№ 71
гр. Айтос, 08.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ЯНЧ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ Административно
наказателно дело № 20252110200271 по описа за 2025 година
Производството е по чл.59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на Д. Г. Ц., ЕГН **********, с адрес: ***, против Електронен фиш
/ЕФ/ Серия К № 11273086, издаден от ОДМВР-Бургас, с който за нарушение на чл.21, ал.2 вр.
чл.21, ал.1 ЗДвП, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, на осн.
чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.4 вр. ал.1, т.2 ЗДвП на жалбоподателя е наложено наказание “глоба” в
размер на 100 лв. Счита, че атакуваният ЕФ е незаконосъобразен, развивайки подробни
съображения в жалбата. Моли за отмяна на ЕФ, евентуално за намаляване размера на санкцията.
АНО - ОДМВР-Бургас, редовно уведомен, не изпраща представител в съдебно заседание.
Не изразява становище по основателността на жалбата.
От доказателствата съдът намира за установена следната фактическа обстановка:
Административно наказателното производство е започнало с издаване от ОДМВР–Бургас на ЕФ за
налагане на глоба за нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или
система Серия К № 11273086, издаден от ОДМВР-Бургас, с който за нарушение на чл.21, ал.2 вр.
чл.21, ал.1 ЗДвП, на осн. чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.4 вр. ал.1, т.2 ЗДвП е наложено наказание
“глоба” в размер на 100 лв.
Словесно нарушението е описано в ЕФ по следния начин: На 15.08.2025 г. в 10:37 в ***, ПП
I-6, км.471, до входа на фирма Алекс, с посока на движение от г*** в населено място,
сигнализирано с пътен знак Д11, при максимално допустима скорост за движение до 50 км/ч и
приспаднат толеранс от 3 км/ч в полза на водача. Нарушението е извършено в условията на
повторност, в 1-годишния срок от вл. в сила на ЕФ К/9552900, с МПС Сузуки Суифт, вид лек
автомобил, регистрационен номер В 1274 ТА е извършено нарушение за скорост, установено и
заснето с АТС TFR1-M 598. Жалбоподателя управлявал описания л.а. с наказуема скорост 61 км/ч,
при максимално допустима за населеното място 50км/ч.
1
Ангажирани са доказателства относно годността на техн.средство (представляващо
мобилна система за видеоконтрол). По делото липсват данни жалбоподателят да е представил
писмена декларация по чл. 189, ал. 5, изр. 2 ЗДвП за друго лице, което да е управлявало МПС към
момента на вмененото нарушение.
При тази фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е допустима - подадена е от легитимирано лице, в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН вр.
чл. 189, ал. 8, изр. 2, пр. 2 ЗДвП и съдържа нужните реквизити. Разгледана по същество жалбата е
неоснователна поради следното.
В §6, т.65 от ДР на ЗДвП се съдържа легална дефиниция на „автоматизирани технически
средства и системи”, представляващи уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно
свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и
автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат:
стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; и мобилни –
прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи
нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.
Процесното стационарно представлява мобилна система за видеоконтрол, изискващи съставяне на
протокол по реда на чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. на МВР, какъвто в случая е
налице. Протоколът от 15.8.25г. по чл.10 от наредбата е официален документ и е годно док.
средство, с оглед отчитане на материалната му удостоверителна сила, респ. установените с него
факти и обстоятелства, вкл. разположението на техн.средство. По делото не се установяват
обстоятелства, опровергаващи съдържанието на протокола относно отразените в него
обстоятелства. Жалбоподателят бланкетно оспорва валидността на техн.средство при отчитане на
скоростта, извършено от процесното АТС, без да ангажира какви да е доказателства. Съдът намира,
че от представените писмени доказателства категорично се установява, че АТС е годно – същото
коректно е установило движението на процесния л.а. в посочения пътен участък със скорост,
превишаваща разрешената. Доколкото АТС е била изправна към момента на нарушението, то
процесната система за контрол на скоростта, с която е установено и заснето процесното нарушение,
отговаря на изискването на ЗДвП техническо средството да бъде автоматизирано, за да не
позволява човешка намеса при установяването и заснемането на всяко едно конкретно нарушение.
Несъмнено се установява, че процесното АТС е било сертифицирано и изпитано, т.е. извършените
от АТС измервания на скоростта не може да се приеме, че са манипулирани.
ЕФ съдържа реквизитите по чл.189, ал.4, изр.2 ЗДвП, издаден е по утвърдения образец от
министъра на вътрешните работи. В случая процесът на установяване на нарушението е лишен от
човешка намеса. Липсата на посочен издател на ЕФ не представлява нарушение, т.к. при издаден
ЕФ по см. на §6 т.63 от ДР на ЗДвП се касае за електронно изявление, създадено чрез
административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за
нарушения от автоматизирани технически средства или системи, т.е. ЕФ се генерира автоматично
от системата, въз основа на постъпилите в същата данни и няма конкретно лице, издало фиша /така
Р. № 454/06.04.2022 г. по к. а. н. д. № 36/2022 г. на АдмС-Бургас/. Не е необходимо при проверка
законосъобразността на ЕФ да се изследва въпроса кой и кога го е издал, доколкото ЕФ не е НП, а е
своеобразен властнически акт, създаден от административно-информационна система /ТР №
1/26.02.2014 г. на ВАС по тълк. д. № 1/2013 г./. В този смисъл, не е и необходимо ЕФ да бъде
подпечатан или подписан /Р.№ 1232/02.10.2020 г. по к. а. н. д. № 1482 / 2020 г. на АдмС-Бургас/.
2
Нарушението е надлежно описано в ЕФ, като е посочено времето и мястото на извършване
на нарушението /път и точен километър, на който е поставено АТС, с което е заснето и
регистрирано нарушението, града и посоката на движение на ППС/, отразено е обстоятелството, че
в процесния участък е налице забрана за движение с по-висока от 50 км/ч скорост, както и точно
установената от АТС скорост, вкл. разликата между установената и разрешената скорост – в случая
11 км/ч. Коректно е приспаднат в полза на нарушителя толерансът от 3 км/ч, който представлява
допустимата техническа грешка при измерването на скоростта. При отчетена скорост, с която се е
движил л.а. на жалбоподателя от 64 км/ч, същата правилно е редуцирана на 61 км/ч /чл.16, ал.5 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г./. Фактическата обстановка, отразена в ЕФ, се подкрепя и от
изготвената снимка от паметта на АТС, приложена по делото, представляваща веществено
док.средство по см. на чл. 189, ал.15 ЗДвП, на която ясно се виждат датата, точния час на
нарушението и рег.номер на МПС, както и мястото на извършване на нарушението. Ограничението
на скоростта е от 50 км/ч, действало в процесния участък, т.к. се касае до участък в пределите на
населено място.
От субективна страна, съдът приема, че се касае за виновно извършено нарушение, т.к. не е
спорно, че жалбоподателят е правоспособен водач на МПС, бил е запознат към датата на деянието
със задълженията при управление на МПС, в т.ч. и задълженията му по чл.21, ал.2 вр. ал.1 ЗДвП, да
избира определена скорост и спазва въведени пътни ограничения за скорост при управление на
ППС, сигнализирани с нарочен пътен знак, които задължения в случая съзнателно не е спазил. В
случая отговорността на жалбоподателя е ангажирана на осн. чл.182, ал. 4 ЗДвП вр. чл.182, ал.4 вр.
ал.1, т.2 ЗДвП. По смисъла на § 6, т. 33 от ДР на ЗДвП "повторно" е нарушението, извършено в
едногодишен срок, а в случаите по чл. 174, ал. 2 - в двегодишен срок от влизането в сила на НП, с
което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение. Когато наказанието е
лишаване от право да се управлява моторно превозно средство, срокът започва да тече от неговото
изтърпяване". Съгласно представената справка за нарушител, на жалбоподателя е издаден ЕФ
К/9552900, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, връчен на 20.09.2024 г., като е отбелязано, че е
влязъл в сила. С оглед посочената дата на връчване, срока за обжалване на електронния фиш
изтича на 04.10.2024 г. и след като от касатора не се твърди и не се установява той да го е обжалвал,
то този фиш е влязъл в сила, така както е отбелязано в справката - на 05.10.2024 г. Следователно с
предходно издаден на водача ЕФ К/9552900 отговорността на жалбоподателя е била ангажирана за
движение с превишена скорост в населено място За целите на повторността законът изисква
наложено наказание за същото по вид нарушение, а не същото по вид наказание. И в двата случая
на нарушения - първото санкционирано с посочения електронен фиш и процесното - санкцинирано
с обжалвания ЕФ, се касае за едно и също по вид нарушение - превишение на скорост на движение
в населено място. А това, че са наложени различни наказания, е поради това, че тъй като второто е
в условията на повторност няма как да се наложи същото наказание при наличие на квалифициращ
признак, в която хипотеза законът предвижда по-тежко наказание. Отделно от това, при нарушение
като процесното, наказанията могат да бъдат различни, тъй като те са поставени в зависимост от
степента на превишение на разрешената скорост /Р. № 6907 от 01.08.2025 г. по к.а.н.д. № 1183/2025
г. и Р. № 6652 от 24.07.2025 г. по к.а.н.д. № 1064/2025 г., двете на Административен съд – Бургас/.
Ето защо, след като електронния фиш издаден на жалбоподателя, за предходно, също по вид
нарушение е влязъл в законна сила на 05.10.2024 г., а процесното нарушение е извършено на
15.08.2025 г., правилно е прието от АНО, че е налице повторност. Управлението на МПС
представлява дейност със завишен риск и една от най-честите причини за настъпване на ПТП е
3
движението с несъобразена или превишена скорост /както в случая/, поради което и извършеното
деяние има немалка обществена опасност, обуславящо извод за неприложимост на чл. 28 ЗАНН.
Следователно атакуваният ЕФ следва да се потвърди. Мотивиран от изложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш /ЕФ/ Серия К № 11273086, издаден от ОДМВР-Бургас,
с който за нарушение на чл.21, ал.2 вр. чл.21, ал.1 ЗДвП, установено и заснето с автоматизирано
техническо средство или система, на осн. чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.4 вр. ал.1, т.2 ЗДвП на
жалбоподателя Д. Г. Ц., ЕГН **********, е наложено наказание “глоба” в размер на 100 лв.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Административен съд - Бургас в
14-дневен срок от съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________
4