Р Е
Ш
Е
Н
И
Е №101
гр. ВРАЦА, 13.04.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд ,гражданско отделение , в публично заседание на единадесети март две хиляди и двадесета
година,
в състав:
Председател:Рената Г.Мишонова- Хальова
Членове:Мария Аджемова
Иван Никифорски-мл.с.
при участието на секретаря Мария Ценова
като разгледа докладваното от съдия
Мишонова- Хальова
въз. гр. дело N` 68 по
описа за 2020 год.,за да се произнесе взе предвид:
"Финанс Инфо
Асистанс"ЕООД ЕИК *********, гр.София, ул. Врабча"№8, чрез проц. си представител адв.Р. З. от САК, са
подали въззивна жалба против решение №941/06.11.2019 г по гр.д.№ 1932/19 г по
описа на РС-Враца.
В жалбата се навеждат доводи, че решението е
неправилно, необосновано и противоречиво, като в мотивите си решаващият
съдия интерпретирал превратно и
неправилно установените факти по делото.
Твърди се още ,че обжалваното
първоинстанционно решение влизало в колизия с установено в решение от 1969
г на ВС на НРБ и други решения на ВКС/цитирани в жалбата/, т.е. налице било
неправилно прилагане на мат. закон/чл.116 бук "а" и чл.117 от ЗЗД/.
Съдът не бил обсъдил, че
имало и отказ от погасит. давност-чл.
113 от ГПК ,поради липса на редовно връчена покана за добр. изпълнение от ЧСИ
по ИД№ 452/2009 г.Освен това решаващият съдия бил анализирал всички
доказателства съобразно ТР №2/26.05.2015 г, а ИД било образувано при действието на неизгубилото сила ППВС
3/18.11.1980 г.
Твърди се ,че неправилно ВРС не е уважил възражението за прекомерност на
адв. хонорар на ответната страна пред първата инстанция.
Не се правят нови доказателствени
искания. Моли се жалбата да бъде уважена като бъде отменено решението на
ВРС и постановено друг , с което се отхвърлят предявените искове като
неоснователни и недоказани.
В срока за отговор на въззивната
жалба адв.К.Т. в качеството на проц.
представител на Г.Б.Е. *** поддържа, че
жалбата е неоснователна и като такава следва да се отхвърли с всички законни
последици.
Твърди се ,че правилно и
законосъобразно решаващият съдия е интерпретирал фактите по делото, а не ги
е тълкувал превратно както и че
необосновано жалбоподателя- ответник се
е позовал на ППВС № 3/1980 г, тъй като при висящност на спор ако има друго задължително тълкуване на закона /каквото е
цитираното в решението ТР 2/2015 г/, то
следва да се има предвид от съда.
С отговора не се правят нови доказателствени искания.
Съд. състав приема ,че въззивната
жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в законния срок от страна с
право на обжалване , срещу акт от
категорията на обжалваемите. Разгледана по същество същата е н е о
с н о в а т е л н а.
Пред ВРС Г.
Б. Е. е предявила иск с правно основание по чл. 439 ГПК за признаването за
установено по отношение на ответника, че тя като исца не дължи сумите от 744,98 лв. - главница по Договор за издаване на кредитна
карта MasterCard-Фаворит от 11.10.2007г., сумата от 84,68 лв. - договорна лихва от 01.03.2009г. до 26.11.2009г.. ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 27.11.2009 г., до
окончателното й изплащане, както и сумата от
25,00 лв. - разноски по делото, за които е издаден изпълнителен лист от
02.12.2009 г. по ч.гр.д. № 3159/2009 г. по описа на РС Враца в полза на
“ЦЕНТРАЛНА КООПЕРАТИВНА БАНКА” АД.
В резултат на това „ЦЕНТРАЛНА КООПЕРАТИВНА
БАНКА“ АД - гр. София образувало изп. д.
№ 452/2009 г. по описа на ЧСИ М.Н. per. № 723 на КЧСИ с район на действие
ОС - Враца. Сочи, че в края на декември 2018 г. била уведомена от съдебния
изпълнител, че горното изпълнително дело е прекратено на основание чл. 433, ал.
1, т. 8 от ГПК, поради това, че в продължение на две години взискателят не е
поискал извършването на изпълнителни действия.
В края на месец март 2019 г.
ищцата била уведомена от своя работодател "ТРЕНКВАЛДЕР" ЕООД гр.
София, че от последния е получено запорно съобщение изх. № 1500/21.03.2019 г.
от ЧСИ М.Н. per. № 723, с район на действие ВрОС, за това че срещу нея е образувано
ново изпълнително дело с № 131/2019г. по
описа на ЧСИ Нелов на основание описания процесен изпълнителен лист от
02.12.2009 г. Като взискател по новото изпълнително дело обаче съдебният
изпълнител бил конституиран ответника - „Финанс Инфо Асистанс“ ЕООД - гр.
София, ЕИК *********. Исцата твърди,че не е уведомена за извършената цесия
съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, поради което евентуално
извършената цесия в случая няма действие спрямо нея. Отделно от това счита, че
по отношение на отразената в изпълнителния лист от 02.12.2009 г. сума, е налице
изтекла обща 5-годишна погасителна давност и същата не е дължима от нея на това
основание. Твърди, че първоначално образуваното изп.д. № 452/2009 г. по описа
на ЧСИ М.Н. е образувано на 18.12.2009 г., като по него не било предприето
каквото и да е изпълнително действие до 18.12.2011 г., при което въпреки че не
е постановен изричен акт от съдебния изпълнител, изпълнителното дело е
прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК ех lege. Намира, че от този
момент - 18.12.2011 г. до 18.12.2016 г.
отново не е предприето изпълнително действие от новоконституирания взискател, което
да е прекъснало давността, поради което на 18.12.2016 г. е изтекла общата
петгодишна давност по отношение на вземането по процесния изпълнителен лист. ,Поддържа,
че от образуване на изпълнителното дело№452/09 г от страна на ответника не са
предприемани действия за принудително изпълнение по смисъла на чл. 116, б.
"в" от ЗЗД, поради което давността по отношение на обективираното в
изпълнителен лист от 02.12.2009 г. вземане се явява погасено по давност.
Моли се съдът да признае за установено по отношение на ответника, че исцата
Г.Е. не дължи сумата по процесния изпълнителен лист. Претендира разносни.
В срока по чл. 131 от ГПК ,
ответникът оспорва изцяло предявения иск. Счита иска за недопустим поради липса
на правен интерес за ищеца, а по същността си твърди ,че претенцията е неоснователна и недоказана, а
процесното вземането не е погасено по давност.
На първо място излага подробни съображения относно факта, че институтът на
погасителната давност предоставя в полза на длъжника единствено
правоунищожаващо възражение, което възниква от факта на атакуване с искова
молба срещу него и е недопустимо това право да се реализира активно чрез иск.
По същество излага подробни съображения, че вземането не е погасено по давност.
Счита, че чрез извършени от ищцата конклудентни действия /доброволни плащания
по сметка на ответника/, Г.Е. е признала своето парично вземане, като е
започнала доброволно, извънсъдебно изпълнение и погасяване на задължението си. Посочва,
че исцата е извършила няколко доброволни
плащания по сметка на новия й кредитор
„Финанс инфо асистанс" ЕООД, а именно:
- на 23.07.2013 г. сумата от 30,00
лева, с основание 81200ККК-АА-00179, наредител Г.Б.Е.;
- на 21.10.2013 г. сумата от 30,00
лева, с основание 81200ККК-АА-00179, наредител Г.Б.Е.;
- на 13.05.2014 г. сумата от 50,00
лева, с основание 81200ККК-АА-00179, наредител Г.Б.Е.;
- на 29.05.2015 г. сумата от 50,00
лева, с основание 81200ККК-АА-00179, наредител Г.Б.Е.;
- на 08.07.2015 г. сумата от 50,00
лева, с основание 81200ККК-АА-00179, наредител Г.Б.Е.;
- на 30.11.2016 г. сумата от 50,00
лева, с основание 81200ККК-АА-00179, наредител Г.Б.Е..
Твърди, че плащанията са започнали и са извършени преди датата на настъпила
погасителна давност, сочена от ищеца в исковата молба, т.е преди давността да е
изтекла.
От извършените доброволни плащания било
налице конклудентно признание на дълга от ищцата, водещо на основание чл.116 б.
„а” ЗЗД до прекъсване на давността и започване на нова петгодишна давност за
вземането на ответника. Счита, че плащането по сметка на новия й кредитор
„Финанс инфо асистанс” обуславя и извод, че тя знае за извършената цесия,
признала е това му качеството /на нов кредитор/ и е започнала изпълнение на
дълга. Извършените доброволни плащания намира, че водят до направен от ищцата
отказ от позоваването ѝ на изтекла погасителна давност, който отказ е
неоттегляем. Поради тези и останалите подробно изложени възражения в отговора
на исковата молба, моли предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира разноски.
Въз. състав при Врач. Окр. съд
като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните от
факт. страна приема следното:
По делото са приети заверени преписи от книжа по
изп. дело № 452/2009 г. и изп. дело № 131/2019 г. – и двете по описа на ЧСИ М.Н.
с район на действие ОС Враца.
Видно от същите е, че на 02.12.2009 г. по ч. гр. дело № 3159/2009 г. по
описа на РС Враца е издаден изпълнителен лист срещу ищцата в полза на
„Централна кооперативна банка“ АД за сумите от 744,98 лв. главница по Договор за издаване на кредитна
карта MasterCard-Фаворит от 11.10.2007г., сумата от 84,68 лв. договорна лихва от 01.03.2009 г. до
26.11.2009 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
27.11.2009 г., до окончателното й изплащане, както и сумата от 25,00 лв. -
разноски по делото.
Установява се също,че на 18.12.2009
г. „ЦКБ“ АД е депозирана молба при съдебния изпълнител за образуване на
изпълнително производство въз основа на процесния изпълнителен лист.
До ищцата – длъжник в изпълнителното производство, била изготвена покана за
доброволно изпълнение с изх. № 34/08.01.2010 г., която й е връчена ,чрез
залепване на уведомление по реда на ГПК.
Представена по делото е и молба от
ответното дружество, адресирана до съдебния изпълнител, с която се прави искане
за извършване на опис на движимите вещи в дома на ищцата. Молбата е с дата 22.05.2012 г., но няма данни същата да
е входирана в деловодството на съдебния изпълнител. Не са налице и данни
съдебният изпълнител да е извършил опис на движими вещи вследствие на
депозираната молба.
Със запорно съобщение с изх. №
2110/16.05.2017 г. съдебният изпълнител наложил запор върху трудовото
възнаграждение на ищцата Г.Е. при работодателя „Балкан Фрут - 21“ ЕООД.
Запорното съобщение било връчено на третото задължено лице на 22.05.2017 г.
Със запорно съобщение с изх. № 3288/03.08.2017 г. съдебният изпълнител
наложил запор върху вземанията на ищцата Г.Е. при „Райфайзенбанк (България)“
ЕАД. Запорното съобщение било връчено на третото задължено лице на 14.08.2017
г.
Със запорно съобщение с изх. № 2952/11.07.2017 г. съдебният изпълнител
наложил запор върху трудовото възнаграждение на ищцата Г.Е. при работодателя ЕТ
„Ивайло Зарев – Топ-Шоп“. Запорното съобщение било връчено на третото задължено
лице на 20.07.2017 г.
С постановление на съдебния изпълнител от 14.12.2018 г., изпълнителното
производство по ИД№452/09 г било прекратено поради непоискано извършване на
изпълнителни действия от страна на взискателя в продължение на две години .
На 15.03.2019 г. била депозирана нова молба за образуване на
изпълнително дело въз основа на процесния изпълнителен лист от ответника „Финанс Инфо Асистанс“ ЕООД в
качеството му на взискател. С акт на съдебния изпълнител М.Н. от същата дата,
било образувано изпълнително дело № 131/2019 г. по негов опис.
Със запорно съобщение с изх. №
1500/21.03.2019 г. съдебният изпълнител наложил запор върху трудовото
възнаграждение на ищцата Г.Е. при работодателя „Транквалдер“ ЕООД.
Прието по делото е и извлечение от
банковата сметка на ответното дружество за периода от 23.07.2013 г. до
30.11.2016 г., от което се установява, че ищцата Г.Б.Е. е извършила частично
погасяване на вземането – общо 6 превода на обща стойност от 260,00 лв.
От приетия договор за цесия № 2 от
28.12.2011 г. и приложението към него, се установява, че „Централна
кооперативна банка“ АД, в качеството си на цедент, е прехвърлило на „Финанс
Инфо Асистанс“ ЕООД, в качеството му на цесионер, процесното вземане описано в
процесния изп. лист.
Кредиторът „Централна кооперативна банка“ АД изпратил уведомление до
длъжника Г.Е., с което на основание чл. 99 ЗЗД я уведомили, че процесното
вземане е прехвърлено посредством договор за цесия от 28.12.2011 г. на „Финанс
Инфо Асистанс“ ЕООД. Не са налице писмени данни уведомлението да е реално връчено на
длъжника .
При гореизложената факт. обстановка се налагат
следните правни изводи:
1.Законосъобразно решаващият
съдия е приел ,че предявения иск е допустим в
хипотезата на чл. 439 от ГПК, а именно защита на длъжника по исков ред
,след като кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на изп.
основание, като защитата може да се
основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание.В случая е налице
издадена заповед за изпълнение по приключило заповедно производство, която се
ползва със стабилитет, но чл. 439 ал.2 от ГПК се прилага и за факти настъпили
след влизане в сила на тази заповед т.н. новонастъпили факти.
В настоящия казус исцата иска установяване недължимост на
парична сума като отрича претендираното
от ответника материално право. За да бъде основателен нейния иск
законосъобразно решаващият съдия е разпределил в доклада си по чл. 146 от ГПК доказателствената тежест и
е посочил , че тя Г.Е. трябва да установи, че от настъпването на изискуемостта на вземането е изтекъл предвиденият в
закона период на погасителна давност, който период не е бил спиран или
прекъсван, а ответникаът да установи
съществуването на търсеното мат. право както и че за периода от настъпване
изискуемостта на вземането до изтичане
на срока, с който закона свързва погасяването на вземането по давност, са били
налице основания за спиране или прекъсване
да тече давността.
2.Въз. състав констатира ,че решаващият съдия е обосновал мотивите към
своето решение с приложението на т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от
26.06.2015 г., ОСГК и ТК на ВКС, с което
се обявява за изгубило сила Постановление на Пленума на
ВС № 3 от 1980 г., като на практика приема, че по време на висящ
изпълнителен процес давността не се спира,а извършването на всяко изпълнително
действие прекъсва давността и от извършването му започва да тече нова давност за
вземането, но при изключително рестриктивно разбиране за това какво
представляват „действията за принудително изпълнение“ по смисъла на чл. 116, б.
„в“ ЗЗД като според ВКС тези действия на принудително
изпълнение не са действията на
взискателя, а действията на съдебния изпълнител и те прекъсват давността.
В настоящия казус ИД 452/09 г по описа на ЧСИ Нелов е образувано на 02.12.2009 г,
когато е било в сила ППВС №3/1980 г, а
второто ИД№ 131/19 г на същия ЧСИ
Нелов е образувано през м.март 2019 г ,с взискател -цесионера на същото
вземане, на основание същия изп.лист от
ИД 452/09 г, което в края на 2018 г
е било прекратено от ЧСИ Нелов.
ТР № 2
от 26.06.2015 г., ОСГТК на ВКС не е
съществувало по време на образуване на
ИД№452/09 г по описа на ЧСИ Нелов и с
оглед практика на ВКС по чл. 290 /Решение № 170/17.09.2018 г. по гр.д.№ 2382/2017
г., ІV гр.отд. на ВКС/, извършената с
т.10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС отмяна на
ППВС № 3/18.11.1980 г. поражда действие от датата на обявяването на ТР, като
даденото с т.10 от ТР разрешение се прилага от тази дата и то само по отношение
на висящите към този момент изпълнителни производства, но не и към тези, които
са приключили преди това. По този повод на това решение има и други решения
на ВКС в обратния смисъл и е налице
противоречива съдебна практика на ВКС , което е породило образуването на Тълкувателно дело № 3/2020 г. за
постановяване на тълкувателно решение от Общото събрание на Гражданската и
Търговската колегии (ОСГТК) на ВКС по въпроса:
„От кой момент поражда действие отмяната на Постановление на Пленума на
Върховния съд № 3/1980 г., извършена с т. 10 от Тълкувателно решение №
2/26.06.2015 г. по Тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, и прилага ли
се последното за вземания по изпълнително дело, което е образувано преди
приемането му?“.
Въз. съд няма законно право да спре настоящето съдебно производство до
решаване на образуваното ТД№3/2020 г на
ОСГТК на ВКС, тъй като това е приоритет само на ВКС, поради което следва да
изрази свое становище към коя практика
на ВКС се присъединява?
Настоящият въз. състав
приема ,че при образуването на ИД 452/2009 г с взискател
"ЦКБ"АД против длъжник Г.Е. за посочените парични суми в изп. лист,
е действало ППВС №3/1980 г. и следва
да се прилага и по отношение на висящността му като изпълнително производства,след ТР от
26.06.2015 г, какъвто е настоящия случай.
3.С молбата на ЦКБ АД от 18.12.2009 г за образуване на ИД №452/09 г
по описа на ЧСИ Нелов , давност за вземането не тече на осн.чл. 115 бук.ж от ЗЗД, а може да се прекъсва/ т.е. спира да тече/ на осн.чл.116 бук в ЗЗД
при предприемане на действия за принудително изпълнение според ППВС №3/1980 г.действащо
към 2009 г. Спирането или прекъсването на давността не следва от едно или друго
тълкувателно решение или постановление на ВС или ВКС, а от закона /чл. 115 и
116 от ЗЗД/. При липсата на законовите предпоставки за спиране на давността,
посочени в чл. 115 от ЗЗД, не са налице основания да се приеме, че до
постановяване на ТР 2/2015 г. давността не е текла.
По делото не е приложено копие от ИД№452/09 г на ЧСИ
Нелов , а отделни документи от него.
Видно е от ПДИ към исцата от 08.01.2010 г,че е налице изп. действие на ЧСИ и не може да се приеме твърдението в ИМ ,че към 18.12.2011 г е налице перемция на осн.чл. 433
ал.1 т.8 от ГПК т.е. изп.д.№452/09 г да е прекратено еx lege.Няма доказателства,че не са предприемани действия
от ЧСИ Нелов в 2 год. период от образуване на ИД№452/09 г,напротив изпратена е през 2010 г ПДИ до длъжника.Самото ИД№452/09 по описа на
ЧСИ Нелов е прекратено изрично с постановление едва от
14.12.2018 г.
4.Безспорно е установено от
приложените извлечения по делото от банковата сметка на ответника, че за
периода от 23.07.2013 г. до 30.11.2016
г. ищцата Г.Б.Е. е извършила частично
погасяване на вземането – общо 6 превода на обща стойност от 260,00 лв.,което
не може да се приеме за признание от
нейна страна на дълга по изп. дело чрез
конклудентни действия,както твърди ответника. Съдът приема, че е необходимо такова волеизявление от длъжника,
от което да може по несъмнен начин да се
направи извод, както за индивидуализацията на самото задължение, така и за
факта, че длъжникът не желае да се ползва от последиците на погасителната
давност относно цялото или част от паричното задължение. В този смисъл е и
съдебната практика – Решение № 186 от 19.06.2013 г., постановено по гр.д. №
927/2012 г. по описа на ВКС, ІV ГО. Затова ВОС приема,че е налице
само частично погасяване на дълга, но не и и върху останалата неплатена част от него.Именно
затова Е. с ИМ през м. май 2019 г твърди ,че дългът й не
съществува изцяло, като погасен по
давност и предявява процесния отрицателния установителен иск за целия дълг.
Следователно с извършваните
частични плащания от длъжника на дълга
през 2013, 2014,2015 и последно
доброволно плащане на 30.11.2016 г,давността на осн. чл. 116 ал.1
Бук"а" от ЗЗД не следва да се
счита за прекъсната поради признаване вземането от длъжника.
От друга страна,не следва да се
приема за доказан факта,че уведомлението
за извършената цесия, е връчено на ищцата. С отговора си по чл. 131
от ГПК ответникът е приложил копие от плика, както и обратна разписка за
връчване на Г.Е. писмо за промяна на кредитора от 27.01.2012
г, но липсва подпис на получател на
обр. разписка, поради което тя не може
да се счита за уведомена, въпреки че тя
доброволно е внесла част от дълга
по сметка на цесионера, която пък б./ сметка няма данни от къде
е узнала ?
ВОС приема, че в периода от 01.12.2009 г. – датата, на която е издадена заповедта за
изпълнение, въз основа на която е издаден процесният изпълнителен лист и е
образувано изп.д.№452/2009 г пред ЧСИ Нелов , до 22.05.2017 г., на която дата е извършено първото изпълнително
действие по изп. дело № 452/2009 г. по описа на ЧСИ М. Нелов, е изтекъл период
от време, по-дълъг от 5 години, поради
което вземането следва да се смята изцяло за погасено поради изтекъл давностен срок на
осн. чл. 110 ЗЗД. Извършеното изпълнително действие представлява налагане
на запор върху получаваното от ищцата трудовото възнаграждение до третото
задължено лице „Балкан Фрут - 21“ ЕООД с
достигане запорно съобщение с изх. № 2110/16.05.2017. Съдът намира, че с налагането
на запор върху получаваното от Е. трудово възнаграждение, давността се смята за
прекъсната, като от тази дата е започнала да тече нова 5-годишна погасителна
давност.Изпратената ПДИ през 2010 г не
променя извода за изтекъл 5 годишен срок и погасяване на вземането.
5. Неоснователно е твърдението на
ответника „Финанс Инфо Асистанс“ ЕООД, че давността е била прекъсната с
подаването на молба от взискателя до съдебния изпълнител на 22.05.2012 г. за извършване на опис на
движимите вещи в дома на длъжника. Няма данни, че молбата действително е била
депозирана при съдебния изпълнител , тъй като липсва отбелязване за входирането
й в деловодството на ЧСИ .Не може да се приеме дори съгласно действащото в този момент ППВС
№3/1980 г ,че се прекъсва давността, поради
недоказаност на депозиране такава молба ,тъй като не е приложено копие
от ИД№452/09 г на ЧСИ Нелов.Не може да се приеме и твърдението на ответника във
въззивната жалба ,че на 22.05.2012 г същата молба
представлява присъединяване на нов взискател по изложените съображения
по- горе в т.5.
6. Във въззивната жалба се твърди
,че поради частично погасяване на дълга
предявения отр. уст. иск следва
да се отхвърли за сумата от 260 лв.Съдът счита ,че с оглед изложените мотиви в т.4 по- горе това възражение е
неоснователно. Изрично съдът посочва, че не са налице доказателства по делото
,нито волеизявление на исцата, от които по несъмнен начин да се направи извод, че длъжникът не желае и е направил отказ да се ползва от последиците на погасителната
давност относно цялото или част от паричното задължение.
По отношение възражението ,че
съдът ВРС не е намалил адв. хонорар
на другата страна пред ВРС, поради
прекомерност, същото е неоснователно. Видно е, че освен ИМ е изготвено и
становище на отговора по чл. 131 от ГПК
и при минимален адв. хонорар от 300
лв по Наредба №1/2004 г за мин. адв.
възнаграждения /чл.7 ал.2 т.1/, одобрения от съда хонорар на адв. Т. 385 лв - не е прекомерен.
Неоснователно е и възражението на жалбоподателя за прекомерност на адв.
хонорар на другата страна пред ВОС- 385 лв по същите изложени причини. Изготвен
е писмен отговор на въззивната жалба ,
както и явяване на адв.Т. в открито с.з.
пред въззивния съд. При минимум 300 лв , поисканата сума от 385 лв адв. хонорар
не е прекомерна.
При гореизложеното решението на ВРС следва да бъде потвърдено, а при този изход на
делото, жалбоподателят следва да заплати на
ответницата Г.Е. разноските които е направила пред въззивната инстанция в
размер на 385 лв-адв. възнаграждение.
Водим от горното съд. състав
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение№941/06.11.2019 г по гр.д.№
1932/19 г по описа на ВРС.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК
„Финанс Инфо Асистанс” ЕООД, ЕИК ********* да заплати на Г.Б.Е., ЕГН **********,***
сумата от 385/тридта осемдесет и пет/
лв. разноски по делото пред въззивната инстанция.
На осн. чл. 280 ал.3 т.1 от ГПК
решението е окончателно.
Председател:
Членове:1/ 2/