Решение по дело №161/2023 на Административен съд - Видин

Производството е по реда на чл.118 от КСО.

Образувано е по жалба на И.И.А., съд. адрес: ***, против Решение № 1040-05-17/22.06.2023 г. на Директора на ТП на НОИ-Видин, с което е отхвърлена като неоснователна жалба вх.№ 1012-05-18/25.05.2023 г. на оспорващата против Разпореждане № 051-00-448-3/17.05.2023 г. на Ръководител на осигуряването за безработица при ТП на НОИ-Видин, с което на И.И.А., на основание чл.54ж, ал.1 от КСО, във връзка с чл.11, §.3, б.”а” и чл.65, §.2 от Регламент (ЕО) 883/2004 г., е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица (ПОБ), като е потвърдено атакуваното разпореждане.

Жалбоподателката излага подробни доводи за незаконосъобразност на атакуваното решение. Претендира отмяна на решението и на потвърденото с него разпореждане, и претендира разноски за производството по делото. Прилага писмено становище от адв. Т.Р.от АК-Видин, в която излага доводи в подкрепа на оспорването и прилага съдебна практика.

Ответникът по жалбата Директор на ТП на НОИ-Видин, чрез процесуалния си представител ст. юрк. С. оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена. Твърди, че оспореният акт е законосъобразен и съдържа фактическите и правни основания за неговото постановяване. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представя подробна писмена защита.

След като обсъди доводите на страните и събраните доказателства, Административен съд Видин приема за установена следната фактическа обстановка: със заявление вх.№ 051-00-448/19.04.2023 г. И.И.А. сезирала ТП на НОИ-Видин с искане за отпускане на ПОБ по реда и условията на КСО. В заявлението посочила, че последната й трудова заетост е в Ирландия. Приложила и заявление за удостоверяване на осигурителни периоди от друга държава-членка на ЕС със СЕД U002, както и декларация за определяне на пребиваване на лицата с последна заетост в друга държава от ЕС, ЕИС и Швейцария, във връзка с прилагане на чл.65 (2) от Регламен (ЕО) № 883/2004 г. В заявлението жалбоподателката посочила, че е необходимо да бъде удостоверен осигурителен период в Ирландия за времето от 13.04.2022 г. до 08.04.2023 г., когато е била последната й заетост.

На основание чл.54г, ал.4 от КСО, с разпореждане № 051-00-448-1 от 27.04.2023 г., началник сектор Краткосрочни плащания при ТП на НОИ-Видин постановил спиране на производството по отпускане на ПОБ до потвърждаване на осигурителни периоди и доходи от компетентната институция на Ирландия.

Чрез националното приложение за електронен обмен на социално осигурителна информация между България и ЕС, ТП на НОИ-Видин изпратило до компетентната институция на Ирландия искания тип СЕД Н006, СЕД U017 и U004, във връзка с подаденото от жалбоподателката искане.

На 17.05.2023 г. чрез EESSI от Ирландия бил получен СЕД Н006, с което се удостоверява, че лицето е пребивавало в Ирландия от 16.04.2022 г. до 07.04.2023 г. и е имало осигурителна заетост.

На основание чл.55 от АПК, с разпореждане № 051-00-448-2 от 17.05.2023 г., е възобновено производството по заявление за отпускане на ПОБ, с мотив, че е получен СЕД Н006 от КИ на Ирландия, с удостоверени данни за пребиваване.

При така изложената фактическа обстановка било издадено разпореждане № 051-00-448-3 от 17.05.2023 г., с което на основание чл.54ж, ал.1 от КСО, във връзка с чл.11, §.3, б.”а” и чл.65, §.2 от Регламент (ЕО) 883/2004 г., е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица (ПОБ) по чл.54а от КСО, с мотив, че съгласно разпоредбите на Регламент (ЕО) 883/2004 г., НОИ не е компетентната институция (КИ) по отпускането на ПОБ, а такава е КИ на Ирландия.

Оспорващата атакувала това разпореждане по административен ред. С Решение № 1040-05-17/22.06.2023 г. на Директор на ТП на НОИ-Видин била отхвърлена като неоснователна жалба вх.№ 1012-05-18/25.05.2023 г. против Разпореждане № 051-00-448-3/17.05.2023 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ-Видин, с което на И.И.А., на основание чл.54ж, ал.1 от КСО, във връзка с чл.11, §.3, б.”а” и чл.65, §.2 от Регламент (ЕО) 883/2004 г., е отказано отпускане на ПОБ, като разпореждането било потвърдено.

При така установената фактическа обстановка настоящият състав на Административен съд Видин приема от правна страна следното: жалбата е подадена в предвидения в чл.118, ал.1 от КСО преклузивен срок, от надлежна страна, адресат на обжалвания административен акт, имаща правен интерес от обжалване, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Оспореното решение е издадено от материално и териториално компетентен орган. Спазена е предписаната от закона писмена форма, съдържа реквизитите по чл.59, ал.2 от АПК, в т.ч. фактически и правни основания. В хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Съдът приема, че страните не спорят по фактите. Спорът им се свежда до определяне на компетентната държава по изплащането на парично обезщетение за безработица, след като последната заетост на оспорващия е била на територията на Ирландия. С атакувания акт решаващият орган приема, че държава на пребиваване е Ирландия, поради което НОИ не е КИ по отпускането на парично обезщетение за безработица. Жалбоподателката оспорва този извод, като сочи, че държавата на пребиваване е Република България.

Приложими в настоящия казус са европейските правила за координация на системите за социална сигурност на държавите-членки на Съюза. Това са общите правила и принципи, които трябва да бъдат спазвани от всички национални органи, институции за социална сигурност и от съда, при прилагането на националните закони. Понастоящем тези правила и принципи се съдържат в Регламент (ЕО) № 883/2004 г. на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004 г. за координация на системите за социална сигурност, в сила от 01.05.2010 г., както и в Регламент (ЕО) № 987/2009 г. на Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009 г. за установяване на процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 г.

Регламент (ЕО) № 883/2004 г. намира приложение към правилата за отпускане и определяне на посочените в чл.3, §.1 обезщетения, обуславящи клоновете на социална сигурност, сред които попадат и ПОБ (чл.3, §.1, б.”з”). Персоналният обхват на регламента е определен в разпоредбата на чл.2, §.1, която предвижда, че регламентът се прилага към граждани на държава-членка, лица без гражданство и бежанци, които пребивават в държава-членка, които са или са били подчинени на законодателството на една или повече държави-членки, както и към членовете на техните семейства и към преживелите ги лица. Безспорно жалбоподателката е гражданин на Република България, държава-членка на ЕС, поради което е лице, спрямо което намира приложение Регламент (ЕО) № 883/2004 г.

Механизмът на координация на системите за социална сигурност, уреден в Регламент (ЕО) № 883/2004 г., в т.ч. и обезщетенията за безработица, е изграден на следните принципи: определяне на приложимото законодателство; равенство в третирането; сумиране на периоди на заетост, осигуряване или пребиваване и износ на обезщетения. Според чл.11, §.1 лицата, за които той се прилага, се подчиняват на законодателството само на една държава-членка и това законодателство се определя по реда, уреден в самия регламент. Общото правило за определяне на приложимото законодателство, валидно и за обезщетенията за безработица, е формулирано в чл.11, §.3. В буква „а” е установено правило, касаещо наетите лица, каквато е била и жалбоподателката, което гласи, че спрямо лице, осъществяващо дейност като наето или като самостоятелно заето лице в една държава-членка се прилага законодателството на тази държава членка. Специални правила, представляващи изключения от общия принцип, че държавата-членка по последна заетост, като компетентна държава отговаря за предоставянето на обезщетения за безработица, са регламентирани в чл.65 от Регламент (ЕО) № 883/2004 г.

Чл.65, §.2 предвижда, че напълно безработно лице, което по време на последната си дейност като заето или като самостоятелно заето лице е пребивавало в държава-членка, различна от компетентната държава-членка и което продължава да пребивава в тази държава-членка или се върне в тази държава-членка, се поставя на разположение на службите по заетостта в държавата-членка по пребиваване. Без да се засяга чл.64, напълно безработно лице може, като допълнителна мярка, да се постави на разположение на службите по заетостта в държавата-членка, в която то последно е осъществявало дейност като заето или като самостоятелно заето лице. Безработно лице, без да е пограничен работник, което не се върне в неговата държава-членка по пребиваване, се поставя на разположение на службите по заетостта на държавата-членка, чието законодателство за последно е било подчинено.

Според чл.65, §.5 от Регламент (ЕО) № 883/2004 г., a) Безработното лице по първото и второто изречение на §.2 получава обезщетения в съответствие със законодателството на държавата-членка по пребиваване както ако спрямо него се е прилагало това законодателство по време на последната му дейност като заето или като самостоятелно заето лице. Тези обезщетения се предоставят от институцията по пребиваване. б) Въпреки това, работник, без да е пограничен работник, на когото са били отпускани обезщетения за сметка на компетентната институция на държавата-членка, на чието законодателство е бил подчинен при завръщането си в държавата-членка по пребиваване първо получава обезщетения в съответствие с чл.64, като получаването на обезщетения в съответствие с буква „а” се спира за периода, през който той получава обезщетения съгласно законодателството, на което последно е бил подчинен. Във връзка с приложението на горецитираните норми от съществено значение се явява определянето на две понятия: компетентна държава-членка и държава-членка по пребиваване. Относно първото понятие се посочи, че това по принцип е държавата, в която лицето осъществява дейност като наето лице. В конкретния случай безспорно това е Ирландия. В случаите на чл.65, §.2 от Регламент (ЕО) № 883/2004 г. компетентна става държавата-членка по пребиваване. За определяне на държавата по пребиваване е необходимо на първо място да се изясни съдържанието на понятието „пребиваване”. Определение на това понятие е дадено в чл.1, б.”й” от Регламент (ЕО) № 883/2004 г., според който „пребиваване” означава мястото, където лицето обичайно пребивава, за разлика от понятието „престой”, което регламентът определя като временно пребиваване (чл.1, б.”к”). От своя страна правилата (елементите) за определяне на пребиваването са уредени в чл.11 от Регламент (ЕО) № 987/2009 г. Съгласно разпоредбата на чл.11 от Регламент (ЕО) № 987/2009 г., при различия в становищата на институциите на две или повече държави-членки относно определяне на пребиваването на лице, за което се прилага основният регламент, тези институции установяват с взаимно съгласие центъра на интересите на съответното лице въз основа на цялостна оценка на наличната и информация относно релевантните факти, които може по целесъобразност да включват: а) продължителността и непрекъснатото пребиваване на територията на съответните държави-членки; б) положението на лицето, включително: i) естеството и специфичните характеристики на упражняваната дейност, по-специално мястото, където обичайно се упражнява тази дейност, постоянният характер на дейността и продължителността на всеки договор за заетост; ii) семейното положение и роднинските връзки на лицето; iii) упражняването на неплатена дейност; iv) когато става въпрос за студенти, източникът на техните доходи; v) жилищното положение на лицето, по-специално доколко е постоянен характерът му; vi) държавата-членка, в която се счита, че лицето пребивава за целите на данъчното облагане (§.1).

Според §.2, когато съобразяването на различните критерии, основаващи се на приложимите факти, посочени в §.1, не води до постигане на съгласие между съответните институции, намерението на лицето, което произтича от тези факти и обстоятелства, особено причините за преместването на лицето, се приемат за решаващи при определяне на действителното място на пребиваване на това лице.

Разпоредбата на чл.11 от Регламент (ЕО) № 987/2009 г. урежда критериите, въз основа на които следва да се определи пребиваването на всяко едно лице и които следва да се приложат от всяка държава-членка по принцип при определяне на обичайното пребиваване на лицето. Целта й е уеднаквяване на критериите, въз основа на които държавите-членки определят мястото на обичайно пребиваване на едно лице.

В случая отразеното в СЕД Н006 от КИ на Ирландия, противно на приетото от органите на ТП на НОИ-Видин, не може да се приеме за безспорно установяване на държавата на пребиваване на жалбоподателката. В цитирания формуляр единствено се сочи че лицето е пребивавало в Ирландия за времето от 16.04.2022 г. до 07.04.2023 г., което е дало основание Ирландия да бъде определена като държава на пребиваване. При липса на попълнени каквито и да е други данни в СЕД Н006 за действителното положение на лицето, включително естеството на упражняваната дейност, семейното положение, източници на доходи, жилищно положение и др. под. не би могло да се стигне до еднозначен извод, че ирландската институция е извършила преценка за мястото на обичайно пребиваване на жалбоподателя съобразно правилата на чл.11, §.1 от Регламент (ЕО) № 987/2009 г.

В хода на производството по настоящето дело се установи, че постоянният адрес на жалбоподателката е в Република България (в гр. Видин), където се намират и нейните най-близки роднини – майка и дъщеря.

В тази връзка съдът взе предвид и обстоятелството, че в изготвения съвместно с държавите-членки наръчник са изяснени понятията „обичайно пребиваване”, „временно пребиваване” и „престой”. В наръчника се разглеждат и специфичните критерии, които трябва да бъдат взети под внимание, за да се определи мястото на обичайно пребиваване на дадено лице: семейното положение и роднинските връзки на лицето; продължителността и непрекъснатото пребиваване в съответната държава членка; състоянието на трудова заетост (по-специално мястото, където обичайно се упражнява съответната дейност, постоянният характер, както и продължителността на договора за работа); упражняването на неплатена дейност; в случай на студенти - източникът на доходите им; доколко постоянно е жилищното положение на лицето; държавата членка, в която лицето плаща данъци; причини за преместването; намеренията на лицето въз основа на всички обстоятелства и подкрепени с конкретни доказателства. При необходимост могат да се вземат предвид и други факти.

Безспорно се установява, че оспорващата е упражнявала трудова дейност като наето лице в Ирландия през процесния период и извършването на тази дейност безспорно е налагало тя да живее в тази държава. В съображение 9 от Решение № U2 от 12 юни 2009 година относно обхвата на чл.65, §.2 от Регламент (ЕО) № 883/2004 г. на Европейския парламент и на Съвета по отношение на правата на обезщетения за безработица на напълно безработни лица, които не са погранични работници и които по време на последната си дейност като заети или самостоятелно заети лица са пребивавали на територията на държава-членка, различна от компетентната държава-членка, се посочва следното: „Въпреки че понастоящем това е приемливо за пограничните работници и някои други категории работници, които също запазват близки отношения с държавата си на произход, то не би било приемливо, ако поради твърде широко тълкуване на понятието „пребиваване” се наложи приложното поле на чл.65 от Регламент (ЕО) № 883/2004 г. да бъде разширено до всички лица, които осъществяват определена относително стабилна дейност като заети или самостоятелно заети лица в определена държава-членка и са оставили семействата си в държавата си на произход”. Посоченото становище на Административната комисия за координация на системите за социална сигурност не води до категоричен извод, че щом лицата имат относително стабилна (дългосрочна) заетост в държава-членка, различна от държавата им по произход, то това изключва възможността последната да се явява и държава на пребиваване. Напротив, в т.3 от диспозитива на това решение изрично се казва, че за целите на прилагането на настоящото решение държавата на пребиваване се определя в съответствие с чл.11 от Регламент (ЕО) № 987/2009 г. Следователно за всеки конкретен случай следва да се определи доколко местоживеенето на роднините на лицето оказва влияние на центъра на жизнените му интереси.

В случая, макар жалбоподателката да е живяла в Ирландия, е запазила достатъчно тесни връзки с България, като нейна държава на пребиваване, въпреки че е осъществявал трудова дейност на територията на друга държава-членка. По преписката не са приложени никакви доказателства относно пребиваване или връзка с държавата Ирландия след приключване на трудовата дейност на територията й.

Анализираните разпоредби от Регламент (ЕО) № 883/2004 г. и Регламент (ЕО) № 987/2009 г., приложени към настоящия случай налагат извод, че мястото на обичайно пребиваване на жалбоподателката е България, като са налице условията за приложение на чл.65, §.2 и §.5, буква „а” от Регламент (ЕО) 883/2004 г. Приложимото законодателство в случая е това на държавата-членка по обичайното местопребиваване на оспорващата, на която държава тя е гражданин, което е законодателството на Република България. Именно България е компетентната държава, поради което обезщетението за безработица, претендирано от И.И.А., правилно е било поискано по реда и при условията на действащото българско законодателство, в съответствие с приложимите европейски регламенти за това. В същия смисъл е и т.3 от Решение № U3 от 12.06.2009 г. на Административната комисия за координация на системите за социална сигурност, според която при отсъствието на каквото и да е трудово-правно договорно отношение, дадено лице вече не поддържа никаква връзка с държавата-членка на заетост (например понеже трудово-правното договорно отношение вече е прекратено или срокът му е изтекъл), то се разглежда като напълно безработно в съответствие с чл.65, §.2 от Регламент (ЕО) № 883/2004 г., а обезщетенията се предоставят от институцията по местопребиваване.

По изложените съображения съдът намира, че процесното решение на Директор на ТП на НОИ-Видин и потвърденото с него разпореждане са незаконосъобразни, постановени в нарушение на приложимия материален закон, поради което следва да бъдат отменени. Тъй като естеството на актовете не позволява делото да се реши по същество, то следва да се върне като преписка на длъжностното лице по чл.54ж, ал.1 от КСО, за ново произнасяне по заявлението на И.И.А., при спазване на дадените указания с мотивите на настоящото решение.

При този изход на производството и предвид липсата на доказателства за действително направени разноски от страна на жалбоподателката, съдът не следва да й присъжда такива.

Воден от горните мотиви и на основание чл.118, ал.2 от КСО, във връзка с чл.173, ал.2 от АПК, Административен съд Видин,

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 1040-05-17/22.06.2023 г. на Директора на ТП на НОИ-Видин.

ОТМЕНЯ Разпореждане № 051-00-448-3/17.05.2023 г. на Ръководител на осигуряването за безработица при ТП на НОИ-Видин.

ВРЪЩА преписката на длъжностното лице по чл.54ж, ал.1 от КСО при ТП на НОИ-Видин, за ново произнасяне по заявление вх.№ 051-00-448/19.04.2023 г. на И.И.А., съобразно дадените от съда задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона в мотивите на настоящето решение.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване съобразно разпоредбата на чл.119, във връзка с  чл.117, ал.1, т.2, б.”б” от КСО.

Съдия: