Р Е Ш Е Н И Е № 53
гр. Перник, 23.11.2017 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Търговска
колегия, в публично съдебно заседание на двадесети и
четвърти октомври през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ ГЕОРГИЕВА
при
секретаря Златка Стоянова, като разгледа докладваното от съдията търг.дело № 18 по описа на съда за 2017 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание
чл.517, ал.4 от Търговския закон.
Ищецът „ИНВЕСТБАНК” АД твърди против „СТРОЙ А
Ищецът поддържа, че вземането не е изпълнено и че по негово искане, с
Постановление от 05.01.2016 г., съдебният изпълнител е овластил ищеца да
предяви иск за прекратяване на ответното търговско дружество, чийто собственик
на капитала е длъжникът по изпълнението, което поражда за него правен интерес
да води иск по чл.517, ал.4 от ГПК и ИСКА съдът да прекрати ответното търговско
дружество, в което длъжникът притежава 100 дяла, всеки от които в размер на по
50 лв. Претендира разноски.
Ответникът, в срока по чл.367, ал.1 от ГПК,
с писмения си отговор оспорва активната процесуална легитимация на
ищеца, като твърди, че той няма качеството на взискател по висящо изпълнително
производство, защото е прекратено по силата на закона, на основание чл.433,
ал.1, т.8 от ГПК. Поддържа, че както продължаването на изпълнителните действия
от ЧСИ, така и извършеното овластяване на ищеца да предяви иска са нищожни и не
е породено и съществуващо валидно изпълнително правоотношение между страните.
Освен това твърди, че производството по иска е недопустимо и при липса на
вземане на съдружника, тъй като ответното дружество не дължи равностойността на
дружествения дял на длъжника при отрицателен баланс, от което следва, че с
предявения иск няма да се постигне целеният от взискателя правен резултат –
удовлетворяване на притезанието му към съдружник чрез изпълнение върху
дружествен дял. Поддържа също, че вземането не е отразено като изискуемо
вземане на ищеца за финансовата счетоводна година, предхождаща предявяването на
иска. Оспорват се твърденията, че вземането съществува в посочения в исковата
молба размер, като се твърди частично погасяване чрез плащане - до размера от
37 374, 77 евро.
С допълнителната искова молба ищецът оспорва твърденията на ответника, като
изтъква, че не е изтекъл двугодишния срок по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК и извършването
на изпълнителни действия през този период. Поддържа, че изпълнителното
производство не е прекратено, както и че вземането не е погасено по давност,
тъй като при спряно изпълнително производство давност не тече. Поддържа, че за
допустимостта и основателността на предявеният иск е без значение
съществуването на вземането, тъй като това се презумира от издадените
изпълнителен титул; че вземането не е предмет на иска, респ. недопустими и
неподлежащи на разглеждане в това производство са възраженията на длъжника за
съществуването му, поради което доказателствените искания на ответника в
отговора са ненужни.
С допълнителният отговор ответникът поддържа
доводите си за недопустимост и неоснователност на иска. Представя писмени
доказателства – писмо от електронна поща от 17.05.2017 г., копие от молба с вх.№
01412/11.05.2012 г. на ЧСИ С.С., запорно съобщение с изх.№ 01915/12.06.2012 г.,
копие от молба с вх.№ 01586/29.05.2014 г. на ЧСИ С.С..
Съдът, като прецени всички събрани по
делото доказателства и доводите на страните по свое убеждение, при спазване на
разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, прие за установено от фактическа страна
следното:
Безспорно е по делото, че възоснова на заявление за издаване на заповед
за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК
по образуваното ч.гр.д.№22844/2010 г. по описа на СРС, ГО, 77 състав е
издадена заповед и изпълнителен лист от 25.05.2010 г. срещу длъжника Д.Д.Б. в
полза на „Инвестбанк” АД за сумите от 254 679, 64 евро главница, ведно със
законна лихва върху нея, считано от 18.05.2010 г. до окончателното й изплащане,
договорна лихва в размер на 1 827, 80 евро, за периода от 27.04.2010 г. до
17.05.2010 г. и такси в размер на 521 евро, както и за разноските в заповедното
производство в размер на 15 531, 17 лв. Възоснова на издаденият
изпълнителен лист срещу длъжника, по молба на Банката от 04.06.2010 г. е било
образувано изп.дело № 20108590400192 по описа на ЧСИ С.С. с рег. № *** на КЧСИ
и район на действие СГС, като изпълнението е насочено срещу ипотекиран недвижим
имот, собственост на „Аспекти плюс” ООД, вземания по банкови сметки на длъжника
и запор на дружествен дял на длъжника в „Аспекти груп” ООД, прехвърлено за
продължаване на изпълнителните действия на ЧСИ Г. Д. с рег. № *** на КЧСИ в
района на същия окръжен съд с писмо с изх.№ 03675 от 23.12.2014 г. Пред ЧСИ Г.Д.
изпълнителното производство е продължило в образуваното изпълнително дело №
20147810401249. Не са изложени твърдения по делото срещу заповедта за изпълнение да са
подавани възражения. От представеното
удостоверение с изх. №02522 от 23.02.2017 г. от ЧСИ се установява
съществуването и размера на неудовлетвореното вземане на Банката. Относно
съществуването на парично вземане и неговия размер по делото е допусната и
изслушана съдебно икономическа експертиза, която установява че към момента на
изготвяне и приемане на заключението на вещото лице вземането не е погасено
изцяло, като останалата дължима главница е в размер на 193 413, 16 евро,
ведно със законната лихва от 18.06.2015 г. до окончателното плащане.
Несъстоятелни са възраженията на ответника за липса на валидно
образувано изпълнително производство пред ЧСИ Г.Д. и нищожност на извършени от
него изпълнителни действия и липсата на качеството на взискател на Банката и
активна процесуална легитимация по предявения иск. Частният съдебен изпълнител
пристъпва към изпълнение по молба на заинтересованата страна на основание
изпълнителен лист или друг акт, подлежащ на изпълнение. Разпоредбата на § 3 от
ПЗР на ЗЧСИ даваща правомощия на ЧСИ да образува и движи изпълнителни дела с
равни по обем права и задължения, каквито имат същевременно и ДСИ, урежда
заварените правоотношения преди влизане в сила на ЗЧСИ, докогато тези
правомощия бяха възложени само на държавни съдебни изпълнители. Това по никакъв
начин не означава обаче, че взискателят възложил изпълнителни действия на един
частен съдебен изпълнител е ограничен в правото си да поиска продължаването на
изпълнителното производство от друг такъв частен съдебен изпълнител, които
безспорно имат едни и същи правомощия. Разпоредбата на чл.427, ал.5 от ГПК (ДВ
бр.86/2017г.) не урежда за пръв път тази възможност, а местната подсъдност и последиците
от упражняването на правото на взискателя да възложи извършването на изпълнителни
действия по принудително удовлетворяване на вземането му на друг съдебен
изпълнител. Ето защо, прехвърлянето на изпълнителното дело на друг ЧСИ (респ.
под нов номер) не променя факта, че има образувано и висящо изпълнително
производство за събиране на парично вземане на ищеца против длъжника Д.Б..
Изпълнителното производство не е било прекратено на някое от предвидените основания и е прехвърлено на
друг ЧСИ в същия съдебен район, което не е в противоречие с императивни
процесуално - правни норми. Предприетите от ЧСИ Г.Д. изпълнителни действия са
валидни и запазването висящността на изпълнителния процес определя и качеството
на ищеца на взискател.
Видно от съдържащите се в приложеното копие от изп.дело №
20108590400192 на ЧСИ с рег. № *** на КЧСИ С.С. книжа, изпълнителното
производство е било спряно по молба на взискателя с вх.№ 03171/26.07.2010 г. и
наложените запори върху вземания са вдигнати. Възоснова на молба вх.№ 00747 от
21.03.2011 г., като взискател в изпълнителното производство е присъединено
„Баущоф и Метал Марсил” ООД.
С молба на взискателя „Инвестбанк” АД, с вх.№ 01412 от 11.05.2012 г. е
поискано възобновяване на изпълнителното производство и налагането на възбрана
върху недвижими имоти, собственост на длъжника Д.Б. и запор на дружествените му
дялове в „Бобър ББ” ЕООД. Запорът на дружествените дялове е наложен със запорно
съобщение с изх.№ 01915 от 12.06.2012 г.,
връчено с обратна разписка на 15.06.2012 г. Извършените след това
изпълнителни действия от ЧСИ са вдигане на запорите върху дружествените дялове
на длъжника в „Аспекти груп” ООД и „Аспекти плюс” ООД по молба № 02514 от
23.08.2012 г., с която е поискано отново спиране на изпълнителното производство
на основание чл.432, т.2 от ГПК.
Съдът намира, че подадената от взискателя молба с вх.№ 01586 от 29.05.2014 г., цитирана в отговора на исковата молба, с която е поискал възобновяване на изпълнителното производство и налагане на възбрани върху недвижими имоти и запор на дружествените дялове на длъжника в „Аспекти Плюс” ООД и продажба на ипотекиран имот, не е подадена след изтичането на двугодишния срок по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. Първо – защото със спирането на изпълнителното производство по искане на взискателя, този срок също е спрял да тече (арг. от чл.61 от ГПК, редакция преди изм. с ДВ бр.86/2017 г.), и второ – защото от извършването на последното изпълнително действие до подаването й не са изминали две години и не са осъществени предпоставките на чл.433, ал.1, т. 8 от ГПК. Разпоредбата предвижда хипотеза на прекратяване на изпълнителното производство, при чието наличие то настъпва ex lege. Когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия по образуваното изпълнително дело в продължение на повече от две години, изпълнителното дело се прекратява. Предпоставка за прекратяването на изпълнителното производство на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК е в двугодишен срок взискателят да не е поискал извършването на изпълнително действие, като тук следва да имат предвид същинските изпълнителни действия, насочени към удовлетворяване на вземането му, изтичането на който срок осъществява основанието за прекратяване на изпълнителното дело, посочено в цитираната разпоредба. Основанията, осуетяващи реализацията на правото на взискателя, са изрично уредени в разпоредбата на чл.433, ал.1 от ГПК. Прекратяването поради т.нар. "перемпция" настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правнорелевантни факти. Съгласно приетото в мотивите на т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ВКС по тълк.дело № 2/2013 г., ОСГТК, изпълнителни действия (независимо от това дали прилаганото им е поискано от взискателя или са предприети по инициатива на частен съдебен изпълнител по възлагане от взискателя) представляват: насочването на изпълнението чрез налагането на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. Прилагането на разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК е санкция за пасивното поведение на взискателя. Взискателят не се освобождава от задължението да следи извършваните в изпълнителното производство действия и да поддържа висящността на процеса, като се съобразява с определените в закона срокове. В настоящето
дело по несъмнен начин се установи, че взискателят не е бездействал, а преди да изтече двугодишен срок от
последното извършено изпълнително действие налагане на запор и възбрана в
рамките на конкретен изпълнителен способ, е поискал извършването на извършването
на изпълнителни действия по изпълнителното дело. Следователно не е налице
бездействие на взискателя в продължение на предвидения в закона двугодишен срок
по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, което осъществява фактическия състав на посочената
разпоредба и липсва основание за прекратяване на изпълнителното производство,
по което взискател е ищецът по настоящето дело. Вземането не е било погасено –
нито чрез плащане или удовлетворяване на кредитора в пълен размер в рамките на
изпълнителното производство, нито поради
изтичане на погасителен давностен срок.
Налице е другата процесуална предпоставка за допустимостта на иска по
чл.517, ал.4 от ГПК – взискателят да е овластен от съдебния изпълнител да
предяви иска си пред окръжния съд. Видно от книжата по приложеното изпълнително
дело и от справка в ТР, след прехвърляне на изпълнителното делото на ЧСИ Г.Д. и
след преобразуване на ответното дружество от ООД в ЕООД, по молба на взискателя
(вх.№17414 от 11.09.2015 г.) е наложен запор на дружествения дял на длъжника в
„Аспекти плюс” ЕООД с ЕИК *********, който е вписан в регистъра на 09.10.2015
г. и откогато същият е произвел действие. По изпълнителното дело ЧСИ е изпратил
по чл.517, ал.3 от ГПК до трети лица – търговски дружества с ограничена
отговорност „Етоал България” и Бобър ББ”, в които длъжникът е съдружник със
запориран дружествен дял, които не са страни по настоящето дело. Във връзка със
наложения запор на всички дялове на длъжника в ответното дружество, по молба на
взискателя от 05.01.2016 г. ЧСИ е издал постановление от 05.01.2016 г., с което
на основание чл. 517, ал.4 от ГПК го е овластил да предяви иск пред Окръжния
съд за прекратяване на дружеството ответник „Аспекти плюс” ООД.
Абсолютни положителни
процесуални предпоставки за предявяване на иска във всяка от хипотезите на
чл.517 ал.3 и ал.4 ГПК са наличието на висящо изпълнително производство, в
което ищецът се явява взискател, а дружеството – ответник по иска по чл.517 ГПК
- трето задължено лице, осуетило изпълнението върху стойността на припадащата
се на длъжника в изпълнителното производство стойност от дружествения му дял,
както и наличието на изрично овластяване на взискателя за предявяване на иска,
от съдебния изпълнител. Тези
предпоставки следва да се налице и в специалната хипотеза на чл. 517, ал. 4 ГПК
на насочено изпълнение върху всички дялове в дружеството, доколкото в нея не е
предвидено изричното отпадане на условието по чл. 517, ал.3 ГПК за овластяване
на взискателя от съдебния изпълнител да предяви иска. В тази насока е формирана
задължителна съдебна практика, в т.ч. решение на ВКС, постановено по реда на
чл. 290 ГПК № 104 / 10.07.2014 г. по т.д. № 2144 /
От гореизложеното следва, че
са налице всички предпоставки за допустимостта на предявеният иск с правно
основание чл.517, ал.4 от ГПК - активна процесуална легитимация у ищеца за
предявяване на иска по чл.517, ал.4 от ГПК на взискател по неудовлетворено
вземане, който е изрично овластен от съдебния изпълнител да предяви иск пред
окръжния съд. Без правно значение за разглеждания иск е промяната на
правно-организационната форма на дружеството, настъпила в хода на изпълнителния
процес, тъй като е наложен запор върху всички дружествени дялове на длъжника и
вземането не е било удовлетворено и след това ЧСИ е овластил взискателя да
поиска прекратяване на търговското дружество. За разглеждането на иска са
преценими законовите предпоставки към момента на насочване на изпълнението
върху дружествените дялове на едноличния собственик на капитала на ответното дружество,
идентични и към момента на подаване на исковата молба и приключване на
съдебното дирене, а за отхвърлянето му – единствено противопоставими от
ответника правопогасяващи възражения, или удовлетворяване на вземането преди
първото по делото заседание ( в този смисъл и съдебната практика обективирана в
Решение №138 от 12.07.2017 г. по търг.дело№ 1753 по описа за
Пернишкият окръжен съд, като съобрази изложеното до тук намира, че
предявеният иск е допустим, а по същество основателен.
Искът по чл.517 ал.4 ГПК, идентично на този по чл.517 ал.3 ГПК, е
конститутивен иск, с който се упражнява потестативното право на кредитора на
едноличния собственик на капитала или на всички съдружници в ООД – длъжници на
същия / чл.517 ал.4 ГПК /, респ. кредитора на съдружник или съдружници (не
всички) в дружество с ограничена отговорност (чл.517 ал.3 ГПК), да прекрати
търговското дружество – ЕООД или ООД, за да удовлетвори вземането си от
ликвидационния дял на длъжника. Практическото различие между двете хипотези
остава само липсата на изявление на взискателя за прекратяване участието на
длъжника, като съдружник в дружеството - ответник, връчвано на дружеството от
съдебния изпълнител, като предпоставка за овластяването на взискателя за
предявяване на иска по чл.517 ал.3 ГПК – последното съставляващо абсолютна
положителна процесуална предпоставка. При прекратяване на дружеството (какъвто
е резултата във всяка от хипотезите – по ал.3 и ал.4 на чл.517 ГПК ),
удовлетворяването на ищеца – взискател ще остане ограничено до размера на
стойността на запорираните дружествени дялове (респ. ликвидационния дял на длъжника
– съдружник), независимо дали изчерпват
всички или само част от дружествените дялове, формиращи капитала на ответното
дружество. Когато са установени предвидените в чл.517
ал.1 и ал.4 от ГПК предпоставки, съдът може да отхвърли иска по чл.517 ал.4 от ГПК само ако в хода на производството се установи, че вземането е изцяло
погасено в пълен размер.
В разглежданата хипотеза на иск за прекратяване на
търговско дружество е без значение каква е стойността на дружествения дял и
дали същият е с отрицателна стойност. В случая - поради това че не е налице
изявление за прекратяване на участието на съдружника в дружеството, членственото
правоотношение на съдружника - длъжник не се прекратява и не може да се
определя и размера на ликвидационен дял съобразно чл.125, ал.3 от ТЗ към
конкретен момент преди приключване на съдебното дирене. В хипотеза на чл.517,
ал.4 от ГПК, длъжникът е собственик на
всички дялове в търговското дружество и в производството по иска за
прекратяването му не е необходимо охраняването на интереса на други съдружници
в дружеството със запазване на същото, затова и не необходимо предшестващо
изявление за прекратяване като предпоставка за допустимостта на иска.
Удовлетворяването на кредитора в случая ще се извърши от дела на съдружника,
разпределен по реда на чл.271 от ТЗ. Извън предмета на иска по чл.517, ал.4 от ТЗ е дали по време на исковото производство дружествения дял е с отрицателна
стойност, респ. дали има вземане към дружеството за равностойността на дела си,
от което да се удовлетвори взискателя и по какъв начин се определя тази
стойност.
С разпоредбата на чл.517, ал.3 ГПК е предвиден ред за принудително
удовлетворяване на вземането на кредитора - взискател, за което е образувал
принудително изпълнително производство, от специфично по съдържание вземане на
длъжника – вземане към дружеството с ограничена отговорност, в което участва
като съдружник, за равностойността на дружествения му дял, определен по
правилото на чл.125, ал.3 ТЗ. Основание за възникване на вземането е
прекратяването на участието на длъжника като съдружник, което настъпва като
последица от връчване на изявлението на взискателя по чл.517, ал.3, изр.1 ГПК (вж.
Решение № 165 от 19.05.2016 г. по т.д. №
883 по описа за 2014г. на ВКС, II т.о.) затова
и в този случай ответника по иска, не дължи на взискателя- ищец изплащане на
равностойността на дружествения дял на съдружника- длъжник, когато според
баланса към края на месеца, през който е прекратено участието на съдружника,
пасивът превишава активите на дружеството (В този смисъл Решение по т.д. № 1747/2014 г. на състав на ІІ
т.о. на ВКС). Това налага и изслушването на съдебно-икономическа експертиза за
изчисляване стойността на дружествения дял на съдружника-длъжник според баланса
към края на месеца, през който е прекратено участието му в ответното дружество,
съобразно правилото на чл.125 ал.3 ТЗ, и междинен счетоводен баланс към края на
съответния месец. Но поради изложените по-горе съображения за отликите на двете
хипотези, за разрешаването на настоящето дело такива доказателства не са
необходими и съдът е отказал събирането им. В разглежданият случай участието на
съдружника – длъжник в дружеството не е прекратено, поради което не може да се
определи стойността на неговия дял и дали има вземане към дружеството в този
размер. Ето защо и цитираната от ответника съдебна практика по приложението на
чл.517, ал.3 от ГПК е неприложима. В хипотезата на чл.517, ал.4 от ГПК текущият
баланс е без значение, за разлика от иска по чл.517, ал.3 от ГПК, понеже
правилото на чл.125, ал.3 от ТЗ е неприложимо. Съдружникът в този случай не
прекратява членството си, както в хипотезата на ал.3 и следователно не може да
бъде определен момент за прекратяване, спрямо който да се уреждат имуществените
последици възоснова на счетоводен баланс към края на месец, през който е
настъпило (срв. чл.125, ал.3 от ТЗ).
Поради изложеното, основателността на предявеният иск по чл.517, ал.4
от ГПК, не може да се поставя в зависимост от стойностното изражение на дела
преди ликвидацията. С този иск ищецът упражнява потестативното си право да иска
прекратяване на дружеството, като удовлетворяването му е поставено в зависимост
от стойността на получен при ликвидацията на дружеството ликвидационен дял. За разлика
от дружественият дял на съдружник, който прекратява членството си, неговият
размер се определя по реда на чл.271 от ТЗ.
От доказателствата по делото се установи, че ищецът е носител на неудовлетворено вземане от лице, притежаващо качество едноличен собственик на капитала на дружество с ограничена отговорност, като принудителното изпълнение е насочено върху всички дялове в дружеството, поради което не е необходимо отправяне на изявление от взискателя за прекратяване участието на длъжника в дружеството, съответно върху дяловете от капитала е наложен запор чрез изпращане на запорно съобщение до Агенцията по вписвания - търговски регистър и запорът е вписан по предвидения в чл.517, ал.1, изр.2 от ГПК ред.
Ето защо - при
наличие на предпоставките за прекратяване на дружеството по чл.517 ал.1 и ал.4
от ГПК и доколкото ответникът не доказа до приключване на устните състезания
пълното погасяване на задължението си към ищеца, то искът се явява основателен
и следва да бъде уважен.
Съгл. чл. 517, ал. 4 ГПК след влизане в сила на решението, препис от него следва да се изпрати на
Агенция по вписванията за служебно вписване в Търговския регистър. След
вписването се извършва ликвидация от назначен от длъжностното лице по
регистрацията към Агенция по вписванията ликвидатор.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на
ищеца следва да се присъдят претендираните от него с исковата молба разноски,
сторени по делото, които се констатираха в размер на 80 лв. внесена държавна
такса, 15 лв. деловодни разноски, а на основание чл.78, ал.8 от ГПК и
разноски в размер на 120 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Водим от гореизложеното, Пернишкият окръжен съд
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 517, ал. 4 от ГПК, „СТРОЙ А
ОСЪЖДА
„СТРОЙ А
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Апелативен съд - София
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила, препис от
него да се изпрати на Агенция по вписванията за вписването му в Търговския
регистър и откриване производство
по ликвидация.
СЪДИЯ: