Определение по дело №471/2019 на Окръжен съд - Хасково

Номер на акта: 610
Дата: 19 юли 2019 г. (в сила от 19 юли 2019 г.)
Съдия: Милуш Руменов Цветанов
Дело: 20195600500471
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 11 юли 2019 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

№ 610                                           19.07.2019 г.                                гр. Хасково

 

Хасковски окръжен съд гражданско отделение, на деветнадесети юли две хиляди и деветнадесета година, в закрито заседание в следния състав:

 

 

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕЛЯНА ПЕЙКОВА

              ЧЛЕНОВЕ: 1. ГЕОРГИ ГОЧЕВ

    2. МИЛУШ ЦВЕТАНОВ

 

 

като разгледа докладваното от мл. съдия Цветанов в. ч. гр. д. № 471 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 274 и сл. от ГПК, образувано по частна жалба на ЗАД "БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП" АД против Определение № 731/ 03.04.2019 г. по гр. д. № 426/ 2019 г. на РС – Хасково, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за прекратяване на производството по делото и за изпращането му по подсъдност на Софийски районен съд.

В частната жалба се прави оплакване за незаконосъобразност на обжалваното определение, като се излагат доводи, че от подсъдността по чл. 113 ГПК могат да се ползват само физически лица, съобразно дефиницията на понятието „потребител“ в ЗЗП, но не и юридически лица - търговски дружества, каквото качество притежава ищецът. Предвид изложеното, желае да се отмени обжалваното определение и делото да бъде изпратено по подсъдност на Софийски районен съд.

Съдът, като се запозна материалите по делото, констатира следното от фактическа страна:

Производството по гр. д. № 426/ 2019 г. на РС – Хасково е образувано по искова молба на „СИЕР“ ЕООД, с която е предявило против ЗАД "БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП" АД иск по чл.432  във вр. с чл. 498, ал.3, пр.3 във вр. с чл.386, ал.2 от КЗ, във вр. с чл. 45 ЗЗД, предявен в частичен размер - за сумата 100 лв. от 600 лв.

В срока за отговор ответникът е направил възражение за неподсъдност на иска пред РС – Хасково, като е поискал прекратяване на производството и изпращането му по подсъдност на основание чл. 105 ГПК и чл. 108 ГПК на Софийски районен съд, в района на който се намира седалището му.

С Определение № 731/ 03.04.2019 г. по гр. д. № 426/ 2019 г. Хасковският районен съд е оставил без уважение направеното възражение, като е приел, че делото му е местно подсъдно на основание чл. 115 от ГПК

Определението е връчено на страната на 08.05.2019 г., частната жалба е постъпила в съда на 14.05.2019 г. с пощенското клеймо от 13.05.2019 г..

В законовия едноседмичен срок е постъпил отговор на частната жалба, в който се изтъква, че за определяне на местната подсъдност на предявения пред първа инстанция пряк иск решаваща е нормата на чл. 115, ал.2 ГПК.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК от надлежна страна и против акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което е допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Принципно - относно приложението в конкретния случай на разпоредбата на чл. 113 ГПК – тази на чл. 2, ал. 2 от КЗ дава дефиниция на понятието „ползвател на застрахователни услуги“. Това понятие следва да се тълкува по идентичен начин за физическите и за юридическите лица, освен в случаите, когато изрично качеството потребител по смисъла на §13, т. 1 от ДР на ЗЗП не е въведено като изискване, за да може да се упражни съответното субективно право. В мотивите към законопроекта за КЗ е ясно записано, че „когато в определени случаи защитата, предоставяна с кодекса, се отнася само за тези ползватели, които имат качеството на потребители, това се указва изрично“. Разпоредбата на чл. 113 ГПК не е уредена само за потребителски спорове, а е предвидена в общите норми на основното исково производство и законовата й цел е предоставяне права на икономически по-уязвимата страна. В този смисъл употребеното в нея понятие „потребител“ следва да се разбира в широк смисъл, включвайки не само юридическия критерий, застъпен в ЗЗП, а и икономическия критерий – по слаба страна в правоотношението.  (В подкрепа на изложеното - Определение № 172 от 8.03.2013 г. на ВКС по ч. т. д. № 1143/2013 г., II т. о., ТК, Определение № 476 от 12.07.2012 г. на ВКС по ч. т. д. № 40/2012 г., I т. о., ТК., Определение № 275 от 16.04.2013 г. на ВКС по ч. т. д. № 848/2012 г., II т. о., ТК) Разбирането, че понятието „потребител“ се включва в понятието „ползвател“, освен в Определение № 95 от 5.02.2010 г. на ВКС по ч. т. д. № 70/2010 г., II т. о., ТК, е залегнало и в съдебната практика на ОС – Хасково по настоящия КЗ, а именно -  че правилото на §1, т.1  от КЗ (отм.) е пресъздадено в чл. 2, ал. 2 от КЗ (Определение № 362 от 14.04.2016 г. на ОС – Хасково по в. ч. гр. д. № 226/2016 г.

В контекста на гореизложеното, т. 6 от Тълкувателно решение № 1/23.12.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2014 г., ОСТК има принципно значение, което се прилага както при исковете по чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.), така и при иск по чл. 432, ал. 1 от КЗ.

Искът на „СИЕР“ ЕООД е подаден на 26.02.2019 г. При действието на настоящия КЗ, формулировката на разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ, е, че „Увреденото лице“, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на изискванията на чл. 380 от КЗ. В чл. 478 ал.1 и ал.2 КЗ е дадено легално определение на понятията  „пострадало лице“ и „увредено лице“. Пострадало е лицето, на което е причинена смърт или е претърпяло телесно увреждане от МПС, а увредено е лицето, включително и пострадалото, което има право на обезщетение за вреди, причинени от МПС. Анализът на разпоредбата сочи, че пострадало лице може да бъде само физическо лице, а увредено лице може да бъде както физическо, така и юридическо лице, ако то има право на обезщетение за вреди, причинени от МПС.  Въвеждайки подсъдността по чл.115 ал.2 ГПК законодателят е използвал по-общото понятие „увредено лице“, т.е. физическо или юридическо, включвайки и възможността исковете срещу застраховател да се предявят и по седалището на увреденото юридическо лице, освен по местонастъпване на застрахователното събитие. Относно приложимостта на предвидената в чл.115, ал.2 ГПК специална местна подсъдност е установена и безпротиворечива практика на съдилищата в страната (Определение № 257 от 17.04.2019 г. на ВКС по ч. т. д. № 639/2019 г., II т. о., ТК; Определение № 238 от 8.04.2019 г. на ВКС по ч. т. д. № 472/2019 г., II т. о., ТК, Определение № 219 от 27.03.2019 г. на ВКС по ч. т. д. № 491/2019 г., II т. о., ТК и др.) В конкретния случай е безспорно, че и седалището на увреденото лице, към момента на настъпване на застрахователното събитие е гр.****, и местонастъпването на застрахователното събитие е гр.***. Тези обстоятелства предопределят местната подсъдност на спора на Районен съд – Хасково.

Предвид горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И

 

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 731/ 03.04.2019 г. по гр. д. № 426/ 2019 г. на РС – Хасково, с което е оставено без уважение направено от ответника ЗАД "БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП" АД искане за прекратяване на производството по делото и изпращането му по подсъдност на Районен съд – София.

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              ЧЛЕНОВЕ:  1.                                  

 

 

 

 2.