Р Е
Ш Е Н
И Е
София,11.03.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I Гражданско отделение, 23 състав, в публично съдебно заседание, проведено на
петнадесети февруари януари през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖАНА ЖЕЛЯЗКОВА
при
секретаря Румяна Григорова, като разгледа материалите по гр.д. №7362/2017г. по описа на СГС, докладвано от съдията, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП, във вр. с
чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за нищожност на следните клаузи от допълнително
споразумение от 16.09.2008 г. към договор за ипотечен кредит с анюитетни вноски от 28.07.2006 г.: чл. 2
(1), чл. 4 (2), чл. 6 (1), чл. 6 (2), чл. 6 (3), чл. 6 (4) и чл. 6 (5), поради
неравноправност на тези клаузи и осъдителен иск, с правно основание чл. 55, ал.
1, предл. 1 ЗЗД за възстановяване на сумата от 96 390 лева (левовата
равностойност на 49 283 Евро), представляваща неоснователно събрани от Б.ата
курсови разлики за периода от 11.06.2012 г. до 11.05.2017 г. при начална липса
на основание поради нищожност на горепосочените клаузи на процесното
допълнително споразумение, както и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за присъждане
на лихви за забава върху сумата от 96 390 лева за периода от датата на
завеждане на исковата молба до окончателно плащане на сумата.
ИЩЕЦЪТ- Е.М.К., ЕГН ***********,***, представлявана по пълномощно от адв. Д.А.Р.,
член на САК, съдебен адрес:***, офис 1, твърди, че на 28.07.2006 г. е сключила
договор за ипотечен кредит с анюитетни вноски № 348/28.07.2006 г. с „ДЗИ Б.” АД
(универсален правоприемник на което дружество е ответникът “Ю.Б.” АД), по
силата на който, Б.ата й е предоставила ипотечен кредит в размер на 258 000
евро, предназначени за строеж на недвижим имот. Срокът за погасяване на кредита
е 180 месеца (15 години), при първоначален годишен лихвен процент за първата
една година от срока на кредита в размер на 4,50%, а за останалия срок на
кредита - 8,65%. Съгласно посочения договор за кредит кредитополучателят
погасява кредита на 180 равни (анюитетни) месечни вноски, включващи лихва и
главница, с размер на вноската за първата година от срока на кредита - 1973,68
евро, а за останалия срок на кредита - месечна вноска в размер на 2526,95 евро.
Солидарен длъжник по кредита е съпругът й - П.С.Г., който дал като обезпечение
на кредита недвижим имот, негова собственост. Излага, че сумата по кредита е
усвоена съобразно уговореното с договора и по посочената Б.ова сметка ***.
Ищцата заявява, че на 06.11.2007 г. между нея и Б.ата е подписано допълнително
споразумение към договора за ипотечен кредит с анюитетни вноски от 28.07.2006
г., съгласно което страните са договорили нов размер на годишната лихва по
кредита, а именно: считано от 11.11.2007 г., годишната лихва е в размер на
сбора на действащия базов лихвен процент (БЛП) на Б.ата за жилищни кредити в
евро, валиден за съответния период на начисляване на лихвата плюс договорна
надбавка от 0,9 пункта. Страните са установили, че към момента на сключване на
допълнителното споразумение БЛП на Б.ата за жилищни кредити в евро е в размер
на 6,35 %, т.е. към 06.11.2007 г. годишната лихва по кредита е 7,25%. На
06.11.2007 г. между страните е сключено още едно допълнително споразумение към
договора за ипотечен кредит с анюитетни вноски от 28.07.2006 г., съгласно което
страните са договорили, че в случай на предсрочна изискуемост на кредита по
договора, Б.ата има право да направи предсрочно изискуеми всички останали
отпуснати на кредитополучателя от Б.ата кредити. На 16.09.2008 г. между тях е
сключено ново допълнително споразумение към договора за ипотечен кредит с
анюитетни вноски от 28.07.2006 г., съгласно което остатъчният дълг по кредита
се превалутира от евро в швейцарски франкове по курс „купува“ за швейцарски
франк към евро на Б.ата в деня на превалутиране на кредита. По този начин е
осъществена обективна новация на задълженията на кредитополучателя (а и на
солидарния длъжник) по договора за ипотечен кредит от 28.07.2006 г., като
задължението за връщане на дължимите по този договор суми в евро е погасено.
Съгласно чл. 3 (1) от последното допълнително споразумение, за усвоения кредит
(като следва да се има предвид, че на кредитополучателите никога не е
предоставяна от Б.ата и той никога не е усвоявал суми в швейцарски франкове)
кредитополучателят дължи на Б.ата годишна лихва в размер на сбора на БЛП на Б.ата
за жилищни кредити в швейцарски франкове, валиден за съответния период на
начисляване на лихвата плюс договорна надбавка от 1.5 пункта. Страните са
установили, че към момента на сключване на процесното допълнително споразумение
БЛП на Б.ата за жилищни кредити в швейцарски франкове е в размер на 5 %, т.е.
към 16.09.2008 г. годишната лихва по кредита е 6,5 %. Съгласно чл. 2 (1)
усвоеният кредит в швейцарски франкове се превалутира служебно от Б.ата в евро
по търговски курс „купува“ швейцарския франк към евро на Б.ата за съответната
валута в деня на усвояването като се превежда по откритата в Б.ата сметка на
кредитополучателя в евро, обслужваща кредита до момента на превалутиране. Съгласно
чл. 4 (2) погасяването на кредита се извършва в швейцарски франкове. В случай,
че на съответния падеж на погасителна вноска по главницата и/или лихвата
кредитополучателят не е осигурил дължимата сума в швейцарски франкове по
сметката си по чл. 2, но има средства в лева или евро по своите сметки в Б.ата,
погасяването на кредита може да се извърши служебно от Б.ата освен във валутата
на кредита и в лева или евро, след служебно превалутиране на тези средства в
швейцарски франкове по курс „продава“ на Б.ата за швейцарския франк към евро,
за което кредитополучателят с подписването на процесното допълнително
споразумение е дала своето неотменимо и безусловно съгласие и е оправомощила Б.ата.
Съгласно чл. 6 (1) кредитополучателят има право да поиска от Б.ата да
превалутира предоставения му кредит в швейцарски франкове съответно в български
лева или евро, като за услугата се съгласява да заплати съответната комисиона,
съгласно действащата към датата на превалутирането Тарифа на Б.ата, като
съгласно чл. 6 (2) с подписване на процесното допълнително споразумение
кредитополучателят се съгласява, в случаите по ал.1 Б.ата да превалутира
кредита в лева или евро по обявения курс „купува" на Б.ата за щвейцарски
франкове за датата на превалутирането, както и да прилага по отношение на
превалутирания кредит лихвените проценти, обявени от Б.ата по реда на чл. 5 (2)
за съответната валута и вид на кредита. Чл. 6 (3) предвижда, че по смисъла на
процесното споразумение превалутиране се определя като промяна на валутата, в
която се изчислява стойността на задължението, при което следва да се приложи
съответния лихвен процент, приложим за новата валута на кредита при изчисляване
на лихвата по същия. Според чл. 6 (4) кредитополучателят декларира, че е
запознат и съгласен с обстоятелството, че промяната на обявения от Б.ата курс
купува и/или продава на швейцарския франк към български лев или евро, както и
превалутирането по aл. 1, може да има за последица, включително в случаите по
чл. 4 (2), повишаване на размера на дължимите погасителни вноски по кредита
изразени в лева/евро, като напълно приема да носи за своя сметка риска от
такива промени и повишаване, както и че е съгласен да поеме всички вреди
(включително и пропуснати ползи), произтичащи от промяната на валутните курсове
и новите лихви, приложими по превалутирания кредит. В чл. 6 (5) е посочено, че
кредитополучателят декларира, че е изцяло запознат и разбира икономическия
смисъл и правните последици на разпоредбите на чл. 4 (2) и чл. 6 (1) - (4) от
допълнителното споразумение, както и че е съгласен с настъпването им. Навежда,
че неразделна част от процесното допълнително споразумение от 16.09.2008 г. е
Приложение № 1 към него, което е подписано между страните, но в оригиналния
екземпляр, който е останал за кредитополучателя не са посочени нито приложимия
курс „купува“ за швейцарския франк на Б.ата към Евро към датата на
превалутиране на остатъчния размер на кредита, нито размера на превалутирания
остатъчен дълг в швейцарски франкове. Б.ата не е предоставила на
кредитополучателя и погасителен план, който представлява неразделна част от
процесното допълнително споразумение. Във връзка с извършеното новиране на
кредитното правоотношение е сключен и нотариален акт за изменение и допълнение
на нотариалния акт за учредяване на договорна ипотека в полза на Б.ата върху
имота, собственост на солидарния длъжник. Ищецът излага, че уговореният и
реално предоставен и усвоен кредит е в
евро и е в размер на 258 000 евро. Въпреки това Б.ата претендира и събира за
погасяването му вноски в швейцарски франкове или тяхната равностойност към
датата на плащането в размер, определен от нея по неясни критерии. В резултат
на увеличението на валутния курс на швейцарския франк с около 40 % Б.ата е
събрала под формата на месечни погасителни вноски сума на стойност значително
по-висока от дължимата. Платените суми за месечни погасителни вноски (за
главница и лихви) за периода до 11.06.2012 г. до 11.05.2017 г. надвишават
дължимите суми с 96 390 лева, представляващи левовата равностойност на 49 283
евро. Твърди, че ответникът се е обогатил неоснователно с валутните разлики
между стойността на събраните от него суми в швейцарски франкове и стойността
на дължимите вноски в евро. Навежда, че многократно е молила Б.ата за
намаляване на лихвения процент с цел минимизиране тежестта на валутния риск,
който се понася само от нея, но така и не се стигнало до предоговаряне на
условията по кредите. Въпреки това твърди, че от датата на подписване на
договора за кредит до настоящия момент е изряден длъжник и изпълнява
добросъвестно всичките си задължения, като е заплатила в срок общо 102 месечни
вноски. Претендира обаче на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД да й бъдат възстановени
курсовите различи по 60 месечни вноски, събрани от Б.ата през периода от
11.06.2012 г. до 11.05.2017 г. при начална липса на основание, като курсовите
разлики за вноски преди този период са дължими, но не се претендират с
настоящата искова молба, предвид евентуалното възражение на ответника за
изтекла погасителна давност. Ищцата твърди, че едва като е започнала да
изпълнява процесното допълнително споразумение, е разбрала, че към момента на
сключването му не е имала информация относно съществени негови условия - дали и
каква сума в швейцарски франкове ще претендира Б.ата от нея и колко евро трябва
да плати за погасяване на остатъчния размер в евро (който също не й е бил
известен), какъв ще бъде размерът на месечните вноски, какви са икономическите
причини да се промени договорената и предоставена сума на друга такава в швейцарски
франкове, какви могат да бъдат икономическите последствия от въвеждането на
този механизъм, какви са били конкретните икономически обстоятелства към
момента на сключване на процесното допълнително споразумение - исторически
ниските нива на швейцарския франк и тенденциите за повишението на курса му. При
сключване на процесното допълнително споразумение ответникът не я е информирал,
че стойността на задължението й и на месечните вноски може да се повиши поради
очакваните курсови разлики. Заявява, че не може да се очаква от средния
потребител без специални знания и опит да оцени съществения валутен риск на
база неясните и противоречиви клаузи на процесното допълнително споразумение,
нито да се предпази от този риск. Намира, че доколкото е сключила договор за
ипотечен кредит (включително процесното допълнително споразумение), и доколкото
кредитът не е предназначен за извършване на търговска или професионална
дейност, тя има качеството на потребител и следва да се ползва от специалната защита, предоставена
от ЗЗП. В тази връзка твърди, че клаузите на чл. 2 (1), чл. 4 (2), чл. 6 (1).
чл. 6 (2), чл. 6 (3). чл. 6 (4) и чл. 6 (5) от процесното допълнително
споразумение от 16.09.2008 г. не са индивидуално уговорени по смисъла на чл.
146 ЗЗП. То е типово, изготвено е предварително от Б.ата и е липсвала каквато и
да било възможност за кредитополучателя за промяна на посочения начин на
формиране на лихвата и нейната промяна. Същото съдържа стандартни изготвени предварително условия от Б.ата,
чието съдържание не е било обект на индивидуално договаряне, като на
кредитополучателя не е предоставена каквато и да било възможност за такова
индивидуално договаряне. Горепосочените клаузи от процесното допълнително
споразумение са уговорени във вреда на потребителя и не отговарят на
изискването за добросъвестност и водят до значително неравновесие между правата
и задълженията на Б.ата и потребителя. Съгласно чл. 2 (1) от процесното
допълнително споразумение превалутирания остатъчен дълг по кредита (чиито
размер не е посочен) се усвоява по блокирана сметка в швейцарски франкове на
името на кредитополучателя. От тази сметка той не е усвоил кредита си. Усвоил
го е и то в евро от друга, открита на негово име от Б.ата сметка в евро и то
още при сключването на договор за ипотечен кредит с анюитетни вноски №
348/28.07.2006 г. Именно по тази еврова сметка Б.ата е превела сума в евро,
след което служебно я е превалутирала по курса си швейцарски франк/евро към
деня на сключване на процесното допълнително споразумение. Излага, че за
периода на изпълнение на процесното допълнително споразумение курсът швейцарски
франк/евро/лев се e покачил значително. Задължението на кредитополучателя
е да връща кредита си на погасителни вноски в швейцарски франкове, т.е. дължат
се анюитетни вноски във валута швейцарски франк. Реално кредитополучателят
погасява кредита си във валутата, в която го е получил т.е. евро по откритата
му от Б.ата сметка. Курсът, по който се определя евровата/левова равностойност
на дължимата във франкове погасителна вноска, се определя от едностранно и
изцяло от Б.ата към деня на съответното плащане, а съгласно процесното
допълнително споразумение Б.ата прилага за превалутираната вноска лихвения
процент за кредити в лева, който е неизвестен за кредитополучателя. Когато курсът
се покачва, както е в настоящия случай, за една и съща като размер в швейцарски
франкове вноска, кредитополучателят внася различна по- голяма сума в евро/лева. Разликата в
курса на швейцарския франк към еврото/лева към момента на отпускане на кредита
и към момента на погасяване на вноските по него, представлява положителна
величина, формирана след служебно превалутиране от Б.ата, по неин търговски
курс, към всеки от двата момента, която се явява печалба за Б.ата за сметка на
кредитополучателя, съществуваща и получавана успоредно с договорената
възнаградителна лихва. Тази разлика не е част от основния предмет на процесното
допълнително споразумение, нито представлява цена на финансова услуга (в този
смисъл е Решение по дело С-26/13 на СЕС). Навежда, че горното води като
резултат до факта, че тя, като кредитополучател, без да е търговец, поема
съществен валутен риск, а равновесието между правата и задълженията на Б.ата (в
качеството й на търговец) и кредитополучателя (в качеството му на потребител)
значително се нарушава във вреда на последния, което съгласно разпоредбата на
чл. 143 ЗЗП обуславя неравноправност на клаузите, които го позволяват - в
случая това са клаузите на чл. 2(1), чл.4 (2), чл. 6 (1), чл. 6 (2), чл. 6 (3).
чл. 6 (4) и чл. 6 (5) от процесното допълнително споразумение. Следва да се
вземе предвид също така, че за кредитополучателя не е предвиден механизъм за
противодействие срещу постоянното повишаване на валутния курс, което води до
непрекъснато нарастване на размера на анюитетни вноски в евро/лева, без да се
променя абсолютната им стойност в швейцарски франкове. Въпреки декларациите в
чл. 6 (4) и (5) от процесното допълнително споразумение, излага, че е останала неинформирана за начина, по който
промяната във валутния курс е възможно да повлияе върху конкретните й
задължения за погасяване на кредита. Безспорно е, че когато не са ясни
конкретните обстоятелства, върху които определен фактор може да влияе, знанието
за самия него не носи информация за механизма на действието му и резултатите от
проявлението му. Непредоставянето на информация относно ефектите от
погасяването на кредита в друга валута от страна на Б.ата е в нарушение на
изискването за добросъвестност по чл. 143 ЗЗП.
В тази връзка твърди, че разпоредбата на чл. 144, ал. 3 ЗЗП е
неприложима. Съгласно процесното допълнително споразумение, размерът на
лихвения процент и валутният курс на швейцарският франк към еврото и лева е
изцяло във властта и волята на Б.ата и тя има възможност да ги променя без да
се съобразява с каквито и да било обективни критерии и/или да спазва каквато и
да било методология при промяната. Именно тази изначална и последваща неяснота
относно това по какъв начин, как и с колко би се изменило задължението на
кредитополучателя по процесното допълнително споразумение, сочи на
неприложимост на изключението, визирано в хипотезата на чл. 144, ал. 3 ЗЗП.
Освен това, процесиите курсови разлики не са нито част от основния предмет на
договора, нито представляват възнаграждение (цена) за финансова услуга, поради
което приложението на чл. 144, ал. 3 ЗЗП е изключено относно тях (в този смисъл
Решение по дело С-26/13 на СЕС). Предвид горепосоченото излага, че е безспорно
ясно, че посочените клаузи от процесното допълнително споразумение, които
уреждат превалутиране на погасителните вноски като предвиждат задължение за
връщане на кредита в швейцарски франкове в равностойност на евро, определена по
курса на Б.ата „продава” за швейцарски франк към деня на падежа, са нищожни на
основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП като неравноправни по смисъла на чл. 143, т. 9, т.
10, т. 18 и т. 19 ЗЗП. Така получената от Б.ата сума над уговорената
възнаградителна лихва, формирана от курсовата разлика швейцарски франк/евро,
лев при превалутирането в периода от 11.06.2012 г. до 11.05.2017 г.,
включително, е платена без основание и като такава подлежи на връщане на
основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД. Подлежащата на връщане разлика е в
размер на 96 390 лева. Твърди, че ответникът и дължи и законната лихва за
забава върху размера на курсовата разлика по всяка месечна вноска за периода от
датата на завеждане на настоящата искова молба до окончателно плащане на
сумата.Претендира разноски за производството.
ОТВЕТНИКЪТ- “Ю.Б.” АД, ЕИК П.С.Г., със седалище и адрес на управление:*** 1766, р-н
Витоша, ул. *******, представлявано заедно от Д.Б.Ш., в качеството му на
изпълнителен директор и П.Н.Д., в качеството й на изпълнителен директор не
оспорва наличието на валидно договорно отношение с ищцовата страна, възникнало
въз основа на договор за ипотечен кредит с анюитетни вноски
от 28.07.2006 г., ревизирано с допълнително споразумение, включително от 16.09.2008 г. Оспорва обаче исковете по основание и размер -оспорва
процесния кредит да е предоставен на ищцата в качеството и на потребител по
смисъла на ЗПП като твърди, че същият е послужил за финансиране на търговска
дейност. Излага, че оспорените като неравноправи клаузи от допълнителното
споразумение са индивидуално уговорени, предвид което не подлежат на преценка
по реда на ЗПП. Оспорва твърдението на ищцата, че кредитът не и е предоставен в
швейцарски франкове, както и сумата предявена с иска по чл. 55 ЗЗД. Възразява
изцяло срещу основателността на исковете като подкрепя възражението си с
подробно становище.
Страните са представили и допълнителна искова молба и
отговор на същата, с които уточняват възраженията си и поддържат вече
направените такива.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди в тяхната
съвкупност, както и във връзка със становищата на страните и техните
възражения, намира за установено от фактическа страна следното:
На 28.07.2006 г. е сключен договор за ипотечен кредит с анюитетни вноски №
348/28.07.2006 г., с който „ДЗИ Б.” АД (универсален правоприемник на което
дружество е “Ю.Б.” АД) е предоставила ипотечен кредит в размер на 258 000 евро,
предназначени за строеж на недвижим имот, на Е.М.К., ЕГН ***********.
Видно от представеното с исковата молба допълнително
споразумение от 16.09.2008 г. към договора за ипотечен кредит с анюитетни
вноски от 28.07.2006 г., предмет на настоящия спор, между страните е постигнато
съгласие остатъчният дълг по кредита да се превалутира от евро в швейцарски франкове
по курс „купува“ за швейцарски франк към евро на Б.ата в деня на превалутиране
на кредита.
Съгласно чл.2 (1) от допълнително споразумение от 16.09.2008
г. към договора за ипотечен кредит с анюитетни вноски от 28.07.2006 г., която
се претендира, че е нищожна от ищеца, усвоеният кредит в
швейцарски франкове се превалутира служебно от Б.ата в евро по търговски курс
„купува" швейцарския франк към евро на Б.ата за съответната валута в деня
на усвояването, като се превежда по открита в Б.ата сметка на кредитополучателя
в евро, обслужваща кредита до момента на превалутиране. Посочено е в тази
разпоредба, че с подписване на настоящото споразумение кредитополучателят дава
своето безусловно и неотменимо съгласие и оправомощава Б.ата за служебното извършване
на горните действия.
Съдържанието на следващата претендирана за нищожна клауза-чл. 4 (2) от процесното допълнително споразумение е следното: Погасяването на кредита се извършва в швейцарски
франкове. В случай, че на съответния падеж на погасителната вноска по главница
и/или лихвата кредитополучателят не е осигурил дължимата сума в швейцарски
франкове по сметката си по т.2, но има средства в лева или евро по своите
сметки в Б.ата, погасяването на кредита може да се извърши служебно от Б.ата
освен във валутата на кредита и в лева или евро, след служебното превалутиране
на тези средства в швейцарски франкове по курс „продава" на Ю.Б. и Е.Д.Б.АД
за швейцарския франк към евро, за което кредитополучателят с подписването на
настоящото споразумение дава своето неотменимо и безусловно съгласие и
оправомощава Б.ата.
Съгласно чл. 6 (1) (също
претендирана за нищожна) кредитополучателят
има право да поиска от Б.ата да превалутира предоставения му кредит в
швейцарски франкове съответно в български лева или евро, като за услугата се
съгласява да заплати съответната комисиона, съгласно действащата към датата на
превалутирането тарифа на Б.ата, а според чл.6 (2)-кредитополучателят има право да поиска от Б.ата
да превалутира предоставения му кредит в швейцарски франкове съответно в
български лева или евро, като за услугата се съгласява да заплати съответната
комисиона, съгласно действащата към датата на превалутирането тарифа на Б.ата.
Съгласно чл. 6 (3)
(също претендирана за нищожна) по смисъла на
настоящото споразумение превалутиране се определя като промяна на валутата, в
която се изчислява стойността на задължението, при което следва да се приложи
сътветния лихвен процент, приложим за новата валута на кредита при изчисляване
на лихвата по същия.
Съдържанието на следващата претендирана за нищожна клауза- чл. 6 (4)- е следното „ кредитополучателят
декларира, че е запознат и съгласен с обстоятелството, че nпромяната на обявения от Б.ата
курс купува и/или продава на швейцарския франк към български лев или евро,
както и превалутирането по ал. 1, може да има за последица, включитепно в
случаите по т.4, ал.2, повишаване на размера на дължимите погасителни вноски по
кредита изразени в лева/евро, като напълно приема да носи за своя сметка риска
от такива промени и повишаване, както и че е съгласен да поеме всички вреди
(включително и пропуснати ползи), произтичащи от промяната на валутните курсове
и новите лихви, приложими по превалутирания кредит.
Съгласно чл. 6 (3)
(също претендирана за нищожна) кредитополучателят
декларира, че е изцяло запознат и разбира икономическия смисъл и правните
последици на разпоредбите на т.4, ал. 2 и т.6, ал. 1 - 6 от настоящото
споразумение, както и че е съгласен с настъпването им.
От заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна
експертиза се установява, че курсът
на швейцарския франк и на еврото към лева
към дата 16.09.2008 г. - дата на превалутиране на първоначалния кредит в евро- за CHF е 1,25971 лева, а за еврото е 1,95583 лева. Дължимата
сума в левове (при курс купува швейцарски франк) е 369 308,27 лева. Ако
кредитът би се погасил в евро, то кредитополучателят би заплатил с 73 718,29
лева по-малко. (369 308,27 лв. - 295 589,98 лв.). Разликата между сумите за
погасителни вноски в лева, ако се приеме, че са платени в евро 295 589,98 лева,
и заплатените по погасителния план в швейцарски франкове 374 039,51 лева е 78
449,53 лева. Вследствие
на превалутирането налице е сума, получена от курсовата разлика на двете валути
(швейцарски франк и евро). Съгласно Бордеро №
8057974 от 08.10.2008 г. е извършена валутна сделка на клиент Е.М.К.. Продадени
са 234 635,18 евро (1,95583 евро), с левова равностойност 458 906,52 лв.
Закупени са 371 319,32 (1,25971 лв./CHF) CHF, с левова
равностойност 467 754,66 лв. Налице е курсова
разлика в размер на 8 848,14 лева. Договорът за
ипотечен кредит с анюитетни вноски № 348/28.07.2006 г. и Допълнително
споразумение от 16.09.2008 г. са сключени с физическо лице, същите са
осчетоводени от Б.ата като жилищен кредит срещу ипотека, за който са прилагани
условията за физически лица и БЛП за жилищни кредити (БЛП за ипотечни
потребителски кредити и ипотечни жилищни кредити е един и същ). Б.овата сметка
от която е обслужван кредита е на физическо лице и за нея е приложена тарифата
на Б.ата по отношение на разплащателни сметки на физически лица. След
подписване на Допълнителното споразумение от 16.09.2008 г., с което кредитът се
превалутира от евро в швейцарски франкове, Б.ата отчита същия по счетоводна
сметка с 2271 756 ********* 02 7 „Заеми на граждани и домакинства за жилища във
валута, обезпечени с ипотека". По данни на Б.ата,
Договорът за ипотечен кредит № 348/28.07.2006 г. и допълнителното споразумение
от 16,09.2008 г. представляват ипотечен кредит.
По делото
е прието заключение на допълнителна ССЕ,
която установява, че, сумата,
която кредитополучателят е надплатила за процесния период - от 11.06.2012 г. до
11.05.20.17 г., ако се приеме, че не е следвало кредитът да се връща (погасява)
в швейцарски франкове, а в евро е 76 569,30 лева.,
но по курса на Б.ата ищцата е платила в повече сумата от 78 449.53 лева.( по курса, който е прилагала Б.ата).
По делото
се събраха и гласни доказателства.
Свидетелят
на ищцата П.С.Г., който живее на семейни
начала с ищцата, сочи, че при
подписването на допълнителното споразумение Б.ата им е подала стандартен
формуляр. Не са го обсъждали, не им е дадена възможнаст за това.
Свидетелят
на ответника- А.А., сочи, че в този период(процесния) лихвите по кредити в
щвейцарски франкове били по –ниски от тези в евро. Не е запознат с процеса на
договаряне на кредита на ищцата, когато е бил отпуснат. Сочи, че той също
теглил от Б.ата кредит в същата валута, не е очаквал, че лихвата в швейцарски
франка ще се повиши в бъдеще.
При
така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
По предявения искове за нищожност на клаузите от допълнително
споразумение от 16.09.2008 г. към договор за ипотечен кредит с анюитетни вноски от
28.07.2006 г:
Като основание на предявения иск за нищожност на
договорната клаузи на чл. 2 (1), чл. 4 (2), чл. 6 (1), чл. 6 (2), чл. 6 (3),
чл. 6 (4) и чл. 6 (5) от допълнително
споразумение от 16.09.2008 г. към договор за ипотечен кредит с анюитетни вноски от 28.07.2006 г., ищецът сочи, че същите са неравноправни по
смисъла на чл.143 и чл.146 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, поради
което и съдът е обвързан при произнасянето си от така заявения правопораждащ
факт и следва да даде отговор на въпроса дали по отношение на процесната сделка
са приложими нормите на цитирания закон и налице ли са някоя от уредените в
него хипотези, водещи до нищножност на отделните договорни калузи.
В тази връзка, на първо място, следва да се посочи,
че в производството се установява, че между ищеца, като кредитополучател, и ответното дружество са
възникнали облигационни отношения по договор за
ипотечен кредит с анюитетни вноски от 28.07.2006 г. и сключеното към него допълнително споразумение от 16.09.2008 г., част от съдържанието на което са
и уговорките, които са оспорени в настоящото производство. На следващо място,
съдът съобразява и това, че кредитополучателят по тази сделка е физическо лица,
на което е предоставен Б.ов кредит, който не е предназначен за извършване на
търговска или професионална дейност, поради което и същият има качеството на
потребител по смисъла на § 13, т.1 от ДР на ЗЗП. Това негово качество се и
оспорва от ответника по иска. Но от събраните доказателства (гласни и писмени),
включително и заключението на приетата по делото ССЕ, се установява, че договорът за ипотечен кредит с анюитетни вноски №
348/28.07.2006 г. и допълнително споразумение от 16.09.2008 г. са сключени с
физическо лице, същите са осчетоводени от Б.ата като жилищен кредит срещу
ипотека, за който са прилагани условията за физически лица и БЛП за жилищни
кредити (БЛП за ипотечни потребителски кредити и ипотечни жилищни кредити е
един и същ). Б.овата сметка, от която е обслужван кредитът е на физическо лице
и за нея е приложена тарифата на Б.ата по отношение на разплащателни сметки на
физически лица. След подписване на допълнителното споразумение от 16.09.2008
г., с което кредитът се превалутира от евро в швейцарски франкове, Б.ата отчита
същия по счетоводна сметка с 2271 756 ********* 02 7 „Заеми на граждани и
домакинства за жилища във валута, обезпечени с ипотека". По данни на Б.ата
договорът за ипотечен кредит № 348/28.07.2006 г. и допълнителното споразумение
от 16,09.2008 г. представляват ипотечен кредит. Следователно ищецът, като кредитополучател в отношенията, възникнали между
него и „Ю.Б.” АД по силата на процесния договор и доп. споразумение, се ползва
от защитата на потребителите, предвидена в ЗЗП, който в частта, касаеща
регламентацията на неравноправните клаузи в потребителските договори въвежда
разпоредбите на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно
неравноправните клаузи в потребителските договори.
Тъй като в
чл. 146, ал. 1 ЗЗП е предвидено, че неравноправните клаузи в договорите са
нищожни само в случаите, в които те не са уговорени индивидуално, при постановяването на решението си настоящият съдебен състав следва да се
ръководи от критериите неравноправен и
индивидуално уговорен, изследвайки действителността на процесните
клаузи- чл. 2 (1), чл. 4 (2), чл. 6 (1), чл. 6 (2), чл. 6 (3),
чл. 6 (4) и чл. 6 (5), от процесното допълнително
споразумение,
сключено на 16.09.2008 г. между страните в производството.
На въпроса - дали процесните са индивидуално уговорени с
потребителя или не- съдът намира следното:
Не се спори, че посочените уговорки не са част от
общите условия, при които Б.ата –ответник сключва договорите за ипотечен кредит
с физически лица, а са част от съдържанието на сключения между страните по
спора договор за кредит (допълнително споразумение от 16.09.2008 г.). Това, обаче, не е достатъчно същите да бъдат квалифицирана като
индивидуално уговорени, предвид разпоредбата на чл.146, ал.2 ЗЗП („Не са индивидуално уговорени клаузите, които
са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност
да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия“) и с оглед направеното възражение от ищеца, че те са част от стандартни,
изготвени предварително договори за кредит, които сключва Б.ата и не подлежат
на коментар и промяна. Установяването в процеса на обстоятелството, че
определено условие от договора е индивидуално уговорено е поставено в тежест на
„Ю.Б.” АД на основание специалната норма на чл.146, ал.4 ЗЗП. В хода на
производството ответникът, обаче, не е представил доказателства, че включването
на оспорените клаузи в споразумението към договора е в резултат на изричното им
обсъждане и постигане на съгласие с потребителя по отношение на тяхното съдържание.
Това не се установява и от обясненията на ищцата по реда на чл. 176 ГПК, дадени в о.з. от 05.10.2018г., посочени по-горе.
След като по делото не е установено от „Ю.Б.” АД,
че оспорените клаузи са индивидуално уговорени, то за ответника са
неблагоприятните последици от неангажиране на доказателства и съдът следва да
приеме, че клаузи на чл. 2 (1), чл. 4
(2), чл. 6 (1), чл. 6 (2), чл. 6 (3), чл. 6 (4) и чл. 6 (5) от допълнително споразумение от 16.09.2008 г. към договор за ипотечен кредит с анюитетни вноски от 28.07.2006 г. са били изготвени от Б.ата предварително и кредитополучателят не е имал
възможност да влияе върху съдържанието им при сключването му. Ето защо и тези клаузи може да бъдат нищожни на
основание чл.146 ЗЗП в случай, че се установи, че са неравноправна.
На въпроса дали процесните клаузи на клаузи на чл. 2 (1), чл. 4 (2), чл. 6 (1), чл. 6 (2), чл. 6 (3), чл. 6 (4) и чл. 6
(5) от допълнително споразумение от 16.09.2008 г. към договор за
ипотечен кредит с анюитетни вноски от 28.07.2006 г. са неравноправни:
Съгласно чл.143 ЗЗП неравноправна клауза в договор,
сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата
и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. В посочената
разпоредба е налице изброяване на изричните хипотези, при които една клауза в
договора се явява неравноправна, което не е изчерпателно. Ето защо при решаване
на настоящия спор по предявения установителен иск съдът следва да провери освен
това дали оспорените клаузи не попадат в някой от примерно посочените случаи на
т.1 до т.17 на чл.143 ЗЗП, така и това дали не са налице общите критерии,
дадени в цитираната норма.
Съгласно чл.143, т.10 неравноправна клауза в
договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца и потребителя, като позволява на
търговеца да променя едностранно условията на договора въз основа на
непредвидено в него основание.
В случая, при тълкуване волята на страните,
изразена в текста на клаузите на чл. 2 (1), чл. 4
(2), чл. 6 (1), чл. 6 (2), чл. 6 (3), чл. 6 (4) и чл. 6 (5) от допълнително споразумение от 16.09.2008 г. към договор за ипотечен
кредит с анюитетни вноски от 28.07.2006 г, сключен с ищеца, се установява, че с тях е предвидена възможност за Б.ата
едностранно, без постигане на изрична уговорка за това с кредитополучателя, да
променя условията на сключения с ищеца договор за кредит, поради което и за да
се приеме, че тези уговорки не накърняват защитими итереси на потребителя, то
съгласно правилото на чл.143, т.10 ЗЗП, условията, при които търговецът може да
променя съдържанието на сделката, следва да са изрично, изчерпателно и на
разбираем език посочени в самия договор. Ако с посочаните уговорки се позволява
на Б.ата да променя условията на договора на непредвидено в него основание за
това, то тя следва да се квалифицира като неравноправна.
От събраните доказателства ( гласни и писмени, вкл.
от заключенията на приетите по делото ССЕ-основна и допълнителна) се установи,
че с посочаните уговорки се позволява на Б.ата да променя условията на договора
едностранно, без да е постигнала изрична уговорка за това с кредитополучателя,
поради което се налага изводът, че уговорките на клаузи на чл. 2 (1), чл. 4
(2), чл. 6 (1), чл. 6 (2), чл. 6 (3), чл. 6 (4) и чл. 6 (5) от допълнително споразумение от 16.09.2008 г. към договор за
ипотечен кредит с анюитетни вноски от 28.07.2006 г., са неравноправни на основание чл.143, т.10 ЗЗП.
Ето защо и на основание чл.146, ал.1 ЗЗП те са нищожни, което прави предявения
главен установителен иск основателен.
По иска с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД:
За да бъде уважен искът с правно основание чл.55,
ал.1, предл.1 ЗЗД, съдът следва да установи наличието на две предпоставки: 1)
получаването на нещо от обогатилото се лице -ответника, което му се дава от
обеднялото лице-ищеца и 2) липса на основание за получаването, като в
хипотезата на чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД тази липса следва да е начална, каквито
са и твърденията, въведени от ищеца в настоящото производство.
По делото не е спорно, че ответникът е получил от
ищеца сума от швейцарски франка. От
приетата по делото допълнителна съдебно - счетоводна експертиза се установява,
че размерът на тази сума е 373 713,60 лева. Сумата, която кредитополучателят е надплатил за процесния период - от
11.06.2012 г. до 11.05.20.17 г., ако се приеме, че не е следвало кредитът да се
връща (погасява) в швейцарски франкове, а в евро , е 76 569,30
лева. По курса, който е прилагала Б.ата сумата, която кредитополучателят е надплатил за
процесния период, е78 449.53 лева.
Спорен е въпросът дали за „Ю.Б.” АД съществува правно
основание да получи тази парична сума и по конкретно възникнали ли са в тежест
на кредитополучателя валидни задължения по силата на процесното допълнително споразумение от 16.09.2008 г. към договор за ипотечен кредит с анюитетни вноски от
28.07.2006 г. да заплати надплатената и посочената
по-горе сума. След като в производството
се установи, че уговорките, съдържащи се
допълнително споразумение от 16.09.2008 г. към договор за
ипотечен кредит с анюитетни вноски от 28.07.2006 г., въз основа на които ответникът е получил
надплатената сума, са нищожна, то същите не могат да породят правни последици.
Следователно между страните по процесната търговска сделка не е постигнато
валидно съгласие за това, че в полза на „Ю.Б.” АД ще възникне такова право. То
не е регламентирано да възниква в полза на Б.ата и в императивна разпоредба на
закона.
Предвид гореизложеното се налага извода, че
извършеното от ответника „Ю.Б.” АД едностранно увеличаване на размера на
основното задължение на кредитополучателя, като е приел кредитът
да се връща (погасява) в швейцарски франкове, а не в евро, е направено, без да е налице валидно правно
основание за това.
От заключението на изготвената по делото допълнителна
съдебно-счетоводна експертиза се установява, че сумата, която кредитополучателят е надплатил за процесния
период - от 11.06.2012 г. до 11.05.20.17 г., ако се приеме, че не е следвало
кредитът да се връща (погасява) в швейцарски франкове, а в евро е 78 449.53
лева.( по курса, който е
прилагала Б.ата). След като по делото не се доказа,
че за ответника съществува валидно правно основание да получи тази сума, то по
силата на чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД за него е възникнало задължение да я върне в
патримониума на обеднялото лице – кредитополучател Е.М.К..
По присъждане на направените по делото разноски:
Двете страни са направили своевременно искане в
процеса за присъждане на направените по делото от тяхна страна разноски. От
страна на ищцата се доказаха реално заплатени разноски в размер на
9 235.60 лв. При съобразяване на размера на уважената част от иска на
основание чл.78, ал.1 ГПК на ищцата следва да се присъдят разноски в общ размер
на 7 516.63 лв. от 9 235.60 лв.
Ответникът е представил доказателства за направени
разноски в общ размер на 5 493.99 лв. При съобразяване размера на
отхвърлената част от иска на ответника се следва сумата от 1 022.56 лв.
С оглед горното и при направена от съда компенсация
на дължимите суми за разноски ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата от 6 494.07 лв.
Така
мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска,
предявен от Е.М.К., ЕГН ***********,***,
представлявана по пълномощно от адв. Д.А.Р., член на САК, съдебен адрес:***,
офис 1, срещу “Ю.Б.” АД, ЕИК П.С.Г., със седалище и адрес на управление:*** 1766, р-н
Витоша, ул. *******, представлявано заедно от Д.Б.Ш., в качеството му на изпълнителен
директор и П.Н.Д., в качеството й на изпълнителен директор, че клаузите на чл. 2 (1), чл. 4
(2), чл. 6 (1), чл. 6 (2), чл. 6 (3), чл. 6 (4) и чл. 6 (5) от допълнително
споразумение от 16.09.2008 г. към договор за ипотечен кредит с анюитетни вноски от 28.07.2006 г, сключен между „Ю.Б.” АД, от една страна, Е.М.К., , ЕГН ***********, от друга, са нищожни на основание чл.146, ал.1 вр.
чл.143, т.10 ЗЗП като неравноправни.
ОСЪЖДА “Ю.Б.” АД,
ЕИК П.С.Г., със седалище и адрес на управление:*** 1766, р-н Витоша, ул. *******,
представлявано заедно от Д.Б.Ш., в качеството му на изпълнителен директор и П.Н.Д.,
в качеството й на изпълнителен директор, да заплати на Е.М.К., ЕГН ***********,***, представлявана по пълномощно от адв. Д.А.Р.,
член на САК, съдебен адрес:***, офис 1, на основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД сума в размер на 78 449.53 лева, ведно със законната лихва от
12.06.2017 г.( датата на подаване на исковата молба) до окнчателното й плащане,
като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
сумата от 78 449.53 лева до пълния предявен размер от 96 390 лв.
ОСЪЖДА „Ю.Б.” АД да заплати на Е.М.К., ЕГН ***********,***,
представлявана по пълномощно от адв. Д.А.Р., член на САК, съдебен адрес:***,
офис 1, на основание чл.78, ал.1 от ГПК направените по делото разноски в размер
на 6 494.07лв.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: