РЕШЕНИЕ
№ 214
гр. Благоевград, 21.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Димитър Р. Беровски
при участието на секретаря Лилия Мл. Дренкарска
като разгледа докладваното от Димитър Р. Беровски Гражданско дело № 20241210101364 по
описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК („Основно производство”).
Образувано е по искова молба, подадена от Е. Б. А., ЕГН ********** и с адрес: ****
против ДЕТСКА ГРАДИНА № 1 „ВЕДРИЦА” – БЛАГОЕВГРАД, Булстат 0000246950277 и
със седалище и адрес на управление гр. *****, представлявано от ****.
Ищецът твърди, че се е намирал в трудово правоотношение с ответника, считано от
16.08.1985г. на длъжност „касиер-домакин“, който е бил прекратен на основание чл. 328, ал.
1, т. 10 КТ на 10.05.2023г. Сочи, че при прекратяване на трудовото правоотношение
ответникът му заплатил обезщетения по чл. 222, ал. 3 и чл. 224, ал. 1 КТ. Поддържа, че с
Анекс № Д01-192 от 10.08.2023г. към Колективен трудов договор /КТД/ за системата за
предучилищното и училищното образование № Д01 – 269 от 06.12.2022г. била изменена
разпоредбата на чл. 27 от този КТД, като с обратна сила /от 01.01.2023г./ било увеличено
трудовото му възнаграждение. Смята, че тъй като полагал труд при ответника за периода от
01.01.2023г. до 09.05.2023г. имал право да получил увеличения размер на трудовото си
възнаграждение. Излага, че ответникът не му заплатил дължимите се му увеличени трудови
възнаграждения за периода от 01.01.2023г. до 09.05.2023г. в размер на общо 1313,47 лв.
Заявява, че ответникът му дължал и заплащане на лихва за забава върху неплатеното
увеличено трудово възнаграждение за период от 17.02.2014 г. до 09.05.2024г. в общ размер
на 41,76 лв. Навежда, че ответникът му дължал и увеличения размер на обезщетенията по
чл. 223, ал. 3 КТ и чл. 224, ал. 1 КТ, както и лихви за забави върху тези обезщетения.
Ответникът оспорва предявените искове. Не оспорва, че с ищеца са били в трудовоправни
отношения до 10.05.2023г. Не оспорва и твърденията на ищеца, че с Анекс № Д01-192 от
10.08.2023г. към Колективен трудов договор /КТД/ за системата за предучилищното и
училищното образование № Д01 – 269 от 06.12.2022г. била изменена разпоредбата на чл. 27
от този КТД по отношение на минималните основни заплати за системата на училищното и
предучилищното образование. Въпреки това изразява подробна позиция, че на ищеца не се
дължи заплащане на този увеличен размер на трудовото възнаграждение. В тази връзка
счита, че ищецът няма право да се ползвал от уговореното увеличение, тъй като към датата
на Анекса /10.08.2023г./ същият не е имал валидно трудово правоотношение с ответника.
По повод подадената искова молба, предмет на разглеждане в настоящото производство са
1
следните установителни искови претенции:
- чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл.128, т. 2 КТ - относно вземането за сумата от 1313,47 лв.
/хиляда триста и тринадесет лева и четиридесет и седем стотинки/ - главница,
представляващи неплатено и дължимо увеличение на месечното трудово възнаграждение за
положен труд за периода, считано от 01.01.2023 година до 09.05.2023 година, съгласно Анекс
№ Д01-192 от 10.08.2023 година към Колективен трудов договор за системата на
предучилищното и училищното образование № Д01- 269 от 06.12.2022 година, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410
ГПК в съда - 09.05.2024 г. до окончателното изплащане на задължението.
- чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 222, ал. 3 КТ – относно вземането за сумата от 2036,11 лв.
/две хиляди тридесет и шест лева и единадесет стотинки/ - главница, представляващи
неплатено и дължимо обезщетение по чл.222, ал. 3 КТ за извършено увеличение на брутното
месечно трудово възнаграждение за положен труд за месец април 2023 година, месеца
предхождащ прекратяване на трудовото правоотношение, съгласно чл.228 от КТ, за 8,5 броя
брутни трудови възнаграждения, съгласно Анекс № Д01 - 192 от 10.08.2023 година към
Колективен трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование №
Д01-269 от 06.12.2022 година, ведно със законната лихва върху главницата лева, считано от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда - 09.05.2024 г. до окончателното
изплащане на задължението.
- чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 224, ал. 1 КТ – – относно вземането за сумата от 221,00 лв.
/двеста двадесет и един лева/ - главница, представляващи неплатено и дължимо обезщетение
по чл. 224, ал. 1 КТ за извършено увеличение на брутното месечно трудово възнаграждение
за положен труд за месец април 2023 г., месеца предхождащ прекратяване на трудовото
правоотношение, съгласно чл.228 от КТ, за неизползван платен годишен отпуск в размер на
23 работни дни за 2022 г. – 2023 г., съгласно Анекс № Д01 - 192 от 10.08.2023 година към
Колективен трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование №
Д01-269 от 06.12.2022 година, ведно със законната лихва върху главницата лева, считано от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда - 09.05.2024 г. до окончателното
изплащане на задължението.
- чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД – относно вземанията за следните суми:
41,76 лева /четиридесет и един лева и седемдесет и шест стотинки/ - лихва за забава върху
неизплатено увеличение на месечно трудово възнаграждение за положен труд за периода от
01.01.2023 година до 09.05.2023 година, считано от 17.02.2014 г. до 09.05.2024г.; 64,74 лева
/шестдесет и четири лева и седемдесет и четири стотинки/ - лихва за забава върху
неизплатено обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ за извършено увеличение на брутното месечно
трудово възнаграждение за положен труд за месец април 2023 г., за 8,5 броя брутни трудови
възнаграждения, считано от 17.02.2014 г. до 09.05.2024 г. и 7,03 лева /седем лева и три
стотинки/ - лихва за забава върху неизплатено чл. 224, ал. 1 КТ за извършено увеличение на
брутното месечно трудово възнаграждение за положен труд за месец април 2023 г., месеца
предхождащ прекратяване на трудовото правоотношение, съгласно чл.228 от КТ, за
неизползван платен годишен отпуск в размер на 23 работни дни за 2022 г. – 2023 г., считано
от 17.02.2014 г. до 09.05.2024 г.
За вземанията по така предявените установителни искове е била издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК с № 562 от 09.05.2024г. по ч. гр. д. №
1212/2024г. на Районен съд – гр. Благоевград.
Срещу цитираната заповед, в рамките на едномесечния срок по чл. 414 ГПК, е постъпило
възражение от страна на настоящия ответник, имащ качеството на длъжник в заповедното
производство.
Относно иска по чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 128, т. 2 КТ:
Уважаването на разглежданата искова претенция е предпоставено от кумулативното
наличие на следните изисквания: 1/ наличието на трудово правоотношение между ищеца
2
(работник или служител) с ответника (работодател) през периода от 01.01.2023г. до
09.05.2023г.; 2/ реалното полагане на труд през визирания период; 3/ размер на уговореното
и дължимо трудово възнаграждение, което претендира и 4/ работодателят да не е заплатил
претендираното от ищцовата страна трудово възнаграждение.
В принципен план, съобразно правилата за разпределението на доказателствената тежест в
исковия граждански процес (чл. 154, ал. 1 ГПК), работникът или служителят следва да
установи първите три от визираните изисквания, а работодателят – четвъртото. Ответникът
следва да докаже и възражението си, че ищецът нямал право да се ползвал от уговореното
увеличение, тъй като към датата на Анекса /10.08.2023г./ същият не е имал валидно трудово
правоотношение с него.
В конкретния казус, поставен за решаване в настоящото производство, няма спор между
ищеца Е. А. и ответника ДЕТСКА ГРАДИНА № 1 „ВЕДРИЦА” – БЛАГОЕВГРАД, че
първият е работил при втория по трудово правоотношение на длъжността „касиер-домакин“.
Безспорно е, че ищецът е полагал труд при ответника през периода от 01.01.2023г. до
09.05.2023г. Няма спор и относно това, че със заповед № РД-12-397/09.05.2023г. на законния
представител на ответната детска градина е бил прекратен сключеният между ищеца и
ответника трудов договор, считано от 10.05.2023г. на основание придобито право на пенсия
за осигурителен стаж и възраст. Безспорно е и че с Анекс № Д01-192 от 10.08.2023г. към
Колективен трудов договор /КТД/ за системата за предучилищното и училищното
образование № Д01 - 269 от 06.12.2022г. била изменена разпоредбата на чл. 27 от този КТД
по отношение на минималните основни заплати за системата на училищното и
предучилищното образование, като с горепосочения анекс с обратна сила /от 01.01.2023г./
били увеличени трудовите възнаграждения на заетите в системата на училищното и
предучилищното образование. Тези факти се потвърждават и от приетите като писмени
доказателства копие от личното трудово досие на ищеца, от Колективния трудов договор за
системата на предучилищното и училищно образование от 06.12.2022г. и Анекс към него от
10.08.2023г., както и от приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза. Става ясно от
приетото копие на Удостоверение за членство в синдикална организация при СО на СБУ при
ДГ № 1 „Ведрица“ – град Благоевград от дата 20.06.2024 година за периода от 09.01.2013
година до 01.05.2023 година, че ищецът е бил член на синдикалната организация до
прекратяване на трудовото правоотношение на 10.05.2023г. като за целия период е плащал
членски внос без прекъсване.
Посредством заключението на изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза (л.
260 - л. 268 от делото) става ясно, че за процесния период 01.01.2023г. до 09.05.2023г.
ищецът е получил основно месечно възнаграждение за положен труд в размер на 17 568,36
лв. Размерът на всяко основно месечно трудово възнаграждение за периода, считано от
01.01.2023г. до 09.05.2023г., увеличено с 15% съгласно Анекс № Д01 - 192 от 10.08.2023г.,
към КТД № Д01 - 269 от 06.12.2022г. за всеки месец от посочения период поотделно е
отразен от вещото лице в таблица на л. 265 от делото. Установява се, че общият размер на
увеличението по т.2 (работни заплати) за целия процесен период от 01.01.2023г. до
09.05.2023г. е 837,73 лв. Вещото лице е установило, че размерът на последното брутно
трудово възнаграждение на ищеца преди прекратяване на трудовия му договор (месец април
2023г.) е 1409,45 лв.
Спорът е концентриран относно това дали изменението на КТД с анекса от 10.08.2023г. се
прилага и за работниците и служителите, които към датата на приемане на анекса са с
прекратени трудови правоотношения, т.е. към кой момент следва да се определи кръга на
лицата, по отношение на които се предвижда увеличение на трудовите им възнаграждения.
По този спорен въпрос към настоящия момент е налице противоречива съдебна практика в
страната (на районно и окръжно ниво).
Настоящият съдебен състав смята, че изменението на КТД с анекса от 10.08.2023г. се
прилага за всички работници/служители в сферата на предучилищното и училищното
3
образование синдикални членове, които към 01.01.2023г. са полагали труд по трудово
правоотношение. Аргументите за този извод са следните:
Установи се, че със сключения на 10.08.2023г. анекс е изменена разпоредбата на чл.27 от
КТД от 06.12.2022г., уреждаща минималните основни работни заплати за системата на
предучилищното и училищното образование и разпределението на осигурените средства от
държавния бюджет, като със задна дата-от 01.01.2023г., се определят по-високи минимални
основни работни заплати за системата на предучилищното и училищното образование.
Следователно, с анекса се преуреждат отношенията относно работните заплати на
педагогическия и непедагогическия персонал в системата на предучилищното и
училищното образование, със задна дата. Такова преуреждане на отношенията със задна дата
е допустимо. След като страните преуреждат възникнали в предходен период
правоотношения, то това преуреждане се отнася за всички членове на синдикални
организации които към 01.01.2023г. са полагали труд по трудово правоотношение.
Разпоредбата на § 46 от ПЗР на Закон за държавния бюджет на Република България за
2023 г. (обн. ДВ. бр. 66 от 01.08.2023 г.) предвижда, че законът влиза в сила от 1 януари 2023
г. (с изключение на конкретно посочени параграфи от ПЗР, които нямат отношение към
настоящия казус). С разпоредбата на § 2 от Наредба за изменение и допълнение на Наредба
№ 4 от 2017 г. за нормиране и заплащане на труда (обн. ДВ. бр. 75 от 01.09.2023 г.) е
изменено Приложение № 3 относно минималните размери на основните месечни работни
заплати на педагогическите специалисти, като за педагогически специалист на длъжността
старши учител е предвидена сумата от 1787 лв. Съгласно § 3 от Заключителните разпоредби
към Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 4 от 2017 г. за нормиране и
заплащане на труда (обн. ДВ, бр. 75 от 01.09.2023 г.) Наредбата влиза в сила от деня на
обнародването й в "Държавен вестник", с изключение на § 2, който влиза в сила от 1 януари
2023 г. Наредбата е издадена от Министъра на образованието и науката на основание чл. 22,
ал. 9 във връзка с чл. 22, ал. 2, т. 18 от Закона за предучилищното и училищното образование
и е съгласувана с министъра на труда и социалната политика и с министъра на финансите.
Изменението на КТД с Анекс № Д01-192/10.08.2023 г. също предвижда нови размери на
минималните основни възнаграждения, считано от 01.01.2023 г.
Съгласно чл. 14, ал. 1 от Закона за нормативните актове обратна сила на нормативен акт
може да се даде само по изключение, и то с изрична разпоредба. Обратното действие като
правен институт представлява фикция, по силата на която законодателят постановява
настъпването на определени правни последици към един минал момент, към който не се е
осъществил правопораждащият ги юридически факт, по съображения за справедливост и
социална целесъобразност. С фикцията на обратното действие законодателят преурежда вече
възникнали в предходен момент правоотношения между правните субекти. Забавеното
приемане на Закона за държавния бюджет за 2023г. и свързаното с това забавено увеличение
на минималните основни възнаграждения на педагогическите специалисти, предвидено с
Наредбата, са именно такива обстоятелства, които са обусловили волята на законодателя да
придаде обратно действие на предвиденото увеличение, считано от 01.01.2023 г., а не от
датата на влизане в сила на Наредбата. Сключването на Анекса към КТД на 10.08.2023г.
също е обусловено от забавеното приемането на закона за държавния бюджет за съответната
година и съпътстващото го изменение в Наредбата относно заплащането на труда. Следва да
се отбележи, че забавеното приемане на Закона за държавния бюджет за 2023 г. се дължи на
политически причини, които стоят изцяло извън волята на гражданскоправните субекти, в
чиято правна сфера настъпват правните последици, обусловени от приемането му. Именно
по политически причини, които съдът приема за общоизвестни обстоятелства, Законът за
държавния бюджет за процесната 2023 г., както и този за 2022 г., са приети и обнародвани
след началото на бюджетната година - с ДВ, бр. 66 от 01.08.2023 г., съответно с ДВ, бр. 18 от
04.03.2022 г., но са в сила от в сила от 01.01.2023 г., съответно от 01.01.2022 г. За настоящата
2024 г., както и за предходните 2021 г., 2020 г. и 2019 г. Законът за държавния бюджет е бил
4
приеман и обнародван до началото на бюджетната година - с ДВ, бр. 104 от 08.12.2020 г., с
ДВ. бр. 100 от 20 Декември 2019 г., с ДВ. бр. 103 от 13 Декември 2018 г., поради което не са
налице основания за предявяване на претенции като процесната.
Отчитайки, че в този закон е предвидено и разчетено увеличение на минималната работна
заплата в сферата на предучилищното и училищното образование, съдът намира, че
изменената с анекса от 10.08.2023г. разпоредба на чл.27 от КТД се отнася за работните
заплати на всички заети към 01.01.2023г. педагогически специалисти и непедагогически
персонал в сферата на предучилищното и училищното образование. Също така приетото
изменение на КТД с анекс № Д01-192/10.08.2023 г. предвижда нов размер на основните
възнаграждения, приложим считано от 01.01.2023 г., за работните заплати на заетите в
системата на образованието. Никъде в същия, нито в КТД, е посочено, че това увеличение не
засяга лицата с прекратено ТПО, т. е. придаденото обратно действие на нормата следва да се
тълкува, че се отнася до лицата, които в този период са полагали труд в тези учебни
заведения и са били в редовни ТПО. Това обратно действие на нормата е и в съответствие с
чл. 14 ЗНА, който предвижда, че обратното действие на разпоредбите на нормативните
актове се придава само по изключение и то изрична разпоредба.
Следва да се съобрази и че колективният трудов договор за системата на предучилищното
и училищното образование, сключен между посочените синдикални организации и МОН е
многостранен договор, с няколко насрещни страни, всяка от които е направила
волеизявление за увеличаване на основните трудови възнаграждения на работещите в
сферата на предучилищното и училищното образование, считано от 01.01.2023г.
В подкрепа на горния извод е и факта, че след подписване на анекса от 10.08.2023г. към
КТД е приета Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 4 от 2017г. за нормиране
и заплащане на труда, обнародвана в ДВ бр.75 от 01.09.2023г., съгласно която от 01.01.2023г.
се увеличават минималните размери на основните месечни работни заплати на
педагогическите специалисти, като това увеличение е в съответствие със сключения анекс
към КТД на отраслово равнище.
Действително, наредбата е подзаконов нормативен акт, на част от разпоредбите на който
съобразно нормата на чл. 14, ал. 1 ЗНА изрично е придадено обратно действие, което не би
могло да бъде автоматично пренесено и спрямо клаузите на колективния трудов договор с
оглед неговия договорен характер. Доколкото, обаче, както наредбата, приета от министъра
на образованието и науката, така и КТД, респ. анекса към него, страна по които е също
министерството на образованието и науката, са приети, респ. сключени в резултат от по -
късното приемане на Закона за държавния бюджет за 2023 г., обн., ДВ, бр. 66 от 1.08.2023 г.,
в сила от 1.01.2023 г., следва да се приеме, че и двата акта следват една обща, идентична
законодателна идея - да преуредят съдържанието на индивидуалните трудови
правоотношения на заетите към и след 01.01.2023 г. в сферата на образованието, като ги
изменят в по-благоприятна за служителите посока, предвиждайки увеличаване на
възнагражденията им със задна дата.
Посредством посочената наредба министърът на образованието, упражнявайки своята
нормативна компетентност, въвежда увеличението на трудовото възнаграждение от
01.01.2023 г., като това е т. нар. същинско обратно действие (stricto sensu), по смисъла,
установен и в практиката на Конституционния съд (Решение № 5/11.05.2017 г. на КС по к. д.
№ 12/2016 г.), с което обратно действие на закона се преуреждат осъществили се
юридически факти преди влизане в сила на нормативния акт.
Не може да бъде споделена тезата на ответника, че е недопустимо да се преуреждат вече
прекратени трудови правоотношения и че наличието на действащо ТПО е абсолютна
предпоставка за реализиране на посоченото увеличение. В Решение № 116 от 25.10.2018 г.
на ВКС по гр. д. № 4760/2017 г., III г. о., ГК изрично се установява, че "обратното действие
преурежда по нов начин приключилите и уредени от стария закон правоотношения". Това
означава, че и прекратени трудови правоотношения могат да бъдат преуредени по нов
5
начин, когато този нов начин не засяга неблагоприятно положението на работниците или
служителите. Недопустимо е единствено с изменения в законодателството да се въвеждат с
обратно действие неблагоприятни последици за работниците и служителите (Решение №
12/11.11.2010 на КС по к. д. № 15/2010 г.).
Съдът намира, че тезата на ответника за недължимост на претендираните обезщетения в
сочения в исковата молба размер, поради обстоятелството, че трудовото правоотношение на
ищеца към датата на неговото сключване е било прекратено, е несъвместима с принципа на
равенство на гражданите. В българската правна система този принцип има конституционно
основание. Не случайно основните права са намерили място в Преамбюла на Конституцията,
която има непосредственото действие. Конституционният съд е последователен в
разбирането /частично обобщено в Решение № 5 от 14.06.2022 г. на КС по к. д. № 13/2021/,
че равенството е основен конституционен принцип на гражданското общество и правовата
държава по смисъла на второто съображение в преамбюла и на чл. 6, ал. 2 от Конституцията.
То е основа за нейното тълкуване и прилагане и за нормотворческата дейност и е основно
право на гражданите /решение № 4 от 20.04.2021 г. на КС по к. д. № 1/2021 и Решение № 14
на КС от 14.11.1992 г. по к. д. № 14/1992/. Принципът на равенство означава
равнопоставеност пред закона /решение № 6 на КС от 27.04.2010 г. по к. д. № 16/2009/, което
се изразява в две основни форми - задължение за равно третиране и забрана за произволно
неравно третиране /решение № 4 на КС от 20.04.2021 г. по к. д. № 1/2021 и решение № 1 от
27.01.2005 г. на КС по к. д. № 8/2004/.
Забраната за произвол е елемент на правовата държава в материален смисъл и е насочена
към държавните органи, включително и към законодателя. В правовата държава повелята за
равно третиране задължава нормотвореца да урежда подобните случаи по еднакъв начин, а
различните - по различен, респективно задължение на публичната власт е да третира
"еднаквите еднакво" /решение № 4 от 20.04.2021 г. на КС по к. д. № 1/2021 и решение № 11
от 10.05.2010 г. на КС по к. д. № 13/2010/. Само така може да се гарантира равенството пред
закона и да се осигури справедливост в обществото. Това разбиране съответства и на
основния принцип на равенство в правото на ЕС. Европейският съюз като "правов съюз" е
основан на равенството като висша ценност, на която принципът на еднакво третиране
/недискриминация/ е същностно юридическо проявление. Правната уредба и съдебната
практика придават на принципа на равенство роля на един от централните принципи на
европейския интеграционен правопорядък, в изграждането и развитието на който Република
България участва. Същевременно, Конституционният съд последователно се придържа към
утвърденото в съвременната конституционноправна доктрина и практика схващане за
равенството пред закона като относителна, а не абсолютна равнопоставеност /Решение № 5
от 11.05.2017 г. на КС по к. д. № 12/2016/. Водеща следва да бъде обективната преценка дали
правните субекти се намират в една и съща или сходна ситуация, или не. Еднакви са
ситуациите, между съществените характеристики на които няма разлика. Сходни са
ситуациите, които не са еднакви, но са съпоставими в съществените си характеристики и
между които няма съществени разлики, което изключва случаите на привидна съпоставимост
или близост без реална връзка. Преценката за еднаквост или сходство в съществените
характеристики или за наличие на съществени разлики не може да бъде направена
абстрактно - тя зависи от обективните особености на конкретната материя и се прави за
всеки отделен случай с оглед характеристиките му /решение № 10 от 26.07.2022 г. на КС по
к. д. № 21/2021 г. /.
Настоящият съдебен състав приема, че в процесния случай правните субекти, полагали
труд като педагогически специалисти или като непедагогически в сферата на
предучилищното образование в периода от 01.01.2023г. до 10.08.2023г., се намират в една и
съща ситуация в посочения период, независимо от това дали трудовите им правоотношения
са прекратени преди 10.08.2023г. или са съществували и след тази дата. Тези служители са
полагали еднакъв по естеството си труд, за идентични длъжности и при едни работодатели и
6
не се установява да има законово основание за тяхното нееднакво третиране.
Поради това съдът приема, че според анекса, ефектът на договореното е с обратно
действие - считано от 01.01.2023г., а не от датата на сключването му - 10.08.2023 г.
Принципно страните по един договор може да се съгласяват за постигане на различни
правни резултати, но такива, които са разрешени от закона. В тази връзка следва да се
прецени дали законът разрешава правният ефект на преговорите и постигнатите
споразумения на синдикално ниво в бранша да бъде отнесен към задна дата. Тук съдът
съобразява разпоредбата на чл. 54, ал. 1 КТ, който гласи, че КТД влиза в сила от деня на
сключването му, доколкото в него не е уговорено друго и прие, че разпоредбата не е
императивна, доколкото разрешава на страните по КТД да договарят относно началния срок,
от който ще породи действие договора. Затова и обсъжданият по настоящото дело анекс не
противоречи на закона и следва да бъде зачетен.
Следователно посочените разпоредби се прилагат по отношение на лицата, които към
момента на влизане в сила на нормите /01.01.2023г./ са отговаряли на изискванията на закона
- да са страни по трудово правоотношение, обхванати от действието на КТД по силата на
членственото си правоотношение.
С придадената обратна сила се предвиждат по-благоприятни последици за адресатите на
тези разпоредби, което е изцяло съобразено с изискванията на чл. 14 ЗНА. Затова ищецът,
който е полагал труд в процесния период има право да получи предвиденото в Закон за
държавния бюджет, Наредбата и КТД увеличение на работната заплата.
Последващото прекратяване на трудовото му правоотношение, не засяга правното й
положение към по-ранния момент на приложимост на промяната. Тъй като с приемането на
разпоредбите са преуредени съществувалите между страните индивидуални
правоотношения, то следва да се приеме, че считано от 01.01.2023 г. е увеличено
възнаграждението за длъжността, която е заемал ищецът.
В допълнение следва да се отбележи и че през процесния период от 01.01.2023г. до
09.05.2023 г. ищецът е полагал действително труд за ответника, което обстоятелство не се
оспорва от последния. Предвид и реда за приемане на Закона за държавния бюджет за
съответната година - то ако същият е бил приет своевременно лицето е щяло да получи
полагащото му се увеличение още в началото на учебната година. Поради това и забавянето
на бюджетната процедура, което от своя страна е рефлектирало върху редица обществени
сектори в това число в системата на образованието не може да служи за основание ищецът
да бъде поставен в по-неблагоприятно положение спрямо останалите свои колеги, с които са
работили едновременно, но чиито трудови правоотношения не са били прекратени към м.
август 2023 г.
След като за този период ищецът е полагал труд, както и останалите служители на същата
длъжност, то на него също се дължи разликата в увеличения размер на основното трудово
възнаграждение, което за останалите служители също е начислено със задна дата, считано от
01.01.2023 г. Обстоятелството, че на 10.05.2023 г е прекратено трудовото правоотношение с
ищеца /три месеца преди сключване на Анекса/ и по тази причина не може да се сключи
допълнително споразумение за изменение на трудовото възнаграждение, не е пречка ищецът
да получи увеличения размер, защото съгласно чл. 118, ал. 3 КТ работодателят може
едностранно да увеличава трудовото възнаграждение на работника или служителя. При това
положение съдът счита, че след като работодателят е преценил, че с допълнително
предоставените средства, може да бъде увеличено основното трудово възнаграждение на
посочените в КТД длъжности, със задна дата, считано от 01.01.2023 г, така както са
отпуснати и средствата, то следва за всички служители, които са полагали труд през
посочения период да се начисли увеличен размер на основното трудово възнаграждение, а
безспорно ищецът е полагал труд за месеците от януари до 09.05.2023 г., като трудовото му
правоотношение е прекратено едва на 10.05.2023 г.
Доводът на пълномощника на ответника за тълкуване в противната насока /че анекса се
7
отнася само за лицата, които са в трудово правоотношение към датата на сключване на
анекса-10.08.2023г./ на база на използвания в изменената разпоредба на чл.27, ал.2 от анекса
израз „на заетите в системата” е несъстоятелен. Нито езиковото, нито систематичното
тълкуване на визираната разпоредба, а още по-малко логическото й тълкуване водят до
смисъла твърдян от ответника. Изменената с анекса разпоредба на чл.27, ал.2 КТД има
уточнителен характер относно изразходването на посочен в нея размер осигурени средства
от държавния бюджет на Република България за 2023г. с цел гарантиране на договореното
увеличение на работните заплати на работещите в сферата на образованието, считано от
01.01.2023г. и съответните разходи за осигурителните им вноски за сметка на работодателя.
Алинея 2 на чл.27 от анекса не определя, че предвиденото с ал.1 на същия член увеличение
на работните заплати се отнася за заетите в системата на образованието към датата на
подписване на анекса. Нито разпоредбата на чл.27, ал.2 от анекса, нито други разпоредби на
анекса предвиждат изрично изключване на лицата, чийто трудови правоотношения са
прекратени към датата на сключване на анекса-10.08.2023г. Следва да се отбележи, че
тълкуване в изложения от ответника смисъл би било несправедливо и би довело до неравно
третиране на работниците/служителите полагали труд при същия работодател на равна или
сходна длъжност след 01.01.2023г., но чийто трудови правоотношения са прекратени към
датата на сключване на анекса към КТД-10.08.2023г.
Доводът на ответника, че прекратеният трудов договор с ищеца препятства изплащането
на увеличения с анекса размер на работната заплата е неоснователен. В случая не става
въпрос за „възстановяване на трудовоправна връзка”, а за заплащане на суми в периода на
действие на трудовия договор-до 10.05.2023г. При увеличение на размера на работната
заплата със задна дата работодателят следва да преизчисли вече начисленото и изплатеното
трудово възнаграждение, респ. начислените и изплатени обезщетения на база на трудовото
възнаграждение. В тази връзка следва да се отбележи за прецизност, че на база на сключения
анекс към КТД работодателят може едностранно /със своя заповед/ да измени трудовото
възнаграждение на ищеца като увеличи неговия размер в съответствие с анекса към КТД и
да разпореди заплащането на разликата между вече начисленото и изплатено трудово
възнаграждение и дължимото такова съобразно анекса към КТД.
В тази връзка съдът намира за необходимо и да се позове на актуалната практика на ЕСПЧ
/Решение по дело MOSKAL v. POLAND (Application no. 10373/05) и др./, в която константно
се утвърждава, че принципът на "доброто управление" изисква по въпроси от общ интерес
публичните органи да действат своевременно, по подходящ начин и с максимална
последователност. Публичните органи следва да действат най-прецизно и най-съвестно при
разрешаването на въпроси, касаещи социалното положение и имуществените права на
гражданите. В практиката на ЕСПЧ се възприема, че по въпроси, касаещи социалната сфера
на гражданите, е недопустимо пропуски на държавни органи да бъдат компенсирани за
сметка на гражданите, а тежестта за преодоляване на тези пропуски следва да бъде върху
държавата /така Решение по дело CAKAREVIC v. CROATIA (Application no. 48921/13)).
Рисковете, следващи от пропуски на държавните органи, следва да се понасят от държавата,
като в никакъв случай не следва да се допуска неблагоприятни последици от пропуски на
държавата да се прехвърлят върху гражданите. ЕСПЧ трайно приема още, че актовете на
публичните органи трябва да бъдат ясни и последователни, за да се избягват, доколкото е
възможно, правната несигурност и неяснота за лицата, засегнати от тези актове.
Съотнесена към настоящия случай, практиката на ЕСПЧ по приложението на ЕКЗПЧОС
означава, че нито МОН, нито детската градина ответник, представляващо второстепенен
разпоредител с бюджет, следва да черпят права от твърдените неясноти на Наредба № 4 от
2017 г. за нормиране и заплащане на труда и на цитирания Анекс към КТД; второ, доколкото
организацията на сферата на образованието представлява въпрос от обществен интерес и
доколкото въпросът за възнагражденията на педагогическите специалисти касае социалното
положение на голяма група трудещи се, то регулацията на тези въпроси следва да бъде както
8
прецизна, така и последователна - това изискване налага да се създава и прилага рамка,
осигуряваща равно и предвидимо третиране на педагогическите специалисти. Обратното
действие на закона е изключение, като в конкретната ситуация то се дължи на стремежа на
министъра на образованието и науката да преодолее забавянето при приемането на ЗДБ РБ
2023. Неизпълнението от страна на публични органи на задължението им да действат
своевременно, нарушавайки принципа на добро управление, не следва обаче да се ползва
като основание за приемане на уредба, третираща необосновано неравно засегнатите
частноправни субекти.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че не са събрани по делото
доказателства, че ищецът не е бил член на Синдиката на българските учители, тъй като
видно от представеното по делото удостоверение от 20.06.2024г., че ищецът е членувал в
СБУ към ДГ № 1 „Ведрица“ от започването му на работа като касиер-домакин в съответната
детска градина до прекратяване на трудовото правоотношение.
По изложените съображения относно действието на горепосочените разпоредби от Закон
за държавния бюджет, Наредбата и КТД съдът приема, че договорните клаузи от КТД,
предвиждащи увеличение на минималните основните работни заплати за системата на
училищното и предучилищно образование, следва да се прилагат и по отношение на лицата,
които към 01.01.2023г. са били заети в системата на училищното и предучилищно
образование и са били членове на синдикални организации, които са страни по КТД, какъвто
е бил и ищецът за исковия период от 01.01.2023 г. до 09.05.2023г.
От друга страна, ако се приеме подходът, възприет от ответника, би означавало прилагане
на пряка дискриминация спрямо тези служители, които навършват пенсионна възраст в
същата година, тъй като за един и същи период, в който са работили заедно с по-млади
служители, те биха били получили по-ниско възнаграждение.
Предвид изложеното и като взе предвид, че се установи по делото, че ищецът е член на
Синдиката на българските учители в процесния период съдът намира, че предявеният иск за
неплатено и дължимо увеличение на месечното трудово възнаграждение за положен труд е
доказан по основание.
По отношение на неговия размер съдът съобрази заключението на вещото лице по
приетата съдебно-счетоводна експертиза. В тази връзка се установи по делото, че размерът
на неплатено и дължимо увеличение на брутното месечното трудово възнаграждение за
положен труд за периода от 01.01.2023 г. до 09.05.2023г. е 837,73 лв., като тази претенция
следва да се отхвърли за разликата от 837,73 лв. до пълния претендиран размер от 1317,47
лв.
Относно иска по чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 222, ал. 3 КТ:
Уважаването на исковата претенция в настоящия случай е детерминирано от
кумулативното наличие на следните предпоставки: 1/ наличието на трудово
правоотношение, породено от процесния трудов договор, по силата на който ищецът е имал
качеството на работник или служител, а ответникът – на работодател; 2/ че е било
прекратено трудовото правоотношение между страните; 3/ че ищецът е придобил право на
пенсия за осигурителен стаж и възраст преди прекратяване на трудовия договор; 4/ че е
работил при същия работодател (ответника) през последните 10 години от трудовия му
стаж; 5/ размерът на дължимото обезщетение и 6/ неизпълнение на ответника да заплати
претендираната сума.
От приетия по делото доказателствен материал (обсъден в изложението по иска по чл. 422,
ал. 1 ГПК вр. чл. 128, т. 2 КТ), както и изложените по него правни съображения се налага
изводът, че този иск също е доказан по основание.
По отношение на неговия размер съдът съобрази заключението на вещото лице по
приетата съдебно-счетоводна експертиза. В тази връзка се установи по делото, че размерът
на увеличението с 15% съгласно т.1 от Анекс № Д01 - 192 от 10.08.2023г., към КТД № Д01 -
269 от 06.12.2022 година, върху размера на сумата от 11 брутни трудови възнаграждения
9
като обезщетения по чл. 222, ал. 3 КТ е 2179,57 лв. Ищецът претендира обезщетение по чл.
222, ал. 3 КТ в размер на 2036,11 лв. С оглед диспозитивното начало в гражданския процес
/чл. 6 ГПК/ на ищеца следва да се присъди само претендирания от него размер на
обезщетение.
Относно иска по чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 224, ал. 1 КТ:
Уважаването на иск с тази правна квалификация е детерминирано от едновременната
даденост на следните условия: 1/ наличието на трудов договор с ответника, който е бил
прекратен; 2/ наличието на твърдения неползван платен годишен отпуск, докато е
съществувала трудовоправната връзка; 3/ същият да не е погасен по давност; 4/ размер на
дължимото обезщетение и 5/ работодателят да не е изпълнил задължението си за
заплащането му.
В тежест на ищеца е да установи наличието на първите четири от посочените
предпоставки, като от своя страна ответникът следва да установи, че отпускът е бил ползван
от ищеца, или че е заплатил обезщетението.
От приетия по делото доказателствен материал (обсъден в изложението по иска по чл. 422,
ал. 1 ГПК вр. чл. 128, т. 2 КТ), както и изложените по него правни съображения се налага
изводът, че този иск също е доказан по основание.
По отношение на неговия размер съдът съобрази заключението на вещото лице по
приетата съдебно-счетоводна експертиза. В тази връзка се установи по делото, че размерът
на увеличението с 15% съгласно т.1 от Анекс № Д01 - 192 от 10.08.2023г., към КТД № Д01 -
269 от 06.12.2022 година, върху размера на сумата като обезщетения по чл. 224, ал. 1 КТ, е
327,61 лв. Ищецът претендира обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ в размер на 221 лв. С оглед
диспозитивното начало в гражданския процес /чл. 6 ГПК/ на ищеца следва да се присъди
само претендирания от него размер на обезщетение.
Относно исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД:
За да бъдат уважени искове с тази правна квалификация, е необходимо наличие на няколко
изисквания, а именно: 1/ главен дълг, произтичащ от незаплащането на трудово
възнаграждение по процесния трудов договор; 2/ изпадане в забава на ответника; 3/ размера
на претендираното обезщетение и 4/ липса на изпълнение на това задължение от страна на
ответника.
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест в исковия граждански
процес (чл. 154, ал. 1 ГПК), ищцовата страна следва да установи наличието на първите три
от посочените изисквания. А в случай, че това бъде сторено, ответникът трябва да проведе
доказване относно погасяването на своето задължение.
В настоящия случай се установява наличието на главен дълг, произтичащ от
незаплащането на дължимото се трудово възнаграждение след направеното със задна дата
увеличение на възнаграждението на работника или служителя по процесния трудов договор.
Следователно тези искове са доказани по основание,
По отношение на размерите им съдът съобрази заключението на вещото лице по приетата
съдебно-счетоводна експертиза.
В тази връзка се установи по делото, че размерът на лихвата за забава върху неизплатено
увеличение на месечно трудово възнаграждение за положен труд за периода от 01.01.2023
година до 09.05.2023 година, считано от 17.02.2014 г. до 09.05.2024г., е 26,63 лв.
Следователно тази претенция трябва да се отхвърли за разликата от 26,63 лв. до пълния
претендиран размер от 41,76 лв.
Стана ясно по делото, че размерът на лихвата за забава върху неизплатено обезщетение по
чл. 222, ал. 3 КТ за извършено увеличение на брутното месечно трудово възнаграждение за
положен труд за месец април 2023 г., за 8,5 броя брутни трудови възнаграждения, считано от
17.02.2014 г. до 09.05.2024 г., е 65,70 лв. Ищецът претендира лихва върху обезщетението по
чл. 222, ал. 3 КТ в размер на 64,74 лв. С оглед диспозитивното начало в гражданския процес
/чл. 6 ГПК/ на ищеца следва да се присъди само претендирания от него размер на тази лихва
10
за забава.
Установи се по делото, че размерът на лихвата за забава върху неизплатено чл. 224, ал. 1
КТ за извършено увеличение на брутното месечно трудово възнаграждение за положен труд
за месец април 2023 г., месеца предхождащ прекратяване на трудовото правоотношение,
съгласно чл.228 от КТ, за неизползван платен годишен отпуск в размер на 23 работни дни за
2022 г. – 2023 г., считано от 17.02.2014 г. до 09.05.2024 г., е 8,59 лв. Ищецът претендира
лихва върху обезщетението по чл. 224, ал. 1 КТ в размер на 7,03 лв. С оглед диспозитивното
начало в гражданския процес /чл. 6 ГПК/ на ищеца следва да се присъди само претендирания
от него размер на тази лихва за забава.
Относно разноските:
При този изход от делото и двете страни имат право на разноски. Искане за присъждане на
разноски е направено както от ищеца, така и от ответника. Следва да се има предвид, че
съобразно възприетото в т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело №
4 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС е необходимо да бъде извършено диференцирано произнасяне
както по отношение на разноските в заповедното производство, така и досежно тези,
касаещи настоящото исково дело. При това положение ответникът следва да заплати на
ищеца разноски в общ размер на 2813,56 лв., от които 1406,78 лв. – общ размер на
разноските, дължими за заповедното производство, и 1406,78 лв. – общ размер на
разноските, дължими за исковото производство. На ответника трябва да се присъдят
разноски в размер на 113,50 лв. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Ответникът, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, дължи държавната такса съобразно уважения
размер на ищцовите претенции в размер на 333,98 лв., както и платеното от бюджета на
съда възнаграждение на вещото лице Д. Д. за изготвеното експертно заключение в размер на
263,77 лв. Или общо на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът дължи да заплати по сметка
на РС-Благоевград 597,75 лв.
Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – гр. Благоевград, Гражданско
отделение
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422 ГПК, че ДЕТСКА ГРАДИНА № 1
„ВЕДРИЦА” – БЛАГОЕВГРАД, Булстат 0000246950277 и със седалище и адрес на
управление гр. *****, представлявано от **** дължи на Е. Б. А., ЕГН ********** и с адрес:
****, следните суми, които са били предмет на Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с №
562 от 09.05.2024г., издадена по ч. гр. д. № 1212/2024г. на Районен съд – гр. Благоевград, а
именно:
- сумата от 837,73 лв. /осемстотин тридесет и седем лева и седемдесет и три стотинки/ –
главница, представляващи неплатено и дължимо увеличение на месечното трудово
възнаграждение за положен труд за периода, считано от 01.01.2023 година до 09.05.2023
година, съгласно Анекс № Д01-192 от 10.08.2023 година към Колективен трудов договор за
системата на предучилищното и училищното образование № Д01- 269 от 06.12.2022 година,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението
по чл. 410 ГПК в съда – 09.05.2024г., до окончателното погасяване, като ОТХВЪРЛЯ този
иск за разликата над уважената част до пълния претендиран размер от 1313,47 лв.
- сумата от 26,63 лв. /двадесет и шест лева и шестдесет и три стотинки/ –
представляваща лихва за забава върху неизплатено увеличение на месечно трудово
възнаграждение за положен труд за периода от 01.01.2023 година до 09.05.2023 година,
считано от 17.02.2014 г. до 09.05.2024г., като ОТХВЪРЛЯ този иск за разликата над
уважената част до пълния претендиран размер от 41,76 лв.
- сумата от 2036,11 лв. /две хиляди тридесет и шест лева и единадесет стотинки/ -
11
главница, представляващи неплатено и дължимо обезщетение по чл.222, ал. 3 КТ за
извършено увеличение на брутното месечно трудово възнаграждение за положен труд за
месец април 2023 година, месеца предхождащ прекратяване на трудовото правоотношение,
съгласно чл.228 КТ, за 8,5 броя брутни трудови възнаграждения, съгласно Анекс № Д01 - 192
от 10.08.2023 година към Колективен трудов договор за системата на предучилищното и
училищното образование № Д01-269 от 06.12.2022 година, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда –
09.05.2024г., до окончателното погасяване.
- сумата от 64,74 лв. /шестдесет и четири лева и седемдесет и четири стотинки/ - лихва
за забава върху неизплатено обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ за извършено увеличение на
брутното месечно трудово възнаграждение за положен труд за месец април 2023 г., за 8,5
броя брутни трудови възнаграждения, считано от 17.02.2014 г. до 09.05.2024 г.
- сумата от 221,00 лв. /двеста двадесет и един лева/ - главница, представляващи неплатено
и дължимо обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ за извършено увеличение на брутното месечно
трудово възнаграждение за положен труд за месец април 2023 г., месеца предхождащ
прекратяване на трудовото правоотношение, съгласно чл.228 от КТ, за неизползван платен
годишен отпуск в размер на 23 работни дни за 2022 г. – 2023 г., съгласно Анекс № Д01 - 192
от 10.08.2023 година към Колективен трудов договор за системата на предучилищното и
училищното образование № Д01-269 от 06.12.2022 година, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда –
09.05.2024г., до окончателното погасяване.
- сумата от 7,03 лв. /седем лева и три стотинки/ - лихва за забава върху неизплатено чл.
224, ал. 1 КТ за извършено увеличение на брутното месечно трудово възнаграждение за
положен труд за месец април 2023 г., месеца предхождащ прекратяване на трудовото
правоотношение, съгласно чл.228 КТ, за неизползван платен годишен отпуск в размер на 23
работни дни за 2022 г. – 2023 г., считано от 17.02.2014 г. до 09.05.2024 г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ДЕТСКА ГРАДИНА № 1 „ВЕДРИЦА” –
БЛАГОЕВГРАД, Булстат 0000246950277 и със седалище и адрес на управление гр. *****,
представлявано от **** да заплати на Е. Б. А., ЕГН ********** и с адрес: ****, разноски,
сторени в заповедното производство и в настоящото исково производство, както следва:
- сумата от 1406,78 лв. /хиляда четиристотин и шест лева и седемдесет и осем
стотинки/ – представляваща общ размер на разноските, дължими за заповедното
производство (ч. гр. д. № 1212/2024г. на РС – гр. Благоевград), и
- сумата от 1406,78 лв. /хиляда четиристотин и шест лева и седемдесет и осем
стотинки/ – представляваща общ размер на разноските, дължими за исковото производство
(гр. д. № 1364/2024г. на РС – гр. Благоевград).
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, Е. Б. А., ЕГН ********** и с адрес: **** да
заплати на ДЕТСКА ГРАДИНА № 1 „ВЕДРИЦА” – БЛАГОЕВГРАД, Булстат
0000246950277 и със седалище и адрес на управление гр. *****, представлявано от ****
сумата от 113,50 лв. /сто и тринадесет лева и петдесет стотинки/, представляваща общ
размер на дължимите разноски, съобразно отхвърлената част от предявените искове.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ДЕТСКА ГРАДИНА № 1 „ВЕДРИЦА” –
БЛАГОЕВГРАД, Булстат 0000246950277 и със седалище и адрес на управление гр. *****,
представлявано от ****, да заплати по сметка на Районен съд – гр. Благоевград сумата от
597,75 лв. /петстотин деветдесет и седем лева и седемдесет и пет стотинки/,
представляваща държавна такса, дължима за производството по гр. д. № 1364/2024г. на РС –
гр. Благоевград и разноски за изготвената съдебно-счетоводна експертиза.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Окръжен съд – гр. Благоевград в двуседмичен
срок, считано от връчването на препис на страните по делото. Като въззивната жалба се
подава чрез Районен съд – гр.Благоевград.
12
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
13