Решение по дело №5637/2021 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 2046
Дата: 22 ноември 2021 г. (в сила от 10 декември 2021 г.)
Съдия: Десислава Пламенова Порязова
Дело: 20215330205637
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 27 август 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 2046
гр. Пловдив, 22.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Десислава Пл. Порязова
при участието на секретаря Христина Ал. Борисова
като разгледа докладваното от Десислава Пл. Порязова Административно
наказателно дело № 20215330205637 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалван е Електронен Фиш за налагане на глоба Серия К №4761145
от 12.10.2020г., с който на И.С.Д. ЕГН ********** е било наложено
административно наказание глоба в размер на 400 лева за извършено от него
нарушение по чл. 21 ал.1 ЗДвП.
Жалбоподателят Д. чрез процесуалния представител адв. Т.Т. обжалва
процесния електронен фиш. Излага подробни съображения в депозираната
жалба и допълнителните мотиви към нея . Твърди, че същият е неправилен и
незаконосъобразен, поради което иска неговата отмяна. Претендира разноски.
Въззиваемата страна редовно призована не изпраща представител.
Излага писмено становище по делото с искане за потвърждаване на ЕФ.
Пловдивският районен съд, след като взе предвид събраните по делото
доказателства и наведените от жалбоподателя доводи и съображения, намери
за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от
легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради
което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е
неоснователна. За да достигне до този извод, настоящият съдебен състав
съобрази следното:
От фактическа страна съдът приема за установено следното:
На 12.10 .2020г. в 13 .58 часа в гр. Пловдив бул.Цариградско шосе
пътен възел Скобелева майка южно платно посока изток жалбоподателят
1
И.С.Д. управлявал лек автомобил „Хюндай И 20 с регистрационен номер ***
със скорост на движение от 88 км/ч при разрешена скорост от 50 км/ч.
Движението на жалбоподателя с посочената скорост било заснето и
установено с мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата
за движение тип АТСС ARH CAM S1 .Като по надору е вписано ,че вида
техническо средство е MD1196 . Стойността на измерената скорост от
техническото средство била 91 км/ч, като след приспадната максимално
допустима грешка от „минус“ 3 км/ч била установена стойност на скоростта
на движение от 88 км/ч, при което било изчислено, че е налице превишаване
на разрешената скорост с 38 км/ч.
За това деяние и на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП
против жалбоподателя Д. бил издаден Електронен фиш серия К №4761145 ,
с който му било наложено административно наказание глоба в размер на 400
лева.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа
на събраните по делото и непротиворечиви писмени доказателства:
От Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 се
установява, че процесното техническо средство е от одобрен тип и е вписано
в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване
.Впоследствие с протокол 65-С-ИСИС от 28.09.2020г. е извършена
последваща проверка на системата за контрол -11743 СА е дала оценка ,че
съответства .Тоест настоящето техническо средство е изследвано и е годно
като такова. Изяснява се и че максимално допустимата грешка при измерване
на скоростта е +/- 3 км/ч при движение до 100 км/ч.
От снимка номер 0373025 от техническо средство 11743 СА се изяснява,
че измерената скорост е 91 км/ч.,като обаче не е отразено тази снимка за кой
от трите леки автомобили се отнася. Тъй като никъде не е описан за кой
автомобил се отнася тази установена и заснета скорост .Като това е
възражението на пълномощника на жалбоподателя, което се възприема от
съда като напълно основателно.
От справка за собственост на МПС с рег. *** се установява, че същото е
собственост на И.С.Д..
От Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или
система по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. (протокол с рег.
№ 103р-32588 /13.10.2020 г.) се установява, че на дата 12.10.2020г. мобилна
система за видеоконтрол 11743CA е заснела статични изображения с номера
от 0371039 до 0373738 с начален час на работа 09.30 ч. и краен час на
работа 15.30 ч. и с място на контрол Пловдив пътен възел Скобелева майка
Надлез ,южно платно .Тоест изводът ,който се налага,е че има приложен
протокол ,но същия отразява времето на установеното нарушение.
В този смисъл се явяват напълно основателни доводите залегнали в
допълнителните мотиви на жалбата и поддържани в съдебно заседание ,в
2
който се сочи ,че са налице две основни разминавания ,но те са съществени и
водят до отмяна на ЕФ.А, именно на първо място ,че на снимката в АНО не е
посочен регистрационния номер на лекия автомобил ,за който се отнася
съответната установена скорост. Като последното е задължително ,за да може
АНО да обоснове към кой от намиращите се на снимката три леки
автомобила се отнася това и да докаже самото нарушение по безспорен и
категоричен начин. На следващо място в ЕФ е вписано като техническо
средство ,с което е установено нарушението -АТСС ARH CAM S1,а по-
надолу в същия този фиш е вписано, че нарушението е установено с
техническо средство MD 1196.Същевременно всички документи в АНП -
касаещи годност на техническото средство и протокола по чл.10 касаят
техническо средство 11743СА -което се отнася към АТСС ARH CAM S1.А
описаното в ЕФ касаят техническо средство MD 1196,което пък се отнася към
АТСС CORDON –M2.Или изводът ,който се налага е ,че така цитираните
разминавания описани в ЕФ и снимката от нарушението посочени по-горе
,нарушават процедурата по установяване и доказване на самото нарушение и
в този смисъл рефлектират в достатъчна степен върху правата на
жалбоподателя и то в такава степен,че същия да е лишен от възможност да се
защитава по тях.
По тези съображения настоящият съдебен състав намира, че
извършването на нарушението от страна на жалбоподателя не е доказано по
категоричен начин по делото, а обжалваният електронен фиш е
незаконосъобразен и необоснован и като такъв трябва да бъде отменен.
По разноските:
Съобразно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН, в съдебните производства,
развиващи се по реда на посочения закон, страните имат право на присъждане
на разноски по реда на Административно процесуалния кодекс / АПК/. От
своя страна, чл. 143, ал. 1 АПК разпределя отговорността за разноски в
хипотезата, при която оспорваният акт е отменен, която гласи, че когато
съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ.
Съгласно т. 6 от ДР на АПК „поемане на разноски от административен орган“
означава поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на
което е административният орган. Следователно в случая разноските следва
да бъдат възложени върху това юридическо лице, от което е част
административно наказващият орган, а това е ОДМВР-Пловдив.
Предвид гореизложените принципни съображения,досежно размера на
искането за присъждане на разноски, то следва да се посочи, че договорът за
правна защита е сключен на 09.08.2021г /л.7 от делото/ за сумата от 300 лева
,които както е описано са платени в брой. Не е налице прекомерност ,освен с
подаване на жалба срещу електронния фиш са депозирани и допълнителна
3
писмена молба с доводи по съществото на делото .Поради ,което следва да
бъде уважен в пълния му претендиран размер от 300 /триста /лв.В този
смисъл искането и е основателно ,поради което и следва да бъде уважен.
По изложените съображения, Пловдивският районен съд, XVІІ н. с.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът

РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен Фиш за налагане на глоба Серия К №4761145
от 12.10.2020г., с който на И.С.Д. ЕГН ********** е било наложено
административно наказание глоба в размер на 400 лева за извършено от него
нарушение по чл. 21 ал.1 ЗДвП.
ОСЪЖДА –ОД на МВР-Пловдив да заплати на И.С.Д. ЕГН
********** сумата от 300/триста/ лева,представляваща разноски за
адвокатско възнаграждение .
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба на
основанията, посочени в Наказателно-процесуалния кодекс, по реда на
Административно-процесуалния кодекс пред Административен съд –
Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че
решението е изготвено.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4