Р Е
Ш
Е
Н
И
Е №
гр.ВРАЦА,18.07.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд,гражданско отделение,в публичното
заседание на 19 юни 2019 год. в състав
Председател:МИРОСЛАВ
ДОСОВ
Членове:ПЕНКА Т.
ПЕТРОВА
мл.с.ИВАН НИКИФОРСКИ
при секретаря Христина Цекова, като разгледа докладваното от съдия Досов
възз. гр.дело №315 по описа за 2019 год.,за да се
произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258
и сл. ГПК.
С Решение
№81/09.04.2019 год.,постановено по гр.дело №1477/2018 год. на РС-Бяла
Слатина,състав на съда е отхвърлил предявения от В.С. *** против В.К.Х. *** иск с правно основание чл.45,ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата
от 10000.00 лева,представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди,настъпили в резултат на противоправно поведение,изразяващо се в
злоупотреба с правото на иск.
На основание чл.78,ал.1 ГПК съдът е осъдил
ищцата С. да заплати на ответника сумата от 830.00 лв., представляваща разноски
за адвокатско възнаграждение.
В срока по чл.259 ГПК от В.С. ***
е подадена въззивна жалба срещу решението. Въззивницата поддържа,че решението е
изцяло неправилно. Сочи,че завеждането на едно дело винаги е свързано с
психически стрес , преобладаващо за едната страна,като в случая се касае
за дело за родителски права, заведено с
користна цел и желание за вреда. В исковата молба по гр.дело №989/2018 /на РС-Бяла Слатина,подадена от Х. против С./
са изложени изцяло неверни факти,несправедливи обвинения към нея като майка и
клевета.Тя подробно е описала причинените й вреди и от какво са продиктувани - психически
тормоз; непрекъснат стрес; загуба на време и средства; пропуснати ползи; засягане
на честта,достойнството и репутацията й; всички произтичащи негативни емоции, нерви
и тормоз,които продължават и ескалират в унисон с движението на делата. Жалбата
е много подробна, като от нея може да се изведе,че жалбоподателката С. счита,че
съдът не е вникнал в същността на спора,ненужно е цитирал медицински документи
и то в негативна за нея насока, постановил е решението си въз основа на неверни
обяснения на ответника, при преценка на свидетелските показания не е отчел
очевидното притеснение на свидетелката, на която първоначално е бил зададен
неясен, неконкретен и общ въпрос , на който не може да бъде даден ясен и точен
отговор.
Жалбоподателката отново
поддържа,че в исковата молба по гр.дело №989/2018 год. се съдържат
неоснователни твърдения,опетняващи и унизяващи името,честта и достойнството
й,уронващи авторитета и качествата й на човек и майка, при абсолютно знание /от
страна на Х./,че това не отговаря на истината,с умисъл да бъде отделено от нея
собственото й дете,което много я обича. Счита,че противоправно поведение /от страна на В.Х./ има.
При всичките си твърдения и доводи
моли обжалваното решение да бъде отменено, а искът й уважен в цялост, като
всички разноски бъдат възложени на ответната страна.
В срока по
чл.263,ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемия В.К.Х.
чрез пълномощника му адв.С.Г. ***, в който се мотивира становище за нейната
неоснователност. Въззиваемият намира обжалваното решение за правилно и
законосъобразно и моли да бъде потвърдено.
С въззивната жалба и в проведеното
по делото открито с.з. въззивницата е представила нови писмени доказателства,
които са приети от съда - разпореждане на полицейски орган, издадено на 17.04.2019
год. на основание чл.64,ал.1 от ЗМВР от мл.полицейски инспектор при РУ -Мездра;
заповед №ЗД/Д-ВР-М-025/31.05.2019
год. на Дирекция "Социално
подпомагане" - Мездра, жалба на В.С. против тази заповед, както и постановление на РП - Мездра от 28.05.2019
год. по преписка вх.№884/2019 год. за отказ да се образува ДП.
Въззивната жалба е процесуално
допустима- подадена е от лице с правен интерес в установния от ГПК преклузивен
срок против подлежащ на обжалване съдебен акт.
След анализ
на всички събрани доказателства, поотделно и в пълнота, във връзка с доводите и
съображенията на страните, съдът приема за установено от фактическа страна
следното:
Видно е от
представеното по гр.дело №1477/2018 год. определение №574/18.10.2018 год. по
гр.дело №989/2018 год. по описа на РС-Бяла Слатина, а и страните не спорят по този
факт, че В.К.Х. е депозирал пред РС-Бяла Слатина искова молба, с която е
предявил против В.С.С. иск с правно
основание чл.127,ал.2 СК за: 1.предоставяне на упражняването на родителските
права по отношение на малолетното дете К. В. Х., ЕГН ********** на него - бащата,
и определяне на местоживеене на детето на адреса на бащата в гр.Мездра ; 2.определяне
режим на лични отношения на майката с детето. Ищецът по този иск е посочил, че
от връзката си с ответницата имат едно малолетно дете- К., но пред 2018 год. поради
влошени отношения между родителите той е напуснал съвместно обитаваното
жилище,след което контактите му с детето са препятствани от майката. Заявил
е,че майката не разполага с достатъчно средства и не полага необходимите грижи.
Представил е
писмени доказателства,поискал е изготвянето на социален доклад, издаване на
съдебни удостоверения за снабдяване с други документи, касаещи здравословното
състояние на ответницата, допускане на съдебно-психиатрична експертиза по
отношение на майката, разпит на двама свидетели.
В срока по
чл.131 ГПК ответницата по иска с правно основание чл.127,ал.2 СК В.С. е заявила
становище за неговата неоснователност,като е изложила своите насрещни твърдения.На
свой ред е представила писмени доказателства и е поискала допускане на
съдебно-психиатрична експертиза по отношение на бащата.
В.С. е
предявила против В.Х. и два насрещни иска- с правно основание чл.132 СК за
лишаване на бащата от родителски права и с правно основание чл.45 ЗЗД за
причинени неимуществени вреди.
Докладчикът
по гр.дело №989/2018 год. е преценил,че съвместното разглеждане на насрещните
искове ще затрудни производството по иска с правно основание чл.127,ал.2 СК и е
разпоредил материалите по тези насрещни
искове да бъдат отделени и докладвани за образуване на отделни производства. С
определение №317/07.11.2018 год. по гр.дело №989/2018 год. и на основание
чл.253 ГПК съдът е отменил определението си от 18.10.2018 год. в тази част и е
указал на ищцата по насрещните искове В.С. да представи за всеки един от
насрещните искове отделна искова молба и да внесе съответните държавни такси.Указанията
са изпълнени , ищцата е представила отделни искови молби и с определение
№641/14.11.2018 год. докладчикът по гр.дело №989/2018 год. по описа на РС-Бяла
Слатина повторно е разпоредил материалите по двата насрещни иска да бъдат
отделени и докладвани за образуване на отделни производства.
Въз основа
на исковата молба, с която В.С. е предявила против В.Х. насрещен иск с правно
основание чл.45 ЗЗД, е образувано гр.дело №1477/2018 год. по описа на същия
съд, по което е постановено и обжалваното в настоящото производство Решение
№81/09.04.2019 год.
В.С. е
поискала ответникът по иска с правно основание чл.45 ЗЗД В.Х. да бъде осъден да
й заплати сумата от 1000.00 лева като обезщетение за претърпените от нея
неимуществени вреди, настъпили от неправомерно заведеното гр.дело №989/2018
год. по описа на РС-Бяла Слатина и изразяващи се в понесени и понасяни от
ищцата психически тормоз от заплахата,че ще й отнемат детето, непрекъснат стрес
от ходене по различни институции и ровене в лични и неприкосновени за нея неща
/личен живот/, загуба на ценно време, пропуснати ползи, засягане на
честта,достойнството и репутацията й, тъй като живее в малък град и завеждането
на дело срещу нея е станало известно.
Твърдението й
е, че В.Х., завеждайки гр.дело №989/2018
год. е злоупотребил с правото си на иск, тъй като делото /искът/ срещу нея е
напълно неоснователно, изцяло продиктувано от лични користни подбуди и имащо за
цел основно опетняване на репутацията й, съшито с лъжа и желание за вреда.
В
срока по чл.131 ГПК ответникът В.Х. е оспорил иска като неоснователен, като е
заявил, че предявяването на иск за родителски права е негово законно право и
упражняването му не представлява противоправно деяние. Действията му не са
виновни, няма причинени вреди на ищцата, както и че няма причинна връзка между
вреди и неговото деяние по завеждане на гр.дело №989/2818 год. Представил е
разпореждане от 21.12.2018 год. ,постановено
по гр.дело 989/218 год. и изпълнителен лист от същата дата ,издаден по същото, от
които е видно,че по гр.дело №989/2018 год. са определени привременни мерки, като
е определен на личните му отношения с детето К.. Представил е и 4 броя
епикризи, както и ЕР №138/11.102016 год. на ТЕЛК Общи заболявания към МБАЛ
"Христо Ботев"АД-гр.Враца.
В първото и единствено по
делото открито с.з.,проведено на 12.03.2019 год. ответникът Х. е представил и протокол за
предаване на дете от 16.02.2019 год. по изпълнително дело №20198990400101 по
описа на ЧСИ И.Ц..По искане на ищцата в това с.з. като свидетел е разпитана
нейната майка Р.Г.С.. Пак по нейно
искане ответникът Х. е дал обяснения по реда на чл.176 ГПК.
След доклад по делото, приемане
на представените от ответника писмени доказателства, разпит на свидетелката и
изслушване на ответника Х. е даден ход на устните състезания и на 09.04.2019
год. е постановено обжалваното в настоящото производство решение №81 , с което
предявения иск с правно основание чл.45 ЗЗД е отхвърлен изцяло
За да постанови този
резултат, първоинстанционният съд е посочил кои са предпоставките за уважаване
на иск на деликтно основание : деяние на ответника, противоправност на това
деяние, вреди за ищеца, причинна връзка между противоправното деяние и вредата.
Анализирал е доказателствата, включително обясненията на ответника и е заключил, че нито един от елементите на
фактическия състав на чл.45 ЗЗД не е
доказан. Посочил е, че действията на ответника биха могли да бъдат като
квалифицирани като виновни само при доказана злоупотреба с право на иск,
каквато не е установена и доказана.
Първоинстанционният съд е обсъдил подробно събраните
доказателства и е възприел фактическа обстановка, въз основа на която е направил
задълбочени изводи за неоснователност на
иска . Фактическите констатации и
правните изводи се споделят изцяло от настоящият съдебен състав, поради
което обжалваното решение следва да бъде потвърдено,като на основание чл.272 ГПК въззивният съд препраща към мотивите,
изложени в обжалвания съдебен акт.
В отговор на
изложените в жалбата оплаквания към мотивите на районния съд могат да бъдат
добавени следните съображения: Във всяка правова
държава са предвидени законови разпоредби, даващи възможност за защита пред съд
на накърнени граждански права. В Конституцията на Република България това са
текстовете на чл.56, чл.117,ал.1 и чл.120, както и съответни разпоредби в
Гражданския, Административния и Наказателнопроцесуалния закон. Когато едно лице
прецени, че са накърнени негови права, то може свободно да се обърне към съда с
искане за защитата им, без да носи други последствия при неоснователност на
претенцията, освен тази за разноските по делото, направени от другата страна в
съдебния процес. Когато едно частно лице предяви неоснователен иск пред съд,
или подаде неоснователна тъжба, то не носи отговорност по чл.45 ЗЗД за
причинените на другата страна неудобства, притеснения и душевни страдания. Това
е така, тъй като искането за защита на накърнени права представлява една
правомерна дейност, която е конституционно гарантирана, а отговорността за
причинени вреди по чл.45 ЗЗД се поражда само при виновно противоправно
поведение на причинителя на вредата.
Отговорността за
непозволено увреждане предпоставя вреди от деяние, което е неправомерно.
Сезирането на надлежните органи на властта с искане за защита на лични права и
имуществени интереси не съставлява противоправно действие. Право на всеки гражданин
е да сезира органите на властта с искане за защита на правата му, когато счита,
че те са застрашени или накърнени от другиго, а сезирането на органите на
властта с искане за защита само по себе си не съставлява „злоупотреба с право“. Константна е съдебната практика,
че отговорността за непозволено увреждане предпоставя вреди от деяние, което е
неправомерно. В съответствие с тази практика е, че сезирането на надлежните
органи на властта със сигнал, жалба или иск от гражданите е конституционно гарантирано
право и упражняването му зависи изцяло от тяхната преценка и воля. Това
действие би могло да е деликтно, само ако се установи състав на набедяване
по НК или злоупотреба с право, т. е. следва да се докаже от субективна страна
умисъл и вина. Същевременно, жалбоподателят или ищецът е
добросъвестен и когато посочените от него обстоятелства не бъдат установени. Недобросъвестността
не се предполага и този, който я твърди трябва да е докаже. От всичко изложено следва, че
упражняването на материални и процесуални права поначало е правомерно. Съгласно
съдебната практика, това обаче не изключва възможността за злоупотреба с право.
Злоупотребата с право е противоправна, тя е налице, когато правото се упражнява
недобросъвестно – за да бъдат увредени права и законни интереси на други (чл.
57, ал. 2 от Конституцията), но също и в противоречие с интересите на
обществото (чл. 8, ал. 2 ЗЗД). Отговорността за вреди от злоупотреба с право по
правното си естество е деликтна и противоправността се изразява в недобросъвестното
упражняване на законно признато право. Доказването на
недобросъвестността обаче е в тежест на пострадалия, т.е злоупотреба с право е
налице само при доказано недобросъвестно упражняване на едно право.
Налага се изводът, че
предявяването на един /дори оказал се в последствие неоснователен/ иск би могло да представлява противоправно
поведение на предявилата го страна само и единствено в хипотезата на т.нар.
злоупотреба с права, т.е. когато искът е заведен единствено и само с цел и
намерение да увреди насрещната страна, а не за да бъдат защитени считани за
накърнени субективни материални права, за които страната знае, че поначало не
съществуват или че не са защитими. Злоупотребата с право предполага пряк
умисъл за увреждане и съзнание за липса на права или изнасяне на невярна
информация пред орган на властта, поради което не се обхваща от презупцията за
виновност по чл.45,ал.2 ЗЗД, а установяването на това намерение и знание при
условията на пълно и главно доказване е в тежест на пострадалото лице (в този смисъл: решение № 758 от
11.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1243/2009 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията
Борислав Белазелков). В
конкретния казус е безспорно,че страните са живеели на съпружески начала без
сключен граждански брак, като от това им съжителство се е родило малолетното
дете К., понастоящем почти на 9 години. Отношенията между родителите са се
влошили, поради което бащата е напуснал съвместно обитаваното жилище през 2018
год., а детето е останало при майката. Родителите не са постигнали споразумение
по чл.127,ал.1 СК, очевидно е, че отношенията между тях са крайно обтегнати и
към настоящия момент, като твърдението на бащата е, че майката препятства
контактите му с детето и не може да се грижи добре за него. От
горното следва единствения логичен извод, че предявявайки иска с правно
основание чл.127,ал.2 СК бащата В.Х. е реализирал едно свое признато от закона
право, а не е злоупотребил с него , при което и искът на майката В.С. с правно
основание чл.45 ЗЗД се явява неоснователен, до какъвто правилен извод е
достигнал и съставът на РС-Бяла Слатина. Производството
по чл.127,ал.2 СК е такова по спорна съдебна администрация, поради което и
въпросът за основателност или не на този иск не стои. Искът е допустим и
доколкото до този момент въпросът за родителските права по отношение на
малолетното дете К. не е разрешен от родителите, съдът по гр.дело №989/2018
год. дължи произнасяне по същество. Що се касае до доводите на въззивницата ,че
воденето на делото за родителски права и изнасянето по това дело на
обстоятелства, касаещи личния й живот и статус, не й е приятно и й причинява
редица неудобства и стрес, то следва да бъде отбелязано, че участието в такова
производство поначало не предполага положителни емоции. Изживяването на негативни
такива от всяка от страните обаче не е и не може да бъде основание за уважаване
на иск с правно основание чл.45 ЗЗД. При тези
си съображения Окръжен съд-Враца
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №81/09.04.2019
год., постановено по гр.дело №1477/2018 год. по описа на Районен съд - Бяла Слатина, с
което състав на съда е отхвърлил предявения от В.С. *** против В.К.Х. *** иск с правно основание чл.45,ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата
от 10000.00 лева,представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
настъпили в резултат на противоправно поведение на ответника, изразяващо се в
злоупотреба с правото на иск.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен срок
от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.