№ 1901
гр. София, 11.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:БОГДАН Р. РУСЕВ
при участието на секретаря В.К.
като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело №
20211110157950 по описа за 2021 година
РЕШИ:
РЕШЕНИЕ
№ от г.
град СОФИЯ
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
-во-ти
І ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 173 СЪСТАВ
В публично съдебно заседание, проведено на първи март през две хиляди
двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАН РУСЕВ
При секретаря В.К.,
-ва
Като разгледа гражданско дело № 57950 от 2021 година по описа на
Софийския районен съд, докладвано от съдията РУСЕВ, и, за да се произнесе,
1
взе предвид следното:
Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК. Образувано
е въз основа на Искова молба, вх. № 66595/08.10.2021г. на СРС.
Ищецът АЛ. Н. Д. чрез адв. Л.Б. - АК-Пазарджик, е предявил срещу
"***" АД иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за
установено между страните, че АЛ. Н. Д. не дължи на "***" АД сумата от
1564,60 лева, начислена по Фактура № ***/10.06.2021г. за електроснабден
имот, находящ се в село Р., община Б., обл. Софийска. Ищецът твърди, че
посочената фактура е издадена за електроснабден имот в село Р., община Б.,
кл. № 530001752112. Този имот обаче той продал с нотариален акт от
06.11.2020г. на Г.Т.В.. Въпреки че бил представен приложен към жалба от
05.07.2021г. до ответника, последният отказал да отпише претендираните
задължения. За периода, за който се отнасяли те, ищецът не бил собственик на
имота, съответно не бил и клиент и страна по облигационно отношение с
ответника. Собственик на имота бил купувачът, към когото дружеството
следвало да насочи претенциите си. В насроченото по делото публично
съдебно заседание ищецът не се явява, като се представлява от адв. Б. и адв.
М.. Предявеният иск се поддържа, включително в хода на устните състезания.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът "***" АД чрез юрк. А.Ф. е
депозирал Отговор, вх. № 100958/02.12.2021г. на СРС, с който оспорва
предявения иск като неоснователен. Заявява, че сумата по процесната фактура
е начислена по реда на новите ПИКЕЕ и въз основа на Констативен протокол
от 04.06.2021г. от извършена проверка на електромера на имота, при която се
установило, че той е изгорял, като е направено присъединение преди него,
като по този начин не се отчита въобще потребената електроенергия. Ищецът
не бил изпълнил задължението си по чл. 15, т. 6 от ОУ на дружеството да го
уведоми за промяната в собствеността, поради което неоснователно се
твърдял отказ да се отпишат задълженията при положение, че ответникът бил
в пълно неведение за продажбата. Подробно обосновава правото си да
начисли процесната сума на ищеца, както и законовите и фактически
основания за това, като сочи, че са спазени всички нормативни изисквания и
процедури. В насроченото по делото публично съдебно заседание ответникът
се представлява от юрк. Филипов, който оспорва предявения иск,
включително в хода на устните състезания.
Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова
молба и предявения с нея иск и становището и възраженията на
ответника в отговора , съобразявайки събраните по делото
доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и
вътрешното си убеждение, намира следното:
Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при
наличие на правен интерес от производството, като предявеният с нея иск е
допустим и следва да бъде разгледан по същество.
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК, доказателствената тежест по
отрицателния установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК е за
ответника. Същият следва при условията на пълно и главно доказване да
установи, че претендираното от него и оспорено от ищеца вземане
2
съществува, като за тази цел установи наличието на валидно облигационно
отношение между страните по договор за продажба на електрическа енергия,
че е налице основание за преизчисление по нормативно предвидената
методика на дължимите от абоната суми поради констатирана
нерегламентирана намеса в измерването на доставените количества
електроенергия, довела до неправилното измерване или неизмерване, както
и че е спазил установените в нормативните актове и между страните
процедури за това. В тежест на всяка от страните е да установи фактите и
обстоятелствата, въз основа на които черпи благоприятни за себе си правни
последици. В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.
Извън горното всяка от страните следва да докаже фактите и обстоятелствата,
от които черпи благоприятни за себе си правни последици.
Страните не спорят относно факта, че на 04.06.2021г. служители на
ответника в присъствието на свидетел са извършили проверка за неточно
измерване или неизмерване на електрическа енергия в имот в село Р., община
Б., за която е съставен Констативен протокол № 2000545/04.06.2021г., както и
за констатациите в него - промяна на схемата на свързване на електромера. Не
се спори, а и е видно от приложеното по делото заверено копие, че, след
съответно изчисление, ответникът е издал Фактура № ***/10.06.2021г. на
стойност 1564,60 лева, като сумата е начислена на ищеца АЛ. Н. Д. за имот в
село Р., кл. № 530001752112. Спорът по делото се основава единствено
досежно факта, дали ищецът има качеството на потребител на електрическа
енергия за процесния имот и оттам дали дължи на ответника сумата по
посочената фактура.
Видно от представеното по делото заверено копие, с Нотариален акт №
5/06.11.2020г., т. ІІІ, рег. № 3105, дело № 374/2020г. на Нотариус № 418 - Т.Р.,
АЛ. Н. Д. и К.П. Д.а са продали на Г.Т.В. недвижими имоти, представляващи
жилищна сграда с площ от 15 кв.м. и стопанска сграда с площ от 15 кв. м.,
ведно с прилежащото им право на строеж върху общинска земя,
представляваща УПИ ІІІ-481, кв. 26 по плана на село Р., община Б., с площ от
965 кв.м. Удостоверено е предаване на владение върху имота на датата на
изповядване на сделката. Идентичността на описания имот с
електроснабдения такъв не се оспорва.
Съобразно закона и трайната съдебна практика задължението за
заплащане на потребена електроенергия и други начислени в тази връзка
суми е единствено за собственика на имота, съответно носителя на вещно
право на ползване върху него, независимо от това, че партидата за
електроснабдяване продължава да е с титуляр предишния
собственик/ползвател. Когато правото на собственост върху електроснабден
имот е прехвърлено, то старият собственик на имота, комуто е била доставяна
електроенергия за битови нужди, не дължи цената за доставената енергия за
периода, който следва изгубването/прехвърлянето на собствеността. Длъжник
за нея е винаги новият собственик, като заместването настъпва по силата на
закона, стига да не се касае за хипотеза, при която имотът е предоставен за
ползване по силата на договорно отношение от стария, респективно от новия
собственик на имота, а между ползвателя на договорно основание и крайния
снабдител е сключен договор за продажба на електроенергия за същия имот
(каквато настоящата хипотеза не е). Без значение е дали старият собственик е
3
уведомил доставчика на електроенергия за прехвърлянето на собствеността.
Този извод следва непосредствено от нормата на чл. 13, т. 5 от Общите
условия, които по никакъв начин не поставят като резултат от уведомяването
заличаването на стария собственик като титуляр на партидата. В случай, че
новият собственик не предприеме действия да прехвърли партидата на свое
име, при липса на възможност за служебно прехвърляне на партидата, старият
собственик реално отново остава неин титуляр, и, съобразно логиката на
ответната страна, вечно следва да носи отговорност за чужди задължения.
Съдебната практика специално посочва по сходни и/или аналогични казуси,
че само обстоятелството, че в електроснабдителното предприятие е имало
открита партида на името на стария собственик и на същия са начислявани
суми за ползвана електроенергия, не е достатъчно, за да се направи извод, че
през исковия период той е притежавал качеството на потребител на
електроенергия по смисъла на закона. Действително съгласно чл. 13, т. 5 от
ОУ потребителят е длъжен да уведоми продавача за всяка промяна, свързана
с личните му данни или със собствеността. Както в Общите условия, така и в
ЗЕ или в друг нормативен акт, липсва разпоредба, предвиждаща, че
неизпълнението на това задължение има за последица възникване на
отговорност за заплащане на потребената електрическа енергия в имота от
бившия потребител (така: Решение № 261193/22.02.2021г. по в.гр.д. №
13117/2019г. на Софийския градски съд). Наред с това (в този смисъл:
Решение № 4046/20.06.2018г. по в.гр.д. № 16833/2017г. на Софийския градски
съд) липсата на уведомяване на ответника за разпоредителната сделка с имота
не съставлява основание за възникване или продължаване съществуването на
облигационната връзка по договор за продажба на електрическа енергия,
сключен при общи условия на ответника, одобрени от /Д/КЕВР, доколкото
такава възможност не е предвидена в ЗЕ и е в противоречие с дефиницията за
битов клиент по смисъла на ЗЕ. Нещо повече: С Решение № 205/28.02.2019г.
по гр.д. № 439/2018г. на Върховния касационен съд, ІІІ г.о., допуснато до
касационен контрол на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, е даден отговор
точно в рамките на спорния по настоящото дело въпрос в насока, че при
действието на Закона за енергетиката, когато правото на собственост върху
електроснабден имот е прехвърлено, старият собственик на имота, на когото е
била доставяна електрическа енергия за битови нужди, не дължи цената на
доставената енергия за периода, който следва изгубването на собствеността.
Съгласно чл. 97, ал. 1, т. 4 ЗЕ длъжник на цената е новият собственик, без
значение дали е битов или небитов клиент по смисъла съответно на § 1, т. 2а
или т. 33а от ДР на ЗЕ. Продавач на доставената електрическа енергия е
крайният снабдител (субектът по чл. 94а, респ. по чл. 95 ЗЕ), а купувач –
крайният клиент (чл. 91 – 92, вр. чл. 97 – 98а ЗЕ). Легалната дефиниция на
понятието „битов клиент“ е в § 1, т. 2а от Допълнителните разпоредби на ЗЕ,
а преди - § 1, т. 42 ДР (отм.) на ЗЕ. Тя се отнася и за правоотношението по
договора по чл. 97, ал. 1, т. 4 ЗЕ. Чрез нея законът свързва качеството на
длъжник на цената с качеството на собственик или на носител на
ограниченото вещно право на ползване върху електроснабдения имот,
доколкото доставяната енергия е „за собствени битови нужди“, а друго не е
уговорено с крайния снабдител. След прехвърлянето на собствеността
длъжник по вземането е новият собственик на имота. Без значение е дали
новият собственик на електроснабдения имот е „битов клиент“, или „небитов
4
клиент“ по смисъла на чл. 1, т. 2а, респ. на т. 33а от ДР на ЗЕ. Чл. 97, ал. 1, т. 4
ЗЕ и двете дефинитивни разпоредби го сочат като длъжник по вземането.
Касае се за законово заместване на страната в правоотношението по
визираната от закона сделка, а неизпълненото задължение на бившия
собственик на имота в 30-дневен срок да съобщи на крайния снабдител за
промените в собствеността (чл. 17, т. 3 от публично известните общи
условия) може да породи само вземане за обезщетение на вреди.
Неизпълненото задължение по чл. 17, т. 3 от ОУ не квалифицира ответника-
бивш собственик на имота като длъжник на вземането за цена на доставената
в имота електроенергия. След изгубването на собствеността, тази доставка
обективно не обслужва „собствените битови нужди“ на бившия собственик, а
тези на новия. Без значение е обстоятелството, дали новият собственик на
електроснабдения имот е „битов клиент“ или „небитов клиент“ по смисъла на
чл. 1, т. 2а, респ. на т. 33а от ДР на ЗЕ. Затова и с продажбата на имота на
06.11.2020г. и предаване на владението на купувача ищецът е престанал да
бъде клиент и потребител на електрическа енергия за него, откъдето от своя
страна не дължи каквито и да е суми в тази връзка - както за реално потребена
електроенергия, така и за начислена по реда на ПИКЕЕ стойност на такава.
За пълнота следва да се отбележи, че приложими в конкретната
хипотеза са ПИКЕЕ, обн. ДВ, бр. 35 от 30.04.2019г., с последващи изменения.
Съгласно чл. 56, ал. 1 и ал. 2 ПИКЕЕ операторът на електроразпределителната
мрежа предоставя на ползвателя на мрежата фактура и справка за
преизчислените количества електрическа енергия, както и информация за
дължимата сума за мрежови услуги (с изключение на цена за достъп до
електроразпределителната мрежа, формирана на база на предоставена
мощност) и за задължения към обществото. Ползвателят на мрежата заплаща
на оператора на съответната мрежа дължимата сума, определена от същият
този оператор. Същевременно според чл. 98а ал. 2, т. 6, б. "а" ЗЕ общите
условия на крайния снабдител съдържат задължително ред за уведомяване на
клиента при извършване на корекция на сметка съгласно правилата по чл. 83,
ал. 1, т. 6 ЗЕ в полза на крайния снабдител за потребена електрическа енергия
в случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа
енергия поради неправомерно присъединяване, промяна в схемата на
свързване или неправомерно въздействие върху уреди, съоръжения или
устройства по чл. 120, ал. 3 ЗЕ. При това положение е налице противоречие
между чл. 56, ал. 1 и ал. 2 ПИКЕЕ и чл. 98а ал. 2, т. 6 б. "а" ЗЕ, защото според
ЗЕ сумата по корекцията се дължи на крайния снабдител, докато според
ПИКЕЕ тя се дължи оператора на електроснабдителната мрежа и той трябва
да предвиди в ОУ ред за уведомяване на клиента за нея. Съгласно чл. 15, ал. 3
ЗНА при противоречие съдът е длъжен да приложи нормативния акт от по-
висока степан. В случая това е ЗЕ и по-специално нормата на чл. 98а ал. 2, т. 6
б. "а" от него. Оттук следва да се приеме, че ответникът не разполага с
материалноправна легитимация за процесното вземане за корекция, а
легитимиран е крайният снабдител. При наличието на чл. 98а ал. 2, т. 6 б. "а"
ЗЕ не може да се приеме, че чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ делегира компетентност на
КЕВР да определи, че сумата по корекцията вече ще се дължи на оператора на
електроразпределителната мрежа вместо на крайния снабдител. Крайният
снабдител и операторът на електроразпределителната мрежа по дефиниция са
5
различни субекти. Според § 1 , т. 28а, б. "а" ЗЕ "краен снабдител" е енергийно
предприятие, снабдяващо с електрическа енергия обекти на битови клиенти,
присъединени към електроразпределителна мрежа на ниво ниско напрежение,
в съответната лицензионна територия, когато тези клиенти не са избрали друг
доставчик. §1, т. 34б, б. "а" ЗЕ определя оператора на разпределителната
мрежа като лице – оператор на електроразпределителна мрежа, включително
и на затворена електроразпределителна мрежа, което осъществява * на
електрическа енергия по електроразпределителна мрежа и отговаря за
функционирането на електроразпределителна мрежа, за нейната поддръжка,
развитието ѝ на дадена територия и за взаимовръзките ѝ с други мрежи, както
и за осигуряването в дългосрочен план на способността на мрежата да
покрива разумни искания за разпределяне на електрическа енергия. В
подкрепа на горните съображения е и практиката на съдилищата: Решение №
367/23.09.2021г. по в.гр.д. № 6094/2021г. на СГС, Решение №
266884/09.12.2021г. по в.гр.д. № 9488/2020г. на СГС. Поради тези причини
ответникът и изначално не е материално легитимиран да получи сумите за
преизчислената енергия.
При това положение предявеният иск е основателен, а подробното
обсъждане на останалите събрани по делото доказателства се явява
безпредметно.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК, право на разноски има само страната, в
полза на която е постановен съдебният акт. Съобразно изхода от делото право
на разноски има само ищецът, който своевременно е заявил претенция в тази
насока. Доказани са разноски в размер от общо 462,59 лева, които следва да
бъдат присъдени в тежест на ответника. С оглед минималните размери на
адвокатските възнаграждения по чл. 7, ал. 2 НМРАВ, заплатеният от ищеца
адвокатски хонорар не може да се окачестви като прекомерен.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че
АЛ. Н. Д., ЕГН **********, не дължи на „* * *“ АД, ЕИК ***, сумата от
1564,60 лева, начислена по Фактура № ***/10.06.2021г. за електроснабден
имот, находящ се в село Р., община Б., обл. Софийска, кл. № 530001752112.
ОСЪЖДА "ЧЕЗ * *“ АД, ЕИК ***, да заплати на АЛ. Н. Д., ЕГН
**********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 462,59 лева,
представляваща разноски по делото на първа инстанция (гр.д. № 57950/2021г.
на СРС).
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с
въззивна жалба, подадена чрез Софийския районен съд в двуседмичен срок от
съобщението.
Решението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се съобщи на страните.
6
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7