РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 2222

13.12.2017 г.

 

гр. Пловдив

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд-Пловдив, ХVІ състав, в открито заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди и седемнадесета година, председателствано от

 

СЪДИЯ АЛЕКСАНДЪР МИТРЕВ

 

при секретаря Румяна Агаларева, като разгледа АХД № 2585 по описа на съда за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството е по реда на чл. 203 от АПК, във вр. с чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.

 

Делото е образувано по исковата молба от Л.С.Т.,***, ЕГН ********** ***, с която е предявен иск за имуществени вреди в размер на 300 лева, изразяващи се в разноски за адвокатско възнаграждение, във връзка с обжалване на издадено и впоследствие отменено като незаконосъобразно наказателно постановление № 16-1030-011609 от 10.01.2017 г., издадено от Началник Сектор “ПП” към  ОД на МВР гр. Пловдив, както и обезщетение в размер на 1 500 лева за неимуществени вреди, изразяващи се в чувство за непълноценност, изнервеност, безпокойство, вследствие на несправедливото наказание и лишаването от правото да управлява МПС за периода на обжалване на НП до връщането на СУМПС, ведно със законната лихва от датата на влизане в сила на отменителното решение на РС-Пловдив до окончателното изплащане на сумата. Претендира се присъждането на направените по настоящото дело разноски.

Ответната страна взема становище за неоснователност на иска.

Представителят на Окръжна прокуратура Пловдив изразява становище за основателност на предявената искова претенция за имуществени вреди и неоснователност на предявената искова претенция за неимуществени вреди.

 Пловдивският административен съд, като прецени доводите на страните, изложили такива и наличните по делото доказателства, по реда и при условията на чл. 154 и чл. 235, ал. 2 от  ГПК, във връзка с чл. 144 АПК, счита, че исковата молба е процесуално допустима, а предявеният иск, разгледан по същество, е основателен, по следните съображения:     

От събраните по делото доказателства безспорно се установи, че с влязло в сила на 29.07.2017 г. решение № 1297 / 10.07.2017 г. по НАХД № 1147 /2017 г. на Пловдивски районен съд, е отменено Наказателно постановление № 16-1030-011609 от 10.01.2017 г., издадено от Началник Сектор “ПП” към  ОД на МВР гр. Пловдив, с което на ищеца са наложени административни наказания глоба от 500 лева и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца на основание чл.174, ал.1 от ЗДвП за нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП. В съдебния процес ищецът е бил представляван от надлежно упълномощен адвокат и е заплатил адвокатски хонорар в размер на общо 300 лв., видно от договор за правна защита и съдействие от 31.03.2017 г., същият представляващ и разписка. /л. 16 от АНД № 1147 /2017 г. на Пловдивски районен съд /.

Съгласно чл. 203, ал. 1 АПК исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица се разглеждат по реда на Глава единадесета, а за неуредените въпроси за имуществената отговорност се прилагат разпоредбите на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Чл. 1 ЗОДОВ постановява, че държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, като исковете се разглеждат по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

За да възникне правото на иск за обезщетение задължително е необходимо наличието на няколко, кумулативно определени предпоставки, а именно: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината; незаконосъобразният акт, действието или бездействието да са при или по повод изпълнението на административна дейност; причинена вреда - имуществена или неимуществена;  пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието, и настъпилата вреда. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Условие за допустимост на иска (чл. 204, ал. 1 АПК) е административният акт да бъде отменен по съответния ред (в конкретния случай отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление, следва да се преценява като отменен незаконосъобразен административен акт).

В този смисъл не следва да бъде споделен доводът, че в случая отмененото наказателно постановление не представлява незаконосъобразен  административен акт по смисъла на чл. 203, ал. 1 от АПК и чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ  и вредите, причинени от него, нямат характер на вреди по смисъла на чл. 1 от ЗОДОВ.

  Налагането на административни наказания от органите на администрацията за извършени административни нарушения е санкционираща управленска дейност, израз на държавната наказателна репресия. Тя непротиворечиво се определя като форма на административна (изпълнителна) дейност както въз основа на властническия метод на правно регулиране, прилаган от административно наказващите органи, така и с оглед административната правосубектност на последните. Независимо че наказателното постановление не е административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, определящо обстоятелство за правното основание на иска за обезщетение за вреди от незаконосъобразните наказателни постановления като такъв по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е, че той е издаден от административен орган и представлява властнически акт на органите на администрацията, въпреки че поражда наказателноправни последици.

Неговото издаване е резултат от изпълнението на нормативно възложени задължения, от упражняването на административна правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. Административната дейност е изпълнителна дейност и наред със съдебната и законодателната дейности е основна проява на държавната власт. Дейността по налагане на административните наказания, свързана с издаване на наказателно постановление, както и извършените в нейните рамки действия или бездействия, се отличава от правозащитната дейност, вредите от която подлежат на обезщетение по реда на чл. 2 от ЗОДОВ, именно по упражнената от административните органи в този конкретен случай изпълнителна (административна) функция в рамките на държавната власт. Административният характер на дейността по издаване на наказателните постановления, както и на действията или бездействията по налагане на административните наказания, при или по повод на която са причинени вреди на гражданите или юридическите лица, определя правното основание на иска за вреди от незаконосъобразните наказателни постановления, действия или бездействия като такова по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В този смисъл е и приетото по т.1 от Тълкувателно постановление от 19.05.2015г., постановено по т.д. № 2/2014г. на ВКС и ВАС.

Налице са в случая и останалите елементи от фактическия състав на отговорността по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, като заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение съставлява вреда, причинена пряко от отменения акт. В тази връзка неоснователен е  доводът на ответника, че заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение не съставлява вреда, причинена пряко от административен акт. Този извод се основава на съображения, че заплащането на възнаграждение по договор за поръчка не било пряка и непосредствена последица от административен акт и тъй като ангажирането на правна помощ в производството по ЗАНН не е задължително, то и направените за адвокатска защита разходи не са пряка и непосредствена последица от издаденото и отменено впоследствие наказателно постановление.

Настоящият състав приема, че от извършването на незаконосъобразни действия по издаването на незаконосъобразния акт - процесното наказателно постановление, отменено по съответния ред с влязло в сила решение, ищецът е претърпял вреди, изразяващи се в направени разноски за адвокатско възнаграждение в производството по обжалването на наказателното постановление.

По силата на чл.4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждащото действие. Ищецът в случая не би заплатил адвокатско възнаграждение и респективно това не би представлявало вреда, ако не бе издадено незаконосъобразното наказателно постановление от административния орган.

Макар и да липсва нормативно установено задължение за процесуално представителство по наказателни от административен характер дела, то адвокатската защита е нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, поради което и вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт - наказателното постановление. Това е така, тъй като намаляването на имуществото на ищеца вследствие заплатената сума за адвокатско възнаграждение, е предизвикано от издаването на наказателното постановление, с което са наложени санкции, които ищецът е считал за незаконосъобразни.

В този смисъл обстоятелството, че адвокатската защита по делата за обжалване на наказателни постановления не е задължителна, не влече  по необходимост и извода, че страната няма право да ангажира свой процесуален представител, нито че ангажирането на такъв не се намира в причинна връзка с издаденото наказателно постановление. В съдебната практика се приема, че причинна връзка е налице не само когато деянието причинява непосредствено вредата, а и когато създава условията за реална възможност от увреждане и когато тази реална възможност се е трансформирала в действителност. Ангажирането на адвокатска защита е израз на нормалната грижа на лицето за охраняването на неговите права и интереси.

Тези съображения обосновават извода на съда, че от издаването на незаконосъобразното НП (отменено по съответния ред), за ищеца са настъпили претендираните имуществени вреди. Казано с други думи, искът е доказан по основание и размер и като такъв ще следва да бъде уважен.

 

По отношение на исковата претенция за неимуществени вреди съдът счита същата за основателна. От събраните доказателства безспорно се установи, че в следствие на незаконосъобразното НП ищецът в продължение на значителен период от време не е имал възможност да управлява МПС /това е така и с оглед императивната разпоредба на чл. 172, ал. 3 от ЗДвП/. Същият е изпитвал чувство за непълноценност, изнервеност, безпокойство, вследствие на несправедливото наказание и лишаването от правото да управлява МПС за периода на обжалване на НП, а и след влизане в сила на съдебното решение за неговата отмяна до окончателното връщане на СУМПС. СВИДЕТЕЛЯТ С. Т. установи, че като инвалид е имал нужда синът му често да го траспортира и разчитал в процесния период на неговата помощ като шофьор. На 22.08.2017 г. върнали СУМПС на сина му. Следователно периодът на изземване на СУМПС е от 24.12.2016 г. до 22.08.2017 г.-около осем месеца. Ищецът започвал на няколко пъти работа, но след като се установявало, че няма СУМПС го освобождавали от работа. Бил изнервен, притеснен, без средства. Тези 4-5 месеца, през които нямал работа, бил издържан от инвалидна пенсия на баща си. Сега в момента не работел, „…..лекува се, не е добре с нервите…..“ Преди налагането на НП нямал здравословни проблеми.

С оглед на изложеното установява се засягане на сферата на ищеца във връзка с причинено очевидно неудобство, дискомфорт, чувство за непълноценност, изнервеност, безпокойство, вследствие на несправедливото наказание и лишаването от правото да управлява МПС за периода на обжалване на НП до връщането на СУМПС, съчетано и с очевидната невъзможност да помогне на семейството си в качеството си на шофьор и финансово, получавайки трудово възнаграждение.

Очевидно е, че ако не бе издаден незаконосъобразния акт, то ищецът не би претърпял целия този негативен емоционален комплекс от чувства.

При конкретната преценка за самото овъзмездяване от страна на ответника, настоящият състав счита, че е на лице дълбочинно засягане на значими комплекси от психо – емоционални връзки, установяват се трайни и значителни затруднения в ежедневието, отразяващи се на емоционалното състояние на ищеца.

При това положение размерът на обезщетението следва да се съобрази именно с констатираната степен на засягане на психическата сфера.

С оглед на изложеното по-горе, според настоящия състав обезщетението, което е най – справедливо в този случай, следва да е в размер на 1 500 лева.

С оглед изхода на спора, на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, на ищеца ще следва да бъдат присъдени сторените в настоящото производство разноски. Те се констатираха в размер на 510 лв. Заплатеното адвокатско възнаграждение в  размер на 500 лв. не е прекомерно, предвид установения минимум в НАРЕДБА № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

 

Воден от горното, съдът

 

Р  Е   Ш  И  :

 

ОСЪЖДА ОДМВР-Пловдив да заплати на Л.С.Т.,***, ЕГН ********** сумата в размер на 300 лв. имуществени вреди и сумата в размер на 1 500 лв. неимуществени вреди, причинени в резултат от незаконосъобразно наказателно постановление № 16-1030-011609 от 10.01.2017 г., издадено от Началник Сектор “ПП” към  ОД на МВР гр. Пловдив, ведно със законната лихва от 29.07.2017 г. до окончателното им изплащане.

 

ОСЪЖДА ОДМВР Пловдив да заплати на Л.С.Т.,***, ЕГН ********** направените деловодни разноски в размер на 510 лв.

 

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му пред Върховния административен съд на Република България.

 

 

 

 

СЪДИЯ: