Р Е Ш Е Н И Е
Номер 51 23.06.2020 г. град Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд ІІІ Наказателен състав
На 17.06. Година 2020
В публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СОНЯ КАМЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВА СТЕФАНОВА
КРАСИМИРА
ДОНЧЕВА
Секретар ИВАНКА
ГЕОРГИЕВА
Прокурор ВЕРОНИКА КАРАКОЛЕВА
като разгледа докладваното от съдия
ИВА СТЕФАНОВА
ВНОХ дело номер 1082 по описа за 2020
година,
за да се произнесе, намери за
установено следното:
Производството е по реда на гл.ХХІ от НПК.
С присъда № 8 от 04.02.2020 г., постановена по н.о.х.д. № 264/2019 г.
по описа на Казанлъшкия районен съд, подсъдимият Д.Х.Д. е признат за виновен в
това, че на 19.06.2018 г. в имот,
находящ се в гр. ***, ул. „***” № 4, е държал огнестрелно оръжие – 1 бр.
самозарядна ненарезна ловна пушка м. „Бенели” Armi М 2, кал. 12, с № М 868335В14 (глава) и № ***(цев), без да има за това
надлежно разрешение, поради което и на основание чл.339, ал.1 и чл.55, ал.1, т.1
от НК е осъден на шест месеца лишаване от свобода.
На основание чл.66, ал.1 от съдът
е отложил изтърпяването на наложеното наказание за срок от три години.
Недоволен от така постановената присъда е останал подсъдимият Д.Х.Д., който я е обжалвал чрез защитника си адв. М.Т.. В жалбата се твърди, че присъдата е необоснована, постановена при съществени процесуални нарушения и в нарушение на материалния закон. Жалбоподателят Д. моли въззивния съд да отмени обжалваната присъда и да го оправдае по повдигнатото му обвинение по чл.339, ал.1 от НК. Подробни съображения за това са изложени в допълнителни съображения към жалбата. Такива излага и в пледоарията си адв. М.Т..
Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора взема становище,
че обжалваната присъда е законосъобразна и правилна и като такава следва да
бъде потвърдена.
Окръжният съд, след като се запозна с направените в жалбата оплаквания, събраните доказателства по н.о.х.д. № 264/2019 г. по описа на Казанлъшкия районен съд, изразените становища на страните и провери изцяло правилността на обжалваната присъда, намери за установено следното:
- 2 -
Жалбата на Д.Х.Д. е неоснователна.
Първоинстанционният съд при разглеждане на делото и постановяване на присъдата е приложил правилно закона за извършеното престъпление, не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, изяснил е обстоятелствата, имащи съществено значение за правилното решаване на делото, и фактическите положения, приети за установени, се подкрепят от доказателствата по делото.
С оглед доказателствата, събрани в хода на съдебното следствие по н.о.х.д. № 264/2019 г. по описа на Казанлъшкия районен съд, първоинстанционният съд обосновано и правилно е приел за доказано, че жалбоподателят Д.Х.Д. е извършил престъплението по чл.339, ал.1 от НК, в което е обвинен.
Районният съд подробно и задълбочено е обсъдил твърдението на жалбоподателя Д., че не е извършил престъплението по чл.339, ал.1 от НК, за което е осъден, и че липсват от обективна и от субективна страна съставомерните признаци на това деяние. А именно, свидетелят Г. (който имал разрешително за инкриминираното огнестрелно оръжие) е бил адресно регистриран в дома на жалбоподателя Д. *** към 19.06.2018 г., имал е ключове за избеното помещение и касата, където се съхранявало неговото оръжие, както и свободен достъп до тези помещения. Жалбоподателят Д. твърди, че свидетелят Г. не го е уведомил, че желае да си вземе оръжието и изтъква, че при посещението на полицейските служители (свидетелите ***и П.) доброволно е предал инкриминираната пушка.
В мотивите на обжалваната присъда са анализирани горните твърдения, като обосновано и правилно първоинстанционният съд ги е приел като защитна позиция на подсъдимия Д., тъй като те се опровергават от събраните по делото доказателства. А това се показанията на свидетелите **** (собственик на инкриминираната пушка, бивш зет на подсъдимия Д.), *** ***и ***(полицейските служители, направили проверка в дома на подсъдимия Д. на 19.06.2018 г.), *** (съсед на подсъдимия Д., женен за сестра му), **** (колега на свидетеля ***), **** (полицейски служител, разговарял за инкриминираната пушка с подсъдимия Д. по молба на свидетеля ***), **** (брат на свидетеля ***), заключенията на балистичната и комплексната психолого-психиатрична експертиза и писмените доказателства по делото (справки, писма и др.).
Подробно и задълбочено районният съд е обсъдил и показанията на свидетелите д.д.х.(дъщеря на подсъдимия Д.), К.Е.Д.(съпруга на подсъдимия Д.), И.С.И.(съсед на подсъдимия Д.), И.Д.Т.(приятел на подсъдимия Д.), които подкрепят тезата на подсъдимия Д., изложено по-горе.
Комплексният и задълбочен анализ на всички събрани доказателства, както и установената по делото фактическа обстановка, налагат единствения възможен извод, че подсъдимият Д. е извършил престъплението по чл.339, ал.1 от НК, в което е обвинен.
Старозагорски окръжен съд - 3
- в.н.о.х.д. № 1082/2020 г.
Възраженията на жалбоподателя Д.,
че обвинението срещу него не е доказано по категоричен начин, са неоснователни
и съдът не може да ги възприеме.
В хода на съдебното следствие
пред районния съд безспорно са доказани обстоятелствата, изложени в мотивите на
обжалваната присъда. Въззивният съд изцяло възприема установената по делото
фактическа обстановка.
А именно, че подсъдимият Д.Х.Д.
живеел със семейството си в гр. ***, общ. Казанлък на ул. „***” № 4. Той имал
издадено разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси
за тях № 20170319449 от 24.01.2017 г., валидно до 23.01.2022 г., и се водил на
отчет в група „КОС при РУ – Казанлък (л.17 от д.п.).
Подсъдимият Д. бил член на
ловно-рибарска дружина при с. ****, общ. Николаево, от м. март 2002 г. до 2018
г. без прекъсване (л.98 – л.99 от д.п.). Д. притежавал пистолет „Макаров”, кал.
9x18 мм, № IN 401016,
самозаряден ловен полуавтомат „Benelli”, модел „Comfort”, кал.12
с глава № М ****и цев № **** ловна нарезна карабина „ТОЗ-17”, кал.5,6 мм. № АА
13139, и ловна нарезна карабина „Мазалат”, кал. 7.62x54 мм, № ***.
Свидетелят Н.И.Г.бил съпруг на
дъщерята на подсъдимия Д. – свидетелката Д.Д.Х.. В началото на съвместния си
живот двамата живели за около половин-една година в къщата на подсъдимия Д. на
посочения по-горе адрес.
През 2015 г. подсъдимият Д.
подарил на своя зет Николай Г. самозарядна ненарезна ловна пушка м. „Бенели” Armi М 2, кал. 12, с № ***и № ***(цев). Оръжието било закупено на името на
свидетеля Г* с фактура № **********/22.10.2015 г. за сумата от 2 600 лв., като
на негово име било издадено и разрешение № **** от 28.10.2015 г. за съхранение,
носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси, валидно до 27.10.2020 г. За
придобиването оръжието, както и на 50 бр. патрони, кал. 12, на свидетеля Г. му
било издадено разрешение № **** от 10.09.2015 г. Посочените документи са на
л.24 – л.28 от д.п.
Към датата на придобиването на
оръжието свидетелите Г. и Х. живеели все още в гр. ***, ул. „***” № 4, заедно с
родителите й – подсъдимият Д. и свидетелката Д. Свидетелят Г. съхранявал
оръжието си на същия адрес, в метална каса в избеното помещение, собственост на
подсъдимия Д..
В същата каса съхранявал своите
законно притежавани оръжия и подсъдимият Д., който единствен имал ключ за тази
каса.
Впоследствие свидетелите Г. и Х.
се преместили да живеят в апартамент, подарен на последната от родителите й и
находящ се в гр. Казанлък, ул. „****” № 6, ет. 1, ап. 2. Въпреки това свидетелят
Г. продължил да бъде адресно регистриран в гр. ***, ул. „***” № 4. Там, в
касата на подсъдимия Д., останала и пушката на Г., тъй като последният нямал условия
да съхранява своето оръжие на новия си адрес.
- 4 -
През м. май 2017 г. свидетелят Г.
се преместил да живее при родителите си в с. Т., общ. Павел баня, тъй като
отношенията между него и свидетелката Х. се влошили. Оръжието на свидетеля Г.
продължило да стои в металната каса в дома на подсъдимия Д. ***.
Свидетелите Г. и Х. се развели през м.
декември 2017 г. и Г. решил окончателно да се установи да живее при родителите
си в с.Т., общ. Павел баня.
Свидетелят Г. искал да си вземе
оръжието от подсъдимия Д., за да го предаде на съхранение в гр. Казанлък в
служба „КОС” при РУ – Казанлък, докато смени адресната си регистрация според
изискванията на ЗОБВВПИ. Той провел многократни телефонни разговори и със
свидетелката Х., и с подсъдимия Д., като отправил към тях изричното искане
пушката да му бъде върната.
Свидетелката Х. му казала да
уреди нещата с баща й, а подсъдимият Д. отказал да върне оръжието на бившия си
зет. От свидетеля Г. подсъдимият Д. поискал да му върне парите, които е дал за
пушката (2 600 лв.), или пък да я прехвърли на сина му. Свидетелят Г. отказал.
Разбирайки, че подсъдимият Д. няма никакво намерение да му върне пушката, свидетелят Г. (който тогава работил във Военна полиция) помолил колегата си Д. Х. Д. да му съдейства неофициално.
Свидетелят Д., който бел служител на РУ – Казанлък, се обърнал за
съдействие към друг свой колега – свидетелят Д. К. Д.. Свидетелят Д.в
разговарял за инкриминираната пушка с подсъдимия Д. и му обяснил, че трябва да
върне оръжието на бившия се зет. Подсъдимият
Д. казал на свидетеля Д., че ще върне пушката на свидетеля Г., когато си уредят
отношенията.
Свидетелят Г., който нямал достъп до оръжието
си и се притеснявал, че би могъл да бъде санкциониран по реда на ЗОБВВПИ, подал
жалба за случая до Районна прокуратура – Казанлък (л.7 от д.п.).
На 19.06.2018 г. в дома на подсъдимия
Д. *** , ул.*****№ 4 дошли на проверка полицеските служители И. В.М. и Т.
М. П., на които подсъдимият Д. предоставил
достъп до металната каса, находяща се в избеното помещение на къщата. Свидетелите
***и П. установили, че в касата, освен законно притежаваните огнестрелни оръжия,
за които притежавал разрешително № **** от 24.01.2017 г. със срок на валидност
до 23.01.2022 г., подсъдимият Д. държал и самозарядна ненарезна ловна пушка м.
„****” Armi М 2, кал. 12, с № ***** (глава) и № ***(цев).
Описаната пушка била регистрирана на името на свидетеля Г..
Били съставени констативен
протокол и протокол за доброволно предаване, и двата от 19.06.2018 г. (л.13 – л.15
от д.п.).
За допускането на
нерегламентиран достъп на подсъдимия Д. до лично оръжие срещу свидетеля Г. било
проведено административнонаказателно производство. Било издадено НП № 15-КОС от
Старозагорски окръжен съд - 5
- в.н.о.х.д. № 1082/2020 г.
30.08.2018 г., с което на свидетеля Г. било
наложено административно наказание глоба в размер на 500 лв. (л.90 – л.93 от
д.п.).
Свидетелят Г. бил адресно
регистриран в гр. ***, ул. „***” № 4, до 05.07.2018 г. (л.62 – л.63 от н.о.х.д.
№ 264/2019 г. по описа на Казанлъшкия районен съд).
Видно от заключението на балистична
експертиза – протокол № 135/28.08.2018 г. (л.57 – л.60 от д.п.), предоставената за изследване самозарядна, ненарезна
ловна пушка, марка „Бенели”, кал. 12 с № ***, италианско производство, е
стандартно произведена, годна за произведе изстрел и порази живи цели. Съгласно
чл.4 от ЗОБВВПИ предоставената за изследване ловна пушка представлява
огнестрелно оръжие (л.57 – л.60 от д.п.).
В хода на съдебното следствие
пред първоинстанционния съд е назначена и комплексна психолого-психиатрична
експертиза относно способността на свидетеля Н. Г. правилно да възприема
фактите, относими към случая, и да дава достоверни показания за тях, както и за
личностовата структура на свидетеля и дали притежава черти на отмъстителност. Заключението
е на л.99 – л.117 от н.о.х.д. № 264/2019 г. по описа на Казанлъшкия
районен съд и районният съд го е възприел като компетентно и мотивирано, като
го е обсъдил в мотивите си.
Според жалбоподателя Д., правото му на защита е нарушено, тъй като не е ясно в какво престъпление е обвинен.
Въззивният съд не приема това възражение за основателно. Обвинителният акт отговаря на всички изисквания на чл.246 от НПК и от него става ясно за какво престъпление е повдигнатото против подсъдимия Д. обвинение – правна квалификация, словесно описание, време, начин и място на извършването му. Описани са и доказателствените материали, от които се установяват посочените в обстоятелствената част на обвинителния акт обстоятелства.
Следва да се отбележи, че такова възражение е направено от подсъдимия Д. още в хода на разпоредителното заседание пред районния съд, като искането му за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на Районна прокуратура – Казанлък е оставено без уважение.
Въззивният съд счита, че възражението на жалбоподателя Д., че не е извършил престъплението по чл.339, ал.1 от НК, за което е осъден, и че липсват от обективна и от субективна страна съставомерните признаци на това деяние, е несъстоятелно. Районният съд подробно и задълбочено е обсъдил правните и фактическите аргументи на подсъдимия Д., чиито безспорно установени действия по държане на инкриминираната пушка законосъобразно и правилно са квалифицирани като държане на огнестрелно оръжие без надлежно разрешение за това.
За осъществяване от обективна и субективна страна на състава на чл.339, ал.1 от НК е необходимо деецът умишлено, трайно и продължително да държи огнестрелно оръжие, без да има разрешение от надлежните органи на властта.
- 6 -
Престъплението по чл.339, ал.1 от НК се намира в главата за общоопасни престъпления и в посочената разпоредба се има пред вид такава дейност, при която наред с обективната страна на престъплението – фактическо държане на оръжието, деецът да има и съзнанието, че той държи това оръжие без надлежно разрешение от съответните държавни органи, т. е. да е налице умишлена вина. Деецът следва да е съзнавал, че трябва да има разрешение да държи това огнестрелно оръжие, а той не се е снабдил с такова. (Р-119-78-І н.о.).
В случая по делото не се спори, че:
-подсъдимият Д. до момента на
проверката на 19.06.2018 г. е държал инкриминираната
пушка в метална каса в избеното помещение на дома си в гр. ***, ул. „***” № 4;
-подсъдимият Д. е нямал надлежно
разрешение за съхранение на оръжието, собственост на свидетеля Г.;
-подсъдимият Д. от години е притежавал разрешителни за други огнестрелни оръжия и без съмнение е знаел, че тези оръжия подлежат на специален режим за държане и отчет;
-от м. май 2017 г. – след
раздялата си със свидетелката Х., собственикът на инкриминираната пушка
свидетел Г. фактически не е живял в гр. ***, ул. „***” № 4, а в с. **** при
родителите си, и от тогава до 19.06.2018 г. той е нямал достъп до своето
оръжие.
Тъй като престъплението по чл.339, ал.1 от НК е просто, на формално извършване, с описаните по-горе действия подсъдимият Д. умишлено е държал чуждо оръжие, за което не е имал надлежно разрешение (Р-377-13-ІІІ н.о.).
По делото категорично
установено, че свидетелят Г. след развода си със свидетелката Х. многократно е
искал пушката си от подсъдимия Д., който е отказал да му я даде. В този смисъл
са показанията на свидетелите Н. Г., Д. Г., Д. Д. и Д. Д..
В подкрепа на горния извод са и
показанията на свидетелите ***и Паунов, пред които подсъдимият Д. казал, че
пушката е на зет му, че той му я е купил и че когато Г. му върне парите за нея,
тогава ще му я даде.
Обосновано и въз основа на
събраните по делото доказателства районният съд е приел, че свидетелят Г. след
раздялата и развода си със свидетелката Х. е нямал достъп до жилището на подсъдимия
Д. и до касата с оръжията, където се намирала и неговата пушка. Логично е, че
ако свидетелят Г. е имал такъв достъп, сам е щял да си вземе оръжието, без да
обсъжда този въпрос с други лица и да търси помощта на свидетелите Денев и Д..
Обстоятелството, че адресната
регистрация на свидетеля Г. е била в гр. ***, ул. „***” № 4, до 05.07.2018 г. –
за който адрес било разрешението за съхранение на инкриминираната пушка, няма
пряка връзка с предмета на делото. За нарушение на чл.59, ал.1 от ЗОБВВПИ – за
това, че е допуснал нерегламентиран достъп на подсъдимия Д. до оръжието си, с НП
№ 15-КОС от 30.08.2018 г. на свидетеля Г. било наложено административно
наказание глоба в размер на 500 лв.
Старозагорски окръжен съд - 7
- в.н.о.х.д. № 1082/2020 г.
Районният съд детайлно е анализирал събраните по делото доказателства както в тяхната цялост, така и поотделно, като е изложил своите разсъждения по обвинението и по позицията на подсъдимия Д.. Както беше казано по-горе, настоящата инстанция изцяло възприема правния и логически коментар на първоинстанционния съд.
Предвид всичко изложено,
въззивният съд счита за неоснователно твърдението на жалбоподателя Д., че районният
съд е следвало да го оправдае, тъй като обвинението против него по чл.339, ал.1
от НК е останало недоказано.
Обжалваната присъда е
постановена съгласно изискването на чл.303 от НПК – тя не почива на
предположения и подсъдимият Д. е признат за виновен, тъй като обвинението
против него за държане на огнестрелно оръжие без надлежно разрешение е доказано
по несъмнен начин.
Първоинстанционният съд
подробно и задълбочено е обсъдил всички смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства относно деянието по чл.339, ал.1 от НК на подсъдимия Д. – отчел е
чистото му съдебно минало, добрите характеристични данни, това, че няма наложени
административни наказания по ЗОБВВПИ, както и мотивите му да държи оръжието –
усложнените му отношения с бившия му зет. Отчетено
е и това, че няма отегчаващи вината обстоятелства.
Всичко това е дало основание на
първата инстанция обосновано и правилно да приеме, че определянето на размера
на наказанието на подсъдимия Д. следва да стане при наличието на многобройни
смекчаващи вината обстоятелства при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК – тъй
като предвиденото в закона наказание се оказва несъразмерно тежко. Районният съд
е преценил, че е най-справедливо да наложи на подсъдимия Д. наказание под
минималния размер, предвиден в закона, а именно шест месеца лишаване от свобода
(за престъпление по чл.339, ал.1 от НК наказанието е от две до осем години лишаване
от свобода).
Настоящият съдебен състав напълно споделя горната преценка по чл.55,
ал.1, т.1 от НК. Наложеното наказание на жалбоподателя Д. е справедливо,
законосъобразно и правилно и с него ще се постигнат целите на наказанието,
визирани в чл.36, ал.1 от НК по отношение на Д..
Изпълнението на горното наказание
на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено с изпитателен срок от три години.
Въззивният съд споделя
преценката на първоинстанционния съд, че за поправянето и превъзпитанието на
подсъдимия Д. не е наложително същият да изтърпи ефективно наложеното му
наказание.
При извършената цялостна служебна проверка на обжалваната присъда, съобразно чл.314, ал.1 от НПК, съдът не констатира основания за изменение или отмяна на присъдата.
Поради гореизложените съображения съдът счита, че жалбата на подсъдимия Д.Х.Д. е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а постановената присъда следва да бъде потвърдена.
- 8 -
Воден от горните мотиви и на основание чл.334, т.6, и чл.338 от НПК, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 8 от 04.02.2020 г., постановена по н.о.х.д. № 264/2019 г. по описа на Казанлъшкия районен съд.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.