№ 140
гр. София , 28.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ НАКАЗАТЕЛЕН в публично
заседание на четиринадесети април, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Калин Калпакчиев
Членове:Пламен Дацов
Светла Букова
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
в присъствието на прокурора Димитър Симеонов Стоянов (АП-София)
като разгледа докладваното от Светла Букова Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20201000601083 по описа за 2020 година
Производството е по реда на гл. ХХІ НПК.
С присъда от 09.04.2019 г. по нохд № 559/18 г. на СОС подсъдимият А. Л. е
признат за виновен за това, че на 27.03.2016 г. около 18.00 ч. на митнически пункт
„Калотина“, Софийска област, без разрешително е пренесъл през границата на
страната от Република Сърбия в Република България с товарна композиция, състояща
се от влекач „Ивеко“ с рег. № *** и ремарке „Шварцмюлер“ с рег. № PG-535 АА, 416
броя пакети, съдържащи високорисково наркотично вещество – коноп /марихуана/ с
общо нетно тегло 408 897.05 гр. с различно процентно съдържание на наркотично
действащ компонент – тетрахидроканабинол, на обща стойност 1 635 588.20 лв.,
поради което и на основание чл.242, ал.2, пр.1 НК му е наложено наказание десет
години лишаване от свобода и глоба в размер на сто хиляди лева.
Определен е първоначален строг режим за изтърпяване на наказанието и е
приложена разпоредбата на чл.59, ал.1 НК, като е приспаднато предварителното
задържане на подсъдимия Л., считано от 28.03.2016 г. до 28.02.2017 г.
С присъдата съдът се е произнесъл по направените разноски по делото, чието
плащане е възложено в тежест на подсъдимия, както и по веществените доказателства,
1
като е отнел в полза на държавата процесните наркотично вещество и товарна
композиция.
Срещу присъдата е постъпила жалба от защитника на подсъдимия Л., като се
сочат доводи за неправилно осъждане поради липсата на доказателства за извършено
престъпление и наличието на такива за хипотезата на чл.17, ал.3 НК. Твърдят се и
допуснати процесуални нарушения без конкретизация в тази насока. Направено е общо
искане за отмяна на присъдата и оправдаването на подсъдимия, а алтернативно за
връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд или за изменение
на присъдата. След предоставената възможност за конкретизиране на жалбата и
исканията, не е депозирано допълнение към нея, а изрично е посочено, че до даване
ход на делото пред въззивната инстанция защитата ще прецени дали да изложи
допълнителни възражения и искане за събиране на нови доказателства.
В съдебно заседание пред въззивния съд подсъдимият Л., не се явява, като
производството спрямо него е проведено по реда на чл.269, ал.4, б. „б“ НПК, тъй като е
напуснал страната и опитите за призоваването му на известния за него адрес в *** чрез
няколко съдебни поръчки са останали без резултат, поради неоткриването му на адреса
и неявяване пред съответния орган за връчване на изпратените книжа.
Упълномощеният защитник на подсъдимия моли за отмяна на присъдата, поради
това, че e постановена при непълнота на доказателствата и превратно тълкуване на
наличните такива. Не били съобразени защитните доводи за самонараняване на Л. по
неустановени подбуди, както и намирането на наркотичното вещество под багажното
отделение на управлявания от него автомобил едва след неговото отвеждане в
болнично заведение. В рамките на досъдебното производство не му е била
предоставена възможност да даде обяснения за това дали е пътувал сам и дали е знаел
за наличието на наркотичното вещество, а при първоначалните действия по
разследването не се е възползвал от правото на защита и на преводач, за да обясни
евентуално по какъв начин веществото се е озовало в автомобила му. Акцентира се на
липсващите доказателства по делото относно знанието на подсъдимия за наличието на
инкриминирания предмет, като не е била извършена справка дали при напускане
територията на Сърбия е бил сам в управляваното от него превозно средство.
Разпитаните митнически служители не дават информация, въз основа на която да се
правят изводи за субективната страна на деянието. Не е установен начинът на
товарене, пренасяне и укриване на наркотика, като невъзможността да се призове
подсъдимия и да се осигури участието му в съдебно заседание /след освобождаването
му поради изтичащ максимално допустим срок за задържане/, макар и процесуално
издържано, не е следвало да се третира в негова вреда. Въз основа на това
алтернативно на исканото оправдаване на подсъдимия, се пледира за връщане на
2
делото за отстраняване на процесуални нарушения в съответната фаза на
производството.
Представителят на Софийска апелативна прокуратура изразява становище за
правилност на атакуваната присъда и потвърждаването й.
Въззивният съд, като обсъди събраните в хода на наказателното производство
доказателства, прецени изложените в жалбата доводи и тези на страните в съдебно
заседание, сам служебно провери изцяло извършените процесуални действия и
правилността на присъдата, намира за установено следното:
Подсъдимият А. Л. е роден на *** г. в гр. ***, ***, гражданин е на ***, със
средно образование, с последен известен адрес в гр. ***, ул. „***“, не е осъждан, с
персонален № 1211958210048.
Повдигнатото спрямо А. Л. обвинение е за престъпление по чл. чл.242, ал.2, пр.1
НК, от фактическа страна изразяващо се в това, че на 27.03.2016 г. около 18.00 ч. на
митнически пункт „Калотина“, Софийска област, без разрешително е пренесъл през
границата на страната от Република Сърбия в Република България с товарна
композиция, състояща се от влекач „Ивеко“ с рег. № NK- *** и ремарке
„Шварцмюлер“ с рег. № PG-535 АА, 416 броя пакети, съдържащи високорисково
наркотично вещество – коноп /марихуана/ с общо нетно тегло 408 897.05 гр. с
различно процентно съдържание на наркотично действащ компонент –
тетрахидроканабинол, на обща стойност 1 635 588.20 лв., подробно
индивидуализирани в обвинителния акт.
В досъдебното производство от 28.03.2016 г. подс. Л. е бил задържан за 72-часа,
след което спрямо него е била изпълнявана мярка за неотклонение „задържане под
стража“ в периода от 31.03.2016 г. до 28.02.2017 г. С постановление от 23.02.2017 г. на
наблюдаващия прокурор му е наложена забрана за напускане пределите на страната.
Въпреки това местонахождението му в страната не е било установено, а обявяването
му за общодържавно издирване от 03.07.2017 г. е останало без резултат. Чрез молба за
правна помощ до компетентните органи на Република Черна гора /на л.25-61, т.8
досъд. пр-во/ Л. е бил редовно уведомен за предявяване на окончателното
постановление за привличането му като обвиняем, разпит и предявяване на
разследването, но не се е явил пред разследващия орган, поради което досъдебна фаза
е приключила по реда на чл. 269, ал.3, т.4, б. „в“ НПК.
Съдебното производство пред първата инстанция също е проведено без
участието на подсъдимия, като за постановяване на атакуваната присъда, съдът е
провел възможните и счетени за необходими процесуално-следствени действия при
3
спазване на изискванията на НПК, с което е установил релевантните за предмета на
доказване по делото обстоятелства. В рамките на въззивното производство е
констатирано единствено ненадлежното приобщаване на част от експертните
заключения – тези по техническа /л.41- 49, т.5 от досъд. пр-во/ и 2 бр.
телекомуникационни експертизи с извършен превод на снети съобщения от предадени
телефони /л.65-88 и л.97-115, т.5 от досъд. пр-во/. На същите съдът се е позовал във
фактическите си изводи /макар да не е изградил решаващите си такива на тях/, поради
което в рамките на проведеното въззивно производство при даденото съгласие от
страните, заключенията са прочетени по реда на чл.282, ал.3 НПК. Въз основа на
надлежно събраните доказателства по делото, преценени като взаимно
непротиворечиви от първоинстанционния съд, настоящият съдебен състав след
извършен собствен анализ, се солидаризира с изведената от първата инстанция
фактическа обстановка, чийто значими параметри се свеждат до следното:
Според трудов договор от 15.03.2016 г. подсъдимият А. Л. бил нает като
професионален шофьор от регистрираното в ***, Република Черна гора дружество за
експорт-импорт „ММ Транс“ ООД. Като водач на товарна автокомпозиция, състояща
се от влекач „Ивеко“ с рег. № NK- *** и ремарке „Шварцмюлер“ с рег. № PG-535 АА
още преди сключването на договора той многократно преминавал през границите на
България през ГКПП „Кап. Андреево“ и „Калотина“, като няма регистрирани данни за
пътуващи с него лица. На 27.03.2016 г. около 17 ч. той пристигнал на ГКПП
„Калотина“ и преминал граничен контрол, след което митнически такъв, представяйки
комплект документи /международна товарителница, фактура и черногорска
митническа декларация/ за превозвана стока – 24 632 кг. алуминий от „Унипром“ ООД,
Подгорица за дружество „Алфа метал“, Истанбул. На митническия пункт, трасе „Вход
товарни МПС“ документите /вкл. контролен лист от кантара и копие на транзитна
сръбска декларация/ били обработени от дежурния към този момент митнически
инспектор А. А.. Поради липсата на обезпечаващ стоката документ /ТИР карнет или
др./ и оставената в цялост митническа пломба от Република Черна гора, автомобилът
бил изпратен за рентгенова и физическа митническа проверка, след която е трябвало да
се задейства нова транзитна операция. Видимото притеснено поведение на водача Л.
към този момент направило впечатление на митническия служител.
В изпълнение на даденото му указание подсъдимият престроил автомобила на
съответното място и изчаквал за рентген, но двадесетина минути по-късно позицията
му препятствала излизането на намиращия се пред него автомобил, управляван от
турски водач. Последният сигнализирал свидетеля И. М. /също дежурен митнически
служител на посоченото трасе/ и заедно забелязали, че водачът Л. е „полегнал“ над
волана, заради което решили, че му е прилошало и поискали от колегите си вода и
нещо сладко. Впоследствие свидетелите А. и Я. отишли при товарната композиция и
4
при отваряне на шофьорската врата видели, че водачът е легнал на дясната си страна
върху предните седалки в шофьорската кабина, като бил силно изпотен и пребледнял.
Сигнализирали на спешен телефон за нуждата от медицинска помощ, напръскали го с
вода и помолили да изключи двигателя на автомобила. Пред свид. Я. подсъдимият
повдигнал пуловера си и се видяло, че тениската му под него е напоена с кръв, а от
лявата страна в областта на гърдите имал прободна рана от около 2-3 см. За случая
били уведомени свид. Р. К. /пряк ръководител митническата смяна/ и Н. Б. /началник
група на ГКПП „Калотина“/, които дошли на мястото. Пристигнала и линейка, при
което подсъдимият заключил шофьорската врата и направил опит да се прободе в
областта на гърдите с нож, при което Б. влязъл в кабината откъм дясната врата и успял
да избие ножа, изхвърляйки го навън на земята. На отправените му въпроси на сръбски
език подсъдимият казал, че иска да се самоубие, тъй като в автомобила имало голямо
количество наркотици, които бил принуден да пренесе и при залавянето му щяло да
има последствия в Сърбия за него и семейството му.
След качването на пострадалия в линейката, отвела го в УМБАЛСМ „Пирогов“,
била организирана охраната на товара до идването на разследващите органи. При
огледа на автомобила бил извършен рентгенов преглед, а след това и щателна
митническа проверка на изходящото трасе на пункта. Под ремаркето се виждали черни
чували, привързани с въжета за шасито и бели чували в кухините на ремаркето от
дясната страна. След скъсване на митническата пломба на ремаркето в него е
установено наличието на алуминиеви блокове, а в кухини между тях имало увити в
найлон пакети. В кухина между товароносачите и пода и в товарното помещение на
ремаркето също били открити пакети, увити в найлон, сходни по вид и размер, като
общо от превозното средство били иззети 416 обекта. Извършената проба с наркотест
на съдържимата в един от тях тревиста маса, реагирала положително на марихуана. На
земята до предна дясна гума на влекача бил намерен нож с черна дръжка с обща
дължина от около 24 см и с червеникави петна по него, каквото имало и по намерена в
кабината синя кърпа, завързана за облегалката на шофьорската седалка.
Извършени са огледи на иззетите обекти, по които не са намерени
дактилоскопни следи, годни за идентификация, като са взети представителни проби от
веществото от всеки пакет. Физико-химическото експертно изследване на същите
установява, че съдържат наркотично вещество коноп с различен процент на активния
наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол /в границите от 4.7 % до 23.5
%/, като общото им нетно тегло е 408 897.05 гр. Стойността на същото възлиза на
1 635 588.20 лв. и надхвърля 140 пъти МРЗ за страната, равняваща се на 420 лв. за
инкриминирания период /ПМС 375/15 г., обн. ДВ 1/2016 г./. Според експертна оценка
на процесната иззета автокомпозиция пазарната стойност на същата към 27.03.2016 г. е
50 100 лв. /41 500 лв. – автовлекач „Ивеко“ и 8 600 лв. – ремарке „Шварцмюлер/.
5
Оказана била медицинска помощ на подс. Л. в УМБАЛСМ „Пирогов“, където
било констатирано прободно-порезно нараняване, проникващо в лява гръдна половина
с наличие на хемо-пневмо торакс /излив на кръв и навлизане на въздух в плевралната
кухина/ и подкожен емфизем. Нарушената стерилност на плевралната кухина на по-
късен етап е обусловила възпалителни промени в левия бял дроб, като без
своевременно лечение то реално е застрашавало живота на пострадалия. Поради отказа
на пострадалия да бъде опериран и последващото му задържане, му било проведено
лечение в „Специализирана болница за активно лечение на лишени от свобода“, като е
констатирано отшумяване на възпалителен процес. Според експертното заключение на
съдебномедицинска експертиза нараняването на Л. е получено от действието на
предмет с остър и режещ ръб и може да се причини при самонараняване с нож.
Техническото експертно изследване на иззетите от автокомпозицията 3 бр.
тахошайби установява, че изминатите според разчетените им графики километри от
превозното средство съответстват на отчетеното от километропоказателя му. Не са
констатирани разлики между отчетените и изминати километри или непозволено
манипулиране на тахошайбите или тахографа на автомобила.
От назначените и изготвени заключения по телекомуникационни експертизи на
доброволно предадените от подс. Л. три броя мобилни телефони се установяват
записани на тях входящите и изходящи съобщения /с изготвен превод от сръбски
език/, които обаче не касаят инкриминирания период и не допринасят за изясняване на
съществени за предмета на делото обстоятелства.
Въззивният съд сподели фактическите констатации на първата инстанция.
Направените изводи са основани на събраните по надлежен ред гласни, писмени и
веществени доказателства – показанията на свидетелите Я. Я., И. М., А. А., К. Т., Н. Б.,
К. В., Р. С., А. Х., К. В., И. Ц., /дадени пред съда и приобщените по реда на чл.281 НПК
части от тях от досъдебното производство/, експертни заключения по
физикохимически, икономическа, оценителни и съдебномедицинска, техническа и
телекомуникационни експертизи /в т.5 и т.6 досъд. пр-во/, протоколи за оглед,
претърсване и изземване с фотоалбум към него /л.46-77, т.1 досъд. пр-во/, за оглед на
веществени доказателства и за отделяне на представителни проби с фотоалбуми /л.22 и
сл. в т.4 досъд. пр-во/, приемателно-предавателни протоколи, международна
товарителница № 008694 от 25.03.2016 г., фактура № CF/3818 от 25.03.2016 г., трудов
договор между „ММ Транс“ ООД, Подгорица и А. Л. от 15.03.2016 г. /с превод на
л.119 и сл., т.6 досъд. пр-во/, справки от МВР, ГД „Гранична полиция“ за преминаване
през границите на страната /л.94, т.6 и л.105-107, т.3 досъд. пр-во/, контролен лист за
селекция и рентгенова проверка на МПС справка за съдимост на подсъдимия /л.40, т.3
досъд. пр-во/, епикриза, медицинско направление и др. медицинска документация за Л.
6
/л.128 и сл., т.5 и л.25-38, т.6 досъд. пр-во/, както и веществените доказателства.
Обяснимо в основата на установената фактология са поставени показанията на
митническите служители, имащи преки впечатления от случилото се на
инкриминираната дата при преминаване на управлявания от подсъдимия автомобил
през митнически пункт „Калотина“ и конкретно на трасе „Входящи товарни моторни
превозни средства“. Същите са възприели местонахождението на камиона като
изчакващ за рентгеново изследване непосредствено към момента на сезирането им за
неадекватното състояние на водача Л., който пътувал сам. Описват логично и в
съответствие с обективно установеното чрез медицинската документация нараняване
на лицето, като свид. Б. изрично сочи и, че при неговото идване шофьорската врата е
била заключена, а в ръката на водача се е намирал нож, който му бил взет и изхвърлен
извън кабината. От съществено значение за предмета на делото е и възпроизведеното
от този свидетел изявление на Л., че нямало смисъл да живее, тъй като возел голямо
количество наркотично вещество и след залавянето му щяло да има последствия за
него и семейството му. Неадекватното състояние на водача – пребледнял с
неконтролируеми конвулсивни движения, неуспешният му опит за изправяне и падане
върху клаксона, както и наличното прободно нараняване, напоило с кръв дрехата му, е
било забелязано също и от останалите митнически служители, извикани първоначално
за съдействие /А., Я., Т./, тъй като камионът пречел на излизащото от мястото за
рентгенова проверка превозно средство. В подкрепа на казаното от свид. Б. относно
причината за пробождането с нож са и показанията на свид. К. В., като в същия смисъл
следва да се приемат и тези на свид. Я. Я., който узнал от извикалия го водач, че
въпреки състоянието си Л. е споделил за проблеми. Самонараняването му и то във
връзка с предстоящата проверка на возения товар е било потвърдено и пред посетилия
го в болницата свидетел А. Х. по повод отказа на подсъдимия да бъде опериран.
Не без значение за обосноваността на фактическия извод, че подсъдимият е
пътувал сам и е липсвала обективна възможност за нараняването му от другиго е
краткият времеви интервал, в който са се развили събитията след изпращането му към
мястото за рентгенова проверка. Непосредствено преди това според свид. А. /в
прочетените показания от досъд. пр-во на л.41, т.1/ била извършена документна
проверка на представени именно от Л. ЧМР, фактура и други, придружаващи стоката
книжа, които били редовни, но бил насочен за рентгенова проверка, тъй като за товара
нямало обезпечаващ документ и били оставени оригиналните пломби на товарното
помещение. Въпреки, че още в този момент водачът е бил видимо притеснен, едва
последващото му поведение непосредствено преди рентгеновата проверка е заострило
вниманието на проверяващите и то първоначално към състоянието на водача.
Показанията им относно установеното впоследствие наличие на множество чували и
сакове в палетоносача на полуремаркето с намиращи се в тях пакети, увити с фолио и
7
първоначалната констатация за естеството на товара чрез взетата проба, която
реагирала на канабис, както и тяхното изземване и запечатване, заедно с възприетия на
земята нож с кръв по него, също се потвърждават от писмените доказателства и
експертните заключения.
С най-голяма значимост за предмета на доказване по делото е въпросът относно
информираността на подс. Л. за превозваното наркотично вещество. За изясняването
на същия могат да послужат на първо място показанията на част от свидетелите по
делото. За да даде положителен отговор в тази насока първоинстанционният съд е
акцентирал на казаното от свид. Б., като направените изводи се споделят и от
настоящия съдебен състав. В още по-голяма степен показанията на свидетеля А. Х.
/приобщени от л.20, т.4 от досъд. пр-во/ съдържат конкретика за същите факти,
включваща и твърдение за натоварването на наркотиците от Сърбия, но съобщени от
Л. по повод отказа му да бъде опериран. Проведените от тези свидетели разговори с
подсъдимия на разбираем за него език не могат да бъдат игнорирани, тъй като те касаят
негови изявления към момент, когато спрямо него не е имало подозрение за превоз на
забранени вещества и не са му били поставяни въпроси в тази връзка, а е било
обсъждано единствено състоянието му, привлякло вниманието и дори първоначално
оценено като причинено от внезапно прилошаване. Казаното от митническите
служители относно възприетата от подсъдимия информация за возенето на голямо
количество наркотични вещества като причина за самонараняването му в процесния
случай не представлява опит за подмяна обяснения на подсъдимия, дадени по
съответния ред. Без съмнение показанията на свидетелите в тази насока не следва да се
ценят като първичен доказателствен източник, но те могат да послужат за съпоставяне
и проверка с останалите доказателствени източници. Показанията за притесненото
поведение на Л. при извършената му документна проверка, за управлението от негова
страна на превозното средство, за представянето на документите за товара,
впоследствие за държания от него нож, така и експертните заключения за
възможността да се самонарани с нож и изготвените протоколи за оглед, претърсване и
изземване, сочещи наличието на голямо количество наркотично вещество с
конкретното му местонахождение в различни части на управляваната от Л.
автокомпозиция, еднопосочно установяват обективната възможност да знае за
естеството на возения товар, което именно да е мотивирало и действията му за
самонараняване. Поради това и според въззивния съдебен състав обсъжданите
показания на свидетелите Б. и Х. за заявеното пред тях от водача следва да се
кредитират като потвърждаващи установеното в тази насока и чрез останалите
доказателства.
При отчитане на възприетото поведение на подсъдимия в съвкупност с
останалите доказателства, не може да се възприеме доводът на защитата за снемане на
8
отговорността му поради недостатъчно изясняване на делото и конкретно на всички
обстоятелства, свързани с натоварването и превоза на инкриминираните обекти.
Изследването на така посочените въпроси без съмнение би могло да допринесе за
изясняване в пълнота на цялостната инкриминирана дейност, но при установеното по
делото негово знание за превоза на забранени вещества, евентуалното участие и на
други лица не е от съществено значение за отговорността му. Отделно от това при
липсата на каквото и да е негово обяснение в тази насока, не биха могли да се правят
дори предположения относно лансираната от защитата като вероятна теза за
осъществяването на превоза от друго лице и евентуалното включване на подс. Л. едва
при представянето на товара пред митническите органи. Подобен механизъм на
реализиране на процесното деяние не се извлича от което и да е доказателство по
делото и не налага провеждането на допълнително разследване от страна на съда при
очертаните фактически рамки на обвинението, въпреки, че мащабността на деянието
очевидно предполага участието и на други лица при цялостното му реализиране.
Ангажирането на подсъдимия за превоз на официално декларирания товар – 36 блока
алуминий, се установява от писмените доказателства по делото /фактура,
товарителница и трудов договор/, а преминаването му през граничния контролно
пропускателен пункт е регистрирано без да е отразено друго пътуващо с него лице
/според справка на л. 105-107, т.3 досъд. пр-во/. Евентуалното твърдяно от защитника
вмешателство на трето лице до този момент не би могло да игнорира значимия за
отговорността на водача факт, касаещ знанието му за превозвания незаконен товар.
Поради това отказът на първата инстанция да събере соченото доказателство- справка
от сръбския граничен пункт за лицата, напуснали територията на Сърбия заедно с
подсъдимия, не е от съществено значение за изясняване на обективната истина и не
оказва влияние върху изхода на делото, поради което не представлява съществено
процесуално нарушение.
Относно довода за ограничена възможност на подсъдимия да даде обяснения по
повдигнатото му обвинение следва да се отбележи единствено, че такава му е била
предоставена в досъдебното производство, като сам Л. в присъствието на защитник и
преводач е отказал да изложи такива по съществото на обвинението, заявявайки
желание да се ползва от разясненото му в този смисъл право /при първоначалното му
привличане и разпит като обвиняем – л.15-27, т.3 досъд. пр-во/. Впоследствие,
включително и в съдебната фаза единствено процесуалното му поведение, свързано с
изрично удостоверения му отказ да участва в процеса /докладна записка от 25.12.2018
г. на съдия-следовател при Районен съд Подгорица *** - на л.376 от съд. дело на ОС/, е
имало за логична последица невъзможността да се изслушат обясненията му. Поради
това и не може да се приеме за основателно защитното възражение за нарушени
процесуални права на подсъдимия, ограничили правото му на защита, довели и до
непълнота при изясняване на обективната истина по делото.
9
Експертните заключения по физико-химически, технически и оценителни
експертизи, както и съдебно-медицинската такава по делото също правилно са били
възприети от съда като компетентно дадени в съответствие със специалните познания
на вещите лица в отделните области на науката. Пропускът на първата инстанция да
приобщи по съответния процесуален ред коментираните в съдебния акт заключения на
техническата /за тахошайбите на автомобила/ и телекомуникационните експертизи /за
наличните съобщения в телефоните, предоставени от подсъдимия, /в т.5 досъд. пр-во/ е
преодолян чрез прочитането на същите по реда на чл.282, ал.3 НПК във въззивното
производство, въпреки че същите не спомагат съществено за категоричното изясняване
на значимите за конкретното обвинение обстоятелства, а са израз на положените
процесуални усилия в тази насока, за разлика от обратното твърдение на защитата. Въз
основа на извлечената от тахошайбите на автомобила информация се установява, че
като водач е посочен единствено подс. Л., а маршрутът му на движение за времето от
25.03. до 27.03. е именно установеният по делото, по време на който е имал няколко
престоя с различна продължителност както на територията на Черна гора, така и на
тази на Сърбия. В съвкупност с това, обаче по делото няма данни превозното средство
да е било извън негов надзор.
Изготвените по делото протоколи за оглед, претърсване и изземване от
процесната автокомпозиция, както и за оглед на веществени доказателства и отделяне
на представителни проби, са съставени от компетентен орган при участието на поемни
лица и спазване изискванията на НПК, поради което същите са годни доказателствени
средства, вярно удостоверяващи извършените процесуално-следствени действия.
Отразените в тях обстоятелства по намирането на инкриминираните вещества на
съответните места в товарното отделение на автомобила и ремаркето, както и тяхното
предаване за физикохимическо изследване се установяват несъмнено и от гласните
доказателства. Иззетите веществени доказателства са описани, запечатани и предадени
за експертно изследване, поради което изготвените протоколи в съвкупност със
свидетелските показания /свид. Р. С. и К. В., участвали в посочените действия като
поемни лица и възпроизвеждащи последователността на извършените действия/,
служат за несъмнения извод, че е налице идентичност между изследваните веществени
доказателства по делото и намерените пакети с растителна маса, които факти не се и
оспорват от страните и обосновано са изведени от първоинстанционния съд.
Така обсъдените доказателства според въззивния съд позволяват да се сподели
преценката на първата инстанция за взаимната им непротиворечивост и годност да
установят единствено възможен извод за авторството на подсъдимия Л. по отношение
на инкриминираното деяние. В тази връзка възраженията на защитата за наличието
само на предположение относно знанието му за намереното наркотично вещество не
10
могат да бъдат споделени. Същите са основани на неизяснените в пълнота
обстоятелства, при които е било натоварено наркотичното вещество в процесната
автокомпозиция, както и конкретните условия, при които е извършено превозването
им до тяхното намиране, от които пък да се съди за евентуалното участие и на други
лица. Независимо от това, обаче въз основа на тях не е разколебана обвинителната теза
за знанието подс. Л. относно съставомерните факти, свеждащи се до преноса на
наркотичното вещество през границата на страната. Това е така с оглед еднопосочно
установените факти за ползваното именно от него превозно средство в период,
предхождащ значително процесния, за намирането единствено на негови лични вещи в
кабината на автомобила, за количеството наркотично вещество с ценовото му
изражение и конкретния начин на разпределянето му в пакети в практически цялата
товарна площ на автокомпозицията, включително и в кухини между товароносачите и
пода на автомобила и различни конструктивни кухини. Не без значение е и
възприетото видимо притеснено състояние на подсъдимия при извършената
документална проверка и изключително нехарактерната му проява впоследствие,
изразила се в самонараняване при изчакване на разпоредения рентгенов и физически
контрол на превозвания товар. Съвкупно преценени всички тези обстоятелства водят
до единствено възможния извод, че не е налице намеса на трети лица в трафика на
веществото по начин, изключващ знанието на водача за съставомерните елементи на
деянието.
При правилно установената по делото фактология първоинстанционният съд е
направил и верни правни изводи за реализирано от подсъдимия Л. от обективна и
субективна страна на престъпление по чл.242, ал.2, пр.1 от НК, като на 27.03.2016 г.
около 18.00 ч. на митнически пункт „Калотина“, Софийска област, без разрешително е
пренесъл през границата на страната от Република Сърбия в Република България с
товарна композиция, състояща се от влекач „Ивеко“ с рег. № *** и ремарке
„Шварцмюлер“ с рег. № PG-535 АА, 416 броя пакети, съдържащи високорисково
наркотично вещество – коноп /марихуана/ с общо нетно тегло 408 897.05 гр. с
различно процентно съдържание на наркотично действащ компонент –
тетрахидроканабинол, на обща стойност 1 635 588.20 лв., подробно
индивидуализирани в присъдата. Откритата в управлявания от него автомобил тревна
маса представлява по химически състав коноп /марихуана/, имаща наркотично
действие и е поставена под контрол съгласно Конвенция на ООН за упойващите
вещества, ратифицирана и от РБ, тъй като е включена в Приложение № 1 към чл.3, ал.2
от Закон за контрол върху наркотичните средства и прекурсорите „Растения и вещества
с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от
злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарна медицина”.
Наркотичното вещество е открито след преминаване на граничен контрол и при
извършената впоследствие митническа проверка при вход от Република Сърбия към
11
България, което сочи за довършеност на деянието в нарушение на митническия режим.
В тази връзка е несподеляема и тезата на защитника в депозираната жалба за наличие
хипотезата на чл.17, ал.3 от НК за отпадане на отговорността поради доброволен отказ
от извършване на престъплението, възможен само приготовление и опит. Отделно от
това самонараняването и съобщената причина за него в конкретния случай не е израз
на намерение да не се извърши деянието, а по-скоро е последица от неминуемо
предстоящото му разкриване от компетентните органи.
Правилна е и преценката за реализиране на престъплението при пряк умисъл,
тъй като подсъдимият е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е
настъпването на общественоопасните му последици и е искал това. Извършените от
него действия по превозване на наркотичното вещество чрез поставянето му на
констатираните по делото различни и лесно установими от водача места в
автокомпозицията наред с легално превозваната и надлежно документирана стока,
както и тяхното количество, без съмнение установяват, че в съзнанието му е била
налична ясна представа за пренасянето през границата на високорисково наркотично
вещество без да притежава разрешение за това. Съзнателното му отношение към
обществената опасност на деянието е проявено първоначално при извършената му
документална проверка на легално превозваната стока и е ясно демонстрирано в
установения опит да се самонарани при изчакване за рентгенова проверка. Въпреки че
това му поведение е било обяснимо от него самия с негативни последици за
семейството му, а и следва да се счете за житейски логично при финансовото
измерение на возеното вещество, то действително е в подкрепа на защитната теза
относно съпричастността и на други лица към инкриминираната дейност, но не
изключва интелектуалните и волеви характеристики на обсъжданата форма на
субективната страна на престъплението по чл.242, ал.2 НК.
В частта относно вида и размера на наложените наказания настоящият съдебен
състав също не намери основание за изменение на присъдата. При индивидуализиране
на отговорността съдът е отчел преимущественото наличие на смекчаващи я
обстоятелства, приемайки за такива чистото съдебно минало на подсъдимия в
съвкупност с отсъствието на каквито и да е отрицателни сведения за личността му, а
така също и самокритичното отношение към извършеното, проявено чрез
самонараняване, застрашаващо живота му. Следва, обаче да се уточни, че последното
не би могло да се приеме като израз на преосмисляне на стореното, нито следва да се
цени като оказано съдействие за разкриване на обективната истина при
демонстрираното процесуално поведение на подсъдимия, поради което и не
представлява изключително смекчаващо отговорността обстоятелство. Изтеклият
времеви период от деянието също не следва да се цени в този смисъл, тъй като
съществен принос за забавяне на производството има недобросъвестното процесуално
12
поведение на подсъдимия, за чието уведомяване и гарантиране на правата му в процеса
са извършвани съдебни поръчки, обективно наложили продължителното разглеждане
на делото.
Установените положителни характеристични данни за личността на подс. Л.
правилно не са били разгледани изолирано от фактите, завишаващи укоримостта на
извършеното, за каквито без съмнение следва да се приемат значителното количество
на наркотичното вещество и финансовото му измерение, надхвърлящо критерия за
особено големи размери. Те очертават високата степен на обществена опасност на
самото деяние, както правилно е счел окръжният съд, поради което с основание е
отказал прилагане разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 от НК. Отмереното наказание
лишаване от свобода в минималния му законов размер от десет години, както и
наложеното успоредно с предвидено кумулативно наказание глоба в минималния
размер от 100 000 лв. е израз на снизходителност спрямо подсъдимия при данните за
влошеното му здравословно състояние непосредствено след деянието. Въззивният съд
също счете, че така определената комплексно санкция е справедлива спрямо
конкретната личност, а и би се осигурило постигне на нужното предупредително и
възпиращо въздействие спрямо останалите членове на обществото, поради което
липсват основания за изменение на присъдата и в тази й част.
На основание чл.57, ал.1, т.2, б. „а“ ЗИНЗС правилно е определен първоначален
строг режим за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, а с оглед
разпоредбата на чл.59, ал.1, т.1 НК обосновано от срока на същото е приспаднато
предварителното задържане на подс. Л. по делото в периода от 28.03.2016 г. до
28.02.2017 г.
Предвид признаването на подсъдимия за виновен и осъждането му по
посочената част от обвинението обосновано в негова тежест на основание чл.189, ал.3
НПК съдът е възложил сторените по делото разноски, като на основание чл.242, ал.7
НК законосъобразно е постановил и отнемането в полза на държавата на предмета на
престъплението. Идентичното процедиране и по отношение на превозното средство,
послужило за пренос на наркотичното вещество, също е правилно при изричната
разпоредба на чл.242, ал.8 НК и с оглед констатацията, че стойността му не е явно
несъответстваща на тежестта на престъплението.
По изложените съображения и като съобрази липсата на сочените от защитата
процесуални нарушения, които да водят до отмяна на присъдата въззивният съдебен
състав, счете, че същата следва да бъде потвърдена.
Така мотивиран и на основание чл.338 НПК, съдът
13
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда от 09.04.2019 г. по нохд № 559/18 г. на
Софийски окръжен съд, 3 с-в.
Решението подлежи на обжалване и протестиране пред ВКС в 15-дневен срок от
съобщението до страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14