№ 45
гр. Велики Преслав, 23.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ, I СЪСТАВ, НО, в публично
заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Дияна Д. Петрова
при участието на секретаря Женя С. Проданова
като разгледа докладваното от Дияна Д. Петрова Административно
наказателно дело № 20213610200251 по описа за 2021 година
Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН, образувано въз основа на жалба от
„Петрол“АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Ловеч,
хотел „Ловеч“, ул.“Търговска“№12, представлявано по закон от
изпълнителните директори Г. И. Т. и М. К. Д. срещу Наказателно
постановление №584154-F599135/22.06.2021 г., издадено от Началник отдел
„Оперативни дейности“ – Варна в ЦУ на НАП.
В жалбата се съдържат доводи за незаконосъобразност и неправилност на
наказателното постановление, като издадено при съществени процесуални
нарушения и при неправилно приложение на материалния закон.
Жалбоподателят счита че дори да има извършено административно
нарушение то същото е маловажен случай. В съдебно заседание
жалбоподателя не изпраща представител, но в писмено становище по
същество поддържа изложеното в жалбата и моли НП да бъде отменено
изцяло.
Въззиваемата страна НАП – гр.Варна, редовно призовани не изпращат
представител в с.з, но в писмено становище по същество чрез процесуалния
си представител, счита жалбата за неоснователна, издаденото НП за правилно
и законосъобразно и като такова моли съдът да го потвърди изцяло.
Съдът, като обсъди материалите по приложената
административнонаказателна преписка и събраните по нея, и в хода на
съдебното производство гласни и писмени доказателства, прецени ги
поотделно и в тяхната съвкупност, установи от фактическа страна следното:
На 16.01.2021 година в 13.30 часа и на 09.02.2021 г. в 17.00 часа служители на
ТД на НАП - Варна извършили проверка на търговски обект –
Бензиностанция и газостанция №2308, находящ се в гр.Смядово, обл.Шумен,
местност „Студен кладенец“, стопанисван от дружеството жалбоподател. При
проверката било установено, че задълженото лице, извършващо продажби на
1
течни горива има въведена в експлоатация електронна система с фискална
памет /ЕСПФ/ с нивомерна измервателна система/НИС/. При извършена
съпоставка на подадените данни към НАП служителите на
административнонаказващия орган установили, че жалбоподателя е получил
Газ Пропан-Бутан, отчетен от НИС на 08.12.2020 в 16.09 часа в размер на
2809.08 литра, разтоварено в резервоар №3. Тези данни са били подадени
автоматично от ЕСПФ в НАП. На 09.12.2020 г. жалбоподателя е подал към
НАП данните за същата доставка като е декларирал
АДД№0000000005714864/08.12.2020 г. и количество на същото гориво
1635.35 кг. Количеството и вида гориво за което била подадена информация
на 08.12.2020 г. и на 09.12.2020 г. било еднакво, но жалбоподателя не бил
изпълнил задължението си да подаде, чрез ЕСФП данни за документ за
постъпилото количество гориво при постъпване на същото на 08.12.2020 г., а
направил това на следващия ден. Поради което административния орган е
счел, че с това си деяние дружеството е осъществило състав на
административно нарушение по чл.59А от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. на
МФ.
За което нарушение на жалбоподателя бил съставен АУАН на 09.03.2021 г.
на осн.чл.40, ал.2 от ЗАНН в отсъствие на представител на нарушителя, тъй
като такъв не се явил след поканата. Актът бил връчен на представител на
законния представител на нарушителя на 15.04.2021 г. В законния срок,
нарушителя е депозирал писмено възражение срещу АУАН. Въз основа на
акта 22.06.2021 г. било издадено обжалваното наказателно постановление, с
което на жалбоподателя за нарушение по чл.59А от Наредба №Н-
18/13.12.2006 г. на МФ вр. с чл.118, ал.10 от ЗДДС и на осн. чл.185, ал.2 вр. с
ал.1 от ЗЗД била наложена „имуществена санкция“ в размер на 700 лева, като
било отразено, че е съобразено обстоятелството, че нарушението не водело до
неотразяване на приходи.
Изложената по-горе фактическа обстановка се установи от събраните
писмени доказателства, съдържащи се в административно - наказателната
преписка, както и от разпита на допуснатите по делото свидетели –
актосъставител и свидетел при установяване на нарушението.
При така установените фактически положения, съдът намира от правна
страна следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена от надлежно легитимирано лице, спрямо което е
издадено обжалваното НП и в установения от закона седмодневен срок от
връчването на НП.
Относно основателността на жалбата:
Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА. В тази насока,
съдът взе предвид следното:
Актът за установяване на административно нарушение и наказателното
постановление са съставени от компетентни органи по смисъла на чл.193, ал.2
от ЗДДС, съгласно Заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020 г. на Изпълнителния
директор на НАП.
Установената фактическа обстановка се потвърждава от събраните по
делото писмени и гласни доказателства, и по-специално от разпита в
съдебно заседание на актосъставителя и свидетелката при установяване на
нарушението и при съставяне на акта, както и от присъединените на
2
основание чл. 283 от НПК писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка по отношение на
нарушението, визирано в наказателното постановление, съдът приема от
правна страна следното:
При съставяне на АУАН и издаване на обжалваното НП са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
В АУАН и в НП са посочени датата и място на извършване на
нарушението, а именно на 08.12.2020 г. в стопанисвания от жалбоподателя
обект Бензиностанция и газостанция №2308, находящ се в гр.Смядово,
обл.Шумен, местност „Студен кладенец“. Поради което направените от
жалбоподателя възражения в тази насока съдът счита за неоснователни.
Неоснователно е и възражението, че са налице подадени възражения
в АУАН в срок, но същите не са обсъдени от административнонаказващия
орган, видно от посоченото в НП в обстоятелствената му част, че срещу акта
не е постъпило възражение. Според нормата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН,
действаща към датата на съставяне, връчване на акта, както и към датата на
депозиране на възражението, нарушителят може да подаде възражения в
тридневен срок от връчване на АУАН. Видно е, че в случая този срок е не е
пропуснат, АУАН е връчен на 15.04.2021 г., а възражението е подадено, видно
от пощенското клеймо на 19.04.21 г., т.к 18.04.21 г. е бил неработен ден.
Според настоящият състав, възражението е взето предвид при издадаване на
НП, тъй като е приложено към административнонаказателната преписка и
макар възраженията да не са посочени в обстоятествената част на НП .,
същите не е нужно да бъдат изрично упоменати, ако може да се прецени от
мотивите на НП, че са били обсъдени. Видно от мотивите за издаване на НП,
възраженията са преценени като неоснователни. Дори такова нарушение на
процесуалните правила да се сечете за допуснато то същото не е съществено,
т.к не препятства упражняване на правото на защита на наказаното лице,
което може да упражни пред съда, какъвто е и настоящия случай.
Допуснато е съществено процесуално нарушение чл.42, ал.1, т.5 и чл.57,
ал.1, т.6 от ЗАНН, като не е посочена нарушена конкретната норма, посочена
е като нарушена разпоредбата на чл.59А от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. на
МФ вр. с чл.118, ал.10 от ЗДДС. Нормата на чл.59А, съдържа общо пет
алинеи, като не става ясно коя е приел за нарушена АНО, от там и с какво
деяние е осъществен състава на нарушението.
Още по-голяма неяснота е възведена в случая и с описанието на
нарушението в АУАН и в издаденото въз основа на него НП, като са
допуснати редица неточности и са наведени противоречиви фактически
обстоятелства, което обстоятелство само по себе си представлява съществено
нарушение на процесуалните правила, касаещи задължителното им
съдържание. Прави впечатление, че както в АУАН, така и в НП не е посочено
по ясен и недвусмислен начин с какво деяние и в какво качество
жалбоподателят е извършил вмененото му адм. нарушение, дали е прието, че
като лице - доставчик по доставка на течни горива не е подавал ЕДД съгласно
приложение № 22 при продажба на гориво, или лице - получател по доставка
на течни горива и следва да е подавал ЕДП съгласно приложение № 23 за
потвърждаване на полученото гориво, а не го е направил, и дали не е
изключение на случаите, когато горивото се доставя в обект с ЕСФП, или
следва да подава: ЕДД за промяна на местоназначение спрямо посочено в
3
еАДД/EАД или предходно ЕДД с изключение на случаите, когато горивото
отива в обект с ЕСФП и няма смяна на собственост; ЕДД за престой на
горивото повече от 24 часа; ЕДД за промяна в превоза (превозвач,
транспортно средство и/или водач), посочен в еАДД/ЕАД или предходен ЕДД
и не го е направил. Съответно дали следва да подава данните посочени в
първите алинеи на разпоредбата за всяка настъпила промяна в декларираните
в еАДД, ЕАД данни, като лицето следва при подаване на ЕДД за продажба
може да подаде и данни за промяна на местоназначението и/или на превоза;
при подаване на ЕДД за промяна на местоназначението може да подаде и
данни за промяна на превоза; при подаване на ЕДД за промяна на превоза не
може да подава други данни за промяна; при подаване на ЕДД за престой на
транспортното средство без разтоварване може да подаде и данни за промяна
на превоза. Актосъставителят не е приел за необходимо да констатира и да
отрази по ясен начин този елемент от фактическия състав на нарушената
норма. Съдът счита, че нарушението не е описано според изискванията на
чл.42, ал.1, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Допуснатото нарушение на
процесуалните правила е съществено. Същото е накърнило правото на защита
на наказаното лице, което е било лишено от възможността да разбере
конкретно за какво нарушение е било наказано.
Смисълът на разпоредбите на чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН е в НП да
бъдат посочени всички съставомерни елементи на деянието, обстоятелствата
при които е извършено и законовата разпоредба която е нарушена, по начин,
даващ възможност да се направи индивидуализация на административното
нарушение. Това от една страна е от значение за съдебния контрол за
материална законосъобразност на издаденото наказателно постановление -
дали и доколко с фактически установеното и удостоверено по надлежния ред
деяние /действие или бездействие/ на административно- наказаното лице, се
осъществява определен нормативно регламентиран състав на
административно нарушение - т. е за правилното приложение на материалния
закон при определяне съставомерността на деянието и неговата правна
квалификация. На следващо място чрез конкретизацията на нарушението от
фактическа и правна страна се обезпечава правото на защита на лицето,
привлечено към административно-наказателна отговорност, в съдържанието
на което се включва и правото му да знае точно какво административно
нарушение се твърди че е извършил, за да може да организира защитата си в
пълен обем.
Допуснатите нарушения на процесуалните правила при съставянето на
АУАН и издаване на обжалваното НП са съществени и налагат отмяната на
последното само на това основание.
Независимо от констатираните нарушения на процесуалните правила от
административнонаказващия орган, обосноваващи отмяна на наказателното
постановление без да се разглежда спора по същество, следва да се отбележи
следното: Според посоченото от административнонаказващия орган в
обстоятелствената част на НП и поддържано в съдебно заседание от
актосъставителя нарушение и правна квалификация на извършеното
административно нарушение, отговорността на жалбоподателят е ангажирана
за това, че жалбоподателя, като задължено лице по чл.118, ал.10 от ЗДДС, не
е подал информация за АДД, с който е получил процесното гориво на датата
на получаване, а един ден след това. Автоматично данните са били подадени
4
в НАП чрез ЕСПФ, но жалбоподателя не бил въвел данните за номера на
АДД, което разминаване било според актосъставителя било нарушение на
чл.59А, ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. на МФ вр. с чл.118, ал.10 от
ЗДДС.
Съгласно чл. 59а. (Нов - ДВ, бр. 40 от 2013 г., в сила от 30.04.2013 г.) (1)
(Изм. – ДВ, бр. 49 от 2015 г., бр. 44 от 2017 г., в сила от 1.07.2017 г., бр. 8 от
2020 г.) лицата по чл. 118, ал. 9 и 10 ЗДДС подават в НАП данни чрез
електронен документ за доставка (ЕДД) – приложение № 22, или електронен
документ за получаване (ЕДП) – приложение № 23, за доставката и
движението на доставените/получените количества течни горива, както и за
промяната в тях, отнасяща се до цялото количество гориво или до част от
него, в случаите, когато данните не са декларирани с електронен акцизен
данъчен документ (еАДД)/единен административен документ (ЕАД) и са
задължителни за подаване съгласно наредбата. Всеки ЕДД, ЕДП, както и
подадените данни за доставени количества горива по документ, въведени чрез
ЕСФП, съдържат задължително уникален контролен номер (УКН) на еАДД
или митнически референтен номер (МРН) на ЕАД. Въвеждането на УКН на
еАДД за доставени количества горива по документ, постъпили в обект с
ЕСФП, се извършва чрез баркод четец при постъпването им, а в случаите на
освободени доставки от лицензиран складодържател, регистриран по Закона
за акцизите и данъчните складове, на втечнен нефтен газ (LPG) в бутилки за
отопление, продадени на физически лица, които не са еднолични търговци,
въвеждането на УКН се извършва в деня на издаване на обобщения акцизен
данъчен документ. В посочената разпоредба няма описано, деяние като
административно нарушение, изразяващо се в несъответствие между
електронно подадените данни от ЕСПФ и тези подадени от задълженото
лице.
Съгласно чл. 59а, ал. 3, т. 1 от Наредба № Н- 18/13.12.2006 г., лице по
ал. 1 - получател по доставка на течни горива подава ЕДП съгласно
приложение № 23 за потвърждаване на полученото гориво с изключение на
случаите, когато горивото се доставя в обект с ЕСФП. Според разпоредбата
на чл. 59а, ал. 5, изр. последно от Наредба № Н- 18/13.12.2006 г. данни по ал.
2 и 3 не се подават в случаите по чл. 118, ал. 11 ЗДДС.
В нормата на чл. 118, ал. 11, т. 5 от ЗДДС е въведено изключение от
това задължение, а именно, че данни по ал. 10 не се подават от получателя за
доставки, които е отчел като получени чрез електронната си система с
фискална памет. (Решение по адм. дело № 4533/2019 г на ВАС, Решение по
адм. дело № 5927/2021 г. на ВАС).
В конкретния случай по делото е безспорно, че при проверката в
търговския обект на жалбоподателя било установено, че на 08.12.2020 г. е
получена доставка на гориво по акцизен данъчен документ (АДД) №
0000000005714864/08.12.2020 г., в обекта е въведена в експлоатация и се
използва нивомерна измервателна система за обем на течни горива с
информационен изход за свързване към централно регистриращо устройство
на ЕСФП по смисъла на чл. 3, ал. 3 от цитираната наредба, като за доставката
от 08.12.2020 г., посредством ЕСФП, към НАП, е била подадена
дистанционно информация от нивомерната система. Наличието на служебен
бон за доставката на гориво от 2809.08 литра газ пропан-бутан на 08.12.2020
г. означава, че тази доставка е изпратена чрез ЕСФП до НАП, т. е. не се касае
5
за неподаване на данни. При така установеното се налага извод, че доставката
е отчетена чрез ЕСФП. При тези факти, не се установява неизпълнение на
задължения към Държавата, съответстващо на фактическия състав по чл. 118,
ал. 10 ЗДДС, поради констатираното изключение по чл. 118, ал. 11, т. 5 от
ЗДДС.
В този смисъл дори да се приеме, че има извършено нарушение, то не
е на разпоредбата на чл. 118, ал. 10 от ЗДДС, а на разпоредбата на чл. 59а ал. 1
изр. второ и трето от Наредба № Н- 18/13.12.2006 г. въвеждащи изискването
при подаване на данни за доставени количества горива по документ, въведени
чрез ЕСФП, задължително да съдържат уникален контролен номер (УКН) на
еАДД или митнически референтен номер (МРН) на ЕАД и въвеждането на
този УКН да се извършва чрез баркод четец. Приложимата правна норма
обаче към момента на извършване на нарушението не съдържа срок за
подаване на тази информация. Именно поради това с изменението ДВ бр. 8 от
2020 г. този срок е дефиниран. В случая, както бе посочено по-горе, срокът по
чл. 118, ал. 10, изр. второ от ЗДДС не е приложим, поради констатираното
изключение по чл. 118, ал. 11, т. 5 ЗДДС. Независимо от отчетената с
нивомерната система доставка, видно от приложения по делото служебен бон,
е въведен акцизен данъчен документ (АДД) УКН №
0000000005714864/08.12.2020 г. на следващия ден 09.12.2020 г. Поради каква
причина документалната доставка на същия АДД е приета на 09.12.2020 г., а
не и на 08.12.2020 г. не е установено от АНО и в този смисъл не са изяснени
обстоятелствата относно твърдяното нарушение, както и дали не са налице
условията за приложението на чл. 28 от ЗАНН или изобщо за отпадане на
отговорността.
Съгласно ТР № 1 от 12.12.2007 г. на ВКС по н. д. № 1/2005 г., ОСНК
преценката за "маловажност на случая" подлежи на съдебен контрол, като в
неговия обхват се включва и проверката за законосъобразност на преценката
по чл. 28 ЗАНН. Последното означава, че ако след отчитане спецификите на
случая съдът стигне до извода за неговата маловажност, той може да отмени
издаденото НП само на това основание поради незаконосъобразна и
неправилна преценка на наказващия орган в този смисъл, обективирана със
самия акт на издаване на НП. Съдебната практика е последователна в
разбирането, че преценката за това дали едно деяние е малозначително следва
да е от комплексен характер, като се обсъждат всички елементи от състава на
деянието. В случая такава преценка не е направена от АНО и не е отчетена
спецификата на случая. От обстоятелствата по делото е видно, че получената
доставка е отчетена от нивомерната система в обекта на ответника по
касацията, същият е правил опит за изпращане на УКН на АДД на доставката
и в крайна сметка данните по доставката са изпратени успешно на НАП и на
09.06.2020 г. преди извършването на проверката в търговския обект. В този
смисъл дори да се приеме, че има извършено нарушение на чл. 59а, ал. 1, изр.
второ и трето от Наредба № Н-18/13.12.2006 г., то представлява маловажен
случай, по смисъла на § 1, ал. 1, т. 4 от ДР на ЗАНН.
Ето защо направените от жалбоподателя възражения, че не е субект
на нарушение по чл. 59а ал. 1 от Наредба № Н- 18/13.12.2006 г. вр. с чл. 118,
ал. 10 от ЗДДС и че дори да има осъществено нарушение то същото е
маловажен случай, съдът счита за основателни.
Поради което и с оглед изложените по-горе съображения
6
обжалваното НП е неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да
бъде отменено.
Страните не са претендирали разноски, поради което съдът не дължи
произнасяне по въпроса.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 и ал.4 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №584154-F599135/22.06.2021 г.,
издадено от Началник отдел „Оперативни дейности“ – Варна в ЦУ на НАП, с
което на „Петрол“АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Ловеч, хотел „Ловеч“, ул.“Търговска“№12, представлявано по закон от
изпълнителните директори Г. И. Т. и М. К. Д. за нарушение на разпоредбата
на чл.59А от Наредба Н - 18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез
фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към
софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват
продажби чрез електронен магазин на Министерство на финансите вр. с
чл.118, ал.10 от ЗДДС и на основание чл.185, ал.2 вр. с ал.1 от ЗЗД е
наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на
700.00 лева, КАТО НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните, с жалба пред Административен съд гр. Шумен по реда на глава XII
от Административнопроцесуалния кодекс, на касационните основания,
предвидени в НПК.
Съдия при Районен съд – Велики Преслав: _______________________
7