Р Е
Ш Е Н
И Е
№
10.06.2021
г. гр.
Асеновград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АСЕНОВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, втори
граждански състав на десети май две хиляди двадесет и първа
година в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ ТЕРЗИЕВА
секретар Йорданка Тянева
като разгледа
докладваното от съдия МАРИЯ ТЕРЗИЕВА гражданско
дело № 1071 по
описа за 2020 г.
и като обсъди:
Обективно съединени искове
с правно основание чл.45 и 49 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът С.И.И.,
чрез пълномощника и адвокат С.Д. твърди, че на 15.11.2019 г. около 16 часа,
вървяла по ул.“Цар Иван Асен ІІ“ в град Асеновград – от центъра на града.
Достигайки до супермаркет „Полибит“ същата се спънала
на стърчащ на тротоара циментов блок /които не бил обозначен и обезопасен/,
след което паднала и изпитала силна болка в лявото рамо. Случайни минувачи са и
помогнали да се изправи и седне на земята, след което била откарала в Болницата
в Асеновград, където са установили счупване, а след това изпратена в „Спешно
отделение на УМБАЛ „Св.Георги“ град Пловдив. При направени там прегледи и
снимки се установило: „счупване на горния край на раменната кост „хумерус“, закрито, фрактура хумери
декстра ин п.Проксималис ком.“, след което била извършена спешна операция. При
операцията и била поставена „заключваща планка“ на стойност 1560 лв. заплатена
от нея, при изписването си на 18.11.2019 г. тя е заплатила потребителска такса
на стойност 17.40 лв., заплатила е и изписаните и лекарства и мехлеми. След
изписването ищцата не трябвало да движи ръката си 45 дни, а след това започнала
физиотерапия. Тъй като същата имала голям оток в рамото и лакътя, над един
месец след изписването се наложи да и се поставят всеки ден инжекции „Флаксипарин“ в корема, които заплатила лично. Дълъг период
от време същата не можела да се обслужва сама, била подпомагана от близките си
дори и за ежедневни нужди, не можела да спи, дълъг период изпитвала силни болки
– което наложила да пие болкоуспокоителни. От
инцидента до 12.05.2020 г. ищцата била в болничен, през които период ходила на
контролни прегледи, физиотерапия, не можела да работи и да изпълнява дори
елементарните си задължения. Улицата и прилежащия тротоар, на които е паднала
ищцата се намира на територията на
Община Асеновград, със статут на
публична общинска собственост. Ето защо моли да бъде осъдена Община
гр.Асеновград да й заплати обезщетение за причинените й неимуществени и
имуществени вреди, от които:
10 000 лева за „счупване на горния край на раменната кост „хумерус“, закрито, фрактура хумери
декстра ин п.Проксималис ком.“ – в следствие на неполагането на дължимата грижа от
ответника за вещи общинска собственост,
ведно със законната лихва в/у главницата от датата на увредата 15.11.2019 г. до окончателното изплащане на
задължението; 1 560 лева за закупуване на 1 бр. заключваща планка за
проксимална хумерална фактура – комплект със
заключващи винтове, ведно със законната лихва в/у главницата от датата на увредата 15.11.2019 г. до окончателното изплащане на
задължението; 17.40 лв. за заплатена потребителска такса за три дни болничен
престой в УМБАЛ „Св.Георги“ Пловдив, ведно със законната лихва в/у главницата
от 18.11.2019 г. до окончателното изплащане на задължението; 181.29 лв. за
заплатени медикаменти и лекарства, свързани с лечението, ведно със законната
лихва в/у главницата от датата на подаване на ИМ в съда до окончателното
изплащане на задължението и сумата 1270.26 лв. за заплатени разходи за
физиотерапия, ведно със законната лихва в/у главницата от датата на подаване на
ИМ в съда до окончателното изплащане на задължението. Ангажира доказателства, претендира за
разноски.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е
постъпил отговор от ответника Община
Асеновград, с които оспорва иска като неоснователен и недоказан. Заявява, че от
изложеното в исковата молба не се установява точно мястото на инцидента и каква
е неравността, в която ищцата по делото се е спънала и паднала. За да бъде
ангажирана отговорността на Общината е
необходимо да е изпълнен целия фактически състав, който включва деяние,
изразяващо се в действие или бездействие, противоправност
на деянието, изразяваща се в несъобразяване с правните норми, вина, вреда и
причинна връзка между тях. Вината трябва да е свързана с противоправното
и виновно поведение на ответника. Ищцата претендира обезщетение за претърпени
вреди, същите обаче подлежат на репатриране само, ако са в причинна връзка с
виновно и противоправно поведение. В случай, че съда
приеме исковете на ищцата за основателни, възразяват срещу размера на претендираните неимуществени и имуществени вреди, като
прекомерно завишен. Твърдят, че от
ищцата не са ангажирани доказателства за заплащане, както дали претенциите са
заплатени по клинична пътека /по НЗОК/ или са по желание на пациента. Ето защо
моли предявените искове да бъдат отхвърлени. Ангажира доказателства, претендира направените по делото разноски.
След като прецени събраните
по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за
установено следното:
Ищцата твърди, че на 15.11.2019 г. вървяла по левия
тротоара на ул. „Цар Иван Асен ІІ” в гр. Асеновград, от центъра на града към
църквата „Свети Атанас“и достигайки до супермаркет „Полибит“
същата се спънала в стърчащ на тротоара циментов блок с височина/ширина около
20/30 см. (останал с още 3 бр. циментови блокове от демонтиране на павилион
„лавка“) и паднала на земята, в следствие на което получила подробно изброените
телесни увреждания.
От
показанията на свидетеля К.Я.Т.– очевидец на инцидента, които съдът кредитира
се установява, че тя и съпруга и са вървяли по
тротоара на ул.“Цар Иван Асен ІІ“, пред магазин „Полибит“ - с посока от центъра към църквата „Св.Атанас“.
Пред тях е вървяла жена, която се спънала в циментово блокче и излетяла на
метър-два напред на тротоара, където паднала и се ударила в друго блокче. Тези
циментови блокчета били с цвета на плочките на тротоара. Свидетелката и съпруга
и се притекли на помощ на жената, но тя казала да я оставят на земята, че много
е боляла ръката. На место имало и младо момче, което също се притекло на помощ,
казало че е с кола и щя е откара до болницата. Блокчета на место били около 20
см., с височина 10 см., затрупани с листа и може би за това жената не ги е
видяла и се е спънала в тях. Същите не са били обозначени и трудно можело да се
различат от плочките на тротоара, с които се сливат – тъй като били с един и
същ цвят сив, според свидетелката тези блокчета били останали от демонтиране на
павилион „Лафка“ – които е бил на това място преди.
От показанията на свидетеля А.Й.И.–
съпруг на ищцата, които съдът кредитира се установява, че на 15.11.2019 г.
около 16.30 ч. С. му се обадила и му казала, че е паднала и да я закара до болницата. Същия ден
свидетелят бил на работи без автомобила си, поради което помолил брат си да я
закара. След инцидента С. била закарана в болницата в Асеновград, от където
била пренасочена към хирургиите на „Пещерско шосе“, тъй като имало сериозно
счупване и се налагало операция. Още
същата вечер С. е оперирана по спешност, наложило се е закупуване на пластина
около 1600 лв., която е заплатена от нея преди операцията. В болницата С. е
престояла 3 дни, след изписването имало дренажи, отток и силни болки. Наложило
се е свидетелят да е придружител на съпругата си, тъй като тя не можела да се
обслужва сама, да се храни, къпе около 45 дни след инцидента. Всяка вечер
свидетелят е карал съпругата си в болницата, за да и бият инжекции в корема за
разреждане на кръвта. Първоначално да третия месец С. е ходила на рехабилитация
в Асеновград, а до 6-тия месец в Пловдив и Павел баня. И сега ръката и не е
раздвижена, предстои и втора операция за сваляна на планката. За лечението са
платени различни суми, от които: за планка, за лекарства, за болничен престой,
за рехабилитация. С. имала дълъг период силни болки, което наложило закупуване
и прием на различни болкоуспокояващи, не можела да спи, чувствала се напълноценна, след шестия месец започнала работа, но тъй
като има болки и изтръпване в ръката са я преместили на друга работа, за която
получава по-ниско възнаграждение.
От ищцата са представени:
вноски бележки, епикризи, фактури и касови бележки,
амбулаторни листове, болнични листове, жалба до Община Асеновград, ведно със
снимков материал.
От приетата по делото СТЕ
на вещото лице В.И., което съдът кредитира като компетентно изготвено се
установява, че на 15.11.2019 г. ищцата е паднала и си е счупила ръкава в имот,
собственост на Община Асеновград, намиращ се на адрес ул.“Цар Иван Асен ІІ“ №
29 (до супермаркет „Полибит“). Имотът, на които е
настъпил инцидента е собственост на Община Асеновград, със статут публична
общинска собственост и предназначение тротоар.
На мястото, на което е паднала и пострадала ищцата е бил разположен
временен преместваем обект-павилион „Лафка“. В Община Асеновград няма писмени данни за датата на
премахване на преместваемия обект павилион тип „Лафка“, от ул.“Цар Иван Асен ІІ“ № 29 (до супермаркет „Полибит“). В периода от 01.10.2019 г. до 31.12.2019 г. са
извършвани СМР по премахване на бетонови блокчета и плочки на мястото на
разполагане на временния преместваем обект павилион
тип „Лафка“, от ул.“Цар Иван Асен ІІ“ № 29 (до
супермаркет „Полибит“) от служители на „Общинско
предприятие за строителство, ремонт и поддръжка на общинската собственост“. Преместваемия обект павилион тип „Лафка“,
бил разположен на ул.“Цар Иван Асен ІІ“ № 29 (до супермаркет „Полибит“) е поставен
в близост до пътен знак Ж 6 /указателна табела/. Разстоянието между монтажните елементи на
указателната табела е около 1 м.
От Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Свети Георги“ ЕАД
Пловдив е изпратено копие от медицинската документация на пациента С.И. от
„Клиника по ортопедия и травматология“, за периода от 15.11.2019 г. до
18.11.2019 г.
От приетата по делото СМЕ
на вещото лице Т.Д. което съдът кредитира като компетентно изготвено се
установява, че по време на инцидента на 15.11.2019 г. на С.И. е било причинено:
счупване през хирургичната шийка на дясната мишнична
кост. Това травматично увреждане е лекувана оперативно и е затруднило основната
функция на десния корен крайник, която законодателят защитава (хватателната функция) на дясната ръка, включително и
движенията й за срок, които е по-дълъг от 30 дни. Поради това тази травма е в
състава на чл.129 от НК. Механизмът на причиняване на уврежданията е процес на
въздействие на травмиращия предмет в/у тялото на човека, довеждащ до възникване
на определени наранявания. Въз основа на данните, получени от приложените в
делото материали и медицинска документация се приема, че травматичните
увреждания по тялото на С.И. са причинени от действието на твърд, тъп предмет –
удар, с или върху такъв. Начинът на причиняване на уврежданията е съвкупност от
обстоятелствата на произшествието за причиняване на уврежданията, като тук се
включват както медицински данни, така и данни получени от досъдебните и
съдебните материали. Ето защо по време и начин е напълно възможно тези
травматични увреждания да се получени така, както е отразено в представените по
делото материали. Описаните травматични
увреждания са в пряка причинно-следствена връзка с инцидента на 15.11.2019 г.,
при които С.И. е пострадала. Болките, страданията, неудобствата, дискомфортът са значителни при такъв вид травма. Те са
особено силни в началните монети, в острия период на травмата и постепенно
намаляват с напредването на оздравителните процеси. Засилват се отново при
всяка манипулация-операция, започва на ЛФК и т.н. От началото на травмата
пострадалата е приемала болкоуспокояващи, нестероидни
претивовъзпалителни, антибиотици, вливания, противосъсирващи /антикоагуланти
и антиагреганти/. Изписаните на рецептите медикаменти
са в пряко отношение към травмата, получена от пострадалата И. при инцидента на
15.11.2019 г. Извършването на физиопроцедури и ЛФК е
един от водещите фактори за правилното протичане на болестния и оздравителния
процеси. Извършените от И. процедури са допринесли пряко на правилното
произтичане на тези процеси в срок. Лекарите, които са следили състоянието на
пострадалата, са преценили че след изтичане на срока на последния болничен, С.И.
е била практически клинично здрава, т.е възстановена е основната функция на
десния горен крайник, която Правилникът защитава – хватателна
функция, поради което срокът за временна нетрудоспособност не е продължен от
ТЕЛК, а е приключил само в компетентността на ЛКК. При такъв вид травми винаги
на края на оздравителните процеси съществуват определени ограничения в
движението на засегнатата анатомична област. Именно поради тази причина се
прилага своевременно ЛФК и физиотерапия под контрола на специалисти, както и
балнеолечение с такива възможности, за да се преодолее евентуално затрудняване
на движението. Това зависи от самия пациент, от своевременното изваждане на
металните остеосинтезиращи тела /заключващ
пирон-плака и винтове/, които малко или много пречат на процесите на
възстановяване като чужди тела. Тези процеси от биологична гледна точка са
строго индивидуални, и не е възможно да се измерят количествено, както и
основния им признак – болката, която остава да манифестира във времето е също
строго индивидуална – поносимостта, прагът на
чувствителност и т.н. са различни за всеки индивид. В този процес пряко влияние
окозва и нервното-психическото здраве на пациента, който въпрос обаче също не
е от компетентността на вещото лице. Прогнозата
за това травматично заболяване е добра, оптимистична. При своевременно и
правилно провеждане на лечение, ЛФК, физиотерапия, балнеолечение, пациентът
практически възвръща засегнатата основна функция на десния горен крайник, която
Правилникът защитава. По делото няма данни за протрахирано,
удължено протичане на болестните и оздравителните процеси на С.И.. Обичайния
срок за оздравяване при такъв вид травма е 5-6 месеца. Напълно е възможно и
след този момент да има болки, дискомфорт, но те се са
от степен да затрудняват трайно движенията на ръката. Всяка оперативна намеса
оставя след себе си оперативен белег. Този белег не е от травмата, а е
следствие на лечебна манипулация. Всички белези остават за цял живот, те могат
да бъдат остранени-намалени с методиките на
пластичната и реконструктивна хирургия, но това е по желание на самия пострадал
индивид, не е задължително в лечебната програма и се извършва планово. При
пострадалата има белег в горната трета на дясната мишнична
кост, в областта на оперативната интервенция, който е с характеристиката на
гореописаните.
От събрание по делото множество доказателства се
установи, че на 15.11.2019 г. ищцата вървяла по левия тротоара на ул. „Цар Иван
Асен ІІ” в гр. Асеновград, от центъра на града към църквата „Свети Атанас“ и
достигайки до супермаркет „Полибит“ същата се спънала
в стърчащ на тротоара циментов блок с височина/ширина около 20/30 см. (останал
с още 3 бр. циментови блокове от демонтиране на павилион „Лавка“) и паднала на
земята, в следствие на което получила подробно изброените телесни увреждания. Горното
съдът установява от показанията на свидетеля
К.Т.- очевидец на инцидента, притекла се да помогне на ищцата. Същият свидетел
сочи и че на този тротоар е имало 4 бр. циментови блокчета с посочените
размери, със сив цвят – които се сливали с цвета на плочките и които са били
почти покрити с листа, останали от демонтиране на павилион. От показанията на свид. Игнатов, представената медицинска документация и
приетата СМЕ се установява, че в деня на инцидента ищцата е била оперирана по
спешност, в болницата е останала 3 дни, а три месеца след това същата не е
могла да се обслужва сама, имала силни болки, наложило се е дълъг период да
приема различни лекарства, да посещава физиотерапия, а на работа се е върнала
след 6 месечно лечение. Съдът изцяло кредитира показанията на свидетелите, тъй
като същите се основават на преки и непосредствени впечатления от събитието, от
оздравителния процес след него, не са опровергани от другата страна, а дори
напротив - изцяло кореспондират с представените писмени доказателства:
съдебномедицинска документация. В същата е посочено, че при инцидента на С.И. е
било причинено: счупване през
хирургичната шийка на дясната мишнична кост - „счупване на
горния край на раменната кост „хумерус“, закрито,
фрактура хумери декстра ин
п.Проксималис ком.“ Съдебният лекар е посочил, че
установените увреждания са в резултат на действието на твърд, тъп предмет – удар, с или върху такъв. Начинът
на причиняване на уврежданията е съвкупност от обстоятелствата на
произшествието за причиняване на уврежданията, в които се включват както
медицински данни, така и данни получени от досъдебните и съдебните материали.
Ето защо по време и начин е напълно възможно тези травматични увреждания да се
получени така, както е отразено в представените по делото материали. Описаните травматични увреждания са в пряка
причинно-следствена връзка с инцидента на 15.11.2019 г., при които С.И. е
пострадала.
Няма
данни с поведението си ищцата да е създала причина за злополуката. Движела се е
правомерно, използвайки тротоар, предназначен за движение на пешеходци. Падането
й на тротоара на ул. „Цар Иван Асен ІІ” в гр. Асеновград, пред сградата на
супермаркет „Полибит“ е резултат от необезопасяване и
неподдържане на пътно съоръжение – недемонтиране на циментови блокчета, останали
на тротоара след премахване/демонтиране на временен павилион „лафка“.
Въз
основа на установеното от фактическа страна, съдът прави следните изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 49 вр.чл.45
и 86 от ЗЗД срещу Община Асеновград.
Съгласно цитираната разпоредба този, който е възложил на друго лице
някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод
изпълнението на тази работа. Основателността на предявения иск се обуславя от
кумулативното наличие на следните предпоставки: вреди, причинени на пострадалия
/ищцата/; същите да са причинени виновно и противоправно
от лице, на което отговорният по чл. 49 ЗЗД /ответникът/ е възложил
някаква работа; вредите да са причинени при или по повод изпълнението на
работата, възложена от ответника. Отговорност за непозволено увреждане по чл.
49 ЗЗД, съгласно константната практика
на ВКС и Постановление № 7 от 1959 г. на Пленума на ВС, носят юридическите
лица, каквото е и ответната община. Отговорността на възложилия работата е
обективна, с гаранционно - обезпечителна функция. Тя възниква за него, когато
вредите са причинени виновно от лицето, на което е възложена работата, както
чрез действия, които съставляват извършване на възложената работа, така и чрез
бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от закона,
техническите и други правила или от характера на работата. Субективното
отношение на възложителя не е елемент от фактическия състав. То се изисква по
отношение на лицето, на което е възложена работата, като се презюмира,
съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД. Наличието на останалите обективни елементи от
фактическия състав на чл. 49 ЗЗД, вр. чл.
45 ЗЗД, доколкото същите представляват правопораждащи
юридически факти за твърдяното право, трябва да се докажат от претедиращия обезщетението, съобразно правилата за
разпределение на доказателствената тежест.
Анализирайки
събраните по делото доказателства, съдът приема за установен механизмът на
увреждането. Обстоятелствата, при които е настъпила процесната
злополука, са установени така, както са описани в исковата молба, а именно: на
15.11.2019 г., ищцата вървейки по тротоара на ул. „Цар Иван Асен ІІ” в гр. Асеновград,
пред сградата на супермаркет „Полибит“ се е спънала в
циментово блокче, останало от демонтиране на павилион и е паднала на земята, в
резултат на което е получила посочените травматични увреждания. От събраните
доказателства се установява също, че въпросните травматични увреждания са
довели до затрудняване движението на
ищцата, било и е причинено: счупване през хирургичната шийка на дясната мишнична
кост - „счупване на горния край на раменната кост „хумерус“, закрито, фрактура хумери
декстра ин п.Проксималис ком.“ периода за възстановяване е около пет-шест месеца, тези увреждания са в пряка причинно-следствена
връзка с инцидента на 15.11.2019 г., при които ищцата е пострадала. Доказа се също, че след шест
месечен оздравителен период същата е започнала работа, но продължава да чувства
болки, не може да използва пълноценно ръка си, поради което е преназначена на
друга длъжност, а и предстои и втора операция за отстраняване на металните
тела.
Улицата,
на която е настъпил процесния инцидент, е тротоар от общински
път по смисъла на чл. 3, ал. 3 във вр. с чл. 8, ал. 3
ЗП. Законодателят е възложил на общините
изграждането, ремонтът и поддържането на подземните съоръжения, тротоарите,
и т.н.- чл.30, ал.4 ЗП. От обстоятелството, че по тротоара по ул. „Цар Иван Асен ІІ” са останали
недемонтирани циментови блокчета – след премахване на павилион от това място,
към момента на настъпване на процесния инцидент, се
налага извода, че Община Асеновград не е изпълнила законовото си задължение за
ремонтът и поддържането на тротоарите в града. Доколкото общината като
юридическо лице осъществява правни действия, респ. бездействия, чрез натоварени
от нея лица, същата отговоря за причинените от тези лица вреди при или по повод
изпълнението на възложената им работа. При това положение съдът приема, че са
налице предпоставките за ангажиране отговорността на ответника по чл.
49 ЗЗД.
По
отношение размера на претендираното от ищцата
обезщетение съдът намира следното: съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетението
за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Критериите за
определяне на този размер са видът и обемът на причинените неимуществени вреди,
интензивността и продължителността на претърпените болки и страдания, общовъзприетото понятие за справедливост и общото
икономическо състояние на обществото, което е от значение за номиналния размер
на обезщетението. Обезщетението за неимуществени вреди следва да се определи
съвкупно като обезвреда за цялостните последици за
здравето и претърпени от ищцата болки, в каквато насока е константната съдебна
практика на всички съдилища в Република България. Искът относно претенцията за
неимуществени вреди е предявен за сумата 10 000 лева. Съдът намира, че за
обезщетяване неимущественото увреждане на ищцата е необходима претендираната сума 10 000 лева, като при определяне на този размер Съдът съобрази причинените на ищцата
увреждания, доказания период на търпените болки и страдания, и времето, през
което ищцата е търпяла болки с по-интензивен характер, необходимостта от извършване на повторна операция за изваждане на металните остеосинтезиращи
тела /заключващ пирон-плака и винтове/, които малко или много пречат на
процесите на възстановяване като чужди тела, за която суми искът ще следва да се уважи изцяло.
Искът за заплащане на
имуществените вреди също е основателен. От ищцата са претендирани
следните суми: 1 560 лева за
закупуване на 1 бр. заключваща планка за проксимална хумерална
фактура – комплект със заключващи винтове; 17.40 лв. за заплатена потребителска
такса за три дни болничен престой в УМБАЛ „Св.Георги“ Пловдив; 181.29 лв. за
заплатени медикаменти и лекарства, свързани с лечението и
сумата 1270.26 лв. за заплатени разходи за физиотерапия. За претърпените
от ищцата имуществени вреди са представени: фактури, касови бележки, от които е
видно че същите са заплатени от същата, във връзка с лечението и. От приетата СМЕ се устонови,
че изписаните с рецептите медикаменти са в пряко отношение към травмата,
получена от пострадалата И. при инцидента на 15.11.2019 г. Извършването на физиопроцедури и ЛФК е един от водещите фактори за
правилното протичане на болестния и оздравителния процеси. Извършените от И.
процедури са допринесли пряко на правилното произтичане на тези процеси в срок.
Поради което този иск също ще следва да се уважи в пълен размер.
Съгласно чл. 86 от ЗЗД във
връзка с чл. 84, ал. 3 от ЗЗД при задължения от непозволено увреждане длъжникът
изпада в забава и без покана. Ето защо горните суми следва да бъдат присъдени
ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва от 15.11.2019 г. до
окончателното й изплащане.
На
основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
направените по делото разноски в размер на 1821.16 лева, от които: 1000 лева адвокатски
хонорар, 521.16 лв. внесена ДТ, 300 лв. хонорари за вещи лица по допуснатите
СМЕ и СТЕ /за което по делото са
ангажирани доказателства и списък/.
Ето защо
и поради мотивите, изложени по-горе, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Община Асеновград, със седалище
и адрес на управление гр. Асеновград, площад „Николай Хайтов“ № 9, представлявано
от Кмета д-р Х.Г., да заплати на С.И.И., ЕГН **********,***, следните суми:
10 000 лева (десет хиляди) представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, настъпили на 15.11.2019 г. при „счупване на горния край на раменната
кост „хумерус“, закрито, фрактура хумери
декстра ин п.Проксималис ком.“ – счупване през
хирургичната шийка на дясната мишнична кост, в следствие на
неполагането на дължимата грижа от ответника Община Асеновград, за вещи
общинска собственост: тротоарна настилка,
които вреди се изразяват във физически и психически болки и страдания,
претърпени от ищцата С.И., уплаха, емоционален дискомфорт,
затруднено самообслужване и придвижване, стрес, като причина за счупването е
спъване и падане в стърчащ на тротоара
циментов блок, на тротоара на ул.“Цар Иван Асен ІІ“ пред супермаркет „Полибит“ (след демонтиране на павилион), ведно със законната лихва в/у главницата от
датата на увредата 15.11.2019 г. до окончателното
изплащане на задължението;
1 560 лева (хиляда петстотин и шестдесет) за закупуване на 1 бр.
заключваща планка за проксимална хумерална фактура –
комплект със заключващи винтове, ведно със законната лихва в/у главницата от
датата на увредата 15.11.2019 г. до окончателното
изплащане на задължението;
17.40 лева (седемнадесет лева и четиридесет стотинки) за заплатена
потребителска такса за три дни болничен престой в УМБАЛ „Св.Георги“ Пловдив,
ведно със законната лихва в/у главницата от 18.11.2019 г. до окончателното
изплащане на задължението;
181.29
лева (сто осемдесет и
един лева и двадесет и девет стотинки) за заплатени медикаменти и лекарства,
свързани с лечението, ведно със законната лихва в/у главницата от датата на
подаване на ИМ в съда – 09.07.2020 г. до окончателното изплащане на
задължението;
1270.26 лева (хиляда двеста и седемдесет лева и двадесет и шест
стотинки) за заплатени разходи за физиотерапия, ведно със законната лихва в/у
главницата от датата на подаване на ИМ в съда – 09.07.2020 г. до окончателното
изплащане на задължението,
както и сумата от 1821.16 лева
(хиляда осемстотин двадесет и един лева и шестнадесет стотинки) направени разноски
в производството.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския
окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: