Решение по дело №615/2017 на Окръжен съд - Варна

 

 

 

 

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ …./…….01.2018г., гр. Варна

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на тринадесети декември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

                                                                    СЪДИЯ: ЦВЕТЕЛИНА  ХЕКИМОВА

при секретар Христина Христова,

като разгледа докладваното от съдията

търговско дело № 615 по описа за 2017г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искове с правно основание чл. 647, ал. 1, т. 3 от ТЗ вр. чл. 649, ал. 1 от ТЗ и чл.108 от ЗС, предявени от И.А.М., в качеството на синдик на „ВиВ СТРОЙ” ООД /в несъстоятелност/ срещу „ВиВ СТРОЙ” ООД /в несъстоятелност/ и П.С.П., ЕГН **********,*** за обявяване за недействителна по отношение кредиторите на несъстоятелността на „ВиВ Строй“ ООД /в несъстоятелност/ извършената от длъжника сделка с имуществени права от масата на несъстоятелността, обективирана в нотариален акт за продажба на идеални части от недвижим имот № 130, том I, рег.№ 2057, дело № 113 от 22.05.2013г. по описа на Нотариус В.Д.с район на действие ВРС, № 115 в регистъра на НК, с която „ВиВ СТРОЙ" ООД с ЕИК: *********, представлявано от управителя В.Л.Н.с ЕГН **********, продава на П.С.П., ЕГН **********, притежавания от „ВиВ СТРОЙ" ООД недвижим имот, а именно: само 16,18 кв.м. идеални части от поземлен имот с идентификатор: 10135.3513.200 по КК, с адрес гр.Варна, общ.Варна, обл.Варна, район „Младост”, ул. „Тодор Радев Пенев” № 11, целият с площ по скица от 1908 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг обществен обект, комплекс, стар идентификатор - няма, номер по предходен план: 403, квартал 9, парцел I, при съседи поземлени имоти с идентификатори: № 10135.3513.188; № 10135.3513.203; № 10135.3513.201, № 10135.3513.202 и № 1-135.3513.187, за сумата от 910 лева.

Излага се в исковата молба, че с решение № 664 от 10.08.2015г., постановено по т.д.№ 126 по описа на ВОС е обявена неплатежоспособността на „ВиВ-СТРОЙ” ООД с начална дата 31.03.2009г., като със същото решение е открито производство по несъстоятелност срещу „ВиВ-СТРОЙ” ООД с ЕИК *********, длъжникът е обявен в несъстоятелност и производството по делото е спряно. Сочи, че с решение № 661 от 12.08.2016г. на ВОС е възобновено производството по несъстоятелност и ищецът е назначен за временен синдик, в последствие за постoянен синдик. Твърди се, че извършената разпоредителна сделка, даденото по която значително надхвърля по стойност полученото, попада в хипотезата на чл. 647, ал.1, т.3 от ТЗ, тъй като уврежда кредиторите на „ВиВ СТРОЙ” ООД /в несъстоятелност/, с което обосновава правния интерес за прогласяване недействителността на сделката по отношение на кредиторите на несъстоятелността. При условията на чл.648 от ТЗ се предявява искане за осъждане на ответника да върне в масата на несъстоятелността на „ВиВ СТРОЙ” ООД /в несъстоятелност/ процесния недвижим имот, предмет на възмездната сделка.

В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответната страна П.С.П., ЕГН **********, е депозирала писмен отговор, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Твърдят, че с процесната сделка не се уврежда масата на несъстоятелността, тъй като идеалните части, предмет на сделката, са принадлежащи към собствения на ответника самостоятелен обект. Сочи се също, че даденото по сделката от длъжника не надхвърля по стойност получените от ответника идеални части от недвижим имот, който е изцяло застроен, идеалните части не могат да бъдат обособени в самостоятелен парцел и съответно нямат реална пазарна стойност.

В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответникът „ВиВ СТРОЙ” ООД /в несъстоятелност/ е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Твърди, че с процесната сделка не се уврежда масата на несъстоятелността, тъй като даденото по сделката от длъжника не надхвърля по стойност получените от ответника идеални части от недвижим имот, който е изцяло застроен, идеалните части не могат да бъдат обособени в самостоятелен парцел, а представляват обща част към сградата и съответно нямат реална пазарна стойност.

 

Съдът, като прецени по реда на чл.12 от ГПК събраните по делото доказателства във връзка с доводите и съображенията на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

В нот. акт № 130, том I, рег.№ 2057, дело № 113 от 22.05.2013г. е обективирана сделка за покупко-продажба от „ВиВ СТРОЙ” ООД като продавач на купувач П.С.П. с ЕГН ********** с предмет 16,18 кв.м. идеални части от поземлен имот с идентификатор: 10135.3513.200 по КК, с адрес гр.Варна, общ.Варна, обл.Варна, район „Младост”, ул. „Тодор Радев Пенев” № 11, целият с площ по скица от 1908 кв.м.

С решение № 664 от 10.08.2015г., постановено по т.д.№ 126 по описа на ВОС за 2015г. е обявена неплатежоспособността на „ВиВ-СТРОЙ” ООД с начална дата 31.03.2009г., като със същото решение е открито производство по несъстоятелност срещу „ВиВ-СТРОЙ” ООД с ЕИК *********, длъжникът е обявен в несъстоятелност и производството по делото е спряно. С решение № 661 от 12.08.2016г. на ВОС е възобновено производството по несъстоятелност и ищецът е назначен за временен синдик, впоследствие за постoянен синдик.

Видно от нот. акт №186, том I, рег.№1709, дело №158 от 28.06.2006г. П.С.П. е закупила от „ВиВ СТРОЙ” ООД апартамент №14, на 6 етаж, с площ 74,46 кв.м., ведно с прилежащата му изба, намиращ се в поземлен имот с  адрес гр.Варна, район „Младост”, ул. „Петко Стайнов”, УПИ №I-403. Видно от нот. акт №143, том III, рег.№4855, дело №513 от 24.09.2008г. П.С.П. е закупил от „ВиВ СТРОЙ” ООД 22,85 кв.м. идеални части от поземлен имот с идентификатор 10135.3513.200 с площ по КК 1908 кв.м. с адрес гр.Варна, район Младост, ул.“Тодор Радев Пенев“ №11.

Представен е като доказателство по делото нот. акт от 11.12.2007г. за учредяване право на строеж – допълващо застрояване на гаражни клетки и паркоместа, както и ценообразуване на обект /жилищна сграда с гаражи, офис, магазин, фитнес и интернет клуб/ на ул.“Тодор Радев“ и ул.“Петко Стайнов“.

В производството е назначена и приета съдебно-техническа експертиза, в заключението по която вещото лице след анализ на статистическите данни за района и пазар на парцели в райони със сходни характеристики е определило пазарна стойност за оценяваните 16,18 кв.м. в размер на 5154 лв. По искане на ответните страни е допусната и приета допълнителна съдебно-техническа експертиза, в заключението по която вещото лице е определило пазарна стойност на процесните 16,18 кв.м. в размер на 854,61 лв., изчислена въз основа на аналогични сделки за сходни парцели в други райони, при прилагане на корекционни коефициенти за местоположение.

 

При така установените факти и обстоятелства по делото съдът възприе следните правни изводи:

Искът по чл. 647, ал. 1, т. 3 от ТЗ е конститутивен и има за предмет обявяване за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността на изрично посочени действия и сделки в уредените от закона хипотези и очертани рамки. Искът е способ за попълване на масата на несъстоятелността, тъй като с уважаването му се констатира относителната недействителност и се постига правната промяна - възстановяване на правното положение преди сключване на сделката /в този смисъл Решение № 89 от 10.05.2016 г., постановено по т. д. № 720/2015 г., I т. о., ТК на ВКС/. Успешно проведеният отменителен иск установява със сила на пресъдено нещо относителната непротивопоставимост на разпоредителната сделка единствено спрямо кредиторите на несъстоятелността, като по отношение на страните, същата е валидна и поражда действие.

Основателността на предявения иск с правно основание чл.647, ал.1, т.3 от ТЗ се обуславя от кумулативното наличие на три предпоставки – ищецът носи доказателствена тежест да установи при условията на пълно и главно доказване, че между ответниците е сключена възмездна сделка, по която даденото значително надхвърля по стойност полученото и че сделката е сключена в двугодишен срок преди подаване на молбата по чл. 625 от ТЗ.

Искът е предявен от процесуално легитимирано лице - синдика, назначен с определение № 3115 от 27.09.2016 по т. д. № 126/2015 г. по описа на ВОС/ в едногодишния срок по чл. 649, ал. 1 от ТЗ, поради което се явява допустим. Сделката, чиято недействителност се твърди, е извършена в двугодишния срок по чл. 647, ал. 1, т. 3 от ТЗ от подаване на молбата по чл.625 от ТЗ и същевременно не по-рано от датата на неплатежоспособността.

Сключването на процесната възмездна сделка е установено от представеното писмено доказателство, като същевременно е приет за безспорен и ненуждаещ се от доказване факта, че ответното дружество „ВиВ СТРОЙ” ООД /в несъстоятелност/ се е разпоредило в полза на ответника П.С.П. с идеални части от недвижим имот чрез договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт от 22.05.2013г.

Спорен между страните е въпросът за наличието на третата предпоставка, а именно даденото значително да надхвърля по стойност полученото по процесната сделка.  В относимата съдебна практика по въпроса за "значителното надвишаване" безпротиворечиво е приемано, че следва да се преценява във всеки конкретен случай, като съдът задължително мотивира изводите си /в тази насока Решение № 107 от 14.11.2011 г. по т. д. № 742/2010 г. на ТК, I т. о. на ВКС и Решение № 106 от 31.05.2013 г. по т. д. № 388/2012 г., II т. о., ТК на ВКС/.

Цената по атакуваната сделка в размер на 910 лв. е близка до данъчната оценка на имота към момента на сключване на сделката – 909,32 лв. Вещото лице в първоначалното си заключение посочва пазарна оценка на процесните идеални части към датата на сделката в размер на 5154 лв., като от поясненията в съдебно заседание става ясно, че за пазарни аналози са използвани незастроени и частично застроени имоти, коригирани чрез корекционни коефициенти. Вещото лице изрично е посочило, че не разполага и не е използвало цени на реализирани сделки, тъй като липсват пазарни аналози за идеални части от застроени парцели, за каквито няма търсене и предлагане.

С оглед на това съдът кредитира заключението по допълнителната съдебно-техническа експертиза, с което се определя пазарна стойност в размер  на 854,61 лв., тъй като анализът е базиран на цените по реално сключени сделки за идеални части от застроени парцели.

Съдът намира за неоснователно твърдението на ищеца, че следва оценката да се изготви на база цените на паркоместа в съответния район поради липсата на основание да се приеме, че процесните идеални части представляват такъв обект. Константна е съдебната практика, обективирана в решение № 53/08.05.2009 г. по гр. дело № 5871/2007 г. на І-во гр. отд. на ВКС, решение № 1159/30.12.2008 г. по гр. дело № 3834/2007 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС и решение № 222/30.03.2010 г. по гр. дело № 4076/2008 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, с които категорично е възприето становището, че паркомястото не е самостоятелен обект на правото на собственост (респ. – и обект по смисъла на § 5, т. 39 от ДР на ЗУТ), а представлява необособена и несамостоятелна реална част от такъв обект – парцел, сграда или отделен обект в нея, и поради това не може да бъде предмет на прехвърлителна сделка, както и на предварителен договор (който сам по себе си няма вещно-прехвърлително действие). Прието е също, че паркомястото (като необособена и несамостоятелна реална част от съответния обект) не може да бъде прехвърлено с договор (респ. – не може да е годен, възможен предмет и на предварителен договор), но прехвърлянето на идеални части от самия обособен обект (парцел, сграда или отделен обект в нея) е напълно възможно. С оглед на така формираната съдебна практика липсва основание да се приеме, че с атакуваните сделки са прехвърлени паркоместа, тъй като такива сделки биха били нищожни, а и евентуално фактическо ползване на идеалните части по такъв начин е обусловено от постигане на съгласие между съсобствениците на поземления имот за разпределяне на неговото ползване. Освен че липсва основание да се счете, че процесните идеални части представляват паркомясто и съответно за тяхната оценка като такова, липсват и пазарни аналози, въз основа на които да бъде изчислена такава оценка, тъй като сделки с предмет паркомясто като самостоятелен обект не се сключват предвид цитираната съдебна практика относно тяхната нищожност.

Представеното по делото ценообразуване, датиращо от момента на започване на строителството през 2006г., не би могло да обуслови извод в различен смисъл, тъй като към този значително отдалечен във времето период е било възможно да е съществувало намерение за разпореждане с паркоместата като самостоятелни обекти. Не е установено по делото евентуалното реализиране на тези планове, което с оглед потенциалната недействителност на такива сделки съобразно актуалната съдебна практика би било хипотетично. До друг извод не може да доведе и представения по делото нот. акт, от който е видно, че през 2008г. ответникът П.П. е закупила 22,85 кв.м. идеални части от същия поземлен имот. Независимо дали процесните идеални части са прилежащи към притежаван от ответника самостоятелен обект, липсва основание тяхната оценка да бъде основана на приемане, че представляват паркомясто като самостоятелен обект.

По така предявения иск ищецът носи тежестта да проведе пълно и главно доказване, че даденото по сделката от продавача значително надхвърля по стойност полученото, което не бе сторено. В тази връзка съдът намира, че даденото по сделката от продавача не надхвърля по стойност полученото по смисъла на чл. 647, ал.1, т.3 ТЗ, поради което предявеният на това основание иск следва да бъде отхвърлен като недоказан.

В кумулативно съединение е предявен и иск за връщане на идеалните части от недвижим имот, предмет на атакуваната възмездна сделка. Страната по нищожна или унищожаема сделка, която е получила нещо по нея, има задължението да го върне. По правни последици исковете по чл. 646 и чл. 647 ТЗ се приравняват на последиците при уважен иск по чл. 26 и чл. 27 от ЗЗД, като юридическият факт за връщане на даденото по недействителната сделка е влязлото в сила съдебно решение. При квалификацията на тази претенция следва да бъде съобразено и това, че нормата на чл. 648 от ТЗ не представлява самостоятелен иск, а съдържа в себе си процесуалната възможност за предявяването на осъдителен иск за попълване на масата на несъстоятелността, като напр. иск по чл. 55, ал.1 ЗЗД, иск по чл. 108 ЗС, съединени с главен конститутивен отменителен иск. /Определение № 716 от 1.12.2017 г. на ВнАС по в. ч. т. д. № 598/2017г./ Правото да се възстанови даденото между страните в настоящия случай е упражнено чрез иск, който следва да се квалифицира с правно основание чл. 108 ЗС. Основателността на тази претенция е обусловена от положителен изход по предявения главен иск, тъй като връщане на даденото се дължи само при обявена за недействителна сделка. Отхвърлянето на иска с правно основание чл.647, ал.1 от ТЗ води до извод за неоснователност и на съединения иск за връщане на даденото с правно основание чл.108 от ЗС.

С оглед резултата по делото и на осн. чл. 649, ал.6 от ТЗ се дължи държавна такса за водене на делото в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВОС общо в размер на 100 лева по двата предявени в кумулативно съединение искове, като сумата следва да се събере от масата на несъстоятелността на „ВиВ СТРОЙ” ООД /в несъстоятелност/.

С оглед изхода от спора разноски се дължат в полза на ответника, чието искане с правно основание чл.78, ал.3 от ГПК е основателно и следва да бъде уважено за сумата 450 лв., вкл. заплатен депозит за вещо лице и адвокатски хонорар съобразно представените списък по чл.80 от ГПК и писмени доказателства.

 Мотивиран от изложеното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 647, ал. 1, т. 3 от ТЗ вр. чл. 649, ал. 1 от ТЗ и чл.108 от ЗС, предявени от И.А.М. в качеството на синдик на „ВиВ СТРОЙ” ООД /в несъстоятелност/ срещу „ВиВ СТРОЙ” ООД /в несъстоятелност/, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.“Тодор Радев Пенев“, офис 1  и П.С.П., ЕГН **********,*** за обявяване за недействителна по отношение кредиторите на несъстоятелността на „В и В Строй“ ООД /в несъстоятелност/ извършената от длъжника сделка, обективирана в нотариален акт за продажба на идеални части от недвижим имот от 22.05.2013г. № 130, том I, рег.№ 2057, дело № 113 по описа на Нотариус В.Д.с район на действие ВРС, № 115 в регистъра на НК, за покупко-продажба на 16,18 кв.м. идеални части от поземлен имот с идентификатор: 10135.3513.200 по КК, с адрес гр.Варна, общ.Варна, обл.Варна, район „Младост”, ул. „Тодор Радев Пенев” № 11, целият с площ по скица от 1908 кв.м., за сумата 910 лева, както и за осъждане на ответника да върне в масата на несъстоятелността на „ВиВ СТРОЙ” ООД /в несъстоятелност/ недвижимия имот, предмет на възмездната сделка.

ОСЪЖДА ответника „ВиВ СТРОЙ” ООД /в несъстоятелност/, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.“Тодор Радев Пенев“, офис 1 да заплати държавна такса за водене на делото в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВОС общо в размер на 100 лева, като сумата следва да се събере от масата на несъстоятелността.

ОСЪЖДА ответника „ВиВ СТРОЙ” ООД /в несъстоятелност/, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.“Тодор Радев Пенев“, офис 1 да заплати на П.С.П., ЕГН **********,*** сума в размер на 450 лева /четиристотин и петдесет лева/, представляващи разноски по делото, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.

  Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Апелативен съд - Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

                                                     СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: