№ 17806
гр. София, 31.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 124 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:И.Н.П.
при участието на секретаря С.С.Ц.
като разгледа докладваното от И.Н.П. Гражданско дело № 20231110102350
по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 22 ЗПК, и. чл. 55 ал. 1 пр. 1 ЗЗД - за
прогласяване нищожността на чл. 8 от договор за заем от 07.11.2022 г., както и осъждане на
ответното дружество да заплати сумата в размер на 135.28 лева, представляваща недължимо
платени суми въз основа на нищожна договорна клауза
В исковата молба са изложени твърдения, че ищецът е сключил с ответника договор
за паричен заем, в чл. 8 от който била включена неустоечна клауза, която счита за нищожна..
твърди, че въз основа на нея е заплатил исковата сума, поради което иска връщането й като
платена без основание Претендира разноски.
Ответното дружество в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не депозира отговор на исковата
молба. В становище, депозирано преди първото по делото открито съдебно заседание
оспорва предявените искове като неоснователни, като излага твърдения за действителност
на процесното съглашение. Претендира разноски.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема
за установено следното:
Не се спори между страните, че на 07.11.2022 г. между страните е сключен договор за
паричен заем № 203137, по силата на който на ищеца е предоставен заем в размер на 500
лева, който следвало да бъде погасен на 27 равни седмични вноски.
Между страните не е спорно и видно то представените доказателства, по делото се
установява, че договорът за кредит е със съдържание, сочено от ищеца в исковата молба. Не
е спорно и обстоятелството, че ищецът, в изпълнение на задълженията си по процесния
договор за кредит е погасил сумата в размер на 635,28 лева, което обстоятелства се
установява и от представените по делото приходни касови ордери.
Единственото спорно между страните обстоятелство по делото е дали процесния
договор за кредит е действителен.
В чл. 6 от договора страните са уговорили, че заемателят се задължава да предостави
на кредитора едно обезпечение физическо лице – поръчител и банкова гаранция, ипотека,
1
особен залог върху движима вещ, като в чл. 8 страните са договорили, че в случай на
непредоставяне на обезпечение, на кредитополучателя ще бъде начислена неустойка в
размер на 335,44 лв.
Съдът приема, че между страните по делото е възникнало правоотношение по
договор за потребителски кредит по чл. 9 и сл. от ЗПК, който урежда особени изисквания за
предоставяне на потребителски кредит, както и Закон за защита на потребителите, който
урежда защита на особена категория длъжници - потребители по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП.
Процесният договор попада в обхвата и регулацията и на двата закона, поради което и
всички техни предписания го обвързват.
Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на
който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под
формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за
плащане. Съгласно чл. 11, ал. 1 ЗПК, който е приложим в отношенията между страните
договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа изрично
изброени реквизити, сред които – общият размер на кредита и условията за усвояването му
(т. 7); лихвения процент по кредита; годишния процент на разходите по кредита и общата
сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит
(т. 10) и условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен
план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски (т. 11).
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1,
т. 7 - 12 и т. 20, договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно
от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22
ЗПК изначална недействителност на договора за потребителски заем, тъй като същите са
изискуеми при самото му сключване. Тази недействителност е по - особена по вид с оглед на
последиците й, визирани в чл. 23 ЗПК - когато договорът за потребителски кредит е обявен
за недействителен, отговорността на заемателя не отпада изцяло, тъй като съгласно
цитираната разпоредба той дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не
дължи връщане на лихви и другите разходи.
По повод съдържанието на сключения договор за потребителски кредит между с. к.
ООД и ответника, съдът приема, че не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.,
като макар в съглашението да е посочен годишния процент на разходите по кредита, в него
не е включена неустойка за непредоставено обезпечение, надхвърляща отпуснатия заем.
По силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са
всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за
кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит. В
конкретния случай по договора не са включени допълнителни разходи, регламентирани в
чл. 11, ал. 1 от договора в размер на 338, 30 лева, прикрити под формата на неустойка, с
уговорен начин на разсрочено плащане в самия договор. Действително, съгласно чл. 19, ал.
3, т. 1 от ЗПК в ГПР не се включват разходите, които потребителят заплаща при
неизпълнение на задълженията си по договора за кредит, но в случая предвидената
неустойка в чл. 6 от договора за заем няма характер на неустоечно съглашение, тъй като не
се характеризира с присъщите за неустойката обезщетителна, обезпечителна и санкционна
функции. Неустойката е предвидена за неизпълнение на задължението на заемополучателя
да осигури обезпечение на отговорността си към кредитора за заплащане на главното
задължение по установения в договора ред. Задължението за обезпечаване на главното
задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху
същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем. Непредоставянето на
обезпечението не води до претърпяването на вреди за кредитора, който, съгласно
разпоредбата на чл. 16 от ЗПК, следва да извърши оценка на кредитоспособността на
потребителя преди сключване на договора за кредит и да прецени дали да му предостави
кредит без обезпечение. Неустойката, с оглед условията на които следва да отговаря
обезпечението и срока за предоставянето му, е уговорена по начин, че да бъде максимално
затруднено изпълнението на задължението. Това е предвидим разход, уговорен в глобална
2
сума в договора, с уговорен начин на разсрочено плащане, аналогично на погасителните
вноски по договора, предварително заложен като разход в договора и включен в размера на
погасителните вноски, видно от представения погасителен план. Следователно тези разходи
са били известни на кредитора, включени в дължимата сума по договора, като с оглед
начина на уговарянето им и начина на заплащането им се явяват добавък към погасителните
вноски по кредита.
Ето защо, доколкото така уговорената сума не изпълнява присъщите на неустойката
функции за обезпечение изпълнение на задължението и обезщетение на вредите от
неизпълнение на последното, то се явява скрита печалба за кредитора. Налага се извода, че с
клаузата на чл. 11, ал. 1 от договора е уредено допълнително възнаграждение за заемодателя
в размер на 335,44 лева, което съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК следва да бъде
включено при установяване на ГПР по кредита.
Налице е нарушение на разпоредбата в чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, която е насочена както
към осигуряване защита на потребителите чрез създаване на равноправни условия за
получаване на потребителски кредит, така и за стимулиране на добросъвестност и
отговорност в действията на кредиторите при предоставяне на потребителски кредити, по
начин, че да бъде осигурен баланс между интересите на двете страни. В случая липсата на
ясна, разбираема и недвусмислена информация в договора по смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 10
от ЗПК не дава възможност на потребителя да прецени икономическите последици от
сключването на договора предвид предоставените му от законодателя съответни стандарти
за защита. С посочването в договора за заем на ГПР, който не е формиран при спазването
на чл. 19, ал. 1 от ЗПК, а така и отразява по нисък от действителния ГПР, както и на
дължимата обща сума в по-малък размер от действителния, се създава заблуждение у
потребителя за финансовата тежест на кредита. Достига се до противоречие с Директива
2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите
за потребителски кредити, в която е установен принципът за информираност на
потребителя, на който следва да бъде осигурена възможност да познава своите права и
задължения по договора за кредит, поради което договорът следва да съдържа цялата
необходима информация по ясен и кратък начин, за да може потребителят да получи
адекватна информация относно условията и стойността на кредита и относно своето
задължения, преди да сключи договора за кредит. ( в този смисъл Решение № 2208 от
9.05.2023 г. на СГС по в. гр. д. № 6248/2022 г., Решение № 2597 от 19.05.2023 г. на СГС по
в. гр. д. № 823/2022 г.).
В този смисъл, като не е оповестил действителен ГПР в договора за кредит
кредитодателят е нарушил изискванията на закона и не може да се ползва от уговорената
сделка, което обосновава извод за недействителност на договора за кредит на основание чл.
22 ЗПК, поради неспазването на изискванията на чл. 11, т. 10 и 11 ЗПК. Не е описано как се
формира размерът на ГПР съгласно законовите изисквания, какви суми са включени в него,
поради което не намира приложение и разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, в приложимата към
момента на сключване на договора за кредит редакция. В тази хипотеза потребителят следва
да върне само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва и/или други разходи по
кредита, съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК.
Следва да се има предвид и че в настоящия случай нищожността на процесния
договор за кредит влече и нищожност на отделните негови клаузи, в това число и
уговорената между страните неустойка за непредоставено обезпечение.
Доколкото по делото се установи, че ищецът е заплатил на ответника сумата в общ
размер на 635,28 лева по процесния договор за кредит, който съдът намира за нищожен, то
исковата претенция за заплащане на сумата в размер на 135,28 лева, явяваща се разлика
между чистата стойност на кредита и заплатеното от ищеца по процесното съглашение, е
основателна в този размер и следва да бъде уважена. Доколкото ищецът е поискал и съдът с
протоколно определение от 05.10.2023 г. е допуснал на основание чл. 214, ал. 1 от ГПК
изменение на предявения иск, като същият се счита за предявен за сумата от 138.28 лв.,
съдът намира, че за сумата от 3.00 лева следва да бъде отхвърлен.
При този изход на спора и двете страни имат право на разноски. В тежест на
ответника, съразмерно с уважената част от иска, следва да бъдат възложени сторените от
ищеца разноски в общ размер на 440.24 лева, от които 50 лева – държавна такса и
3
адвокатски хонорар, който съдът определя в размер на 400.00 лева, доколкото възражението
на ответника за прекомерност на адвокатския хонорар е основателно. Ответникът не доказва
извършването на разноски, поради което такива не следва да му бъдат присъждани.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА по иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от
ГПК във връзка с чл. 26, ал. 1 от ЗЗД предявен от А. Г. А. с ЕГН ********** с постоянен
адрес /адрес/, срещу /фирма/, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: /адрес/
представлявано от В.М.И., клаузата на чл. 8 от договор за кредит № 203137 от 07.11.2022 г.,
сключен между страните.
ОСЪЖДА „/фирма/, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: /адрес/
представлявано от В.М.И., да заплати на А. Г. А. с ЕГН ********** с постоянен адрес
/адрес/, на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД сумата в размер на 135,28 лева, представляваща
недължимо платени суми по договор за кредит 203137, ведно със законната лихва върху нея,
считано от датата на депозиране на настоящата искова молба до окончателното й
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата от 3.00 лева до пълния предявен размер от
138,28 лева.
ОСЪЖДА /фирма/, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: /адрес/
представлявано от В.М.И., да заплати на А. Г. А. с ЕГН ********** с постоянен адрес
/адрес/, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 440,24 лева за разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4