Р Е Ш Е Н И Е
гр. Варна, 08.07.2010 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненският окръжен съд,
търговско отделение в публично заседание на девети юни през две хиляди и десета
година в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:
ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ
при секретаря Е.П. като разгледа докладваното от
съдията т.дело №590 по описа за 2009 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по иск с правно
основание чл.266 от ЗЗД, предявен от “В.К.” ООД, със седалище гр.Варна срещу „Б.” ООД, със седалище гр.Варна,
за заплащане на сумата 184 411 евро, претендирана
като незаплатен остатък от цена за извършени СМР по договор за строителство от
09.11.2007 г.
В исковата молба, ищецът излага, че по възлагане на
ответника е извършил определени по вид, обем и количество СМР по договор от
09.11.2007 г., на обща стойност 517 011 евро, след което го е поканил да
ги приеме, но същия в указания в поканата срок, не се е явил. Твърди, че по
смисъла на чл.17, ал.4 от договора, поради неявяване на възложителя, работата
следва да се счита за приета, поради което моли съда да осъди ответника да му
заплати сумата от 184 411 евро, претендирана
като незаплатен остатък от цена за извършени СМР по договор за строителство от
09.11.2007 г.
В срока по
чл.367 от ГПК, ответното дружество е подало отговор, в който оспорва предявения
иск, като излага, че не е възникнало правото за получаване на претендираното възнаграждение, доколкото работите не са
приети поради некачественото им изпълнение и непредставяне на сертификат за
качеството на вложения бетон. Излага, че в резултат на некачествено извършените
работи от страна на изпълнителя се е стигнало до срутване на подпорната
система, което е наложило извършването на допълнителни работи, на стойност
74 888 евро, заплатени от възложителя. Твърди, че разходите за допълните
работи се дължат изцяло на некачественото изпълнение на строителните работи,
поради което прави възражение за намаляване на възнаграждението със сумата от
74 888 евро. Отделно от това излага, че посочените в протоколите обеми и
цени се отклоняват от договорените, като при изграждане на обекта е вложено
по-малко количество материали.
След
получаване на препис от отговора, ищецът е подал допълнителна искова молба, в
която е изразил становище по възраженията за некачествено изпълнение, с
твърдение, че срутването е резултат от проектантска грешка и лоши атмосферни
условия, като грешката е отстранена с нов конструктивен проект и изграждане на
подпорна стена.
В срока по
чл.373 от ГПК, ответникът е депозирал допълнителен отговор, в който отново е
изложил възраженията си срещу предявения иск и доказателствените искания на
ищеца.
След преценка на събраните по
делото доказателства и въз основа на доводите и възраженията на страните, съдът
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от представения като доказателство договор за
строителство от 09.11.2007 г., ищецът в
качеството му на изпълнител се е задължил да извърши частично изпълнение по
част “Конструктивна” от одобрен инвестиционен проект, включващо извършването на
земни, кофражни, армировъни, зидарийни
и бетонни работи, с цел изграждане на обект в гр.Обзор,
в имот на ответното дружество.
Съобразно договора, строителството е следвало да бъде
извършено на шест етапа, за всеки от които е следвало да се съставят отделни
приложение, с описване на отделните видове СМР и тяхната стойност. Общата
стойност на договорените СМР е била в размер на 462 403 евро, която цена е
окончателна съгласно чл. 20 ал.1 от договора и подлежи на изменение при условията
на ал.2 или по реда на чл. 21 от договора, но във всички случаи при увеличение
на стойността с повече от 5% - след предварително сключен анекс между страните
по договора, съгласно чл. 22 от същия.
Начинът на
заплащането на извършените СМР е уговорен в раздел VII от договора, като междинните
плащания е следвало да се извършват по двустранно изготвени приемо предавателни
протоколи, за всеки отделен етап.
За установяване на
извършение по договора плащания, по делото са представени фактури, банкови
бордера и разписки. С оглед оспорване авторството на разписките и бордерата,
съдът, на осн. 183 от ГПК е задължил ответника да ги представи в оригинал. Тъй
като ответното дружество е представило само част от оригиналите на изисканите
документи, съдът намира, че представените преписи от банкови бордера от
15.11.2007 г., за сумата от 5000 евро, 15.11.2007 г., за сумата от 700 евро,
16.11.2007 г., за сумата от 20100 евро, 25.04.2008 г., за сумата от 9980 евро,
16.05.2008 г., за сумата от 24000 евро и от 04.06.2008 г., за сумата от 3020
евро, следва да бъдат изключени от доказателствата по делото.
Дококото по отношение
на всички оспорени разпоски, съдът с определение от 18.11.2009 г. на осн.
чл.193 от ГПК е открил производство по оспорване авторството, като от заключението
на вещото лице по назначената съдебно-графологична експертиза се установява по
безспорен начин, че подписите на ксерокопията на посочените по-горе банкови
бордера и ръкописния текст «Получих сумата:» «/О.П./», представляват един и същ
подпис на ръкописен текст, пренесено посредство ксерокопиране от друг документ,
а именно от оригинала на банково бордеро от 14.12.2007 г., за сумата от 8500
евро, съдът намира, че следва да признае, че оспорването е доказано и
документите са неистински, с последиците по чл.194, а.3 от ГПК.
За установяване на
извършените по договора строително – монтажни работи, изпълнителят се позовава и на
седем приемо-предавателни протокола, неподписани от възложителя, на обща
стойност 517 011 евро, както и на неявяване на възложителя да приеме
работата въпреки отправената покана.
Действително в чл.17, ал.4 от
договора, страните са уговорили, че ако в 5 дневен срок от поканата, възложителят
или упълномощено от него или от закона лице, не се яви да прегледа и приеме
работа се счита, че той е приел етапа без възражения.
Съдът намира, че клаузата на
чл.17, ал.4 от договора е нищожна тъй като противоречи на нормата на чл.170 от ЗУТ, по смисъла на която всички обстоятелства, свързани със строежа, като
предаване и приемане на строителната площадка, строителни и монтажни работи,
подлежащи на закриване, междинни и заключителни актове за приемане и предаване
на строителни и монтажни работи и други, се документират от представителите на
страните по сключените договори. При отказ или при неявяване да се състави
съвместен акт заинтересуваната страна отправя писмена покана до другата или
другите страни за съставяне на акта. Ако представител на поканената страна не
се яви до 24 часа след определения в поканата срок, страната се замества от
органа, издал разрешението за строеж, или от упълномощено от него длъжностно
лице.
Нормативната уредба
относно приемането е доразвита в чл.5 от НАРЕДБА № 3 от 31.07.2003 г. за
съставяне на актове и протоколи по време на строителството, като по смисъла на
ал.7 от чл.5 на наредбата, споровете, възникнали при съставяне на актове или
протоколи между участниците в строителството, свързани с прилагане на
действащата нормативна уредба по проектирането и строителството, и за спазване
на изискванията по чл. 169, ал. 1 и 2 ЗУТ в етапа на изпълнение на строежа, се
решават от лицето, упражняващо строителен надзор, и от физическото лице,
упражняващо технически контрол за част "Конструктивна".
По делото не са ангажирани и доказателства, че
предвидената специална административна процедура е спазена, поради което съдът приема, че актуване на работата по договора не
е извършено, а такова може да бъде заместено от установяване с констатации на
вещи лица само за количествата за които има несъмнено обективни данни, че са
били изпълнени. В този смисъл, съдът счита че изработването на видовете СМР в
актуваните по тези протоколи количества не е доказано, поради което не следва
да ги съобразява при определяне на изпълнението, за което се дължи плащане.
От заключенията на вещите лице по единичната и тройна съдебно-технически експертизи, които се кредитират от съда
като обективно и компетентно изготвени и кореспондиращи със записванията на
извършените СМР в заповедната тетрадка се установява, че още през м.януари 2008 г., лицето осъществяващо строителен надзор на
обекта е констатирало, че използвания бетон за изграждане на пилотната система
е деструктиран, на места има кухини и не са изпълнени
част от предвидените анкери и пилони, като е дало
указание, да се отстранят недостатъците.
Според вещите лица, в резултат на използване на
некачествен бетон и поради неспазване на предписанията на надзорника за силово
укрепване на изкопа се е стигнало до поддаване на пилотната система и пълното и
компрометиране.
В резултат на поддаването на пилотната система и
нейното разрушаване между тяло А и тяло Б, се е стигнало до завъртане на
основите на тяло А и наклоняване на неговите стени, като сградата не може да
бъде завършена в такъв вид, докато не бъде преработен проекта по част
“Конструкция” във Фаза – 2. Според вещите лица, без наличието на преработка на
проектите, не може да се определят по количество и стойност допълнителните СМР,
необходими за възстановяване годността на ползване на вече изграденото в
обекта.
В този смисъл, съдът намира за неоснователно
възражението на ищеца, че срутването е резултат на грешки в проекта, които са
били известни на възложителя,
Сключеният между страните договор има характер на
договор за изработка, от който възникват права и задължения и за двете страни,
като основните задължения на изпълнителя са от една страна да изработи нещо
съгласно поръчката, което да бъде годно за обикновеното или предвиденото в
договора предназначение и от друга страна да предаде изработеното на
поръчващия, а на възложителя да приеме
работата и да плати цената.
Съобразно разпоредбата на чл.267 от ЗЗД, ако
изпълнението на работата стане невъзможно, вследствие на причина, за която
никоя от страните не отговаря, но е изпълнена част от работата и тя може да
бъде полезна за възложителя, изпълнителят има право на съответната част от
уговореното възнаграждение.
Безспорно в конкретния случай, по силата на договора
от 09.11.2007 г., за ищеца е възникнало задължение да изпълни уговорения обем
СМР, като изгради и предаде обекта предмет на договора на определения етап. От
събраните по делото доказателства се установява, че пълното изпълнение на това
задължение е станало невъзможно и то по вина на самия ищеца, който не е
осигурил бетон от съответното качество и не е изпълнил дадените от надзора
предписания.
Доколкото до приключване на устните състезания, не е
установено дали изпълнената работа, с оглед настъпилите негативни последици от
срутването на пилотната система, може да бъде полезна за възложителя, съдът
намира, че за изпълнителя не е възникнало правото да иска остатъка от
уговореното възнаграждение, поради което предявения иск, следва да бъде
отхвърлен изцяло, като неоснователен.
С оглед направеното искане и на
осн. чл.78, ал.3 от ГПК, ищецът следва да бъде осъден да
заплати на ответника направените от него
разноски за експертизи, в размер на 1150 лева.
Мотивиран от гореизложените
съображения, и на осн. чл.235 от ГПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от “В.К.” ООД, със седалище гр.Варна и адрес на управление ******, с ЕИК *********,
представлявано от управителя О.П. срещу „Б.” ООД, със седалище гр.Варна и адрес на управление ******, с ЕИК *********,
представлявано от управителя В.М., иск с правно основание чл.266 от ЗЗД, за заплащане на сумата 184 411 (сто
осемдесет и четири хиляди, четиристотин и единадесет) евро, претендирана
като незаплатен остатък от цена за извършени СМР по договор за строителство от
09.11.2007 г., като
неоснователен.
ОСЪЖДА “В.К.” ООД, със седалище гр.Варна
и адрес на управление ******, с ЕИК *********, представлявано от управителя О.П.
ДА ЗАПЛАТИ на „Б.” ООД, със седалище гр.Варна
и адрес на управление ******, с ЕИК *********, представлявано от управителя В.М.,
сумата от 1150 (хиляда сто и петдесет) лева, представляваща направените
по делото разноски за експертизи, на осн. чл.78, ал.3
от ГПК.
ПРИЗНАВА че оспорването на подписите под преписи от банкови
бордера от 15.11.2007 г., за сумата от 5000 евро, 15.11.2007 г., за сумата от
700 евро, 16.11.2007 г., за сумата от 20100 евро, 25.04.2008 г., за сумата от
9800 евро, 16.05.2008 г., за сумата от 24000 евро и от 04.06.2008 г., за сумата
от 3020 евро е доказано и документите са неистински, тъй като ръкописния текст
«Получих сумата:» подпис «/О.П./», представляват един и същ подпис на ръкописен
текст, пренесено посредство ксерокопиране от друг документ, а именно от
оригинала на банково бордеро от 14.12.2007 г., за сумата от 8500 евро.
ИЗКЛЮЧВА от доказателствата по
делото преписи от банкови бордера от 15.11.2007 г., за сумата от 5000 евро,
15.11.2007 г., за сумата от 700 евро, 16.11.2007 г., за сумата от 20100 евро,
25.04.2008 г., за сумата от 9980 евро, 16.05.2008 г., за сумата от 24000 евро и
от 04.06.2008 г., за сумата от 3020 евро и ги изпраща на Районна прокуратура –
Варна, заедно с препис от решението, на осн. чл.194, ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните с
въззивна жалба пред Варненски апелативен съд.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: