Решение по дело №608/2019 на Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

 

гр. София,………….2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно Отделение, VIII-ми въззивен състав, в открито заседание на първи март през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:МИНА МУМЖДИЕВА

                                                                        ЧЛЕНОВЕ:КОСТАДИНКА КОСТАДИНОВА

                                                                                ИВА НЕШЕВА

 

 при участието на секретаря Татяна Шуманова и в присъствието на прокурора  Мартин Бешков, като се запозна с докладваното от съдия Костадинова ВАНД № 608/2019 г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:

           

            Производството е по реда на глава XXI НПК.

     

          Образувано е по въззивна жалба от защитника на обв. Д.Г. – адв. И. срещу Решение от 09.07.2018г. по НАХД № 8908/2018г. по описа на СРС, НО, 6 състав, с  което Д.Л.Г. е признат за виновен в това, че на 19.07.2016г., в гр.София, ул.“*****в сградата на ОПП- СДВР, съзнателно се ползвал пред М.С.А.-системен администратор в отдел „Пътна полиция“ в СДВР от неистински официален документ за завършено образование - Диплома за средно образование, серия А-95, № 0000434, рег.№ 4223/201/05.07.1995г., на която е придаден вид, че е издадена от директора на**СОУ „*****“ - гр.София - М.Д.В.на името на Д.Л.Г., като от него за самото й съставяне не може да се търси наказателна отговорност - престъпление по чл.316 вр. чл.308, ал.2 вр. ал.1 от НК, като на основание чл.78а НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено  административно наказание глоба в размер на 1000 лв. /хиляда лева/.

В жалбата се излагат доводи, че деянието не е общественоопасно поради своята малозначителност по смисъла на чл.9, ал.2 от НК. Моли се за отмяна на постановеното решение, като обв. Г. бъде оправдан.

В закрито  заседание на 17.02.2019г. въззивният съд, по реда на чл. 327 НПК, прецени, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия или свидетели, назначаване или изслушването на експертизи, както и ангажирането на нови писмени или веществени доказателства и в този смисъл не се налага провеждането на въззивно съдебно следствие, за обезпечаване на правомощието на въззивната инстанция по чл. 313 и чл. 314 от НПК и правилното решаване на делото.

В откритото заседание по делото Прокурорът от СГП моли да се остави без уважение жалбата срещу първоинстанционното решение като неоснователна. Прави се искане да се приеме, че първоинстанционният съд законосъобразно и правилно е приел, че деянието съставлява маловажен случай на съзнателно използване на неистински официален документ, респективно, че не е налице хипотезата на малозначителност на деянието, доколкото същото засяга обществените отношения, явяващи се обект на посоченото престъпление.

Защитата на обв. Г. – адв. И. поддържа жалбата и доводите изложени в нея. Посочва, че деянието на подзащитния му Г. се явява малозначително по смисъла на чл.9 НК, а именно втората хипотеза визирана в чл.9, когато обществената опасност на деянието е явно незначителна, без да бъде напълно изключена. Твърди, че обв. Г. е притежавал диплома за завършено средно образование и в момента, в който служителите на КАТ  са установили, че той е представил пред тях неистинска диплома, преди де се стигне до наказателното производство, той е подал валидната, като им е обяснил и мотивите за това. Същият не отрича деянието си, както и вината си и предвид всички обстоятелства, се прави искане да се приложи чл. 9, ал.2 НК като бъде оправдан обв. Г. по повдигнатото му обвинение.

Обвиняемият Д.Г. редовно уведомен не се явява пред въззивната инстанция и не взема становище по делото.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите на страните, и след като в съответствие с чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда,  счита, че са налице са основания за отмяна на присъдата и връщане делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционният съд, поради следното:

  Софийска районна прокуратура е повдигнала обвинение срещу Д.Л.Г. за това, че на 19.07.2016г., в гр.София, ул.“*****в сградата на ОПП-СДВР, съзнателно се ползвал пред М.С.А. - системен администратор в отдел „Пътна полиция“ в СДВР от неистински официален документ за завършено образование - Диплома за средно образование, серия А-95, № 0000434, рег.№ 4223/201/05.07.1995г., на която е придаден вид, че е издадена от директора на**СОУ „*****“ - гр.София - М.Д.В.на името на Д.Л.Г., като от него за самото й съставяне не може да се търси наказателна отговорност и случаят е маловажен - престъпление по чл.316 вр. чл.308, ал.4 вр.ал.2 вр. ал.1 от НК. СРП е внесла предложение за освобождаване на обв.Г. от наказателна отговорност с налагане на адм. наказание глоба по реда на чл.78а НК.

     СРС е разгледал и решил делото по реда на гл. 28 НПК.

           Софийски районен съд, в диспозитива на решението/л. 17 от нахд/ е посочил, че признава обвиняемия Д.Г. за виновен по чл. 316 вр. чл. 308, ал.2 вр. ал.1 НК като на основание чл. 78а НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание глоба в размер на 1000 лева.

При изготвянето на мотивите към присъдата на л.**и следващите от  първоинстанционното дело, СРС е посочил, че правната квалификация на деянието е по чл.316 вр. чл.308, ал.4, т.2 вр. ал.2, вр. ал.1 от НК, в това число пространно е развил доводи относно това, че случаят е маловажен, като в частта досежно определянето на наказанието, съдът се е позовал на предвидената от законодателя наказуемост по чл.316 вр. чл.308, ал.4, т.2 вр. ал.2 вр.ал.1 НК посочвайки граници на размера на наказанието „лишаване от свобода“ до две години, и е приложил чл. 78а НК.

В диспозитива на решението съдът  е посочил, че признава обв. Г. за виновен  в извършване на престъпление по чл. 316, вр. чл. 308, ал.2 вр. ал.1 НК където наказанието е „лишаване от свобода“ до осем години и не може да бъде приложен института на освобождаването на наказателната отговорност с налагане на административно наказание по чл. 78а НК.  В този смисъл е неясно, какво престъпление приема СРС, че е извършил обв. Г., дали приема, че извършеното от подсъдимия деяние представлява маловажен случай или документно престъпление по основния състав. В конкретния случай, не е ясна волята на съда  по отношение на престъплението, за което подсъдимото лице е признато за виновно, и неговата наказуемост, налице е противоречие между диспозитив и мотиви на съдебния акт.

           Съгласно разпоредбата на чл. 305 от НПК присъдата съставлява безпротиворечиво единство от увод, мотиви и диспозитив, които са последователни и логически свързани и между тези две части на присъдата не може да има противоречие. Противоречието между диспозитив и мотиви на присъдата винаги съставлява процесуално нарушение от категорията на съществените по см. на чл.348, ал.3 т.2 НПК, което е основание за отменяване на съдебния акт, тъй като не може да се установи каква е била действителната воля на съда и това нарушение може да бъде отстранено само при ново разглеждане на делото от първата инстанция.

Ето защо настоящата инстанция намира, че са налице основания за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

По гореизложените съображения и на основание вр.чл.335, ал.2, вр.чл.348, ал.3, т.2 от НПК, СЪДЪТ

                               РЕШИ:

ОТМЕНЯ  решение от 09.07.2018г. постановено по НАХД № 8908/2018 г. по описа СРС, НО, 6 състав.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕНОВЕ:1.                                              2.