№ 12569
гр. София, 25.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. Д.
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. Д. Гражданско дело №
20241110107332 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на „Топлофикация София“ ЕАД
срещу Б. И. И. / с предишна фамилия К., с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1
ГПК искове за установяване дължимостта на вземанията, за които е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 40176/2023г. по
описа на СРС, 40-ти състав, а именно: 811,03лв. - цена на доставена топлинна енергия
за периода 01.05.2019г.-30.04.2022г., ведно със законната лихва от 18.07.2023г. до
изплащане на вземането, 91,29лв. - мораторна лихва върху главницата за топлинна
енергия за периода 15.09.2020г.-04.07.2023г., 33,36лв. - цена на извършена услуга
дялово разпределение за периода 01.06.2020г.-30.04.2022г., ведно със законната лихва
от 18.07.2023г. до изплащане на вземането, и 6,72лв. - мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение за периода 15.08.2020г.-04.07.2023г.
Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало облигационно
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия при общи условия,
чиито клаузи са обвързали абонатите на топлопреносното предприятие без да е
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че е доставил до процесния имот,
находящ се в гр. София, ж.к. Л., топлинна енергия на претендираната стойност, която
не е заплатена. Посочва, че ответникът дължи и стойността на услугата дялово
разпределение, както и лихва за забава върху главните вземания.
Съобразно изложеното, моли за уважаване на предявените искове.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок, с
който признава исковете за вземанията, с изключение на тези, чийто падеж е настъпил
преди 18.07.2020г., като прави възражение за изтекла погасителна давност за тях и
съответно за погасяване на акцесорните вземания. Счита, че не е дал повод за делото и
ищецът следва да носи тежестта за всички разноски.
Третото лице – помагач на страната на ищеца – „Ди. не изразява становище.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:
1
Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителни
установителни искове с правно основание с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
С отговора на исковата молба ответникът признава вземанията, с изключения на
тези, чийто падеж е настъпил преди 18.07.2020г., тъй като са погасени по давност.
Задълженията за заплащане цената на топлина енергия представляват
„периодични плащания“ по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД (ТР № 3/2011г. по тълк. дело
№ 3/2011г., ОСГТК на ВКС), тъй като се характеризират с изпълнение на повтарящи се
задължения за предаване на пари, имащи един правопораждащ факт, чийто падеж
настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на
плащанията са изначално определени или определяеми, поради което се погасяват с
тригодишна давност. Заявлението за издаване на заповедта за изпълнение, откогато се
счита предявен искът съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК и откогато се счита прекъсната
давността съгласно чл. 116, б. „б“ ЗЗД, е подадено на 18.07.2023г. Следователно,
всички вземания, чиято изискуемост е настъпила преди 18.07.2020г., са погасени по
давност.
През процесния период в отношенията между страните са действали общите
условия, одобрени с Решение на КЕВР от 27.06.2016г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от тях,
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.
32, ал. 1 и ал. 2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. От това
следва, че денят на изпълнение на задължението за плащане цената на топлоенергията
е определен и с настъпването му задълженията стават изискуеми. От този момент
започва да тече и давността за тях съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД. Предвид това, погасени
по давност се явяват вземанията за топлинна енергия за периода м.05.2019г.-
м.05.2020г. вкл., тъй като тяхната изискуемост е настъпила преди 18.07.2020г. На
всички останали вземания изискуемостта настъпва след тази дата. Размерът на
обхванатите от погасителна давност вземания възлиза на сумата от 73,13лв. съобразно
заключението по изслушаната, неоспорена и приета съдебно-техническа експертиза.
Ето защо, предявеният иск за главницата за топлинна енергия следва да бъде уважен до
размер на сумата от 737,90лв. и за периода м.06.2020г.-м.04.2022г., а за разликата над
този размер до пълния предявен от 811,03лв., възлизаща на 73,13лв., и за периода
м.05.2019г.-м.05.2020г. подлежи на отхвърляне.
Ответникът, чиято е доказателствената тежест, не твърди и доказва да е погасил
дължимите и необхванати от погасителната давност парични задължения, поради което
е изпаднал в забава и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД дължи законна лихва за тях.
Самият той признава, че дължи такава лихва върху необхванатите от погасителна
давност вземания. В ОУ е посочен моментът на настъпване на изискуемостта /чл. 33/ и
от деня, следващ деня на падежа, се дължи мораторна лихва. На основание чл. 162
ГПК съдът, с помощта на интернет калкулатор, намира, че мораторната лихва върху
дължимата главница от 737,90лв. възлиза на сумата от 83,05лв. за периода
15.09.2020г.-04.07.2023г. Ето защо, този иск се явява основателен до размер на сумата
от 83,05лв., а за разликата до пълния предявен размер от 91,29лв. подлежи на
отхвърляне.
Ответникът признава и иска за главницата за дялово разпределение, с
изключение на тези вземания, чийто падеж е настъпил преди 18.07.2020г. В
настоящото производство се претендират вземания на обща стойност 33,36лв. за цена
на услугата дялово разпределение, дължими за периода 01.06.2020г.-30.04.2022г. По
изложените по-горе съображения относно началния момент на давността, тези
вземания не са погасени по давност, доколкото най-ранното от тях е за м.06.2020г.,
чиято изискуемост настъпва след 18.07.2020г. Ето защо, този иск се явява изцяло
2
основателен.
Предвид признанието на ищеца, изцяло основателен се явява и искът за
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение.
По разноските:
При този изход на спора, право на присъждане на разноски имат и двете страни
съразмерно на уважената и отхвърлената част от исковете, но съдът намира, че по
отношение на исковото производство ответникът не е дал повод за завеждане на
делото и не следва да отговаря за сторените в него разноски и същите следва да останат
в тежест на ищеца. Причината е, че с възражението по чл. 414 ГПК длъжникът е
заявил, че оспорва само вземанията, които са погасени по давност, тоест чийто падеж е
настъпил преди 18.07.2020. Съдът е указал на длъжника да уточни вземанията, които
оспорва по размер и период, като същият е уточнил периода, но е посочил, че за да
уточни размера му е необходимо съдействие от заявителя /ищеца/, като е представил
депозирана молба в този смисъл до дружеството /л. 30 от заповедното дело/. Съдът с
разпореждане от 16.11.2023г. е указал и на заявителя да уточни размера на сумите за
главници за оспорения период и мораторната лихва върху тях, като същият е заявил, че
е в обективна невъзможност да го стори (неясно защо). Задължение именно на
заявителя/ищеца е да конкретизира претендираните вземания по основание, вид,
размер и период, което в случая не е сторил, като не е оказал и нужното съдействие на
длъжника за установяване точния размер на тези вземания. С оглед на това, съдът
намира, че длъжникът не е дал повод за завеждане на исковете по чл. 422 ГПК относно
непогасените по давност вземания, а за тях повод е станал единствено заявителят.
Поради тази причина, разноските за исковото производство следва да останат в тежест
на ищеца.
За заповедното производство на ищеца следва да се присъдят разноски от
68,42лв., като за това производство длъжникът е дал повод за завеждането му и следва
да отговаря за сторените разноски съразмерно на уважената част от исковете.
На длъжника следва да се присъдят разноски, като се претендира адв.
възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. в полза на процесуалния му
представител, което съдът определя на 300лв. при преценка липсата на правна и
фактическа сложност по делото, признанието на исковете, приключването на делото в
едно открито съдебно заседание и разясненията, дадени в задължителното Решение от
25.01.2024г. по дело № C-438/2022г. на Съда на ЕС.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК: ., със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. „Я., срещу Б. И. И. /с предишна фамилия К., ЕГН: **********, с адрес: гр.
София, ж. к. Л., че ответникът дължи на ищеца следните суми, за които е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. №
40176/2023г. по описа на СРС, 40-ти състав, а именно: 737,90лв. - цена на доставена
топлинна енергия за периода 01.06.2020г.-30.04.2022г. до имот, находящ се в гр.
София, ж.к. Л., ведно със законната лихва от 18.07.2023г. до изплащане на вземането,
83,05лв. - мораторна лихва върху горната главница за периода 15.09.2020г.-
04.07.2023г., 33,36лв. - цена на извършена услуга дялово разпределение за периода
01.06.2020г.-30.04.2022г., ведно със законната лихва от 18.07.2023г. до изплащане на
3
вземането, и 6,72лв. - мораторна лихва върху горната главница за периода
15.08.2020г.-04.07.2023г., като ОТХВЪРЛЯ иска за главницата за топлинна енергия за
разликата над уважения размер от 737,90лв. до пълния предявен от 811,03лв. и за
периода 01.05.2019г.-31.05.2020г. и иска за мораторна лихва върху главницата за
топлинна енергия за разликата над уважения размер от 83,05лв. до пълния
предявен от 91,29лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Б. И. Конярски, ЕГН: **********, с
адрес: гр. София, ж. к. Л. да заплати на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК: ., със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Я., сумата от 68,42лв. – разноски по ч.
гр. д. № 40176/2023г. по описа на СРС.
ОСЪЖДА „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК: ., със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Я., да заплати на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. на адв. К.
В. Д. от САК, с личен № ., сумата от 300лв., представляваща адвокатско
възнаграждение за извършено безплатно процесуално представителство на ответника.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на
ищеца - „Ди..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4