РЕШЕНИЕ
№ 152
гр. Бургас, 07.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Албена Янч. Зъбова Кочовска
Членове:Веселка Г. Узунова
Таня Д. Евтимова
при участието на секретаря Мария Н. Тошева
като разгледа докладваното от Веселка Г. Узунова Въззивно гражданско дело
№ 20222100501884 по описа за 2022 година
Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК и сл.ГПК.
Делото е образувано по повод подадена въззивна жалба на „ИНВЕСТБАНК” АД,
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: град С***, представлявано от
изпълнителните директори М*И*С* и С*Р*М*,чрез пълномощника адв.Т. против съдебно
решение № 245 от 26.07.2022г. по гр.д.№1215/2022г.по описа на НРС , В ЧАСТТА,с която
районният съд е ОТХВЪРЛИЛ предявеният от “ИНВЕСТБАНК” АД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: град С***, представлявано от изпълнителните директори
М*И*С* и С*Р*М*, иск за отмяна като незаконосъобразни на следните решения, взети от
Общото събрание на собствениците на самостоятелни обекти в сграда в режим на Етажна
собственост, състояща се от входове „C“, „D“, „Е“, „F“, „G“ и „К3“, с кадастрален
идентификатор *****, с адрес: град С****, местност „К*“, комплекс „****“, община
Несебър, представлявана от управителя Н. А. М., проведено на 06 август 2021г., а именно:
т.1 – „Общото събрание на етажните собственици прекратява мандата на управителя на ЕС
г-жа Н. А. М., като я освобождава от отговорност.“; т.2 – „Избира за Управител на етажна
собственост (ЕС) на сграда с кад. идентификатор *****, състояща се от входове „C“, „D“,
„Е“, „F“, „G“ и „К3“, изградена в поземлен имот с идентификатор ***** по кадастралната
карта и кадастралните регистри на град С****, община Несебър, област Бургас, местност
„К*“2, комплекс „****“, г-жа Н. А. М., гражданка на Р****, родена на *** в Б*,
притежаваща международен паспорт тип „Р“ код на държавата“****“ номер ****, издаден
на ****г. от ****, валиден до ****г., с адрес: град С****, община Несебър, местност „К*“,
комплекс „****“, вход F, етаж 4, ап.F 4.15. На управителя на ЕС да се изплаща месечно
възнаграждение в размер на 1 000 лева, както и 250 лева месечно транспортни разходи и 470
лева годишно за интернет и телефон.“; т.3 – „Прекратява мандата на членовете на
Контролния съвет, като ги освобождава от отговорност.“; т.5 – „Упълномощава г-жа Н. А.
1
М., в качеството й на Управител, да избере местна банка, в която да бъде разкрита
разплащателна сметка, във валута по преценка на управителя, както и да оперира
неограничено с авоарите по сметката за обезпечаване нуждите на Етажната собственост
(ЕС), в това число и с право на активно електронно банкиране, в това число и с право да
упълномощава трети лица (адвокати) с пълните правомощия, дадени от Общото събрание.“,
като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Препис от жалбата е връчен на ответната Етажна собственост на сграда с
идентификатор *****, състояща се от входове C, D, E, F, G и K3, в поземлен имот ***** с
адрес: град С****, местност “К*”, комплекс “****”, представлявана от управителя Н. А. М.,
която не е депозирала по делото писмен отговор в законоустановения срок.
Във въззивната жалба са изложени оплаквания за незаконосъобразност и
неправилност на решението на НРС. Въззивникът оспорва като неправилен изводът на
НРС,че незаконосъобразното конституиране на председателстващия Общото събрание ,в
нарушение на чл.16 ал.2 от ЗУЕС „не би могло да се приеме за съществено с оглед духа на
закона,а по-скоро като стремеж или с цел да се гарантира именно спазването на
императивните разпоредби на ЗУЕС при провеждане на самото събрание.“ Като
противоправен е оспорен изводът на съда,че непосочването в протокола от ОС на ЕС кой
как е гласувал по отделните точки на дневния ред не може да ползва ищеца при обосновката
на довода,че протоколът от ОС не отговаря на изискванията на чл.16 ал.5 ЗУЕС досежно
изискуемото от закона съдържание. Въззивникът счита,че соченият от него порок е
съществен и липсата на соченият реквизит от съдържанието му осуетява възможността да се
направи преценка на изразената от участниците воля,а оттам и за законосъобразността на
решенията. Като неправилен е оспорен изводът на съда ,че за правилното определяне на
представените на ОС общи части е достатъчно „обстоятелството,че сборът от процента
идеални части е равен на 100..“ Посочва,че съдът е установил разминаване между
отразените в протокола общи части,представени на събранието ,независимо от правилността
на начина им на изчисляване,включително и на процента общи части на ищеца. Като
противоправен е оспорен изводът на съда,че липсата на покана за свикване на събранието
съдът не следва да отчита като незаконосъобразност при свикването,тъй като ищецът не е
навел такъв довод в исковата молба. В тази връзка се прави довод,че в случая се касае за
императивна правна норма,която съдът прилага служебно ,дори ако нейното нарушаване не
е въведено като основание за обжалване.,а безспорно нормата на чл.13 ал.1 от ЗУЕС е
установена в публичен интерес,а не е норма с диспозитивен характер. Прави се оплакване и
за допуснати процесуални нарушения – съдът не е приложил предвидените от закона
последици,свързани с недоказването на факти,част от предмета на доказване по делото.
Съобразно дадените с доклада на НРС указания и разпределението на доказателствената
тежест,ответната ЕС е следвало да докаже основанието за свикване на ОС,спазването на
процедурата по свикването,реда на свикването,в частност изискванията на чл.13 ал.1 и ал.7
от ЗУЕС ,начина по който са гласували лицата. Счита,че в спора по настоящото дело
ответната ЕС не е провела доказване на факти,за които доказателствената тежест е нейна-
съществуването на покана за свикване на ОС;начина,по който са гласували лицата,което
обаче не е съобразено от НРС при постановяване на решението му. Моли за отмяна на
решението на НРС в отхвърлителната му част и постановяване на решение от въззивната
инстанция,с което предявеният иск да се уважи .Няма доказателствени искания,претендира
разноски.
В съдебно заседание въззивникът,редовно уведомен,се представлява от адв.Т.,който
поддържа въззивната жалба и моли за уважаването и. Претендира разноски,няма
доказателствени искания.
В съдебно заседание въззиваемата Етажна собственост ,редовно уведомена,не
изпраща представител. По делото е постъпило изявление за признание на исковете с вх.
№433 от 10.01.2023г. от „****“ООД,представлявано от К*Ш*.Изявлението е направено от
дружеството в качеството му на управител на Етажната собственост,избран на проведено
ОС на ЕС на 23.08.2022г. Представен е протокол от проведеното ОС на ЕС от 23.08.2022г. и
2
справка от регистър Булстат по партида ***.
Процесуалният представител на въззивника- адв.Т. отправя искане съдът да постанови
решението си съобразно признанието на исковете по чл.237 ГПК.
При служебната проверка по реда на чл.269 ГПК въззивният съд намери обжалваното
съдебно решение за валиден и допустим съдебен акт.
По искането за постановяване на въззивно съдебно решение съобразно признанието на
исковете по реда на чл.237 ГПК съдът намери следното:
Съгласно чл.237 ал.1 ГПК когато ответникът признае иска,по искане на ищеца съдът се
произнася с решение съобразно признанието. В разпоредбата на чл.237 ал.3 т.1 и т.2 ГПК са
посочени изключенията,при които съдът не може да постанови решение при признание на
иска- когато признатото право противоречи на закона или добрите нрави;когато е признато
право,с което страната не може да се разпорежда. Според въззивния съд,в производството по
чл.40 ал.1 ЗУЕС не е процесуално допустимо да се постанови решение при признание на
иска от управителя на Етажната собственост,тъй като е налице изключението на чл.237 ал.3
т.2 ГПК- признава се право,с което страната не може да се разпорежда. Производството по
чл.40 ал.1 ЗУЕС е такова по спорна съдебна администрация,в което съдът осъществява
контрол за законосъобразността на решения,взети от Общо събрание на Етажна собственост.
В чл.23 ал.1 т.1-13 на ЗУЕС са изброени правомощията на управителя на ЕС, като в
конкретните правомощия не е включено правомощие за признание на искове по заведени
срещу ЕС дела. Напротив,чл.23 ал.1 т.13 ЗУЕС регламентира,че управителят осъществява
други правомощия/освен изброените в т.1-12/,по възлагане от Общото събрание. В
разпоредбата на чл.23 ал.3 ЗУЕС е регламентирано,че управителят представлява
собствениците и ползвателите при всички действия на обикновено управление,а в чл.23 ал.4
ЗУЕС,че управителят представлява пред съда собствениците от етажната собственост.
Нормата на чл.41 ЗУЕС урежда конкретно представителството в съда на управителя по
исковете с правно основание чл.40 ал.1 ЗУЕС – собствениците се представляват от
управителя или упълномощено от тях лице,съгласно разпоредбите на чл.23 ал.3 и ал.4 ЗУЕС.
Анализът на нормативната уредба налага извод,че управителят на ЕС има правомощия да
извършва самостоятелно действия по обикновено управление на Етажната собственост,а за
да извършва действия на разпореждане е необходимо да е надлежно оправомощен от
Общото събрание на ЕС. Тъй като признанието на иск е действие на разпореждане с
предмета на спора,то управителят на ЕС също би следвало да е оправомощен да осъществи
това действие пред съда от Общото събрание на ЕС,с надлежно взето решение. В случая
новият управител на ответната Етажна собственост не е представил доказателства ОС на ЕС
да е взело решение,с което да го оправомощава да признае от името на Етажните
собственици основателността на оплакванията на ищеца за незаконосъобразност на
оспорените решения на ОС на ЕС,поради което съдът,на основание чл.237 ал.3 т.2 ГПК няма
законно основание да постанови решението си при признание на иска.
По основателността на оплакванията във въззивната жалба БОС намери следното:
Пред НРС ищецът „Инвестбанк“АД е предявил иск с правно основание чл.40 ал.1
ЗУЕС,като е поискал от съда да отмени като незаконосъобразни взетите решения от ОС на
Етажната собственост на жилищна сграда в м.“К*“,землището на гр.С****,община
Несебър,комплекс „****“, в ПИ с идентификатор № ***** състояща се от входове „C“, „D“,
„Е“, „F“, „G“ и „К3“,проведено на 06.08.2020г. Твърдял е допуснати нарушения при
свикването и провеждането на ОС- 1/незаконосъобразно конституиране на
председателстващ на ОС- нарушение на чл.16 ал.2 ЗУЕС; непълнота на протокола от
проведеното ОС и несъответствието му с изискванията на закона,при конкретни твърдения
за липса в протокола на начина,по който са гласували лицата,техен подпис и същността на
изявленията им- нарушение на чл.16 ал.5 ЗУЕС. Твърдял е,че липсата на императивни
3
елементи от съдържанието на протокола осуетява възможността да се извърши преценка на
изразената от участниците воля,което не позволява да се направят изводи за приетите
решения и тяхната законосъобразност.Заявено е оплакване за противоправна подмяна или
изменение на взети решения – по т.1 от дневния ред,относно освобождаването на
управителя от отговорност,по т.4 от дневния ред- относно избора на контрольор ,по т.5 от
дневния ред- добавено е невзето решение „както и да оперира неограничено с авоарите по
сметката“ . Сочи се и нарушение на чл.15 от ЗУЕС ,тъй като в протокола от ОС не е
посочено как е изчислен необходимият кворум за провеждането му,нарушение на чл.14 ал.5
ЗУЕС ,тъй като към протокола не са приложени пълномощните на упълномощени от етажни
собственици лица,а по този начин е препятствана и възможността да се прецени дали е
спазена формата на упълномощаване.
Ответникът е депозирал писмен отговор,в който е оспорил твърденията на ищеца,като
е заявил,че оплакванията са неоснователни. ОС на ЕС действително е било
председателствано от трето лице-адвокат,но след надлежно волеизявление за това от
управителката М.,която е присъствала на ОС и е направила устно упълномощаване,отразено
в протокола.Оплакванията за нарушения на чл.16 ал.5 ЗУЕС според ответника са
неоснователни,тъй като протоколът съдържа всички изискуеми реквизити.Оспорени са и
твърденията за нарушение на чл.15 ЗУЕС,като е посочено,че решенията са взети при
условията на спадащ кворум по смисъла на чл.15 ал.2 ЗУЕС и с мнозинство,определено по
реда на чл.17 ал.3 ЗУЕС.По отношение на неприложените пълномощни се сочи,че от
съдържанието на протокола е видно кои лица са участвали лично и кои чрез пълномощник.
Ответникът е представил като доказателства пълномощни,които според твърденията му са
били представени и проверени преди началото на ОС.
С доклада по чл.140 ГПК районният съд правилно е разпределил доказателствената
тежест,като е указал на ответната Етажна собственост,че следва да ангажира
доказателства,че ОС е свикано и проведено законосъобразно,при необходимия
кворум,оборвайки твърденията на ищeца,изложени в исковата молба.
НРС е разгледал предявения иск,като е достигнал до извод,че оплакванията за
допуснати нарушения при провеждането на ОС са основателни само по отношение на
решението по т.4 от протокола,с което е избран контрольор. Основание за отмяната е
констатацията на съда,че действителният кворум на събранието е бил 83.044%,тъй като един
самостоятелен обект,собственост на „Инвестбанк“АД не е бил включен съответната идеална
част от общите части – 1.055 %,а действителните идеални части,които ищецът е
представлявал на събранието са били 37.08%,а не 36.025%. НРС е приел,че горепосоченият
пропуск не се е отразил на приемането на останалите решения с обикновено мнозинство,но
се е оказал решаващ при гласуването на решението за избор на контрольор,тъй като
разликата в гласуванията за двете предложения/М*З* и Р*Д*/ е 0.721%,поради което се
налага извод,че в действителност за контрольор е бил избран Р*Д*,за когото е гласувал
ищецът, а не М*З*.
Въззивният съд намира за основателни оплакванията на ищеца,че при провеждането
на процесното ОС са били допуснати нарушения на чл.14 и чл.15 от ЗУЕС,които са довели
до незаконосъобразност на взетите решения.
Съгласно чл.14 ал.1 ЗУЕС собственик или ползвател,който не може да участва лично
в ОС,може да упълномощи да го представлява пълнолетен член на домакинството му,вписан
в книгата на етажната собственост или друг собственик,който да го представлява.В тази
хипотеза законът допуска устно упълномощаване по време на общото събрание или на
предходно общо събрание,което се отразява в протокола или писмено упълномощаване,без
нотариално заверяване на подпис.Нормата на чл.14 ал.3 ЗУЕС дава възможност собственик
4
или ползвател да упълномощи да го представлява друго лице,което не е етажен
собственик,като в този случай пълномощното следва да е с нотариална заверка на подписа
или адвокат,с писмено пълномощно. С чл.14 ал.4 ЗУЕС законодателят е въвел
ограничения,като е регламентирал,че едно лице може да представлява най-много трима
собственици и/или ползватели.Съгласно чл.14 ал.5 от ЗУЕС участието на пълномощник
следва да се отрази в протокола на общото събрание,а копие от пълномощното –да се
приложи към него.
Видно от протокола от проведеното ОС на 06.08.2021г. към 12.00 часа са присъствали
лично или чрез пълномощници етажните собственици на самостоятелни обекти,с непосочен
в протокола общ процент идеални части.Посочени са само индивидуалните проценти
ид.части на всеки самостоятелен обект и е отразено дали собственикът присъства лично или
чрез пълномощник. Пълномощните не са обявени за неразделна част от протокола,но в хода
на делото ответната Етажна собственост е представила пълномощни,които според
твърденията и,са били представени при регистрацията на участниците в общото
събрание,осъществена в присъствен лист. Видно от съдържанието на присъствения лист,в
който са посочени присъстващите към 12.00 часа на 06.08.2021г.лица е,че като
пълномощник на Б*Б*/ 0.838 %ид.части/ е вписан адв.М*,но пълномощно за
представителната му власт не е представено по делото;като пълномощник на Л.Ш*
/1.152%ид.части/е вписана адв.П*,но също липсва пълномощно;за собственика
О*А*/1.223%ид.части/ в присъствения лист е положен подпис,но не е отразено дали лицето
е присъствало лично или чрез пълномощник; за собственика Е*Е*/0.824%ид.части/също е
положен подпис без да е отразено дали той е присъствал лично или чрез пълномощник.
При така установените по делото факти,за съда се налага извод,че в резултат на
допуснатите нарушения на чл.14 ал.5 ЗУЕС в Общото събрание са участвали като
пълномощници на етажни собственици лица с неустановена към момента на регистрацията
и в хода на делото представителна власт и лица,за които не е удостоверено в присъствения
лист,че са участващи лично етажни собственици. При това положение се налага извод,че
Общото събрание на Етажната собственост е проведено при кворум,различен от посочения в
протокола – от една страна,поради пропуска да се включат 1.055% ид.части,съответни за
един от самостоятелните обекти,собственост на ищеца,а от друга,защото в кворума са
включени горепосочените идеални части за още четири самостоятелни обекта,за които не е
установена представителна власт или лично участие на собственик. Констатираните
множество нарушения и тяхното естество не позволяват действителният кворум да бъде
точно и законосъобразно преизчислен от съда, както и да се извърши преценка и формира
извод дали резултатите от гласуването по т.1 и т.2 биха се запазили или не.
Основателни са оплакванията на въззивника и за допуснати нарушения на чл.16 ал.5
ЗУЕС относно задължителните реквизити на протокола от проведеното ОС,изразяващи се в
непосочване на начина,по който са гласували лицата „за“,“против“ или „въздържал се“ и
техен подпис.По делото са представени листи за гласуване,които по твърденията на
ответната ЕС са били раздадени на всички присъствали на събранието и в тях те е следвало
да отразят начина на гласуване,след което да ги предадат,но пълномощникът на ищеца не е
предал своя лист за гласуване.Отразяването на начина на гласуване в нарочни листи за
гласуване не е забранено в ЗУЕС, то обаче може да служи само като улеснение и
допълнителна справка при отразяване на резултатите от гласуването в протокола. В
случая,резултатите от гласуването на отделните решения в протокола са отразени само като
общ процент идеални части,без да е посочен начинът на гласуване на всяко от
присъстващите лица.Това нарушение също препятства съда да извърши проверка дали
резултатите от гласуването на всяко от решенията,отразено в протокола биха се запазили
или не.
5
По отношение на решението по т.3 от протокола съдът установи,че на гласуване не е
била подложена невключена в дневния ред и в проекта на решението съществена част от
решението- освобождаване на членовете на Контролния съвет от отговорност, а в
решението по т.5 на гласуване не е била подложена на гласуване също невключена в
дневния ред и проекта за решение съществена и значителна част от решението-
„..предоставяне на правомощия на управителя да оперира неограничено с авоарите в
разплащателната сметка на ЕС,в това число и активно електронно банкиране и
упълномощаване на адвокати с пълните правомощия,дадени от ОС“. Правомощията на
управителя на ЕС са уредени в чл.23 от ЗУЕС,като те не включват правомощие за
неограничено опериране със средства на ЕС,съхранявани в банкова сметка, нито
правомощие за упълномощаване на адвокати.Предоставените с решението по т.5 на ОС
правомощия на управителя са други по смисъла на чл.23 ал.1 т.13 от ЗУЕС и от
съдържанието им е видно,че от тях не се изключва извършването на действия,които по
правните си последици могат да се приравняват на действия на разпореждане. Посочените
части от решенията по т.3 и т.5 не са били включени в дневния ред и в проекта за решение и
не са подлагани на гласуване,поради което основателно е оплакването на въззивника,че те
са допълнени незаконосъобразно в протокола,но за тях всъщност липсва решение на ОС.
По гореизложените съображения въззивният съд намери,че решенията по т.1,т.2,т.3
и т.5 ,взети от ОС на ЕС,проведено на 06.08.2021г.,обективирани в протокола на
проведеното на 06.08.2021г. ОС на ЕС подлежат на отмяна като незаконосъобразни, тъй
като вследствие на допуснатите нарушения на чл.14 ал.5 и чл.16 ал.5 ЗУЕС е обективно
невъзможно да се извърши проверка и формира извод за действителните резултати при
гласуването на решенията по т.1 и т.2 от протокола,а решенията по т.3 и т.5 съдържат
невключени в дневния ред и проекта за решения части,които не се установява да са били
подложени на обсъждане и гласуване от ОС.
Останалите оплаквания във въззивната жалба БОС намери за неоснователни,тъй като
няма твърдения и доказателства сочените пропуски да са довели до ограничаване или
нарушаване на права на въззивника или до съществено опорочаване на процедурата по
свикване и провеждане на ОС.
Като е приел ,че не са допуснати съществени нарушения на чл.14 ал.5 и чл.16 ал.5 от
ЗУЕС при провеждането на ОС на ЕС и е отхвърлил предявения иск по отношение на
решенията,взети по т.1,т.2,т.3 и т.5 от протокола,НРС е постановил незаконосъобразен
съдебен акт,който следва да се отмени. Вместо него въззивният съд следва да постанови
решение,с което се отменят като незаконосъобразни оспорените решения на ОС на ЕС на
комплекс „****“,находящ се в гр.С****,м.“К*“,община Несебър по т.1,2,3 и 5 от протокола
от проведеното на 06.08.2021г. ОС на ЕС.
Решението на въззивната инстанция не подлежи на обжалване на основание чл.280
ал.3 т.2 ГПК.
Мотивиран от гореизложеното Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 245 от 26.07.2022г. по гр.д.№1215/2022г.по описа на НРС в
обжалваната ОТХВЪРЛИТЕЛНА ЧАСТ и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ по иск с правно основание чл.40 ал.1 ЗУЕС,предявен от “ИНВЕСТБАНК”
АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: град С***, представлявано от
изпълнителните директори М*И*С* и С*Р*М* като незаконосъобразни следните решения,
взети от Общото събрание на собствениците на самостоятелни обекти в сграда в режим на
6
Етажна собственост, състояща се от входове „C“, „D“, „Е“, „F“, „G“ и „К3“, с кадастрален
идентификатор *****, с адрес: град С****, местност „К*“, комплекс „****“, община
Несебър, представлявана от управителя Н. А. М., проведено на 06 август 2021г., а именно:
Решение по т.1 – „Общото събрание на етажните собственици прекратява мандата на
управителя на ЕС г-жа Н. А. М., като я освобождава от отговорност.“;
Решение по т.2 – „Избира за Управител на етажна собственост (ЕС) на сграда с кад.
идентификатор *****, състояща се от входове „C“, „D“, „Е“, „F“, „G“ и „К3“, изградена в
поземлен имот с идентификатор ***** по кадастралната карта и кадастралните регистри на
град С****, община Несебър, област Бургас, местност „К*“2, комплекс „****“, г-жа Н. А.
М., гражданка на Р****, родена на *** в Б*, притежаваща международен паспорт тип „Р“
код на държавата“****“ номер ****, издаден на ****г. от ****, валиден до ****г., с адрес:
град С****, община Несебър, местност „К*“, комплекс „****“, вход F, етаж 4, ап.F 4.15. На
управителя на ЕС да се изплаща месечно възнаграждение в размер на 1 000 лева, както и 250
лева месечно транспортни разходи и 470 лева годишно за интернет и телефон.“;
Решение по т.3 – „Прекратява мандата на членовете на Контролния съвет, като ги
освобождава от отговорност.“;
Решение по т.5 – „Упълномощава г-жа Н. А. М., в качеството й на Управител, да избере
местна банка, в която да бъде разкрита разплащателна сметка, във валута по преценка на
управителя, както и да оперира неограничено с авоарите по сметката за обезпечаване
нуждите на Етажната собственост (ЕС), в това число и с право на активно електронно
банкиране, в това число и с право да упълномощава трети лица (адвокати) с пълните
правомощия, дадени от Общото събрание.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7