Решение по дело №44/2019 на Окръжен съд - Ловеч

           Р Е Ш Е Н И Е

 

     Гр.Ловеч, 23.12.2019 г.

 

ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД граждански състав в открито заседание на двадесет и шести ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

 

при секретаря Галина Аврамова като разгледа докладваното от председателя т.д. № 44 по описа за 2019 год. и за да се произнесе, съобрази:

Производството е по чл.432, ал.1 от КЗ.

Съдът е сезиран с искова молба от С.В. *** Д, чрез пълномощника адв. С.Б., против ЗАД „Д.Б.: ***”, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: *** с посочена цена на иска 60 000.00 лв.

В нея излага, че съгласно Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 359р—24333/10.12.018 г. на РУ гр. Троян при ОД на МВР гр. Ловеч и АУАН № 926069/10.12.2018 г. виновният водач, участник в ПТП № 1 А. Р. А., при управление на лек автомобил марка БМВ 530Д, с Д.К. № ******** на 10.12.2018 г. в гр. Троян в 16,55 ч. на път /Гара Бяла - Плевен/ Гривица – Плевен – Ловеч – Троян - Кърнаре /Розино - Карлово/, при управление с несъобразена скорост, автомобила се поднася, излиза в дясно извън пътното платно за движение, като се преобръща в крайпътната ливада на таван. Ищцата е участник в ПТП № 2 и се е возила на предната дясна седалка на лекия автомобил.

 Твърди, че вследствие на настъпилото ПТП е била приета в „МБАЛ-ТРОЯН" ЕООД /хирургично отделение/ два дена и е с окончателна диагноза: Фрактура на тялото ТН 12 без дислокация на фрагментите, фрактура на 12 - ти прешлен на гръбначния стълб, загуба на съзнание за 2 - 3 минути. Твърди, че е изпаднала в тежка депресия и стресове, като е получила отрицателни нервнопсихически увреждания, паника и депресия с оглед опасността от настъпване на смърт, тъй като лекият автомобил се обърнал по таван. След ПТП е станала неработоспособна, продължава да търпи болки и страдания, страхува се сама да се движи, страда от безсъние, напрегната е, конфликтна, не е в състояние да се съсредоточава, страхува се от моторни превозни средства, страда от главоболие, от виене на свят. Описаните негативни нервнопсихически страдания, болки и страдания са непосредствени неимуществени вреди, болки и страдания, които са в причинно - следствена връзка от травматичните увреждания, получени при описаното ПТП. Размерът на неимуществените вреди от описаното ПТП оценява на 60 000 лв., които претендира със законната лихва, считано от 10.12.2018 г. до окончателното изплащане на главницата.

Твърди, че задължителната застраховка ГО на автомобила е в ответната застрахователна компания и е с № ВС /30/11800743767, валидна до 08.03.2019 г. в 23,59 ч.

Съгласно молба с вх. № 3373/20.12.2018 г. до ответника, изпълнила изискванията на чл.498 от КЗ, но в законния тримесечен срок не се споразумели за размера на обезщетението за претърпените от нея неимуществени вреди в резултат на настъпилото ПТП, поради което исковата молба е допустима.

Моли съда да постанови решение, с което осъди ответника да й заплати сумата 60 000.00 лв. обезщетение за претърпените неимуществени вреди от описаното ПТП, ведно със законната лихва, считано от 10.12.2018 г. до окончателното й изплащане и направените по делото разноски.

В постъпилия отговор на исковата молба, ответникът ЗАД „Д.Б.: ***” изразява становище, че исковете са допустими, но ги оспорва като неоснователни и недоказани.

На първо място твърди, че за да възникне отговорността на дружеството за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, е необходимо да съществуват кумулативно следните предпоставки от фактическия състав на отговорността: 1) валиден застрахователен договор, 2) застрахователно събитие, 3) противоправно поведение, 4) вреда, 5) причинна връзка между вредите и противоправното поведение и 6) вина. В конкретния случай счита, че водачът А. Р. А. не е нарушил императивните разпоредби на Закона за движение по пътищата и Правилника за неговото прилагане, съответно не е причинил процесното ПТП така, както е описано в подадена искова молба. Следователно липсва основният елемент от фактическия състав на деликта, а именно противоправно поведение, поради което не следва да се ангажира отговорността на застрахователя за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди на ищцата.

На второ място твърди, че претендираният от ищцата размер на обезщетение за претърпените неимуществени вреди е прекомерно завишен съгласно съдебната практика по чл. 52 от ЗЗД. Оспорва и твърдените телесни наранявания, както и причинно-следствената им връзка с процесното ПТП. Представените с исковата молба медицински документи  не обосновават нито твърдените неимуществени вреди, нито искания размер на обезщетение за тях. Липсват медицински документи, обвързани с проследяването на здравословното състояние на пострадалата, относно възстановителните процеси, контролни прегледи, амбулаторни листи от консултации със специалист по травми на гръбначен стълб и др., които са необходими при твърдените увреждания на С. М.. В представените медицински документи и епикризата няма поставена диагноза „Мозъчно сътресение" и не е направен преглед от невролог с описание на неврологичен статус. Лекарите са преценили, че няма необходимост от изследвания и консултации за травма на главата, от където следва изводът, че няма никакви данни за контузия на главата и оттам за мозъчно сътресение. В представената от ищцата медицинска документация няма данни и за твърдените от нея депресии, стресове, увреждания, съответно предписано лечение и/или терапия/, поради което счита изложените твърдения за голословни и недоказани.

Оспорва, че ПТП-то е въздействало в емоционален план на С. М. и че същата е търпяла описаните болки и страдания, както и тяхната продължителност. Оспорва размера на претендираните неимуществени вреди и счита, че е прекомерен.

На следващо място посочва, че в пряка причинно - следствена връзка с настъпилите неимуществени вреди на пострадалата е и нейното поведение. Твърди, че по време на ПТП М. е пътувала без поставен предпазен колан. Неизползването на предпазен колан е вид и форма на съпричиняване като елемент от фактическия състав на непозволеното увреждане, поради което се свързва и с последиците, предвидени в чл. 51, ал.2 ЗЗД за намаляване размера на дължимото обезщетение.

Оспорва и претенцията по акцесорния иск за лихва, както и началния момент, от който същите се претендират, по аргумент за неоснователност на главния иск.

Моли съда да постанови съдебно решение, с което отхвърли изцяло иска, като на основание чл.78 от ГПК му се присъдят разноските в настоящото производство, в това число и юрисконсултско възнаграждение.

В случай, че исковете за основателни, моли съда да намали размера на обезщетението.

            В съдебно заседание ищцата, чрез пълномощника си адв.Б.. поддържа предявените искове и моли да бъдат уважени.

            Ответникът, чрез юрисконсулт И.В. оспорва исковете и моли съда да постанови решение, с което ги отхвърли като неоснователни и недоказани. В случай, че ги намери за основателни, моли да не ги уважа в пълния размер с оглед бързото възстановяване на ищцата. Подробно своите доводи излага в представените писмени бележки.

             Съдът, като взе предвид становищата на страните, събраните по делото писмени и гласни доказателства, и заключенията на съдебно-автотехническата и съдебно-медицинска експертиза, намира за установено следното от фактическа страна:

             От приетия по делото Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 359р—24333/10.12.2018 г. на РУ гр. Троян се установява, че на 10.12.2018 г. е настъпило ПТП, като л.а БМВ530Д, с Д.К. № ********, управляван от А.Р.А., при управление с несъобразена с пътните условия скорост на мокър хлъзгав път на права пътна отсечка, автомобилът поднася, вследствие на което излиза в дясно извън пътното платно за движение, като се преобръща в крайпътната ливада на таван.

         По делото е приложено НП № 18-0359-001656 от 18.12.2018 г., с което на А.Р.А. е наложена глоба в размер на 200 лв. за нарушение на чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП и 10.00 лв. за нарушение на чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП. По делото няма данни същото да е обжалвано.

           С молба вх. № 3373/20.12.2018 г. до ответното дружество, ищцата чрез пълномощника си адв.С.Б. е направила искане на осн.чл.498 от КЗ да бъде образувана щета и заплатено обезщетение в размер на 60 000 лв. в законния 3-месечен срок за претъпрените от нея неимуществени вреди в резултата на станалото на 10.12.2018 г. ПТП. От ответното дружество не са представени доказателства за изплащане на застрахователно обезщетение, поради което предявеният иск е допустим.

Анализирайки събраните писмени и гласни доказателства, вещото лице по допуснатата съдебно-автотехническа експертиза инж.Н.К. дава заключение, че причината за настъпване на ПТП е била движение със скорост над критичната за завоя - 94.3 км/ч, при мокро и студено време. Данни за технически проблеми на автомобила липсват по делото. Експертът не изключва възможността за евентуално получен „аквапланинг” и загуба на устойчивост с последващо завъртане, довело до ПТП при по-ниска скорост. Според заключението на експертизата, което не  е оспорено от страните, при изкачването от л.а. на надлеза след десния за него завой и в началото на спускането в посока гр.Троян, без да има насрещно или попътно движение, автомобилът поднася и вероятно не без помощта на водача започва да се върти около вертикалната си ос по часовниковата стрелка, като остава на пътното платно между двете мантинели, без да се удря в тях. При слизането в ниската и хоризонтална част, автомобилът застава косо на пътното платно, като с предно ляво колело напуска пътното платно надясно, окачването му се скъсва и то остава на мястото на удара. Автомобилът надига задната си част и се завърта около предна лява част, като задницата не преодолява по въздух канавката, а задна лява гума се  удря в ръба й и се отделя изцяло от алуминиевата джанта. Автомобилът се завърта надясно около надлъжната си ос, като се преобръща през таван и е с предната част към гр.Ловеч. След премятане по диагонал, той отново се обръща в посока гр.Троян, като се забива с преден десен горен ъгъл в ливадата. След това забиване автомобилът се върти надясно по надлъжната си ос и се установява на дясна страна на около 8-9 метра встрани от пътното платно. Вещото лице дава заключение, че през време на ударите и обръщането, аварийно обезопасителните системи на автомобила сработват – предпазни колани, въздушни възглавници и странични предпазни завеси. Според експерта ищцата е била с предпазен колан. Същият е блокирал и е задействал еърбега пред нея – преден десен, както и страничните завеси. Вещото лице инж.К. дава заключение, че получените от ищцата травми в кръста са от първия силен удар на предно ляво колело в дясната канавка. При него автомобилът е наклонен настрани и напред наляво. Падането на колата няколко пъти чрез премятане от таван на колела води до силно тръшване на пътниците върху седалките, а от там и до „набиване” на гръбнака.

Според приетото и неоспорено от страните заключение на съдебно-медицинската експертиза, допълнено в съдебно заседание, и което съдът приема като компетентно и убедително депозирано се установява, че при ПТП ищцата е получила счупване без разместване на 12-ти торакален прешлен, като е приета за лечение в ЦСП – филиал гр.Троян. Пострадалата е била в съзнание, възбудена с нормални зеници, но без отпадна симптоматика/неврологична/, като няма разместване на фрагменти. Никъде в листа няма насочване към невролог или неврохирург, а само към ортопед.  При извършената проверка на медицинската документация д-р В. е констатирал, че лечението в Хирургичното отделение на „МБАЛ-Троян”ЕООД е проведено по отношение травмата на гръбначния стълб. И в двете болнични заведения не е провеждано лечение за претърпяна черепно-мозъчна травма. Експертът дава заключение, че счупването на гръбначния прешлен е в пряка връзка с претърпяното ПТП. Механизмът на това счупване е сгъване на горната част на тялото при фиксиран таз /падане със сядане/ или в случай на падане с главата или рамената надолу, което е станало с преминаването на лекия автомобил на таван.

Според заключението на съдебно - медицинската експертиза, обичайният период на оздравяване е 6-8 месеца, като възрастта на пострадалия е без значение.  В случая ищцата е провела консервативно лечение с обикновен колан, каквото е характерно за този тип увреда. По делото няма данни за препоръка и закупуване от ищцата на корсет. Д-р В. не е намерил документация или отразяване в амбулаторния лист ищцата да е посещавала впоследствие лекари или да е провеждала рехабилитация. Този тип счупвания оздравяват напълно, като предната част на тялото се сниша с 1/5 до ¼, което не пречи на функционалната годност на гръбнака.

След запознаване с приложената медицинска документация, вещото лице не е открило отклонения в неврологичния статус, както и отрицателни невропсихични увреждания. Лечението, което се прилага, ако ищцата е имала черепно-мозъчна травма, е терапия с разтвори от манитол, кортизонови препарати, обезболяващи, сънотворни или потискащи раздра-знителността. В случая няма данни за приложено такова лечения спрямо нея.

Според експерта при ищцата оздравителния процес е приключил и е налице пълно оздравяване.

За установяване на претърпените от ищцата болки и страдания по делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите А.Р.А. - съпруг на ищцата и С. С. Р., живееща на съпружески начала с бащата на съпруга на ищцата. Свидетелите сочат, че са откарали с кола ищцата в болницата в гр.Троян, тъй като не можела да седи на краката си. Там стояла 3-4 дни, след което я изписали. Св.Р. твърди, че преди катастрофата работили с ищцата, но без трудови договори. Преди ПТП С. била работоспособна, грижовна, а сега е уплашена, нервна, агресивна. В рамките на възстановителния период основно тя се грижела за нея, но в момента се уморява, боли я кръста, не работи и не общува с хора, а понякога й купува обезболяващи.

 Св.А. също твърди, че в момента ищцата не работи нищо, лежи в къщи, не са провеждали рехабилитация, не са ходили на психолог, а на прегледа в Плевен й изписали колан и мазила. С. още е стресирана, не иска да се вози в кола, пие обезболяващи.

При така приетите за установени факти, съдът намира следното от правна страна:

Страните не оспорват съществуването на валидно застрахователно правоотношение по отношение собствеността и ползването на л.а. марка „БМВ", модел „530Д", с peг. № ********по силата на Застрахователна полица № ********, сключена със „ЗАД Д.Б. ***" АД към момента на настъпване на процесното ПТП. В качеството си на застраховател, ответникът е поел риска да застрахова отговорността на водача за вреди, за които последният би отговарял.

Застрахованото при ответника лице на общо основание отговаря при причинено непозволено увреждане със застрахованото превозно средство и тази отговорност е предмет на застраховката. Фактическият състав на непозволеното увреждане включва: виновно извършено и противоправно деяние, от което са произлезли вреди – травматични увреждания, причинили болки страдания и отрицателни преживявания, наличие на причинна връзка между деянието и вредите. В случая посочените елементи на фактическия състав, пораждащ като последица и отговорността на ответника, съдът приема за доказани от събраните по делото доказателства.

Противоправното деяние – причиняване на ПТП се доказва от представения по делото Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 359р-24333/10.12.2018 г., Наказателно постановление № 18-0359-001656 от 18.12.2018 г. и заключението на автотехническата експертиза. С оглед описания механизъм на ПТП и установената скорост на движение на автомобила, която е била над 94 км/ч, съдът приема, че причината за произшествието е управление на автомобила от водача с несъобразена с пътя и пътните условия скорост и последвала от това загуба на контрол върху управляваното от него МПС. С горното водачът на МПС е нарушил разпоредбите на чл. 20, ал. 2 изр. 1 от ЗДвП, задължаваща водача при избора на скоростта на движение да се съобразява със състоянието на пътя, атмосферните условия и др.обостоятелства и чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, задължаваща водача да контролира непрекъснато ППС, което управлява. По делото не са събрани доказателства, които изключват вината на водача за претърпяното ПТП, поради което презумпцията на чл. 45, ал. 2 от ЗЗД не е оборена.

Получените от ищцата травматични увреждания се установяват от приложената по делото медицинска документация и заключението на съдебно-медицинската експертиза. Според експерта д-р В., при ПТП ищцата е получила счупване без разместване на 12-ти торакален прешлен. Вещото лице е категорично, че е налице причинна връзка между настъпилото ПТП и полученото от ищцата увреждане, като описва и механизма на това счупване.

В хода на процеса остана недоказано твърдението на ответното дружество за съпричиняване на вредоносния резултат от ищцата поради непоставен предпазен колан. От прието заключение на автотехническата експертиза по безспорен начин се установява, че при настъпване на ПТП ищцата е била с поставен предпазен колан, същият е блокирал и е задействал еърбега пред нея, както и страничните завеси.

Виновно причиненото ПТП от водача на МПС, за което е сключена застраховка "гражданска отговорност" с ответника и настъпилите при това произшествие травматични увреждания са застрахователно събитие по смисъла на § 1, т. 4 от ДР във вр. с чл. 394 от КЗ и са основание за пораждане на задължение на застрахователя да заплати застрахователно обезщетение за настъпилите вреди. Претенцията на ищцата е за обезщетение за неимуществени вреди. Обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде определено от съда по справедливост – чл. 52 от ЗЗД. Понятието "справедливост" по смисъла на тази разпоредба не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред вид при определяне размера на това обезщетение. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания, които съдът преценява при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, са характера и тежестта на увреждането, претърпени медицински интервенции, продължителността на възстановителния период, интензивността и продължителността на претърпените през този период болки, страдания, затруднения в движението и дискомфорт, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др., както и произтичащите от това психологически последици за увредения (Постановление N 4 от 23. XII. 1968 г., Пленум на ВС).

От заключението на съдебно-медицинската експертиза, изготвена от вещо лице – ортопед травматолог и допълнена в съдебното заседание на 26.11.2019 г., се установява, че възстановителният период от описаното травматично увреждане е 6-8 месеца, като при ищцата е налице пълно оздравяване. Болки има обикновено при движение през първите 20 дни, след което те постепенно намаляват, като по-леките случаи се лекуват само с покой на легло и спазване на режим. Експертът пояснява, че болните могат сами да се обслужват, но за 6 месеца им се забранява да вдигат тежко. В случая при ищцата лечението е било консервативно с обикновен колан, който поддържа лумбалната зона. През първите 6 месеца, когато пациентът се движи и извършва обичайните си дейности, колана трябва да се носи, но вечер се позволява да се свали и медикаментозната терапия е прием на обезболяващи. От приложената епикриза се установява, че престоят на ищцата в хирургичното отделение е бил само две денонощия, след което е изписана. Липсват доказателства, същата да е претърпяла черепно-мозъчна травма, няма насочване към невролог или неврохирург, както и да е ходила на рехабилитация.

Тези обстоятелства се установяват и от събраните гласни доказателства, но показанията на разпитаните по делото св.А. и С. съдът цени с оглед всички други данни по делото и тяхната заинтересованост от изхода на спора. Съдът приема, че след ПТП ищцата е търпяла болки и страдания, но към момента оздравителния процес е приключил. От показанията св.С. се установява, че ищцата е изпаднала  в стрес, станала е неработоспособна за непродължителен период от време, изпитва страх да пътува в МПС, както и да се движи сама, нервна е.  В този смисъл са и показанията на св.А., който твърди, че са посещавали психолог, а при необходимост ищцата приема обезполяващи.

Тези обстоятелства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, дават основание на съда да приеме, че справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди е 10 000 лв., като се  съобразяват и икономическите условия в държавата в периода на настъпване на вредите,  

Искът с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ в частта му за обезщетение за неимуществени вреди е неоснователен над сумата от 10 000 лв., до пълния предявен размер от 60 000 лв., както и искането за законна лихва в частта му за периода от 10.12.2018 г. до 20.03.2019 г.  Следва да се отбележи, че според практиката на съдилищата обезщетение в претендирания размер се присъжда при множество травми, продължително лечение, съпроводено с оперативни интервенции и последващо влошаване на здравето.

На основание чл. 496, ал. 1 КЗ ответното дружество дължи законна лихва от изтичане на тримесечния срок за произнасяне по извънсъдебната претенция за застрахователно обезщетение – 20.03.2019 г., до окончателното изплащане.

По отговорността за разноски:

С определение № 245 от 08.05.2019 г. ищцата е освободена от заплащане на държавна такса и разноски по делото.

На основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв.С.Б. адвокатско възнаграждение съобразно уважената част от иска в размер на сумата от 405.00 лв..

На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищцата дължи на ответника  сторените по делото разноски съобразно отхвърлената част от иска в общ размер на 687.50 лв., в т.ч. депозити за вещи лица и юрисконсултско възнаграждение.

На основание чл. 78, ал. 6 ГПК съобразно уважената част от иска ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Окръжен съд - Ловеч държавна такса в размер на 400.00 лв.

Мотивиран от горното, съдът

 

                                   Р   Е   Ш   И    :

 

ОСЪЖДА ЗАД „Д.Б.: ***”, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: *** да заплати на основание чл. 432, ал.1 КЗ  на С.В. *** Д сумата от 10 000.00 лв. /десет хиляди лева/ обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили в резултат на ПТП от 10.12.2018 г., ведно със законната лихва, считано от 20.03.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.

 ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявения от С.В. *** Д против ЗАД „Д.Б.: ***”, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: *** иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ в частта му над сумата от 10 00.00 лв. до пълния предявен размер от 60 000.00 лв., както и искането за законна лихва в частта му за периода от 10.12.2018 г. до 20.03.2019 г.

ОСЪЖДА ЗАД „Д.Б.: ***”, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: *** да заплати на адв. С.Б. от САК на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. сумата от 405.00 лв. – адвокатско възнаграждение за първоинстанционното разглеждане на делото съобразно уважената част от иска.

ОСЪЖДА ЗАД „Д.Б.: ***”, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: *** да заплати по сметка на Окръжен съд - Ловеч на основание чл. 78, ал. 6 ГПК  сумата от 400.00 лв. /четиристотин лева/ държавна такса съобразно уважената част от иска.

ОСЪЖДА С.В. *** Д да заплати на ЗАД „Д.Б.: ***”, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: *** на основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 ГПК сумата от 687.50 лв./шестстотин осемдесет и седем лева и 50 ст./ лв.  разноски  за първоинстанционното разглеждане на делото съобразно отхвърлената част от иска.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред  Апелативен съд – Велико Търново.

 

 

                                                     ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: