Определение по дело №354/2021 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 261377
Дата: 27 май 2021 г.
Съдия: Велина Димитрова Пенева
Дело: 20215530100354
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 22 януари 2021 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ ….                                              27.05.2021 г.                      гр. Стара Загора

 

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА             IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На двадесет и седми май                        две хиляди  двадесет и първа година

в закрито заседание в следния състав:

                     

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕЛИНА ПЕНЕВА

 

като разгледа докладваното от съдия Пенева

гр. д. № 354 по описа за 2021 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Съдът, след като констатира, че предявените искове са допустими и исковата молба е редовна и след осъществяване на процедурата и изтичане на срока по чл.131 ГПК, на основание чл.140, ал.1 и ал.3 ГПК, намира:

Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, като бъде изготвен и съобщен на страните проекта за доклад по същото.

Следва да бъдат приети като допустими, относими и необходими писмени          доказателства по делото приложените към исковата молба документи.

Следва страните да бъдат напътени към доброволно уреждане на спора.

Предвид гореизложеното, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

НАСРОЧВА ДЕЛОТО в открито съдебно заседание на 24.06.2021г. от 10:00 часа, за която дата да се призоват страните.

 

СЪОБЩАВА на страните ПРОЕКТА си за ДОКЛАД, както следва:

 Предявен е установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.342, ал.1 ТЗ.

          Ищецът „Теленор България” ЕАД твърди, че се е снабдил със заповед за изпълнение против А.Р.Й. по ч. гр. д. № 1648/2020 г. по описа на Районен съд - Стара Загора. Тъй като същата не била открита на известните по делото адреси и съобщението до нея било приложено на основание чл.47, ал.5 ГПК и в изпълнение на указанията на заповедния съд, ищецът предявявал настоящия иск за установяване на вземанията му по заповедта, а именно за сумата от 522,45 лв-представляваща незаплатени лизингови вноски.

Твърди следните обстоятелства, от които произтичат вземанията му:

Между А.Р.Й. и „Теленор България“ ЕАД бил сключен договор за мобилни услуги от дата 12.11.2016 г., като ответницата била абонат на дружеството доставчик на мобилни услуги и титуляр на мобилен номер ***. При възползване от преференциални условия на Оператора, абонатът сключил и Договор за лизинг към мобилен номер *** от същата дата 12.11.2016 г., по силата на който на абоната било предоставено за ползване мобилно устройство „LENOVO Moto Е Black“ за период от 23 месеца срещу заплащане на месечна лизингова вноска в размер 10.59 лв., съгласно уговорения погасителен план по лизинговия договор.

Ищеца твърди още, че по силата на Договор за мобилни от дата 11.10.2017 г. абонатът предпочел и втори мобилен номер - ***. При възползване от преференциални условия на Оператора, абонатът сключил и Договор за лизинг към мобилен номер *** от същата дата 11.10.2017г., по силата на който на абоната било предоставено за ползване мобилно устройство „HUAWEI Honor 8 Lite Dual Gold“ за период от 23 месеца срещу заплащане на месечна лизингова вноска в размер 11.99 лв., съгласно уговорения погасителен план по лизинговия договор.

По силата на Договор за мобилни услуги от дата 16.02.2018 г. абонатът предпочел и втори мобилен номер - ***. При възползване от преференциални условия на Оператора, абонатът бил сключил и Договор за лизинг към мобилен номер +359********* от същата дата 11.10.2017 г., по силата на който на абоната било предоставено за ползване мобилно устройство „HUAWEI Р10 Lite Blue“ за период от 23 месеца срещу заплащане на месечна лизингова вноска в размер 17.99 лв., съгласно уговорения погасителен план по лизинговия договор.

По силата на чл. 1, ал. 1 от Договорите за лизинг Лизингодателят се задължавал при условията на договора и общите условия, да предостави на Лизингополучателя за временно и възмездно ползване гореописаното мобилно устройство. От друга страна, Лизингополучателят се задължавал да заплати за това обща лизингова цена в размер на, разпределена на 23 месечни лизингови вноски и една последна допълнителна вноска по чл. 2 от Договора, по силата на която лизингополучателят да придобиел устройството. Съгласно чл. 4 от Договора с неговото подписване „Лизингополучателят декларира и потвърждава, че Лизингополучателят му предава устройството във вид годен за употреба, функциониращ изрядно и съответства напълно на договорните технически характеристики и е комплектуван с цялата документация“.

Поддържа също така, че съгласно договореното между страните в т.3.2 от договорите за лизинг, месечните лизингови вноски се фактурирали от лизингодателя и заплащали от лизингополучателя съгласно сроковете, условията и начина за плащане на задълженията на лизингополучателя в качеството му на абонат на мобилни услуги, съгласно сключения между страните договор за предоставяне на такива услуги и Общите условия на „Теленор България“ ЕАД. Съгласно чл. 26 от Общите условия на мобилния оператор „при ползване на услуги чрез индивидуален договор заплащането на ползваните услуги се извършвало въз основа на фактура, която се издавала ежемесечно на името на потребителя. При сключване на индивидуален договор всеки потребител - страна по договора бивал уведомен за датата от месеца, на която ще му бъде издавана фактура. Неполучаването на фактурата не освобождава потребителя от задължението му за плащане на дължимите суми.“.

Така, съгласно Договор за лизинг от дата 12.11.2016г. лизингополучателят се задължавал да заплати цената за устройство LENOVO Moto Е Black посредством 23 месечни лизингови вноски в размер на 10.59 лв. всяка. По Договор за лизинг от дата 11.10.2017 г. лизингополучателят се задължавал да заплати цената за устройство HUAWEI Honor 8 Lite Dual Gold посредством 23 месечни лизингови вноски в размер на 11.99 лв. всяка. По Договор за лизинг от дата 16.02.2018 г. лизингополучателят се задължавал да заплати цената за устройство HUAWEI Р10 Lite Blue посредством 23 месечни лизингови вноски в размер на 17.99 лв. всяка.

Лизингополучателят не бил заплатил, както следва:

- 323.82 лв. (триста двадесет и три лева и 82 ст.) по Договор за лизинг от дата 16.02.2018 г., сключен във връзка с договорен абонамент за номер +359*********, по силата на който абонатът взел мобилно устройство HUAWEI Р10 Lite Blue на изплащане посредством 23 месечни лизингови вноски в размер на 17.99 лв. (седемнадесет лева и 99 ст.) всяка. Длъжникът не бил заплатил 17 бр. лизингови вноски на обща стойност в размер на 305.83 лв. (триста и пет лева и 83 ст.), дължими за периода от месец 8/2018 г. до месец 01/2020 г., нито бил върнал мобилното устройство на Лизингодателя при условията на чл.1, ал.3 от договора за лизинг, поради което била дължима и допълнителната сума в размер на 17.99 лв. (седемнадесет лева и 99 ст.) по чл.1, ал.2 от договора;

- 31.77 лв. (тридесет и един лева и 77 ст.) по Договор за лизинг от дата 12.11.2016 г., сключен във връзка с договорен абонамент за номер ***, по силата на който абонатът бил взел мобилно устройство LENOVO Moto Е Black на изплащане посредством 23 месечни лизингови вноски в размер на 10.59 лв. (десет лева и 59 ст.) всяка. Длъжникът не бил заплатил 2 бр. лизингови вноски на обща стойност в размер на 21.18 лв. (двадесет и един лева и 18 ст.), дължими за периода от месец 08/2018 г. до месец 10/2018 г., нито бил върнал мобилното устройство на Лизингодателя при условията на чл.1, ал.3 от договора за лизинг, поради което била дължима и допълнителната сума в размер на 10.59 лв. (десет лева и 59 ст.) по чл.1, ал.2 от договора;

- 167.86 лв. (сто шестдесет и седем лева и 86 ст.) по Договор за лизинг от дата 11.10.2017 г., сключен във връзка с договорен абонамент за номер ***, по силата на който абонатът бил взел мобилно устройство HUAWEI Honor 8 Lite Dual Gold на изплащане посредством 23 месечни лизингови вноски в размер на 11.99 лв. (единадесет лева и 99 ст.) всяка. Длъжникът не бил заплатил 13 бр. лизингови вноски на обща стойност в размер на 155.87 лв. (сто петдесет и пет лева и 87 ст.), дължими за периода от месец 08/2018 г. до месец 09/2019 г., нито бил върнал мобилното устройство на Лизингодателя при условията на чл.1, ал.3 от договора за лизинг, поради което била дължима и допълнителната сума в размер на 11.99 лв. (единадесет лева и 99 ст.) по чл.1, ал.2 от договора.

Ищецът твърди още, че като абонат на обществената телекомуникационна мрежа на мобилния оператор „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД ответникът се бил съгласил и приел Общите Условия на Оператора за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги. Съгласно чл.49 от Общите условия, Теленор имал право да получава в срок всички плащания, дължими от потребителя в уговореното количество и на уговореното място. Според чл.71 „Потребителят е длъжен да заплаща определените от Теленор цени по начин и в срокове за плащане, посочени в т.27 от тези Общи условия, а именно в срока, указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването й“. Незаплащането в срок на издадените от Оператора на абоната фактури за ползваните мобилни услуги обуславяло правото на Теленор /чл.75 от ОУ/ да прекрати едностранно индивидуалния договор. При неспазване на което и да е задължение по част XIII от тези Общи условия или в случай, че било налице неизпълнение на някое от другите задължения на потребителя, Теленор имал право незабавно да ограничи предоставянето на услугите, или при условията на т.196, в) да прекратял едностранно индивидуалния договор с потребителя или да откажел сключване на нов договор с него“.

Съгласно сключения договор за мобилни услуги, страните имали права и задължения, описани в него и общите условия на доставчика на мобилни услуги. Към индивидуалния договор се прилагали клаузите на публикуваните общи условия и те били неразделна част към него. По силата на същите, индивидуалният договор влизал в сила от момента на подписването му от страните, а за неуредените случаи в индивидуалния договор били в сила общите условия на договора за предоставяне на мобилни услуги.

В чл. 20 от Общите условия било посочено, че всички услуги се заплащали в зависимост от техния вид и специфика по цени, съгласно действащата ценова листа на Теленор. Съгласно чл.23, б) месечния абонамент осигурявал достъп до услугите, за които бил сключен индивидуален договор и включвал разходите за поддръжка на Мрежата и се предплащал от потребителя ежемесечно, в размери съобразно избрания от потребителя абонаментен план/програма/пакет. По силата на чл.26 неполучаването на фактура, не освобождавало потребителя от задължението му за плащане на дължимата сума. Потребителят отговарял и дължал връщане на оператора и на всякакви допълнителни /извънредни/ разходи, свързани със събирането на вземания, които били присъдени по съдебен ред. Съгласно чл.27 от Общите условия плащането на посочената във фактурата сума се извършвала в срока указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването й. При неспазване на срока, потребителят дължал неустойка за забава в размер на законната лихва за всеки ден закъснение.

Искането на ищеца до съда е да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на ответницата А.Р.Й., ЕГН: **********, че към нея съществува изискуемо вземане на ищеца „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, в размер на 522.45 лв. (петстотин двадесет и два лева и 45 ст.), представляващо, както следва:

167.86 лв. (сто шестдесет и седем лева и 86 ст.) незаплатени лизингови вноски по Договор за лизинг от дата 11.10.2017 г.;

31.77 лв. (тридесет и един лева и 77 ст.) незаплатени лизингови вноски по Договор за лизинг от дата 12.11.2016 г.;

-       323.82 лв. (триста двадесет и три лева и 82 ст.) незаплатени лизингови вноски по Договор за лизинг от дата 16.02.2018 г.

Моли да му бъдат присъдени разноските, положени в настоящото исково производство, представляващи доплатена държавна такса и адвокатски хонорар.

Ищецът прави искане в условията на евентуалност, в случай, че искът бъде отхвърлен и ответната страна била направила искане за присъждане на разноски, то моли същите да бъдат съобразени с разпоредбите на Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, като бъдат присъдени такива в минимален размер.

 

          В законоустановения срок по чл.131 ГПК ответницата А.Р.Й. не е представила отговор на исковата молба и не взема становище по иска.

На основание чл.146, ал.1, т.5 ГПК разпределя доказателствената тежест, както следва:

Ищецът следва да докаже при условията на пълно и главно доказване, че между страните са възникнали валидни правоотношения по договори за лизинг, съдържанието на тези правоотношения и, че е предоставил  на лизингополучателя телефонните апарати съобразно уговореното.

Ответницата следва да докаже своите възражения /правопогасяващи, правоизключващи и правоунищожаващи/ срещу съществуването на вземането, респ. неговата изискуемост.

 

ПРИЕМА като писмени доказателства по делото приложените към исковата молба заверени преписи от: договор за мобилни услуги от 16.02.2018 г.; договор за лизинг от 16.02.2018 г.; декларация-съгласие от 16.02.2018 г.; запис на заповед от 16.02.2018 г.; приложение – ценова листа за абонаментни планове за частни и корпоративни клиенти от 16.02.2018 г.; допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги от 11.10.2017 г.; договор за лизинг от 11.10.2017 г.; запис на заповед от 11.10.2017 г.; общи условия от 11.10.2017 г.; приложение – ценова листа за абонаментни планове за частни и корпоративни клиенти от 11.10.2017 г.; допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги от 12.11.2016 г.; договор за лизинг от 12.11.2016 г.; запис на заповед от 12.11.2016 г.; общи условия; приложение – ценова листа за абонаментни планове за частни лица от 12.11.2016 г.; декларация-съгласие от 12.11.2016 г.; общи условия на „Теленор България“ ЕАД за взаимоотношения с потребителите на електронни съобщителни услуги.

 

НАПЪТВА страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора. РАЗЯСНЯВА им, че в случай на постигане на съдебна спогодба, дължимата държавна такса е на половина, делото се прекратява, а постигнатата спогодба има сила на съдебно решение, не подлежи на обжалване и съставлява изпълнително основание за присъдените с нея суми.

УКАЗВА на ищеца да представи в случай, че са налице документи удостоверяващи  предоставянето на лизингополучателя на телефонните апарати съобразно уговореното между страните.

На основание чл.146, във връзка с чл.140, ал. 3 от ГПК на СТРАНИТЕ ДА СЕ ВРЪЧИ препис от настоящото определение за насрочване на делото, ведно с проекто-доклада, като им указва, че могат да вземат становище по него и дадените със същия указания, най – късно в първото по делото съдебно заседание.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: