РЕШЕНИЕ
№ 83
гр. Петрич, 20.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ, ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет
и трета година в следния състав:
Председател:РУМЯНА С. МИТЕВА-НАСЕВА
при участието на секретаря Елена Пашова
като разгледа докладваното от РУМЯНА С. МИТЕВА-НАСЕВА
Административно наказателно дело № 20221230201034 по описа за 2022
година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН, вр. чл. 201, ал.13 от
Закон за водите (ЗВ).
Подадена е жалба от Община - П., с ЕИК **** и адрес : гр. П., ул. „Ц.Б.
***“ № **, чрез Д.П.Б., в качеството му на Кмет на общината против
Наказателно постановление № НЯСС-158/17.11.2022 година на председателя
на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН). В
жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и неправилност на
атакуваното наказателно постановление, основаващи се на допуснати
нарушения на материално и процесуално-правни норми.
Жалбоподателят - редовно призован, не се явява представител.
За административно-наказващия орган - редовно призован, не се явява
представител. Процесуалният му представител – юрисконсулт З., в
представено писмено становище, излага съображения, подкрепящи доводите
и за правилност и законосъобразност на издаденото наказателно
постановление. Най-общо излага доводи, че не са налице допуснати
нарушения на материалния и процесуалния закон, а извършеното нарушение
е доказано по безспорен начин. Описанието на нарушението в АУАН и
наказателното постановление е пълно и ясно, като и двете съдържат
основните му съставомерни белези.
Териториално отделение - П. към Районна прокуратура – Б. - редовно
1
призовани, не се явява представител и не се представлява, както и не
изразяват становище по жалбата.
По делото са събрани гласни и писмени доказателства.
Районният съд, като прецени събрания по делото доказателствен
материал и след обсъждане на наведените от страните основания, намира за
установено от фактическа страна следното :
На 02.03.2022г. на основание чл. 190, ал.4, т.2 от ЗВ служители на РО
„НЯСС“ – Югозападна България, в ГД „НЯСС“ при ДАМТН - свидетелката
И. З. И. и колегата й И.Р. М., в присъствието на инж. А.П.С., оператор на
язовирни стени като представител на оператора - общ. П. извършили проверка
на язовир „К./П. 019002“, находящ се в имот номер 019002, в землището на с.
П., община П., който съгласно Акт за публична общинска собственост №
4011/30.09.2016 г. е собственост на община П., за което е съставен
констативен протокол № 01-01-35/02.03.2022г. Чрез обход и оглед на малка
язовирна стена и съоръженията към нея и преглед на документацията от
експлоатацията, служителите на ДАМТН са констатирали, че по въздушния
откос има наличие на храстовидна и дървесна растителност, поради което
приели, че не било изпълнено от собственика на язовира дадено в
констативен протокол № 01-01-208/15.09.2021г. предписание, а именно : 1. Да
се премахнат храстовидната и дървесна растителност по въздушния откос, със
срок на изпълнение 13.12.2021г. В съставения констативен протокол № 01-01-
35/02.03.2022г. от извършената повторна проверка било отразено
неизпълнението на гореописаното предписание. Актосъставителят е приел, че
с това си поведение на 14.12.2021г. Община П., в качеството си на собственик
на язовирната стена, не е изпълнила даденото в констативен протокол № 01-
01-208/15.09.2021г. предписание, с което е нарушила чл. 190а, ал.1, т.3 от ЗВ.
Посоченият констативен протокол е приложен по делото, като видно от
същия на жалбоподателя Община П. е било дадено за изпълнение в указания
срок гореописаното предписание - Да се премахнат храстовидната и дървесна
растителност по въздушния откос.
С оглед на така установеното е съставен АУАН № 01-006/23.05.2022г. за
извършено нарушение по чл. 190а, ал.1, т.3 от ЗВ. По-късно АУАН бил
предявен и връчен на жалбоподателя, чрез законния му представител Д.П.Б.
Въз основа на АУАН е издадено обжалваното наказателно постановление
№ НЯСС-158/17.11.2022г., издадено от председателя на ДАМТН.
Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 25.11.2022 г.
Впоследствие е обжалвано на 28.11.2022 г. /видно от печата върху жалбата/.
Административно наказващият орган (АНО) в издаденото от
председателя на ДАМТН наказателно постановление № НЯСС-158/17.11.2022
година е приел, че жалбоподателят е извършил гореописаното в акта
административно нарушение, като по еднакъв начин с отразеното в АУАН е
дадена правната квалификация на нарушението и е описана фактическата
обстановка при извършването на същото. Така на нарушителя за посоченото
2
нарушение на чл. 190а, ал.1, т.3 от ЗВ, на основание чл. 200, ал.1, т. 39 от ЗВ,
е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на
1000 лева.
Описаната в Акта и в НП фактическа обстановка безспорно се установява
от събраните по делото писмени доказателства, находящи се в
административнонаказателната преписка по издаването им, както и от
показанията на изслушаните в съдебно заседание свидетели – М.И. -
актосъставител, З.Г. и А.И. – свидетели съставяне на акта. Съдът кредитира
показанията на свидетелите относно обстоятелствата, свързани с извършване
на процесната проверка, констатациите, до които са достигнали в нейния ход
и тези, свързани с процедурата по съставяне на АУАН, като еднопосочни с
останалия събран доказателствен материал, вътрешно безпротиворечиви и
логически последователни, поради което съдът ги възприема при
обосноваване на фактическите си изводи по делото, като спор относно
осъществената фактическа обстановка не е налице, а единствено възражения
относно правната оценка на установените факти.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните
правни изводи :
Жалбата е допустима - подадена е в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН и от
надлежното лице.
Актът за установяване на административно нарушение и обжалваното
наказателно постановление са издадени от компетентните за това органи
съгласно чл. 201, ал.11 и ал.12 от ЗВ, вр. чл. 37, ал.1, б."б" и чл. 47, ал.2 от
ЗАНН, което не се оспорва от страните и за което свидетелства приетата като
доказателство по делото Заповед № А-776/27.12.2021г. на Председателя на
ДАМТН.
При издаването на акта за установяване на административно нарушение
(АУАН) съдът не констатира допуснати съществени процесуални нарушения,
опорочаващи административно-наказателното производство. Актът съдържа
всички необходими реквизити по чл. 42 от ЗАНН, като същият е предявен на
нарушителя и подписан без възражения. Същия е съставен в законния
тримесечен срок от откриване на нарушителя и в едногодишен срок от
извършване на нарушението, при което е спазена разпоредбата на чл. 34, ал.1
от ЗАНН.
Не са налице допуснати съществени процесуални нарушения и при
съставянето на наказателното постановление (НП), което съдържа всички
необходими реквизити, визирани в чл. 57 от ЗАНН. Достатъчно
обстоятелствено и ясно са посочени датата, мястото на нарушенията и в какво
се изразяват същите, както и нарушените разпоредби, като възраженията на
жалбоподателя в тази насока са несъстоятелни.
В настоящия случай жалбоподателят Община – П. е санкционирана за
нарушение на чл. 190а, ал.1, т.3 от ЗВ - неизпълнение на задължително
предписание, като на основание чл. 200, ал.1, т.39 от ЗВ й е наложено
3
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1000 лева.
Правилно е определена нарушената правна норма - чл. 190а, ал.1, т.3 от ЗВ,
като правната квалификация съответства на тази, дадена от актосъставителя,
както и на словесното описание на нарушението. Описанието на нарушението
позволява на наказаното лице да разбере за какво конкретно нарушение е
санкциониран. Съвсем ясно и точно и в акта, и в наказателното
постановление е написано какво нарушение е извършил жалбоподателят, а
именно, че до 13.12.2021г. не е изпълнил задължително предписание, дадено
в констативен протокол № 01-01-208/15.09.2021г., както следва - Да
предприеме активни действия за премахване на храстовидната и дървесна
растителност по въздушния откос.
В случая отговорността на общ. П. е ангажирана за неизпълнение на
предписание, дадено съгл. чл. 190а, ал.1, т.3 от ЗВ, предоставящ възможност
на Председателя на ДАМТН или оправомощени от него длъжностни лица да
дават задължителни предписания на собствениците на язовирни стени и/или
на съоръженията към тях, както и да определят срок за тяхното изпълнение.
Неизпълнението в указания срок на така дадените задължителни предписания
безспорно съставлява административно нарушение, имайки предвид
разпоредбата на чл. 200, ал.1, т.39 от ЗВ, предвиждаща съответна санкция при
неизпълнение на предписание по чл. 138а, ал. 3, т. 2 и чл. 190а, ал. 1, т. 3.
На първо място административнонаказателната отговорност на общ. П. е
ангажирана за това, че на 14.12.2021г. не е изпълнила дадено й задължително
предписание в констативен протокол № 01-01-208/15.09.2021г., а именно да
се премахне храстовидната и дървесна растителност по въздушния откос. От
свидетелските показания на свидетелката М. И. - актосъставител се установи
по несъмнен начин, че жалбоподателят общ. П., като собственик на язовир
„К./П. 019002", находящ се в землището на с. П., общ. П., не е премахнала
храстовидната и дървесна растителност по въздушния откос, съгласно
даденото предписание с горепосочения протокол. В тази насока са и данните
в представените по делото констативни протоколи от извършените проверки.
Така описаните нарушения не съставляват маловажен случай по смисъла
на чл. 28 от ЗАНН, доколкото неизпълнението на даденото предписание за
почистване на въздушния откос от храстовидна и дървесна растителност е с
висока степен на обществена опасност, тъй като по този начин се създава
риск от наводнение и последващите от това опасности за намиращите се в
близост хора и имущество.
Също така следва да се отбележи още, че не е налице и противоречие
между приетите за установени факти, нормата под която същите са
субсумирани и санкционната разпоредба, въз основа на която е ангажирана
отговорността на жалбоподателя общ. П., като чл. 200, ал.1, т.39 от ЗВ
предвижда именно, че се наказва с глоба, съответно имуществена санкция,
освен ако не подлежи на по-тежко наказание, физическото или юридическото
лице, което не изпълни предписание по чл. 190а, ал. 1, т. 3, като размерът на
4
санкцията е от 1000 до 20 000 лв. На Община П. е наложено наказание -
имуществена санкция в размер на 1000 лева, който размер е минимално
предвидения от законодателя и според съда съответства на тежестта на
нарушението, с оглед липсата на настъпили вредни последици. С така
наложеното наказание ще се постигнат и целите на наказанието,
регламентирани в чл. 12 от ЗАНН.
Предвид гореизложените мотиви съдът следва потвърди изцяло
наказателното постановление като правилно и законосъобразно.
С оглед изхода на делото и направеното искане от страна на
представителя на административнонаказващия орган, в негова полза следва
да се присъдят претендираните разноски за възнаграждение за юрисконсулт.
При определяне на дължимите разноски за юрисконсултско възнаграждение
следва да се приложи разпоредбата на чл. 63д, ал.3 вр. ал.1 от ЗАНН,
съгласно която размерът на присъденото възнаграждение не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда
на чл. 37 от Закона за правната помощ, който препраща към Наредбата за
заплащането на правната помощ. Съгласно чл. 27е от тази
Наредба възнаграждението за защита в производства по Закона за
административните нарушения и наказания е от 80 до 120 лв. С оглед
фактическата и правна сложност по делото, съдът достигна до извод, че за
осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство, изразяващо
се единствено чрез изготвяне и представяне по делото на писмено становище,
в полза на административнонаказващия орган – Държавна агенция по
метрологичен и технически надзор следва да се определи и присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал.1, изр. 1, пр.2 ЗАНН, Районен
съд – П.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № НЯСС-
158/17.11.2022год. на председателя на Държавна агенция по метрологичен и
технически надзор (ДАМТН), с което на Община П., ЕИК ****, със седалище
и адрес на управление гр. П., ул. „Ц.Б. ***“ № **, представлявана от Кмета
Д.П.Б. за нарушение по чл. 190а, ал.1, т.3 Закона за водите, на основание чл.
200, ал.1, т.39 от Закона за водите е наложена имуществена санкция в размер
на 1000 (хиляда) лева, като правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА на основание чл. 63, ал.3 ЗАНН вр. чл. 143, ал.1 АПК Община
П., с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. П., ул. „Ц.Б. ***“ №
**, представлявана от Д. П. Б. - кмет на общината ДА ЗАПЛАТИ на
Държавна агенция по метрологичен и технически надзор сумата в размер на
80 (осемдесет) лева, за юрисконсулстко възнаграждение.
5
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава XII от
АПК пред Административен съд - Б., в 14-дневен срок от получаване на
съобщението от страните.
Съдия при Районен съд – Петрич: _______________________
6