№ 2316
гр. Варна, 07.06.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, XII СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Нейко С. Димитров
при участието на секретаря Галина Сл. Стефанова
като разгледа докладваното от Нейко С. Димитров Гражданско дело №
20223100101790 по описа за 2022 година
Предявен е иск от "МБИЛДИНГ" ЕООД, действащ като процесуален
субституент на Община Варна срещу А. К. Б. за приемане за установено
правото на собственост на общината върху недвижим имот, представляващ
апартамент № 12, находящ се в гр. Варна, ул. "Марица" № 6, вх. "Б", ет. 3,
подробно описан, основан на твърдение за придобиване по наследяване от С.
Д. С., починал на 22.03.2018 г., а от него – чрез дарение с нотариален акт №
184, том I, peг. № 2209, дело № 184 от 2004 г. ВН № 213, по чл. 124 ГПК, с
присъждане на разноски.
Ответницата оспорва иска и вземането на ищцовото дружество срещу
наследодателя, за което е издаден запис на заповед от 08.03.2010 г., тъй като
ищецът не е изпълнил задължението да извърши СМР по договор от същата
дата (л. 136).
Предявява възражения че: наследодателят й е прехвърлил имота чрез
договор за продажба, сключен на 17.11.2017 г. с НА № 138, том VII, рег. №
12092, д. № 1131/2017 г. ВН № 214; при описа не са изследвани активите на
наследството, а към упражняване правата на длъжника по чл. 134 ЗЗД се
пристъпва след като се изчерпят активите.
Ищецът община Варна не оспорва възраженията (л. 180). Намира, че и
възражението за недължимост на вземането е допустимо.
Ищцовото дружество оспорва възраженията. Предявява реплика за
нищожност на договора за продажба, поради значителна нееквивалентност на
престациите и възползване на купувача от уязвимото състояние на продавача,
евентуално за унищожаване на същия договор, основана на твърдения, че
наследодателят не е можел да разбира или ръководи действията си, тъй като е
страдал от биполярно афективно разстройство. Сочи, че е поискано поставяне
под запрещение, но делото е прекратено, поради смъртта на ответника.
Евентуално предявява реплика за унищожаване, основана на твърдения, че
договорът е сключен поради крайна нужда при явно неизгодни условия,
евентуално поради заплашване. Намира, че ответницата не е легитимирана да
оспори вземането. Сочи, че легитимирани са били наследодателят или
1
общината, но те не са възразили срещу заповедта за незабавно изпълнение и
изпълнителния лист.
Ответницата предявява дуплика за погасяване по давност на репликите
за унищожаване на договора (л. 268).
Сочи, че взискател по изпълнителното дело е трето лице, а не ищецът
(л. 469), който вече не е кредитор на община Варна, както и че поканата за
доброволно изпълнение е връчена на пълномощник, а С. С. е починал в деня
след връчването. Не е спазено изискването на чл. 428, ал. 3 ГПК съдебният
изпълнител да изпрати нова покана за доброволно изпълнение на
правоприемника.
По същество страните поддържат становищата. Претендират разноски.
Ищцовото дружество и ответницата представят бележки.
По предмета и правната квалификация:
Репликата за нищожност на договора за продажба, поради значителна
нееквивалентност на престациите и възползване на купувача от уязвимото
състояние на продавача следва да се квалифицира като липса на основание.
Това е така, защото в сходна хипотеза: значителна нееквивалентност и
възползване на приобретателя по договор за издръжка и гледане от знанието
за скорошната смърт на прехвърлителя, квалификацията безспорно е липса на
основание.
Противоречие с добрите нрави ще бъде налице само когато страните по
договора са информирани и свободни, но целените последици са неморални.
Съдът приема, че при твърдение за уязвимо състояние на продавача,
поради болест и злоупотреба с алкохол, в случай, че от доказателствата се
установи, че продавачът е бил изцяло зависим от трето лице т.е. лишен от
автономия на волята, е допустимо да се приеме за установена липса на
съгласие. Това е така, тъй като съдът следи служебно за нищожността (ТР № 1
от 27.04.2022 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2020 г., ОСГТК).
Репликите за недействителност не могат да бъдат разгледани в
поредността, предложена от ищцовото дружество и възприета от ответницата,
а само в тази по доклада, която отговаря на механизма на правоотношението:
унищожаем може да бъде само договор, който не е нищожен, поради което
първо следва да бъдат изчерпени твърденията за пороци, които водят до
нищожност и едва след това да се разгледат репликите за унищожаване.
При служебна проверка по допустимостта съдът намира следното:
От показанията на свидетеля Д. П. (л. 478) се установява, че С. С. е бил
в значителна степен зависим от свидетеля П., на когото разчитал за помощ.
Въпреки това, едва след като на 05.09.2017 г. С. претърпял побой от
непознато лице (медицинско удостоверение № 883/2017 г., издадено на
08.09.2017 г. от МБАЛ "Св. Анна – Варна" АД – л. 202) упълномощил П. да
продаде апартамент № 14 (пълномощно от 27.09.2017 г. – л. 112 от гр. д. №
270/2018 г. ВОС) и процесния апартамент № 12 (пълномощно от 16.10.2017 г.
–л. 72 от гр. д. № 270/2018 г. ВОС).
От показанията на свидетеля К. Б. (л. 442) се установява, че С. твърдял,
че П. не му е отчел цената, получена за първия, продаден на 19.10.2017 г.
2
апартамент № 14 (л. 113 от гр. д. № 270/2018 г. ВОС). Затова през ноември К.
Б. убедил С. да сключи договора за продажба на втория (процесния)
апартамент № 12 лично, а не чрез пълномощника П., за да получи продавачът
изцяло цената по своя сметка.
От показанията на свидетеля Д. П. (л. 478) се установява, че С. С.
твърдял, че не е получил цената и по втория договор, сключен на 17.11.2017 г.,
тъй като бил принуден да изтегли внесената сума, да я предаде на свидетеля
Б., за да може той да направи следващата вноска и т. н. (извлечение от сметка
– л. 24 от гр. д. № 114/2018 г. ВОС) .
Тъй като считал, че е станал жертва на имотна измама, С. отново
потърсил помощ от Д. П. през декември 2017 г. и приел да бъде зависим от
него (сигнал, в който С. посочва за контакт телефонния номер на Д. П. и за
адрес – дома на П. в с. Житница – л. 53 от гр. д. № 2151/17 г. ВОС).
Защитата е предприета чрез предявяване искове за недействителност
(унищожаване на 15.01.2018 г. – в гр. д. № 114/2018 г. по описа на ВОС, който
би върнал имота в имуществото на С. и относителна на 01.02.2018 г. – в гр. д.
№ 270/2018 г. ВОС, чрез която кредитор би могъл да придобие имота или да
получи плащане на вземанията).
За да се обоснове качеството кредитор са подадени заявления: от
04.01.2018 г., по което са издадени заповед № 62 за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч. гр. д. № 105/2018
г. по описа на ВРС и изпълнителен лист № 138/05.01.2018 г.; от 13.03.2018 г.,
по което са издадени заповед № 1768 за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч. гр. д. № 3608/2018 г. по описа
на ВРС и изпълнителен лист № 2299/15.03.2018 г. Ремонт не е извършван.
С. С. е бил принуден или убеден или подведен, поради което е получил
покана за доброволно изпълнение по изп. д. № 56/2018 г. на 17.01.2018 г. (л.
463) и не е оспорил вземането:
От показанията на свидетеля Д. П. (л. 479) се установява, че след
сключване на договора върху С. С. е упражнявано насилие, за да подпише
документ.
Процесуално действие, извършено под принуда е нищожно.
Ако не е имало принуда, той може да не е оспорил вземането само,
защото е считал, че това е действие, необхоД. за предприетата защита срещу
имотната измама и че то би му върнало апартамента или цената.
Към момента на получаване на поканата С. вече не е притежавал свое
жилище и е бил, поради психическото си заболяване и злоупотребата с
алкохол, напълно социално деградирал (обяснения на в. л. д-р В. в с. з. на
07.05.2024 г. – л. 560) и зависим от трети лица. Процесуално действие,
извършено от лице, лишено от автономия на волята, е нищожно.
Изцяло хипотетично, дори да се приеме, че С. е могъл свободно да
формира и изразява воля, той е знаел, че жилището не е било ремонтирано т.е.
записите на заповед не са били издадени, за да обслужат действително
каузално правоотношение. Това знание е достатъчно, за да се приеме, че
изявленията по записите на заповед и пропускът да оспори вземането са
абсолютно привидни (така за знанието, че в действителност в миналото не са
3
престирани гледане и издръжка се приема, че е доказателство за привидност –
решение № 83 от 26.06.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2084/2018 г., III г. о., ГК,
Венедиков, П. Договор за гледане и издръжка. С.: Сиби, 1994, с. 126). И в този
случай действието би било нищожно.
Ищцовото дружество не е имало вземания срещу С., съответно няма
вземания срещу общината.
Произнасянето по същество по иска по чл. 134 ЗЗД е за съществуването
на собствеността на общината.
Следователно отричането качеството кредитор на дружеството води до
извод за недопустимост на иска.
Определението, с което е даден ход на делото по същество следва да
бъде отменено. Производството следва да бъде прекратено.
Ищцовото дружество следва да заплати на ответницата сторените
разноски по списък.
Воден от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДА СЕ ПРИШИЯТ КЪМ ДЕЛО писмените бележки.
ОТМЕНЯ определението, постановено на 07.05.2024 г., с което е даден
ход на делото по същество.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 1790 по описа за 2022 г. на
ВОС, ХІІ-ти състав.
ОСЪЖДА "МБИЛДИНГ" ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес
на управление: гр. Варна, район Одесос ул. "Георги Живков" № 22 /партер -
вътр. двор/, представлявано от управителя М. В. Н. да заплати на А. К. Б., ЕГН
**********, с постоянен адрес: ****************** сумата 3 500 (три
хиляди и петстотин) лева, представляваща сторените разноски по списък, на
основание чл. 78, ал. 4 ГПК.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен
срок от получаване на съобщенията до страните пред ВАпС.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
4