РЕШЕНИЕ
№586
гр. Хасково, 23.11.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд - Хасково, в открито заседание на двадесет и шести октомври две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
Съдия: Цветомира Димитрова
при секретаря Йорданка Попова, като разгледа докладваното от
съдия Димитрова адм. дело №742 по описа
за 2021 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.118 от Кодекса за социално осигуряване във вр. с чл.145 и сл. от АПК.
Образувано е по
жалба подадена от Д.Д.Б. ***, депозирана
чрез пълномощник адв. Ч., против Решение №1012-26-268-1 от 29.06.2021 г. на
Директора на Териториално поделение (ТП) на НОИ – Хасково, с което е отхвърлена
жалбата на оспорващата против задължителни предписания
№ЗД-1-26-00935827/11.06.2021г. на контролен орган на ТП на НОИ – Хасково.
В жалбата се
твърди че не са налице законовите предпоставки за извършване на корекции
на данните по Декларация обр.1 „Данни за осигуреното лице“ на Д.Д.Б. за периода от м.08.2016г. до
м.05.2021г., като предписанията били недопустими и незаконосъобразни. За
посочения период осигурителният стаж бил зачетен от ТП на НОИ-Хасково и от длъжностните
лица изплащащи обезщетения за временна неработоспособност. Зачитането на
осигурителния стаж след м.08.2016г. било извършено с административен акт и въз
основа на него били изплатени обезщетения
за временна неработоспособност, т.е. административният акт бил влязъл в сила.
Стабилен акт можело да се отмени само в посочените от закона случаи, а
задължителните предписания не били сред тях. Не било допустимо данните по чл. 5, ал.4 от КСО въз основа на декл.обр.1 да бъдат
променяни в производство по чл. 37 от
Инструкция № 1 от 03.04.2015г. при установени с Констативен протокол № КВ-5-26-00958443/06.07.2021г. на Контролен
орган на ТП на НОИ-Хасково изплатени обезщетения от ДОО, въз основа на данните
разпоредени за заличаване, т.е. при наличие на неоснователно платени суми от
ДОО, които се възстановяват чрез издаване на ревизионен акт.
По
изложените в жалбата съображения се моли за отмяна на оспореният акт и
потвърдените с него задължителни предписания.
В съдебно заседание жалбата се поддържа от процесуален
представител, който излага допълнителни съображения за отмяна на оспореният
акт. Претендират се разноски.
Ответникът -
Директор на ТП на НОИ – Хасково, чрез процесуалния си представител в съдебно
заседание, изразява становище за неоснователност на жалбата и моли оспорваният
административен акт да бъде потвърден като правилен и законосъобразен.
Претендира и присъждане на разноски по делото, представляващи юрисконсултско
възнаграждение.
Административен
съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията
на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
От представените
по делото справки „Регистър на земеделски стопани“ на МЗХ и писмо изх. № РД-12-02-559 /25.05.2021г. на
Директора на ОД“Земеделие“, гр.Хасково се установява, че Д.Б. е
регистрирана в Министерство на земеделието и харните, като земеделски стопанин
на 26.07.2016г. с място на извършване на
дейността землището на ***и с дейност отглеждане на
домашни птици кокошки носачки и птици-други общо 35 бр. С пререгистрацията си
от 15.01.2020г. е декларирала засети
0.3200 ха слънчоглед, а с пререгистрацията на дата 19.02.2021г. е декларирала намерения за засаждане на 0.3200 ха слънчоглед.
Видно от
съдържащата се по делото справка „Деклариран вид осигуряване от самоосигуряващи
се лица“ / лист. 27/ Д.Б. е декларирала
пред ТН на НОИ, че като земеделски стопанин с ЕИК ********** ще упражнява
дейност, считано от дата 01.08.2016г. и е заявила вид на осигуряване за фонд
„Общо заболяване и майчинство“ и фонд „Пенсии“, считано от посочената дата.
В периода от
29.102019г. до 03.04.2021г. жалбоподателката е представила в ТП на НОИ –
Хасково удостоверение Приложение №9 към Болничен лист №Е20182928574 за „общо
заболяване“, с периоди на временната неработоспособност от 25.10.2019г. до
07.11.2019г.вкл..; удостоверение Приложение №9 към Болничен лист №Е20198753584
за „общо заболяване“, с периоди на временната неработоспособност от
08.11.2019г. до 07.12.2019г. вкл..; удостоверение Приложение №9 към Болничен
лист №Е20198753612 за „общо заболяване“, с периоди на временната
неработоспособност от 08.12.2019г. до 06.01.2020г. вкл.; удостоверение
Приложение №9 към Болничен лист №Е20198753647 за „общо заболяване“, с периоди
на временната неработоспособност от 07.01.2020г. до 05.02.2020г. вкл.; удостоверение Приложение №9 към Болничен лист
№Е20198753677 за „общо заболяване“, с периоди на временната неработоспособност
от 06.02.2020г. до 06.03.2020г.вкл.; удостоверение Приложение №9 към Болничен
лист №Е20200575406 за „майчинство “, с периоди на временната неработоспособност
от 17.02.2020г. до 29.03.2020г. вкл. и удостоверение Приложение №9 към Болничен
лист №Е20200719468 за „майчинство“, с периоди на временната неработоспособност
от 30.03.2020г. до 30.06.2020г. вкл.
На 07.07.2021г. Д.Б. е представила в ТП на НОИ – Хасково заявление – декларация за изплащане на парично
обезщетение при бременност и раждане на основание чл.50, ал.1 и ал.5 от КСО за
остатъка от 410 дни за детето Х.Х.Б.
роден на ***г., за периода от 01.07.2020г. до 01.04.2021г. вкл.
По делото не е
спорно, че по представените приложения №9 към болничните листове и приложение №
11 към заявления – декларации по чл.50 от КСО на лицето са изплатени парични
обезщетения .
С вх. №
1043-26-164 от 28.04.2021г. до Началника на отдел КПК при ТП на НОИ-Хасково е
бил подаден сигнал от Началника на сектор КП при ТП на НОИ-Хасково, с който е поискано извършване на проверка на
осигурител, за да се установи дали по
подадено удостоверение приложение № 10 към заявление Декларация по чл. 53, от КСО от осигурител Юри Бонев Борисов за Д.Д.Б.
е налице сключен трудов договор и дали последната има право на парично
обезщетение.
Със Заповед № ЗР-5-26-00930519 от 03.06.2021г.
на Ръководителя на ТП на НОИ-Хасково издадена на основание чл.107 от КСО и
чл.29, ал.1 от Инструкцията за реда и начина за осъществяване на
контролно-ревизионна дейност от контролните органи на НОИ е възложено на ЗА
Главен Инспектор по осигуряването при ТП на НОИ-Хасково в срок от 20 работни
дни от дата на връчване на заповедта да извърши
проверка по разходите на държавното обществено осигуряване на Д.Д.Б..
Резултатите от
извършената проверка са били обективирани в Констативен протокол № КП-5-26-00935818
от 11.06.2021г.
С оглед
резултата от извършената проверка на основание чл.108, ал.1, т.3 от КСО и
чл.37, ал.1 от Инструкция № 1/03.04.2015г. за реда и начина за осъществяване на
контролно-ревизионната дейност от контролните органи на НОИ са издадени
процесните задължителни предписания. С тях е наредено на осигурителя/самоосигуряващото
се лице да подаде в ТП на НАП – Пловдив, офис Хасково заличаваща информация за
периода от м.08.2016г. до 05.2021г., като в Декларация обр.1 осигурителя да
посочи вид осигурен 13 , както и
подадените данни по чл.5, ал.4, т.1 от КСО за периода от м.08.2016г. до м.05.2021г. да бъдат
заличени .
При проверката,
констатациите от която са обусловили издаването на предписанията, е установено,
че Д.Д.Б. е вписана като самоосигуряващо се лице с местоизвършване на дейност в
с.Широка поляна. Установено е, че същата
има регистрация като „земеделски стопанин“ считано от 26.07.2016г., когато
е заявила дейност изразяваща се в отглеждане на домашни птици (30 кокошки
носачки и 5 други птици), както и че при
пререгистрации от 13.02.2017г. , 04.01.2018г. и 14.01.2019г. а заявила промяна в броя на отглежданите птици,
а с пререгистрация от 15.01.2020г. - е декларирала засети 0.320 ха слънчоглед,
а с пререгистрация от 19.02.2021г. - намерение
за засаждане на 0.3256 ха слънчоглед.
Установено е и, че тя няма вписан/регистриран животновъден обект, а за лицето има внесени осигурителни
вноски в приход на бюджета на ДОО за
периода 01.08.2016г.- 24.10.2018г.вкл. При анализа на събраните в хода на
проверката доказателства издалият предписанията контролен орган е счел, че лицето не попада в обхвата на пар.1, ал.1, т.5 ДР на КСО и няма право
да предлага на пазара произведените
суровини и храни по реда на чл. 13, ал.4 от Закона за животновъдството, поради
което не подлежи на осигуряване. Възприето е също, че пререгистрациите от 15.01.2020г. и от 19.02.2021г. са сторени в период на ползване на парично
обезщетение за общо заболяване,
съответно ако действително е упражнявала дейност като земеделски стопанин,
считано от 15.01.2020г. е следвало да има осигуряване за ДОО. Съответно на база
така установеното и възприетото е формиран извод, че към датата на настъпване на риска за временна
неработоспособност поради общо заболяване – 25.10.2019г. и към датата на
настъпване на риска за временна неработоспособност поради бременност и раждане -***г. Д.Д.Б. не
е осигурено лице за съответният риск, тъй като няма качеството на
самоосигуряващо се лице.
Задължителните
предписания са връчени на адресата си на 11.06.2021г. и са оспорени от Д.Д.Б. с
жалба до директора на ТП на НОИ – Хасково, депозирана на 15.06.2021г. и заведена с вх. № 1012-26-268 . С оспореното
в настоящото производство решение административният орган е оставил без уважение жалбата, като е
възприел тезата на издателя на предписанията в насока, че понеже
жалбоподателката няма вписан/регистриран животновъден обект и няма право да
предлага на пазара произведените суровини и храни по аргумент на чл.
13, ал. 4 от Закона за животновъдството (ЗЖ), тя не попада в обхвата
на § 1,
ал. 1, т. 5 от ДР на КСО. В решението си административният орган е
упоменал, че за да си самоосигуряващо се лице, произведената продукция на
регистрирания земеделски стопанин трябва да е предназначена за продажба. В
противен случай лицето не подлежи на осигуряване. Възприета е и тезата на издателя на
предписанията, че пререгистрациите в ОД“Земеделие“ от 15.01.2020г. и от 19.02.2021г., т.е. в
периода на ползване на парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване и на парично обезщетение за
бременност и раждане , предвид
което лицето не трябва да полага
труд преди изтичането на временната
неработоспособност и за същото не е възникнало основание за осигуряване.
Решението е връчено на адресата чрез изпращане на известие
за доставяне, което е получено на 06.07.2021г. Жалбата срещу решението е
подадена на 19.07.2021г. чрез ТП на НОИ
– Хасково, където е заведена с вх.№1012-26- 268-2 от същата дата.
Жалбата е
процесуално допустима, подадена е при спазване на 14-дневния срок за съдебно
обжалване, срещу годен за оспорване административен акт и от надлежна страна,
за която е налице правен интерес от търсената защита.
Съдът, като
прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и
законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията,
визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна.
Съгласно
разпоредбата на чл.
107, ал. 1 от КСО, контролът по спазването на нормативните актове по
държавното обществено осигуряване във връзка с дейността, възложена на
Националния осигурителен институт, се осъществява от контролните органи на
Националния осигурителен институт, а съгласно чл.
107, ал. 2, т. 1 от КСО, контролни органи на Националния осигурителен
институт са инспекторите по осигуряване в териториалните поделения на
Националния осигурителен институт. В правомощията на последните, съобразно
разпоредбата на чл.
108, ал. 1, т. 3 от КСО, е даването на задължителни предписания за спазване
на разпоредбите по държавното обществено осигуряване/ДОО/, подлежащи на
обжалване пред ръководителя на съответното ТП на НОИ. В случая, обжалваните пред
Директора на ТП на НОИ-Хасково задължителни предписания са издадени именно от
такъв Т.А.главен инспектор по осигуряването в ТН на НОИ – Хасково, от което
следва, че същите са издадени от материално и териториално компетентен орган.
Същевременно,
съгласно разпоредбата на чл.
117, ал. 1, т. 3 от КСО, пред ръководителя на съответното териториално
поделение на Националния осигурителен институт се подават жалби срещу
задължителни предписания на контролните органи по чл. 108, ал. 1, т. 3, като в
същия смисъл, съобразно изричната разпоредба на чл.
117, ал. 3 от КСО, ръководителят на териториалното поделение на НОИ се
произнася по жалбите или исканията с мотивирано решение в едномесечен срок от
получаването им, като с решението ръководителят на териториалното поделение на
Националния осигурителен институт решава въпроса по същество или отменя
разпореждането и връща преписката за ново разглеждане от компетентния
административен орган, когато не са изяснени всички обстоятелства, отнасящи се
до издаване на разпореждането. Предвид това съдът приема, че оспореното решение
също е издадено от компетентен орган – директорът на ТП на НОИ Хасково, в
рамките на предоставените му по закон правомощия и в рамките на неговата
териториална компетентност.
Решението е
издадено в посочения едномесечен срок, при спазване изискванията за писмена
форма и съдържа всички реквизити, съгласно нормата на чл.
59, ал. 2 от АПК, приложима по силата на чл.
117, ал. 5 от КСО, включително с подробно посочени фактически и правни
основания за издаването му, което го прави мотивиран
административен акт и дава възможност да бъде преценена законосъобразността му. В изпълнение на
специалната норма на чл.
117, ал. 5 от КСО, препращаща към общия ред по АПК за издаване на
административен акт, административният орган се е произнесъл с решение, след
като се е запознал с жалбата срещу разпореждане от вида на посочените в чл.
117, ал. 1, т. 3 от КСО.
В случая, при
издаване на оспорените задължителни предписания на контролен орган при ТП на
НОИ Хасково са спазени разпоредбите на Раздел ІІ. Проверки от
Инструкция № 1 от 03.04.2015 г. за реда и начина на осъществяване на
контролно-ревизионна дейност от контролните органи на НОИ, издадена от
управителя на НОИ, на основание чл.
108, ал. 3 от КСО, като съображенията на съда и с оглед наведените в
жалбата и в о.с.з. доводи са следните:
Съгласно чл. 27, т. 1 от Инструкция №1 от
03.04.2015г. за реда и начина на осъществяване на контролно-ревизионна дейност
от контролните органи на НОИ, проверката е действие или съвкупност от действия,
предприети от контролните органи по чл. 3, т. 1 и т. 3, за събиране,
установяване и изясняване на факти и обстоятелства, свързани със спазването на
нормативните актове по държавното обществено осигуряване. Съгласно чл. 29, ал.
1, ал. 2 от същата инструкция, проверката се извършва на основание писмена
заповед, издадена от ръководителя на съответното ТП на НОИ или от упълномощено
от него лице, по образец, утвърден от управителя на НОИ и която следва да има
съдържанието, посочено в т. 1 – т. 3 на ал. 1 от същия текст. Разпоредбата на
чл.29, ал.5 от цитираната Инструкция съдържа изключение от общото правило за
издаване на заповед при възлагане на проверка, съгласно която заповед по ал. 1
не се издава, когато проверката се извършва само по данните в информационната
система на НОИ. В този случай проверката се възлага с писмена резолюция на
длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола по разходите
на ДОО в съответното ТП на НОИ. В случая процесните задължителни предписания са
издадени в хода на проверка (арг. Раздел II; Глава трета на Инструкция № 1),
която по хипотеза представлява действия на контролни органи на НОИ за събиране,
установяване и изясняване на факти и обстоятелства, свързани със спазването на
нормативните актове по ДОО, която е
осъществена на след издаване
на нарочна заповед от Директора на ТП на НОИ-Хасково, по
реда на чл.29 от Инструкция № 1. Поради
това в случая не намира приложение разпоредбата на чл.110 от КСО, уреждаща
случаите, в които следва да бъде проведено ревизионно производство с издаване
на акт за начет, тъй като имайки предвид разпоредбата на чл.6, ал.1 от Инструкция № 1/03.04.2015г. съдържаща дефиниция за това
какво всъщност представлява ревизията, то тя е съвкупност от действия на
контролните органи, насочени към установяване на вземанията на държавното
обществено осигуряване за неправилно извършени осигурителни разходи. В случая
спорният въпрос, който е следвало да се разреши в хода на извършената проверка
е не дали лицето е причинило щета на ДОО, а дали за периода от м.08.2016г. до
м.05.2021г.вкл. Д.Д.Б. е притежавала качеството самоосигуряващо се лице. В тази връзка, съдът намира за неоснователни доводите за нищожност на оспорения
административен акт
в следствие на неправилно възложена и проведена административна процедура.
Верни са
изводите на административния орган, че жалбоподателката не попада в кръга на
лицата по чл.
4, ал. 3, т. 4 от КСО (във връзка с § 1,
т. 5 от ДР на КСО).
Понятието "осигурено лице" по
смисъла на част
първа от КСО, е дефинирано легално в разпоредбата на § 1,
ал. 1, т. 3 от ДР на КСО, според която такова е "физическо
лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително
осигуряване по чл. 4 и чл.
4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски; осигуряването на
лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл.
10, продължава и през периодите по чл.
9, ал. 2, т. 1 - 3 и 5; самоосигуряващите се
лица се смятат осигурени за времето, през което са внесени дължимите
осигурителни вноски по чл.
6, ал. 8, а лицата по чл.
4а се смятат осигурени за времето, през което са внесени дължимите
осигурителни вноски. ". В чл.
10, ал. 1 от КСО е регламентирано, че осигуряването възниква от деня,
в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл.
4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до
прекратяването. В чл.
4, ал. 1 от КСО са изброени лицата, задължително осигурени за общо
заболяване и майчинство, инвалидност
поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална
болест и безработица по този кодекс, а в чл.
4, ал. 3 са изброени задължително осигурените за инвалидност
поради общо заболяване за старост и за смърт лица, между които в т. 4 и "регистрираните
земеделски стопани и тютюнопроизводители". Съгласно чл.
4, ал. 4 от КСО, лицата по ал.
3, т. 1, 2 и 4 по свой избор могат да
се осигуряват и за общо заболяване и майчинство. Регистрираните земеделски производители и
тютюнопроизводителите са обособени в обща група като самоосигуряващи се лица -
на основание чл.4, ал.3, т.4, вр. ал.4, вр. с §1, т.5 от ДР на КСО.
От посочените разпоредби следва извода, че за
да е налице качеството „осигурено“ или „самоосигуряващо“ се лице законодателят изисква кумулативно
упражняването на дейност и внасяне или дължимост на осигурителни вноски.
Легално понятието
"регистрирани земеделски стопани и тютюнопроизводители" по смисъла на
КСО е определено в § 1,
ал. 1, т. 5 от ДР на КСО, като "физическите лица, които
произвеждат растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба, и
са регистрирани по установения ред". В чл.
5, ал. 2 от КСО е регламентирано, че самоосигуряващо се е физическо
лице, което е длъжно да внася осигурителни вноски за своя сметка. В чл.
1, ал. 1 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица,
българските граждани на работа в чужбина и морските лица е предвидено, че
задължението за осигуряване за самоосигуряващите се лица по чл.
4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от
Кодекса за социално осигуряване, включително регистрираните земеделски
стопани и тютюнопроизводители, възниква от деня на започване или възобновяване
на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване.
По делото не е спорно,
че жалбоподателката е регистрирана като
земеделски производител отглеждащ домашни
птици считано от 26.07.2016г. до
14.01.2020г., а от 15.01.2020г. като земеделски производител
занимаващ се отглеждане на растителна
продукция- слънчоглед. Това обаче не е достатъчно, за да възникне осигурително
правоотношение с произтичащите от него права на обезщетение, тъй като не е
налице идентичност между качеството "регистриран земеделски стопанин"
по смисъла на Закона за подпомагане на
земеделските производители (ЗПЗП) и "осигурено лице" по смисъла
на КСО. По аргумент от § 1,
ал. 1, т. 5 от ДР на КСО, лице, за което не е доказано, че е
извършвало трудова дейност, в случая - че е произвеждало животинска/растителна
продукция, предназначена за продажба (производството за лични нужди не покрива
изискването за трудова дейност), дори и да е регистрирано по установения ред,
не може да има качеството "осигурено лице", независимо, че за него са
подавани данни в НОИ и са внасяни осигурителни вноски, а следва да са налице
всички елементи от фактическия състав на легалната дефиниция в посочената
разпоредба – т. е. лицето реално да осъществява дейност като земеделски
производител, като произвежда продукция, предназначена именно за продажба и при
наличието на надлежна регистрация. Регистрацията като земеделски производител и
внасянето на осигурителни вноски не изчерпват фактическия състав на
осигурителното правоотношение по чл.
10, ал. 1 от КСО във връзка с чл. 4
от КСО във връзка с § 1,
ал. 1, т. 3 от ДР на КСО. Елемент от фактическия му състав е и
реалното осъществяване на тази дейност съгласно легалното определение за
земеделски стопанин в § 1,
ал. 1, т. 5 от ДР на КСО, дефиниращо понятието за целите на КСО
като "физическо лице, което произвежда растителна и/или животинска
продукция с цел продажба". Доказателствената тежест за установяване факта
на произвеждане на растителна или
животинска продукция с цел продажба тежи върху оспорващата страна. Видно от
приложеното по делото като част от административната преписка саморъчно
обяснение на Д.Д.Б. от 11.06.2021г. същата не разполага с документи удостоверяващи
това обстоятелство. Следователно липсата на доказателства за упражняване на посочената по-горе трудова
дейност от страна на жалбоподателката в качеството й на земеделски производител
от момента на регистрирането й като такава, я дисквалифицира като
самоосигуряващо се лице по чл.
4, ал. 3, т. 4 от КСО с право на съответните осигурителни
плащания по КСО .
Допълнително, предвид
вида на извършваната от Д.Б. дейност - отглеждане на птици до 15.01.2020г., следва да се посочи, че в настоящия случай са
приложими и разпоредбите на Закона
за животновъдството, с който закон се уреждат организацията и
управлението на животновъдството, производството, развъдната дейност и
предлагането на пазара на селскостопански животни, както и правата и
задълженията на физическите и юридическите лица, свързани с тези дейности.
Съгласно чл.
13, ал. 1 от ЗЖ, производството обхваща дейностите, свързани с
отглеждането, храненето и възпроизводството на селскостопански животни и с
производството на животински продукти, предназначени за продажба. Според ал. 3
на чл. 13, обектите за отглеждане на селскостопански животни се регистрират по реда
на Закона за ветиринарномедицинската
дейност (ЗВМД) и подлежат на вписване в Системата за идентификация на животните и
регистрация на животновъдните обекти на Българска агенция по безопасност на
храните (БАБХ) с уникален номер. В чл.
13, ал. 4 от ЗЖ е регламентирано, че животновъдните обекти, в които
се отглеждат животни с цел добив на суровини и храни за лична консумация, се
определят като "лично стопанство" и собствениците им нямат право да
предлагат на пазара произведените в обекта суровини и храни, а според ал. 5, животновъдните обекти,
в които се отглеждат животни с цел добив на суровини и храни, които се
предлагат на пазара, се определят като "ферми".
Според легалните дефиниции
в § 1,
т. 46 и т. 47
от ДР на ЗЖ, "ферма" е животновъден обект, в който се отглеждат животни с
цел добив на суровини и храни за предлагане на пазара, а "лично
стопанство" е животновъден обект, в който се отглеждат животни с цел добив
на суровини и храни за лична консумация. Съгласно чл. 7,
ал. 3, т. 1 от ЗВМД, в БАБХ се водят публични регистри на животновъдните
обекти. В предходната и относима към казуса редакция на чл.
137 от ЗВМД бе предвидено, че собствениците или ползвателите на животновъдни обекти
подават заявление за регистрация по образец до директора на съответната
Областна дирекция по безопасност на храните (ОДБХ), въз основа на което
директорът на ОДБХ вписва животновъдния обект в регистър и издава удостоверение
за регистрация, когато обектът отговаря на определените изисквания, като
регистрацията на животновъдния обект е безсрочна. Задължението за подаване на
заявление за регистрация касае тези от собствениците или ползвателите на
животновъдни обекти, чиито стопанства не се дефинират като "лични".
Изложеното
обуславя извода, че както към датата на регистрация по чл.1, ал.1 от
НООСЛБГРЧМЛ, така и към датата на издаване на оспорения акт, жалбоподателката
не се явява самоосигуряващо се лице, тъй като не попада сред изброените в чл.4,
ал.3, т.4 от КСО лица. Подадените от нея данни с декларация образец №1 „Данни
за осигуреното лице“ по чл.5, ал.4 от КСО за самоосигуряващо се лице,
регистриран земеделски стопанин, са некоректни и следва да бъдат заличени,
а в същата декларация следва да се
посочи коректният вид(код) осигурен, в какъвто смисъл са задължителните предписания
и потвърдителното решение на директора на ТП на НОИ Хасково. В случая
административният орган правилно е приложил относимите към казуса норми на КСО. Като е съобразил това
в постановеното от него решение по реда на административния контрол по чл.
117, ал. 3 от КСО, директорът на ТП на НОИ - Хасково също е издал
законосъобразен акт.
В заключение и с оглед
възраженията на оспорващата, че за процесния период е получавала осигурителни
плащания, основаващи се на влезли в сила индивидуални административни актове,
които са стабилни и не подлежат на отмяна, следва да бъде посочено, че тези
възражения и доколко те са основателни, следва да бъдат разисквани в други
административни производства, предвидени в КСО, които могат да се развият след
влизане в сила на оспорения в настоящото производство акт.
По изложените
съображения оспореният административен акт отговаря на всички изисквания за
законосъобразност по смисъла на чл. 146 от АПК, поради което подадената срещу
него жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли.
При този изход
на спора основателна се явява претенцията на ответната страна за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. Съобразно чл. 78, ал.8 от ГПК, вр. с чл.144 от АПК, чл.37 от ЗПП и чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ същото
следва да се определи в размер на 100.00 лева, платими от жалбоподателката.
Водим от горното
и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Д.Д.Б.
***, против Решение №1012-26-268-1 от 29.06.2021 г. на Директора на
Териториално поделение (ТП) на НОИ – Хасково, с което е отхвърлена жалбата на оспорващата против задължителни предписания
№ЗД-1-26-00935827/11.06.2021г. на контролен орган на ТП на НОИ – Хасково.
ОСЪЖДА
Д.Д.Б.,
с ЕГН ********** ***, да заплати на Териториално поделение
на Националния осигурителен институт - Хасково сумата от 100 (сто)
лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за производството пред първата инстанция.
Решението
може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщението до страните.
СЪДИЯ: