№ 275
гр. Габрово, 10.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в публично заседание на
дванадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Полина Пенкова
Членове:Ива Димова
Симона Миланези
при участието на секретаря Весела Хр. Килифарева
като разгледа докладваното от Симона Миланези Въззивно гражданско дело
№ 20244200500460 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 348 от 12.07.2024 г., постановено по гр. д. № 305/2024 г.,
Районен съд – Габрово е отхвърлил предявените от Е. П. Б. искове, с пр. осн.
чл. 240, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, за осъждане на К. И. Б., да му
заплати сумата от 8 500 лв. получена на основание устен договор за заем от
17.12.2019 г., както и сумата от 1 000 лв. получена на основание устен договор
за заем от 29.10.2020 г., като неоснователни и недоказани. С решението е
осъдена К. И. Б. да заплати на Е. П. Б., на осн. чл. 55, ал. 1 предл. 1-во от ЗЗД,
получените без основание на 17.12.2019 г. - 8 500 лв. и на 29.10.2020 г. - 1 000
лв., ведно със законната лихва от 22.02.2024 г. до окончателното им
изплащане.
Срещу така постановеното решение, в частта, в която са уважени
предявените искове, е постъпила въззивна жалба от К. И. Б., чрез адв. Б. Г..
Твърди се, че в обжалваната част решението е неправилно и
незаконосъобразно, постановено при неправилна преценка на доказателства
по делото. Получаването на сумите от 8 500 лв. и 1 000 лв. от ответницата не
са без основание и съответно тя не се е обогатила неоснователно. Твърди се,
че страните по делото Е. П. Б. и К. И. Б. са живели на съпружески начала още
1
от лятото на 2016 г. до началото на 2023 г. През различни периоди от време са
живели в нейното жилище в Габрово или в неговото жилище в Севлиево. Без
значение на кое място, през целия този период К. И. Б. се е грижила за общото
им домакинство, както и за неговата дъщеря. Отношенията им през периода
лятото на 2016 г. до началото на 2023 г. са били като на семейство, с
единствената разлика, че не са подписали акт за сключване на граждански
брак. Те двамата често са ходили на почивки в страната и в чужбина. Като
пример за това се посочва почивката на двамата в Германия през м. ноември
2018 г., като самолетните билети на стойност 942 лв. /общо отиване и връщане
за двамата/ са били платени от К. Б.. Уточнява се в жалбата, че той просто е
давал периодично различни суми на К. Б. именно като член на неговото
домакинство, на неговото семейство. Обясненията на ищеца по реда на чл. 176
от ГПК пълно и безусловно потвърждават факта на съвместното съжителство
на страните, както и писмено потвърждение от същия по друго дело между
същите страни - гр.д. № 1522/2023 г. на Районен съд – Габрово. Счита, че по
отношение на това писмено доказателство Районен съд - Габрово неправилно
преценява значението му като приема, че това не било извънсъдебно
признание, защото исковата молба не била подписана лично от Е. Б. а от
неговия адвокат. Претендира се да бъде отменено решението в обжалваната
му част, ведно със законните последици и присъждане на разноски.
В указания срок е постъпил писмен отговор от ответната страна по
жалбата, в който същата се оспорва, по подробно изложени доводи. Моли се,
да се остави без уважение и да се потвърди решението в обжалваната част,
като правилно и законосъобразно.
В проведеното заседание пред въззивния съд процесуалният
представител на въззивницата адв. Г. поддържа жалбата и претендира
разноските по делото. Ответникът, чрез процесуалния си представител адв. А.,
оспорва жалбата и поддържа представения отговор, като също претендира
разноските по делото.
Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което съдът приема, че е процесуално
допустима.
РС- Габрово е бил сезиран от Е. П. Б. с обективно и субективно
кумулативно съединени искове, при условията на евентуалност, против К. И.
Б., като е поискано да се осъди ответницата да му върне/заплати сумата от 8
500 лева, представляваща невърната в срок главница по договор за заем от
17.12.2019 г., както и сумата от 1 000 лева, представляваща невърната в срок
2
главница по договор за заем от 29.10.2020 г., ведно със законната лихва от
датата на исковата молба до изплащане на сумата, като в случай, че не се
намери за присъждане на претендираните суми на твърдяното основание
(заем) да бъде осъдена ответницата да върне същите суми, като получени без
основание, с което ответницата неоснователно се е обогатила за сметка на
ищеца, чрез заверяване на банковата й сметка с горните суми, съответно на
17.12.2019 г. и на 29.10.2020 г., ведно със законната лихва, считано от датата
на депозиране на исковата молба и до окончателното им изплащане, както и
направените в производството разноски.
Излагат се твърдения, че ищецът заел и превел на ответницата
процесните суми по банков път, а именно 8 500 лв. в „ПроКредит Банк
България" АД на 17.12.2019 г. и 1 000 лв. в „Юробанк България" АД на
29.10.2020 г. С покана, връчена надлежно на заемополучателя по реда на чл.
18, ал. 5 от ЗЧСИ на 25.01.2024 година, ищецът приканил ответницата да
изпълни задълженията си по двете правоотношения, като в срок от 7 дни,
считано от датата на получаване на поканата, върне получените в заем две
суми. Към датата на депозиране на исковата молба ответницата не е
изпълнила задълженията си по двата договора и не е върнала получените в
заем суми. При условията на евентуалност се твърди, че с получаването на
сумите ответницата неоснователно се обогатила, тъй като не е имало
основание да ги получи.
В постъпилия отговор ответницата е оспорила предявените искове, като
неоснователни като твърди, че на първо място не е налице договор за заем и
съответно няма качеството на „заемател" и не е поемала задължение да върне
получените суми. Не е налице и неоснователно обогатяване, тъй като страните
са живели на съпружески начала, като ответницата се грижела за дома на
ищеца и неговата дъщеря, като процесните суми са използвани за общото им
домакинство и тя не се е обогатила с тях.
Първоинстанционният съд за да уважи евентуално предявените
съединени искове в обжалваната част на решението е приел, че ответницата
безспорно е получила процесните суми на твърдените в исковата молба дати,
но ответницата не е доказала възражението си по чл. 55, ал. 2 от ЗЗД,
релевирано като основание за получаване на даденото -съзнателно изпълнение
на нравствен дълг от ищеца. Не са доказани по делото спорните въпроси
между страните, а именно същите да са съжителствали на съпружески начала
в периода на получаване на сумите и тези суми да са били предназначени и
ползвани за плащане на разходи за поддържане на общото им домакинство. Не
3
е доказано и твърдението за периодичното предоставяне на средства от страна
на ищеца към ответницата, тъй като по делото са налични доказателства само
за превеждане на процесните две суми. Освен това сумата от 8 500 лв. не
кореспондира с твърдението, че нейното предназначение е за заплащане на
текущи битови разходи за домакинството, тъй като не са представени
доказателства установяващи разходите заплатени с такава крупна сума.
Наличието на фактическо съжителство на съпружески начала не означава само
по себе си, че всичко дадено от единия съжител на другия се предоставя с
предназначение покриване на разходи. По делото не са представени
доказателства, че с процесните суми са извършени плащания, които могат да
се възприемат като дадени в изпълнение на нравствен дълг, поради което
исковете са уважени, тъй като е прието, че сумите са дадени при начална липса
на основание.
Въззивният съд, като прецени събраните доказателства по делото, по
отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа
страна:
По делото не се спори, че въззивницата е получила описаните в исковата
молба суми чрез банкови преводи: на 17.12.2019 г. - сумата от 8500 лв. и на
29.10.2020 г. - сумата от 1000 лв., като за същите са приложени неоспорени
извлечения от сметката на ищеца за двете горепосочени дати.
От представена покана от ищеца Б. до К. Б., връчена на ответницата на
25.01.2024 г., чрез ЧСИ Зв. В., рег. №*** и район на действие ОС -Габрово, е
приканена жалбоподателката да му върне двете процесни суми в срок от 7
дни, считано от датата на получаване на поканата, като дължими по устно
сключени договори за заем от датите на предоставяне на средствата.
Представена е искова молба от Е. П. Б., чрез пълномощник адвокат К. А. -
подписал молбата, срещу К. И. Б., с която е предявен иск по чл. 59 от ЗЗД и в
която е посочено, че страните са живели на съпружески начала от началото на
2018 г., като връзката им била прекратена в края на зимата на 2023 г.
От обясненията на ищеца, дадени по реда на чл. 176 от ГПК, се
установява, че страните не са живели на съпружески начала, като не отрича, че
са имали интимна връзка, като тя идвала в дома му на гости и той също ходил
в нейния дом. Твърди, че не са имали общо домакинство и общи сметка.
Разходите за домакинството не са били разделяни, ставало въпрос за съвсем
отделни домакинства. Никоя от страните не променила адресната си
регистрация. Заявява, че двамата са ходили на почивка, но връзката им била
4
само интимна, без съвместно съжителство. Ответницата имала в неговия дом
тоалетни принадлежности, а той в нейния дом - само четка за зъби. Тя винаги
била с чанти, когато пристигала на гости. Гостуването никога не било за
седмици. Ищецът заявява, че винаги той плащал покупките. Отговорът му се
отнася, както за целия, така и за част от периода. На въпрос дали е твърдял по
гр.д. №1522/2023 г. по описа на РС - Габрово, че за дълъг период от време е
живял с ответницата, той заявява, че не знае какво е точно определението за
живеене на съпружески начала. Можело някъде в друго дело да го има, но той
не можел да го дефинира, като фактическото положение на тяхната връзка
било такова, каквото вече е обяснил, а именно - интимна връзка.
От свидетелските показания на св. М. А. С., се установява, че познава
ищеца от много години, тъй като живеят в един жилищен блок, на адрес гр.
Севлиево, ул. *****, в съседни апартаменти на един етаж. И двамата живеели
там от деца. Свидетелят сочи, че на този адрес освен ищеца е живяла и
бившата му съпруга и децата му. Ищецът се развел преди 2020 г. и
понастоящем живеел в жилището със сина и дъщеря си. Свидетелят заявява,
че не познава ответницата лично, знае първото й име и е възможно да са се
поздравявали по стълбите. Била на около 50 години. Свидетелят виждал
ищеца и ответницата да влизат заедно в апартамента. Като неформален
домоуправител той бил осведомен кои лица имат ключове за входа на блока и
ответницата нямала такива, като свидетелят не бил виждал тя да си отключва
сама. Когато идвала, винаги била придружавана от ищеца. Свидетелят нямал
наблюдения ответницата да е извършвала домакински работи в жилището.
Такива виждал да извършва дъщерята на ищеца.
От свидетелските показания на З. И. К., се установява, че познава
ответницата от 2011 г., а ищеца познава като лекар, но лично се запознали през
2021 г. От ответницата знаела, че страните имат отношения и от 2018 г. живеят
заедно. Ответницата й споделила, че са живели в гр. Габрово, а свидетелката
има и приятелка, която живее до ответницата и когато й ходила на гости, също
виждала страните. Свидетелката мисли, че от 2019 г. живеят в гр. Севлиево,
защото ответницата разказвала как избират платове за рокли на дъщерята на
ищеца, как правят ремонт на жилището и пр. От ищеца също чула, че от 2021
г. живеят заедно в гр. Севлиево.
При така установеното от фактическа страна, настоящият състав на
въззивния съд намира, че решението е валидно и допустимо в обжалваната
част. По същество постановеното решение в обжалваната част е правилно и
законосъобразно, постановено при всестранно и задълбочено обсъждане на
5
доказателствата по делото, като настоящата инстанция споделя мотивите на
първоинстанционния съд и по реда на чл. 272 от ГПК препраща към тях.
Възраженията наведени в жалбата съдът намира за неоснователни.
По спорния въпрос за фактическото съжителство между страните съдът
намира, че не е достатъчно, за доказване защитната теза на въззивницата, да се
установи по делото само, че двамата са живели при условията на фактическо
съжителство в едно домакинство, а и че са съжителстват на съпружески
начала, като това предполага общо домакинство, т.е. две или повече лица,
които живеят в един самостоятелен обект или част от него, в който са
регистрирани по постоянен или настоящ адрес и имат общ бюджет, без оглед
на родствената връзка помежду им.
От събраните доказателства по делото, а именно разпитаните свидетели,
не може да се достигне до правния извод, че страните са били във фактическо
съпружеско съжителство към момента на предоставяне на процесните суми от
ищеца на ответницата. Показанията им не могат с категоричност да потвърдят
или отрекат твърденията на едната или другата страна. Свидетелят К. няма
преки и непосредствени впечатления от дома на едната или другата страна, а
св. С. няма такива от дома на ответницата. В тази връзка позоваването на
ответницата на исковата молба депозирана от ищеца по друго дело, макар и да
има характер на извънсъдебното признание на даден факт, няма обвързваща
доказателствена сила за съда (в този смисъл решение № 84/23.05.2018 г. по
гр.д. № 3361/2017 г. на ВКС, 3-то ГО, решение № 110/17.07.2018 г. по гр.д. №
3763/2017 г. на ВКС, 3-то ГО). От събраните доказателства свидетелски
показания и дадените обяснения на ищеца по реда на чл. 176 от ГПК, не се
установява страните да са имали общо домакинство и с процесните суми да е
изпълнен нравствен дълг от негова страна, във връзка с издръжката на
съжителите. В тази връзка ответницата не доказа и твърденията, че
получените суми са използвани от нея за покриване на разходи за поддръжка
на общо домакинство на страните - за храна, плащане на битови сметки за
вода и ел. енергия и всичко необходимо за поддръжката на едно домакинство,
в т.ч. почивки в страната и в чужбина, както се твърди в отговора на исковата
молба. Не е събрано нито едно доказателство по делото в подкрепа на това
твърдение, а установяването на предназначението на дадените парични суми е
необходимо и задължително условие, за да бъде доказано, че предоставилото
ги лице е сторило това със съзнанието, че изпълнява свой нравствен дълг.
Наличието на фактическото съжителство на съпружески начала не означава
само по себе си, че всичко дадено от единия съжител на другия се предоставя с
6
предназначение покриване на разходи. Предназначението и начина на
разходване на предоставените суми следва да са безспорно установени.
Нравственият дълг не се предполага само от определена връзка, а следва от
обективни нужди, които да са представлявали пречки за нормалното
съществуване на близък човек, като следва да са били разходени точно за
задоволяване на тези нужди. По делото не са представени доказателства, че с
предоставените суми са извършени плащания, които могат да бъдат възприети
като дадени в изпълнение на нравствен дълг.
С оглед гореизложеното настоящият състав на съд намира, че
предявените евентуални искове са основателни и доказани, като решението на
РС- Габрово в обжалваната част е правилно и законосъобразно и следва да
бъде потвърдено, а жалбата да се остави без уважение, като неоснователна. В
необжалваната част решението е влязло в сила.
При този изход на спора в полза на ответника по въззивната жалба следва
да се присъдят поисканите разноски, за които са представени доказателства по
делото, в размер на 500 лв. – заплатено адв. възнаграждение, на осн. чл. 78, ал.
3 от ГПК.
Воден от гореизложеното, Габровският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 348 от 12.07.2024 г., постановено по гр.д. №
305/2024 г., по описа на Районен съд-Севлиево, в обжалваната му част, като
правилно и законосъобразно.
В необжалваната част решението е влязло в сила.
ОСЪЖДА К. И. Б., ЕГН **********, с адрес гр. Габрово, ул. ****, ДА
ЗАПЛАТИ на Е. П. Б., ЕГН **********, с адрес гр. Севлиево, ул. *****, ет. 2,
ап. 3, разноски за въззизвната инстанция в размер на 500 лв. - заплатено адв.
възнаграждение, на осн. чл. 78 ал. 3 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
7
2._______________________
8