Р Е Ш Е Н И Е
Номер
Година 19.03.2020
Град Стара
Загора
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На петнадесети януари Година
2020
в публично съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Р.
Секретар: В.П.
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията Р.
гражданско дело номер 959 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявени
са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК.
Ищецът „В.” ЕООД твърди
в исковата си молба, че на името на починалата - на ответника - М.Д.Д., имало
открита при ищеца партида с номер -, за ползван от ответника имот в -.
Партидата се откривала по заявено желание от абоната. С открИ.ето й между него
и ищеца възниквали договорни отношения, по силата на които ищецът се задължавал
да доставя питейна вода и отвежда и пречиства отпадъчната такава до и от имота
на абоната, а той се задължавал да заплаща консумираната и отчетената от
инкасатора вода през месеца, следващ този на засичането, за което свое
задължение абонатите били уведомени по надлежния ред, както от длъжностните
лица на ищеца, така и били задължени с чл. 33, ал. 2 от общите му условия за
предоставянето на ВиК услуги на потребителите му. При закъснения се начислявали
и лихви съгласно чл. 40, ал. 1 от Наредба 4 от 14.09.20114 г. за условията и
реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи. За периода 20.01.2017 г. до 25.06.2018 г. ответникът
дължал на ищеца 266.93 лева за консумираната от домакинството му вода за същия
период, за което задължение били издадени 10 броя квитанции. За закъснялото им плащане
от 01.03.2017 г. до 17.08.2018 г. ответникът му дължал и 21.89 лева лихва.
Поради обстоятелството, че в срока, определен в чл. 33, ал. 1 и 2 от общите
условия - 30 дни от датата на изготвяне на квитанция за задължението,
ответникът не му платил задълженията си, ищецът подал до Р. заявление и била
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 4248/2018 г. на Р.,
на 27.08.2018 г., която била връчена на ответника при условията на чл. 47, ал.
5 ГПК, поради което за ищецът бил налице правен интерес да предявените искове. Искането
е да се признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца
сумата от 266.93 лева за главница от неплатена цена на доставена питейна и
отведена и пречистена канална вода по партида № -, за имот в -, за периода от
20.01.2017 г. до 25.06.2018 г., с 21.89 лева мораторна лихва от 01.03.2017 г.
до 17.08.2018 г. и законна лихва върху главницата от 22.08.2018 г. до
изплащането й, за които парични задължения е издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК по ч.гр.д № 4248 по описа за
Ответникът Т.И.Д.
оспорва предявените искове, които моли съда да отхвърли, като неоснователни, с
възражения и доводи, изложени подробно от особения му представител по чл. 47,
ал. 6 ГПК в подадения в срок отговор и в хода на делото по същество.
Съдът, след като
прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност с искането,
възраженията и доводите на страните, взе предвид и настъпилите след предявяване
на исковете факти, от значение за спорното право, намери за установено
следното:
За процесните вземания
ищецът е подал на 22.08.2018 г. заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК срещу ответника. За разглеждането му е образувано приложеното
ч.гр.д. № 4248/2018 г. на СтРС, по което на 27.08.2018 г. е издадена исканата заповед,
която е връчена на ответника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което
на 18.02.2019 г., в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, ищецът е предявил по делото
процесните искове, които поради това се смятат предявени на 22.08.2018 г.,
когато е подал в съда заявлението си за издаване на заповедта за изпълнение
срещу ответника (чл. 422, ал. 1 ГПК).
От представения от
ищеца и неоспорен от особения представител на ответника лихвен лист, преценен
съвкупно с т. 1 от заключението на назначената по делото съдебно – икономическа
експертиза, което съдът възприема поради неоспорването му от страните и липсата
на противоречие с останалите доказателства, се установява несъмнено, че наследодателката М.Д.Д. е била собственик на процесния
водоснабден имот в -, и като такава е била потребител по смисъла на чл. 3, ал.
1, т. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, и е
имала открита при ищеца партида с номер 0- за доставка на питейна и отвеждане и
пречистване на канална вода до и от този й имот (л. 4 и 54). Последният
представлява гараж, видно от представения от пълномощника на ищеца карнет (л.
70). Поради това доводите на последния в писмената му защита,
че от представената от него справка за имот било видно, че ответникът бил
съсобственик с - си на същия имот, са неоснователни (л. 62).
Не само защото тази справка очевидно се отнася до друг – поземлен имот на същия
адрес от 259 кв.м, а не до процесния водоснабден гараж, за който е открита на
името на -та на ответника горепосочената партида при ищеца (л.
62 и 70). Но и защото, от същата справка е видно само, че по искане
на двама кредитори на ответника са били вписани на 13.09.2019 г. и на
21.11.2019 г., далеч след исковия период от 20.01.2017 г. до 25.06.2018 г., две
възбрани на ½ идеална част от посочения в тази справка друг имот. А последното
не само не представлява несъмнено доказателство, че към датата на вписването им
ответникът е притежавал възбранената с тях ½ идеална част от този имот (защото
проверката за собствеността му съдебният изпълнител извършва едва преди описа,
а не при възбраната му – чл. 483 ГПК). Но от същата справка
не става и ясно, нито дали и кога, нито на какво основание (наследство,
давност или друго посочено в закона) ответникът е придобил
същата идеална част от този имот, нито пък на кое лице принадлежи другата
идеална част от същия имот. Ето защо съдът намери, че от тази справка не се
доказва пълно и главно, тоест несъмнено (защото само с такова доказване
носещият тук доказателствената тежест ищец може да докаже този факт, от които
черпи изгодни за себе си правни последици – чл. 154, ал. 1 ГПК)
твърдения от пълномощника на ищеца факт, че ответникът бил съсобственик с - си
на процесния водоснабден имот при равни права.
Този факт в случая е и
без правно значение за изхода на делото, защото не на негово име, а на името -
му, ищецът е открил и поддържа партида за процесния водоснабден имот за целия
исков период от 20.01.2017 г. до 25.06.2018 г., а и след това, до момента на
проверката на вещото лице (л. 4 и 53). А
при това положение следва да се приеме, че именно между -та на ответника и
ищеца е бил сключен, при представените от ищеца, влезли в сила и действащи от
27.09.2014 г., публично известни общи условия (л. 71-85) - договор за
предоставяне на ВиК услуги, по който ищецът се задължил да доставя питейна и
отвежда и пречиства канална вода до и от този й водоснабден имот/гараж, за
което й е открил на нейно име горепосочената партида, а тя се е задължила да му
ги плаща ежемесечно, в 30 -дневен срок от датата на фактурирането им - чл. 2,
т. 2 и чл. 6, т. 6, във вр. с чл. 33, ал. 2 от общите условия, при които е
сключен е този договор, който няма данни по делото да е бил прекратяван през
целия исков период от 20.01.2017 г. до 25.06.2018 г.
Вярно е, че в
заявлението и исковата си молба, и в представения по делото карнет за този имот,
ищецът сам признава неизгодния за него факт, че -та на ответника е починала (л.
2 и 70). Но също така е вярно, че ищецът, чиято е тук
доказателствената тежест, не представи и по делото няма данни кога е настъпил
този факт (чл. 154, ал. 1 ГПК). А той е част от
гражданското състояние на едно лице и поради това може да бъде несъмнено
доказан само с официален документ по чл. 178, ал. 1 ГПК (акт
за смърт/удостоверение за наследници), какъвто ищецът не
представи и няма по делото, въпреки указанията на съда с доклада, че не сочи
такива доказателства (л. 88). При
това положение обаче, не ответникът, а неговата -, е носила пред ищеца до
смъртта си, договорна отговорност за плащането на процесните вземания за
неплатената цена от 266.93 лева на доставената за исковия период до процесния й
водоснабден имот питейна, и отведена и пречистена канална вода, по квитанциите,
издадени от ищеца на нейно име от 01.03.2017 г. до 28.06.2018 г., по процесната
й партида с № 0-, с 21.89 лева мораторна лихва от 01.03.2017 г. до 17.08.2018
г. за забава в плащането й. А това е така защото по делото няма данни да е бил
прекратяван до смъртта й, респективно и за исковия период, сключения между
същата и ищеца, при посоченните общи условия, горепосочен договор за извършване
на тези ВиК услуги до този й имот. А при това положение, дори и по делото да бе
доказано, че ищецът е бил през същия период неин съсобственик на същия имот,
след като не той, а тя е сключила с ищеца този договор за водоснабдяването му,
не той, а тя, а след смъртта й - приелите наследството й нейни наследници (чл.
60, ал. 1 ЗН), дължат на ищеца исковите суми. Защото договорът има
действие между страните по него, а спрямо трети лица – само в предвидените в
закона случаи (чл. 21, ал. 1 ЗЗД). Поради това до прекратяването му със смъртта
й, е нейно, а не на ответника, дори и да е бил неин съсобственик на същия имот,
облигационното задължение да плати на ищеца същите суми, а след смъртта й, това
задължение тежи на приелите наследството й наследници (чл. 60, ал. 1 ЗН, чл. 62,
ал. 1 от общите условия на този договор и чл. 9а от Наредба № 4/14.09.2004 г.).
Едно друго разрешение
би означавало да се приеме, че неизплатените цени на извършените от ищеца през
исковия период ВиК услуги до процесния водоснабден имот, по сключения за извършването
им с -та на ответника и непрекратен до смъртта й (която няма данни да е
настъпила през целия исков период) - договор за
предоставянето им, макар да имат чисто облигационен характер, следват водоснабдения
имот. А е известно, че само вещните права следват вещта. Всички останали
свързани с нея права и задължения (включително и облигационните), трябва
да бъдат изрично прехвърлени по предвидения в чл. 99 и чл. 102 ЗЗД ред - с
договор за цесия/заместване в дълг (в този смисъл ТР 37-1984-ОСГК, Р 509-1958-III г.о.
и Р 223-1997-5 чл.с.). А по делото
няма данни процесните задължения на -та на ответника към ищеца по договора им
за доставка на ВиК услуги до процесния й водоснабден имот, да са били прехвърляни
до смъртта й на ответника, нито последният да е замествал същата в тези й
задължения към ищеца по договора им за предоставянето им.
По делото няма и несъмнени доказателства в
подрепа на твърдяното от ищеца в исковата му молба обстоятелство, че именно ответникът
бил ползвал този водоснабден имот за исковия период. Такова несъмнено
доказателство, въпреки неоснователните доводи за противното на пълномощника на
ищеца, не представлява изисканата от съда по делото справка за адреса на
ответника, от която е видно, че еднаквите му постояннен и настоящ адрес
съвпадат с адреса на водоснабдения имот (л. 23).
Не само защото последният е гараж, а не жилищна сграда. Но и защото,
регистрацията на постоянен и настоящ адрес на едно лице, не доказва несъмнено,
че същото ползва имота на този адрес. От друга страна, дори и по делото да бе
доказано, че ответникът е ползвал през исковия период процесния водоснабден
имот, последното е без правно значение за изхода на делото. Не само защото и
при това положение той няма да се яви „потребител“ на предоставените от ищеца за
същия период ВиК услуги до този имот, защото по смисъла на §1, ал. 1, т. 2 от
ДР на ЗРВКУ „ползвател” на същите по смисъла на тази норма е не лицето, което
ползва на облигационно основание (наем, заем за полслужване и прочие)
водоснабден имот, а само лицето, на което е учредено вещно право на ползване на
същия имот. А по делото няма данни на ответника да е било учредявано такова
вещно право на полване на процесния водоснабден имот (чл. 3, ал. 1, т. 1 и 2 от
Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи). Но
и защото, по делото няма и данни -та на ответника, която е била собственик на
този имот и потребител на доставените за исковия период от ищеца ВиК услуги до
същия имот, да е подавала при ищеца, за целия исков период - декларация по чл.
62, ал. 1 от задължителните и за нея, съгласно чл. 8, ал. 4, изр. 3 от Наредба
№ 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи – горепосочени ОУ, че именно
ответникът ще ползва, като наемател/заемател за послужване, ВиК услугите за
този й имот през същия период, с изразено от нея съгласие да носят с него солидарна
отговорност пред ищеца за плащането им. А само при наличието на такава
декларация облигационният ползвател може да бъде потребител на тези услуги
съгласно чл. 2, ал. 3 ОУ (л. 71). А при липса й в случая, именно -та на ответника
до смъртта й, а след нея - приелите наследството й наследници (чл.
60, ал. 1 ЗН), дължат плащането им на ищеца и според чл. 8, ал. 9, изр.
2 от Наредба № 4/14.09.2004 г.
Последният обаче,
въпреки указанията с доклада на делото и носената според чл. 154, ал. 1 ГПК
доказателсттвена тежест, не представи и по делото няма и доказателства, нито за
датата на смъртта, нито за наследниците на -та на ответника, нито че последният
е приел наследството й, и то въпреки, че и в заявлението си за издаване на
заповедта, и в исковата си молба по делото, ищецът сам признава неизгодния за
него факт, че същата е починала и поради това от ответника, като неин
наследник, претендира процесните вземания (л. 2). А
макар и делото да е заведено срещу ответника, като наследник, за този оставен
му в наследство дълг от починалата му - М.Д.Д., титуляр на
посочената от ищеца партида, а в исковата молба не се твърди същият да е приел
наследството й, съдът не му даде срок по чл. 51, ал. 1, изр. 2 ЗН да заяви дали
приема или се отказва от това наследство, защото е трайна практиката на ВКС, че
при нередовно уведомяване/призоваване на ответника/лицето, което има право да
наследява, с оглед необходимостта от личното му явяване, е налице обективната
невъзможност за изпълнение на разпоредбата на чл. 51 ЗН (в този смисъл Опр.
100-2015-ІІІ г.о.). Поради това, в производството по чл. 51 ЗН, се изключва
приложението на предвидените в ГПК фикции по чл. 40, чл. 41, чл. 47, ал. 5 ГПК
или чл. 48 ГПК, които предполагат назначаване на особен представител (Опр.
460-2015-III г.о. и Опр. 315- 2015-І г.о.). Поради това и в случая, доколкото
ответникът е фингирано призован по делото при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК,
поради което му е назначен и особен представител по чл. 47, ал. 6 ГПК, който не
може да изрази вместо него воля по чл. 51 ЗН, такъв срок по чл. 51, ал. 1, изр.
2 ЗН не му е определян от съда да заяви дали приема или се отказва от
наследството на своята -.
При това положение
обаче, доколкото съгласно чл. 60, ал. 1 ЗН, само наследниците, които са приели
наследството, отговарят за задълженията, с които то е обременено, съобразно дяловете, които получават, то за
процесните наследствени задължения, предмет на исковете по делото, ответникът не
отговаря само на това основание. Защото по делото няма доказателства нито да е
наследник, нито да е приел наследството на своята - М.Д.Д., с които то е
обременено (чл. 60, ал. 1 ЗН). Поради това, като
недоказани още в своето основание, предявените от ищеца искове по чл. 422, ал.
1 ГПК, за признаване за установено по отношение на ответника, че му дължи сумата
от 266.93 лева за главница от неплатената цена на доставената за периода от 20.01.2017
г. до 25.06.2018 г. питейна и отведена и пречистена канална вода до процесния
водоснабден наследствен горепосочен имот, за който на името на -та му М.Д.Д. е
открита при ищеца партида 0-, с 21.89 лева мораторна лихва от 01.03.2017 г. до 17.08.2018
г., и законна лихва върху тази главница от 22.08.2018 г. до изплащането й,
следва да бъдат отхвърлени, като неоснователни, без преди това да бъде обсъждани
и останалите предпоставки за уважаването им, както и по отношение на техния
размер, защото това се явява безпредметно.
При този изход на
делото, само ответникът има право да иска да му бъдат присъдени сторените по
делото и в заповедното производство разноски (чл. 78, ал. 3 ГПК и т. 12 от ТР 4-2014-ОСГТК).
Поради това съдът не се произнася по възражението на особения му представител
за прекомерност на платенотото от ищеца адвокатско възнаграждение. В делото
обаче няма данни ответникът да е сторил разноски, нито е налице негово искане
за присъждането им, поради което такива не му се присъждат (чл.
78, ал. 3 ГПК и т. 12 от ТР 4-2014-ОСГТК).
Воден
от горните мотиви, Старозагорският районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователни предявените от „В.” ЕООД, с ЕИК ---,
със седалище и адрес на управление ---, искове по чл. 422, ал. 1 ГПК за
признаване за установено по отношение на Т.И.Д., с ЕГН **********, с адрес ***,
че му дължи сумата от 266.93 лева за главница от неплатена цена на доставена
питейна и отведена и пречистена канална вода по партида № 0-, за имот в -, за
периода от 20.01.2017 г. до 25.06.2018 г., с 21.89 лева мораторна лихва от
01.03.2017 г. до 17.08.2018 г., и законна лихва върху главницата от 22.08.2018
г. до изплащането й, за изпълнение на които парични задължения е издадена
заповед № 2386/27.08.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
по ч.гр.д. № 4248 по описа за 2018 г. на Старозагорския районен съд, както и
искането на „В.” ЕООД за присъждането на сторените по делото и по ч.гр.д. № 4248
по описа за 2018 г. на Старозагорския районен съд разноски.
РЕШЕНИЕТО може да бъде
обжалвано пред Старозагорския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните по делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: