Номер 05.03.2019 година Град Свиленград
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД –
СВИЛЕНГРАД, І граждански състав, в открито съдебно заседание на шести февруари
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ : ЖИВКА ПЕТРОВА
При съдебен секретар: Ренета И.,
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 315
по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е установителен иск за собственост на реална част от недвижим
имот, с правна квалификация чл.124, ал.1 от ГПК, вр.
с чл.54, ал.2 от ЗКИР.
Ищецът
З.О.Ф. твърди, че по силата на договор за покупко-продажба от 05.10.2017г., обективиран в нотариален акт № 42, том IV, рег. № 3990, нот. дело №
482/2017г. по описа на нотариус с рег.№420 от НК, притежава правото на
собственост върху поземлен имот с идентификатор 65677.702.415 по кадастралната
карта и кадастралните регистри /КК и КР/ на гр. Свиленград, одобрени със
Заповед № РД-18-107/13.12.2016г. на Изп. директор на
АГКК-София, находящ се в град Свиленград, на ул. „Средна гора“ №2, с площ 323
кв.м, с трайно предназначение: урбанизирана, с номер по предходен план: 3425, в
кв. 239, парцел VIII, както и върху построената в имота
сграда с идентификатор 65677.702.415.1,
с площ от 96 кв.м, брой етажи:1, предназначение: жилищна, еднофамилна, находяща
се в поземлени имоти с идентификатори 65677.702.415 и 65677.702.416 по КК и КР
на гр. Свиленград, ведно с всички подобрения и приращения
в имота.
В искова молба се
твърди, че при заснемане на имот с идентификатор 65677.702.415 по повод одобрената КК през
2016 година е допусната грешка – имотът не бил отразен съобразно предходния
кадастрален план на гр. Свиленград от 1977г. и границата му със съседния имот с
идентификатор 65677.702.416, поради
което 78 кв.м от имота на ищеца са отразени като част от съседния имот.
Пояснява се, че в посочената площ се намират гараж, с площ от 18 кв.м, построен
през 1989г., и част от жилищната сграда с идентификатор 65677.702.415.1. Посочва
се, че имот с идентификатор 65677.702.416 по КК и КР на гр. Свиленград е
собствен на ответника „Гювен-2017“ ЕООД.
Твърди се от ищеца, че
в ПУП ПР на гр. Свиленград от 1977г. УПИ IX в кв. 239 е
предназначен за имоти с пл. №425 и пл. №424, при уредени регулационни сметки,
видно и от нотариален акт № 78, том 1, нот.дело № 193/1980
г., съгласно който праводателят на ищеца - О.Г.М.е
придобила правото на собственост. Сочи се, че е извършена промяна в
регулационния план, според която УПИ IX е разделен и обособен нов УПИ X, предназначен за имот с пл. № 425, като УПИ IX остава за имот с пл. №424. Твърди се, че регулационните
сметки са уредени, съобразно протокол от 03.10.1986г., към който били приложени
и квитанции за заплащане на предаваемите места. В
тази връзка и на основание Заповед № 125 от 12.03.1986г. на Председателя на ИК
на ОбНС-Свиленград, в сила от 31.07.1986г., бил променен действащия
тогава ПУП, одобрен през 1977г., като се одобрявало сливане на парцел VIII-422, IX-424,425, X-426 в кв.239 и същите се разделяли на парцели VIII-422, IX-424, X-425, XV-426. Това
изменение не било отразено в ПУП – ПР от 1993 г., респ. не било отразено и в КК
от 2016г. Твърди се също, че след трасиране на имота с административен адрес гр.
Свиленград, ул. „Средна гора“ № 2, била изградена трайна ограда, която
съществува и до днес, откъм съседа на имота с административен адрес гр.
Свиленград, ул. „Средна гора“ № 4, а по-късно през 1989г. бил изграден и
посочения гараж. Посочва се, че от промяната на ПУП през 1986г. имота в парцел VIII се е ползвал от праводателя
на ищеца, трайно, явно и несмущавано.
Посоченото изменение
на регулационния план не било отразено вярно в действащия регулационен план на
гр. Свиленград от 1993г., респ. и в одобрената КК от 2016г. При това не били
отразени и действителните имотни граници, както и съществуващия гараж, изграден
в имота на ищеца. Уточнява се, че по административен ред ищецът е инициирал
процедура по изменение на КК. Ответникът изразил съгласие да се измени границата
между двамата имота до 36 кв.м. по протежение на пристроената част към
съществуващата жилищна сграда, което ищецът не приемал, предвид предявяване на
иска.
По тези съображения,
ищецът претендира по отношение на ответника да бъде признато за установено
правото му на собственост върху 78 кв.м., представляващи част,
разположена по западната граница на поземлен имот с идентификатор 65677.702.415 – заснети поради грешка
в КК на гр. Свиленград, одобрена със Заповед № РД-18-107/13.12.2016г. на Изп. директор на АГКК-София, като част от
поземлен имот с идентификатор 65677.702.416, вместо като част от собствения му
имот, към датата на предявяване на иска; както и за сграда, представляваща
гараж, с площ от 18 кв.м, спрямо която е допусната непълнота в кадастралната
карта на гр. Свиленград, поради неотразяването й като
самостоятелен обект.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът „Гювен
– 2017“ ЕООД – гр. Свиленград оспорва твърдяното
право на собственост на ищеца по отношение на частта от имота от 78 кв.м.
Поддържа, че постройката, наречена от ищеца „гараж“, е построена в чужд имот
без строителни книжа и се явява негоден обект на правото на собственост.
Оспорва и твърдението, че ищецът е собственик на цялата жилищна сграда.
Посочва, че тя представлява жилище с пристроена към него част, която е
функционално отделена от последното, и е построена в чужд имот без строителни
книжа, респ. също е негоден обект на правото на собственост. Оспорва и правото
на собственост върху площта от 78 кв.м. на праводателя
на ищеца, включително, че регулационните сметки за двата съседни имота са
уредени.
Ответникът не отрича,
че е собственик на ПИ с идентификатор 065677.702.416
по КК и КР на гр.Свиленград. Пояснява, че е придобил имота чрез договор за
покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 149,
том II, рег.№2438, нот. дело № 259/2017г.
на нотариус с рег.№ 652 от НК, със стар пл.№3423, парцел IX, в кв. 239,
съобразно регулационен план на гр. Свиленград от 1993г.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид становищата,
доводите и възраженията на страните, прие следното:
Безспорно е, а и от представените писмени
доказателства се установява, че ищецът е собственик на ПИ с идентификатор 065677.702.415,
а ответникът – на ПИ с идентификатор
065677.702.416.
От събраните по делото
гласни доказателства – показанията на свидетеля А.К.С.К., без родство и други
отношения на заинтересованост със страните, се установява, че от около 1980
година в имота на ищеца са се установили да живеят родителите му. Свидетелят
посочва, че още тогава имотът е бил ограден, оградата съществувала и сега и не
била мърдана оттогава, дори и след като „дошли
техници от Съвета и ударили колчетата“. Според свидетеля родителите на ищеца са
владели така оградения имот явно, непрекъснато и необезпокоявано имота още
откакто са се установили в него през 1980 година, т.е. в период повече от десет
години. Показанията на свидетеля се непосредствени и последователни, и
препокриващи се с представеното писмено доказателство – Нотариален акт за
собственост на недвижим имот, придобит
по давност № 41, том IV, дело №
481/2017г. от 05.10.2017 г., по силата на който праводателят
на ищеца е признат за собственик на имота въз основа на давностно
владение.
Безспорно е, а и от
показанията на горепосочения свидетел става ясно, че завладявайки имота през „около
1980 година“ родителите на ищеца са го придобили с къща, т.е. в имота е имало
жилищна сграда, която не е била събаряна и която съществува и сега. Направеното
от ответника възражение, досежно законността на
строежа на тази сграда и на построения в имота гараж, е ирелевантно
за настоящия спор. Факт е, че същата жилищна сграда е нанесена върху КК и КР на
гр. Свиленград и съществува като самостоятелен обект на собственост, видно от
представената от скица на ПИ с идентификатор
065677.702.415.
По делото е приета
съдебно-техническа експертиза, неоспорена от
страните. Видно от приложената към
заключението на вещото лице инж. Д.К. комбинирана скица /л.172/, жилищна сграда
в имота на ищеца попада частично в площта, за която се твърди, че е невярно
отразена в действащия план, като попадаща в имота на ответника. Видно от
заключението, в същата площ попада и паянтов гараж, който не е нанесен по плана
от 1993 г., респ. по КК и КР от 2016г.
От заключението на
вещото лице се установява, за процесните съседни имот
/ПИ с идентификатор 065677.702.415 и ПИ
с идентификатор 065677.702.416/ има
изработени следните кадастрални и регулационни планове на гр. Свиленград /КиРП/: КиРП, одобрен със Заповед
№ 1854/ 29.04.1977 г., изменен досежно съседните
имоти със Заповед № 125/ 12.03.1986г., и КиРП,
одобрен Заповед № 602/ 22.11.1993 г., като последният е сега действащия. По
плана от 1977-ма година имота на ищеца е с пл. № 425 в кв.239, парцел X-425, с площ 361 кв.м., а на ответника – с пл. № 422
и пл. № 423 в кв.239, парцел VII-422, 423, с площ
865 кв.м. По плана от 1993-та година имота на ищеца е с пл. № 3425 в кв.239,
парцел VIII-3425, с площ 321 кв.м., а на
ответника – с пл. № 3423 в кв.239, парцел IХ-3423, с площ 797 кв.м. Вещото лице посочва в
заключението си, че имота на ищеца „не е нанесен коректно на кадастралната
карта по отношение на северната и западната /с ответника/ граници“, респ. имота
на ответника „не е нанесен коректно на кадастралната карта по отношение на източната
граница /с ищеца/“. В приложената към заключението комбинирана скица
кадастралните граници по плана от 1977г. са нанесени със зелен цвят, а съществуващата
ограда е нанесена с линии от виолетов пунктир, като между двете почти няма
разминаване.
Според разясненията,
дадени с Тълкувателно решение № 8/ 23.02.2016 г. по тълк.
дело № 8/ 2014 г. на ОСГК на ВКС /т.4/, тъй като съгласно §.1, ал.5 от ПЗР на
ЗКИР регулационните линии по приложен дворищно регулационен план се отразяват в
кадастралната карта като имотни граници на поземления имот, в производството по
иск за собственост подлежи на изследване положението на имота по плановете,
предхождащи одобряването на кадастралната карта, като се съобразява дали има
прилагане на регулацията по тях, което би обусловило трансформиране на
регулационните граници в имотни. Т.е. трябва да се установи вярната имотна
основа, а тя е тази по приложения регулационен план.
Съгласно дадените в
Тълкувателно решение № 3/ 1993г. на ОСГК на ВС разяснения, при изменение на
плана при условията на чл.32, ал.1, т.2, т.4 и т.5 от ЗТСУ, ако са изтекли
повече от десет години от заемането на придадения имот, планът трябва да се
счита за приложен. Това становище, досежно понятието
„приложена регулация“ следва да бъде възприето и в хипотеза, при която към
датата на влизане в сила на ЗУТ дължимото обезщетение за придадените към
парцела части не е било изплатено, но придадените части са били заети и от
заемането им са изтекли повече от десет години. В този случай разпоредбата на §
8, ал.1 от ПР на ЗУТ не намира приложение и се счита, че придаването на тези
части по силата на дворещнорегулационния план
получава значение на безусловно придобивно основание
и последиците от отчуждителното действие на регулационния план се стабилизират.
Видно от прието
експертно заключение, по действащия план от 1993-та година имота на ищеца е с
кадастрален номер 3425 и за него е отреден УПИ VIII-3425, а имота на ответника е с кадастрален номер 3423
и за него е отреден УПИ IХ-3423. В
приложената към заключението комбинирана скица имотната и парцелна граница на
плана от 1993 година е нанесена със синя линия, а измерената от експертизата
реална граница е нанесена с пунктирана виолетова линия. В съдебна зала вещото
лице инж. К. уточнява, че „в рамките на графичната точност на плановете,
изградената към днешна дата ограда на терена, на имота на ищеца, почти съвпада
с границата на имота му по плана от 1977г., респективно изменението от 1986г. …
двете граници почти се припокриват“. В отговор на поставените му въпроси вещото
лице уточнява също, че ако се приеме, че регулационният план от 1977-ма година
е приложен, то вярната граница по кадастъра трябва да минава „по зелената
линия“, т.е. вместо по черната линия трябва да е по буквите А – Б – В по
приложената скица – Приложение № 6 към заключението на СТЕ.
Следователно,
установява се, че в действителност е налице разминаване между границите по
кадастъра и по регулацията в двата съседни имота, като те са заснети по
действащия регулационния план от 1993 г., с граница между тях, която реално не
съответства на вярната имотна основа. Съществуващата граница е материализирана
на място чрез изградена ограда, съобразно предвижданията по регулацонния
план от 1977 година. Оградата е изградена е преди влизане в сила на
регулационния план от 1993 година и съществува повече от десет години, като
нито е установено, нито се поддържа между страните да е съществувал спор по
повод изграждането и местоположението й. Границата, според комбинираната скици
към приетото заключение / Приложение № 6/, минава по линията по точки 10, 9, 3.
Вместо по нея, границата по регулационния план от 1993 година е разположена по
линия с букви А – Б - В.
Поради това, че
регулацията от 1977 година е приложена, регулационната граница между двата
имота се е трансформирала в имотна такава. След като реалната част от имота на
ищеца, предмет на спора, попада зад приложената граница, предявеният иск се
явява основателен и ще се уважи.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца следва
да бъде присъдена сумата 1070,00 лева – разноски по делото, каквито се
претендират и за които е представен списък по чл.80 от ГПК.
По изложените съображения, съдът
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Гювен – 2017“ ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление:***, че З.О.Ф. с ЕГН: **********, с адрес: ***, е собственик на
реална част от недвижим имот, заключена между букви А – Б – В - Г на
комбинирана скица от заключението на приетата СТЕ - лист 172 от делото,
представляваща част от поземлен имот с идентификатор 65677.702.415 по
кадастралната карта и кадастралните регистри /КК и КР/ на гр. Свиленград,
одобрени със Заповед № РД-18-107/13.12.2016г. на Изп.
директор на АГКК-София, находящ се в град Свиленград, на ул. „Средна гора“ №2,
с площ 323 кв.м, с трайно предназначение: урбанизирана, с номер по предходен
план: 3425, в кв. 239, парцел VIII, както
и върху построената в имота сграда с идентификатор 65677.702.415.1, с площ от 96 кв.м, брой
етажи:1, предназначение: жилищна, еднофамилна, находяща се в поземлени имоти с
идентификатори 65677.702.415 и 65677.702.416 по КК и КР на гр. Свиленград, а
също и върху сграда, представляваща гараж, с площ от 18 кв.м, спрямо която е
допусната непълнота в кадастралната карта на гр. Свиленград, поради неотразяването й като самостоятелен обект.
Комбинираната скица от заключението на приетата СТЕ - лист 172 от делото
, подписана от съдията, да се счита неразделна част
от решението.
ОСЪЖДА„Гювен – 2017“ ЕООД,
с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на З.О.Ф.
с ЕГН: **********, с адрес: ***, сумата 1070,00 лева – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд -
Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :