№ 289
гр. Русе , 19.03.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на осемнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Явор Д. Влахов
СъдебниДЕСИСЛАВА
заседатели:БОРИСЛАВОВА
ЙОРДАНОВА
МАРИЯ ЛАЗАРОВА ЕНЕВА
при участието на секретаря Албена А. Соколова
и прокурора Радослав Димитров Батанов (РП-Русе)
Сложи за разглеждане докладваното от Явор Д. Влахов Наказателно дело от
общ характер № 20214520200116 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 13:30 часа се явиха:
ПОДС. К. Г. У. – ред. пр., с вр. разпореждане, явява се лично и със
защитника си АДВ. О.Б. – редовно упълномощен
АДВ. И.Р. от АК Силистра – ред. пр., не се явява. Във върнатия отрязък
от призовка е посочила, че е оттеглено пълномощното от страна на
подсъдимия
ПОСТР. Ф. А. М. – ред. призован, с вр. съобщение по чл. 247 НПК,
явява се лично.
За РРП се явява прокурор Р.Б.
ПОДС. К. Г. У. – В предишно съдебно заседание, както и с отделна моя
нарочна молба съм оттеглил пълномощията си към адв. Р., тъй като считам,
че линиите ни на защита се разграничават. Желая да ме защитава единствено
адв. Б..
1
Председателят на състава запита страните за становище относно даване
ход на разпоредителното заседание.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на разпоредителното заседание
АДВ. О.Б. - Да се даде ход на разпоредителното заседание
ПОДС: К. Г. У. - Да се даде ход на разпоредителното заседание.
Представям и моля да приемете удостоверение за постоянен и настоящ адрес,
от които става ясно, че понастоящем адресът ми е в гр. Силистра, а не този,
посочен в личната ми карта.
СЪДЪТ, като взе предвид становището на страните и като съобрази, че
не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, в стадия
разпоредително заседание
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО ЗАСЕДАНИЕ.
СЪДЪТ сне самоличността на подсъдимия:
К. Г. У. – със снета по делото самоличност, удостоверява с лична карта
пред настоящия състав
Ф. А. М. – със снета по делото самоличност, удостоверена с паспорт
пред настоящия състав
Съдът запита страните имат ли искания за отвод на член на състава на
съда, на прокурора или съдебният секретар и страните заявиха, че нямат
такива искания.
2
На основание чл. 247б, ал. 1 НПК, съдът извърши проверка връчен ли е
препис от обвинителния акт и от разпореждането на съда, с което е съобщено
на подсъдимия за насрочването на разпоредителното заседание, преди повече
от седем дни.
ПОДС. К. Г. У. – Получил съм препис от обвинителният акт и
разпореждането Ви преди повече от седем дни.
На основание чл. 247б, ал. 2 НПК, съдът извърши проверка съобщено
ли е на прокурора, защитникът на подсъдимия, както и на посочените в
обвинителния акт като пострадали от престъплението лица, за
разпоредителното заседание и за въпросите по чл. 248, ал. 1 НПК, които ще
бъдат обсъждани, както и дали са разяснени правата на пострадалите по чл.
247б, ал. 4, вр. чл. 76 и чл. 84, ал. 1 НПК, преди повече от седем дни.
ПРОКУРОР – Получих разпореждането Ви преди повече от 7 дни.
АДВ. О.Б. - Получихме разпореждането Ви и обвинителния акт преди
повече от 7 дни.
ПОСТР. Ф. А. М.: Получил съм съобщението и разпореждането Ви.
Наясно съм с правата си. Желая да се конституирам в качеството на частен
обвинител, не желая да се конституирам в качеството на гр. ищец и не искам
нищо от подсъдимия.
ПРОКУРОРЪТ – Считам, че са налице процесуалните предпоставки за
назначаване в качеството на частен обвинител, същият има качеството на
пострадал и съгласно предявеното на подсъдимия обвинение, той е претърпял
имуществени вреди от престъплението.
АДВ. Б. – Считам, че искането за конституиране в качеството на частен
обвинител на Ф.М. е недопустимо, тъй като в момента се касае за второ
разглеждане на делото и конституирането като ч. обвинител, съгласно
разпоредбата на чл. 77, ал.3 от НПК е възможно единствено и само при
първоначалното разглеждане на делото. В тази насока е и практиката на ВКС
3
и бих Ви посочил Решение № 92/2013 г. на трето нак. отделение и Решение №
543/2008 г. на първо нак. отделение. Действителноq те касаят предявяването
на гр. иск при повторно разглеждане на делото, но разпоредбите на чл. 77,
ал.1 и чл. 85, ал. 3 е с абсолютно идентичен характер и оттам смятам, че е
недопустимо конституирането при второ разглеждане на делото за пръв път
на частен обвинител в разпоредително заседание.
ПОДС. У. - Поддържам казаното от процесуалния ми представител.
ПРОКУРОРЪТ – Предоставям на съда.
Съдът, след като взе предвид направеното изявление от страна на
пострадалия, че желае да бъде конституиран в качеството на частен
обвинител и след като взе предвид становището на защитника на подсъдимия,
намира становището на защитника за основателно при следните
съображения. Намира, че към настоящия момент не са налице процесуални
предпоставки за конституиране на постр. М. в качеството на частен
обвинител, доколкото в днешното съдебно заседание се поставя началото на
второ по ред разглеждане на делото пред съда. Смисълът на правната норма и
трайната съдебна практика в тази насока дава основание да се приеме, че
разпоредбата на чл.77, ал.3 от НПК визира първоначалното разглеждане на
делото от районния съд, но не и повторното разглеждане на делото след
връщането му от въззивната инстанция за ново разглеждане от друг състав.
С оглед на това Съдът
ОПРЕДЕЛИ
ОСТАВА БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Ф. А. М. за конституирането
му в качеството на частен обвинител.
Определението подлежи на обжалване на осн. чл.249, ал.3 от НПК, в 7-
дневен срок от днес, пред Окръжен съд Русе.
Дава възможност на страните да изложат становищата си във връзка с
въпросите по чл. 248, ал. 1 НПК, които подлежат на обсъждане в
4
разпоредителното заседание.
ПРОКУРОР: Уважаеми г-н Председател, считам, че делото е подсъдно
на РРС, с оглед обстоятелството, че е разпределено на този съд за решаване
по същество. Считам, че няма основания за прекратяване и спиране на
наказателното производство. Считам, че на фаза ДП не са допуснати
съществени и отстраними нарушения на процесуалните правила и съответно
не са били ограничени процесуалните права на подсъдимия или пострадалия
или на неговите наследници.
Считам, че не са налице основания за разглеждане на делото по реда на
особените правила, при закрити врати, както и за привличане на резервен
съдия или съдебен заседател, за назначаване на защитник, вещо лице,
преводач или тълковник и извършване на съдебни действия по делегация.
Считам, че не са налице основания за изменение на взетата по
отношение на подсъдимия мярка за неотклонение.
Нямам искания за събиране на нови доказателства.
Прокуратурата счита, че следва делото да бъде насрочено за
разглеждане по общия ред като призовете лицата по списъчния лист,
представен ведно с обвинителния акт, с който е внесено делото в съда.
АДВ. О.Б. - Уважаеми г-н Председател, считам, че делото е родово
подсъдно на РРС. Местната подсъдност е определена съгласно указания на
ВКС да се разглежда в гр. Русе.
Считам, че не са налице основания за прекратяване и спиране на
наказателното производство.
Считам, че на фаза ДП има допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, въпреки че делото веднъж е било прекратено на това
основание от първоинстанционния съд, което прекратяване е било отменено.
Считам, че е налице нарушение, изразяващо се в такова, различно от тези
досега, а именно липса на частично прекратяване от страна на прокуратурата
на обвиненията, които са били повдигнати спрямо подсъдимия. Той е
привлечен на два пъти в качеството на обвиняем, делото е внесено в съда по
5
отношение на второто обвинение, а за първото липсва такова. Смятам, че това
е в нарушение на т.2 на Тълкувателно решение № 2/2002 г., тъй като там е
посочено, че „съществено процесуално нарушение е когато има две
разнопосочни обвинения“, каквито в случая са налице, второто обвинение е
неконкретизиране на първото и оттам би следвало да бъде прекратено
производството и делото върнато на прокурора за изправяне на този
недостатък.
След предварително съгласуване с подзащитния ми, заявявам, че
желаем да се възползваме от разпоредбата на чл. 371, т.1 от НК, а именно да
не се провеждат разпити на някои от свидетелите. Не държим да бъде
проведен разпит и да бъде ползван този от ДП на свидетелите – В.Г. Д.а,
разпитът и от 05.02.2020 г., И.П.П., разпитът от 05.02.2020 г., показанията на
М.Х. Д., четени от съда при предното разглеждане на делото на 15 юли 2020
г., показанията на М.Д.М., четени на 15 юли 2020 г.
Моля съдът да приеме без да изслушва по делото и заключенията на
вещите лица К.К.К., изготвил техническа експертиза по делото и д-р М.С. Р.,
изготвила съдебно-психиатричн експертиза. Дали заключението на д-р М. Р.
може да бъде прието при условие, че веднъж е отказано при предното
разглеждане на делото? Аз смятам, че това е допустимо, тъй като на първо
място - тя е конституирана като експерт и предоставила заключението, преди
упълномощаването на адв. И.Р. като защитник по делото. На второ място, към
настоящия момент адв. Р. не защитава подсъдимия У., оттук смятам, че няма
процесуална пречка нейното заключение да бъде приобщено по делото.
Би могло да бъдат приобщени и по този ред показанията на допуснатите
в съд. заседание при предното разглеждане на делото № 1839/2019 г.
свидетели, без техен разпит – Г.М.Л., служител на „Криминална полиция“,
при ОДМВР Силистра, работил по случая на Ф.М. – разпитът му е от
11.03.2020 г., Т.В.Г. – служител на „Криминална полиция“ при ОДМВР
Силистра, работил по случая на Ф.М., разпитът му е от 11.03.2020 г., П.К.П. –
очевидец на случилото се на 29.08.2018 г., разпитван на 11.03.2020 г., А.Н. М.,
работил с пострадалия по повод сигнала за неправомерните действия на К.У.
и разпитван по делото, Г.Б. също разпитван по делото и работил по случая с
подсъдимия. Двете поемни лица по Протокола за претърсване и изземване,
разпитвани съответно на 11.03.2020 г. и на 17.06.2020 г. – Н.Р.Н. и В.Е.Н..
6
Желаем да бъдат приобщени техните показания, без да бъдат изслушани. Ако
приемете, че чл. 371, т.1 НПК говори само за материали от ДП, а тези
свидетелски показания са дадени в хода на предишното разглеждане на
делото, моля евентуално по реда на чл.281, ал.5, вр. ал.1 да бъдат прочетени
показанията на тези свидетели, без тяхното призоваване, разбира се при
съгласие на прокурора. Смятаме, че са налице предпоставките на закона за
това.
По отношение на свидетели, които са разпитвани и които не са
посочени в обвинителния акт – А.Г.А., И.Р. Д.а и В.Г.К.. Смятаме, че техните
показания са извън предмета на доказване по настоящото дело, те не са
посочени и от прокурора и по отношение на тях не следва да бъдат събирани
доказателства, тъй като е извън предмета на делото. Оттук, считаме, че в тази
алтернативност следва да вземете отношение по реда на чл.248, ал.4 НПК.
Няма основания за разглеждане на делото при закрити врати, както и за
привличане на резервен съдия или съдебен заседател, за назначаване на
защитник, вещо лице, преводач или тълковник и извършване на съдебни
действия по делегация.
Считам, че не са налице основания за изменение на мярката за
неотклонение.
Правим искане за събиране на нови доказателства - това което сме
посочили и пред Окръжния съд при разглеждане на делото, смятаме че е
налице непълнота на доказателствата, а именно, освен приемането на
назначената психиатрична експертиза, искаме да бъде назначена и
комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза, която да
отговори на следните въпроси: Страда ли Ф.М. от психично заболяване и
какво е то? През периода от 17.07.2018 г. до 29.08.2018 г. разбирал ли е
свойството и значението на извършеното и могъл ли е да ръководи
постъпките си по разумни подбуди? Способен ли е правилно да възприема
фактите, които имат значение за делото и да дава достоверни показания за
тях?
Аргументите ни за искането за назначаване на тази експертиза са
следните:
7
На първо място, по делото има приобщени две експертизи, от които
става ясно, че той е лекуван в психиатрично отделение с диагноза „лека
умствена изостаналост“. На второ място, той е с граничен интелект. На трето
място, страда от психични и поведенчески разстройства, дължащи се на
комбинирана употреба на наркотици – кокаин и марихуана. Отделно в тази
насока, за съмнение за правилното възприемане на фактите и даване на
достоверни показания от този свидетел са налице и други доказателства до
настоящия момент. Това са показанията на самия Ф.М. отличаващи се с
противоречивост, несвързаност, непоследователност и нелогичност;
показанията на В. Д.а, сочещи на неадекватност при проведен разговор с нея
и за провеждано лечение в Център за наркозависимости и показанията на А.
М., М. Д. и М.М. за наркотична зависимост на Ф.М. и провеждано лечение.
На последно място са и обясненията на К.У. по повод друго водено от него
ДП, където е била назначена такава експертиза и първоначалния съд при
първоначалното разглеждане на делото, макар и бегло е взел отношение в
тази насока.
По отношение на свидетеля Ф. А. М. държим на негов разпит в съдебно
заседание. За него не даваме съгласие да бъдат приобщавани показанията му,
давани досега, както на ДП, така и в съдебното такова, като в зависимост от
становището за годността на неговите показания и възможността за негов
разпит, считам, че би следвало да бъде взето след приобщаването на
комплексната експертиза. С оглед на това, моля да уважите искането ни за
събиране на ново доказателство по смисъла на чл. 248, т.7. Ако приемете, че
няма съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в
прекратяване по отношение на едното от обвиненията, да насрочите съдебно
заседание по реда на глава 27 в хипотезата на чл. 371, т.1 НПК.
ПОДС. К. Г. У. – Поддържам изцяло казаното от защитника ми.
Съгласен съм делото да бъде разгледано по реда на глава 27 в хипотезата на
чл. 371, т.1 НПК.
В искането ни за комплексна психологично-психиатрична експертиза
бих желал да се добави и четвърти въпрос, който да изследва чисто
психологически дали лицето Ф.М. е било склонно да се поддава на внушения
8
от други лица и да изпълнява зададена му линия на поведение, като това да
обхване периода след 17 юли 2018 г., досежно неговото поведение след тази
дата, както и проведените му разпити.
ПРОКУРОРЪТ – Считам, че искането за провеждане на съкратено
съдебно следствие е изключително право на подсъдимия, което не се
обуславя от съгласието или отказа на прокуратурата. Същото е основателно.
По отношение на направените искания, също е тяхно право да изберат
на кои свидетели не искат личен разпит, поради което не възразявам за
приобщаване показанията на свидетелите, които са разпитани на ДП, с оглед
обстоятелството, че разпоредбата на чл. 371, т. 1 НПК сочи изрично тези
доказателства, събрани на ДП.
По отношение на останалите свидетели считам, че процедурата, която
защитата на подсъдимия сочи за прочитане на техните показания не е
приложима в настоящия случай, тъй като ал. 6 на чл. 281 НПК отново визира
показания, дадени на ДП.
По отношение на искането за прочитане и приемане на заключението на
изготвената на ДП съдебно-психиатрична експертиза от д-р Р. считам, че
същото не следва да бъде уважено. Действително, тя е изготвена преди в
производството да встъпи като защитник адв. Р., но това не променя
обстоятелствата, че двете са сестри и даването на заключение от страна на д-р
Р. би могло да се тълкува, че е предубедено.
По отношение искането за назначаване на нова комплексна
психиатрично-психологична експертиза, не възразявам за назначаването и, не
възразявам и на поставените въпроси от страна на подсъдимия и защитата му.
Считам, че същата е относима към предмета на доказване.
По направеното искане за връщане на делото на прокурора поради
допуснато съществено процесуално нарушение, считам, че такова не е
допуснато, съобразно цитираното от защитата на подсъдимия тълкувателно
решение на ВКС с докладчик съдия Румен Янков, при наличие на множество
обвинения и ако подсъдимият е предаден на съд по последното повдигнато му
такова, не е необходимо изрично постановление за частично прекратяване по
9
отношение на останалите обвинения. В този смисъл, считам че не е налице
допуснато съществено нарушение на правата на подсъдимия.
ПОДС. У. – В случай, че се солидаризирате с искането ни за
назначаване на комплексна психиатрично-психологична експертиза, бих
желал да имате предвид, че по друго наказателно производство, по което съм
страна, са изготвяни експертизи от екип психолог К. и психиатър Б., които
работят на територията на Окръжен съд Русе. Имам сериозно основание да
считам, че същите са предубедени с негативно и лично отношение спрямо
мен конкретно и са проявили една необективност и непрофесионалност при
изготвяне на заключенията. Мога само да кажа, че като пример, който грубо
показва въпросния непрофесионализъм, който визирам е, че примерно са им
зададени четири въпроса, те дават отговор на пет.
Моля при вземане на решение за назначаване на комплексна
психиатрично-психологична експертиза да вземете решение за назначаване на
вещи лица, извън посочените от мен две вещи лица.
СЪДЪТ се оттегли на съвещание за постановяване на определението си
и обяви, че ще се произнесе в 14.40 ч.
Днес в 14.40 ч. Съдът, в присъствието на прокурор Светослав Великов,
съдебния секретар, подсъдимия и защитника му се произнесе с определението
си:
Съдът след като взе предвид становището на страните, материалите от
досъдебното производство и съдържанието на обвинителният акт, намира
следното:
Делото е подсъдно на Районен съд Русе, както по отношение родовата
компетентност, с оглед предявеното обвинение на подсъдимия К.У., така и по
отношение на местната компетентност, съобразно определянето на Районен
съд Русе за компетентен от Върховен Касационен съд.
Съдът намира, че понастоящем няма основания за прекратяване или
10
спиране на наказателното производство, тъй като не е налице нито една от
предвидените в нормите на чл.24 и чл.25 от НПК хипотези.
Съдът намира, че на досъдебното производство не са допуснати
отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, довели до
ограничаване на процесуалните права на обвиняемия или на пострадалия,
включително и соченото такова от защитника на подсъдимия.
Основанията за това са следните:
Съобразно приетото в Тълкувателно решение № 2 от 07.10.2002 г. по Н.
Д. № 2/2002 г. на ОСНК НА ВКС, когато се разкрият основания да се
приложи закон за по-тежко наказуемо престъпление или закон за същото,
еднакво или по-леко наказуемо престъпление при съществено изменение на
обстоятелствената част на обвинението, или да се включат в обвинението
нови престъпления или нови лица, следователят е длъжен да измени
обвинението, като това следва да бъде извършено, чрез повдигане на новото
обвинение, без в съставеното постановление да се отбелязва изрично, че
обвинението се изменя. При това положение делото продължава да се движи
по последното обвинение. В цитираното решение се приема, че в този случай
не е налице множество на обвиненията за едно и също деяние, когато правото
на защита на обвиняемия действително би било затруднено. Съществува само
едно последно формулираното обвинение, по което прокурорът може да
реши да внесе обвинителен акт, без да е длъжен да се произнася по
предходните обвинения. Съдът намира, че в настоящият случай е налице
именно тази хипотеза, поради което внасянето на обвинителният акт по
обвинението за извършено от подс. У. престъпление по чл.210 от НК, без
прокурора да е прекратил производството по първоначално предявеното на У.
обвинение за престъпление по чл.302 от НК не съставлява съществено
нарушение на процесуалните правила, което да е ограничило процесуалните
права на обвиняемия или друга страна в производството.
С оглед изложеното, Съдът намира, че не са налице предпоставки за
прекратяване съдебното производство и връщане делото на прокурора,
поради допуснати съществени отстраними нарушения на процесуалните
правила, които да са довели до ограничаване на процесуалните права на
обвиняемия или на пострадалия.
11
С оглед изявлението на страните, понастоящем са налице предпоставки
за разглеждане на делото по реда на някои от особените правила на НПК, а
именно по реда на гл. 27 от НПК и по-конкретно в хипотезата на чл.371, т.1
от НПК. Независимо от констатацията, че са налице предпоставки за
разглеждане на делото по този ред, Съдът намира, че въпросите по гл. 27 от
НПК, включително съгласието на страните за непровеждане на разпити на
свидетели и вещи лица, следва да бъдат обсъждани едва в производството по
разглеждане на делото по същество, което е последващо настоящото
разпоредително заседание. В още по-малко степен е допустимо обсъждането
на предпоставките на чл.281 от НПК в настоящото разпоредително заседание,
доколкото тази процедура е част от съдебното следствие при разглеждане на
делото по същество. Поради това, Съдът ще вземе отношение по изразените
от защитника и подсъдимия становища по чл.371, т.1 и по чл.281 от НПК
именно в посочената фаза на процеса, при условие разбира се, че бъдат
потвърдени от тях.
Не са налице предпоставки за разглеждането на делото при закрити
врати, за привличането на резервен съдия или съдебен заседател, за
назначаването на защитник, извън упълномощеният от подсъдимия, на вещо
лице, преводач или тълковник и за извършването на съдебни следствени
действия по делегация.
Доколкото в хода на досъдебното производство по отношение на
подсъдимия била взета мярка за неотклонение „Подписка“, а с оглед данните
по делото и добросъвестното му процесуалното поведение, понастоящем не
са налице предпоставки за изменение или отмяна. Това предполага така
взетата мярка за процеусална принуда – мярка за неотклонение „Подписка“
да бъде потвърдена, като обслужваща в пълна степен нуждите на процеса.
Други мерки за процесуална принуда по отношение на подс. У., Съдът не
намира за необходимо да бъдат прилагани.
По отношение доказателственото искане на защитника и подсъдимия за
назначаване на комплексна психиатрично-психологична експертиза, с обект
на изследване свид. Ф.М., Съдът намира за целесъобразно да вземе
становище едва след събиране на останалите доказателства по делото.
С оглед на това, делото следва да бъде насрочено за разглеждане по
12
реда на гл.27 от НПК в следващо съдебно заседание.
Предвид обстоятелството, че съобразно чл.249, ал.3 от НПК,
определението на Съда по чл.248, т.3 и т.6 от НПК подлежи на обжалване
пред ОС-Русе, респективно към момента на произнасянето на Съда по тези
въпроси определението му не е влязло в сила, очевидно са налице пречки
делото да бъде разгледано незабавно след провеждане на разпоредителното
заседание, съобразно чл.252, ал.1 от НПК.
Поради изложеното, Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДЕЛОТО е подсъдно на РРС.
НЕ СА НАЛИЦЕ предпоставки за спиране или прекратяване на
наказателното производство.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на подсъдимия и защитника му
за прекратяване съдебното производство по НОХД № 116/2021г. на РРС и
връщане на делото на прокурора, поради допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които да са довели до ограничаване на
процесуалните права на обвиняемия.
НАЛИЦЕ са предпоставки за разглеждане на делото по реда на някои
от особените правила на НПК, а именно по реда на гл.27 от НПК и по-
конкретно в хипотезата на чл.371, т.1 от НПК.
НЕ СА НАЛИЦЕ предпоставки за разглеждането на делото при
закрити врати, за привличането на резервен съдия или съдебен заседател, за
13
назначаването на защитник, извън упълномощеният от подсъдимия, на вещо
лице, преводач или тълковник и за извършването на съдебни следствени
действия по делегация.
ПОТВЪРЖДАВА взетата по отношение на подсъдимия К. Г. У. мярка
за процесуална принуда – мярка за неотклонение „Подписка“.
НАСРОЧВА ДЕЛОТО за разглеждане в следващо съдебно заседание
за 20.04.2021г. от 13.30 ч. за когато подсъдимият и защитникът му следва да
се считат за уведомени от днес. Да се призове РРП.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в частите му по чл.248, ал.1, т.3 и т.6 подлежи на
обжалване и/или протестиране по реда на Глава 22 от НПК - в 7-дневен срок
от днес пред Окръжен съд – Русе, на основание чл. 249, ал. 3 от НПК.
ДА СЕ ИЗПРАТИ делото след изтичане на срока по чл.248а, ал.1 от
НПК на Окръжен съд – Русе съгласно разпоредбата на чл.249, ал.3, пр. посл.
от НПК, при постъпване на жалба и/или протест от страните в процеса.
Определението е обявено в разпоредителното заседание.
ЗАСЕДАНИЕТО приключи в 14.55 часа.
ПРОТОКОЛЪТ се изготви в с.з.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
14