№ 18036
гр. С., 08.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети септе.и през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА
при участието на секретаря МОНИКА СТ. ТОПУЗОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА Гражданско
дело № 20241110175855 по описа за 2024 година
Предявен е от ЗЕАД .“ ЕАД срещу . осъдителен иск по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД за
сумата 335,69 лева, представляваща регресна претенция за заплатено от ищеца
застрахователно обезщетение по преписка по щета № . във връзка с настъпило на 22.05.2024
г. ПТП на .. посока С. около 200 метра след пътен възел ., при което е бил увреден автомобил
марка „.“ с рег. № ., застраховано със застраховка „Каско“ при ищеца, заедно със законната
лихва от предявяване на иска -19.12.2024г. до погасяването.
Ищецът твърди, че на 22.05.2024 г., в срока на застрахователното покритие по
договор за имуществена застраховка „Каско” е настъпило събитие –водачът на автомобил
марка и модел „.“ с рег. № . при движението си по автомагистрала „.“ в посока гр. С., на
около 200 метра след пътен възел ., попада в необезопасена дупка на пътното платно,
реализирайки ПТП, в причинна връзка с което са причинени вреди на застрахования при
него автомобил. Поддържа, че вредите са на стойност 335,69 лева. Твърди че на основание
чл.30, ал.1 ЗПът. ответникът е задължен за поддържането и обслужването на
републиканската пътна мрежа, поради което в полза на ищеца възниква регресно вземане
срещу него за платеното обезщетение и разноските по определянето му. Твърди, че след
изпратено извънсъдебна регресна покана ответникът не е заплатил дължимата сума, поради
което претендира същата. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва предявения иск. Ответникът оспорва наличието на валидно застрахователно
правоотношение, както и наличието на покрит риск. Подчертава, че не са представени
подписани общи условия към застрахователния договор. Оспорва настъпването на
процесното ПТП като недоказано по несъмнен начин. Подчертава се, че съставеният
1
протокол за ПТП не се ползва с материална доказателствена сила за механизма на
осъщественото ПТП, като се подчертава, че същият е изготвен без да е направено ясно
описание на платното и механизма на настъпване. Изтъква се, че се установява, че ПТП е
настъпило на 22.07.2022г, а протоколът е съставен на 23.07.2022г., т.е мястото не е посетено
от служители на .. Поддържа се, че протоколът е съставен в нарушение на чл. 2 Наредбата за
документите и реда за съставянето им при ПТП и реда за информиране на ., . и И. към Г.
Изтъква се, че липсват доказателства за скоростта на движение на увреденото МПС и дали
същата е била съобразена със състоянието на пътя и на превозното средство, поради което се
твърди нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП. Релевирано и възражение за съпричиняване. Сочи
се, че на водача на увреденото МПС не е направен тест за употреба на алкохол и наркотични
вещества, с което са нарушени предвидените в Общите условия на ищеца задължения. С
оглед изложеното се моли искът да бъде отхвърлен, а в полза на ответника да бъдат
присъдени сторените разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
За да бъде уважен искът с правно основание чл. 410 от КЗ следва да се установи при
условие на пълно и главно доказване от страна на ищцовото дружество наличието следните
юридически факти: 1. наличие на валидно възникнало застрахователно правоотношение
между ищеца и собственика на увредения автомобил с покрит риск – настъпилото
застрахователно събитие, 2. ищецът да е заплатил застрахователното обезщетение в
посочения в исковата молба размер, 3. да са налице предпоставките за възникване на
деликтна отговорност съобразно чл. 49 от ЗЗД, а именно: вреди; тези вреди да са причинени
от лице, на което отговорният по чл. 49 от ЗЗД е възложил работа; вредите да са причинени
вследствие противоправно деяние при или по повод на възложената работа; причинителят да
е действал виновно. Вината се предполага – чл.45, ал.2 от ЗЗД.
Отговорността по чл. 49 ЗЗД е особен вид безвиновна и обективна отговорност за
чужди противоправни и виновни действия, като тази отговорност има гаранционно-
обезпечителен характер. За да се ангажира отговорността на ответника по посочената
разпоредба, следва да се установят общите предпоставки, при които за определено лице би
възникнала деликтна отговорност, както и допълнителния факт на възлагане на работа на
деликвента от ответника и причиняване на вредите при или по повод тази работа.
При съобразяване на така посоченото, Софийски районен съд приема, че от
представената застрахователна полица № . от 10.05.2024г. се установява, че към датата на
настъпване на ПТП – 22.05.2024г. между ищеца и собственика на автомобил марка „.“ с рег.
№ . - „.“ ЕООД е било налице валидно правоотношение по договор за имуществена
застраховка „.“ с покритие по клауза „Пълно каско“ и по клауза „.“ със срок на
застрахователното покритие 16.05.2024г. – 15.05.2025г.
Неоснователно се явява и възражението, че непредставянето на подписани общите
условия /ОУ/, приложими към процесния застрахователен договор, може да обоснове извод,
2
че не е налице валидно възникнало застрахователно правоотношение или че не е доказано,
че дадено събитие е покрит застрахователен риск. В действителност съгласно разпоредбата
на чл. 348, ал. 1 от КЗ е предвидено, че ОУ на застрахователя, установени предварително за
сключването на определен застрахователен продукт, обвързват застраховащия, ако са му
били предадени при сключването на застрахователния договор и той е заявил писмено.
Въпреки това приемането или наличието на ОУ не е задължително условие за възникване на
застрахователното правоотношение, като този извод може да бъде направен при
съобразяване на разпоредбата на чл. 344, ал. 1 от КЗ, съгласно която застрахователният
договор се сключва в писмена форма като застрахователна полица или друг писмен акт.
Общите условия по застраховката, когато има такива, са неразделна част от договора.
Следователно наличието на ОУ не е от значение за валидното сключване на
застрахователния договор, за който от значение е наличието на писмена форма като
застрахователна полица. Когато ОУ няма, то просто същите не са неразделна част от
договора за имуществено застраховане, но тази липса не влияе на наличието на
облигационно правоотношение. Следователно наличието на първата посочена предпоставка
от фактическия състав на нормата на чл. 411 КЗ е безспорно доказано от ищеца.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че по делото са представени Общи
условия, които носят подпис и на застрахован и на застраховащ, видно от приложените
доказателства на л. 38 от делото.
Установено според Софийски районен съд е и обстоятелството, че на 22.05.2024г.
около 22.35 часа автомобил марка „.“ с рег. № . се е движил по магистрала „.“ посока С. и
около 200 метра след пътен възел . преминава през необезопасена и несигнализирана дупка
на пътното платно, при което са причинени увреждания по застрахования при ищеца
автомобил. Описаният механизъм на ПТП се установява от представения по делото протокол
за ПТП № . с рег.№ .. от 22.05.2024г, съставен от посетилия мястото на ПТП представител на
. (видно от направеното отбелязване в приетия по делото препис от протокола), който
протокол представлява официален документ с материална доказателствена сила относно
извършените пред длъжностното лице изявления и действия (арг. чл. 179, ал. 1 ГПК). В този
смисъл е и константната съдебна практика, обективирана в решение № 24 от 10.03.2011 год.
на ВКС по т.дело № 444/2010 год., I т. о., ТК, решение № 85 от 28.05.2009 год. на ВКС по
т.дело № 768/2008 год., II т. о., ТК, решение № 73 от 22.06.2012 год. на ВКС по т.дело №
423/2011 год., I т. о., ТК, решение № 98 от 25.06.2012 год. на ВКС по т.дело № 750/2011 год.,
II т. о., ТК и решение № 15 от 25.07.2014 год. на ВКС по т.дело №1506/2013 год., I т. о., ТК.
Макар и автоконтрольорът да не е станал свидетел на събитието и изводите му относно
механизма да нямат обвързваща доказателствена сила, той е посетил местопроизшествието и
е констатирал на място наличието на необезопасена и несигнализирана дупка, намираща се
в дясна активна лента и обстоятелството, че увреденият автомобил се е намира именно на
мястото. В тази част с оглед горепосоченото съдът приема, че протоколът за ПТП
представлява официален свидетелстващ документ относно така пряко възприетите от
представителя на . обстоятелства, като не са ангажирани доказателства от страна на
3
ответника, които да оборват материалната му доказателствена стойност. Същевременно
съгласно заключението на приетата по делото автотехническа експертиза, която съдът
кредитира по реда на чл. 202 от ГПК като изготвена от вещо лице притежаващо
необходимата квалификация при съобразяване на всички събрани по делото доказателства,
неоспорено от страните, отразените в протокола за ПТП щети на застрахования при ищеца
автомобил съответстват на описания механизъм на ПТП и са в пряка причинно-следствена
връзка с настъпилото застрахователно събитие. В тази насока са и показанията на
свидетелката М. К., която е била пряк участник в ПТП и най-точно и ясно може да
възпроизведе случилото се. В показанията си свидетелката К. е категорична, че при
настъпване на процесното ПТП е валяло дъжд, поради което цялата магистрала е била мокра
и препятствията на пътя са били пълни с вода. Съдът кредитира показанията на свидетелката
в тази част изцяло, като заявеното от нея относно пълните с вода препятствия на пътя се
потвърждава и от приложения към административната преписка, образувана във връзка с
ПТП, снимков материал от местопроизшествието /л.86-88 от делото/. Предвид това, съдът
намира за неоснователно възражението на процесуалния представител на ответника, че не
следва да се кредитират показанията на свидетелката в тази част, тъй като наличието на вода
в дупките на пътя не е отбелязано в протокола за ПТП. Липсата на подобно отбелязване в
протокола на ПТП не е може да обоснове и липсата на вода в препятствията на пътя, като
това обстоятелство може да бъде доказано с всички доказателствени средства. Свидетелката
К. е категорична, че именно преминаването през пълната с вода дупка е довело до
уврежданията на управляваното от нея МПС.Показанията на свидетелката следва да бъдат
изцяло кредитирани като последователни, непротиворечиви и съответстващи на всички
събрани по делото доказателства, в това число и направени в писмена форма от същата
свидетелка изявления непосредствено след настъпване на процесното застрахователно
събитие.
Ето защо, при съвкупна преценка на събрания доказателствен материал, следва да се
приеме, че процесните вреди са настъпили именно при описания в протокола механизъм на
ПТП и се намират в причинно-следствена връзка с ПТП. Следва да се отбележи, че се явява
неоснователно възражението на ответника, че протокола за ПТП не отговаря на законовите
изисквания, тъй като не бил изготвен снимков материал, както и че било налице
несъответствие между посочената дата на ПТП и датата на съставяне на протокола. Видно
от приложения по делото протокол за ПТП№ . с рег.№ .. от 22.05.2024г. /л.13 от делото/,
същият е съставен на 22.05.2024г, а не на 23.05.2024г. в каквато насока са твърденията на
ответника. В протокола е посочено, че ПТП е настъпило на 22.05.2024г. в 22.35 часа, а
същият е изготвен на 22.05.2024г от 23.30 часа. При изготвяне на протокола за ПТП, видно
от приложените документи от административната преписка, са били направени и снимки на
местопроизшествието, изцяло съгласно нормативните изисквания. Липсата на изрично
описание на констатираната на място дупка от посетилия ПТП автоконтрольор с посочване
на точни размери не може да обоснове извод, че препятствие на пътя не е било налице. Това
не представлява и порок на съставения протокол за ПТП.
4
Не може да се приеме за основателно и възражението на ответника релевирано в
отговора на исковата молба, че вредите по застрахованото при ищеца МПС не са в следствие
от процесното ПТП или се дължат на овехтяване на части. Видно от посоченото както в
застрахователната полица, така и в заключението по автотехническата експертиза, приета по
делото, първата регистрация на увредения товарен автомобил е именно през 2021г., т.е към
датата на сключване на застрахователния договор, същият е бил нов и в експлоатация малко
повече от две години към датата на настъпване на застрахователното събитие. Нещо повече,
свидетелката К. е категорична, че никога преди това не е имала подобно увреждане по
автомобила си и с оглед характера на гумите, дори не е разполагала с резервни гуми.
Не се спори между страни, като се установя и от събраните доказателства – заявление
за изплащане на застрахователно обезщетение от 23.05.2024г, опис на претенция и опис-
заключение по претенция, че във връзка с настъпилото ПТП при ищеца е образувана
преписка по щета № ..
Софийски районен съд намира, че от събраните доказателства се установява и
обстоятелството, че процесното застрахователно събитие представлява покрит
застрахователен риск. Както беше посочено по-горе от представените по делото подписани
Общи условия е видно, че застрахователният договор е сключен при условията на клауза
„Пълно каско“, която клауза по дефиниция предвижда обезщетяване на всички възникнали
вреди по застрахованото имущество. В конкретната хипотеза следва да се съобрази Глава
„Втора“ от Общите условия, раздел „клауза Пълно каско“, т.I Покрити рискове, съгласно
която покрит е и рискът „ПТП“, като е дадена и дефиниция на понятието ПТП – събитие,
възникнало в процес на движение на ППС и предизвикало нараняване или смърт на хора,
повреда по ППС, път, пътно съоръжение, товар и други материални щети. Същевременно
видно от раздел Х „Общи изключения“ нанесените щети по МПС в следствие на
преминаване през препятствие на пътя не е част от изключените рискове. В тази насока
следва да се отбележи, че са неоснователни възраженията на ответника, че водачът на
застрахованият автомобил не е бил тестван за алкохол. Напротив, съгласно показанията на
свидетелката К. същата е била тествана за алкохол, като заявеното от нея се потвърждава и
от представените към преписката, образувана в СДВР, документи - докладна записка,
изготвена от посетилия местопроизшествието служител на ., който изрично е удостоверил,
че е бил направен тест за алкохол на К. с резултат 0.000 %˳. Ето защо следва да се приеме,
че не е била налице хипотеза на изключен риск.
Същевременно с оглед изричното възражение в отговора на исковата молба, че е
налице изключен риск именно в тежест на ответника е указано, че следва да установи
твърденията си, както с определението за насрочване на делото съдът на основание чл. 146,
ал. 2 ГПК е указал на ответника, че не е ангажирал доказателства за тези свои твърдения.
Въпреки това доказателства от ответника в тази насока не са ангажирани.
За да бъде ангажирана обаче отговорността на ответната страна, както беше посочено
по-горе следва да се установи, че същата е материално легитимирана да отговаря съобразно
чл. 49 от ЗЗД за причинените вреди. В настоящия случай в исковата молба се твърди, че
5
вредите са причинени вследствие на бездействие на .. За да е противоправно бездействието,
то на делинквента трябва да му е предписано нормативно задължение за действие.
Следователно, за да е противоправно бездействието на служителите на ., то трябва да има
правна норма, която да ги задължава да извършват дейности по поддръжка на пътищата.
По делото не е спорно и, че пътят, на който е реализирано произшествието, е част от
републиканската пътна мрежа по смисъла на чл. 3, ал. 1 от Закона за пътищата. Това
обстоятелство се потвърждава и при извършване на справка в списъка на републиканските
пътища в ., утвърден от Министерски съвет и обнародван в Д. Видно от списъкът
(Приложение № 1), приет с Решение № 959 на МС от 31.12.2018 год. за утвърждаване на
списък на републиканските пътища, приемане на списък на републиканските пътища, за
които се събира такса за ползване на пътната инфраструктура – винетна такса, и за
определяне на съоръжение, за което се събира такса по чл. 10, ал. 4 от Закона за пътищата за
ползване на отделно съоръжение по републиканските пътища (изм. И доп. ДВ, бр. 3, от
08.01.2019г.), автомагистрала . е включен в пътищата, представляващи част от
републиканската пътна мрежа. Предвид това по аргумент от чл. 19, ал. 1, т. 1 и чл. 30 ЗП
задължена да осъществява дейностите по поддържането на пътищата по републиканската
пътна мрежа, част от която е и пътят, където е реализирано процесното ПТП, е именно
ответната ., която е била задължена да предприеме необходимите действия за поддържането
на пътната настилка, както и да означи съответното препятствие с необходимите пътни
знаци и други средства за сигнализиране с оглед предупреждаване на участниците в
движението. Същевременно дупката по своята същност представлява нарушение на пътната
настилка на пътното платно, за поддръжката на което задължения има именно по аргумент
от чл. 30 ЗП ..
Следователно в конкретния случай при наличие на дупка на пътното платно, е налице
неизпълнение на предвидените в закона задължения на ., което по своята същност
представлява бездействие. Съгласно Постановление № 9/28.12.1966г. по гр.д. № 8/66г. на
пленума на ВС, вредите се считат причинени при изпълнение на възложената работа не само
когато са резултат на действие, но и когато настъпят в резултат на бездействие на лицето, на
което е възложена работата. За възложителите, казва Върховният съд, бездействието е
основание за отговорност за увреждане, когато то се изразява в неизпълнение на
задължения, които произтичат от закона, от техническите или други правила и от характера
на възложената работа.
Агенцията като юридическо лице осъществява посочените дейности чрез своите
служители или други лица, на които е възложила изпълнението. Според чл. 167, ал. 1 от
ЗДвП, лицата, които стопанисват пътя, го поддържат в изправно състояние, сигнализират
незабавно препятствията по него и ги отстраняват във възможно най-кратък срок.
„Препятствие на пътя“ по смисъла на ЗДвП е нарушаване целостта на пътното покритие,
както и предмети, вещества или други подобни, които се намират на пътя и създават
опасност за движението (§ 6, т. 37 ДР на ЗДвП). Следователно дупката в пътното платно,
съставлява препятствие на пътя, създаващо опасност за движението, поради което е следвало
6
да бъде обозначено със съответния знак, а такъв не се установи да е имало поставен в деня
на ПТП, поради което ответникът следва да носи отговорност за това, доколкото е имал
задължение да поддържа пътя и пътните съоръжения, като осигурява необходимите условия
за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година. В конкретния случай
именно бездействието на последните по необезопасяването на пътя и в частност на дупката
е довело и до неизпълнение на задължението по Закона за пътищата и чл. 13 ЗДвП, поради
което и на основание чл. 49 ЗЗД ответникът е материално легитимира да отговаря за
причинените вследствие на процесното ПТП вреди.
В случая натоварените лица не са извършили необходимите действия за отстраняване
на повредите на пътното платно и от това тяхно виновно бездействие (по презумпцията на
чл. 45, ал. 1 ЗЗД) са настъпили вреди по застрахования при ищеца автомобил, поради което
следва да бъде ангажирана деликтната отговорност на възложителя – . за обезщетяване на
вредите. Оборването на презумпцията за вина е възложена в тежест на ответника, но от
същия не са ангажирани доказателства в тази насока. Напротив, съгласно показанията на
свидетелката К. същата е управлявала увреденото МПС със скорост от 110-120 км.ч при
разрешена скорост на автомагистрала съгласно чл. 21, ал. 1 ЗДвП - 140 км.ч Не се установява
по делото и да е налице сочената от ответника хипотеза на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, съгласно която
водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя. В
разглеждания от съда случая не е установено скоростта на движение на увреденото МПС да
е била причината за настъпване на процесното ПТП. Напротив, както заявява и самата
свидетелка К. дупките са били пълни с вода, поради което същите не са били видими за
водача на МПС още повече в тъмната част от денонощието, когато е настъпило и процесното
застрахователно събитие.
По отношение на размера на дължимото обезщетение Софийски районен съд приема
следното:
Принципът на пълната обезвреда, залегнал в чл. 499, ал. 2 КЗ, означава, че
обезщетението има за цел да постави увредения в имущественото състояние, в което той е
бил преди увреждането - да се приведе увреденото МПС в изправно и годно за движение
техническо състояние. Следователно застрахователят по гражданска отговорност или прекия
причинител на вредата, какъвто е Столична община, в хипотеза на регрес спрямо него
заплаща само стойността на вредите, дължащи се на унищожаване или повреждане на вещта
до размера на нейната действителна стойност към момента на осъществяване на
застрахователното събитие - без овехтяване /Решение № 52 от 08.07.2010 г. по т.д. №
652/2009 г. на ВКС, I ТО/. При нейното пълно или частично унищожаване тази действителна
стойност се определя от пазарната цена, по която вещ от същото качество и вид може да
бъде купено. В този смисъл е съдебната практика на ВКС, според която действителната
стойност на вредата по смисъла на чл. 273, ал. 2 и чл. 203 КЗ /отм./ - аналогични на чл. 499,
ал. 2 и чл. 400 КЗ, е пазарната стойност, достатъчна към момента на увреждането за
закупуването на имущество от същия вид, респ. пазарната стойност на ремонта за
7
отстраняване на настъпилата вреда /Решение № 115/9.07.2009 г. по т.д. № 627/2008 г. на ВКС,
ТК, ІІ ТО/, като при определяне на обезщетението съдът, ползвайки заключение на вещо
лице, не е обвързан при кредитирането му да проверява дали не се надвишават минималните
размери по Методиката към Наредба № 24/08.03.06 г. на . /в този смисъл Решение № 165 от
24.10.2013 г. по т. д. № 469/2012 г. на ВКС, II ТО; Решение № 52 от 08.07.2010 г. по т. д. №
652/2009 г. на ВКС, I ТО; Решение № 109 от 14.11.2011 г. по т. д. № 870/2010 г. на ВКС, I ТО;
Решение № 52 от 08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, І ТО/.
Стойността на нанесените щети, необходима за възстановяване на автомобил марка „.“
с рег. № ., изчислена на база средни пазарни цени към датата на настъпване на процесното
ПТП, вещото лице е категорично, че същата се равнява на 484.36 лева, като е съобразено
обстоятелството и че увреденото МПС е било в експлоатация към 22.05.2024г. от 2 години, 8
месеца и 29 дни след пускането си в експлоатация. Предвид това доколкото платеното от
ищеца обезщетение е дори в по-малък от посочения от вещото лице в размер – 335.69 лева,
то възражението на ответника по отношение на размера на платеното от ищеца обезщетение
е неоснователно.
Още с доклада по делото, приет без възражение за окончателен, е отделено за
безспорно между страните, че от страна на ищеца е било заплатено процесното
застрахователно обезщетение в размер на 335.69 лева. То обстоятелство се потвърждава и от
представеното по делото и не оспорено от ответника платежно нареждане от 28.06.2024г, от
което е видно, че това е сумата изплатена на собственика на увреденото МПС – „.“ ЕООД,
като основанието за това плащане е именно обезщетение по преписка „.“ и то за „.“.
Следва да бъде разгледано и своевременно релевираното от името на ответника
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на увреденото
МПС. Във връзка с това настоящия състав приема следното:
С нормата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е предвидена възможност за намаляване на
обезщетението за вредите, които са пряка и непосредствена последица от увреждането,
когато увреденият е допринесъл за настъпването на вредите. Приложението на това правило
е обусловено от наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия, с което
той обективно е създал предпоставки и/или възможност за настъпване на увреждането, т.е.
когато е налице причинна връзка между негови действия или бездействия и вредоносния
резултат. При произнасяне по възражението на ответника по иск за съпричиняване на
вредоносния резултат, от съществено значение е конкретното проявление на действието или
бездействието на пострадалия, което съставлява пряка и непосредствена причина за
причинените вреди. При обективното съпричиняване по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД намаляването на
дължимото от деликвента обезщетение не e обусловено от преценката дали е налице
виновно и противоправно поведение на пострадалото лице за настъпване на увреждането. В
този смисъл е и задължителната съдебна практика – т.7 от ППВС № 17/1963 г., в която е
акцентирано върху предпоставките за намаляване на обезщетението за вреди от непозволено
увреждане – допринасяне от страна на увредения за тяхното настъпване и пряка причинната
връзка между поведението му и настъпилия вредоносен резултат. В този смисъл е и
8
последователната и непротиворечива практика на ВКС, обективирана в решение №
96/29.06.2015г. по т.д.№ 2461/2014г. на ВКС, II т.о., решение № 45/15.04.2009г. по т.д.№
525/2008г. на ВКС, IIт.о, решение № 206/12.03.2010г. по т.д.№ 35/2009г. на ВКС, II т.о,
решение № 58/29.04.2011г. по т.д. №623/2010г. на ВКС, II т.о, решение № 44/26.03.2013г. по
т.д. № 1139/2011г. на ВКС, II т.о.
С оглед правилата на чл. 154 от ГПК доказването на възражението за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалото лице е в тежест на ответника. В този
смисъл е и константната съдебна практика - решение № 27 от 15.04.2015 г. по т. д. №
457/2014 г на ВКС, II т.о; решение № 205 от 30.03.2015 г. по т.д. № 2976/2013 г. на ВКС, II т.о
и др. Предвид това още с доклада по делото е указано, че ответникът носи тежестта да
докаже твърденията си за осъществяването на такова поведение от страна на водача на
застрахования автомобил, което да е допринесло за настъпване на вредите, като съдът
изрично е указал на ответника, че не е ангажирал доказателства в тази насока.
Поради това, при приложение на неблагоприятните последици от правилата за
разпределение на доказателствената тежест, Софийски районен съд е длъжен да приема, че
не е налице съпричиняване на вредоносния резултат, поради шофиране с превишена скорост
или умишлени действия на водача на увреденото МПС или употреба на алкохол. В тази
връзка бяха изложени аргументи и по-горе при разглеждане на останалите релевирани от
ответника възражения. Ето защо предявеният иск по чл. 410 от КЗ следва да бъде уважен за
пълния предявен размер.
По разноските:
С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК именно в полза на ищцовото
дружество са дължимите разноски. От името на ищеца в последното проведено съдебно
заседание се претендират следните суми съгласно представени списък: 50 лева – държавна
такса, 400 лева– депозит за вещо лице по автотехническа експертиза, 50 лева – депозит за
свидетел и 400 лева – адвокатско възнаграждение. Съгласно дадените в т. 1 от Тълкувателно
решение № 6/06.11.2013г. по тълк.д. № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС разяснения, за да бъдат
присъдени разноски по делото следва да бъде доказано, че същите са реално сторени. От
ангажираните по делото доказателства, се установява, че ищецът в действителност е
заплатил претендираните суми за депозит за вещо лице и за държавна такса. За установяване
на извършеното плащане на претендираното адвокатско възнаграждение е представена
фактура, в която е посочено като основание за начисляване на сумата по нея списък с щети,
сред които е и процесната щета с уговорено възнаграждение 400 лева. Представено е и
извлечение от банковата сметка на процесуалния представител, от което е видно
извършеното плащане Ето защо съдът намира, че общият размер на сторените в исковото
производство разноски се равняват на 850 лева, която сума следва да бъде присъдена в
полза на ищеца. По отношение на заплатения депозит за свидетел в размер на 50 лева,
следва да се посочи, че в действителност по делото е представено доказателство, че по
сметка на Районен съд Плевен е заплатен депозит в размер на 50 лева, но в протокола от
извършения разпит по делегация липсва отбелязване тази сума да е била изплатена на
9
свидетеля. Предвид това сумата от 50 лева – депозит за свидетел може при поискване от
страна на ищеца отправено към Районен съд Плевен да му бъде възстановена, поради което
и не подлежи на присъждане в настоящото производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ., ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр. С., бул. ., да заплати на
ЗЕАД .“ ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр. С.., на основание чл. 410,
ал.1, т. 2 от КЗ сумата от 335,69 лева, представляваща регресна претенция за заплатено от
ищеца застрахователно обезщетение по преписка по щета № . във връзка с настъпило на
22.05.2024 г. ПТП на .. посока С. около 200 метра след пътен възел ., при което е бил увреден
автомобил марка „.“ с рег. № ., застраховано със застраховка „Каско“ при ищеца, заедно със
законната лихва от предявяване на иска -19.12.2024г. до окончателно заплащане на сумата.
ОСЪЖДА ., ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр. С., бул. ., да заплати на
ЗЕАД .“ ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр. С.., на основание чл. 78, ал. 1
ГПК сумата в размер на 850 лева – разноски в исковото производство пред Софийски
районен съд.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10