 423/ 10.11.2011 г. по гр. д. № *1/ 2010 г. на ВКС, І ГО и др). При действието на ЗУТ (в сила от 02.01.2001 г.) одобрените
планове по правило нямат отчуждително действие, като
такова може да възникне само евентуално, при изключенията визирани в чл. 16,
ал. 1 ЗУТ и по волята на собствениците в хипотезата на чл. 15, ал. 3 - 6 и чл.
17, ал. 3 - 5 ЗУТ. Нещо повече – съгласно § 6, ал. 2 и § 8, ал. 1 ПЗР ЗУТ,
действието на влезлите в сила преди 02.01.2001 г. и неприложени в шестмесечен
срок от влизането в сила на ЗУТ устройствени планове
се прекратява автоматично, тоест придаваемите части
се връщат в патримониума на предишния им собственик,
като се възстановява нормативния статут на последния приложен регулационен план
(в този смисъл са и разясненията, дадени с ТР № 3/ 28.03.2011 г. на ОСГК на
ВКС).
В разглежданата
хипотеза, както бе посочено и по – горе, към момента на придобиване на имотите
от страните, приложен на място е регулационен план от 19* г., предвижданията по
който са спорната част да попада в имот № *. Това положение е запазено и при
приемане на кадастралната карта през 2008 г. За първи път, въз основа на
заповед за изменение на кадастралната карта от * г., а по - късно и с последващия регулационен план, предвижданията за спорната реална
част са да бъде придадена към имота на ищците. Тези изменения, касаещи процесните имоти, са приети при действието на ЗУТ (в сила
от 02.01.2001 г.), съобразно който изработваните ПУП по правило няма пряко отчуждително действие, а данни по делото за уреждане на
сметки по регулация не са налице.
На следващо
място, съгласно чл. 17, ал. 2 ГПК, гражданският съд се произнася инцидентно по валидността
на административните актове, независимо от това дали те подлежат на съдебен
контрол. Произнасянето е само в мотивите на решението, доколкото е във връзка с
основния гражданско правен спор (така Решение № 230 от 31.01.2014 год. на ВКС
по гр. д. № 2252/ 2013 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Гълъбина Генчева).
Заповедта на Н.
на * - В. за одобряване изменението на кадастралната карта е съставена от
длъжностно лице, в пределите на правомощията му, в предвидената от закона
форма. Разгледана по същество, същата е незаконосъобразна, по следните
съображения:
Съобразно чл. 53, ал. 1 ЗКИР измененията в кадастралния регистър на
недвижимите имоти се извършват при: 1. възникване на нови или при промяна на данните,
подлежащи на записване; 2. отпадане на основанието за извършено записване, в
случаите на ал. 2 и чл. 41, ал. 6; 3. констатиране на несъответствие между
данните в кадастралния регистър на недвижимите имоти и източника, удостоверяващ
данните.
В случая, не е налице
нито една от визираните предпоставки. Както бе отбелязано по – горе, имотната
граница следва да отразява предвижданията по регулационния план от 19* г., като
сключване на договора за доброволна делба не променя това положение. Кадастралната
карта следва да отразява действителните имотни граници. Ето защо, към момента
на издаване на издаване на коментираната заповед не са налице основания за
изменение на кадастралната карта, поради което се налага извод за материална
незаконосъобразност на същата.
Гореизложените
съображения обуславят извода, че не ищците, а ответникът А.С. е собственик на
спорната реална част, въз основа на правна сделка. В тази връзка, следва да се
приеме, че предявеният ревандикационен иск е
неоснователен, поради което и следва да бъде отхвърлен, на основание чл. 108
ЗС.
Същевременно,
налице е несъответствие между отразеното в одобрената
кадастралната карта и действително притежаваното от ищеца по насрещния иск
право на собственост. Касае се за грешка в
кадастралната карта по смисъл на § 1, т. 16 ДР на ЗКИР, която с оглед спора за собственост между страните,
следва да бъде отстранена по реда на чл. 54, ал. 2 ЗКИР (ред. ДВ, бр. 49/ 2014
г.).
По изложените съображения се налага извод за основателност
на предявения насрещен иск, поради което и същия следва да бъде уважен, на основание чл.
54, ал. 2 ЗКИР.
В предвид крайните
изводи, евентуално заявеното възражение/ твърдение на ответниците
за придобиване на имота по давност, не следва да бъде разглеждано.
С
оглед изхода на спора и отправеното искане, ответниците
по насрещния иск следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца сумата от 1515
лева представляваща извършени за водене на производството разноски, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Воден от
горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от В.Р.С., ЕГН: **********
и А.Р. П., ЕГН: **********, двамата с адрес: *** срещу А.Ж.Ц. – С., ЕГН: **********, с адрес: *** и А.А.С., ЕГН: **********, с адрес: ***, за признаване за
установено в отношенията между страните, че ищците са собственици на реална
част с площ от * кв. м. от ПИ № * по КККР на гр. Варна, находящ
се в *, с площ на целия имот от * кв. м., която реална част, е оцветена в жълт
цвят и заключена между т. В1, В2 и ВЗ на скицата на л. 236 от делото, която
скица е приподписана от съда и съставлява неразделна
част от съдебното решение, при граници ПИ на целия имот ПИ № *, № *, № *, № *,
както и за осъждане ответниците да предадат на ищците
владението владението върху тази реална част., на
основание чл. 108 ЗС.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията
между А.А.С., ЕГН: **********, с адрес: *** и В.Р.С.,
ЕГН: ********** и А.Р. П., ЕГН: **********, двамата с адрес: ***, че ищецът - А.А.С., ЕГН: ********** е собственик на реална част от ПИ № *
по КККР на гр. Варна, находящ се в *, с площ на целия
имот от * кв. м., която реална част, с площ от * кв. м., е оцветена в жълт цвят
и заключена между т. В1, В2 и ВЗ на скицата на л. 236 от делото, която скица е приподписана от съда и съставлява неразделна част от
съдебното решение, при граници на частта: ПИ № *, път, ПИ № *, , която реална
част е неправилно нанесена в кадастралната карта и кадастралните регистри на
гр. Варна, одобрени със Заповед № РД – 18 – 92/ 14.10.2008 год. на И. Д. на *,
като част от имота на отвениците – *, вместо като
част от имот № * – собственост на ищеца, на основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР (ред.
ДВ, бр. 49 от 2014 г.).
ОСЪЖДА В.Р.С., ЕГН: **********
и А.Р. П., ЕГН: **********, двамата с адрес: *** да заплатят на А.А.С., ЕГН: **********, с адрес: *** сумата от 1515.00 лв. (хиляда петстотин и петнадесет
лева), представляваща извършените разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: