№ 736
гр. Варна, 21.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Силвия Обрешкова
при участието на секретаря Валентина Ст. Батешкова
като разгледа докладваното от Силвия Обрешкова Административно
наказателно дело № 20213110203025 по описа за 2021 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по
жалба на СП“ОСЛВ“Варна против НП № 03–012720/ 25.06.20г. на Директора
на Дирекция “Областна инспекция по труда”- Варна, с което за нарушение на
чл.128 т.2 вр.чл.270 ал.3 от КТ, на СП“ОСЛВ“Варна е наложено наказание
имуществена санкция в размер на 2000 лв.
Жалбата е процесуално допустима - подадена е в срока на обжалване и
от надлежна страна, при наличие на представителна власт.
Въззивната страна моли отмяна на НП. Не били спазени сроковете за
издаване на АУАН, тъй като нарушителят бил известен още в началото на м.
февруари 2020г. АУАН бил съставен в присъствието на един свидетел и не
съдържал изискваните от закона реквизити. Не било описано дали
работодателят е изплатил изцяло, или отчасти трудовото възнаграждение и не
ставало ясно защо за дата на деянието била избрана 27.08.19 г. Неправилно
деянието било квалифицирано като нарушение по чл.128 т.2 вр.чл.270 ал. 3 от
КТ, като имало несъответствие между описаните факти и правната
квалификация. Прави се алтернативно искане за прилагане на чл.415в от КТ,
1
както и се излагат аргументи, че наложената санкция е прекомерна.
В съдебно заседание директорът на СП“ОСЛВ“Варна се явява лично и
моли НП да бъде отменено. Бил твърде отскоро постъпил на работа за да
може да вземе мерки. В последствие всички заплати били изплатени.
Въззиваемата страна в съдебно заседание се представлява от ю.к.
Ошавкова, която пледира НП да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
от фактическа страна следното:
При извършена проверка се установило, че СП“ОСЛВ“Варна, в
качеството на работодател не изплатило трудовите възнаграждения за месец
юли 2019 г. на четирима служители както следва:
-на А. Г. – начислени 504.39 лв, изплатени 350 лв., остатък – 154.39 лв;
-на И. И. – начислени 434.55 лв, изцяло неизплатени;
-на М. Д. – начислени 458.44, платени 275, остатък – 183.44лв.;
-на Н. Р. – начислени 473.66 лв., изцяло неизплатени;
Неизплатени възнаграждения за посочените работници се установили
и за други месеци от 2019 г.
Видно от приложените платежни нареждания, сумите, дължими на
тези лица , им били платени с нареждания от 03.08.2020 г.
Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава чрез
събраните и изготвени по установения ред доказателства и доказателствени
средства - материалите по АНП- протокол за проверка, АУАН, ведомост за
заплати, платежни нареждания и др. Като конкретни и непротИ.речиви съдът
кредитира показанията на св.Б..
Съдът, както с оглед изложените от жалбоподателя доводи, така и
предвид императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му,
обосноваността му и справедлИ.стта на наложеното административно
2
наказание, прави следните изводи:
При провеждане на АНП са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила и материалният закон е приложен неправилно.
АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в
законоустановения срок, като твърдението на въззивната страна,че
нарушението е било известно още през м. февруари, не е подкрепено с
доказателства. Нарушението обаче не е индивидуализирано по начин,
позволяващ на въззивника да разбере в какво се изразява то и срещу какво се
защитава.
Не са описани в АУАН и НП, фактите, които са пряко относими
към изводите за съставомерността на деянието. Не става ясно на кои лица не
са били изплатени възнагражденията, нито дали са били изплатени изцяло,
или отчасти, нито каква е изплатената, съответно – неизплатената част и дали
изплатената е в рамките на 60 % от брутното месечно възнаграждение, но не
по- малко от минималната работна заплата за страната, което е от съществено
значение за преценка на правната квалификация на извършеното.
Не са описани и фактите, въз основа на които е направен извод, че
нарушението е извършено именно на 27.08.19 г. Според чл.270 ал.2 от КТ
възнаграждението се плаща всеки месец, освен ако не е уговорено друго. В
АУАН и в НП не е описано от фактическа страна дали е уговорено друго и
какво е то. Не става ясно от фактите защо неплащането на заплатите за м.
юли е нарушение, извършено на 27.08.19г.
Не на последно място, описани са четири отделни нарушения, а е
наложено едно наказание и не става ясно дали СП“ОСЛВ“Варна е наказано
за неизплащане на възнаграждението на едно лице, или и на четирите лица,
нито за кои точно лица става въпрос. Това препятства категоричната
индивидуализация на нарушението, а от там е предпоставка да бъде
застрашено спазването на правилото „ne bis in idem“.
Неописването на фактите, пряко относими към съставомерните
признаци на нарушението ограничава правото на защита, поради което е
съществено процесуално нарушение и налага НП да бъде отменено.
3
Неправилно е приложен и материалният закон.
Както е изложено по- горе, неизплащането на възнаграждението на
всяко едно лице и за всеки един месец, е отделно административно
нарушение. Изцяло в рамките на оперативната самостоятелност на АНО е да
прецени дали ще наложи наказание за всяко едно от тези нарушения, но при
налагане на наказанието, АНО е длъжен да индивидуализира точно за
възнаграждението на кое лице налага наказанието.
Освен това, видно от фактите, по отношение на лицата И. И. и Н. Р. са
били извършени нарушения по чл.128 т.2, като неправилно извършеното е
квалифицирано по чл.270 ал.3 от КТ. Ал.3 регламентира начина на изплащане
на възнаграждението и няма нищо общо с неизплащането му, или с
частичното изпращане. Ал.2 би била относима към случая, ако между
страните не е било договорено друго. На лицето А. Г. и М. Д. е било платено
част от възнаграждението, но това е в нарушение на чл.245 ал.1 от КТ, тъй
като е по-малко от минималната работна заплата за страната, която към онзи
момент е била 550лв. Вместо да бъдат наложени четири наказания за
нарушения по чл.128 т.2 от КТ, две от които във вр. с чл.245 ал.1 от КТ, АНО
е наложил едно общо наказание по чл.128 т.2 вр.чл.270 ал.3 от НК. Чл.270
ал.3 от КТ е неотносим към случая. А чл.270 ал.2 би бил относим, ако между
страните не е било договорено друго. Но дали е било уговорено друго, не е
описано в АУАН и НП. Освен това, както е по- горе изложено, ако АНО е
искал да наложи само едно наказание, би следвало да конкретизира за кое
лице е то. Като не го е направил, той е допуснал съществено процесуално
нарушение, налагащо отмяна на НП. По тези съображения и тъй като не са
описани пълно и точно фактите, относими към съставомерните признаци,
съдът е лишен от възможност законосъобразно да измени НП като при
същите факти да приложи закон за еднакво наказуемо нарушение.
Отделно от това следва да се посочи, че в хода на АНП въззивната
страна е представила доказателства за платени суми, които АНО не е взел
предвид при преценката си дали да наложи наказание на основание чл. 415в
от КТ. Поради допуснатите съществени процесуални нарушения, съдът е
лишен от възможност да прецени дали са платени възнагражденията, за които
е наказано СП“ОСЛВ“Варна, защото в НП не е индивидуализирано на кого
4
какво дължи работодателят.
Непосочването на съставомерни признаци на нарушението, ведно с
липсата на факти, пряко относими към тях, и ведно с неправилната и
протИ.речива неправилна цифрова квалификация на деянието, водят до
изводи за отмяна на обжалваното наказателно постановление, поради което
искането на въззиваемата страна за присъждане на разноски следва да бъде
оставено без уважение.
Въззивната страна не е направила искане за присъждане на разноски.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 03–012720/ 25.06.20г. на
Директора на Дирекция “Областна инспекция по труда”- Варна, с което за
нарушение на чл.128 т.2 вр.чл.270 ал.3 от КТ, на СП“ОСЛВ“Варна е
наложено наказание имуществена санкция в размер на 2000 лв.
Оставя без уважение искането на Дирекция “Областна инспекция по
труда”- Варна за присъждане на направените по делото разноски.
Подлежи на касационно обжалване пред Варненския административен
съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5