Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, …..12.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ГР.ВАРНА, VІІ състав в
открито съдебно заседание, проведено на шестнадесети октомври две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РОМЕО СИМЕОНОВ
при участието на секретаря Светлана С., като разгледа докладваното от съдия
Р. Симеонов административно дело № 901/2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във
връзка с чл. 27, ал.4 от Закон за подпомагане на земеделските производители
(ЗПЗП) и чл. 166, ал.3 от ДОПК.
Образувано е по жалбата на Г.Х.П. с ЕГН **********,
представляван от адв. Д. Й., срещу Акт за установяване на публично държавно
вземане /АУПДВ/ №03/06/1/0/00654/2/01/04/01 от 28.02.2019г., издаден от
Директора на ОД на ДФ „Земеделие“ гр. Варна, с който на жалбоподателя: 1/ е
отказано изплащането на финансова помощ в размер на 24 447,50 лева,
представляваща второ плащане по Договор № 03/06/1/0/00654/11.02.2016г.; 2/ прекратен
е Договор № 03/06/1/0/00654/11.02.2016г. за отпускане на безвъзмездна финансова
помощ по подмярка 6.1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани“ от мярка 6
„Развитие на стопанства и предприятия“ от ПРС 2014 – 2020 на основание чл.24,
ал.2, т.4 от същия; 3/ определено е за
жалбоподателя като подлежащо на възстановяване от него публично държавно
вземане в размер на 24 447,50 лева, представляващо първо плащане съгласно чл.3,
ал.2, т.1 от посочения договор.
С жалбата АУПДВ се оспорва като неправилен
и незаконосъобразен, поради несъответствието му с приложимите материалноправни
и процесуалноправни разпоредби. Твърди се, че ответникът неправилно е
интерпретирал фактите, като е приел, че жалбоподателят е нарушил условията на сключения
между тях Договор № 03/06/1/0/00654/11.02.2016г. Сочи се също, че в хода на
производството пред ответника последният напълно е игнорирал направените от
земеделския производител възражения, което е довело до формиране на неправилни
правни изводи. Сочи, че уговореният с договора бизнес-план не само не е
нарушен, но дори е преизпълнен, с оглед на обстоятелството, че от 122 глави
добитък, които са били налични в стопанството на оспорващия към момента на
сключване на договора, то към момента на постановяване на обжалвания акт броят
им е увеличен на 320 бр. овце, коректно маркирани с ушни марки, без в това
число да са посочени агнетата – 200 бр. Твърди, че допълнително обработваните земи
са наети с цел по-добро изпълнение на бизнес-плана по Договора, доколкото по
този начин земеделският производител е произвеждал допълнително фураж за
увеличаващият се брой овце в
стопанството му. В заключение иска от съда да отмени обжалвания АУПДВ
като незаконосъобразен.
В съдебно заседание жалбоподателят се
явява лично и с упълномощен процесуален представител – адв. Д. Й.. Последният в
пледоарията си по същество поддържа жалбата на изложените в нея основания.
Позовава се на съдебна практика. Претендира присъждане на разноски в полза на
оспорващия. Допълнително
представя становище по съществото на правния спор във вид на писмена защита
с.д. №15470/17.10.2019 г.
Ответникът – Директорът на Областна
Дирекция ДФ „Земеделие“ – гр. Варна, чрез процесуалния си представител ст.
юрисконсулт Д. Б. – А., оспорва жалбата като неоснователна и недоказана и моли
съда да постанови решение, с което да я отхвърли. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение в размер на законово определения минимум.
Въз основа на събраните по делото
доказателства, между които и тези, представени от ответника с административната
преписка, съдът прие за установено следното:
Между страните в настоящото съдебно
производство не се спори, че жалбоподателят Г.Х.П. е регистриран като
земеделски производител. Същият има качеството на бенефициер /предвид терминологията, използвана в установената
практика на ВАС/ с уникален регистрационен номер /УРН/ 646986
по сключен Договор № 03/06/1/0/00654/11.02.2016г. с ДФ „Земеделие“ за отпускане
на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 6.1 „Стартова помощ за млади
земеделски стопани“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от ПРС
2014 – 2020. В заявлението си до ДФ „Земеделие“ от 14.07.2015 г. /л.33 – л. 45
от делото/, с което Г. П. кандидатства за участие в програмата, е посочил, че
кандидатства за сектор с приоритет „Животни“, което предвижда конкретно
отглеждане на овце. Одобреният от ответника Бизнес-план предвижда от
първоначално отглежданите от П. 122 бр. овце /млечни/ и начален икономически
размер на стопанството от 17 446,00 лв., равностойно на 8920,00 EUR, към избраната от бенефициера крайна дата на периода
за проверка – 20.09.2018 г. икономическият размер на стопанството му да нарастне
до 28600,00 лв., равностойно на 14622,95 EUR. На стр. 11 от бизнес-плана /стр.59
от делото/ са представени предвижданията на бенефициера за развитие на
стопанството през периода на действие на договора. Предвижда се от наличните
към момента на подписване на договора 122 глави добитък /овце/ до края на
първата стопанска година (2015 г./2016 г.) броят им да нарастне до 140 овце, до
края на стопанската 2016 г./2017 г. – до 150 бр., а до края на стопанската 2017
г./2018 г. – до 200 бр. овце.
Съгласно клаузите на договора, подписан
между жалбоподателя и ДФ „Земеделие“, одобрената помощ е в размер на 48895 лева
и се предоставя на две етапа-първо плащане от 24447,50 лв. в срок до два месеца
от датата на сключване на договора, освен при настъпване на посочените в същия
условия, и второ плащане в размер на 24447,50 лв. и срок до три месеца след
издаване на уникален идентификационен номер на окомплектована с всички
изискуеми документи съгласно Приложение № 7 от Наредба 14/28.05.2015 г. заявка
за второ плащане подадена от ползвателя до 01.02.2018 г., в случай на одобрение
на помощта след извършени проверки, включително на място, относно изпълнението
на бизнес-плана, и извършен анализ за установяване на съответствието между
фактическото състояние и одобрения бизнес-план. В чл.6, ал.1 от договора е
предвидено, че ползвателят се задължава да изпълни представения от него и
одобрен бизнес план в периода от сключване на договора до 20.09.2018 г., като в
чл.9 от същия договор изчерпателно са уредени хипотезите, в които Фондът
изисква от ползвателя връщане на полученото първо плащане и отказва на
ползвателя /бенефициера/ да получи второто плащане по договора.
От Приложение № 1 /л.189 и 190 от делото/,
неразделна част от Договора, наименовано „Списък на критериите за подбор, по
които ползувателят е получил приоритет“, в т. 2.1 е отбелязано, че към момента
на кандидатстване стопанството на заявителя включва животни и/или плодове и
зеленчуци и планираното увеличение на стандартния производствен обем /СПО/ на
стопанството е насочено към отглеждане на животни и/или култури от сектор
„Плодове и зеленчуци“ – 11,5точки. Планираното увеличение на СПО на
стопанството е изцяло с отглеждане на животни и/или култури от сектор „Плодове
и зеленчуци“ – 6 точки.
Между страните в настоящото съдебно
производство не се спори, че първото плащане по подмярка 6.1 е извършено веднага
след подписване на договора и същото е било в уговорения размер от 24447,50 лв.
На 07.09.2018 г. жалбоподателят Г. П. е
подал заявка за второ плащане по Договор № 03/06/1/0/00654/11.02.2016г. с
нужните приложения /л.239 – 504/.
От представената и приложена към заявката
за второ плащане анкетна карта от 03.09.2018 г. и при извършена проверка в
регистър „Правни основания“ в Интегралната система за администриране и контрол
/ИСАК/ както и от справка в системата на МЗГХ било установено, че в
стопанството на Г. П. се отглеждат допълнителни култури, както следва:
слънчоглед – 60 дка; рапица – 136,228 дка и грах – 3,497 дка, както и 12 бр.
кози, които не са предвидени с одобрения по програмата бизнес-план. Установено
е също, че за допълнително обработваните земеделски площи бенефициерът има
валидно сключени договори за стопанските 2016 г./2017 г. и 2017 г./2018 г.
Във връзка с това до бенефициера е
изпратено писмо изх. № 01-033-6500/316 от 25.09.2018 г. /л.517 и 518/ с
указание за отстраняване на нередовности. Пратката се е върнала с отбелязване,
че адресатът е непознат /л. 519/. Предвид това до П. е изпратено второ писмо
изх. № 01-033-6500/324 от 02.10.2018 г. с аналогично съдържание. Същото е
получено от адресата на ръка, видно от саморъчно направения запис на дъното на
втора страница. В отговор ЗП Г. П. е изпратил до ДФ „Земеделие“ – РА писмо от
03.10.2018 г. /л.523/, в което дава обяснения досежно наетите и обработвани от
него земеделски масиви, както и досежно отглежданите в стопанството му животни,
които за стопанската 2017 г. / 2018 г. наброяват 278 глави овце и 12 глави
кози. Сочи в писмото, че допълнително отглежданите култури са за осигуряване на
допълнителен фураж за разрасналото се стопанство, поради ниското качество на
предлаганите на пазара за фуражи храни за животни и техните високи цени. Приложени
са и съответните доказателства.
С друго уведомително писмо за отстраняване
на нередовности от 14.11.2018 г. /л.629/ от бенефициера е изискано да представи
свидетелство за съдимост. Такова е представено от жалбоподателя още същия ден
/л.631 и 632/.
На 14.11.2018 г. до жалбоподателя Г. П. е
изпратено писмо изх. № 01-033-6500/429 /л.18 и 19/, с което същият е уведомен
за откриване на производство по издаване на акт за установяване на публично
държавно вземане във връзка с неспазване разпоредбите на чл.13, ал.7 от Наредба
№ 14/28.05.2015 г. и във връзка с чл.9, ал.1, т.2 и т.9 от Договор №
03/06/1/0/00654/11.02.2016г. Земеделският производител се е възползвал от тази
процесуална възможност и в срок е подал възражение, заверено копие от което е
приложено на л.20 до 22 по делото. В него бенефициерът е посочил, че проектът
му за участие в програмата е изготвен от служители в Националната служба
„Съвети в земеделието“ и напълно се е доверил на тяхната компетентност като е
следвал съветите им, както към момента на подписване на Договора с ДФ
„Земеделие“, така и в хода на неговото изпълнение като многократно се е консултирал
с тях тъй като притежава само средно-специално образование в областта на
селското стопанство. Изтъква също, че за обработване на земите с растителни
култури през 2016 г. е ползвал само с лична техника, която е притежавал още
преди подписване на Договора, тоест за обработката на тези площи не са
отклонявани средства от предоставените по програмата за закупуване на
земеделска техника. Твърди, че всички извършени от него инвестиционни дейности
са били насочени единствено към животновъдното му стопанство. Сочи също, че животните
/12 бр. кози/, които са отглеждани в стопанството му в отклонение на Договора,
вече са отстранени, както и че всички договори за аренда на земеделска земя са
приключени към края на стопанската 2017/2018 г. и към момента на подаване на
възражението в стопанството му се отглеждат само овце.
След като се запознал с цялата
административна преписка, в това число и с възражението на П., което намерил за
неоснователно, на 28.02.2019г. ответникът издал оспорения в настоящото съдебно
производство АУПДВ №03/06/1/0/00654/2/01/04/01., с който на жалбоподателя: 1/ е
отказано изплащането на финансова помощ в размер на 24 447,50 лева,
представляваща второ плащане по Договор № 03/06/1/0/00654/11.02.2016г.; 2/
прекратен е Договор № 03/06/1/0/00654/11.02.2016г. за отпускане на безвъзмездна
финансова помощ по подмярка 6.1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани“ от
мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от ПРС 2014 – 2020 на основание
чл.24, ал.2, т.4 от същия; 3/ определено
е като подлежащо на възстановяване от бенефициера публично държавно
вземане в размер на 24 447,50 лева, представляващо първо плащане съгласно чл.3,
ал.2, т.1 от посочения договор. АУПДВ е мотивиран с това, че допълнително
отглежданите култури от Г. П. като слънчоглед, рапица и пшеница не попадат в приоритетния
сектор „Плодове и зеленчуци“, за които бенефициерът е получил по-висок брой
точки -11,15 т., които са формирали и крайната оценка при кандидатстване за
участие в програмата /л. 189/. Посочено е, че с това са нарушени разпоредбите
на чл.13, ал.1, чл.14, ал.1, т.7 и чл.15, ал.2 от Договор №
03/06/1/0/00654/11.02.2016г. и чл.13, ал.7, чл.18, ал.1 и ал.3 и чл.38, т.2 и
т.9 от Наредба № 14/28.05.2015 г. В акта изрично е посочено, че наличието на 12
бр. кози в стопанството на П. към момента на подаване на заявката за извършване
на второ плащане не се отразяват на критериите за подбор, които са довели до
класиране на жалбоптодателя за участие в програмата.
Предприето е съдебното му оспорване.
По искане на жалбоподателя и неговия
процесуален представител съдът е допуснал по делото да се изготви
съдебно-агротехническа експертиза с въпроси: 1/ Какви допълнителни животни и
култури, различни от договорените между страните по Договор №
03/06/1/0/00654/11.02.2016г. са се отглеждали в стопанството на частния
земеделски производител Г. П. през стопанската 2016г./2017г. и през стопанската
2017г./2018г.?; 2/ Отглежданите допълнително култури в стопанството на частния
земеделски производител Г. П. през посочените стопански години попадат ли в
обхвата на дадения при одобрението приоритет по Договор №
03/06/1/0/00654/11.02.2016г. Експертизата е изготвена в срок от вещото лице
доц. д-р Н. М. С. и се поддържа от нея в последното проведеното по делото открито
съдебно заседание на 16.10.2019 г. Експертизата не е оспорена от страните освен
в частта, в която експертът изразява становище относно изпълнението на
инвестиционните намерения на бенефициера, съгласно одобрения бизнес-план. Заключението
на вещото лице се кредитира и от съда като дадено обективно, компетентно и
безпристрастно.
В Таблица 5 /л.728 от делото/ вещото лице
е посочило изчерпателно какви са отглежданите от жалбоподателя допълнителни
растителни култури и животни през стопанската 2016г./2017г. и през стопанската
2017г./2018г. и в какъв обем.
|
№ по ред |
Допълнителни
култури растения за стопанската 2016г. – 2017г. |
дка |
|
1. |
Мека
пшеница |
124,80 |
|
2. |
Твърда
пшеница |
61 |
|
|
Допълнителни
култури растения за стопанската 2017г. – 2018г. |
|
|
1. |
Слънчоглед |
60 |
|
2. |
Рапица |
136,228 |
|
3. |
Грах |
3,497 |
|
4. |
кози |
12 бр. |
Горните изводи на експертизата се
подкрепят и от изложеното в представеното по делото писмо с.д. №
10804/05.07.2019 г. и приложенията към
него /л.760 – 764 по делото/ на МЗХГ.
В отговора си по втория зададен въпрос
вещото лице отговаря, че посочените в горната таблица растителни култури и
животни не попадат в обхвата на дадения при одобрение на бизнес-плана приоритет
„отглеждане на животни и/или култури от сектор „Плодове и зеленчуци“.
На допълнително зададени въпроси вещото
лице отговаря, че по принцип допълнително отглежданите от П. растителни култури
действително могат да бъдат ползвани за фураж на овцете, но не биха били достатъчни
да задоволят изцяло нуждите на животновъдното му стопанство.
Към доказателствата по делото е представен
Доклад за нередности № 03/06/1/0/00654/2/01/17/01 от 01.03.2019 г. /л.633 – 635/
от РРА – Областна Дирекция Варна до Дирекция „Финанси“ на ДФ „Земеделие“. В
него подробно са описани констатациите досежно отглежданите от Г. П.
слънчоглед, рапица и грах през периода на действие на Договор №
03/06/1/0/00654/11.02.2016г., както и за отглеждането на 12 бр. кози в
стопанството му. В т. 12 от Доклада изрично е посочено, че изложеното не
навежда на съмнения за наличие на измама.
За пълнота на изложението следва да се
посочи, че между страните в настоящото съдебно производство липсва спор досежно
обстоятелството, че заложените в бизнес-плана показатели са изпълнени с оглед
закупуването на доилен агрегат, и оформянето на торова площадка /л.322/. Не
спорно и това, че към момента на подаване на заявлението за второто плащане
стопанството на оспорващия Г. П. наброява 320 бр. овце, белязани редовно с ушни
марки, което надвишава значително броя
на поставените в бизнес-плана цели – да достигне брой на отглежданите овце –
200 бр. Представени са и доказателства (фактури, платежни нареждания,
приемо-предавателни протоколи и др.), от които се установява, че през периода
на действие на Договора с ДФ „Земеделие“ жалбоподателят Г. П. е закупувал
строителни материали, които са вложени за изграждане на нови помещения за
животните предвид увеличаване на броя им, както и за други дейности свързани с
отглеждането на овцете.
От ответника са представени Заповед № 03-РД/
1404/ 23.07.2015 г. и Заповед № 05-РД/01.02.2017 г. /л.1- 12/ на Изпълнителния
директор на ДФ „Земеделие“, с които на директорите на областни Дирекции на ДФ
„Земеделие“ в съответствие с териториалната им компетентност са делегирани
правомощия във връзка с производства по отпускане на безвъзмездни финансови
помощи по конкретно посочени мерки и подмерки, между които и такива по подмярка
6.1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани“ от мярка 6 „Развитие на
стопанства и предприятия“ от ПРС 2014 – 2020.
При горните фактически установявания и
като взе предвид становищата на страните, както и събраните в хода на съдебното
производство доказателства, съдът достигна до следните правни изводи:
От доказателствата по делото е видно, че оспорващият
Г.Х.П. е получил на ръка екземпляр от оспорения АУПДВ №03/06/1/0/00654/2/01/04/01
от 28.02.2019г. на 01.03.2019 г. Жалбата срещу акта е изпратена до ответника по
пощата на 15.03.2019 г., видно от поставеното върху пощенския плик клеймо на
приемащата пощенска станция. Изложеното навежда на извода, че жалбата е
процесуално допустима като подадена в срок, от надлежна страна – адресат на
оспорения административен акт, които акт подлежи на съдебен контрол.
Разгледана по същество, жалбата е
основателна, по следните съображения:
Съдебният контрол за материална
законосъобразност на оспорения административен акт обхваща преценката дали са
налице установените от административния орган релевантни юридически факти
(изложени в мотивната част на актовете) и доколко същите се субсумират в посочената
като правно основание за издаването му норма и респективно дали се следват
разпоредените правни последици. Съгласно разпоредбата на чл. 170, ал. 1 от АПК,
в тежест на административния орган е да установи наличието на посочените
фактически основания и изпълнението на законовите изисквания при издаването на
оспорения акт.
В обжалвания АУПДВ от 28.02.2019 г. е посочено,
че същият се издава на основание чл.165 и 166 от ДОПК и чл. 20а, ал. 1 и ал. 4
от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/ във връзка с
цитираните по-горе заповеди за упълномощаване. Съгласно чл. 166, ал. 1 и, ал. 2
от ДОПК, установяването на публичните вземания се извършва по реда и от органа,
определен в съответния закон. Ако в съответния закон не е предвиден ред за установяване
на публичното вземане, то се установява по основание и размер с акт за публично
вземане, който се издава по реда за издаване на административен акт, предвиден
в АПК, а ако не е определен органът за издаване на акта, той се определя от
кмета на общината, съответно от ръководителя на съответната администрация. В
конкретния случай се касае за публично държано вземане по смисъла на чл. 162,
ал. 2, т. 8 от ДОПК - претендира се недължимо платени суми, по проект,
финансиран от европейските земеделски фондове. Съгласно чл. 166, ал. 3 от ДОПК,
актът за публично държавно вземане се обжалва пред ръководителя на съответната
администрация по реда на АПК. Нормата, тълкувана във връзка с тази на чл. 81 от АПК означава, че оспорването на акта пред по-горестоящ административен орган е
правна възможност, а не задължение за адресата му и е приложима изборността на
реда за оспорване, предвидена в чл. 148 от АПК. Тоест, административният акт
може да се обжалва пред съда и без да е изчерпана възможността за оспорването му
по административен ред.
Административният съд намира, че АУПДВ е
издаден от компетентен орган. Съгласно чл. 20а, ал. 2 от ЗПЗП, изпълнителният
директор на РА организира и ръководи дейността на Разплащателната агенция и
представлява същата, а съобразно чл. 20а, ал. 4 от ЗПЗП в приложимата ѝ
редакция (обн. ДВ, бр. 12 от 2015 г., доп. бр. 2 от 2018 г.), изпълнителният
директор може да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото
на Европейския съюз или от националното законодателство, включително за вземане
на решения, произнасяне по подадени заявления за подпомагане и формуляри за
кандидатстване и/или сключване на договори за финансово подпомагане,
административни договори по Закона за управление на средствата от Европейските
структурни и инвестиционни фондове и по подадени заявки и искания за плащане,
на заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции
на фонда съобразно териториалната им компетентност. В изпълнение на тези си
правомощия, с представената по делото негова Заповед № 03-РД/286 от 01.02.2017
г., изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" е делегирал на
директорите на областните дирекции на фонда, правомощия да издават решения за
налагане на финансови корекции и актове за установяване на публични държавни вземания
по чл. 166, ал. 2 от ДОПК, вкл. по отношение на ползватели на финансова помощ
по подмярка 6. 1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от
мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" по ПСРС 2014 - 2020,
да започват, провеждат, спират и прекратяват съответните за това производства,
както и да преразглеждат издадените актове, ако са налице условията по чл. 91,
ал. 1 от АПК. Съобразно горното и вида на оспорения акт, същият се явява
издаден от лице, действащо при надлежно упражняване на делегираните му
правомощия, в рамките на неговата материална и териториална компетентност.
Оспорваното волеизявление е в писмена
форма, съгласно изискването на чл. 59, ал. 2 от АПК и съдържа посочване на
фактическите и правни основания за издаването му. Действителното наличие на
сочените от директора на ОД на ДФЗ - Варна факти и направените въз основа на
тях правни изводи са предмет на преценка при проверката за материалната
законосъобразност на акта.
Настоящият състав на Административен съд –
Варна обаче счита, че в производството по издаването на процесния АУПДВ са
допуснати особено съществени нарушения на процесуални правила, опорочаващи акта,
с който производството е приключило, до степен на унищожаемост. Както се посочи
и по-горе в изложението, съгласно разпоредбата на чл. 166, ал. 1 от ДОПК,
установяването на публичното държавно вземане се извършва по реда и от органа,
определен в съответния закон, а ако такъв ред не е предвиден в съответния
закон, вземането се установява по основание и размер с АУПДВ. Или въпросното
производство е приложимо единствено по отношение на случаите, в които специален
закон не установява други правила за установяване на публичните (в случая
държавни) вземания. Безспорно, до приемането на ЗУСЕСИФ в националното
законодателство не е съществувал друг процесуален ред, по който да се
установява евентуалното извършване на недължими плащания към бенефициерите при
подпомагане от европейските фондове, вкл. от Европейския земеделски фонд за
развитие на селските райони, какъвто е разглеждания случай (т. нар.
"нередности" при изплащането на тези средства). Ето защо в хипотези
от вида на разглежданата, ДФЗ като разплащателна агенция, е установявал
вземането по основание и по размер при издаването на самия АУПДВ. С приемането обаче
на ЗУСЕСИФ (обн. ДВ бр. 101 от 22.12.2015 г., в сила от 25.12.2015 г.), е
въведен специален ред за установяване на неправилно изплатени средства по
проектите и за извършване на финансови корекции (чл. 69 и сл. от закона). Още в
първоначалната редакция на закона, в чл. 1, ал. 1, т. 4 от ЗУСЕСИФ, е
предвидено че този закон определя правилата за извършване на финансови корекции
(т. е. и процедури по администриране на нередности), но предвид съотношението
между същия и ЗПЗП като общ към специален закон, в определен период от време в
съдебната практика се забелязва колебание за приложимостта на ЗУСЕСИФ относно
определянето на финансови корекции при подпомагането по ЗПЗП. Именно поради
това чл. 38 от Наредба № 14/2015 г., с която в националното законодателство са
разписани процедурата и условията за прилагане на подмярка 6.1 "Стартова
помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства
и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода
2014 – 2020 г., предвиждат хипотези на
неизпълнение на договорни задължения и основанията за връщане на неправилно
изплатени средства след извършено плащане на финансовата помощ. В § 1, т. 16 от ДР на Наредбата, е дадено
легално определение на понятието "нередност" за целите на този
нормативен акт. Основание за такъв подход се съдържа и в разпоредбата на § 4,
ал. 3 от ДР на ЗУСЕСИФ (вкл. в актуалната й редакция), съгласно която
предоставянето на безвъзмездна финансова помощ, както и плащанията,
верифицирането или сертифицирането на разходите по програмата по, ал. 1 се
извършват при условията и по реда на този закон, доколкото друго не е
предвидено в изрично изброените регламенти, в ЗПЗП или в акт по неговото
прилагане. Тоест самият общ закон предвижда ограничаване на своята приложимост
в случаите, когато това е предвидено в ЗПЗП.
От 2018 г. обаче, съобразно приложимата
редакция на закона, в самия ЗПЗП също е проведено разграничение по отношение на
мерките и подмерките, по отношение на които управляващият орган провежда
производствата по реда на специалния закон и тези, при които се прилагат общите
правила на ЗУСЕСИФ. Съгласно чл. 9б от ЗСПЗЗ (нов - ДВ бр. 2 от 2018 г.), за
Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г.
производствата пред управляващия орган или Държавен фонд "Земеделие"
- Разплащателна агенция, се провеждат посредством: 1. Интегрираната система за
администриране и контрол по реда на глава трета от този закон - за мерките и
подмерките по чл. 21, параграф 1, букви "а" и "б. ", чл.
28, 29, 30, 31, 33 и 34 от Регламент (ЕС) № 1305/2013; 2. Информационната
система за управление и наблюдение на средствата от ЕСИФ (ИСУН) по реда и при
условията на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и
инвестиционни фондове - за останалите мерки и подмерки. Регламент (ЕС) № 1305/2013
г. на Европейския парламент и Съвета определя общите правила, които регулират
подпомагането на развитието на селските райони от Съюза, очертава политиката за
развитието им и формулира мерките, които трябва да бъдат приети за изпълнение
на тази политика - чл. 14 до чл. 39 от Дял III "Подпомагане на развитието
на селските райони", Глава I "Мерки". Член 21 урежда мерки за
подпомагане на инвестиции в развитието на горските площи и подобряване на
жизнеспособността на горите, чл. 28 - мерки за подпомагане на стопанисващи
земеделски земи с ангажименти за агроекология и климат по отношение на
земеделските площи, чл. 29 - мерките за подпомагане на биологичното земеделие,
чл. 30 - плащания по Натура 2000 и Рамковата директива за водите, чл. 31 -
плащания за райони, изправени пред природни или други специфични ограничения.
Член 33 регламентира мерки, стимулиращи хуманно отношение към животните,
насочени към земеделски стопани, приемащи стандарти за животновъдство,
надхвърлящи задължителните стандарти, чл. 34 - мерките за подпомагане на
екологични услуги и услуги във връзка с климата в горското стопанство и
опазване на горите. Видно е, че подмярка 6. 1 "Стартова помощ за млади
земеделски стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства и
предприятия" от ПРСР за периода 2014-2020 г. не е сред посочените в изброените по-горе текстове от Регламент
(ЕС) № 1305/2013 година. Съобразно това, контролът и администрирането на
подпомагането по тази мярка се извършват от ДФ "Земеделие", но същата
не попада в обхвата на чл.9б, т.1 от ЗПЗП, а в този на точка 2 от същата норма.
При това положение, след като процедурата
по издаването на процесния АУПДВ е започнала след 07.01.2018 г. (датата на
влизане в сила на чл.9 от ЗПЗП), приложим за установяване по основание и размер
на публични вземания на ДФЗ от вида на процесните, е ЗУСЕСИФ и по-конкретно чл.
69 и сл. от същия закон. Въпросното решение следва да е мотивирано, да се
издаде от ръководителя на управляващия орган, одобрил проекта и с него да се
установи по основание и размер финансовата корекция. Същото подлежи на
обжалване по реда на чл. 73, ал. 4 от ЗУСЕСИФ и при влизането му в сила би било
основание за издаване на АУПДВ при установена нередност на изплатените средства
от ДФЗ. Крайният извод е, че в настоящия случай ответникът е допуснал грубо
нарушение на процесуалните правила като не е спазил законоустановената
процедура за установяване по основание и размер на претендираните неправилно
изплатени средства след извършено първо плащане на финансова помощ.
Това
се следва и от разпоредбата на чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК, според която
публични държавни вземания са тези за недължимо платените, както и за
неправомерно получените или неправомерно усвоени средства по проекти,
финансирани от оперативните програми на Европейския съюз, европейските
земеделски фондове, които възникват въз основа на административен акт. Именно
такъв административен акт е предвиденото в чл. 20а, ал. 5 от ЗПЗП решение за
финансова корекция. В този смисъл развилото се пред ответника производство не е
завършило с дължимото в тези случаи решение за финансова корекция, което води
до единствения възможен извод, че обжалвания в настоящото съдебно производство
административен акт е издаден при допуснати съществени процесуални нарушения и
поради това следва да бъде отменен.
По изложените съображения и на осн. чл.
168, ал. 5 от АПК обжалваният акт следва да се отмени без да се проверяват
основанията по чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК и преписката да се изпрати на
компетентния административен орган за провеждане на производство за администриране
на нередности и извършване на финансови корекции по реда на глава пета, раздел
III от ЗУСЕСИФ.
Освен гореизложеното съдът намира за
необходимо да отбележи и това, че неоспорено е останало в хода на
производството пред ответника обстоятелството, че жалбоподателят е ползвал
консултантски пакет от услуги, предоставен от Националната служба за съвети в
земеделието /НССЗ/ към МЗХГ, за кандидатстване по подмярка 6. 1. "Стартова
помощ за млади земеделски стопани". При новото разглеждане пред компетентния
орган тези оплаквания следва да се разгледат по-задълбочено с оглед
необходимостта да се установи попада ли конкретният казус в приложното поле на §
3 от чл. 7 на Регламент за изпълнение (ЕС) № 809/2014 на Комисията от 17 юли
2014 година за определяне на правила за прилагането на Регламент (ЕС) №
1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на интегрираната
система за администриране и контрол, мерките за развитие на селските райони и
кръстосаното съответствие, съгласно която задължението за възстановяване от
бенефициера на извършено неправомерно плащане не се прилага, ако плащането е
извършено поради грешка на компетентния орган или друг орган и ако грешката не
е била очевидна за бенефициера. Тази
правна норма като част от общностното право, намира пряко приложение в националното
законодателство.
Предвид този изход на спора съдът намира
за основателна своевременно заявената претенция за присъждане на разноски в
полза на жалбоподателя. С оглед намиращите се в делото доказателства такива следва
да се присъдят в размер на 1778,40 /хиляда седемстотин седемдесет и осем/ лв. и
40 ст.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2,
предл. 2-ро от АПК, Административен съд – Варна, VІІ състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
по жалбата на Г.Х.П. с ЕГН ********** Акт за установяване на публично
държавно вземане /АУПДВ/ №03/06/1/0/00654/2/01/04/01 от 28.02.2019г., издадено
от Директора на ОД на ДФ „Земеделие“ гр. Варна.
ИЗПРАЩА делото като преписка на
Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" за провеждане на
производство за администриране на нередности и извършване на финансови корекции
по реда на глава пета, раздел III от ЗУСЕСИФ.
ОСЪЖДА Държавен фонд "Земеделие"
- РА, гр. София да заплати на Г.Х.П. с
ЕГН ********** разноски по делото в размер на 1778,40 /хиляда седемстотин
седемдесет и осем/ лв. и 40 ст.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховен административен съд, в 14-дневен срок от
съобщението.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: