Р Е Ш Е Н И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
Номер 12.12.2017г., град
Дупница
IV, г.о.
Районен съд – Дупница състав
05.12. 2017
на Година
Миглена Кавалова
В открито заседание в
следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Светлана Стефанова
2.
Секретар:
Председателя на състава
Прокурор:
Сложи за разглеждане докладваното от
гражданско 900 2017
дело
№ по
описа за
г., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, предявена от З.А.В., ЕГН **********, адрес: ***, адрес за призоваване: гр. Дупница, ул. „Солун” № 2, ет. 3, кантора 18 срещу И.Д.Т., ЕГН **********, с адрес: *** и Н.А.С., ЕГН **********, адрес: ***.
В срока за отговор на исковата молба са депозирани насрещни искове от И.Д.Т., ЕГН **********, с адрес: *** и Н.А.С., ЕГН **********, адрес: *** срещу З.А.В., ЕГН **********, адрес: ***, адрес за призоваване: гр. Дупница, ул. „Солун” № 2, ет. 3, кантора 18.
Ищцата твърди, че тя, Н.С. и *********са съсобственици на „Поземлен имот с идентификатор 68789.20.72 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Дупница, одобрени със Заповед № 300-5-56/30.07.2004г. на ИД на АГКК, площ на имота по скица 371 кв.м., с административен адрес: гр. Дупница, ул. „Битоля” № 13, с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 метра/, при съседи по скица: 68789.20.86; 68789.20.73; 68789.20.191; 68789.20.71; 68789.20.70, Сграда с идентификатор 68789.20.72.1, със застроена площ от 47 кв.м., бр. етажи 2, с предназначение: жилищна сграда - еднофамилна и на Сграда с идентификатор 68789.20.72.2, със застроена площ ог 17 кв.м., бр. етажи 1, с предназначение: постройка от допълващо застрояване, при права: - 1/6 ид.ч. за З.В. по наследство от нейния баща *********; - 1/6 ид.ч. за Н.С. по наследство останало от нейния баща ********* и 4/6 ид.ч. общо придобити от Н.С. и ******по силата на НА № 5, том II, per. № 2449. Дело № 194/21.10.2014г. на нотариус Сийка Милева. Твърди, че през 2006г. - 2007г. извършила подобрения в имота със знанието и без противопоставянето и дори с изричното настояване на тогавашните собственици на имота ********* и И.Д.Т.. Тези подобренията са правени и със знанието и без противопоставянето и на другата ответница Н.С. и нейния съпруг ******. Твърди, че извършените от нея подобрения са следните:
1/
Направени подобрения в жилищния етаж изразяващи се в:
1.1. Подобрения в кухнята: смяна на старата дървена дограма на два прозореца от източната и от южната страна на къщата с нова ПВС дограма — и двата прозореца са с размери 0.80м - 1.20 м., стойността на всеки един от прозорците е по 185 /сто осемдесет и пет/ лева, на обща стойност — 370 /триста и седемдесет/ лева; - направа на таван с гипскартон, с размери 3.00м - 5.00м, или 15 кв.м. на стойност - по 22 /двадесет и два/ лева на квадратен метър, на обща стойност 330 /триста и тридесет/ лева; - изграждане на водопровод с дължина 8 метра - на стойност 45 /четиридесет и пет/ лева включваща материали и труд; - изграждане на мръсен канал с дължина 4 метра - на стойност 18 /осемнадесет/ лева включваща метриали и труд; - шпакловане на стените с обща квадратура 40 кв.м. - на стойност по 7 /седем/ лева на кв.м. /включващи материали и труд/ на обща стойност 280 /двеста и осемдесет/ лева; - поставяне на тапети на стените с обща квадратура 30 кв.м. – на стойност по 6.5 /шест лева и петдесет стотинки/ за кв.м. /включваща и материали/, на обща стойност 195 /сто деветдесет и пет/ лева; - циклене на дюшеме с размери 3.00 м - 5.00м, или 15 кв.м., на стойност по 5 /пет/ лева на квадратен метър на обща стойност – 75 /седемдесет и пет/лева;
1.2. Подобрения в спалнята: смяна на старата дървена дограма на прозореца на спалнята с размери 1.20м - 1.40м, на стойност 300 /триста/ лева; - шпакловане на стените и тавана с обща квадратура 5.5 кв.м. – на стойност по 7 /седем/ лева на кв.м. /включващи материали и труд/ на обща стойност 385 /триста осемдесет и пет/ лева; - поставяне на тапети на стените с обща квадратура 30 кв.м. – на стойност по 6.50 /шест лева и петдесет стотинки/ за кв.м. /включваща и материали/, на обща стойност 195 /сто деветдесет и пет/ лева;
1.3. Подобрения в антре: - направа на таван с гипскартон, с размери 2.00м - 2.00 м, или 4 кв.м. на стойност - по 22 /двадесет и два/ лева /включваща материали и труд/, на обща стойност 88 /осемдесет и осем/лева; - шпакловане на стените с обща квадратура 9.5 кв.м. - на стойност по 7 /седем/ лева на кв.м. /включващи материали и труд/ на обща стойност 66.50 /шестдесет и шест лева и петдесет стотинки/; - поставяне на тапети па стените с обща квадратура 9.5 кв.м. – на стойност по 6.50 /шест лева и петдесет стотинки/ за кв.м., на обща стойност 61.75 /шестедесег и един лева и седемдесет и пет стотинки/; - поставяне на нова входна врата от дърво - на стойност 200 /двеста/ лева;
1.4. Изграждане на баня е размери 2.00м - 2.00м: - смяна на старата дървена дограма на прозореца на банята с размери 0.30м. - 0.50м, на стойност 70 /седемдесет/ лева; направа на таван с гипскартон с размери 2.00м - 2.00м, или 4 кв.м. на стойност - по 22 /двадесет и два/ лева на квадратен метър, на обща стойност 88 /осемдесет и осем/ лева; направа на една стена с гипскартон с размери 2.00 м - 2.20 м, или 4.4 кв.м. на стойност - по 22 /двадесет и два/ лева на квадратен метър, на обща стойност 96.80 /деветдесет и шесг лева и осемдесет стотинки/; изграждане на водопровод с РVС тръби и свързващи лементи към тях, с обща дължина 10 м на обща стойност 38 /тридесет и осем/ лева; поставяне на фаянсови плочки на стените с обща квадратура 15 кв.м., на стойност по 26 /двадесет и шест/ лева на квадратен метър /включваща материали и труд/, на обща стойност 390 /триста и деветдесет/ лева; поставяне на плочки на пода с размери 2.00 м - 2.00 м, или 4 кв.м. на стойност по 25 /двадесет и пет/ лева на квадратен метър /включваща материали и труд/, на обща стойност 100 /сто/ лева; поставяне на мивка от порцелан на стойност - 80 /осемдесет/ лева; поставяне на тоалетна чиния от порцелан, на стойност – 70 /седемдесет/ лева; поставяне на казанче от порцелан, на стойност - 100 /сто/ лева; поставяне на душ батерия, на стойност - 50 /петдесет/ лева; поставяне на батерия на мивката, на стойност - 30 /тридесет/ лева; поставяне на аксесоари за баня, на стойност - 60 /шестдесет/ лева; поставяне на врата на банята от дървен материал с шпертплатово покритие, на стойност - 90 /деветдесет/ лева;
1.5. Изграждане на тераса с размери 1.00 м -4.00 м - вложени материали 0.5 куб.м. пясък и филц, арматура и труд на обща стойност 260 /двес та и шестдесет/ лева;
1.6. Поставяне на ролетни щори на трите прозореца на жилищния егаж на обща стойност — 450 /четиристотин и петдесет/ лева.
1.7. Подмяна на цялата електрическа ипсталании на жилищния етаж и поставяне на ново електрическо табло на обща стойност 800 /осемстотин/ лева, от които 500 /петстотин/ лева за материали и 300 /триста/ лева труд.
2.
Направени подобрения в приземния етаж изразяващи се в:
2.1. Изграждане на баня с размери 2.00м - 2.00м.: направа на таван със стереопорни плоскости с размери 2.00м – 2. 00 м, или 4 кв.м. на стойност — по 7.50 /седем лева и петдесет стотинки/ на квадратен метър, на обща стойност 60 /шестдесет/ лева; изграждане на водопровод с РVС тръби, с обща дължина 6 м на стойност - 35 /тридесет и пет/ лева; поставяне на мивка от порцелан на стойност - 60 /шестдесет/ лева; поставяне на тоалетна чиния от порцелан, на стойност — 84 /осемдесет и четири/ лева; поставяне на казанче от пластмаса, на стойност — 32 /тридесет и два/ лева; поставяне на душ батерия, на стойност — 42 /четиридесет и два/ лева; поставяне на батерия на мивката, на стойност — 30 /тридесет/ лева; поставяне на метална врата на банята, на стойност — 150 /сто и петдесет/ лева;
1.2. Поставяне на циментова замазка в банята и пред нея с обща квадратура 8 кв.м., на стойност по 28 /двадесет и осем/ лева на квадратен метър /включващ материали и труд/, на обща стойност 100 /сто/ лева;
2.3. Измазване на стените на целия приземен етаж, с варова мазилка, с обща квадратура 60 кв.м., на стойност но 2 /два/ лева на кв.м., на обща стойност 622 /шестотин двадесет и два/ лева;
3.
Подобрения в поземления имот:
3.1. Подмяна на канализацията с нови РVС тръби, с обща дължина 5м., на стойност — 50 /петдесет/ лева;
3.2. Подмяна на стари водопровод с нови РVС тръби, с обща дължина 10 м., на стойност 60 /шестдесет/лева;
3.3 Изграждане на скеле за лозници
ог метални тръби, на стойност — 350 /триста и петдесет/ лева.
Твърди, че общата цена на подобренията, които направила в имота са в размер на 7 057, 05 /седем хиляди петдесет и седем лева и пет стотинки/. Сочи, че с влязло в сила съдебно решение на РС – Дупница по гр.д. № 1749/2014г. са изнесени на публична продан поземления имот и сградите в него. В производството по това дело направила искане по сметките на основание чл. 346 от ГПК за заплащане на подобренията извършени от нея в допуснатите до делба обекти, като съдът приел, че с тези подобрения е увеличена стойността на имотите, но това увеличение е обогатило собствениците на имотите към 2007г., а именно ********* и И.Д.Т., които са неучастващи в делбеного производство лица. Според съда претенцията й за подобрения следвало да се насочи към тези лица, които изводи на районния съд се споделили от окръжния. Твърди, че баща й ****** починал на 25.07.2007г. и поради това според РС - Дупница Н.А.С. следвало да отговаря за неоснователно обогатяване, като наследник на ******, но само за 1/6 ид.ч. от стойността на подобренията. С Решение на КнОС тези мотиви на първоинстанционния съд са възприети изцяло. Предвид горното моли съда да постанови решение, с което да осъди И.Т. да й заплати стойността на извършените от нея подобрения в собствените й към 2007г. 4/6 и.ч. от недвижимите имоти, а Н.С. стойността на извършените от нея подобрения в собствената й 1/6 и.ч.от недвижимите имоти, получена от нея по наследство от баща им ******, както следва: И.Т. - сумата от 4 704, 72 (четири хиляди седемстотин и четири лева и седемдесет и две стотинки), представляваща стойността на подобренията извършени в процесния имот съобразно дела й от собствеността в имота към момента на извършването на подобренията през 2006-2007г. и Н.А.С. - сумата от 1 176, 18 (хиляда сто седемдесет и шест лева и осемнадесет стотинки), представляваща стойността на подобренията извършени в процесния имот съобразно дела й от собствеността в имота към момента на извършването на подобренията през 2006-2007г., ведно със законната лихва върху уважения размер, считано от деня на предявяване на иска до окончателното му изплащане, както и сторените по делото разноски. На основание чл. 72, ал. 3 от ЗС моли съда да допусне право на задържане в полза на З.А.В., ЕГН **********,*** върху процесния имот до заплащане на подобренията от страна на ответниците.
В срока за отговор на исковата молба е депозиран такъв от ответниците, в който отговор не се оспорват описаните в исковата молба подобрения извършени към момента на 2006 г. - 2007 г. в имота подробно описан в исковата молба, не оспорва и цената на направения ремонт подробно описан, но оспорват всичко останало и твърдят, че ищцата не е трансформирала собствени средства в извършването на този ремонт, а средствата за извършването на подобренията в имота са дадени от Н.С. и от И.Т.. През описаните години Н. и И. са работили и са изпращали парични средства, които са давани на ръка на ищцата З.В. за да се извърши подобренията в процесната имот. Н.С. по това време работила в кралство Англия и изпращала пари, за да се направят подобренията в къщата описани в исковата молба, а И.Т. по това време държала щанд в ГУМ Дупница и сергия на пазара в гр Дупница и давала пари за да се извърши и довършат започналите подобрения в имота. З.В. тогава е развивала собствен бизнес, а именно транспортна дейност и всички получени средства от ипотеки и залози са били трансформирани в този бизнес и не е имала свободни средства за извършване на подобрения в имота. Оспорват направеното искане за възлагане на имота на З.В., защото съдът вече се е произнесъл по това искане и не би следвало да се произнася пак, а и според решението на РС – Дупница имотът отива на публична продан и не може да се възложи на ищцата. Оспорват и направеното в иска под т.1.6 поставяне на външни ролетни щори, като твърдят, че те са поставени след като вървяло делото за делба на имота и следователно те не са подобрения в имота, а са направени от ищцата З.В. въпреки започналото дело за делба на процесният имот. Относно направените подобрения в приземния етаж от къщата, твърдят, че ответницата И.Т. е заплатила с лични средства всичи подобрения в приземния етаж и ищцата З.В. не е трансформирала лични средства в тези подобрения. Оспорват в цялост сумата от 5 880, 90 лева, описана в исковата молба като средства дадени от ищцата за извършването на подобрения в имота, а твърдят, че те дали лични средства за да се извършат тези подобрения. Твърдят, че ищцата З.В. и до настоящия момент е ползвател на целия етаж от къщата, както и на почти целия приземен етаж от къщата като същата не ползва от приземния етаж само на една стая, която се ползва от ответника И.Т.. Твърдят, че са правили редица опити да се разберат с ищцата З.В. по мирен път същата да освободи собствеността им но без резултат. Твърдят, че след смъртта на общия им наследодател ********* ищцата се настанила в целия горен етаж над приземния и целия приземен етаж в описаната сграда без тяхно съгласие, поради факта че същата била ипотекирала или заложила останалата си своя собственост на банките и поради факта, че имотът е съсобствен същият не бил ипотекиран. Твърдят, че от този момент до сега същата владее противозаконно целият имот без една стая от приземния етаж, въпреки, че има собственост 1/6 идеална от имота, не могли да се разберат доброволно и въпреки решението на РС – Дупница по посоченото делбено дело продължава да владее целия имот. Предвид горното молят съда да постанови решение, с което да осъди З.А.В. да заплати наем на И.Д.Т. в размер на 600, 00 лева за м. август 2014г., и за м. септември 2014г., а на Н.А.С. наем, както следва: – за 2014 г.– 600, 00 лева; за 2015 г. – 3 600 лева; за 2016 г. – 3 600 лева; 2 100 лева за 2017г. – до м. 07.2017г., общо 9 900 лева за 2017г.. Претендират разноски.
В срока за отговор на насрещната исковата молба е депозиран такъв от от ответника по насрещните искове И.Д.Т. и Н.А.С., в който отговор се излага становище за допустимост, но неоснователност на предявените насрещни искове. Оспорва твърдението, че се е самонастанила в целия горен етаж над приземния и целия приземен етаж на сграда с идентификатор 68789.20.72.1. по КККР на гр. Дупница. Твърди, че ползва само първия етаж над приземния и се е настанила в него с изричното съгласие на родителите си ***и И. ***и, както и на Н.С.. Твърди, че за претендирания с насрещната искова молба период и до настоящия момент приземният етаж на жилищната сграда, цялата сграда с идентификатор 68789.20.72 2 и цялото дворно място се ползват от И.Т., която ползва дворното място за градина. Приземния етаж И.Т. ползва също, като твърди, че приземният етаж се състои от една стая, коридор, баня и тоалетна и мазе, мазето е заключила с катинар, а приземния етаж заключва откъм входната му врата. Второстепенната постройка с идентификатор 68789.20.72.2 също е заключена от И.Т. и в нея тя съхранява лични вещи. Сочи, че тя ползва от общата собственост на имотите само първи жилищен етаж и то в рамките на три седмици годишно когато пребивава в България, тъй като останалото време е в Кралство Англия. Сочи, че от 21.10.2014г. - време, което съвпада с началото на исковия период собственици на 4/6 ид.ч. от целия недвижим имот и двете построени в него сгради са Н.А.С. и ******С.. Същите са закупили собствените им 4/6 ид.ч. по време на брака им – видно от представения с исковата молба нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот № 5, том II, per. № 2449, н.дело № 104/2014г на нотариус Сиика Милева, от който се установява, че Н. и ******и са собственици на 4/6 ид.ч. от имотите, поради което не е вярно изложеното в насрещната искова молба, че Н.С. е собственик на 5/6 ид.ч. от имота. До 21.10.2014г. същата е била собственик само на 1/6 идеални части по наследство от баща й *********, а след тази дата Н.С. заедно със съпруга си ******са придобили 4/6 ид.ч. от имотите по силата на договор за покупко-продажба от И.Д.Т.. Твърди, че до нея не е отправяно писмено искане за заплащане на обезщетение от страна на двете ищци по насрещния иск. Освен това нито в исковата молба, нито в уточнителната такава е поканена да заплаща обезщетение, като не са представени и доказателства в тази насока. Предвид горното моли съда да отхвтрли предявените искове от И.Д.Т. и Н.А.С. срещу нея. Оспорва претенцията и по размер, като твърди, че Н.С. претендира заплащане на обезщетение на 5/6 ид. ч. при положение, че същата е собственик на 3/6 ид.ч. - 1/6 ид.ч, по наследство от ****** и 2/6 ид.ч. по покупко-продажба, останалите 2/6 ид.ч. в режим на СИО са собственост на ******. Сочи, че исковата претенция е прекомерно завишена и по отношение на обектите, които се твърди, че се ползват от нея. Същата ползва само първия жилищен етаж и като квота – ½ ид. ч. от жилищната сграда, която ½ идеална част отговаря на нейната собственост върху имота по наследство от баща й ****** и собствените на ******2/6 ид. ч. Същият не възразявал З.В. да ползва неговата идеална част от целия имот. Намира иска завишен по размер относно претенцията за по 300, 00 лева месечно. Предвид горното моли съда да постанови решение, с което да отхвърли насрещните искове.
Съдът като взе предвид
събраните доказателства, ведно с
доводите и твърденията на страните приема за установено следното от фактическа
и правна страна:
Предявен е иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 60, ал. 1 ЗН и чл. 86 ЗЗД.
Ответниците по първоначалните искове предявяват иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД.
Съобразно правилата на чл. 154 ГПК
ищецът по първоначалните искове следва да докаже, че ответниците са наследници
на ******, наличие на обедняване на ищеца /изразяващо се в намаляване на
имуществото му или в невъзможност същото да бъде увеличено/, конкретния размер
на посоченото намаляване, наличие на обогатяване в патримониума на ответника
/изразяващо се в реално увеличаване на имуществото му или в спестени средства
от страна на същия/, размер на обогатяването както и посоченото имуществено
разместване да произтича от един и същ факт или група от факти.
Ответниците по първоначалните искове следва да докажат възраженията си относно наличие на основание и дължимост на престацията, както и останалите си възражения - правоизключващи, правоотлагащи, правопрекратяващи, правоунищожаващи и правопогасяващи възражения, от които черпи изгодни за себе си правни последици.
Ищците по насрещните искове следва да докажат наличие на обедняване на ищците /изразяващо се в намаляване на имуществото му или в невъзможност същото да бъде увеличено/, конкретния размер на посоченото намаляване, наличие на обогатяване в патримониума на ответника /изразяващо се в реално увеличаване на имуществото му или в спестени средства от страна на същия/, размер на обогатяването както и посоченото имуществено разместване да произтича от един и същ факт или група от факти.
Ответникът по насрещните искове следва да докажат възраженията си относно наличие на основание и дължимост на престацията, както и останалите си възражения - правоизключващи, правоотлагащи, правопрекратяващи, правоунищожаващи и правопогасяващи възражения, от които черпи изгодни за себе си правни последици.
От приетите по делото писмени доказателсва - Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 54, том І, дело № 134/1996 г. на нотариус Ася Радкова, Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 5, том ІІ, рег. № 2449, дело № 194/2014 г. на нотариус Сийка Милева, удостоверение за наследници на ********* и Решение от 15.12.2015 година по гр. дело № 1749/2014 г. на РС – Дупница се установяват изложените в исковата молба твърдения на ищцата по първоначалния иск, че тя, Н.С. и *********са съсобственици на „Поземлен имот с идентификатор 68789.20.72 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Дупница, одобрени със Заповед № 300-5-56/30.07.2004г. на ИД на АГКК, площ на имота по скица 371 кв.м., с административен адрес: гр. Дупница, ул. „Битоля” № 13, с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 метра/, при съседи по скица: 68789.20.86; 68789.20.73; 68789.20.191; 68789.20.71; 68789.20.70, Сграда с идентификатор 68789.20.72.1, със застроена площ от 47 кв.м., бр. етажи 2, с предназначение: жилищна сграда - еднофамилна и на Сграда с идентификатор 68789.20.72.2, със застроена площ ог 17 кв.м., бр. етажи 1, с предназначение: постройка от допълващо застрояване, при права: - 1/6 ид.ч. за З.В. по наследство от нейния баща *********; - 1/6 ид.ч. за Н.С. по наследство останало от нейния баща ********* и 4/6 ид.ч. общо придобити от Н.С. и ******по силата на НА № 5, том II, per. № 2449. Дело № 194/21.10.2014г. на нотариус Сийка Милева, както и че с влязло в сила съдебно решение на РС – Дупница по гр.д. № 1749/2014г. са изнесени на публична продан поземления имот и сградите в него, в производството по това дело направила искане по сметките на основание чл. 346 от ГПК за заплащане на подобренията извършени от нея в допуснатите до делба обекти, като съдът приел, че с тези подобрения е увеличена стойността на имотите, но това увеличение е обогатило собствениците на имотите към 2007г., а именно ********* и И.Д.Т., които са неучастващи в делбеного производство лица, съответно според съда претенцията й за подобрения следвало да се насочи към тези лица, които изводи на районния съд се споделили от окръжния. Бащата на ищцата ****** починал на 25.07.2007г. и поради това Н.А.С. следва да отговаря за неоснователно обогатяване, като наследник на ****** за 1/6 ид.ч. от стойността на подобренията.
Претендираните от ищцата по първоначалните искове подобрения не се оспорват от ответниците по първоначлните искове, установяват се събраните по делото гласни доказателства чрез разпита на св. *********, *********, *********и *********, както и от приетото по делото заключение на назначената по делото съдебно – техническа експертиза, изготвена от в.л. Е.Т.. Ответниците по първоначалния иск оспорват чрез процесуалния си представител в проведеното по делото открито съдебно заседание на 05.12.2017г. размера на претендираните подобрения, като в същото открито съдебно заседание на 05.12.2017г. съдът на основание чл. 214 ГПК е допуснал изменение на размера на първоначлните искове, като същите да се считат предявен за сумата от 6 091,50 лв. вместо за 5 880, 90 лв., от които 1 218, 30 лв. - дължими от ответницата Н.А.С. и 4 873, 20 лв. - дължими от ответницата И.Д.Т.. Ответниците по първоначалните искове оспорват размера на претендираните подобрения с твърдения, че вещото лице не е посочило коефициент на овехтяване на тези подобрения предвид обстоятелството, че са правени през 2006 – 2007г. Отношенията във връзка с направени разноски и подобрения върху чужда вещ се уреждат по различен начин в зависимост от качеството на субекта-подобрител – владелец или държател, наличието или не на облигационна връзка със собственика, вида на вещта – движима или недвижима, но почиват на принципа за недопустимост на неоснователното обогатяване. Предпоставките за пораждане на вземанията на владелеца са: - да са направени разноски за вещта, вещта, съответно подобренията да съществуват към момента на предявяване на вземането в случаите, в които имотът е изоставен или не е предаден на собственика, а ако имотът е предаден на собственика – към момента на предаването на вещта и приемането й от собственика. Под „разноски” се разбира извършването на парично оценими разходи независимо дали са направени в пари, в натура или в труд, като се отчита всичко онова, с което е намаляло имуществото на владелеца и което е отишло за вещта, с което се е увеличило имуществото на собственика. Разноските за вещта са „полезни” /подобрения/ когато водят до увеличаване стойността на вещта. Подобрение на един имот е налице, когато вложените труд, средства и материали са довели до увеличение на стойността му – ППВС № 6/74 г., т.6. Отчита се дали вследствие действията на владелеца се е достигнало до увеличаване на ползата, използваемостта, съответно стойността на вещта, а не дали разноските са целесъобразни с оглед интереса на собственика и дали собственика желае запазването им. Критерият въз основа на който се преценява дали е налице подлежащо на заплащане подобрение е наличието на трайно прикрепване към имота, т.е. изследва се възможно ли е подобрението да бъде отделено без увреждане и намаляване на стойността му или намаляване цената на имота - решение № 517/30.11.2011 г. по гр.д. № 113/2010 г., ВКС, ІV г.о., ППВС № 6/74 г., т.8. От това следва, че подобрение е налице само когато извършеното е трайно прикрепено към имота и собственикът не може да иска унищожение на подобренията, но и владелецът не може да ги вдигне, а му се дължи само обезщетение. В зависимост от качеството, което има подобрителят, може да претендира различни видове вземания: 1. като добросъвестен владелец; 2. приравнен на добросъвестен владелец или т.нар. „добросъвестен подобрител” - случаите на недобросъвестен владелец, придобил владението въз основа на предварителен договор със собственика на имота (чл. 70, ал. 3 ЗС) - има всички вземания на добросъвестния владелец; недобросъвестен владелец, направил подобрения със знанието и без противопоставянето на собственика – има вземане за необходимите разноски и за увеличената стойност на имота и лицето, извършило подобрения в имот, правото на собственост върху, който се възстановява по ЗСПЗЗ - § 4в ПЗР ЗСПЗЗ; 3. недобросъвестен владелец. В случая съдът приема, че ищцата на ищцата по първоначалния иск се следва обезщетяване за извършени от нея подобрения в качеството й на добросъвестен владелец, доколкото не са събрани данни по делото ответниците да не са знаели за извършваните подобрения, при което съобразно разпоредбта на чл. 74, ал. 2 ЗС - правата на владелеца се уреждат съгласно чл. 72, т.е. тя може да иска за подобренията, които е направил, сумата, с която се е увеличила стойността на вещта вследствие на тези подобрения и това увеличение се определя към деня на постановяване съдебното решение. При горното съдът не следва да обсъжда възражението на ответниците по първоначалните искове за овехтяване на направените подобрения, тъй като не присъжда стойността им, а стойността, с която се е увеличил имота вследствие извършените такива. Предвид това и приетото по делото заключението на назначената по делото съдено – техническа експертиза, съгласно което заключение стойността, с която се е увеличила имота след извършените от ищцата по първоначалните искове подобрения е в размер на 7309, 80 лв. предвид корекцията на вещото лице, направена в проведеното по делото открито съдебно заседание на 05.12.2017г., на нея се следват сумите съобразно правата, посочени в исковата молба, неоспореени от ответниците по първоначалните искове, както следва: 1 218, 30 лв. - дължими от ответницата Н.А.С. и 4 873, 20 лв. - дължими от ответницата И.Д.Т., ведно със законната лихва върху уважения размер, считано от деня на предявяване на иска до окончателното му изплащане. По искането направено от ищцата по първоначалните искове с правно основание чл. 72, ал. 3 от ЗС съдът да допусне право на задържане в полза на З.А.В., ЕГН **********,*** върху процесния имот до заплащане на подобренията от страна на ответниците, съдът счита, че не може да се произнесе към настоящия момент предвид изнасянето на имота на публична продан и лиспата на данни по делото на какъв етап е същата към момента на приключване на съдебното дирене пред настоящата инстанция.
По предявените насрещни искове:
В случая съдът е приел, че се касае за предявен иск по чл. 59 ЗЗД, а не по чл. 31, ал. 2 ЗС, при което съдът не споделя възражението на ответника по насрещните искове за неоснователност на същите, поради липса на отправена покана до него от ищците по насрещните искове. Една от разликите, които са от значение за правната квалификаця, между иска по чл. 31, ал. 2 ЗС и чл. 59 ЗЗД за заплащане обезщетение за лишаване от ползването на недвижим имот е, че при предявен иск по чл. 59 ЗЗД се дължи обезщетение от момента на установяване на фактическа власт върху вещта, без да е необходима покана от страна на ищеца по този иск –решение № 298/14.12.2011 г. по гр. д. № 1502/2010 г., ВКС, ІІ г.о. За успешното провеждане на исковата претенция по чл. 59, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищците е да установят при условията на пълно главно доказване не само факта, че са собственици на имота, но и че ответникът е ползвал фактически имота за конкретния период от време, без правно основание за това, както и размера на вредата, равняваща се на спестения пазарен наем. В случая за исковия период по насрещните искове е установено по делото, че ищците са били собственици на процесния имот, но от събраните по делото гласни доказателства, съдът счита, че не се установява, ответницата по насрешните искове да ползвала повече от правата, които е имала, напротив свидетелските показания установяват, че И.Т. е ползвала и ползва към момента на събиране на гласните доказателства както приземния етаж, така и селскостопанската постройка и цялото дворно място, а ищцата З. от пет – шест години живее в Англия, поради което насрещните искове следва да се отхвърлят.
По разноските:
При този изход от делото, на ищцата по първоначалните искове се следват сторените по делото разноски в размер на 887, 25 лева, от които държавна такса - 237, 25 лева, адвокатско възнаграждение 400, 00 лева и 250, 00 лева за възнаграждение за вещо лице.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА И.Д.Т., ЕГН **********, с адрес: *** и Н.А.С., ЕГН **********, адрес: *** да заплатят на З.А.В., ЕГН **********, адрес: ***, адрес за призоваване: гр. Дупница, ул. „Солун” № 2, ет. 3, кантора 18 сумите, както следва: 1 218, 30 лв. - Н.А.С.; 4 873, 20 лв. - И.Д.Т., ведно със законната лихва върху тези суми, считано от деня на предявяване на исковата молба в съда до окончателното им изплащане, представляващи стойността, с която имот Поземлен имот с идентификатор 68789.20.72 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Дупница, одобрени със Заповед № 300-5-56/30.07.2004г. на ИД на АГКК, площ на имота по скица 371 кв.м., с административен адрес: гр. Дупница, ул. „Битоля” № 13, с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 метра/, при съседи по скица: 68789.20.86; 68789.20.73; 68789.20.191; 68789.20.71; 68789.20.70, Сграда с идентификатор 68789.20.72.1, със застроена площ от 47 кв.м., бр. етажи 2, с предназначение: жилищна сграда - еднофамилна и на Сграда с идентификатор 68789.20.72.2, със застроена площ ог 17 кв.м., бр. етажи 1, с предназначение: постройка от допълващо застрояване се е увеличила вследствие на извършените от З.А.В., ЕГН **********, адрес: *** подобрения в него през 2006 -2007г. съобразно правата им в съсобствеността към този момент и които подобрение описани в приетото по делото заключение на назначената съдебно – техническа експертиза вх. № 14954, изготвена от вещото лице Е.Т..
ОТХВЪРЛЯ предявените от И.Д.Т., ЕГН **********, с адрес: *** и Н.А.С., ЕГН **********, адрес: *** срещу З.А.В., ЕГН **********, адрес: ***, адрес за призоваване: гр. Дупница, ул. „Солун” № 2, ет. 3, кантора 18 искове с правно основание чл. 59 ЗЗД за заплащане на сумите, както следва: в размер на 600, 00 лева за м. август 2014г., и за м. септември 2014г. от З.А.В., ЕГН **********, адрес: *** на И.Д.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, а от З.А.В., ЕГН **********, адрес: *** на Н.А.С. – за 2014 г.– 600, 00 лева; за 2015 г. – 3 600 лева; за 2016 г. – 3 600 лева; 2 100 лева за 2017г. – до м. 07.2017г., общо 9 900 лева за 2017г., представляващи вреда за ползване на техните идеални части в съсобствеността от страна на З.А.В., ЕГН **********, адрес: *** към посочените процесните периоди, като неоснователни.
ОСЪЖДА И.Д.Т., ЕГН **********, с
адрес: *** и Н.А.С., ЕГН **********,
адрес: *** да заплатят на З.А.В., ЕГН **********, адрес: ***, адрес за призоваване:
гр. Дупница, ул. „Солун” № 2, ет. 3,
кантора 18 сумата в размер на 887,
25 лева,
представляваща сторените по делото разноски.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните с въззивна жалба пред Окръжен съд - Кюстендил.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: